Зареждам...
Самокръщение, Единосъщие, Съсътворителство (2/2003)

Самокръщение, Единосъщие, Съсътворителство

Със Самокръщението правим Възкресение, а с Единосъщието – Съсътворителство!

Не можем да отвърнем очи назад, когато имаме белязан път и кръст за отговорност; когато идеите на Учението на Мъдростта идват, за да дадат в Третото хилядолетие една светлина на знанието, че човекът е един бог в развитие. И Децата на Деня носят приложната си молитвеност именно като кръст на отговорността!

„Самокръщение, Единосъщие, Съсътворителство“ е една може би от най-странните теми. Това са идеи, които светът няма – в световната литература не е дадена идеята за Самокръщението, не е разработена и идеята за Съсътворителството. Все пак, сигурно има някакъв зародиш, за да ми даде основание да ги направя тема на нашата мисъл и безспорно част от една култура, с която трябва да влезем в Третото хилядолетие.

Идеята за Единосъщието обаче е разработена – и приложена, разбира се. Има изобилие от дискусии – почти цели шест века, но за другите два термина няма нито дискусии, нито дефиниции. За тях, за Самокръщението и Съсътворителството, ще дам, така да се каже, огнената валенция, а в средината им, като гръбначен стълб, стои тезата за Единосъщието!

Човекът е едно програмирано същество, което не спира своето развитие само до отреденото му от официалните религии место: в Адеса, т.е. в преизподнята, или пък така, както Христос рече – В царството Небесно има много жилища. Христос всъщност добре йерархира, че там има много жилища и че отива да приготвя места, но никой не разграфи това, което реално съществува – пребиваване съответно в Астралното поле, в Менталното, в Причинното и т. н. Формулата обаче, с която се осъществяват тези преселения, било в преизподните или в царствата Небесни, е тази, че има смърт. Следователно психологията на човека е пригодена, че има такъв феномен. Но не му е предоставено правото за носенето на най-великата тайна – тайната на безсмъртието, а че смъртта просто го преселява. (Може би именно липсата на уточненост на тази бъдеща добродетел дава основание на християнството, особено в лицето на Католическата църква, да отреди кръговете на ада.)

Наистина човекът е едно програмирано същество в смисъла като се започне от това, което в Библията пише: Рекох: Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие и те сътворих от пръст, дадох ти Моето Дихание! Така в това програмирано същество стои нещо, което ние с най-обикновен език наричаме Небесното божество, или Небесният човек. Но никъде не е казано и никъде не е разработена идеята за Самокръщението, най-вече поради липса на тезата, че човекът е един еволюиращ бог, макар и да го изведоха до състояние да направи Възкресение. Възкресението обаче никой не го свърза с това, което трябва да бъде личната, пробудената воля за присъствие вън от онова, което се нарича гроб; не се свързва с една обща фраза, която ние казахме: надгробна властност – гробницата да не може да ви задържи! Не ви бе дадена надгробна властност, никой не я изведе от идеята, че смъртта ви е помощник за безсмъртие.

  • Идеята за Самокръщението е свобода от смърт!

Говори се навсякъде, че се минава през кръщение – кръщение чрез вода в присъствие на личност. Но кръщение освидетелствало, че след като излезете от водата, т.е. от астрала (знаете, според моята мисъл, водата е астрален образ на Светлината), вашите очи, така както е казано в светото Евангелие, се отварят и тогава вие виждате едно Небе, виждате един гълъб, чувате един глас: Това е Моят възлюбен, над Когото е Моето благоволение. Значи тогава имате легитимацията, освидетелствана от вашия Творец, че вие сте Неговият възлюбен. Но не още и Неговият Единосъщ – не е казано „Това е Моят Син, Който е Единосъщ с Мен и ще прави Троица Единосъщна“. Единосъщието идва, но чрез белезите, които после са оставени – Голготският път, Разпятието, Възкресението.

Как става обаче Възкресението, с какво се осъществява? Как излизате от земната утроба; как извършвате едно кръщение, което не е вече излизане из водата и където нямате кръстител (както англичаните ще го нарекат Godfather – Господен баща) – това световната култура няма, няма тезата за Самокръщението.

В основата на тази тема стои една от най-големите идеи – свобода от скепсис и от догма. Ако това можете да научите, то е вашата бъдност – свобода от догми и от съмнения... Съмнението винаги е съпровождало човека. Понякога то е и достатъчна предпоставка, за да се раждат култури и нови идеи. Понякога пък догмата е достатъчно властна, за да омаломощи това, което умът копнее, и да угаси огъня на откровението, което дава новите идеи. Затова говоря за свобода и от догмата, и от скепсиса. Скептицизмът е, който ви лишава от правото да дадете възможност в себе си за възкресение, защото приехте само Възкръсналия – нямате големия урок на Самокръщението. А Възкресението не е привилегия, то е урок, през който всеки трябва да мине, и чрез който всеки трябва да научи тази властност – как да надмогне водата, която дава зрение, т.е. излизане от астрала.

Когато Огънят ви освободи от това, което наричаме ум, от това, което наричаме душевност, вие имате вече не виждане – имате властност, властност надгробна, идея за Възкресение! Трябва обаче първом човекът да надмогне, да се освободи от това свидетелство, че има до себе си съпроводник, който извършва с вода кръщението, и след това в себе си да изведе онова, което е казано от Христос: Аз и Отец едно сме! И тогава може ли да остави Твореца в гроб? Не! Следователно ясно е мотивирана тази даденост вътре в човека. Когато изведете Сътворителя от вас, вие може да направите Самокръщение; във вашето единство да получите свобода от това, което сте били – именно свобода от скепсиса, че сте само човек, и то грешен.

Една от най-големите приложни воли, които човекът трябва да упражни в бъдността, е свобода от натрапеното му, че е грешен, и от съмнението, че не е бог в развитие. Свобода! Тогава вече ние можем да разберем, че будният човек е един събуден Бог. Този събуден Бог може да излиза и Той, когато е в гробницата, няма нужда от Иоан Кръстител, няма нужда от никого. Има нужда от „Аз и Отец едно сме!“. Тогава сам Го извежда и този именно акт аз наричам Самокръщение.

Самокръщението се извършва в гробницата! В гробницата Иисус (Който вече е Христос) не е кръстен от никого освен от Своята будност, освен от онова, което Неговият Сътворител рече – че не го създава само по образ, но и по подобие, като му дава Диханието Си. Това е възможността всеки да направи Възкресението – да събуди в себе си огнеността, вътрешния огън, чрез който може от гробницата да възкръсне и да стане надгробен властник. Точно това е Христос – властник надгробен! Гробът не Го задържа, смъртта не Го побеждава и затова се пее: „Смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.“ Защото няма по-властна сила от вложеното Дихание, от Искрата, която се връща в голямото вълмо – в Огъня на Отца!

Какво казва Иоан: Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръщава с Огън. Точно това е тайната; всичко го има в Свещената книга. Ще ви кръщава с Огън! Именно този Огън е, който излиза, който Го извежда от гробницата и Той прави Възкресение. Затова този акт наричам Самокръщение – извеждане на Човешката божественост, с която сте направили пътищата, но покровителствана и дадена от Божията човечност. Тази голяма среща става в гробницата, става вътре у вас. Само там сте сами – когато сте вътре в себе си, сте сами. И ако искате да извършите Възкресение, вие ще трябва да се самокръстите, Самокръщение да извършите – да излезете от своята аура, да излезете от своя ум, от своята интуиция, да излезете от Себе си; да одухотворите материята!

Великото тайнство в гробницата – Самокръщението, ви освобождава да не бъдете само благоразположени в лицето на вашия Сътворител. Не Това е Моят любим Син – не, Той тогава ще каже: „Това е Моят Син Единосъщ; седни от дясно Ми!“ Защото е извършен най-великият акт! Щом може да имате благоволение при кръщението с вода и да ви се отварят Небеса, тогава представете си какво бихте получили, когато извършите акта на Самокръщението! Не ви трябва нищо (нито кръстител, нито астрала-водата), а с тайната на Диханието, или както го бяхме казали: Божията човечност ще се срещне с Човешката божественост, ще излезете от гробницата, самокръстили се във великото тайнство Възкресение. Възкресението ви дава възможност да бъде извикан вашият Богопомазан Дух, вашата осъществена личност в Богослужение, и тогава от Син Човечески да станете Син Божий и да бъдете Единосъщ! Йерархията на Самокръщението потвърждава тезата за Възкресението, а Възкресението е възможността да влезете в лоното на Единосъщието. И щом сте Единосъщие, което само за себе си носи всичката енергия, вие не може да не бъдете Съсътворител! В този смисъл сега получавате знание за двете тези, които липсват в света – Самокръщението и Съсътворителството.

Идеята за Съсътворителството сложена ли е в някаква дадена тайна; от къде можем да изтръгнем основание за Съсътворителство, имаме ли го някъде малко поне подсказано? Не само в ролята на помощници на Твореца, защото тази роля ние още в първа глава на Битие ще намерим – казано е в множествено число: Да сътворим човека! (тук е една от големите главоблъсканици на теологията, когато дойде до този момент), а и възможно ли е човек да извика в себе си правото да сътворява? Да, защото пак там, в глава трета пък е казано: Адам яде плода на знанието и стана като Нас, боговете – да познава що е добро и зло. Значи да знаеш що е добро и зло е привилегия, и то на боговете. Ето, има го подсказано! Само че не сме навикнали да взимаме енергиите на великите тайнства.

Самокръстилият се и възкръснал може да намери онова, което определям какво е човекът – един бъдещ Бог и една бъдеща Вселена! А щом ще е Вселена, той тогава ще съчетае в себе си и ще изведе ония странни големи енергии, които ми дадоха основание да твърдя, че ще бъде и Съсътворител.

  • Тайната на Съсътворителя е човекът бъдещ Бог и бъдеща Вселена!

Тогава основателна ли е и онази фраза, която съм казал – че човекът е Богоосезаема необходимост?! А щом е Богоосезаема необходимост, значи Бог не може без него и човекът не може без Бога. Аз отивам и много по-далече. Голямата тайна се крие още, но тя е вярна: защо само Съсътворител, а не и Сътворител, след като сътвореният Адам получава привилегия да ражда?! Този, същият Адам, когато сте извели в Самокръщението и сте го направили Единосъщ, защо да не може да твори тогава? Но естествено всичко това е йерархия на възможностите вложени. Затова говоря, че човекът е една програмираност, която се самоосъществява – самоосъществява се, макар да е програмиран. Та така не прави ли и Самият Творец, не се ли Самосътворява? Той, когато твори, не казва ли: Да бъде земя, да бъде небе, да бъде вода, да бъде живот, да има риби и после – да има човек... Програмираността на човека не е рамка, тя е вложени възможности! А вложиха ли в човека правото да ражда?!

Представете си какво се открива при усета на Съсътворителството! Но то трябва да стане чрез Самокръщението – Самокръщението е свобода на човека от предишния. Той трябва да извърви онова, което нарекохме лично битие – Голгота, той трябва да направи и една социална формула на битие, наречена Разпятие – да дадеш майка и ученик. Какво даваш фактически? Даваш кръв и дело, които си правил. Цялата кръв на потомството – Майко, ето твоя син; и Иоане, ето твоята майка – делото на Христос. Давате кръвта – Азовия представител, и делото, което сте извършили. Виждате ли каква голяма идея за свобода е да дадете всичко: Аза си – в лицето на утробната майка вечна, и делото – вашия ученик! (Лошото е, когато ученикът предаде Учителя си!) Така дават големите Учители – и кръв, и дело. Това е голямата тайна. Тогава чак може да разберете, след като е раздал всичко, може ли да направи Самокръщение. Не само Самокръщение – света ще кръсти! Как? С едно Учение. Голямата трапеза… Всичко това го поставете в измеренията на културата, за да знаете наистина нещо ново.

Самокръщението е най-голямата битнина. И Иисус го рече още в Своята детска възраст: Защо Ме търсите другаде, освен в това, което принадлежи на Моя Отец? Защо Го търсите другаде?! В такъв случай Самокръщението не е ли един нов път, не е ли една нова психология, потребна психология за ново пътуване? (Наситих се да говоря нови, нови, нови, но това е истината). Да, Самокръщението ще влезе и ще бъде част от бъдната култура. То е голямата тайна в Петата Духовна вълна, наречена Вълна на Пътя на Мъдростта.

Ето великия Триъгълник: Самокръщение, Единосъщие, Съсътворителство.

  • Със Самокръщението правите Възкресение,
  • с Възкресението – път за Единосъщие,
  • с Единосъщието – Съсътворителство!

Така вие влизате в едно от най-великите Мирови тайнства – на Откровението. Филмирате не, а промивате филма на битието на бъдността с Откровението и правите ново небе и нова земя. Затова човекът е една бъдна Вселена!

Казал съм, че Възкресението съхранява паметта на Откровението. Така ли е наистина? Дадено ли е в Сътворението, че ще има ново небе и нова земя? Не! Писано ли е обаче в Откровението, че ще ги имате? Да! Тогава защо трябва да се стесняваме да твърдим, че човекът е бъдещият не само Съсътворител? В Сътворението няма нови небе и земя. Затова казвам, че Възкресението е съхранител на Откровението. В Откровението е казано дори, че няма да имате Слънце, не ще ви трябва и Луна.

Сътворителят отрежда в Четвъртия ден небесни тела, които да ви светят, но Откровението твърди, че вие ще си светите. В Първия ден е дадена светлината, за която има едно ласкаво име – Fiat lux. Fiat lux! – Да бъде светлина! А Иоан Богослов казва: Животът беше светлината на човеците; и мракът я не обзе... Всичко е дадено. Fiat lux – това е творческата Светлина; а Диханието е нашата негаснеща светлина, чрез която ще си светим. И този, който е имал опита на пробуден Кундалини (дори в ниската му степен на едно астрално подполе), той знае, че това е особен род светлина – не е още Fiat lux, но е светлина на астрала (оттам „аструм“, което буквално значи „светлея“, а на латински значи „звезда“). Аз не мога да си представя по-голям смут в битието на човечеството утре, когато ще трябва да загуби Слънцето! Но тогава човекът ще си светлее, Бог в него ще му свети. А кой има дързостта да продължи отговорността на Сътворителя?! (Какво се знае; та дори лошо се познава цялата Свещена книга!) В такъв смисъл виждате колко поредно йерархираме в какво – в Единосъщие.

Възможността за Единосъщие дава основание на Христос, когато Го упрекват, че няма петдесет години, да каже: Да, но преди да бъде Авраам, бях Аз: бях в Сътворението на света! И все пак като родена личност, когато става въпрос за голямата тайна на изкуплението, Той отговаря: Кога ще стане това никой не знае – нито ангелите, нито дори Аз, освен Моят Отец! Ето ви йерархията. Така се създава възможността за търсено Единосъщие.

Идеята за Единосъщието е може би най-голямото богатство, което светът е получил преди две хиляди години. То е потвърждение на нашата мисъл, че човекът наистина е еволюиращ бог, а не грешник, който чака да бъде изкупен и след смъртта му да има първо възкресение, второ възкресение... Не му оставят вложената сила на Божествеността да го направи възкръсващ, а чака в гробовете хилядилетия. Не! Иисус какво извърши – доведе Бог в човека. Синедрионът Го нарича „богохулник“, римляните – „бунтовник“, но като Го разпват, Той им показва, че не могат да Го победят – възкръсва, защото е достатъчен на Себе Си. Това е голямото тайнство!

Възкресение на личности, разбира се, е имало (стихии, направени в богове), но Единосъщие с Отца – не; голямото богатство Аз и Отец сме едно го е нямало. В културата на древността наистина може да намерите един Дионис, който възкръсва, но той е стихия-бог – не търси отиване при своето Божество. А в християнството имате какво – един Син Човечески, Който става Божий Син! И не е само това (защото всички са сътворени и могат да бъдат наречени синове Божии), Той става Единосъщ с Отца Си! Нещо, което другаде го няма.

Единосъщието създава най-скандалната част от историята на християнството. Скандална в няколко столетия – битки, ереси, неразбиране същината на проблема… Защо? Защото се нарушава цялата култура на юдейската вероизповед за един Бог, на Когото дори нямат право името да кажат. И все пак Моисей не е Син Божий, а само пророк. Той не можа да се докосне до идеята за Единосъщието, не можа да се докосне до идеята за Възкресението; той дори не можа да отиде в благодатната, или избраната, земя да умре – умря вън от нея. Защото не е възможно да дадете култура „око за око, зъб за зъб“ и да направите Мирова даденост, Мирово учение. Неговото учение си остава в границите на Юдея, то не става универсално. Една митологична мисъл, за която казват, че е опростено вероизповедание, е универсална в сравнение с едно юдейство, което уж е богоизбрано! Ако направите тези съпоставки, ще имате прозрение в големите неща. А то не е нарушение, нито е достатъчно основание институцията да ви обяви за еретик или за сектант и тем подобните. Ето защо говоря, че досега се работеше за добродетели, но от утре ще се работи за знание, а то е свобода – свобода от скепсис и догма!

Проблемът с Единосъщието създава много тревоги на християнската църква, защото се явяват редица отделни доктрини. Едни приемат Подобието, други – че няма идея за Единосъщие, защото Иисус е човек, който бил един Еон, само че с малко по-особена енергия. Добре е, че когато нямат идея за божественост, поне имат йерархия – обикновен, талантлив, гениален... Христос остави формулата „съвършен“ и това е път, който трябва да ходите, но човекът божествен е голямото богатство. И точно тук трябва да притежавате волята да се самокръстите, Самокръщение да приложите, за да може да бъдете Съсътворители. А Единосъщието е неизбежно в Триъгълника.

Така, колкото и да бяха непълни отделните доктрини, колкото и да бяха далече от голямата истина (защото в края на краищата и най-достоверната ортодоксалност не е изчерпила Божествеността, за която сега говорим), конфликтът, раждал идеята за Единосъщието, за мен е най-богатата палитра, която Източната римска империя (Византия) можа да има. Това създаде и голямата култура на Източното православие, сравнено със Западната църква или след това с, така бих казал, обрулената круша в безплодието, което Реформацията направи. Реформацията е много практична. Тя прилича на обир на ценности и изведнъж – някой е богат... Но за истинските ценности малцина знаят: че в огъня се познава златото, приятелството – в нужда, културата – в историческата протяжност!

Ние с благодарност можем да кажем (а това по принцип е решено във Вселенските събори), че сме приели Източното православие. Богатството от секти, от ереси, богатството от разномислия във Византия е създавало култура. Духовното брожение може да създаде ерес, но когато към един интелект се прибави една валенция, в бъдещата култура дава възможност да се хване друг елемент, за да се прави друго съединение. Набогатяване – многовалентност, вместо едновалентност!

Така че създават се големите битки относно идеята за Единосъщието: възможно ли е Бог да бъде Един по същност и Троичен по ипостас без да бъде раздвоен... Колко дълбоко тайнство има тук – три Бога, но в Единосъщие, три лица в битиейност! Колко уточненост е трябвало, за да се рече, че този Бог – Бог Отец, както е казано в Троицата, не е родим и е усийно цялостен и безкраен; че е безначален и като същност, и като лик – Той носи Мировото единство! Бог Отец има битие в Единосъщието и битие в ипостасността непроменливи, докато Синът има непроменливост в Единосъщието и променливо битие в ипостасност, защото е родим. Синът е в безначалието на Същността, но е ограничен в личността, защото има и живот, и смърт видими. Отец е неродим, Синът се ражда, Светият Дух изхожда! Ипостасността Им в битие е съвсем различна.

И все пак, дори един от големите учени, един от големите отци – Ориген (който за мен е наистина изключителна личност), той, който дава и термина за Единосъщието, потърсва някаква субординационност и заради това (разбира се и заради други свои твърдения) получава анатема. Иска да йерархира подчиненост Отец, Син, Свети Дух. Докато същината на идеята за Единосъщието е нерушимост – нямат йерархия помежду си, макар и ипостасни! А това е силно основание да посочим енергията за Съсътворителство – в този именно улей на Единосъщието в Троичността ние намираме най-добрата теза за Съсътворителя. Оттук можем да говорим за тези три големи енергии, заради които ересите са се различавали; за тази субординационност, с която те не са искали да дадат на човека по-голямо равенство от това, че само е единосъщ, но понеже ипостасно е роден, той значи е подчинен. Да, ипостасно е роден, но има нещо друго, което изпускат всички (добре, че все пак го допълват в смисъла, че там нямаме различия) – Диханието в сътворения. Ипостасността е проблем на развитието, а Диханието е същност, която дава правото на развитие!

Въпреки че Единосъщието със столетия е предмет на големи битки, Православната църква го отстоява, макар и като догма. Тя не позволява Синът като Съсътворител да бъде наречен Отец, понеже условността тук е Отец – в идеята на Мировото съзнание. Ако обаче говорим за Абсолюта, Той не може да бъде нито Отец, нито Син и тогава добре са казали далечните Източни религии – Безпричинна Причина.

Щом слагаме термините – Дух, Син и Баща, ние по неволя поставяме възможната усвоимост на Самокръщение, Единосъщие и Съсътворителство. И в такъв смисъл, чак когато приемем тези феномени, с които почваме да работим, тогава разбираме какво даваме на света (най-голямото основание да бъдем упрекнати).

  • Човекът бог в развитие е още нулевата стълбица в Третото хилядолетие – трябва да се приеме и бъдния Съсътворител!

На това бихме намерили едно малко потвърждение във философията на древните – микрокосмос и макрокосмос. Щом сме микрокосмос, носим и макрокосмичността! Тогава можем ли да бъдем и Космородители?! Защото е казано, че всичко от Хаоса идва. В кой момент у нас можем да намерим Хаоса? Точно в този момент, когато видим, че сме усия, т.е. единосъщие с Космичността. Тогава можем да кажем: да, ние сме Хаосът, от който правим всичко!

От това огромно богатство, представете си какво можем да направим – да слеем Път и човек! И какво казва Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Всичко си е на мястото, само че какво липсваше? Липсваше една мъничка тайна – тайната къде да намерим олтара, за да принесем в жертва довчерашната си култура. Защото религиите създават с олтарите култури, но олтари вън от нас. Тепърва казахме нещо съвършено ясно (не защото само Третото хилядолетие го поиска, а защото това е Пътят на боговете): олтарът е вътре в човека!

Това трябва да осъществите – Човешката даденост в нейната същност, а не в нейната възможност да се усвоява в човек. И казах, че мисълта като необходимост е за очовечване, а откровението като даденост е за обожествяване. Ето тази култура – на обожествяването, чака Третото хилядолетие! А не оня грешник, в който е създадено съмнението, че не е божествен. Именно това трябваше отдавна, отдавна да бъде премахнато. Но такава е йерархията – йерархия на еволюцията, йерархия на Духовните вълни; битката от пръстта (в която има жизненост – направена човешка биология) до Небето с Бог, до Възкресението. Това е Пътят и той е властният!

Преди обаче да дойдете до тайнството на своето Възкресение, трябва да имате едно Преображение, един преобраз, едно свидетелство, което ви е дадено: че сте повече от онова, което толкова властно хилядилетия стои над културата на човека – биологията му. Защото се забравя за Диханието! Боголичието е доминиращо, то е удовлетворителност, че можеш осезаемо (дори не само осезаемо) да се гримираш и да изглеждаш по-красив… Но Боговластието не можеш да гримираш! Затова са го упражнявали един, двама, десет души максимум в хилядилетията – Учители, дали голямата идея, че когато си достатъчен на Себе си, ти си непобедим! Но кога си достатъчен? Тогава, когато можеш да кажеш, че Единосъщието е твоето чакано утре!

Във вложената ни даденост да правим „нова земя и ново небе“ е сложена великата усия, т.е. същината на Бог у нас, чрез която тръгваме към Единосъщието. И ние ще намерим в далечината на индийската култура оня Пуруша, за Когото винаги ще говоря с отговорност, защото това е едно от най-големите тайнства, които са ни оставили времето и знанието: Човекът-божество, Богът-човек; Човекът, от Който всичко започва. На Пуруша каква е характеристиката? Че Той, Който е жертвоприносител, е и жертва! А Бог е жертвоприносител и жертва. Ето защо Пуруша е Богочовек и от Пуруша може да изхожда светът. И тогава знанието за Бога, което започваме да учим, е идея за свобода от човека. Но нека някой не си мисли, че веднага ще се освободи от човека, защото Пуруша е с хиляда глави, в Себе Си носи всичко и става едно от другите имена на върховния бог Брахма. А в една от тези ликопознатости ще го нарекат бог Агни, в друга – Атман, или Вечната душа...

Идеята за „хилядоглавия“ е идея, че имате онова колело, в което можете с всяко свое идване да правите по една глава. (Човекът има хиляди прераждания!) Така ще стигнете до този момент, в който именно Синът Човечески може да направи едно Преображение, за да свидетелства, че не е възможно да бъде победен; след това да направи едно Голготско битие, което е лично поведение; да направи едно Разпятие като социално поведение; едно Възкресение като Мирово съзнание и оттам Единосъщие. Така в света стои Христос – Бог! Ето великото тайнство, което Той направи чрез Самокръщението. Не отвън!

  • Кръщението е енергия отвън, Самокръщението – енергия отвътре.

Затова Христос отвя цялата пророческа институция, защото посланията є са идвали отгоре, отвън, а институцията на Посветения е отвътре – когато Кундалини е събуден и ви дава жизненост. (Йерархията на енергиите на Кундалини е знайна – седем чакри, седем тела...)

В този голям жертвопринос – свободата от човека, ние вече можем да кажем какво трябва да осъществят Децата на Деня. Те трябва да направят възправената разлика вече между Добродетел и Знание. Илюзията е там, че някои имат някакви добродетели, които в първия напор (когато се дават известни знания) стават повече от добродетел – но те остават недобродетелни! (Дори не могат да го скрият от себе си...) Затова тези някои се провалят; други пък не могат да носят товара. Защото не може да направите отговорно знание без божествена добродетел!

Човечеството до Третото хилядолетие живя с културите на добродетелите, отреждани от тронове и олтари. Идеята за знанието беше и външна, и вътрешна запрета. Външната запрета – недей да ядеш от дървото на знанието; вътрешната – ти си грешен, и следователно не можеш да бъдеш Богосин. А Христос извърши преврат и създаде от Богосина, от човека създаде Божествения.

Представете си тогава колко властно е казано – Жертвоприложителят е самата жертва! Това, което Пуруша прави – дава Себе си с жертвоприноса Си. Оттук е тази странна мисъл – служение без Себе си. Защото, когато сте със Себе си, вие може да проявите егоцентризъм или егоизъм, което ще открадне поселението на Диханието на Бога като цялост у вас. Така ще бъде ощетен Бог у вас, а не вие от Него. Следователно, ако знаем къде да намерим Себе си, тогава бихме направили това, което стои като повеля – да служим без Себе си, защото сме се намерили. Но трагедията е, че не знаем къде е „Себе си“. Когато сте го предоставили на емоцията си, вие се опитвате да вярвате на това, че някой ви е кръстил – затова е измислено Кръщението, за да ви внесе спокойствие, че сте влезли в лоното на една институция. С тази илюзия човечеството живее хилядилетия. Защото не са знаели, за да му дадат идея за Самокръщението. Тогава можем ли, когато дойдем до идеята за Съсътворителството, да сложим една друга дума – Самосътворител?!

Самосътворител. Самосътворете се! Нека да е казано „превъплотете се“. Но превъплътеният не е проблем на благоволение, а на събуден Бог – на изходена жизненост, на изведена енергия. На събудения Бог у вас! Адам, сътвореният, се самосътворява – ражда! Себето ви е да раждате. А след това без себето да изведете това, което казахме – давате на света кръв и дело, отивате на онова велико Разпятие и на онази голяма гробница на Самокръщението заради тайната Възкресение. А щом може да се възкръсва, тогава вече може да направите и Съсътворителството.

Тази е голямата тайна за нашата вложена възможност на Кундалини, за Мировото съзнание, за енергията на Абсолюта. Когато искаме да дадем определение на Неопределимото, както казах, ние не Го наричаме Бог Отец. Дори и далечната философия на Изтока не Го назовава Брахма, а говори за Нищото, от Което е всичко, за Безпричинната Причина. Хората с вътрешното си зрение са имали по-добри понятия за това, което умът ни се опитва понякога да прави – да ни дава култура. Но тя е култура на приложността – да извикаме отговорност, да направим скґала на добродетелите... (Добродетелите достатъчно са напластени във всяка клетка у нас; сега трябва на онзи, когото обвиниха, че краде знание, да му позволим да бъде по-добър крадец, така, както митологиите си имат един от най-мъдрите богове – крадец, но бог на мъдростта – Тот в Египет, или Хермес в Елада.)

По тези проблеми какво казват учени, работили в различни страни? Издадена е една книга – „Физика на Бога“[1] от Божидар Палюшев (когото направиха дори академик вече), който е работил в Англия, Русия и пр. И там се говори за енергия от нищото. Разбира се, че не могат да стигнат до Онова Нищо, но се говори вече за Мирово съзнание. Направлението на науката в това търсене на Нищото, от Което е всичко, е до известна степен и вярно, и потребно. Защото човечеството, ако беше работило върху знанието, отколе щеше да направи по-големи открития, вместо да дава само морална устойчивост – да пази чрез добродетели ценности… (Мъченикът ум, когато се е опитвал да каже нещо изключително, е отивал на кладата, макар че той е доста невинен в сравнение с прозрението – това, което направи Христос например.)

Така на Запад (а, разбира се, и в Русия, Унгария, и къде ли не) някои от големите професори във физиката търсят да изведат обяснение на един феномен, който те наричат „торсионна доктрина“, т.е. „доктрина на въртеливото движение“, на усукването. Усукването или завихрянето създавало някаква излъчка, произвеждало някаква енергия, която безспорно не може да се каже, че е енергия на биологията. И те считат, че това въртене на самото пространство е нещо, което създава във физическото поле сила и енергия, която не руши, а принася някаква информация от структурата на Вселената до самия биологичен вид.

Много вярно – до биологичния вид! Аз се чудя на мъките на тези учени, защото за въртеливото, за усукващото движение на Мировото поле отдавна е казано – окултистите са го дали на трапеза. Кой не знае, че усукване е и Пътят на Кундалини, т.е. на Змията-Огън! И че той наистина в седмия си център влиза в Мирово съзнание… А в първия център чака, чака там някой да го завихри. Колко предвидливо културата на природата е направила така, че имаме три канала и тогава, когато не може да се понесе, някой от тези два странични канала отнема енергията, за да не ви унищожи. (Ако се знаеха тези неща, мъченичеството нямаше да бъде предметът да обявят някого за светец. Но понеже не се знаят тайните, не могат да направят тайнство и тогава създават образ – светец.)

Само че учените ги е страх от окултизма. Въпреки че, както казват, източникът на тази информация е Световното или Мировото поле, или както ние го наричаме Мировото съзнание. Човешко качество ли е това съзнание или е глобално? Безспорно за теолозите то е глобално като Бог, а за личността е и физиката на Самия Бог. Ако бяха прочели тези неща...… Но светът трябва да бъде благодарен, че откритията са потвърждение за онова, което преди хилядолетия знанието на Посветените го е дало. Точно това им липсва на изследователите сега – проблемът е дали донасяте или констатирате – те само констатират!

Така че проявата на Кундалини е отдавна позната в окултното знание като идея за усукването, за въртенето. Змията-Огън може да ви даде Мирово съзнание щом е Диханието на Отца; в различните свои чакри като изходни полета – от инволюционно в еволюционното, може да ви даде всичко. Дава ви една енергия, която няма външен източник, няма такъв източник енергията на Кундалини! Преди много години казах: Защо търсите perpetuum mobile вън от човека – вътре е! Той си носи всичко. И съм правил съпоставката – как работи бог Вулкан. Не е била овладяна атомната енергия. (Макар че пришелниците в египетските гробници са носили това знание от Атлантида, те са знаели състава, но Гърция сложи „атом“, вместо „томос“ – има триста „птици“ вътре в него, а ни се натрапи тезата, че е неделим!) Вулкан нямаше и каменни въглища. Работеше с мисъл – „Работете мехове!“

Торсионната доктрина на академиците е известна, но ще намерите и тезата им: „Ние не вярваме в прераждането!“ На човека не е нужно да вярва! Доктрината на добродетелите свърши – вярата е момент в ескалацията на знанието за незнайното. Когато вече знаеш, трябва кожухът на вярата да бъде свален! Не вярвали… – не е нужно да вярвате, трябва да знаете! Ще се кажат все пак и някои доста смели формули, като например, че признават душата. Но и там не са знаещи много, защото и нейната преходност, сравнена с идеята за Духа, е също идея на бъдна свобода. Християнството признава двухотомността – тяло и душа, или само тяло и Дух, но апостол Павел, който е посветен, говори за трихотомност – и това е съвършено вярното! Трихотомността е, че имате тяло, душа и Дух. Не признавали прераждането, но признавали душата, която била торсионното поле на нашето физическо тяло. Така е, тя обаче е прислугата между физическото тяло и Духа; тя е, можем да я наречем, гръбначният стълб, по който ще върви Кундалини. Душата не е Духът!

Когато поставят въпроса за условностите на живота, които са неблагоприятни, учените твърдят, че между 2030 и 2100 година човешкият род ще се самоунищожи. Няма подобно нещо в идеята на Сътворението – не може така да бъде унищожен светът. Далечният изток има една форма – Нощ и Ден на Брама. Но там една Нощ и един Ден са по няколко милиарда години. И в голямата идея за драматичността на природата в нейните гърчове (защото тя е жив организъм, тя е също сътворена идея) няма по-голяма драма от това да є се предпише непреобразяване. Тя има право на преобразяване, то е жизненост в необходимостта, която създава бъдещето.

Опитите на науката са изумителни, но науката е бедната сестра на истината, защото там трябва чрез това, което пособието ви дава, да докажете истини, които върховенството на вашето откровение ви позволява. Тук е голямото разминаване. Разбира се, не можем да не признаем наличието на експериментална култура, на една свръхфизика в нейните тайнства за въртеливото движение, с което идва от някакво Мирово съзнание енергия, за която няма друг източник. Но оттук-нататък, когато искат да направят собственост тази доктрина или когато не знаят какво да я правят, влизат в това, което играта на ума дава. Вярното е, че има енергия от Нищото, от Това, Което е създавало и ще създава и в бъдеще; от Това, Което прави възможна еволюцията!

Една от най-странните ни потреби обаче е да познаваме първом тайните на инволюцията, защото тя е, която дава енергия за еволюцията. Трябва да знаем, че живият Бог у нас ни прави съ-Сътворители. Това е инволюцията – тя ви прави еволюиращи богове. А когато няма да имате принципите на еволюцията, цялата енергия вече ще е друга – ставате Съсътворители; вие сте, които давате. И тук бихте разбрали същината: „Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност!“[2] Това е да знаеш, че светът си ти, но отговорността за неговите грешки не е Мирова, а лична! Тогава никой няма да упрекне другия, а само ще се пита: Колко аз съм отговорен?

Така бихме разбрали една от осезаемите тайни за реалност – осъзнатата реалност на срещата на Божията човечност с Човешката божественост. Това е, което Учението Път на Мъдростта изведе в идеята за събожника – тази голяма среща след толкова хилядолетия. Събожник – защото Божията човечност е във всекиго, който има едно свободно и в същото време в размера на неговата възможност предназначение. Предназначение като гробен властник, като Единосъщ да няма страх, че носи отговорност за Съсътворителя.

И точно тук е, в края на краищата, Истината, защото тя е Богоживот. А какво е Свободата? Живот в Бога! Тогава кой може да ви победи? Само вие! И ако имате знанието, че само Божествеността ви може да ви побеждава, а културата на човека е чакала именно това, тогава вече победата е неоспорна! Тогава не бихте казали, че светът е лошо строен, както разни инквизитори не намират изстъпление вън от сътвореното, а само в него – понеже изпускат йерархията на Духовните вълни. Когато всички Духовни вълни се осъществят, вие ще видите, че в сътвореното нищо не е било излишно дори тогава, когато може да бъде осъдено. Защото еволюцията, или, както казвам, природата е безжалостна, за да даде на човека основание да се коригира защо е жесток. Така правим другата история, историята на будния човек, на живия Бог, а той е всеки, който може да каже „аз искам да живея“. Живее се само в Бога – когато си направил своята будност Мирова отговорност и историческо битие (така, както е прозвището Деца на Деня). И тогава бихме носили съответна отговорност за това, което се нарича страница от Културата. Култура, не занимание!

Едно от най-големите неудобства за културата на всяко съвремие е човекът да е бог. Защо? Защото онова, което прави институция, иска покорност. Но казвам, че свещен е човекът, а не институцията, и че само свещеният човек може да ви направи свещена институция! Затова институциите си отиват. Още по-жестокото е, че има само забавление. Дори родителите на Иисус в грижата не можаха да прозрат, че синът им е там, в онова, което принадлежи на Неговия Отец. Кое Му принадлежи? Олтарът. Какво направи човекът, след като се събуди в живот? Изгради олтари – сключи завет за признание и път за осъществяване...

Мъдростта е, която символизира победата. Идеята да победи, идеята да надмогне света един ден е право на Мъдростта – символът на Третото хилядолетие! И няма по-голяма отговорност от това, нейната идея на Самокръщението да ни изведе в най-голямото предназначение – Съсътворителя. Сътворен е човека, но по Божий образ и по Божие подобие. Стига грим над образа – трябва да изведем най-вярната тайна на подобието: Боговластието у нас! Тогава и Самосътворението, и Самокръщението ще свидетелстват за вродената възможност да сме Единосъщни. И няма да бъде обиден Синът, още по-малко Светият Дух, а Бащата няма да живее с друга гордост освен това, че Синът и Светостта са дело на Вечността!

 

[1] Палюшев, Б. Физика на Бога, изд. „Дилок“, 2000.

[2] Нур 1/2002, Послание на Планетния Логос за 2002 г., Искания, с. 19.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993