Зареждам...
Боговластие, Себевластие, Безвластие (2/2003)

Боговластие, Себевластие, Безвластие

Боговластникът ще е Сътворител, Себевластникът – Съсътворител!

Не можем да отминем благодатта, която бе дарена за Децата на Деня с Посланието на Бдението; не можем да не признаем и милионите молитви в търсене на голямата тайна на Възкръсналия за бъдността в идеята Синовност! А Възкресението е теза, че всички сме на път за възкресение!

Темата, която ще се опитам да разгърна, ще допълни потребата ни в основната идея, че човекът е един бог в развитие – тази безспорност, тази велика повеля и осъществима реалност на Третото хилядолетие. Ето защо тази лекция може да има и едно общо наименование – „Пътят на Третото хилядолетие“. Защото в същината си Пътят на човечеството в Третото хилядолетие ще бъде начертан в един безспорен триъгълник, а именно на Боговластието, Себевластието и Безвластието!

Това е великото тайнство, което една Личност, създала и култура, и олтар, остави в световното битие; това Христос остави на света в безспорност! Той наистина доказа, че има Боговластие, делегирано, а после станало плът и кръв, но носено преди всичко от Онова, Което в общо признание наричаме Сътворител. Но когато Той, Творецът, праща Своята благодат, когато Той казва Своето Да сътворим!, явно е, че това, към което отпраща Себе Си и което единствено може да Го констатира, е човекът. Само човекът може да констатира Божеството в Неговата сила да прави Себеподобни, защото с идеята „Да сътворим!“ То му дава и Диханието Си. Диханието след това е осъществено в Боговластника и така богоносителят, чрез голямата идея на Възкресението, става Единосъщие!

Констатация на Бога – в себе си и вън от себе си, прави само човекът, защото той е, който определя смъртта, а тя носи енергиите на възкресението, т.е. на безсмъртието. Той осезаемо може да говори за Бога – ангелите пеят песни, но не могат да говорят за Него; двадесет и четири отци пеят възхвала, но не могат да свалят нито един печат. Разбирате ли голямата тайна в човека?! Нито ангелите, нито по-висшите им йерархии имат неговите знания!

Коя е била по-точно дълбочината на прозрението в Мировата еволюция на Сътворителя? Безспорно това, че Той не може другаде да се Самопознае и Самоосъществи. И какво казахме? Човекът е Богоосезаемост – в него Бог се осъзнава, а той, човекът, Му връща великото тайнство – Човешката си божественост.

Ето защо Боговластие, Себевластие, Безвластие е един много особен триъгълник. Той е може би онзи триъгълник, който човечеството в прозрение (разбира се, митологизирано прозрение) сложи чрез християнството в културата си – с това, което по-късно е вече Троицата – сложи Триъгълника с будното око на Бог Отец. То, окото на Бога, стои у нас, защото третото око е предоставено на човека, вложено в него чрез Кундалини. (А християните си го запазиха в своята религия.) Тогава идеята ми, че и Бог еволюира, е голяма тревога (и навремето не смеех да я говоря), но иначе се създават игри вместо откровението, че ние сме част от Онова, Което е цяло, и сме всичко, което е част. Затова и Христос ще рече: Духът на Истината е, който ще ви направи свободни!, а не онова, което в рамките на човешкия разум приемаме за абсолютни истини. Така идеята за относителността, релативността на разума в познанието е логична, но това не значи, че той не може да ви дава и истини, които изграждат вашата биология да понесе Боговластника...

Еманацията на Триъгълника не е изразена в християнството с тайната є, защото тогава трябваше да се извърши Разпятие заради Възкресение, а не както ние сега искаме: Самокръщение, за да правим Възкресение! Затова там остана кръстът като битка между Дух и материя, а ние взехме горната част на кръста, която е израз на победата на Духа над материята! (Разбира се, няма материя без Дух и Дух без материя.) Така този особен триъгълник, с вписана в него Змията-Огън, сложихме като символен знак на Духовната вълна на Мъдростта. Мъдростта е сега генералната пътнина на човека!

Какво е Боговластието? Боговластие е, когато Божията човечност у нас може да каже това, което Себевластникът ще стане.

  • Боговластието е „Аз и Отец сме едно“!

Човекът освидетелства Единосъщието; Синът Човешки Го освидетелства – Той е, Който може да каже, че е едно с Твореца. Ангелите не могат; нито светите двадесет и четири старци имат тая дързост.

Кога обаче имаме целостта на Боговластието, коя е онази обща зримост, която разчертава енергитичните линии на този триъгълник? Божията човечност ни е дала Човешка божественост, за да се срещне с нея – това е Боговластието! И то не е дадено на Самия Бог, на Него то не е нужно – не може Той да бъде ограничен в елементи или потребности. Бог нито е властен, нито мъдър, нито любвеобилен...…Но на това, което е сътворил, Той му дава правото да каже: „Аз и Отец сме едно и също!“. Бог е Сътворител, а сътвореното когато излезе и каже: „Аз и Той сме едно!“, тогава то е Боговластник.

Така че какво в този смисъл е Боговластието? Сътворителство! Човекът носи всички възможности – той е бъдещият Сътворител. В такъв случай оправдана ли е нашата фраза, че човекът е един бог в развитие? Безспорно!

Естествено не може да се говори за Боговластник, ако няма Себевластник. Това е, когато Човешката ни божественост може да излезе и тогава какво? Една хубава тайна казахме в Посланието тази година – Не блудник се връща, синът човешки намира своя Баща. Каква ирония – да ви вържат в блудничество, а вие да правите еволюция и да се върнете при своя Баща...

Себевластието е, което, осъществявайки енергията на Боговластника, чертае човека бог в развитие, за да може той да стане Единосъщ. Себевластието е тази надмога, ако мога така да кажа, когато именно синът намира Бащата! Това е вече Себевластие – този син да може да прави надгробна властност; този син да може да каже: Аз съм достатъчен на Себе си! Това е характеристика за Себевластие, а не себичността...

След откритията в Кумран[1] голяма част от теолозите не искат да разкрият тайните в тези глинени гърнета, където са намерени ръкописите. Защото се страхуват човекът да е равен на Бог! Това е може би другата обида, която Бог понася чрез несъбудения човек, чрез липсата на Себевластника; това е част от остатъка, който съм нарекъл „безвластие“.

В книга Битие, глава 2, стих 18 пише: „И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.“ Виждате ли как му създава енергиите да бъде Съсътворител?! Защото след това рече: Плодете се! Сътвореният е разделен на мъж и жена, за да осъществява Съсътворителство! Адам ражда – ражда като мъж и жена... Ето една от най-големите енергии – възпроизводствеността. Път! Затова съм събрал на Голготския хълм черепа на Адам и Кръста на Христос, или както казах: В сътворения Адам работи роденият Христос! Роденият – в сътворения!

  • Боговластникът ще е Сътворител, Себевластникът – Съсътворител!

Не ангелите – Бог ги моли да помагат, Диханието обаче Сам Той дава, и то на човека. Следователно, Съсътворители когато станем, ние ще даваме и Дихание – защото носим Живия у нас!

И тогава аз разбирам теолозите, разбирам философите, разбирам служителите на институтите защо не искат да разкрият какво е Иисус Христос. Той не е митичен, нито нереален – толкова е реален, колкото и иреален. Затова казах: Има една реалност по-реална от реалността, това е Духът! Ето благодатта на прозрението като тайна на голямото знание!

Не е страшно, че човекът понякога е гладен, не е страшно, че понякога дрехата му е дрипа – страшно е, когато тази дреха и този глад той нарича доблест в името на Бога. (Както ще проповядва един Висарион – сибирският.) Това беднячество е примитивизъм; тази детска люлка с примитивизма е нещо ужасяващо! Купили са си „удобната“ възглавница на всекидневието – като мислене.

Народът е казал една много вярна поговорка навремето: „Защо търсиш игла в купа сено?“ Това прави човечеството не само в своята социална картина, но и в своята верска потреба. И как искате тогава да бъде позволено да кажат, че в тези папируси пише, че Иисус е бил понякога със скъсана дреха и че подметките му са били износени… – да не Го „обидят“, да не Го „свалят“! А не могат да разберат какво величие е човекът, Съсътворителството не могат да разберат – това голямо богатство на Себевластника!

В Битие, глава 2, стих 19 още е казано следното: Господ заведе при човека... Какво заведе – сътвореното (там не е казано сътвореното, но то се подразбира): всички полски животни и всички небесни птици заведе при човека, за да види как ще ги нарече той, та тъй да бъдат имената им. При кого Боговластникът ги води? При Себевластника, който остава паметен – той дава имена. Защо не ги заведе при ангелите, при архангелите, при силите, властите... При човека е заведен сътвореният свят, за да получи име. Ето едно Мирово тайнство на кръщението – да се дадат имена! Кой го извърши – Адам, умът! Кравата и досега никой не я нарече другояче, а нека в Индия да е свещена; нека бикът в Египет да е божество... „Бик“, „крава“ – милиони години – така, както ги нарече първият човек, Адам! Това ли не е Себевластие?! Имате генералното пълномощно на Мировото Съзнание, Което ви е дало Дихание и ви е направило жива душа – да казвате, да утвърждавате, да раждате идеи! Защото името е идея; името е вибрация; името е култура, която акумулира енергия – енергия, която тленността може да понесе. А тази енергия след това придружава.

Тогава има ли съмнение, че човекът ще бъде Съсътворител?! Има ли по-голям от негo, щом Бог го кара да назове: кажи това как ще се нарича, защото Мен като цялост могат да Ме тачат, но теб като индивидуална същност, като себевластие ще ти остане името и ти ще бъдеш в идеята на сътрудничеството – ти ще даваш принос?! Ето една особеност на Себевластието – сътрудничество. Сътрудникът е, който прави вече принос към Мировото, не само към планетното – принос към Мировото чрез един планетен живот, създаващ формули за бъдеще. Човешката божественост ви характеризира като Божия даденост и вие ставате сътрудник. (Ще намерите една друга идея за сътрудничество още в първа глава на Битие: Да сътворим!) Така сътрудничеството е едно пришествие – част от характеристиката на Себевластието. Боголичието като образ и Диханието като енергия, т.е. подобието, създават от нас сътрудника.

  • Себевластието е личностно – то е Боголичие, нахранено с Боговластие!

Себевластникът е изявено Боголичие! Чрез ума се изявява Боголичието, макар и той да е твърде често игрив. Умът е бил първата услуга, необходимост, чрез която е трябвало да се даде характеристика на зримото, за да го върнем след това в Бога. Но трябва да го осветим чрез вложената Божественост, да го направим интуитивен, да го йерархираме в причинност, за да ражда идеи!

Боголичието носи Боговластността на своя Сътворител и затова в евангелието на Иоан, глава 8, стихове 13-14 ще намерите идеята за Себевластието, казана по един много особен начин. „Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско. (Виждате ли как Го отрича светът, защото се опира на законите на ума още!) Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам (ето защо казахме Път на Мъдростта!), а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.“ И след това добавя: „Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.“[2] В еврейския закон, пък дори и в нашия, само един свидетел не е достатъчен. И за да не бъде един, Той посочва и друг – Отец, Който Ме е пратил. Хайде, установете Ги, легитимирайте Тези двама свидетели – „Себе Си, и Отец“! Това ли не е Себевластник?!

Каква необятност е светът, каква океанност е оставила Мъдростта! Тази е културата на Третото хилядолетие: знанието, което не е обида; откровението, което е запазило лика на Бога! И всичко това е у нас – и онова вън от нас; всичко е наш събожник, а не враг. Сега разбирате ли защо сложих синор между доктрините на морала, на нравствените таблици, на добродетелите и на знанието, прозрението, Богооткровението? А Богооткровението не си служи със зрение и слух, няма помощници – то е цялостно! Ето големите тайни, които, йерархирайки с пробудите, създават това, което нарекох йерархия на Духовните вълни.

  • Себевластието е Бог в живот!

Затова в Далечния изток ще говорят за съзнанието на Кришна. Съзнанието на Кришна е пълна идея за Себевластие, защото там има една много интересна формула. В Бхагавад Гита, глава 8, текст 5, е казано: „И който и да е, ако по време на смъртта напусне тялото си, мислейки единствено за Мене, веднага ще постигне Моята природа.“

Някой ще каже, че се занимаваме с абстракции. Не, реалностите на Третото хилядолетие са реалности на Духа! Мисълта – за нейното потвърждение бях казал: нека умът малко да се подчини на Духа, като научи какво казва опитът, за да не говори неверни неща. Ние не можем да го оспорим, но опитът е безспорното. А до каква степен е възможно да направим ума божествен – това е именно одухотворяване на материята. И когато културата ни е изповедание на Знание или на самата Истина, тогава не можем да се страхуваме, че някой клон от това, което умът е разделил на наука, на религия, на философия, ще бъде по-властен...

Религиозни водачи говорят, че умът всичко постигнал, единственото нещо обаче, което нямал, била вярата. Но вярата е знание за незнайното! Тогава нейното степенуване, а не коренуване, е знанието. А под купола на църквите вече знание няма. То е и вън от обсега на обикновеното мислене – то е тайнство, но трябва да бъде потвърдено от науката. Битката обаче между институтите Религия и Наука продължава. Защо? Защото още нямат тезата за Духовните вълни.

Науката ни обслужва и това е безспорното. Ведно с нейната услуга обаче тя стига до слугинството по отношение откровението, а колкото и да е хубава слугинята, винаги ще си бъде слугиня. Но не е вярна тезата в цяло едно Средновековие, че философията е слугиня на религията. Пет века религията се влачи под този надслов без да знае какво носи...! Не че философията дава откровение – това е другата спекулация. Но в никакъв случай философията не може да бъде слугиня на теологията, която създава нравствени таблици, а не прави тълмеж на откровенията. Защото, когато разтълмим Откровението на Иоан например, ще видим, че две трети от него са просто внушение на юдейската религия относно моралните им стойности, а не знание. Това е трагедията. (Но понеже гърците са писали предимно трагедии, европейците не можаха да отидат по-далече...)

Науката не може да стане по-религиозна, защото не е непроменливо статуквото на религията – има нови схващания, които променят религиите. А неизбежността на взаимността религия – наука се крие в тази тайна: одухотворената материя. Бъдещето ще даде и на науката очите, така както се казва, на прозрението. Но ние сега не можем да не приветстваме нейния експеримент, защото голямата част от това, което приложно ползваме, е чрез експеримента, събуден, разбира се, от един малък ум, наричан понякога прозрение. И затова казвам, че науката е бедната сестра на Истината.

Какво можем да кажем и за Безвластието? Безвластието като принцип е един много особен момент – това е преди сътвореният още да получи Дихание. Андрогинът още няма Диханието и макар че в нашата Свещена книга е казано, че веднага след сътворението са му го дали, тези, които познават Корана, знаят, че техният Адам четиридесет дни е неподвижен – пекат го на слънце без Дихание. И знаете ли къде е тайната? Тайната не е в глината, от която нашият Адам или техният е направен, а е в „кръвния съсирек“, сложен в него според мохамеданството. А „кръвният съсирек“ може ли да ви роди една антитеза за кръвно отмъщение?! Виждате ли откъде идват нещата? Кръвното отмъщение е именно защото в човека има „кръвен съсирек“. И аз предполагам, че когато са работили кръвта, са я взели от това, което е било сътворено и на което Адам даде вечно име. И досега ние подражаваме и поддържаме тези имена. А личните имена се сменят, особено когато в руслото на една идеология са сложени. Вие виждате, че до идването на християнството няма сегашните имена – след това те се ширват: две хиляди години само димитровци, георгиевци… И казвам: сменяйте имената на децата си, сменяйте ритъма, слагайте други букви; човекът е бог в еволюция, а като му сложиш една кръпка и като го закърпиш, той все с нея върви, все Георги, Иван...

Голяма трагедия е и понякога ме боли, че човечеството не можа да си вземе от това Дихание, което му е сложено. Не се изведе и една душевност – говоря за психология, говоря за душата. Имаме я като някаква вторична суровина, сложена в човека. Умът пък даже продължава да спори дали я има, или я няма. И така поклони пред богове-стихии, поклони пред ангели, пред кого ли не! А човекът е нещо много неизбродно, за да бъде дори „човек звучи гордо“, както руският писател Максим Горки го нарече.

Колко богата е същността и колко бедно е вероучението на човечеството – бедно до неимоверност! А церемонията, безспорно, пищна, широка. (Скрили са я там иконата на Богородица, а след това я били открили и ще я носят на раменете... Дори Католическата църква ще направи Дева Мария по-властна от Сина; ще є признаят непорочно зачатие, и то като догма...) Накамарява се формулата на церемонията, на външната страна и така се загубва тайната!

Когато сътвореният още не е получил Диханието, липсва му и власт. Тогава той, андрогинът, не може дори да бъде наречен безвластен, защото единствено е в енергията на еволюцията. (Ето защо „четиридесет дни“ трябва да го печем.) Еволюцията е, която трябва да го направи човек и да бъде разделен на мъж и жена. Това е безвластие до оформяването от енергиите на еволюцията – да ви приготвят материята, за да може поселникът Боговластник да прави своето вътре. В този смисъл, когато Адам е получил и Диханието, той може да няма още събудената идея за власт. Енергия на еволюцията го е направила андрогин, който трябва безспорно след това да опита двата велики закона: Смърт и Сън. Привремието над него да сложи идеята за смъртта – Танатос, чрез Хипнос – съня. Две големи тайни! Именно този невластник още, чрез енергиите еволюира, но не води още битка за свобода на Бога в себе си. Това е другата страница на триъгълника.

Под Безвластие обаче не разбирайте, че в човека няма Бог! Безвластие като проява е, когато още не е победен човекът. (Не говоря за човековластие, а за Богобезвластие.) Не е победен! А когато победите човека, вие освобождавате место за Бога в живот.

  • Безвластието не е липса на Бог, а неизявен Бог!

Защото безвластието да нямате Бог не значи, че Той не е у вас – Бог е в човека и затова Божията човечност у нас чрез Своята Човешка божественост можа да каже „Аз и Той сме едно“.

Така под Безвластие, когато става въпрос за Духа, ние не разбираме анархия, а развитие – еволюцията, която ще създаде човек, който трябва да бъде дарен, за да изведе чакащия Бог. И затова не трябва да бъркаме проявите на Безвластието с това, което социалността и анархизмът вършат. Защото идеята за Сътворението винаги я намираме в Хаоса. Хаос са точно енергиите, от които може да извеждате закони, а в безпримерната теза на анархизма няма закон, няма потенциалната даденост на енергията на еволюцията. Хаосът има енергия – извеждат се богове! И виждате потребата да се илюстрира стихията – ето ви бог!

Следователно, когато става въпрос за Безвластието, човек не е загубил Бог, а трябва да Го изведе. И затова много добре е дадена фразата – битката за човека свърши! Разбира се, че още не е привършила, но трябва да изведете Божеството, т.е. Себевластието.

Себевластникът всъщност е отживяният човек и отворените двери да излезе Бог, Който търси Своята изява. Може ли да се отживее човекът, след като римляните казаха, че било човешко да се греши: Errarе humanum est. Докога? Нали именно нашата Себевластност овладява Безвластието! Безвластието е енергия на еволюцията и когато се освободим от еволюцията, ставаме Себевластник. Тогава ни остава да направим и Себекръщението, за да ни отведе Възкресението в Единосъщието. Така че раздялата ни с човека е заради това, което ни чака.

Още в Битие, глава 1, стих 26 е дадено човека какво го чака – „да господарува“! Представете си това, за което трябва да го приготвят – да господарува над цялата земя, над всички. Какво тогава трябва да отработят в Безвластника – един човек, който „губи“ Бог, но който запазва в себе си вложеното чрез Диханието Себевластие, т.е. Човешката божественост.

Онова, с което човечеството работи в хилядилетията, е реалното Себевластие с всички свои дадености и овладяното Безвластие с всички еволюционни потреби. Затова във второто ни искане на Посланието тази година има една великолепна идея: Нека личната ми воля да не бъде власт за безвластието на другия! Власт за безвластие на другия. Това направи Инквизицията. Тя като институция си послужи с безвластие и това е най-страшното, което остави, без Иисус да има каквато и да е вина за подобна безсмисленост в културата на човечеството! Така и религия, и философия, и социология, и биология – всичко за същността на човека бе унищожено от страна на теологията. Има една красива фраза там – човекът е венецът на Сътворението. Тогава защо трябва да му сложат тръни на този венец, когато знаят, че човекът още не е готов да възкръсва?! Затова човечеството си избра Един, Който може да носи трънен венец...

Какво е дадено и в мюсюлманството? Всички се покланят на сътворения Адам. Само Иблис, дяволът, не се покланя и тогава Аллах решава да го накаже. Но той измолил, когато ще има второ пришествие, да му бъде простено. Така сътвореният човек при тях е измолил свобода от грях.

Грях... Затова виждате как в юдейство, в християнство, в мюсюлманство като дамоклев меч, както банално до убийственост го казва традицията, стои Страшният съд. Кого ще съдят? Себевластника у вас, т.е. Безвластника, който е пораснал и е станал Себевластник!? Страшният съд...

В Йерусалим милиардери си купуват места в едно специално гробище, където си слагат паметници с надеждата, че като настъпи този „Страшен съд“, най-напред оттам ще се възкръсва. Значи нищо не са разбрали от Христовото „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“[3] Да искаш да си купиш Възкресение – това е не само да си загубил идеята за Себевластието си, но зле си разбрал и Безвластието, а още по-непристойно си преценил Боговластието!

Не се възхищавам на безумието. Удивен съм от страха и мисълта, че можеш да си купиш живот... Това е обидното. Страх за живот, а той е неизгубим – Животът е единственото нещо, което не се губи! А този страх от Страшния съд ви „откупва“ възкресение, купува ви гроб, от който обаче никога няма да възкръснете, понеже не сте направили Самокръщение, а още повече – нямате (отхвърлихте я) и идеята за прераждането! Боговластие не се купува; Възкресение не се купува – то е велико тайнство! И в този смисъл ние можем да кажем колко достойно Христос рече: Смирих се до смърт! – защото знае, че носи Възкресението. Затова говоря, че само смирението не е обидило съдбата и Господа. То е голямо, вътрешно тайнство – смирението е една изповядана божественост!

Когато Иисус Христос отива в Гетсиманската градина да направи Своята Мирова молитва и изповед, това е може би и един от най-великите актове, с които им казва Кой е. Той не е само човекът, който има родителско свидетелство; когото обрязват, за да му дадат легитимност на дете на държавата... В Гетсиманската градина Той засвидетелства личната Си присъственост като човек, който безспорно прави своята прощалност и дава достатъчна форма на историчността, но и Който знае, че „Аз и Отец сме едно“ (а и в това е Неговото пратеничество). Тогава Христос поставя на изпитание битката между човека и Бога – когато трябва наистина да освободите човека, за да може Бог у вас да стане властен. Може би тази изповед в Гетсиманската градина, в която ще каже знаменитата фраза: „Нека бъде Твоята воля.“[4], е най-добрият, бих казал, акт на свидетелство, че битката за освобождаване от човека е свършила.

Разбира се, че учениците ще заспят! Не е проблемът, че са били сънливи, макар и образно да ги упреква малко за това – проблемът е може ли да се понесе една такава енергия, която Го заобикаля. Неговата еманация е в такава вибрационност, че малко хора могат да я издържат. И това, което предпазва човека, е Хипнос. („Заспи, Адаме, за да изведа от тебе Ева!“) Значи проблемът е, че този контакт, който Иисус прави, тази аура, която Го обгръща, за тях е безспорно сънотворна – тя е едно друго съзнание.

В този момент, когато Иисус казва знаменитите думи: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша...“[5], наистина виждате едно от най-великите изпитания, които трябва съвсем естествено да приемем не като бягство – тук тайнството е друго. Много дълго се е спорило колко естества има Той. Има естество Иисус, което може да понесе естеството Христос – има две естества: човешко и Божествено. Логично е тогава да е в наличие един такъв вик и да се каже: Ако може тази чаша да Ме отмине – именно когато у Него трябва да привърши битката за свобода от човека. Веднага след това Той обаче ще рече: Не Моята воля – нека бъде Твоята воля, Господи! Ние имаме тогава точно тази голяма взаимност между Божията човечност и Човешката божественост. Човешката божественост в Родения (облечен след това и в благодатта – Помазаникът) се извежда и тя се среща с Божията човечност!

Това е великото, а не да се каже, така както Армено-Грегорианската църква и някои други изповядат, че Христос имал само Божествено притежание. И като е само Божествен, Той нямал страдания... Идеята е да се победи материята, да я одухотворите! Точно тогава – в Гетсиманската градина – ние имаме една одухотворена материя. И може би това е най-добрият урок на човечеството – двете естества (за които Съборите са спорили) се срещат. Кой решава тогава проблема? Боговластникът! Виждаме един Себевластник, Който дава правото на Боговластника у Него. Победено е човешкото, защото Божията човечност дава енергии – човекът с Божествеността, дадена му като Дихание, може да каже: Не Моята воля да бъде, а Твоята!

Тук е голямото тайнство – че можеш да срещнеш Бог и човек, и именно обожествявайки човека, да освободиш у него преходността, защото имаш власт да одухотвориш материята. Идеята за страданието, от което плаче цялата планета и всички молят боговете да ги освободят от него, няма да има тази стойност, ако познаваме закона за одухотворяване на материята. И тезите на Изтока, където ви дават преражданията, те също носят една беда: ще имаш страдание и ще се прераждаш, за да растеш...… Не правете хората болнєци, грешници, за да им търсите изкупители – направете ги богове, за да могат да одухотворяват и да се освобождават! А идеята за растежа – биологичен, душевен, духовен – е безспорно това, което казахме: енергия на еволюцията.

Този призив на Сина към Неговия Отец е реален. Иисус Христос е осезаем, Той може да бъде пипнат! Кога не позволява да се докоснат до Него? Когато прави Възкресение, но не е направил още Възнесение. Но в градината на изповедта Той е осезаем, пипаем. Учениците Му обаче спят, защото те не могат да бъдат равни с Него в будност. Тази будност е велик вътрешен процес, голямата ферментация, когато „малката личност“, но с божествена енергия, наситена от Божията воля, отива да прави съприкосновение с Мировата Божественост! И виждате колко е странно – Той не търси освобождение, а показва на човека, че Човешката му божественост никога няма да му достига и ще изплаче, но Божествената му даденост е неговата опорност. Ако може да Ме отмине тази чаша... – и изведнъж Божията човечност ще Си Го потърси като Себевластник, за да Го направи Боговластник – не Моята воля, а Твоята! Това е най-човешката Божественост в културата на всички религии, но за съжаление неразтълмена; това е най-Мировата енергия, събрана в човека, за да потвърди голямата идея на триъгълника между Боговластника, Себевластника и Безвластника!

Разбира се, у нас умът винаги може да бъде безвластник. Той е багрилникът, той е като дъждовника – щом вали или спре да вали, веднага си сменя цветовете. Това е умът! Но ето ти и душевността, ето ти и духовността...

Най-големият проблем на Мировото съзнание в Неговите измерения е именно Гетсиманската изповед, в която може да се каже: Да бъде Твоята воля! И тогава какво ще попречи на Христос да стане Единосъщ? Нищо. Влиза Си в Самокръщението – предходницата на Възкресението, напътва се и отива в Синовност! Тогава изповедта в Гетсиманската градина не е трагедия (безспорно, че така ще се говори, когато институтите определят), не може нещо да бъде трагедия, когато има развитие. За мен тя е една от най-големите формули на Мировото съзнание в будността Му да Се потърси!

Ще съмне ли някога? Безспорно! Виждате правотата на доктрината за йерархия на Духовните вълни. Това, което човечеството работи в хилядилетията, е реалната голяма идея за Себевластието. Човечеството работи за Себевластие, защото му е дадено Боговластие – а Себевластието трябва да го отработи!

  • Себевластието е овладяване на Безвластието!

Тогава „губещият се“ Бог в еволюцията дава место да се загуби човекът, за да излезе на живот Той. Когато Себевластието стане реалност, то става властник – овладява Безвластието! И тогава имат ли тезите за еволюцията, за съдбата, за смъртта и пр. пълнота в това, което Учението на Мъдростта дава?!

Какво бяхме извели за идеята себе си в културата на човечеството? В митологиите е казано: „Познай себе си и ще познаеш боговете и света!“ Този надпис е стоял на храма, но хората не са отивали в храма да познаят себе си, не са влизали в себе си, в собствения си храм – те са отивали с ума си при оракула и така са губели себевластие. Тогава идва Христовото Създай Себе Си – Себеутвърждението, за да каже след това Аз свидетелствам за Себе Си! А Пътят на Мъдростта е – служение без Себе си! Когато можете да направите служение без Себе си, вие вече не нихилирате Безвластие – то е свършило, вие ставате Боговластник. Най-голямото тайнство!

Аз винаги съм мислил, че има нещо неказано в световната култура – йерархията на Духовните вълни. Не можеше и да бъде казано, макар че Соломон ще рече: Няма нищо ново под слънцето! Но под кое слънце – личното или планетното? Защото, ако е под личното – ние ще правим нови планети; ако е под планетното – историята ни е оставила белези, че планетите също гаснат.

Винаги съм бил тревожен и на кои олтари трябва да правим своето изповедание – тези олтари докога ще бъдат изповядани. Но дойде голямата идея – има един неграден олтар – олтарът на Духа! Това е Книгата на Живота, която нарекох съзнанието на Бога. Там е тайната – от тази Книга на Живота са трите големи чаши: на Боговластието, на Себевластието, на Безвластието.

И тогава идваме до една неизбежност – кой може да прави Възкресение? Онзи, Който може да каже: Аз и Отец сме едно и също!; Вие искате свидетели – единият съм Аз, другият е Моят Отец!; Вие Ме сложихте в гроба – Аз ще ви кажа как се прави Самокръщение! Значи само Боговластникът може да прави Възкресение, а Себевластникът прави път на Възкресението. Себевластникът дава сигурност, трайност, защото прави път, който остава завинаги в битността на вложения Бог като потребност за Възкресение. И тогава не ще бъде тревожна идеята да възкръсваш чрез болка и страдание, а просто потреба. Необходимата енергия като власт за безвластие ще е вече страст, от която сме се освободили. Ето тайната и на половата енергия, за която съм говорил – страст, от която се освобождаваме!

Нямало методика Учението...! Понякога много обичам иронията. А Христос е бил цар на ирониите. Такова богатство е да кажеш на един властник „лисица“ – Идете кажете на тая лисица Ирод… (защото лисицата, колкото и да е хитра, е безмощна), а културите на времето да назовеш (колкото и да са голяма съблазън, колкото и да са албумна ценност) варосани гробници! Не съм намерил в историята на човечеството друг израз, който така властно да унищожава култура. Култура, и то (до Неговото време) на 1500 години, с всичката натруфеност за видим и невидим свят.

Знаете и фразата „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“. Защо пролетарии, а не – мъдреци, философи, гении от всички страни, съединявайте се! Защото роб когато ви даде свобода, той ще ви сложи границата на робското мислене за свобода! Затова и всички тези посредственици, които са се облекли в дрехата на Учители – роби на най-обикновеното и долнопробно мислене в областта на божествеността, ще ви дават такава свобода, робска свобода! Манталитетът на роба, културата на пролетариата... Никой не каза „Гении, обединявайте се!“, а „Пролетарии...“ и за какво? За една свобода, която беше още по-робска! Може да е била потреба за тоягата, която възпитава, но не и за еволюцията, която трябва да налага възпитание.

В този смисъл говоря за тази недостойна теза за свобода – не може роб да ви даде свобода. Защото Свободата е последната Духовна вълна и тя не може да бъде ограничена! Ако другите Духовни вълни сме ги сложили в таблиците на религии, Свободата не можем да я сложим в ограничена доктрина. Следователно, сама по себе си, като вътрешна потреба, тази голяма идея ви прави необвързани и не трябва да има никакво съмнение, че онова, което е Истина, ще бъде по-властно от довчерашните религии. Разбира се, че ще бъде, защото религията е формула, чрез която се търси възпитание – нравствените таблици да отработят у човека съзнание и материята да понесе голямата провиденция, голямото прозрение!

Тук искам да направя и една съпоставка. Всемирността на културата на Христос роди голямата идея за Пантократора като образ – нещо неимоверно властно. (В тази идея обаче християнството не работи, то само Го нарисува.) Всевластник, Който държи в ръцете Си планетата! Той не държи стихия. Митологията е съвършена като стихии: Еол държи вятъра, Темида държи везните, Посейдон държи морето..., но Пантократорът държи планетата. Ето защо говоря за митологичните богове, че не могат да възкръсват и затова те нямат гробове. (Но и тайната, че човекът е един бог в развитие, не е приета в митологиите и не му е позволено да се осъществи в това развитие.) Ние какво казахме обаче, че е човекът Боговластник – надгробна властност!

Алхимиците и херметиците пък вместо да говорят за Пантократор, измислиха нещо съвършено друго – Пантоморфоса – световното тяло. Те дадоха някои неща, но не можаха да открият философския камък. Не можаха да си направят и жива вода, а ние в XX век направихме жива вода и разбрахме, че няма атом, а има томос, като използваме енергиите му, които са по-властни от всички. Кой е този, който може да прави всичко това? Себевластникът – защото той носи Пантократора! Себевластникът има голямата идея да ходи, а ходенето е нещо много особено. То като динамика в човека е нозете, а при посветените се символизира с белия кон. В съвремието динамиката е крилата на самолета и безспорно Себевластникът ще си направи крила. Икар е един образец. Дедал, баща му, иска да го научи да лети, но той, като глезено дете, отива към Слънцето. Не се ходи направо към Слънце – и Икар се погреба в името на опита.

Пантократор и Пантоморфос – хайде, сравнявайте ги: Единият държи Земята в ръката Си, а другият прави метаморфози на материята є. Разбира се, това, което привържениците на алхимията и херметизма дадоха, е било потребно, но в същото време то е едно заземяване. Затова говорих за принципите на Обезземяването и Възземането. Заземяване и Обезземяване – ето ви един Пантоморфос и един Пантократор. Тома Аквински, като видял машините на Алберт Велики, помислил ги за дяволии и отишъл, та ги разрушил. Трагедии, култури... Къде отиде Боговластникът?! Ами той е трябвало да бъде „подчинен“ – на безвластника, на инквизитора. Свободата на роба...

Хиляди революции са правени – потребни, но социални трагедии, гнет. И тогава говорим за безжалие – безжалие на природата, на Вселената. Така и една друга голяма идея ни е оставена – идеята на Апокалипсиса. Безспорно Откровението на Иоан (чрез Иисус дадено) е едно от най-големите тайнства, но е и пълно с безмислици. Защо? Защото културата на Иоан, културата на юдейството, културата на пророците е култура на страх от Бога, а не на свобода в Бога. Човекът не е глезеник на Бога, но търсейки подчинение, той става жертва на неотработено себевластие и губи чрез безвластието си Бог. Затова посочихме онази знаменита фраза на храма – „Познай себе си и ще познаеш боговете!“; затова намерихме в Христос – утвърди Себе си; затова и в Пътя на Учението на Мъдростта дадохме – служение без Себе си. Ето и този голям триъгълник.

  • Триъгълникът е: Безвластникът с Боголичието;
  • Себевластникът с Богоподобието;
  • Боговластникът – изведеното Богоподобие!

И в тази най-съществена идея на Сътворителя – Боговластникът, ще намерим онова, което той като Себевластник можеше да каже: „момиче, тебе казвам, стани!“[6] Това е вече да правиш сътрудничество – ти сътрудничиш в голямата идея, докато в теб се изгради Себевластникът. Страшното е, когато хороводът се води от отживелиците на културите. А Христос направи прелом. Бяха му казали: Ти нямаш петдесет години, а се правиш равен на Авраам. Това не могат да разберат хората – Себевластникът не може да бъде в пространство и време, Той е безспорен, защото носи Диханието на Твореца.

Ето защо искам да направя в един триъгълник тази велика тайна човекът бог в развитие. Син Човечески възкръсва, Син Божий излиза, за да влезе в Единосъщие със Своя Отец! Там Неговият Отец не казва това е Моят възлюбен, а това е Моят Единосъщ. Каква голяма енергия е предоставена на бъдното човечество, че носи Безвластие, Себевластие и Боговластие!

Трябва да знаете, че отваряйки Книгата на Живота – съзнанието на Бога, личното ви присъствие е Неговата властност. Там няма да бъдете само оня Адам, няма да бъдете само оня ум, който е послужил на биологията – место, от което можете да извадите Ева, желанието. Затова сега той е нещо, което трябва да степенувате, за да извадите интуицията. Не Ева, не астрала, а прозрението! Ето какво носи Адам, умът, който е в средината на човешкото битие.

Това трябва Децата на Деня да знаят – то е, което ги лишава от развлечението – да не се самоилюзират в обикновеното всекидневие, за да могат да минат реката за бъдеще! Ето този триъгълник да сложат в съзнанието си; тази тайна на Посланието, за което казах, че Бдението не може да бъде само празник – то трябва да бъде всекидневно! Това не е вероучение. В църквата владиката си говори „вяра!“, но той не знае, че тя трябва да ни даде знание за незнайното. Знание и служение без Себе си!

Велика е тайната Аз свидетелствам за Себе Си и Онзи, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене!

 

[1] Вж. Бейнджънт М., Лий Р. Ръкописите от Мъртво море, София, 1996, с. 18, 19.

[2] Иоан 8:18.

[3] Матей 5:3.

[4] Матей 26:42.

[5] Матей 26:39.

[6] Марко 5:41.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993