Зареждам...
Полът – Енергия и Принцип (4/2003)

Полът – Енергия и Принцип

Сътворението е предхода, зримото е възпроизводството!

Пред олтара на Всемирността обреченият няма друго предназначение освен служение без Себе си! Това не е избор, а душевната ви търсеност в хилядилетията за олтарно извикано битие. Затова за обречените има само един път и той е личният голготски, в който никоя съблазън, от която и да е страна на пътя – лява или дясна, не може да ви върне, да оставите кръста!

Полът като енергия и принцип е една тема много отговорна по това, което трябва да се каже, и много странна по същност. Светът я облича в различни дрехи. (Някъде, когато се касае за церемониал, свързан с пола, се изисква и специална одежда.) Този въпрос обаче е възможно решим във вътрешното знание на Учението Път на Мъдростта – в предоставената голяма идея човекът бог в развитие. Тепърва ще се види, че всичко това е напластено и не може да се предвари от друго. Затова ще кажа, че полът е една предхода на зримото – като енергия, разбира се. Защото предметът на принципа е зрим, но има една предхода в лицето на това, което наричаме енергия – в наличност е една Мирова енергия.

Това, което човекът още няма, не значи, че го няма в Мировото съзнание, от което той трябва да взема. Не всичко още в човека е извикано, за да прави култура, но това в никакъв случай не значи, че в Мировото съзнание не съществува съответната енергия.

Сътворението (във всички космогонии) е в ограничено време. Така и според Свещената книга, Библията, в шест дни (периоди) е сътворен светът и на седмия ден Сътворителят си почива. После се случват много феномени в битието на историята с нейната върхова тайна – човекът: и потопи, и земетресения, и какво ли не... Но все пак човекът е в наличие, защото в него е сложена една от най-големите енергии – енергия, която може да прави възпроизводство, която може да ражда човек. Друга енергия нямаме, която може да опложда! Имаме в изобилие слънчева; имаме в изобилие и атомна – тя може сега да ни свети, да ни топли, тя е в услуга, но не може да направи човек. Какви ли не видове сили има! Само половата обаче е енергия на възпроизводството – тя е, която продължава!

Предварата на зримото е точно тази най-висша енергия вложена в човека; тя е, която с Диханието (не само ръцете на Сътворителя) създава човек. Зримото е тук да видите принципа (който загубвате, когато отивате в другите полета), а предходата на зримото е именно сътворителната Божественост, за която казвам, че Божията човечност стои и прави у нас Човешката божественост. И тогава с основание ние говорим, че можем да изходим една еволюция, която ни прави съ-Божественици, а, разбира се, и съ-Сътворители.

Полът като обикновена дефиниция е морфологичните и физиологичните белези, които различават и определят индивидите мъж и жена. Като история той започва след привършването на безполовото продължение на рода. Защото съществувал е такъв стадий в битието на човечеството, имаме и образци, които ни дават основание да говорим, че сме имали безполово продължение. Половата енергия, за разлика от сътворителната, си създава принципите Мъж и Жена, които безспорно имат и предшественик. Този предшественик носи името андрогин – едно съчетано същество, което носи и клетката-яйце, и сперматозоида-оплодител. Сътворение и пол – една от големите тайни!

  • Сътворението е предхода, зримото е възпроизводството!

В индийската митология един Пуруша е Божеството-Човек. В Кабалата стои Адам Кадмон, т.е. Небесният човек – Човекът, който предшества земния Адам. И това е логично! Когато говорих за Кундалини[1], казах, че тя първом слиза и в своята инволюция си е направила стъпала за връщане. Направила е пристани, в които нашата лодка на пътуването след това ще се зарежда, за да ни изведе. Така и Орфей иска да изведе своята душа – Евридика, но трябва да покаже несъмнение. (Хермес ще го води, но понеже Орфей се съмни, загуби Евридика.) Значи имаме слизане – от Небесния слизаш в земния.

Така че Адам Кадмон е Небесният човек, за разлика от Адам – сътворения от пръст, който е пратен да се развива. Но той, земният човек, винаги ще носи вътре своето единство в раздвоението. И затова латинците ще го нарекат „rebus“, което в разчленение res bini е: „res“ – „работа“ и „bini“ – „двоен“. Значи е „раздвоение“, но в цялост, т. е. носи в себе си двата принципа. Сътвореният Адам е именно андрогин – мъжко-женското начало според гръцката терминология. В гръцката митология има брак между Хермес и Афродита – богът на мъдростта трябва да се съчетае с богинята на любовта и да родят един Хермафродит, който не може да ражда. Но Митологията е късен момент – андрогинът ражда! Андрогинът е двуполово същество, което в един предисторически период е на вътрешно оплождане и няма отделни принципи.

Алхимиците са присвоили една много странна идея, съществуваща в гносисното знание на човечеството – че чрез половия процес може да се изведе спасението на човека. Алхимията се опитва точно това да прави с философския камък – казва, че т. нар. прима материя като космична даденост е непорочна. Разбира се, тезата е на гностиците, които имат философия по този въпрос да се противопоставят на раздвоението – да се постигне съвършенство, за да се тръгне отново към единство.

Това е една много особена тайна – именно този символ на гносисната култура, която приема hierоs gamоs – свещеният брак между Небе и Земя, в който се раждат богове. Гностиците се опитват да изведат чрез това разглеждане една първична чиста душа, която получава Божието семе на светлината. Значи чрез полов процес те са искали да изведат духовния човек, така както пък ние говорим за бог в развитие.

Самата същност на гносеологията и оттам на алхимията не е много вярна. Те сгрешиха в някои процеси, защото им липсва прозрение за прераждането. Алхимиците все пак говорят за този Космичен прачовек (зает от гностиците), който в края на краищата приема сътворителната светлина на Божеството в своята девствена душа, за да роди онова магично бебе, което в египетската философия е наречено Хор – голото дете с палец в устата (принципът на непълнотата още, принципът на неизговореното), което след това е мъж с глава на сокол. Много интересна е тази символика. Затуй гносисът е анатемосан, защото е знание, а не морал, както се създаваха всички религии до Мъдростта – на скалата на нравствените принципи!

Магичното дете (този голям процес за раждането на вече духовния човек) е син на Изида и Озирис. А Изида, знаете, извършва посвещенията – тя получава от Хермес кадуцея, за да прави възкресение на разкъсания неин брат и съпруг Озирис. Вижте как всичко е събрано! Големите умове на Европа говорят за „митологични детски приказки“, а всъщност едва ли има п`о детски приказки от културата на Европа! Защото тя е на очите, които, докато не си направят микроскоп и далекоскоп, нищо не разбират. В митологията е събрана цялата тайна на Космичното раждане, а те се надсмиват. Разбирате ли какво става в света, каква просешка култура носи човечеството с всичката своя хвалебност, че прави откривателства, че дава на света култури... Символиката стана по-важна отколкото духовната реалност; в духовна реалност тя не беше видяна дори от големите учени. Един Овидий обаче бе сложил в своите „Метаморфози“ детето, което се ражда без оплождане...

От андрогина наистина е изведен (чрез сън) другият пол – изведена е Ева; изведен е астралът – повикът на желанието. Така идваме до тази особена тайна – че в космичната даденост имаме един двуполов прачовек. В този смисъл вече чрез половия процес, с „Божието семе“, гностиците търсят периода преди да имаме обявена грешност. Но те пак не можаха да надкрачат (и никой не надкрачи) идеята не да отречеш материята и да я оставиш като творба на сатаната, а да я одухотвориш. Това, което с великолепния процес на едно Себекръщение Христос манифестира в гробницата на Ариматея – Възкресение за Мирово битие. Толкова ясна е културата на посветените и толкова далечно опорочена в това, което наричаме приложност!

Раздвоението, в края на краищата, доведе едно мислене до процеса да се създаде хомункулуса (както казах, Овидий бе предварил Гьотевия homunсulus), детето в епруветката, изкуственото дете. Детето, за което след това Петручи през 50-те години направи прокламация за инвитрото. Защото културата на ума е да потвърди откровенията, т.е. да направи експеримента.

Подобна формула има в ХIХ век за Франкенщайн – този герой на едноименния роман на Мери Шели (1797-1851) е направен от кости, но без душа и в поголовност може да унищожава всичко, защото няма вътре моралната даденост създавам те по Мое подобие, а не само по Мой образ. Така че образ ако се създава, проблемът е ще се създаде ли и подобие!

Тук е и проблемът за клонирането. Когато науката се възрадва: „Ние клонираме“, аз казах: Да, вие може да клонирате, но предшестваше ви Бог, като клонира Ева от Адам, и то с душа! Клониране като плът може да става, но можете ли да клонирате душа? И откъде трябва да я вземете? Може ли да бъде поселница, щом (и един Платон го е казал) самата тя предсъществува – тя не е акт само на бракосъчетанието, т.е. на оплождането, а е един предшественик, който чака материя?

Когато няма душа, безспорно ще има атавизъм. Щом в човечеството още има атавизъм, това пък показва, че в досегашното възпитание изповедните олтари са били предмет на морал, а не предмет на знание. Хубаво е да се различава доброто от злото, но ние сложихме няма зло, има нееволюирало добро!

И така, идваме до раздялата на принципа, който в културата на човечеството се формира в култ – култ, така както е казано, на фалоса – на мъжкия полов член. Този култ е в гръцката философия. В римската митология култът е към т. нар. бог на размножаването – Приап (син на Дионис и Афродита), който олицетворява мъжката полова сила и физическата любов. Разбира се, подобен култ има и в индийската митология и философия. Той е към йони, което е култ към женския полов орган – към утробата, изразяван като обърнат триъгълник (с връх надолу) или с една форма на кръгла делва, но винаги в съпридружение с това, което те наричат лингама, т.е. с фалоса.

Защо съзнанието на Адам носи такъв култ? Защото една енергия му дава основание да се изживява като съсътворител. И ето смисъла на фразата Сътвореният Адам има привилегията да ражда. В наличност е какво? Енергията. Какво бях казал още за тази енергия? Че тя като възпроизводител, а оттук и като достойнство за съсътворителство (което лежи като теза в Доктрината на Мъдростта), си остава една от най-висшите. И преди да създаде принцип половата енергия какво направи? Мозъчна материя и ларинкс!

Милиони години е работено върху планетната плът, върху плътта на Адама. (Тя, планетната плът е израз на божественост в последна вибрация!) Върху нея работи възпроизводителната енергия и създава материя, която може да възприема, материя, която наричаме мозъчна. Прави плътта възприемчива, антенна, за да може да улавя енергията, когато тя като приливи идва чрез Седемте лъча на еволюцията, с които Мировата сила ви облъчвa. Мозъкът не мисли, той приема – но той ви я предава.

Половата енергия създава след това и ларинкса, за да се освободим от крясъка на сътвореното. (Природата е пълна с крясъци.) Тази енергия може да създава стресове, но в момента, когато е направена мозъчна материя, тя връща памет. Казвам, че Адам е мирова памет – при него заведе Сътворителят света, за да получи име! Но името е членоразделна реч, то трябва да бъде изречено, а не крясък – от крясъци име не се създава. Какви тайни само има в Мировото съзнание! Милиарди години...

Виждате колко концентрирано работи възпроизводителната енергия. Адам дава имена, Адам изрича слово. А какво е словото, според Иоан? Светлина, живот. Значи словото е богоречие, богознание. Благодарение на ларинкса; благодарение на тази висша енергия, която работи и след това вече създава принципите. Ето какво е било и колко далече стоят някои от това, което може да се нарече биология на Духа!

Тази най-висша енергия е нещо страшно! Страшно е това, че в идеята на Сътворителя ние намерихме чрез половата енергия оформения принцип, който ни дава основание в Учението на Мъдростта да кажем, че човекът е един еволюиращ бог. Представете си далнината на творчеството! А какво съм казал за тази същата сила? Че тя е стоящата у нас Кундалини.

Така че човекът може наистина да има своя биология и пол, но съществеността не е нито в биологията, нито в пола, а в енергията. И тук е нейната властност. Полът е миров принцип и няма зависимост дори от кръвната картина! Тази мирова енергия е дотолкова властна, че създава йерархия на кръвните групи, но като принцип тя дава дори основание да се надмогне една кръвна група или да се съюзи с друга. А кръвните групи са продукт на четирите минали Коренни раси. Значи сега половата енергия създава следващата – кръвната група в Петата коренна раса.

Тази енергия от Сътворителя е вложена с едно наименование: Моето Дихание ти давам – правя те подобен на Мене! Първо Бог прави Боголикия, след това Богоподобния. Именно подобието е мощната и вечна енергия на възпроизводството. Възпроизводството е великата тайна на тази неоценена, но неизбежно наложителна енергия.

  • Полът е една оторизирана човечност – Божията човечност у нас, за да се осъществи голямата идея: съ-Сътворител!

Възпроизводството има много интересни генетични начала. То, фактически, е социология като еволюция, но и генетичното начало, което сега наричаме ДНК. Къде обаче е порочността на човека в настоящето? Във виаграта. Това е подлост, с която се прави атентат срещу най-висшата тайна – тайната на половата енергия като сътворителна. Прави се атентат с виаграта! За да има полово наслаждение, принципът на възпроизводството е заменен с принципа на сладострастието. Има ли вина човекът? Да, сега! Когато се разделя андрогинът, човек няма вина. Няма, защото принципът Мъж почва да отработва поведение (поведение, което после йерархира в таблици на морала).

Когато се вижда разделен – изведена е от човека (по-скоро от мъжа) жена, която в бъдеще ще бъде утроба – идва неудобният момент; и в Битие 3:7 се казва: „Разбраха, че са голи...“ Тогава Бог им съшива дрехи. Първом те се виждат голи в астрала, докато съшиването на дрехи е присъствие вече в планетната плът. От раздялата идва и подканата за събуждане на желание, за да могат да направят привличането си. Разделени са, но нямат усет, защото не е съществувал отделен субект, който да има обективен принцип за оплождане чрез органи. Човекът е бил единен; от двойния, уж единичен, той става раздвоен, но няма апетит, апетит за друг пол. А принципът стои – Мъж, Жена; енергията стои! Тя тласка Адам, ума. Трябва да му се създаде съблазън, за да отиде да извърши акта на оплождането – най-висшето, възпроизводството. Защото Бог престава да сътворява!

Това е тайната – човекът, Адам да ражда! А след това от този Адам какво става – в сътворения, дал име и възпроизводство, е направено и едно Раждане – Рождество. Това Рождество извървява един личен Голготски път, изнася един Кръст – двубоят между Дух и материя; върши едно социално Разпятие; прави и една Мирова мистерия – Възкресение! И казах, че след като се срещнаха на Голгота, в сътворения Адам работи роденият Христос. Следователно кой работи? Енергията, Словото!

Трябвало е да се създаде на човека съблазън. Ето откъде може би идва идеята за кокетничеството, а пък от другата страна мъжките се бият кой ще оплоди самката. Тези неща са естествена необходимост, те са именно биология и пол в наличност на социалната реалност. На фалоса ще му направят колона, ще му направят поклонение. (И корейците хвърлят милиони фалоси в океана.) А хората не са навикнали да бъдат почтени вътре в себе си. И адамовият ум, който е спекулативен, вместо да даде отговорност, измисли виагра... Представете си докъде тази енергия, след като е изработила мозък, след като е изработила ларинкс, е отишла в идеята на съблазънта, за да се ражда дете. Тук вече съблазънта взима връх и най-страшното в съвременната ни култура – идеята за сладострастието опорочи възпроизводството!

Светът е перверзен и няма защо да го крием. Перверзен е, защото е вече маломощен. Хората нямат събудени енергии от Кундалини и следователно гаснещите езици на половата енергия ги правят импотентни. А импотентният не може да не бъде извратен, понеже събудената сладострастност е по-властна от това, което Адам му остави в главата.

Светът е импотентен – и като енергия, и като мислене, защото не може да се разбере предназначението на полова енергия. Будността на културата не го изведе в отговорност. А има ли за тази енергия обучителен институт – може ли тя да бъде трансформирана в мисловна, в духовна? Да, може. Тогава защо не се намери подхранка на будността и отговорността в човека, а му намериха виагра, за да жъне нивата на сладострастието?!

Половата енергия е ръководена от нещо друго – от предназначението є да изгражда човека бог. Затова са създадени морални таблици, нравственост, която позволява определено съжителство. Защото в първичните исторически моменти имаме какви ли не щете посегателства. Но културата постепенно ги освобождава. По този начин, без да искаме, слагаме бариери за въздържание с оглед на моралния принцип, който съхранява божественост.

  • Принципът на възпроизводството е да раждате Дух, пригоден да прави от вас божества!

Толкова е ясно: одухотворявайте материята, ако искате да правите Възкресение! Но нещо повече – хората говорят за пола със срам. (От какво!?) Защото имат нечисти помисли! Какво прави вече и медицината? Коригира фалосите, коригира женските гърди(!) Тази реалност не се вижда, защото в религиите трябва да пазят морал – да, пред иконата, пред олтара, пред дара, който трябва да отидете да оставите, а не пред отговорността на съвестта си и будността на знанието! Затова е и толкова развратен светът, защото не създаваха морала със знание. Тази фраза, която съм казал – че знаещият е повече от безгрешния, е потребата на Космичната будност в усвоената полова енергия!

Адам наруши морала на забраната, но не се лиши от път на знание – да стане с първата още своя стъпка, така както го гонят: Стана като Нас, боговете, да знае що е добро и зло. Знанието му дава морално поведение, а не моралът да му дава път! Светът обаче е разделен в непрозрение, защото се търси повече идея за морал. Това е голямата грешка, която Моисей направи, като сложи грехопадение в културата на юдейството, а копирната хартия на християните я прие; да не говорим за попивателната хартия на мюсюлманството... Идеята полът да бъде порок е религиозна догма (без религиите да се извинят за перверзността, която внесоха в културата на човека). Не е проблемът за битка срещу институти – проблемът е идеята за Истината да е една надкрачена съдба; идеята за Сътворението да е една велика идея да надкрачиш човека, довчерашния! В бъдещето не може да се прави религия с нравствени повеления, а със знание. Защото не е достатъчно само да правиш добро – трябва да си същност на доброто! Така ролята на ментала, или на ума – Адам, ще отпада в голямата идея, че в него е роденият Христос, Който е великото тайнство на Откровението.

Логично е да се извърви идеята на усвояване на добродетели, но свободата от добродетелите става само със Знанието! Безгрешник е онзи, който е спазил нормативите на добродетелите, но знаещият е свободен. Грешимостта е простима – било чрез Спасител, било чрез лична изповед, но знанието е само личен път! Другото е социална култура, която ви гледжосва и ви води до съответните олтари.

В идеята за пола различни доктрини са внасяни. Има формули, с които се говори за половата енергия, че тя формира поведение на двата принципа. В този смисъл Ото Вайнингер създава своя труд „Пол и характер“. Всички други говорят за принципа, но той разглежда същността, характера – изграждане на психология, която мотивира битие, която прави характеристика.

Един Фройд пък ще даде либидото – събудената полова търсимост. Но ще ви сложи и един ужас, наречен Едипов комплекс. Ще говори за свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание; за сънища, будности и пр., но и за стремеж на детето към майката като либидо. Копнежът обаче, който се определя като либидо, не може да бъде само проблем на биологична енергия и на полов стремеж, защото като същност половият инстинкт е това, което създава еволюцията; той е, който създава възпроизводството. Ако Фройд мъничко разбираше от окултна наука, каквато е примерно идеята за прераждането, нямаше да постави на детето омърсяващата доктрина, че се стреми в либидо към майка си. Идеята за полусън, за свръхсъзнание и подсъзнание – да, но не и либидото. В детето с един закон за прераждане ще можете да намерите или свой съпруг, или своя майка, или свой баща... Защо в такъв случай трябва да опорочим събудената енергия? В своята приложна грижа кармата не може да омърси принципа! Защо трябва непременно да е събуден инстинктът на полова наслада, а не признанието на душевна родственост?...

И виждате ли тайната тогава? Ако вие знаете този закон, колко много ще гаснат огньовете на себенаслаждението в потвърждение тезата, че чрез половия процес можем да излекуваме човека от противоположностите. Това е грешката на цяла Европа, защото Фройд минава за един от най-големите; неговите последователи сега какви ли не нелепости вършат, потвърдени, разбира се, с едиповия комплекс. А какво беше Едип? Да убиеш баща си и да спиш с майка си. Мотивирано от либидо? Добре, но когато се осъзна, Едип се ослепи!

Разбирате ли, че Едип трябваше да се върне преди принципът да е диференцирал и либидото да е взело връх – трябваше да бъде ослепен! Фройд обаче, както и Моисей, не можеше да приеме теорията за прераждането, защото по кръв и по изповедание е евреин. Само че Моисей не е евреин (именно Фройд написа един труд за това), но уби в себе си египтянина (заради което го преследваха), за да може да изведе еврейското племе в защита каузата на Египет за единобожническа религия, която сто и петдесет години преди това Аменхотеп IV се опита да прави.

Ето какво значи клише – културата на Европа. Истината е, че еволюцията се води от много енергии. При това, безспорно, винаги е съпроводена и от съдба. Но съдбата е „животно“, което може да вържете, а не е извинителният олтар, на който отивате да кажете „прости ми“. И вие ще храните това животно, а не то вас! Затова е възможна надмогата над съдбата, макар че до такава степен тя е властна, че дори боговете в митологиите се страхуват от нейните богини.

Имаме ли някакъв спомен, можем ли наистина да разберем фактически какво сме били – че ние имаме едно генетично начало и една социална еволюция? Това винаги е било у нас – цялото генетично начало и цялата социална еволюция. Но ни трябва зрение, за да усвоим онова предзримо.

Наличието на Ева и Адам можем да считаме вече за социална единица, за институция, която те създадоха. Идея ли е тогава разпадът на андрогина за едно освобождаване? Когато бе освободена от андрогина неговата вторичност – мъж и жена, когато енергията направи принципи, а не само култура, свобода ли се получи? В Битие е казано първо „да сътворим човека“, след това – „мъж и жена“. Много са точни нещата! (Разбира се това, което Моисей казва, го взема от египетската култура.) Разделя се човекът. С какво? С една голяма идея: Адаме, заспи, за да те освободя от андрогинността. Идея за свобода! Ако бяхме запазили андрогинността в тези хилядилетия (в които сме се осъзнавали като принципи на енергията, като пол), щяхме ли да имаме нещо друго?!

Разделянето е наистина освобождаване, защото иначе щеше да остане само Адам, а сега, с „бремето“ нашият астрал да ражда като утроба, може да се създава човека в пришествието му, в неговия причинен бъдещ Бог. Това е най-голямата тайна, която трябва да се научи. А ще се правят доктрини на биологията, както ще ни кажат например един Вайсман, един Морган. Те създават генното начало, те слагат това, което можем да наречем същността, която трябва да определи възпроизводството и да носи белезите.

Морган специално, а и Вайсман са личностите, които слагат наследствената тайна – ДНК. Докато другите предоставят всичко в обстоятелствения свят, те го поставят в генетичното начало. Създават доктрина, която говори за особено вещество – тази полова клетка, този хормон. Забележете една особена тайна – хормонът на оплождането, това семе се захранва и подбужда от друга голяма тайна – тайната на хипофизата, която стои в основата на главния мозък. Ето Адам какво е носел!

Културата се спря на отделни моменти, но не можа да обобщи наука, наука на това, което сега казахме – полът като енергия и принцип. (Още по-странна е идеята, че цялото безсмъртно-наследственото вещество го съпровожда само едно смъртно тяло.) Така нещата получават съвършено друга светлина.

Морган и Вайсман все пак оставят место и за т. нар. резерв от мутации, предоставят възможност за биологична промяна. В това отношение в ХVII и ХVIII век се създава и доктрината на епигенезата – оформянето чрез трансформации, с която се слага възможният вариант за неповторимост. Епигенетичното начало не носи повторимост, а възможности за промени. Тогава фокусът „предопределение“ пада – това, което религиите налагат на своите изповедници: всичко е предопределено. Не могат така да стават нещата. Не само предопределение, има предназначение – когато имате зрялост! И виждаме, че от гении не се раждат гении.

Епигенезата е предмет, който тепърва може да бъде разработен и тогава бихме разбрали прехода на културните раси. Един великолепен пример е Ной – той е от Четвъртата коренна раса и трябва да стане домоначалник на Петата коренна раса. Създават му дори ковчег да го превозят; дават му нова земя. Той там се напива и се вижда гол – Синовете му покриха голотата. Какво беше идеята за пиянството? Да забравите миналото и да се видите в плът! А в Библията говорят за срам...! (Разбирате ли, че нищо не са разбирали?) Трябвало е да си отиде една Коренна раса с нейните култури, която е имала живот един милион години, за да дойде друга – приземената. Има такива преходи, в които трябва да настъпи коренното възземане. Но от синовете на Ной ново не излезе – продължиха същата глупост, която имаха. Защо? Защото тогава просто е трябвало да се излъчи едно ядро на Петата коренна раса, което след това да прави промени.

Какво ни казва пък един Мичурин – че биологията е процес на качествени и количествени изменения. Той ще отрече силата на половата енергия като белязан знак, като семеносител на наследственост, и ще предостави всичко на средата – обществена и природна. Но говедото си остана говедо – хилядите години не направиха от него друго...

Имаше учени, които поставиха на преден план това, което се казва подбор или с една особена дума – порода. Дори искаха да се облагородява чрез специално осеменяване специална класа, както съветски учени бяха казали, че хромозомите имат класов характер. Що за култура!?

Съществува една наука, която се нарича евгеника (от гр. „eugenes“ – „породист“). В нея се говори за подбор на хора, раса, класа. Дори през 1948 година един голям учен – Сеймърс, прави предложение пред международен конгрес за изкуствено осеменяване, за подбор на човешка порода. Да се селекцира семенност и така можело да се създават или гении, или идиоти. Нещо, което енергията няма да позволи! Не социалната конституция и не биологичната пригодност – онова, което стои над тях, е идеята за възпроизводство. Нейният път е един – вложената в нас Божия човечност да се върне чрез Човешката божественост!

Така че тезата за пол, енергия и принцип не е проблем на дребномислието. Много голяма e – тя е проблем на Сътворението! И след като става разделянето на андрогина, идва тази трансформация на половата енергия в идея именно за свобода. Адам се облече в отговорност като трансформира половата енергия в идея на възпроизводство, но събуждането на желание с хилядилетията прерасна, както казах, в сладострастие. Ужас, но факт! (Вижте при животните желанието за възпроизводство – след като се оплодят, те нямат претенции за наслади. Защото нямат предпоставките на ум, който създава сладострастие. Те извършват великия закон на самосъхранението, но не отиват в наслада, която, изхабявайки, създава импотентността.) Същата престъпност стои в цяла една йога в Индия, където имат уж най-хубавите школи за йога, но и най-хубавите школи за полово удовлетворение.

Човекът опорочи принципа Мъж и Жена. Това е роля на ума – той ражда перверзността. В този смисъл Адам трябва вече да бъде осенен от по-висшите си полета и светове, трябва да бъде осенен от интуицията, от Причинния свят, от Духовния свят, за да може да коригира своите ментални спекулации. Този, Който ще го осени, е победилият на кръста материята Христос, Възкръсналият! Така знакът на безсмъртието го осенява с прозрението на бъдещото му предназначение.

За първи път така поставена трансформацията на половата енергия ще намерите в Учението Път на Мъдростта – в него ще намерите опорност и улеи, по които изтича знание за овладяване на тази енергия. Тогава бихме разбрали и защо известни институти създават идеята за целомъдрието. Отделен е въпросът оправдават ли те предназначението си. Монашеството не – то роди перверзност! Това е, което ми е дало основание да се противопоставя на монашеската институция, която развращава. Даваш обет за нестижание, за целомъдрие, целебатство – в същото време в монашеските килии не могат да съберат двама души, защото повтарят хермафродита в действие. Мисълта им е разврат – как да затвориш представата и съблазънта!? Пазят монасите от феномена външен, а ги оставят да блудстват в мисълта. Страх в Света гора да влезе жена! От кого!? Ако в света няма просперитет за будност, това се дължи на тази плетеница на менталния ни свят, на порочните мисъл-форми, които цели институции излъчват. В Света гора и досега не пущат жени – щели да изкушат монаха... Ами вие петдесет години го държите с изкушение на жената вътре в него, останалата „андрогинка“!...

Затова в Индия имат една друга формула – брахмачария, което в буквален смисъл е въздържане в мисъл, думи, дело. Брахмачарията значи вече целомъдрие, което е един свещен обред вътре в човека. (Това е неговото предназначение.) Там е в наличност една особеност, че може да има брак, по скоро съвокупление за раждане, а след това – не. Ще намерим и в монашеските институции такива прояви, но има и изстъпления. Даже един Ориген, който е универсална личност като култура не само на християнството, а на общата култура дори, от страх да не обиди „андрогинката“, се кастрира. И затова, ведно с изповеданието му за прераждането (а ако е имал пълно знание за прераждането, нямаше нужда да се кастрира, защото другият порок, това е безсилието, това е слабостта ти), на Четвъртия и Петия събор е анатемосан.

  • Принципът Мъж е енергия на волята; принципът Жена – енергия на милосърдието!

Значи самата енергия като същност дава власт над това, което принципите трябваше да направят. Следователно човек може да бъде властник над материята си! И трябва ли тогава да я дадем като дело на сатаната, когато знаем, че тази планетна плът, от която правят Адам, е пипана от ръцете на Бога, а не на сатана; защо да не я одухотворяваме, а да я хвърлим в забвение и тление?! Нейното тление е само това – да подскаже, че смъртта е сътрудник на безсмъртието. Безсмъртието е знакът на половата енергия, с която правим възпроизводство! Повелята на Сътворението е спряла, но проблемът за възпроизводството продължава. Има човек и ще го има милиарди години в неговата зримост и в неговите други тела – като ум, който има право на своя доктрина и създава култури; като причинност, която създава и идеологии, и идеи; като душевност, която създава олтари за моление и молитви; като Дух, чието безсмъртие свидетелства, че светът няма да остане без свое водителство! Това е голямата тайна. И тогава ние разбираме култа към фалоса като идея за непрекъсване на живота – само Животът е непобедим. Всичко друго може да бъде победено, но той – не! Затова говоря, че като идея, като култура, като Възкресение Христос е едно живяно човечество. Другото е игра на нашите раждания и отивания в задгробие.

Това е носел големият енергичен субект, който е обект – андрогинът, от когото енергията след това прави принципите Мъж и Жена. Тогава идва голямата идея – когато от Адам е отделена Ева (а оттам, както казах, култ към фалоса и към йони), идва идеята за надмога над всичко. Затова казвам, че ще настъпи време, когато спокойно ще може да формирате материя (това сега, което долу-горе клонирането се опитва да прави), но и спокойно ще можете да довеждате души, които да поселяват материята. И тогава няма нужда от хомункулуси. Ще извиквате души, поселници на материята – това е бъдещето! Ето защо казвам, че бракосъчетанието не е проблем на свещеност само.

В Учението Път на Мъдростта запазваме тайнството Бракосъчетание като дом за прииждането на големи, на велики души! А прииждане може да се прави и без да се изграждат нови тела. Велики души често поселяват (да не употребя лошата дума „обсебват“) готови тела, но едно тяло трябва да е в състояние да понесе подобна енергия, защото енергията на висшата, посветената личност може да го изгори. И затуй има определени боледувания, с които трябва биологията да се подготви да понесе енергията.

Всичко това е биологизиране на обществените явления. Когато носите една доктрина, тя не само е исторически феномен, а и биологичен елемент. Защото една социология се определя от чиста и здрава биология. Не може от кретени да се прави социология. (Не е въпрос на обида, а на еволюция.) Как мислят хората, как искат да преобразят света? С подражателски изхабени идеологии – дайте да върнем християнските добродетели, дайте да върнем това, което беше казал Моисей... Голямата част от заплашителните слова на Моисей са взети от „Книга на мъртвите на древните египтяни“. Страх от социология, страх от изповедание. Голямата истина е, че има биологизация на обществените явления!

Първичното обаче ще си остане енергията. Принципът ще трябва (с оглед на това дали е воля или е милосърдие) да намери мутацията, за да направи прираст в развитието и усвояването. Тогава чак можем да признаем, че сътворителството и възпроизводството имат един непорочен знак – имакулацията (лат. „in“ – „без“ и „macula“ – „порок“). Непорочно, неопетнено зачатие – станало догма в християнството, но признато като процес в предшестващите култури. Говорих за раждане на дете без баща още в митологията на Овидий; за раждане на хомункулуси в идеята на Средновековието; на франкенщайновци в идеята на ХIХ век, а сега и на клониране. Колко странни култове сме оставили!

Възможно ли е наистина това, което се говори за Христос – че е непорочно зачнат; стои ли в андрогина тази възможност и останала ли е в принципа? Кое е онова, което опложда? Оплодителността е вътрешна енергия! Може да се направи огнена струя, която да придвижи латентното, защото двуполовото същество, макар и вече принципно разделено, е възможно да извърши чрез огъня си оплождане! (Има такова зачатие още в природата.) Андрогинът стои и когато учените казват колко хромозоми има мъжки и женски в един и същи организъм, това е потвърждение на тезата. Науката не може да изведе другото, тя има само уреди, които потвърждават прозрението. Имакулацията – самозараждането, самооплождането, е реалност, нужни са яйце и сперматозоид. Имаме ги. Оттук по закона за прераждането – когато се дойде в първа форма на прераждане мъж да се роди в жена, хората я наричат „мъжка Дона“, с характер (Ото Вайнинген там е прав – характерът), а за жена, която се е преродила в мъж, казват „мека Мара“. Така че нещата в позитива свидетелстват. И тогава ще разберете дали в един такъв преход това, което наричаме с леко обидното хомосексуалисти (но вече те имат общество), е възможно. Проблемът е дали една социология може да ги санкционира в признание. Това са големите неща. Биологичната социология...

Ясно е, че такива феномени – като непорочно зачатие, са възможни. А кой даде името „порочно“? Разбира се, институтите – църквата, съответните религии. Защото Белият слон върши същото при Майа, майката на Буда; така е и при майката на Зороастър – Пурушастра. Майката на Кришна – Деваки, е оплодена от Всемирното божество. Те са реални майки с принцип Жена, което значи и утроба, и съхранение, и любов, и милосърдие, но в същото време – Мирови утроби, понеже акумулират енергията на великото тайнство да създаваш богове.

И представете си, в тази голяма поредица от представителки, само нашата Дева Мария е присъствена в олтарното служение! Ето докъде Христос доведе като божественост и освещаването на утробата принципа Жена – в процеса на съвършенството да дава идея за спасение. Това е голямата тайна, с която Мировите майки са тръгнали с тази прима материя – първичната чиста материя, с тази светла душа, която се опложда от семето на Божествената истина.

Значи възможна е имакулация. Но тези, които оприличават, че това е непорочно зачатие, изхождат от институт, за да създадат догма. Тогава питам – защо другото е порочно; защо са го обявили за порочно, след като тази най-висша енергия прави най-висшето – възпроизвежда?! Отделен е въпросът, както говорих, за сладострастието, но може ли действието да бъде наречено порочно? Порочно изхожда сега от културата на приложението на пола, на енергията, а не в нейната стойност. Така че догмата за непорочност е съвършено грешна, макар че е проблем на чистота!

И така, Адам ражда и какво се оказва? Че само неговото поколение има ДНК. Ангелският свят няма. (Казвал съм, че ангелите играят само кореспондентска роля.) Разбирате ли колко големи са разликите в културите? Ето защо Бог ще рече, че именно човекът е скъпото Му дете; ето защо тези, които викаха край трона на Всевечния: Свят, свят..., не могат да счупят печатите – защото нямат полова енергия! Нямат онова, което създава културата на мозъка, който приема, за да извика в себе си огнената сила на събуждането на Кундалини, т.е. на вложения божествен човек у нас. Ангелите са безплодници и няма да овладеят това, което човекът ще овладее – да ражда богове, а след това роденият човек – еволюиращият бог, да прави съсътворителство. Ето тогава фразата, която стои в книга Битие, Бог да каже: Елате да сътворим човека!

  • Актът на Сътворението е единичен, след него започна възпроизводството, съсътворителството!

Тогава има ли риск да се загуби човекът? Не, можете дори да клонирате. От милиони години можете да намерите човешка клетка и да върнете организма. В такъв случай имаме ли основание да кажем, че човекът е бъдещият Съсътворител?!

При Сътворението Бог свиква около Себе Си Съсътворители. Но какво не им дава право да дадат – Дихание. Сам дава на човека Кундалини, дава му Духа Си, Който винаги може да извеждате. Дихание дава само Той! Тази внушена енергия със специален хормон от хипофизата храни енергията на възпроизводството. Представете си, милиони години се работи за мозъчна материя – в нея енергията чрез хипофизата допълва начина на живеене (modus vivendi) на бъдещия бог!

Голямо тайнство и истина е тази велика енергия – енергията наречена полова сила, от която материята се одухотворява и става възпроизводител на онова, което само ръцете на Твореца са могли да направят. Това не е да кажеш какво е човекът, а да се направи констатацията, че е в особена еволюция. Ако искате, и ако можете разбира се, да се върнете дълбоко в себе си, ще видите, че трезвият човек е една еволюционна „обида“ в необходимостта да бъде бог. Колко властност трябва, за да може да влезе дълбоко, дълбоко в себе си и да се види – не казвам да се разбере, а да се види трезвият човек, че е една еволюция с пол в необходимостта, че е един бог в развитие.

Но трябваше да се дойде до йерархията на Учението Път на Мъдростта, което предоставя вече другата енергия – че материята не може да бъде отричана, а че тя е в път на еволюцията, дело на одухотворяването. И тогава ние разбираме, че могат да се прескочат реките и океаните на расовите различия – полът да ги събере. Като сложите и доктрината за прераждането, вие ще видите, че полът става по-властен отколкото расата!

В отвъдния свят обаче (както знаете от Евангелието) няма мъже и жени, няма женитби. Има принципи, има воля, има милосърдие или любов, които след това са в съответните Лъчи, защото половата енергия храни въображението да създава култура. Именно тези принципи, те са, които в дадени моменти можем в присъствието на планетата да наречем мъж или жена, но в отвъдните присъствия те не са нито мъж, нито жена, а великото тайнство, което Сътворителят е оставил в Своята необходимост. Човекът е Богоосезаема необходимост – няма по-голяма тайна от това!

Щом са създадени принципи от енергията, те са упълномощени след това и с функции. Функция е хората да създават от себе си поколение. В този случай вложената енергия – Кундалини, започва да се връща. Тя започва да формира, за да освободи отново принципа да се върнем към единството, но не андрогинното, а Божественото. В Бог андрогин няма! Следователно човекът, когото Бог е сътворил, не бива да бъде андрогин, а във функция на еволюцията трябва да упражнява половата енергия. След това, когато се връща, той вече става Съсътворител, който не може да носи андрогинни начала, защото така ще носи раздвоение.

През седем прераждания принципът се сменя: принципът Мъж става Жена и обратно.

  • Мъжът – волята, е в принципа на евристичното; Жената – утробата, е в идеята на бъдещето!

Ако липсва милосърдие, не може да изграждате бъдеще. Така ще дойдем до онзи, който няма да има принцип, защото цялата енергия вече ще е друга – Съсътворителят е, който вече ще дава. И тогава можете да помогнете на това, което се нарича наш съпровод – да направите от животното човек.

Това е, бих казал, генетичното начало и социалната еволюция, които стоят във всекиго. Тъй или иначе човекът е една социална съставка. Индивидът му е потребен, но божествеността му е дадена и следователно тя ще отрече индивида, защото божествеността е онова, което казахме – Божията човечност в Човешката божественост. Така изграждаме общност. Ако Бог е сбор, или божествеността е потреба за Божия сбор, тогава тази социология е една наша потреба на възпроизводството – човекът да бъде услуга на Сътворението като съсътворител. И ако всичко, което може да се каже за тази енергия и принципи, вие го потърсите в йерархията на Духовните вълни, в йерархията на Духовните раси, ще намерите, че за всяка епоха или Духовна раса е имало белези, свързани с пола; както изначало е имало андрогин, който извървява чрез енергията на пола принципите. Извървява ги, за да се върне в своята Божественост, в Целостта!


Битката не е срещу Сътворението,
а със Сътворението!

 

[1] Вж. Нур 2, 3 / 2000, Пътят на Кундалини.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993