Зареждам...
Девети семинар Откриване (3/2004)

Девети семинар

Откриване

Научи ме жив да бъда в Тебе!

С къпи Деца на Деня! И в Молитвата е сложена нашата тайна за Битието. Там сме казали: Живи да бъдем в Тебе! Така че тази не само изпросена, а и заслужена благодат – искана, но заслужено дадена – е градирала идеята за Духовните вълни. С основание Децата на Деня могат да поискат своята животворност в Неговата Жизненост!

Нека тази позволена и издействана, или събудена потреба за живот в Него да бъде нашата водителност в Деветия семинар от Първия Събор на Втория цикъл събори на Учението Път на Мъдростта! Не оспорваме щедростта, която времето ни позволява да осъществим, но не бива да бъдем скъперници в признанието за това, което сме получили. А то е отговорността ни!

Бог да бъде и в тези дни с нас! И нека ние да бъдем с тази огнена даденост на Неговото Дихание, за да направим будността си събуден Път!

Благодаря ви от сърце! Добре дошли! Направете тези пет дни като петохлебие (както има един хубав дар в християнството) – хляб, който става Аз съм хлябът на Живота. Направете това, за да може Учението Път на Мъдростта наистина да бъде хлябът на Живота на бъдните хилядолетия и с достойнство да му предадем Истината, която, както каза Христос, ще ни направи свободни!

Благодаря на волята, която ви е довела, на радостта, която сте живели, и на правото да я защитите и дадете на други! Плодни дни!

Пак сме тук, където имаме добрия повей на Орфеевото служение, когато трябваше да се победи низината, за да останат храмовете на върховете – трябваше, така да се каже, зловонието на Хек`ата да бъде сменено с лъчите на Дионис. Така че тук наистина местото е благословено. Всичко, което е сътворено, е свещено, но святост на едно место могат да дадат само присъстващите. Когато обаче присъствието може да сведе храма до низост, тогава светостта на Битието е принудена да наметне дрехата на защита. Да закопчее дори тази дреха и така да се получи едно съхранено общество, което се брани от това, което се нарича остатък от миналото. А в Посланието беше казано: Дай ми свобода от минало!

Устойчивостта да се брани тезата за свобода от минало е много голяма. Тя като историческа нишка стои във всички идвания на нови обществени култури и Учения, които са ставали религии. Следователно това, което на вас ви предстои, е: дайте на светостта, която тук е била Всемирно тайнство, водено от големи духовни личности, дайте є възможност да гостува във вашата духовност, да гостува на вашата трапеза на Знанието! Позволете на този изключителен тракиец да бъде храмът на възкресението, защото онзи ковчег, в който и той е стоял, му дава основание да направи култура на Висшите светове, а не на хекатството. Дайте такава възможност с дните на присъствието си, с работата, която има да извършите, с дискусиите на Деветия семинар, и то върху най-великото тайнство, което досега получихте – Посланието на Битието с призива да се изходи Голгота. Ако не се изходи Голгота, вие никога не можете да направите своето Мирово възкресение – малко или голямо. Защото всеки във всяка своя присъственост може да направи възкресение, когато неговата лична отговорност го е извикала да се качи на върха. Или с онази Мирова теза – Съсътворителството, да изходите Път, за да направите не само Възкресение, а и Единосъщие. Идеята за Единосъщието дава възможност да направите себе си Съсътворител!

В книга Битие още в началото е дадена тази тайна: Да сътворим човека! Това Да сътворим! е призив към онези, които са сътрудничили. Ако щете едно малко цвете, което е давало своя аромат, и то е сътрудничило в идеята на Съсътворителството – свидетелство, че има Живот преди да има Сътворение. Сътворението става свидетел – Бог е Живот! Всемирността, в невъзможността да я окачествим, е Живот; тя от своя страна прави Сътворение. Затова казвам, че от Живота е взета идеята за Сътворението, и тогава – идеята за човека. Само Бог живее, човекът съществува! Но в същото време Диханието, което му дава Бог, това Дихание го прави съ-Сътворител. А ние сложихме и какво – че човекът е един бог в развитие. И сме свидетели, че онези, които някога са били Съсътворители, не са могли да свалят печатите от Книгата на Живота. Двадесет и четири старци са около Бога и не могат да махнат нито един печат. А Оня, Който е и Човешки, и Божий Син, свали седемте печата!

Голямата тайна на Учението Път на Мъдростта е Съсътворителството! Не го свеждайте до това, какви очила носи вашето съзнание. Много е обидно, когато някой доведе същността на едно голямо Учение до своята мисловна ограниченост, а не до духовната пътност. Но това са проблеми, които по време на Семинара ще разисквате. Днес имате един от най-хубавите дни – Откриване на Семинара!

2004-та година – 2 и 4 е 6. Какво е 6? Посято семе, чийто кълн върви. Посятото семе прави своята плодност. Това ще прави и Семинарът. За тази голяма плодност трябва грижа, за да стане достояние на другите. Когато някой иска да направи проветрение на съвестта си, не е в това, че си отваря устата. Приемете Духа в Път, а не дребното си човешко мислене в лични „достойнства“; опазете се от това дребномислие и евтино тщеславие! Правете голямото, за което сте предназначени!

Затова тази година Посланието беше: Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството! Вашият път, вашето присъствие е свидетелство на това, че така го ходите! Не позволявайте присъствието да бъде сведено до селско хоро, където се пази традиция. Аз не напразно съм казал, че традицията е убийца – тя е потребна, докогато се раждат новите неща. Казах, че умират религии, че умират човеци, народи, култури, но Личности – не! И Буда е жив, и Христос е жив, и Кришна е жив, и ония, които ги съпроводиха. Тази тайна я запазете! Нека тя да оцелее в Посланието на Битието. То не е Послание на Бдението, не е Послание на Животoтворчеството – на Битието! И Битието има само един израз – „Аз съм!“

Приемам с особена радост да направите това предстоящо живеене в Учението Път на Мъдростта чрез този Семинар. Не позволявайте да слезете! Ще повторя: една от най-големите дързости на Учението на Мъдростта безспорно е, че извикахме за втори път Змията – не в право на съществувание като признание, че я е имало, а че тя, Кундалини, не може да бъде изгубена. С тази най-велика тайна да сложим граница между храмовете – с амвона и свещените скрижали на добродетелите, и трона на Истината – със Знанието! Тази Змия не опроверга себе си, само даде част от еволюцията, а сега ви отваря дверите на нова част: няма зло, има нееволюирало добро! Нейният енергитичен път да извие е в това, което казахме в Посланието: Дай ми свобода от минало! Тази ласка, че някой е добродетелен, за което получава награда, или че му се прощават греховете, ние не приемаме вече! Аз не съм я приемал никога. Защото за мен не е вярно, както е в сказанието, че инволюцията на човека, която въвежда Духа в материя, го правила грешен. Затова казвам: Одухотворете материята!

Нито съм приемал в молитвата „Отче наш“, че Бог ни изкушава. Бог не може да ви изкуши! Няма такова нещо. Още в 1956 година съм я сменил и официално писмо съм писал до Институцията. И ще намерите в Съборното Посланието на Иакова, гл. 1, ст. 13, че „Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“. Но за човечеството това, което като проклятие се рече – че е грешно, е да се намерят предпоставки, в които тази негова фиктивна грешност да създаде доктрините на добродетелите. И те свършиха своята работа. А най-грозното беше когато Моисей носи Заповедите пред изведения еврейски народ – „Не убивай!“... – и три хиляди души ги слага под нож, за да създаде страх и идея за грях. Такава култура няма место!

В угодничество на това, което няма прозрение, се е създавало поведение на догми, на канони, на подчинение. Колко простичко го каза Христос: Само Истината ще ви направи свободни! Но за да се стигне до Истината, дори Неговата фраза Обичай врага си, е форма за насилие. Нямате враг, имате събожник! Не изразходвайте енергия да се опитвате да правите обич към враг. Но еволюцията има закони – законът на кръвта и законът на кармата. Тези остатъци трябва да бъдат надживени, за да се освободим от еволюция. И тогава това прозрение на Знанието чрез Учението на Мъдростта, в бъдещето чрез Истината, ще ви направи свободни – с тази, разбира се, събудена Знайност. Тя чака! Знайността стои у нас, Кундалини е у нас! Змията-Огън предупреди човека, сега го учи – Кундалини сега ви учи. Тази тайна за Учението е казана и в Молитвата ни: Научи ме жив да бъда в Тебе!

Това е Битието – Жив да бъда в Тебе! Вие виждате протяжността на хилядилетия. В човека стои идолът, поклонението, което е изгребало от него невероятно големи енергии. Ако бяха канализирани в това, което е предназначението, че е син Божий... Затова казах за Христос, че Той е живяно човечество. Това е голямото богатство, което носим в бъдещето – ние приемаме, че Човекът е едно живяно човечество. И неговата раздяла на мъж и жена е поведение на еволюцията. Кое обаче е най-същественото в това живяно човечество и осъществена Божественост? Божествеността, която е част от онова, което казваме – човекът е развиващ се бог. Божествеността трябва да стане Бог! Ето защо енергията трябва да ви изнесе в пълно себесъзнание на Богоприсъственост. Затова търсете Бог вътре у вас – малкия бог при големия Бог.

Искам да бъде изумително плодно вашето петдневно присъствие! Искам в тази голяма търсена теза, когато дискутирате, да бъдете свободни във възможностите на своята духовност, а не в спекулативността, че имате някакви „знания“, с които твърде често се съблазняват някои да мислят. Дори и един Платон се е съмнявал и Аристотел добре го е казал... А пък Сократ ще рече: „Аз зная, че нищо не зная.“ Затова имаме тези три култури в две хилядолетия. Културата на юдеите, която направи човека пленник и хиляди години не може да се прероди (защото спекулацията искаше да го направи голям, но го обяви за грешен); културата на Сократ, който ще остане вечният смутител; и културата на материалността, която в Европа се роди с нейните дребни търсения, че са някакви белязани богове, а те са само наследници на трудолюбие, загубили духовността на Христос.

Ние не можем друго да направим – не можем да спрем еволюцията, но можем да канализираме нейните енергии в този улей, в който Духът одухотворява материята, и с прозрението, че няма зло, има нееволюирало добро, да махнем от нас страха. Затова съм казал: Научете се да умирате не по закона на смъртта, а по предназначението за безсмъртие! Да се умира по предназначение за безсмъртие, това е най-големият връх на Учението Път на Мъдростта.

Така че благословен да бъде Пътят ви, плодно да бъде служението ви в името на това, за което сте предназначени! Иначе законът е безпощаден – еволюцията винаги е безпощадна. Но унижението на човека да бъде жесток налага да има Учения, в които да се научи да се прощава с недостатъците си!

На добър Път, скъпи Деца на Деня!

 

01.08.2004 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993