Зареждам...
Осми Семинар Откриване

Осми Семинар

Откриване

Бъдещето е едно живяно Бдение!

Скъпи Деца на Деня! Молитвата на Мъдростта е прелом в живота на бъдното човечество, защото когато живеете Бдението, вие правите бъдещето. И в него стои тази велика тайна:

  • Живи да бъдем в Тебе,
  • светли в Дух и душа,
  • целомъдрени в мисъл и тяло
  • и със събожническо служение
  • към всичко!

Това ни донесе 13-ият събор – този велик благослов, донесе ни безспорността да бъдем живи в Него, защото бъдещето е едно живяно Бдение. С това ще започнем Семинара тази година и с голямата тайна, която ни дава светостта. Нека да направим Молитвата жизненост!

Благодаря ви, че можахте да изживеете една радост, която не бива да бъде смутена; благодаря ви, че тази радост е сделена с мен! Вашата дързост ви дава Път, а който има Път, той има и храм; който има храм, той има и светилище. Да бъде благословена дързостта ви, че сте тук – не заради самата радост, а заради тайнството на радостта, че тя е Мъдрост!

Мъдрост която не се споделя, не може да роди благодатните плодове на онова, което Учението ни дава. Ето защо Осмият семинар ще мине под този надслов, който освещава безспорно и 13-ия събор, а именно, че Божията човечност и Човешката божественост трябва да се срещнат – за да може трапезата на Мъдростта да не бъда оскъдна, а обилна. Но обилието в никакъв случай не значи безразборен апетит и безотговорно хранене. Безотговорното хранене е на гладния, който става смешен в очите на околните. Апетитът на гладния е демонстрация за можене, за можене обаче на онова, което ви унижава. Прецизността изисква култура – културата на Мъдростта!

  • Бдението е една вътрешна будност на отговорност!

В същото време в Посланието ви беше казано нещо много странно: Дай ни, Господи, зрение за будност и слух за знание! Научете се да правите плетеница от енергиите, всяка от които поотделно е един лъч. И който и да е от тези лъчи е толкова потребен, колкото и всички други – както като личен път, така и като изграждане на личността в служение на социалната даденост на Обществото Път на Мъдростта.

Този, който иска да надмогне себе си, той проявява слух за знание. Школата, за която казах, че тази година е стратегия (неин израз са тези семинари), е именно това: тази будност и това знание да утвърдят в човека принципи. Не разбира се „академични принципи“. Ние не сме някакви паупери[1], някакви духовни бедници – просяци на знание, та някои да ни препоръчват академични принципи! Нито сме религия, нито академия! Академиите могат само да потвърждават наши знания. Иначе ще се получи така, както един учен от Русия „открил“, че ако запише мозъка, сме ставали безсмъртни... Не, безсмъртен става онзи, който знае законите на смъртта – това трябва да научите!

И не бъркайте Школата, която сега има своята най-изявена катедра – именно това, което правите тук, на тези семинари, не бъркайте термините и не говорете неща, които са несъвместими! Колоквиум имате тогава, когато имате десетки, стотици години на известен учебник. Ние не правим колоквиуми, правим събеседвания. Къде ви е учебникът на Знанието на Мъдростта, за да искате колоквиуми? И странно е, че това става достояние и е изразено недоволство, че „липсват академични принципи“! Може ли някой да направи академичен принцип от Мъдростта като Учение; може ли някой да издаде учебник за Мъдростта, за да могат асистенти да правят колоквиуми?!

Нещата са твърде отговорни, когато, както в Посланието е казано, личната ни воля не бъде власт за безвластието на другия! Тези, които искат изява, нека я направят, но никого не съм оторизирал да упражни волята ми да бъде воля за насилие над другите. Така че, когато ще говорим за тази тайна, ние трябва наистина с тезата на отробения човек и с предпоставката, че часът на отговорността е настъпил, да направим своя избор в пътя на служението.

Аз не мога да не бъда смутен от голямата радост, че вашият избор е направен, че вашата воля има път, че вашата жизненост има храм на сигурност. Защото да напуснеш дом е първом дързост – оскърбяваш близките си, но ти чертаеш. Не всякога домът се разбира с този, който нарушава, който напуща прага. А вие излизате от прага на личния дом, за да бъдете в храма, в светилището на това, което нарекохме Учение Път на Мъдростта!

И не бива тази дързост да бъде помрачавана от евтиното търсене на тщеславие и от подчертаването „вижте ни кои сме“! Нямате нужда от фотография, която трябва да се носи в джоба – имате нужда от онази вътрешна импрегнация, която душевността ви е направила. И в този храм, в тази Книга на Живота е сложен вашият белег, както великолепно е направено в символния знак[2], където върху единицата на 13-ия събор Змията (която каза по-верни думи от всички съветници на Бога) излива своята сила. Това е Кундалини, това е Диханието ни!

С това Дихание ние минаваме прага на всекидневието; с това Дихание днес сме тук, за да открием този Семинар, за да можем да осветим тези тринадесет събора, в които чертахте собствената си среща между Божията човечност и събудената у вас Човешка божественост. Не се страхувайте от тази среща, но не се и възгордявайте, защото това може да ви похаби. Горделивостта е опасна недобродетел – гордостта е достойнство, с което може човекът да каже, че е готов на жертва!

Осмият семинар! Няма нужда да давам ключа, когато у вас и ум, и сърце, когато у вас и път, и връх са ви довели тук. Започнете своята работа; отстойте това, за което сте белязани! Бъдете смирени, както го каза Христос навремето: Смирих се до смърт, за да осъществите закона на Възкресението!

Честито ново присъствие тук! Да благодарим на гостолюбата планина! Да благодарим на вашата избрана Бъднина!

03.08.2003 г., Родопа, Студенец, ПБ „Строител“

 

[1] Паупер (лат. pauper) – бедняк. (Бел. ред.)

[2] Лого-символът на 13-я събор. (Бел.ред.)

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993