Зареждам...
Представяне на книгата „Езотерични школи и мистични учения“ – част II от втори том на „История на религиите“

Представяне на книгата
„Езотерични школи и мистични учения“ – част II
от втори том на „История на религиите“

Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа!

Чувството за признателност е една част от Мировия дълг на човечеството! И това е било предпоставка да се изграждат олтари на молитви и жертвоприноси – признание към онова, което стои над личната воля, или признание на човека към Сътворителя си. Не може да не се констатира, че човекът, изграждайки поведение на признателност, е оставил и това, което се нарича паметници, това което се нарича институции. В края на краищата и една книга е институт – институт на сумирана култура или на отбелязани исторически ексцесии.

Включеното в новата книга „Езотерични школи и мистични учения“ (част втора), е акт на признание на онова, което в историята се явява езотеризъм на следхристиянското битие – поглед към неоплатонизма, исихазма, розенкройцерството, теософията, антропософията, дъновизма. В първата част[1] е включен предхристиянският окултизъм – кришнизъм, херметизъм, орфизъм, питагоризъм, кабала. Той е между иреалното и реалното – в митологичната реалност: богове, които са царствували, и изповедници, които са искали да бъдат като боговете. Там читателят може да се докосне до култура, чиито, така да се каже, енергии го носят в царството на Сътворението. Там Хермес е бог-човек, оставил на човечеството нещо, което само боговете могат да оставят. Той казва: Боговете са безсмъртни човеци, а човеците — смъртни богове. А в следхристиянския езотеризъм Плотин е човек с идея за Бог. Той казва: Добре е човек да бъде добродетелен, да бъде бог, да бъде и син Божий, но може да бъде и Баща на боговете!

Тайната на тези книги би могла да бъде разкрита само от онзи, който е минал посвещенията, за да знае енергиите на, да кажем, един вулкан при неговото изливане. За тези енергии съдим по остатъците, но някой бил ли е в гърлото на вулкан, за да измери неговия не толкова гняв, отколкото идеята му за свобода?!

  • Езотеричните школи са идея за свобода – богове, които учат човека, и човеци, които искат да станат богове!

Да се познава една такава тематика, както я квалифицирах – следхристиянски езотеризъм, е нещо много, много трудно. Човек трябва да се освободи от принадлежност, за да може да даде преценка. Иначе принадлежи към известно лоно, каквото е, примерно казано, теософията, макар че тя е едно голямо учение. Нейните изповедници имат смелост в края на ХIХ век да разкъсат системата на християнството в идеята `и за неприемане на прераждането. Теософското общество направи един взрив – изнесе скрижалите на езотеризма пред очите на света. Но най-съществената идея на теософията е присъствието на Мировия Учител като духовна потреба и историческа принадлежност! Защо? Защото никоя школа не може да надкрачи Учение на Духовна вълна; никой след Христос не смени олтари на молението.

Онова, което съпътства тайната на едно учение, не е обстоятелствеността, учението си има свой живец. Така безмълвието в исихазма е вътрешно състояние на интуитивна присъщност. И както и да погледнете едно розенкройцерство, няма да е повече от това; а един Рудолф Щайнер не отива по-далеч от своята формула на страх да има теософия, защото тя е богомъдрие, а той говори за човекомъдрие. Това не е беда, това е бедност. И макар че е безмерна гениалността на един Плотин: Старанието не е да бъдеш без грях, а Бог, тя съществува, защото Христос вече бе рекъл Аз и Отец сме едно! И понякога се учудвам на въображението на човечеството, че не е извикало будността в себе си, за да обхване Всемирния! Не чува гласа Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!

Целият свят е обгърнат в илюзия, че прави добродетели, а се самоубива – защото нови идеи не ражда! И тук, в „Езотерични школи и мистични учения“ част втора, точно това показваме – правим преценка на следхристиянския окултизъм от окомера на Учението Път на Мъдростта. И нищо обидно, нищо недостойно няма казано за тези учения, а само констатации. Да, братството на Дънов е един добър емник на енергията, която Всемирните Бели братя изливат, но всички култури на езотеризма са давани от посветени, не от Пратеници. Тази разлика трябва да се разбере. Посветените работят в еволюцията, а Мировите Учители правят еволюцията!

И така тези два труда – първи и втори том на поредицата „История на религиите“, са поглед от Учението Път на Мъдростта. А то не е етикет, нито емблема, която може да се сложи. Учението на Мъдростта е изключителна отговорност и неоспорима жертва. С неговите тайни можем да четем редове от голямата Книга на Живота!

Ваклуш Толев

Всяко време има своя тайна,
всяка тайна – свой храм!

[1] Толев В. Езотерични школи и мистични учения, ч. I, 1995.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993