Зареждам...
Панихида за 13-те безсмъртни българи

Панихида
за 13-те безсмъртни българи

 

В храм „Св. Успение Богородично“, гр. Варна, 10 ч.

Преди 60 години на този ден Българският национален дух и историческите ни листи овдовяха, защото в 16 часа и 22 минути трононаследникът на българската история предаде Богу дух. Една съвест на нашата историческа действителност, на нашата неосъществена голяма идея, оставена от предшественици и бранена от последователи, е живяна като потреба дори и сега, когато го няма него – тази съвест на българската историческа реалност!

Ние не можем да останем люлкани в съмненията за неговата преданост и жертва. Малцина са онези, които не са били смутени, когато е трябвало да сложат себе си пред това, което историята иска. Така както големият Учител Христос влезе в гробницата на Самокръщението за Самовъзкресение, за да остави голямата идея, че човекът и неговият Бог Баща са едно и също, така и цар Борис III остави себе си (или националния ни дух, символизиран в трона и пътя на историята ни) като знак как трябва да се работи за България, или какво е България за трона на нашата история. Затова днес ние не можем да не го спомняме, колкото и ще онази безнационална съвест в историческия ни живот, която открадна десетилетия от битието ни, да продължава да рони брега и да иска тронът да няма история. Ако тронът няма история, историята ни губи съвест! А ако историята загуби съвест, тогава народът има блуждение (както сега непрекъснато се пише в пасквилите на това време) и така той се унижава в преценка и е подведен в подлост!

Не трябва да забравяме тези предшественици, които оставиха отговорността на трона в националната ни история. Ето защо ние молим Бог да даде светлина несмутена и послание за път на този народ, за който Борис III положи себе си както като тление, така и като дух. Неговият дух е извикан днес, за да получи нашето коленопреклонение и нашата благодарност!

Ние не сме смутени в искането за неговото достойнство и затова съм го поставил начело на 13-те безсмъртни българи. Една история, която може да се срамува и която сега петнят, не е достойнство за своите сътворители. Да отнемем величието на онези, които са се сложили на жертвеника, това значи да изгасим всички звезди на благоволението над този народ и над тази благословена земя, която е утроба на една бъдеща култура!

Мир в душите на тези, създали това, което никой не посмя във времето: да смутите световното мислене; да влезете в сърцето на една велика империя, каквато е Византия, и дори да се откажете от бащиния си завет „Не разкъсвай снопа!“ – да вземете една пръчка от този сноп, да дойдете тук и да направите тринадесетвековна България! Тя е жива в нашето съзнание, а нашата отговорност е готова да я брани. Мир в душите на тези поселници в царството на Отца чрез пътя на Христос!

Онова, което може в битието да отиде в тление, е себичността, но това, което може да освети местото в историята, е жертвата!

 

Пред плочата на цар Борис III, гр. Варна, 11 ч.

Тогава, когато е пред своя трон; тогава, когато е около своето огнище и около националната клада; тогава, когато изворите на историята са дали енергии, за да напише онова, което е безспорно – осъществяване на национални идеали и чертане на пътища (за които духовната енергия на един народ, около трона на своето водителство, прави историзъм, прави култура, битие), виждаме цар Борис III без смут от истина в битката знанието да прави свобода от страх. Това беше той – несмутен в приноса на една лична жертва! И аз много често съм казвал, че вместо да привърже (разбира се упреците са насреща, че ние живяхме катастрофи) черна кърпа върху цял един народ, той я сложи на собствения си дом.

Ние имаме две величия в своето Трето Българско царство – един Батенберг, който в идеята за Съединение можа да се прости с трон и династия, и един цар Борис III, който в голямата си идея за обединена, макар и мимолетно обединена България върза черния креп на собствената си династия, за да не постави на жестоко изпитание своя народ. Това е величието, на което сме длъжни да дадем почит и признание; то е част от пътеката, която е направил. Защото и сега, когато протестират, никой не намери достатъчно доблест да каже: „Ами нека да върнем тогава Добруджа!“ Къде е доблестта, къде е историческата отговорност? А отрицанието? Един народ, който той учеше да няма отрицание; един народ, на който той не позволи да има отчаяние! Липсата на отчаяние е духът на дързостта! Това цар Борис III направи.

И не е проблем дали приемаш или не приемаш монархията – проблемът е дали приемаш или не приемаш България. Тя е! А онези предшественици я направиха жизнена в продължение на 13 века. Едно робство не можа да ни победи, нито другите конфликти, нито тези четиридесет и пет години, които откраднаха от националната ни съкровищница идеята за България, за да я поставят в пазвите на някакъв интернационализъм...!

Денят на това признание е нашата будна отговорност, че ние, признавайки волята на този монарх, приемаме историческата му дан като наша нагледна книга на отговорност и съвест. Нека не загубим будността си в отговорност за жертва!

Мир в душата на този царствен цар! Наистина беше царствен, а смирението му е удостоверение за достойнство. Величието не може да бъде измерено, когато имате достойнство, защото то ви дава основание да възкръсвате! Днес ние молим Небето да го възкреси в нашата душевност, в нашия път и в бъдна България! Мир в душата му, мир на онези, които ни оставиха 13 вековна България!

Когато една звезда е по-голяма от цяло звездно небе, няма нужда да молим за трохи!

28.08.2003 г.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993