Зареждам...
Послание на Мировото Служение Трето Повеление (2/2005)

Послание на Мировото Служение

Трето Повеление

Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!

Има радости, които не се измерват и които не могат да не бъдат усетени, защото раждат Път. Такава е радостта с Учението Път на Мъдростта! Но когато има Път, трябва да приготвим своите нозе, за да го изходим. А Пътят има падини и върхове, той има гробове и възкресения!

Ще се спра на третото повеление от Посланието за 2005 година:

  • Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!

Осветена бъдност... Това е вложена възможност, то е може би част от онази голяма идея, която казах: крадете бъдеще – крадете идеи, които носят бъдеще! Но тайната не е само да крадете бъдеще, тайната, като вложена даденост в идеята на Сътворителството (както е цялото Послание тази година), е, че то, бъдещето, е йерархирано с една знайност – както е казано в първото повеление: Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! Това Знание носи бъдност, Учението Път на Мъдростта носи осветена бъдност, която ви дава плод от Дървото на Живота! Значи човекът в неговото предназначение е да яде от Дървото на Живота. Този Път му е осветен, но преди това трябва да има осветена молитвеност!

Най-свещеното нещо, което човекът си позволява, това е молитвата. Разбира се, молитвата е винаги свещена и най-съществена. Тя е личен път! А за личността хората са се борили хилядолетия не, милиони години. За да се отличат, да направят от личността си белег, трябва молитва! Затова говорим за Приложна молитвеност.[1] А молитвата може да бъде само от две думи: Научи ме!

Плодът на Живота е най-съществената тайна, най-чаканото човешко бленувано единство с Отца. А човекът бог в развитие е подготовка да се живее в Бога! Това е осветена бъдност – идеята за Единосъщието – Аз и Той едно сме! Но човекът трябва да мине през Голгота, Самокръщението, Възкресението, Възнесението!

В Сътворението е оставена потребата от плода на Дървото на Живота. Но за да се осъществи това велико тайнство дойде Духовната вълна на Мъдростта, дойде знанието, че човекът е един бог в развитие; че няма зло, има нееволюирало добро! Животът не е само добродетел, той е и знание! Знанието е идея, не идеология! И с Вълната на Знанието вече сме набогатени с правото да ядем плода на Живота.

Коя е тази духовна атмосфера, тази физическа даденост, този еволюционен пристан, на който е спирала човешката битиейност, за да може наистина от Дървото на Живота да се яде плодът? Цялата атмосфера в Посланието на Мировото Служение е характеризирана с осветена бъдност. Не с „изживяно минало“, не с „осветено минало“, то е осветена бъдност! И тепърва има да се говори колко много дързост е била потребна една ръка да посегне към плода на познанието на добро и зло, което е алегория – слизане до материята; да понесе едно измерение на човешката преценка, а не на Божествената. Човекът си взима Бога. Затова съм казал:

  • Животът има едно лице – Бог в човека и човекът, който изразява Бога!

С добродетелите човекът лошо е изразил Бога. Дал Му е неправилна преценка или Го е направил гневен. Затова цялата доктрина досега е упражнявала пътят на човека да бъде следван в подчинение за някакъв сторен грях. А грехопадението е инволюция на духа в материята, т.е. небесният Адам Кадмон става земен!

И ето защо във второто повеление трябваше да се каже: Защитете Небесния и Земния Адам! Защото те предшестват – в идеята на Сътворителството предшестват във всички следующи времена човека. Защото Адам после е сътворен като човек (Да сътворим човека!). Тази идея за предшествието трябва да бъде съпроводена както с плода на Дървото на познанието, така и с плода на Дървото на Живота.

  • Дървото на познанието е мистерия на човека;
  • Дървото на Живота е мистерията на света!

Колкото и да обвиняват Адам, че имало забрана да се яде от Дървото на знанието, изглежда, че „нарушението“ се оправда – той слезе да се обработва и за да може да поеме знание, ще трябва да има добродетели. Ама че тези добродетели малко направиха – това е когато сега правим преценка. Но тогава, когато си бил див, когато си имал тотем?... Виждате колко стойностно е да се освети тази бъдност – не е било настояще. Така че ние трябва да знаем – много се е ходило за бъдността. В края на краищата трябва да се мине по тази осветена бъдност – иначе не може да се яде от Дървото на Живота!

Дървото на Живота е било винаги осветена бъдност, защото все пак е имало единици, които са яли от плода му и са създавали култури!

Да дадем някои от прозренията, които е оставила и свещената наука за това, което Адам е донесъл. Тук Учението Път на Мъдростта си позволи да отгърне страници на Знание; позволи си да създаде култура, която да даде преценка на оня, който като вечност стои във всекиго у нас – Небесният и Земният Адам. Той много пъти може да е сменял лика си в присъствие на тази планета, но не е сменял това, което се нарича „подобие и образ“, не е губил и Диханието. Еволюцията го е поставяла в различни изпитания и някой може да каже, че той понякога се е губил. Не! Ако ние проследим тези етапи, в които той е прилагал това, което Сътворителят е сложил у него – Своето Дихание, ще видим тогава колко стойностно е било поведението му като Небесен и като Земен Адам.

Осветена бъдност... Това ми напомня и други някои особености, които е оставила културата на човечеството в различните етапи на развитие. Защото един сфинкс, например, поставяше въпроса за това какво е човекът: „Какво е това, което в ранни години ходи на четири крака, в една зряла възраст ходи на два крака и в преклонна възраст ходи на три крака?“ За да се каже, че това е името на човека. Какво е човекът – дали е само това, което сфинксът е поставял като неразгадана възможност? И дали този преходен сфинкс някой е разгадал, че това е самият човек, на когото е поставен въпросът? Ето ви един по-широк глед върху онова, което свещените книги са дали. Така може културата да създава образци – сфинксът е по-скоро култура на образците, отколкото прозрение на свещеността! Иносказателности... Човекът, когато се роди, той лази; когато е на възраст, ходи с два крака; и когато остарее, си взима бастун. Но това ли е същината, това ли е човекът, неговата бъдност?! Не – човекът изявява Бога!

В глава 2 на Битие имаме: И насади Господ Бог рай в Едема – в тази градина и в това наше тяло – и там постави човека! Трагедията на човечеството е, че блаженствата на Рая го удовлетворяват и то спира своята еволюция (както в официоз църквата, или християнството и други религии, не приема еволюцията). А голямата бъдност е: човекът в Бога и Бог в човека!

Кое е онова, което характеризира човека? Именно умът, този насаден ум. Но къде е Причинният свят, къде е интуицията, къде е Духът? Какво създават те? Ето го стадия на човечеството – стадият на човечеството е това: насаденият рай! Но човекът дори още не в цялост работи с висшата същност на ума си.

Колко много тайни са оставяни за човека и с колко първични радости той се е удовлетворявал... Но тогава това е било върхът на възможностите. Умът в неговите нисша или висша йерархия е създавал битие. Битие – Онова, което е създавало живот; не живеене – живот! Но е оставало само в храма на почитанието, че над всички има Някой. Или пък има йерархия на ангели, архангели, серафими и пр. сили, които нямат еволюция. А щом нямат еволюция, имат само воля или внушение да сътрудничат, да правят добро. Това е тяхната йерархия – доктрината на доброто, доктрината на Правдата. Това не е доктрината дори на Любовта. Далече, много далече са от доктрината на Мъдростта, а да не говорим кога биха имали огледалото на Истината и правото на Свобода да творят, а не само да изпълняват. Затова на тези, които са ги почитали, са им били нужни заповеди – Десет Божи заповеди, Дванадесет таблици... Виждате какво им е дадено. Погледнете техния всекидневен катехизис – необходимост да изпълняват, а не да творят. Тогава разликата е в това, което казах: не са живели – знаят да правят живеене, но не знаят що е Живот. А Животът е Бог в еволюция!

Тогава вече можем да разберем защо на хората е повелено с какво да се хранят. Какво е казано в Свещената книга: „И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна.“[2] (А изведнъж виждаме впоследствие в същата тази книга Битие, само след една глава, че това „всякакво дърво“, което са ви дали за храна, не е Дървото на познанието, нито пък е Дървото на Живота.) Сега се оправдават защо това повеление не са го изпълнили. И вина, разбира се, ще намерят в собствената си материя: тялото, тази плът, тази материя е виновна, тя е изкусителката. Затова още по странното е, че тази осветена бъдност дълго ще стои в предверието на бъдещия човек. Ние предварваме с хилядилетия бъдещия човек, ние го предварваме с тезата на Мъдростта (това, което има да дадете!), като му предоставяме идеята за осъществената себедаденост на Бог в човека чрез човека бог в еволюция. И Менталният свят, умът е нещото, което носим, което го имаме – врата към екзистенцията, но това не е още Духът. А Духът ни дава живота. Животът е повече от живеенето! Защото живеенето може да го пожертвате, но животът остава. Енергията от Дървото на Живота остава!

Казано е: „И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.“[3] И в глава 2, стих 16-и: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво от градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.“ Да, умиране може да има, но не са познавали смъртта, която крие тайната на безсмъртието. Умиране има – цялата природа умира в дадени сезони и се ражда отново. Умират животни; умират и някои природни феномени като звезди и пр. Но нямат смърт, защото те нямат прераждане в този смисъл – имат колективна духовност или колективна енергия, стадна енергия, не индивидуализирана. Индивидуализираната енергия има право на смърт. И това е вече в човека. Дори и ангелите не умират. Защото те нямат еволюция (казвам, че те са по-ниска йерархия от нас), затова не могат да имат смърт!

Смъртта е поведение на индивидуализираната духовност. Смърт може да прави само човекът. Той трябва да мине през нещо по-висше, трябва да мине през смъртта, чиято тайна е безсмъртието. Много голяма е пътеката, която трябва да извърви, за да може от яденето на плода на познанието да стигне до безсмъртието. Защото кое е онова, което може да доведе до това да се яде плодът – еволюцията. И кой му дава свяст, кой от това висше тайнство му разкрива нещо? Вижте какво е казано: „Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете.“[4] Коя е змията? Огънят на безсмъртието. Змията Огън – Кундалини!

Именно на змията, вижте колко чудно – на едно пълзящо животинче му придадохме наши качества на хитрец, на измамник...! Ама тя ни повтаря – защото се преражда: сменя всяка пролет кожата си. И нещо друго – тя носи гъвкавост, носи мъдрост. Цели култури е имало, които се наричат култури на офитите, на змията. Тези култури какво са били, забавления? Не! Това е дълбока наша същност, това е нашата вътрешна екзистенция, с която ние излизаме и с която още тогава сме сложили онова, което наричам осветена бъдност към Дървото на Живота. Затова е трябвало да се мине по пътеката на добродетелите. (Разбира се, ябълката е застанала на гърлото на Адам, за да създадем Адамовата ябълка на гърлото.) Но добродетелите сега изглеждат обидни. Винаги ли се е лъгало, коя е стойността на лъжата? Липсата на някой прешлен в змията, за да бъде гъвкава, т.е. широта, която мисълта не може да обхване и в нейното късо съединение създава това, което наричате лъжа.

Ако сравним дори едно първоначално наше борбено поведение, пак ще видим отстояване на йерархии на добродетелите, колкото и да са смешни сега – когато сте изминали този дълъг път от царството на Рая до онова, което се казва Божие съзнание. Съзнанието на Бога у нас – Книгата на Живота! Писали ли сме нещо в тази Книга на Живота? Не, малцина са писали там нещичко. Когато си ял плод от Дървото на Живота, тогава в Книгата на Живота вече си писал. А къде е тя? Логично – няма да бъде в Едема, там е Раят, умът. Значи в някакво друго поле. И колко вярна е йерархията – имате наистина Мисловен свят, разделен на две полета: нисше и висше, но имате и Причинен, имате и Божествен свят! Защо не се потърсят тези тайни, тези знания, за да може човекът да тръгне в тази отдавна осветена бъдност?

Виждате ли какво е човекът? Бог в човека и човекът, изразяващ Бога! Но с Дървото на познанието не стана изразяващ Бога, защото нарушава заповедите Му и всички говорим за грях. Даже за първороден грях... От какво – от Ева, която няма нищо общо! Като вземете закона за прераждането, Ева, макар и изведена, почва да носи вас. Много са странни нещата и много по-големи, отколкото елементарният поглед или идеята на една проповед в някаква църква.

Изпуска Църквата идеята за еволюцията. А щом изпуснеш еволюцията, ти не можеш да градираш. Още по-страшното – премахва прераждането. А когато си дадеш обяснение защо се разминаваш с някого, можеш да му пожелаеш още няколко прераждания, за да стане равен. (Разбира се, когато той направи две-три прераждания, ти и едно да си направил, пак има разлика – това е тайната на конфликтите.) Ако човекът беше толкоз опростена същност, нямаше да има нужда от Бог – от Бога, за Който говорим! Тогава опростителство и сложност как се съчетават? Да съберем ли тези две дървета? Да, защото колкото и да изглежда опростен Адам, взима плода на познанието, но пред него стои Дървото на Живота – смъртта като безсмъртие!

„Не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите...“[5] Още изначало онази вложена причинност, събуждайки нашата интуиция, го е казала. И те не умират, но наистина им се отворят очите. След това умирането на Адам е поведение на сътворения от плътта, когато почва да ражда, иначе Адам няма как да умре. (Природата и досега не е умряла.) Но умирането не е смърт още! Защото създадоха ли идея за безсмъртие? Създадоха. Какво е тогава тя? Осветената бъдност – да се яде от плода на Дървото на Живота. Това е осветената бъдност!

Идеята за безсмъртието се съчетава с това, че ставаш Единосъщ с Твореца! Имаме ли тезата за Съсътворител? Съсътворителят е вече наистина изворът от смърт, която ти дава безсмъртие и Единосъщие. Това не можем да кажем за умиращите! Наистина, разликата е много голяма и никъде не е казана. Умират цели светове, но те нямат индивидуализиран живот. На смърт има право само човекът! Вие може да осветите формата на умирането да стане смърт. Принудително трябваше да умре Иисус на Кръста като позорен знак – одухотворяването на Кръста Го направи величие. Идеята за безсмъртието, идеята за смъртта е именно това – една от най-великите тайни на човечеството. (О, смърт, къде е твоето жило!?)

„...ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.“ Виждате ли йерархията на тези, които са ръководели отвъдното – йерархията им е богове, които са знаели що е добро и зло. Това е йерархията им – не Абсолютът, дори не е Онова, Което ние наричаме Бог. Тази йерархия разпределя правото на живот, ама в кое – в нисшите полета. А човекът в себе си носи Диханието, което е повече от всяко нисше поле, макар във висшите да не работи още! Но тогава културата на човечеството в приложната планетна социология е стигала до това дали да ядете познание, или не; и щом ядете познание, вие сте в стадия на доброто и злото и сте богове. Ами от Дървото на Живота когато ядете какво ще бъдете? Какво ще бъдете, какво вещае Дървото на Живота? Именно правото на безсмъртие! Какво умиране има тогава?! Каква йерархия на културите – толкова далеч от битието...

По-нататък в книга Битие ще намерите: „И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи...“[6] Ето ги, те свършиха своята инволюция. Инволюция – Адам слезе долу. Не можеше да не слезе Ева! Така след като човекът, независимо от забраната отива и яде от плода на доброто и злото, той се вижда гол и Бог му прави кожени дрехи. Вижте, кожата не е била купена отнякъде – Творецът му я съшива. Представете си какви енергетични дислокации е имало – от съвършената дислокация на влизането на духовните вибрации в човека (за да излезе в него будността му) до това да има кожа! Затова се казва: Бог му направи кожени дрехи. Ето колко реалности са били дадени!

И още нещо – от това Дърво на Живота, ако ядете, ще живеете вечно: „ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.“[7] Кое е преходното във вечното – че може да дойде отвън. А какво е това отвън? Дървото на Живота. Ами вземете си отвътре! Не посягайте, а намерете в Книгата на Живота си този Кундалини – изведете го; той да ви даде будност.

И понеже го е било страх този Бог такова посегателство да не извърши Адам, какво направи? „Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.“[8] Пламенен меч! Поставя херувим – една нова йерархия. Не е ангелската, не е архангелската. От по-висшата йерархия – херувим постави. Но не е достатъчен херувимът – постави пламенен меч, що се обръщаше... Какво значи „пламенен меч“? Има ли някаква друга характеристика за този меч? Кундалини! Кундалини е пламенният, огненият меч!

За Кундалини се работи с хиляди години; затова този Огън може да ви унищожи в един миг, когато не сте подготвени, а искате да правите сензации. И поставя пламенен меч, който се върти. Пламенният меч се върти във всички посоки, навсякъде... Ето защо Симеон казва на Дева Мария: „и на сама тебе меч ще прониже душата...“[9] – когато на осем дена донасят Младенеца в храма.

Кой има Всемирно съзнание? Събуденият Кундалини. (Нещата са казани много ясно, за този който знае да чете на три нива.) Това е огненият меч, що се обръща. Само в онова съзнание ние гледаме отвсякъде. (Източните религии дотам са спрели – да направят божества с четири лица, та навсякъде да гледат, вместо само едно око да поставят...)

И така, ядоха от Дървото на познанието, но не ги допуснаха до Дървото на Живота. И тогава, вижте колко ясно казахме, че хората съществуват, само Бог живее! Следователно, дистанцията в определението „живот“ е предмет на това съществуване. (Ако човек има един тотем за бог, логично е в признаването на тотема, обличането му в съответните енергии и сили той да нарича живот.) Ето защо в Битие се говори за творчество, но за живот се говори, когато „набеждават“ Ева, че тя живее. Ама Ева като същност, която още не е същество. Следователно, тя е едно обобщаващо понятие – „живот“, което влагат в името „Ева“, а не в жената Ева.

Ние сме казали, че Ева е астралът. Астралът е, който дава жизненост на материята. Оттук е не набеждаването, а характеристиката – характеристиката, че Ева е живот. Следователно като се поставят тези различия, ще се знае, че в Астралния свят Ева е жизнеността. И ето откритието, че водата е астрален образ на Светлината! Виждате светлината – тя се демонстрира във вода. Тази вода е светлина. А светлината е тайната на живота.

Когато говорим за другата тайна – в Менталния свят, имаме какво? Огън! Без Кундалини вие не можете да правите жизненост, която събужда знание и дава откровение. Така че огънят също можем да кажем, че е силата на живота. Защото ако вие нямате ум – имате само астрал, нямате междинния предавател, който може да задържа. Вибрациите на едното и на другото са съвсем различни. Астралът е най-близкото, което ние можем да трансформираме в разбиране. И тогава тезата е – човекът съществува. Когато човекът победи и Астрала, и Ментала, тогава в Причинния свят почва да живее. Човекът да живее, а не само Бог. И оттук е тайната – може ли човек и Бог да бъдат едно и също?! Логично е тогава, че човекът е един бог в развитие.

Но дадена ли е на човека идеята за Живот? Дадена е. Имаме ли основание да кажем, че заслужено се пази плодът на Дървото на Живота? Имаме – защото иначе ще изгорите, иначе ще умрете от енергията, която не можете да трансформирате. Колко много хора в опита си да събудят Кундалини са умирали, изгаряли са като хартийка; и никой не може да даде обяснение, въпреки че посветените много добре знаят тази тайна.

Много неясен е за обикновените хора Пътят на Кундалини. И си правят „изкуствени дишания“, така ако мога да кажа, за да събудят Кундалини, без да знаят нито силата му, нито възможността му. Вижте, Мирово съзнание е Кундалини, събуденият Кундалини. Наистина е Мирово съзнание. Затова Буда може да се е видял целият като едно тяло със света. Това е пълна реалност! Но можете ли да си представите вие да се видите в пълнотата на света? Трябва да не ви липсва „лудост“ (а и лудостта е удобство за умния да се извинява). Но тази лудост е посветеност за онзи, който може да я понесе. Защото това е безспорна реалност – че вие сте едно Мирово съзнание. И аз наистина съм много благодарен на ония, които в културата на християнството са оставили Пантократора. Пантократорът е една реалност – Всемирно съзнание! Една реалност, колкото и неудобна да изглежда.

И така, Адам трябваше да бъде пазен да не вземе от Дървото на Живота. Така че Дървото на Живота се пази – пази се от пламенен меч и херувим. Херувимът е вратата между миналото и това, в което навлизате. Или той е онова, което Ева трябваше да пренесе – той е миналият Адам. Херувимът е Адам от миналото, който носи знания-добродетели. Но това не е достатъчно за посветените. Посветеният не обижда невежеството, но не може да го толерира! (Мечът срещу невежеството създава карма.) Знанието за добро и зло не е достатъчно, а оттам и резултатите, но сега когато ги оценяваме. Ако обаче се върнем в стадия на своето начално дивачество, ще видим, че всяка една от тези добродетели е била съдбовност.

Но когато гледаме отгоре... Това е величието на Голгота – не колко е висока, а колко е величава идеята на Голготския път или на Голготското Възкресение – да погледнеш отгоре, без полюси. Това е голямата тайна!

  • Възкресението е знакът, че сте яли плод от Дървото на Живота!

Когато гледате еволюцията, може да бъдете озадачени, че е толкоз неприносна в добродетели. Но нейният път е този, това е еволюцията. И тогава вижте колко странно – всичката тази сумирана истина – това, което с трите думи Христос каза: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Но може ли да се яде плодът на Живота, преди да си извървял Пътя?! А този Път ти създава Голготи; този Път ти донася Истина, от която можеш наистина да бъдеш смутен; този Път ти дава Живот. Живот!

Много е ясно – станете Път! Кажете Истината! (Ама не махленската, която дори не е всекидневна.) Но кога може да кажете една Истина? Когато сте извървели един Път. (Охлювът може да констатира, че товарът му е доста голям, но не може да не се радва, че той го пази.) И когато може да кажете Истината – тя ще ви направи свободни! А свободният е Живот! Затова казвам, че само Бог живее!

Идеята за свобода като живот много добре е дадена в митологиите – там всички богове и богини живеят. Живеят от глупаво по-глупаво – твърде съблазнително, доста „величаво“. Но кое е това, което ме радва, когато разглеждам митологиите. Радва ме въображението, а не моралът. Въображение, че може да създадеш от стихии богове. А моралът им е по-лош от този на човеците! И затова повтарям, че когато боговете станаха лоши човеци, човеците станаха добри богове. Констатацията – да се прави разлика чрез въображението е успех. Успех е на Бога в човека, но не е достатъчна на този човек, който ще изявява Бога. Това говори, че му липсва още еволюция.

Така че, когато се погледнем сега и дадем преценка на това, което са добродетелите...! Наистина, смутително е да ги осъждаме, но ние не толкоз ги осъждаме – ние искаме раздяла, прощение с тях. Трябва да се простим. Защото в края на краищата добродетелите имат един цвят – насилие. Те са в руслото на еволюцията, а тя не може да няма конфликти, защото е развитие. И за да имаш развитие, трябва да имаш раждане. А раждането е болка. Болката не идва от първороден грях, не. Идва от еволюцията!

Добродетелите дадоха своето – позволиха едно зрение; позволиха и една Голгота, оставиха един Път; дадоха онова огледало за Истина и тайната да няма смърт, т.е. какво – Възкресение, победа над смъртта, или утвърждаване на безсмъртие. Колко странно е било да плачеш от смърт, а колко необходимо е било да жертваш живота си, за да изведеш безсмъртие! Възкресението е демонстрирана и овладяна безсмъртност! (И Доктрината на Митологията е най-зримият израз – безсмъртни богове-стихии!)

И така, Дървото на Живота е насадено сред ума, за да го пазим от йерархията на своето развитие. Не може да си позволи посветеният да краде плод. Но в полето на ума съображението да искаш да растеш те прави престъпник. В този смисъл виждате каква охранителна същност е родила идеята за безсмъртието. Ако искаш да възкръснеш, Пътят ти е ясен – жертваш всичко!

Във всяко нещо чрез Мъдростта може да намерите дълбокия мотив, защото Учението Път на Мъдростта е наистина вододелът, талвегът между културите на добродетелите и открехнатата, отворената първа страница от Книгата на Живота, която си позволихме да направим вече свой олтар! Книгата на Живота става олтар, тя предварва. Малко хора са яли от Дървото на Живота, но Децата на Деня имат вече като нов олтар Книгата на Живота. Това е много важно! Пред олтара на Книгата на Живота ще трябва да принесем своите минали дарове от добродетели – за да познаем Пътя към Дървото на Живота. Защото там се служи когато сте яли от плода на Живота!

Значи имате Дърво на познанието – имате пулса на еволюцията, която ви е изграждала милиони години: от амеба до свръхчовек. Тази „амеба“ в мозъка ни не мисли. Не мозъкът мисли – мозъкът приема (и това ще открият!). И той трябва да става все по-фин, за да може тези вибрации, които идват, да му създават вече знание, и то от големите знания. А когато умът „хапне“ от плода на Дървото на Живота, той няма нужда и от това знание, защото това ще е откровение. Тогава Дървото на Живота ще ви храни!

Трябва наистина да се потърси тази съпоставка. Може би тази година това беше голямото в Посланието – че се потърси именно съпоставката между Дървото на познанието и Дървото на Живота. Авел умира... Авел няма да умре, когато се извърви Пътят и когато се яде от Дървото на Живота. Иначе той ще умира, защото Авел е плът. Каин няма да умира с Авел, защото Каин е астралът. Затова и: „...който убие Каина, седморно ще се отмъсти.“[10] Колко са ясни нещата! За звездобройците – не! Не всякога звездобройците са знаели тайните, но поне им се е давало част от знанията, за да могат да ги кажат на хората, или пък да минат за мъдреци (за каквито хората са ги белязали, но малко от тях са осъществили мъдрост).

И ако някой мисли, че с едно вероучение за трето отделение, ако щете и за трети университет, човекът ще научи тези тайни, отдавна светът да е станал Божествен. Не може! Опростителството не е грешка на устройството на света, а на посредствеността в преценката на ума – на това, което са насадили в Едема. Бил е много потребен и то може би милиони години, но той също тъй трябва да си отиде, както в еволюцията ихтиозавърът си е отишъл, колкото и грамаден да е бил. Няма го. Трябва да разберем тази тайна. Защото като гледам онези опростителни празници (накичени там с разни дрънкалки и пр.), си мисля: още играем на дяволи, още играем на сатани, още играем на съдбовности, а не на властност. Властност, която, както казах, е Бог в човека. А игрите са, че човекът изявява Бога и тази утешност го прави велик – това само задоволява. Идеята за огъня е чудесна, но тя не е била да се гонят сатани. Тя е била първичната сила на Кундалини в първичния човек. А как я употребяват сега – това е липса на будност! А да не говоря и за липса на отговорност, защото тя е нещо много, много странно. И накрая, раят като ум – той няма да си отива както астрала, защото умът остави имена. Когато се извърви Пътят на тази бъдна посветеност, тогава ще се сменят и имената. Защо? Защото вибрациите, които дава Бог в човека, няма да са вибрациите, които Адам даде като имена на животните и на другите.

Но какво става, когато човекът прави уж волности? Защото това не са волности – просто тези, които са го ограничавали, са имали една еволюция по-предишна, но те не са Боговете, които ние наричаме Бог или Абсолют. Това са посредниците. И затова виждате какво се казва (то не може да не го казват евреите!): „и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците...“[11] Ама че Бог!... Разбирате ли откъде социологията на злото е намирала енергии в приложността – народи, човеци, битки... Ето къде ги е намирала. Тази енергия е хранела отрицанието, тази енергия е давала войнственост, тази енергия е убийца – И разкая се Господ Бог защо го е създал, и рече: ще изтребя от лицето на земята човеците. Господи!...

Няма ли да се вдигне завесата, за да може тази вътрешна будност, този вложен у нас Небесен Адам да надмогне еволюцията си, да надмогне това око за око, зъб за зъб; нога за нога, ръка за ръка (изреждат ги там)? Липсва само „глава за глава“... Но когато тази глава е останала без око и зъби, когато ръцете са отсечени, тогава ние сме се „опазили“, защото пък е казано и нога за нога. Няма къде да отиде „злосторникът“, той е обезоръжен, като са сложили вината в органите му (в окото, че носело съблазън, в зъбите, че алкаели непременно да има наслада...). Това ли е човекът; или това е извинителната добродетел на една култура-отживелица?!

Аз се възхищавам понякога на това колко дълбоко са могли да гледат някои, които са сложили плана на развитието. Защото, ако го търсим в юдейския бог, много се съмнявам, че ще намерим такова проницание, освен отмъщение. И това е култура; това е било планетната социология; това е член от Конституцията на битието, от идеята на Сътворението!? В другите религии ще намерите разновидности, но и там е така. Това оскърбява сътвореното. Човекът е нещо много голямо! Той нито е око, нито е глава – той е Дух!

Тогава ще кажем – бунт за свобода от оня Господ, който иска да унищожи всичко и го прави с така наречения потоп. Разбира се, следпотопното поселение е същото. Защо? Защото и планетният, и биологичният лист, и астралните, и менталните страници не могат да бъдат унищожени с вода. А потопът беше с вода. Значи не се е намерила достатъчно знайност, за да се разбере с какво могат да бъдат унищожени тези неща. Какво би бил огънят, щом водата е астралният образ на Светлината? Огънят може ли да унищожава? Да. Той може да унищожава това, което умът е правил. Това може да го направи Кундалини. Когато мине през вас, ще изгори всичко у вас, дори когато не сте искали свобода от спомена, както казвам! Защото най-тревожната човешка диалектика е споменът – въртиш го на вретено... Свобода! Тогава може да говорите за избавление. Тази тайна трябва да се знае и това е Път. (Другото е развитие, улица, на която трябва да търсиш номера, където да отидеш на подслон.) Тогава идва това, което и Откровението дава – огън. Не е потоп – огън!

Ето какво е казано в Апокалипсиса: „...отвориха се книги; отвори се и друга книга – книгата на живота; и съдени бяха...“[12] Приложността на жестокостта (това е трагедията на човечеството) е намерила една великолепна формула, наречена „съд“. Великолепна форма с извинение, че е узаконено. Но иначе как да го моделират пък този нехайник, как да изградят в него добродетели?... Тогава разбираме тезата (много пъти повтаряна от мен) – еволюцията е безжалостна, но за съжаление човекът е жесток! Тази взаимност да канализира в жестокост това, което неговата волност си е позволила, е мотив за бъдни престъпления. И съдени бяха... Логично е да бъдат съдени, това е част от Конституцията на битието. Но им се предоставя път на развитие, въпреки че „Откровението“ е пълно с ненужни злобии – седем чаши на страданието ще се излеят...

По-същественото обаче е другото – там в глава 21, стих 1-ви е казано: „И видях ново небе и нова земя...“ Ето това е великото, когато се яде плод от Дървото на Живота. Този плод на Живота създава друга култура – създава друго небе, друга земя, той извежда онова, което е вложено – извежда подобието, Диханието.

И какво е казано по-нататък: „...няма нужда ни от слънце, ни от месечина...“[13] (Тя и без това е бледа; ние направихме усилие да се качим там и я видяхме.) Защо? Защото сами ще си светим. Тогава? Виждате ли какво значи да се яде плодът на Живота – сами ще си светите. Наистина ново небе и нова земя ще има у нас. Не може тялото в неговата ритмика да бъде властно над събудения бог като Дихание у нас! Тогава въображението може да ви даде възможности да видите какво е била идеята на Сътворението. А другото е нисшите вибрации, които създават планета, дала ви пък плът. Голямо тайнство е било.

Вижте какво още дадено в Откровение 21:4: „И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече...“ Цялата култура има едно измерение: „и смърт не ще има вече“ – видяхте ли сега? Смъртта, която беше плашило; смъртта, скелетът, който носеше косата... – няма я!

„И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя.“[14] Тези неща така ли са казвани – нахалост? Защо не се спряха на тази същност на Откровението – всичко ново творя, а изляха седем чаши на злосторието за отмъщение, че човекът бил... Какво е бил!? Вие, които сте го определили, Ти, Който си го сътворил, защо не му рече: „Това е пътят ти, в който още ти позволявам да вървиш, но Аз ще творя всичко изново и затова ти обещавам осветена бъдност.“ Всичко ново... Усещате ли колко е далече човекът от себе си? Не е вярно, че е само биология. Още по-малко е вярно, че материята го изкушавала... Вижте, ще минат тези изкушения. Астралът – Ева, свършва. (Тези кючеци всекидневни, които гледаме, ще бъдат една насмешка.) Защото едновременно имате, така както се казва, проникване, импрегнация. Когато искате един плат да го направите непромокаем, вие го потапяте в една течност и той става импрегниран – не пропуска нищо. Така е и с идеята – една бъдност може да бъде осветена и една бъдност може да осветява. Логично е. Плат и импрегнация, в която имате двете неща: материя и химикал – имате плът, имате и Дух. Ако вие не ги направите едно, как ще получите тогава осветена бъдност и бъдност, която освещава? Ако това, което бъдността ви дава, вие не сте го направили осветено, тогава няма да имате целостта. Нещо ще липсва. Но тук е казано – осветена бъдност! Това е, че още много преди да бъде бъдността потреба, тя е раждала потреба – бъдността е раждала потреба! Тя е чакана; тя е, която ви дава бъдеще и обратно – вие може да го откривате. За да се отиде с бъдността трябва да я осветите. Както има предвара – има личности, които са предварили – те са взели осветеност и са направили бъдност – Учения и пр.!

Тогава няма да има и храм: „Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.“[15] Е, нека ни оспори някой, че казваме, че човекът е бог в развитие... Можете ли да махнете тази фраза? Ами ето: и Агнецът – Бог Вседържител и Агнецът са Неговият храм! Роденият – не сътвореният вече. Тогава разбирате това велико тайнство, за което говоря – черепът на сътворения в среща с Родения, с Агнеца. Имате среща между Кръста и черепа! Тя е много особен, преломен момент. Тя не е история, тя е историзъм – тази голяма среща! Това е изходената култура. (Онова, което се говори в Библията за 5500 години или вече за повече от 6000 години от идеята на Сътворението, е смешка, разбира се. Да кажеш шест милиона, по-върви някак си...

Агнецът – това ще бъде храмът. Защото сами ще си светите; защото вложената в теб Кундалини може да победи света на Ментала и света на Астрала! Тяхната преходност е необходима – това е еволюция на планетата. А другото е Пътят на Вечния, за Който няма ограничения. В такъв смисъл Той не може да бъде победен. В този Път именно е казано: Осветена бъдност... Виждате ли – бъдност! Още от Сътворението е определено. Осветена бъдност – Пътят към Дървото на Живота!

И за това Дърво е казано как расте край реката и как всеки месец ражда плодове, и как само от тези плодове човекът живее, а от листата му се лекува[16]. А може ли да бъде болен? Може ли да боледува, за да се лекува, както е казано в Откровението? Много е странна тезата – може ли да бъде болен, когато вече сам е светлина? Ами че нали като ядете плода на Дървото на Живота няма да имате и смърт? Болни ли ще бъдете?! Те ли си противоречат или не са се допълнили, че има йерархии.

В тази осветена бъдност Пътят не е една крачка, той може да бъде някога и една педя, ако щете, но за някого ще бъде километър. Това е еволюцията, която има да мине йерархията на хората в своето развитие. То не е толкоз лекуване от болест, отколкото свобода от карма, която позволява да бъдете въведени в този храм, макар и още да не носите у вас всичко, що е божествено. Тогава тези листа могат да бъдат биле, с което се освобождавате от онова, което се нарича „минало“. Именно тази свобода ще я дадат „листата“. Тази усетена болка няма да е наркотик, а ще ви води към свобода. Защото ще знаете Истината. Истината!

Затова вижте колко добре е казано: Осветена бъдност е вече Пътят... Всяка дума е толкоз стойностна, ако можете да ги гледате тези неща. Нищо излишно няма. (И понякога, когато някой се опита да ме поправя върху тези неща – то не е до смях, даже не е и до ирония.) В този смисъл какво трябва да кажем тогава за „Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота...“[17] Е, разбира се, в самото Откровение и в книга Битие ще намерите много евтини такива, човешки подтекстове. Но е логично – Блажени са, които ще ядат... – разбира се, че ще са блажени! А не могат да не бъдат блажени и ония, на които ще го носите! Така че трябва да се има предвид понякога всичко доколко стойностно е казано. Защото мисля, че в преводите много неща са объркани – и според културата на преводача. Като казвам „култура“ – не толкоз езиковата култура, отколкото културата на посветеност. Могат да станат много големи грешки и много големи изстъпления.

Голямата истина върху това Повеление е Пътят към Дървото на Живота. Той е даден. Но онова, което трябва да се осъществи, е посочено в Посланието за 2004 година: Извървете своите Голготи! Не казваме неща, само за да украсим слово или да създадем главоболия. Ние казваме неща, които са много реални в другия порядък – на духовния ръст, който човекът трябва да си извоюва. Наистина трябва да го извоюва, за да може тази голяма тайна да стане реалност. (И тогава вече бихме могли да намерим обяснение за всички тези преходности, които сме правили.)

Идеята за Възкресението, идеята за Възнесението – всички тези идеи имат стойност; формулата за така наречената планетна социология, която внесохме, е много съществена. Не като тезата, че имало средна класа... Аз не знам да има средно мислене! Навремето имаше една социология от доцент Тодоров – изключителен беше, много интересен. Той не признаваше класовите разслоения. А аз пък никак не ги признавам. Така че няма средно мислене, не може да има и средна класа, както се опитват социолози и политици да ни натрапят. Тодоров казваше така: Има начин на живеене. Има буржоазен начин на живеене и той не се определя от това, че е ограничил пролетариата в начина на живеенето и следователно в начина на мислене. Има ли пролетарско мислене? Може да има снижено мислене, но това е идеология, не качество на мисленето; това е натрапена идеология, която изповядаш и доктринираш. По този начин правиш култура. Така че много са различни нещата в този смисъл.

Социологията на света е рахитична. (Тя е битка – която увлече тълпите – между труд и капитал.) Социалните общества нямат идеята за събожника, имат отсрещния. А социалният морал се купува. Лошото е, когато личният морал започне да се продава! Такава социология не прави нито един ред в Книгата на Живота. Прави битки на това, което още е освирепяло в идеята на болката си, че е гладно. Защото не знае да яде хляба, от който няма да огладнее. Тази голяма трагедия се нарича еволюция. Но аз говоря за една съкровена, за една свещена революция, за революция сакрална. Сакрална революция!

Внушената идея за чудо е непреценена в еволюцията. В еволюцията няма чудо. Затова говоря за сакрална революция. Тогава „чудото“ ще бъде развитото вече това, което ти можеш, когато си достигнал върха на своите възможности. Тогава ти можеш да направиш една сакрална революция, която е свобода от еволюция.

Така, че има разлика между това, което животът дава, и това, което животът осмисля. И защо ще търсим осмисляне, когато можем да потърсим прозрение? Животът ви дава нещо – направете прозрение, за да се освободите от мисълта на миналото! И точно Учението Път на Мъдростта нарушава тезата – да се простим с отживелите идеологии, за да създадем идеята за свобода от минало.

Едно изпитание, което се нарича Мирово изпитание, и то не само като историческа последица, която нашият народ е правил в годините на своето оробяване, е денят на прошката. В робските ни години е имало ден на прощението с име „машала“, което значи „огън“. Дали този огън е извикан в съзнанието на народа ни, за да изгори своите горчилки и да вземе благодатта на взаимната прошка в пътя на отговорността? Защото в робството единственият белег с достойнство е била отговорността! Другото е било поведение (на по-храбрите с нож, на по-знаменитите със знамена). Но отговорността – отговорност по загубена история, е била на всички. Ние не можем нито собствената си история, нито световната да отречем, но можем да ги променяме! И не е проблемът само да се прости – проблемът е да не се прави нещо, което иска прошка. Това е големият проблем. А той се ражда от знание – не се ражда от добродетели.

Да изведем човека, да го сложим в това друго поле – да го сложим в Интуицията, в Причинния свят, за да създадем друга култура. Но за нея хлябът на добродетелите няма стойност. Следователно ще трябва нещо друго да излезе на преден план. Какво ще е то? Безспорно, това е вече събудената Мъдрост. Събудената Мъдрост е тази, която ще повели, а Земният Адам ще трябва да се прости със своите отживелици, наречени добродетели, отработвани в хилядолетията. Но това е еволюция и тя, както казах, е била потребна. Защото иначе ние нямаше да дойдем до заключението, че човекът е бог в еволюция – той е бог, но е в еволюция!

И аз се надявам, че Адам също е имал дни на прощение; също е имал свои скитничества (за учудване намерих, че самият Моисей е изучавал скитничествата на човека). Защото от повеленията, с които започва да одухотворява материята, виждате всичките тези преселения, които трябва Адам да извърши: от една материя с астрална усетност (да търси Ева, ако щете, макар че тогава съблазънта не е била така властна), минавайки през ума – насажда го (Бог го насажда в рая, т.е. ума му дава), той пък дава имена, характеристики. Това е скитничеството; това са големите скитничества!

Представете си пъпленето на материята – в която има слона, ихтиозавъра, гущера и какво ли не щете – всичко това е в човека; представете си го след това като Евин – като астрален; след това като рай – като ум. И после вече като Божествен... За да дойде до великото тайнство, когато посветеният вече (роден ако щете в лицето на Иисуса Христа) – от скитничествата, които е имал в себе си Адам, идва срещата на Голгота. Скитничества... Тези скитничества Моисей не можа да ги научи – Моисей остана в зломислие.

Защото скитничеството, което е било наложено, е било предмет на търсена изява – живот. А животът какво се оказа? Че в неговата пазва стои и знанието, стои и това, което в последствие наричат откровение. Но то не идва от ума. Затова йерархията на човека има и Причинен свят; има причинна чакра с много повече дълбочина от това, което Дървото на познанието е давало, сравнено с Дървото на Живота. Разбирате ли какво става в света?! Осветената бъдност ви чака, това е тайната!

Една от първите ни тези, това е границата между Добродетелта и Знанието. Втората теза, това е Знанието като идея, не като идеология. И третата теза е свобода от минало, която трябва да бъде свързана с отговорност. Отговорност! Тя е много особено измерение. Отговорността е, която прави свобода от карма! Свобода от карма (минала или бъдеща)! Отговорността е много съществена.

В този смисъл, бихме казали, че една лична история може да ни направи различни. Когато човекът се осъществи като личност, тогава той може да отиде на социалната плоскост да даде служение без Себе си. Другото е събратимяване, умножаване на половинчатостта като култура. Вярно, навикваме с тези неща, създадени са подобни образци, но това не е история на човека – това е история на колектива, а тя винаги е неползотворна. Не е важно да не бъде оскърбен някой – важно е да не остане на нивото, на което се оскърбява, че не знае. Това е трагедията – играят ролята на обидени, а нямат събудено чувство на отговорност, че са взели спасителната глътка. Тук е идеята за личността, която като има морални постулати, не може да става върховно признат Бог. (Въпреки че и Римската империя правят императора бог, и други империи го правят. Но бог, който не е еволюирал, той е овластен човек в безмерие, а не одухотворен в приложност.)

Зная колко потребна е слуката да се научи човекът. А знанието, което Учението на Мъдростта дава, няма откъде другаде да бъде взето. Ще има умувания, ще има съпоставки, някои ще кажат: „Добре...“ Но Христос, като слезе в ада и намери Адам (защото там го държаха), избави го от адовите терзания. Не е проблемът да няма ад – проблемът е да знаете, че адът е поведение, което можете всяка минута да променяте. Това са големите неща, това е потребният ден!

Разбира се, в културата има и други – Хамлет също слиза в гроб, взима един череп и казва: To be or not to be? (Да, с това завърши и той, макар че беше принц, а те го правеха актьор.) Но и той не реши проблема. Все пак постави този въпрос – да бъдеш... (Ние казваме: Да бъдеш, а не да имаш!)

И така – проблемът на това Повеление е изключително голям, много същностен. Човечеството не се занимава с генезиса – занимава се с еволюцията си в стадия на първичната си усетност за съжаление. И трябва наистина да направим една разлика между Силата, между Сътворителната сила – Fiat Lux!, и Съсътворителя – Да сътворим! Тогава вече бихме разбрали колко важно е да се тръгне към осветената бъдност в Пътя за плода на Дървото на Живота. Много отговорно е това пътуване. Много отговорно! Тези неща може би ще бъдат кристализирани, но трябва да се знае за тази голяма тайна на Дървото на Живота и за това, което се нарича „рай“, за да не се смесват с евтините всекидневия и да не се извиняваме с незнание. Все пак идеята за извинение за незнание е част от будността, с която човекът почва да пристъпва към своята бъднина.

Осъзнатата будност иска служение! А служението е дан на онези, които са ви предшествали, и потреба наистина да се извърши без Себе си!

 

Знанието е светлината,
с която трябва да се ходи Пътя!

 

 

[1] Вж. Нур 1/2002, с.19.

[2] Битие 1:29.

[3] Битие 2:9.

[4] Битие 3:4.

[5] Битие 3:4-5.

[6] Битие 3:21.

[7] Битие 3:22.

[8] Битие 3:23-24.

[9] Лука 2:35.

[10] Битие 4:15.

[11] Битие 6: 6-7.

[12] Откровение 20:12.

[13] Откровение 21:23.

[14] Откровение 21:5.

[15] Откровение 21:22.

[16] Вж. Откровение 22:2.

[17] Откровение 22:14.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993