Зареждам...
Откриване дните на Дома на Мъдростта (Слово)

Откриване дните на Дома на Мъдростта

(Слово)

Служението в Мъдростта е без себе си!

Благодаря на ръководството на Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, което поема организирането на Дните на Дома на Мъдростта; благодаря на Децата на Деня, които са нарушили своето всекидневие, за да вземат участие в една от най-големите тайни – тайната на Мъдростта.

Древността беше казала: Познай себе си! и изгради храм. Правдата констатираше истините, за да създаде възмездие и остави един от най-тежките принципи на човечеството, който, за съжаление, повече от 3500 години съществува: „Око за око, зъб за зъб“! Любовта каза: Създай Себе Си!, за да бъдеш изведен в Небесното Царство – там, където може да чуеш: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Мъдростта рече: Служение без себе си!, за да можем да изведем в път човека – бог в развитие!

Голяма благодат е една от осъществените идеи – идеята за изграждане Дом на Мъдростта. Разбира се, той трябваше да бъде създаден като съзнание с воля за потреба и необходимост; той трябваше да направи своя олтар, за да има утешност, молитва и възземане.

  • Домът на Мъдростта трябва да бъде изграден първо у нас, а след това и като сграда!

И сградата в продължение вече на две година приютява тези, които нарекох Деца на Деня. Потребата от този ден е осезаема като приют, като утешност и като посвещение.

И все пак, преходността ще остане вън от нас тогава, когато сме приели основната теза в Учението Път на Мъдростта – че само човекът е свещен! Тази голяма тайна на Децата на Деня раждаше в потреба на годините, в които се изграждаме, Посланията, които създаваха, чертаеха и безспорно енергетираха аурата на всяка година поотделно. Имахме радостта да минем през велики тайнства, които се вършеха вътре у нас – с едно Послание на Присъствието[1], в което казахме: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях – Възкресението!; с едно Послание на Живототворчеството[2] с идеята: Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция!; и сега с едно Послание на Приложната Молитвеност, когато Децата на Деня са осъзнати в своята потреба, че са Мирова необходимост и историческо битие! В тази велика тайна ние ще трябва да надкрачим онова, което Сътворението свърши; ние ще трябва да познаем великата тайна на Знанието; и в края на краищата ние ще трябва да осъществим един Живот, който можем да кажем че е повече от всичко, защото той е изведената Божия човечност!

Ако Домът на Мъдростта със своето тържество днес има тази задача, то нека неговата святост смути онова, което не признава свещеността на душевното ни предназначение. Нека с тази голяма идея, с която решихме да извървим път, в който трябва да обезгрешим пътищата заради човечеството, да научим, че не можем да отминем чуждата вина, но не трябва в никакъв случай да я отминаваме и със своя безвинност! Великата тайна е съотговорността към това, което ни предстои. Ние сме отговорни в служение без себе си. Изживя се древният храм, познаха се стихии, които ги облякохме в лица на богове. Познахме и другите тайни. Остава сега да се раздадем в името на една нова формула, която казахме – с молба да бъдем отново родени, за да приложим или да направим приложната молитвеност, т.е. Човешката божественост!

Това, което мога да ви пожелая, е наистина в отговорност да влезете в онзи олтар, който Учението Път на Мъдростта ви предостави – олтарът на Книгата на Живот. Там е писала Божията човечност, но и Човешката божественост.

  • Не търсете вън от себе си олтар, който иска жертви по-малки от тази на човека.

Утехата да се извиним в приноса на жертви с животинския или плодния свят е това да стоим още в природата като нейни само съставки, а не като нейна формула, с която можем да изменяме и претворяваме, за да станем това, което казахме в Учението на Мъдростта – не съставка на Космоса, а Съсътворители на цялата Бъдност.

Щастливи сте, че имате дни на Посланията; щастливи сте, че имате прозвище. А не е малко човек да има прозвище, където и да тръгне, за който и храм да се отправи.

На добър път, Деца на Деня! И нека този Дом да го опазим заради това, за което сме предназначени – служение без себе си!

 

21.12.2001 г., Пловдив

Дом на Мъдростта


Домът на Мъдростта е усвоен образ
на Децата на Деня в приложността!


[1] Нур 3/99, с. 13.

[2] Нур 1/2001, с. 4.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993