Зареждам...
13-и Събор на Общество Път на Мъдростта Среща в Дома на Мъдростта

13-и Събор
на Общество Път на Мъдростта

Среща в Дома на Мъдростта

Домът на Мъдростта е майчини скути – за закрила, служение и бдение!

Домът на Мъдростта е нашият духовен пристан – сигурността, където имате и правото на служение. Той не е само наука, той не е само храм за моление. Домът е тайнство, тайнство каквото някога в древните храмове са се опитвали да направят – „Познай себе си и ще познаеш боговете и света!“. Тук е утешният ви знак, тук е бъдният ви живот! Когато го осветите, когато го посветите, когато го пожертвате, това, което ще ви бъде отговор, е, че сте познали себе си и нямате съмнение, че по Божие поръчение вие сте Мирова необходимост, която като лично битие е пристанът на бъдността!

Онова, което Посланието ви даде, е оръжието на освободения от оробителя. Няма по-силно оръжие за победа от това, че Денят на оробителя свърши; няма по-завидна съдба от това, че не блудник се връща, а син, и той не само се завръща, а намира Баща си! Защо? Защото трябва да се срещне Човешката божественост с Божията човечност! Тази тайна, тази енигма, тази наистина съхранена енергия Учението Път на Мъдростта трябва да дебушира чрез своите институти, за да може придошлият да се осъществи в най-великото си предназначение – да отвоюва път на забравения и да осъществи зримия теогон.

Затова никога не губете динамиката на метаморфозите, никога не ги правете статиката на Данте – девет кръга на ада на мъченията! (Заковат те там и ще трябва да чакаш някой папа да ти даде благослов...) Тази статика е убийствена за великата динамика, създаваща от стихиите богове, която е вашето вече знание как да метаморфозирате. Динамиката да преобратявате стихиите е, която ви довежда до човека бог в развитие. Никога не я осакатявайте – тя е Пътят! Така един Перперикон е осезаема енергия, Перперикон е метаморфоза. Не е важно Дионис сега дали ще го намерите там, но енергията на Дионис да прави преображение, да възкръсва, е там. Това е динамиката! И затуй съм възхитен от Омира или от Овидий, от такова голямо въображение – създаваш динамика и хващаш една стихия: правиш я бог! Едно море, един океан или всичката водна стихия да я назовеш, че е бог! А ученият ще каже: H2O. Да, но само H2O не върви – това е стихия, от която излиза живот!

Ето защо не трябва да осакатявате динамиката на метаморфозите със статика! И виждате колко голяма е разликата (аз искам да се научите на съпоставки, да извеждате) между въображението и динамиката да създавате богове и онова да наказвате човека – да го сложите в статиката на кръгове на ада. А оттук пък след това Църквата да си измисли Инквизицията, която да качва на кладите.

С пътя на метаморфозите блудникът (както с хилядилетия терминът властва над културата на човечеството) трябва да бъде освободен, защото е намерил Бащата. И в Дома на Мъдростта, тук е местото на онзи, който няма вече къде да ходи, след като всякъде е ходил. Не е проблем умореният да дойде да си почине, не е проблем гладният да дойде да се нахрани – тук има всичко: пристан за уморения и хляб на Мъдростта за гладния в Божието начинание, за да стане това, което сме казали – Негов Съсътворител!

С Учението на Мъдростта ние слагаме нещо повече от Китайската стена (която има няколкохилядигодишно битие) между културите, които са работили в хилядолетията за добродетели, и онова търсене на смелостта да отидем първо при Дървото на знанието, а след това и при Дървото на Живота. И наистина, ако разгърнем тази тайна – какво би правил човекът в живота, ако нямаше първом знание? Колко същностно сътвореният Адам отива да научи добро и зло, а след това да прави живот. Животът е непобедим, но неговото усвояване и прилагане е проблем наистина на знание!

Ние сложихме вододела, талвега на културите на бъдещето: да бъдеш, а не да имаш; знаещият е повече от безгрешния, за да не влачим още веригата на грешник и смутен небожий човек. Децата на Деня са онова, което техният Отец поиска чрез Учението Път на Мъдростта – да се осъществят, като Го направят Живот!

Затова казвам, че ние сме талвег – от идеята, от формулите на добродетелите, от всички тези таблици, които хората са измислили: „Не кради; не лъжи...!“, а пък крадат и лъжат те, същите. Хиляди години... Защо? Защото не са разбрали кое освобождава.

  • Знанието може да ви освободи, не Добродетелта!

Ето ви вече Учението Път на Мъдростта, което слага граница – извикай Знанието! Вярата е знание за незнайното, а с нея са култивирали някакви добродетели, от които, за съжаление, идва само социалната мотивировка. Какво е, в края на краищата, една война – социална мотивировка; какво е бунтът на социално недоволния – потреба за промяна... И това променя добродетели – да не стават хората от лоши по-лоши – но не дава знания.

Живи са образците, но няма кой да ги види! Да се попита: защо тоя Адам, тоя ум, отива до Дървото на знанието, а не отива до Дървото на Живота? Защо трябва да обвиняваме тая велика Змия, която стои у нас и казва истини, които Бог потвърждава? Бог да потвърди Змията!... Ами нали това е Неговото Дихание – Той потвърждава Себе Си – Кундалини е Бог у нас! Това са големите неща, другото е надбягване.

Тринадесет събора... Правихме ги в София, бяхме и в Криптата; ходихме и в манастира „Св. Кирик“, в Бачково – събор след събор, за да се получи осезаемост, за да може не само Словото да бъде катализатор или ферментаторът, но и плътта, която можете да видите, можете да пипнете.

Така стигнахме до гостолюбата планина Родопа. И може би именно от тези тринадесет събора вече, от тяхната благодат всеки е сгърнал по някакъв спомен, както бях казал – „кръстословица на спомените“. Кръстословиците на спомените!

Благодаря на неуморността, с която се изгражда този Дом; на приложените грижи, на забравеното себе в името на това, което вършим! А за този голям празник – 13-и събор, можем спокойно да кажем, че е Огънят, който преобратява човека в Божество!

Бъдете благословени в своето начинание, несмутени в това какво ще каже улицата и достатъчно убедени, че делото ви е Божие, че Пътят ви е вашето възземане за победа над човека!

Този Дом нека да бъде покров за онова всемирно царство, за което всеки земен жител трябва да направи своя канделабър така, че да свети на всички! На добър път!

02.08.2003 г., Пловдив, Дом на Мъдростта

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993