Зареждам...
Приключване на учебната 2004/2005 година (2/2005)

Приключване на учебната 2004/2005 година

Път се ходи заради бъдеще!

Деца на Деня! Щедростта, с която бяхте дарени в своята учебна година, е, разбира се, безмерността на Небето, както и благоволението на Посветените. Мисля, че това, което дариха, е и вашият Път. А вие в това пътуване можахте да защитите тяхното достойнство с поведение, с което в цялата учебна година усвоявахте даренията. Нека бъдем благодарни и нека в отговорност направим приключването на учебната 2004/2005 година!

Това, което беше неоспоримо в поведението на Децата на Деня, и делът на знанията, които трябваше да бъдат дадени, това е една основна идея, а именно, че Път се ходи заради бъдеще! Дали този Път е трънлив, дали този Път е само венценосен, дали този Път е богата трапеза на знанието – е отделен въпрос. Но когато се ходи с предназначение за бъдеще, той винаги остава едно достойно защитено поведение за духовно величие, за усвоена култура и знания, за приложени ценности, за направени жертви... Следователно, ние не можем да се лишим от основанието да акумулираме и да дадем енергията, която Небето ни даряваше!

Започнахме годината с едно безспорно Послание, което Планетният Логос в Своята щедрост ни позволи да направим това, което казахме: своя Конституция на битието с един член – Пътят на Единосъщието; и тогава с една приложна воля – в тази Конституция да намерим и как да направим принос на планетната социология. Посланието не беше съпроводено нито с текстове от Евангелието, нито с онези помощни култури на Агни йога – неща, които създаваха в предишните Послания необходимото съзвучие на голямата симфония на духовното ни пътуване, на Пътя към бъдещето. Тази година имаше само Повеления на Планетното откровение! И безспорно от тях се изведоха и съответните три лекции, които дооформиха, ако става въпрос за доктринерство, или по-скоро – оформиха в Децата на Деня зрение върху това, което бяхме кръстили „култура на Единосъщието“. Тези теми са короната на Учението Път на Мъдростта.

В това Послание като първо повеление беше сложено: Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! А то не е само това, което окултното знание позволява на човека – да отвори миглите си. Това Знание е една нова култура; това Знание доведе Децата на Деня да правят молението си в своя вътрешен олтар, наречен Книгата на Живота – нещо, което освобождава човека от съмнението на преходността, която цялата култура му е давала. Тя беше преходна – от тотемното божество до акта на изнесения кръст на Голгота, до Самокръщението, което е вече основание да се освободите от гробницата – лична, социална, планетна, Мирова. И можем да кажем, че отместваме (с отговорност, разбира се) това, което нарекохме „Таблицата на добродетелите“ – с прозрението и Знанието, дори с една само фраза – знаещият е повече от безгрешния! А цялата морална таблица я сменяме с няма зло, има нееволюирало добро!

Това е идея за свобода от минало, където гаврата с добродетелите е станала извинителност за престъпление и те няма да имат стойности. Даването на това Знание постави една вътрешна молитва пред олтара на Книгата на Живота. Няма друга молитва, която в целостта си да е обхванала това, което е казано в Молитвата на Мъдростта. Това не е да търсите дарове, това не е някой да ви изкушава и след това да ви изкупва – вие сте!

Така че дадохме тези, чиито енергии променяха, чиито енергии моделираха, чиито енергии градиха нови пътища; и не само пътища, но опорности, с които можехме да сгръщаме една нова култура с нови идеи – както идеята за Единосъщието като култура! Не като Път, по който се осъществявате, а в който се единявате. Защото в това, което беше дал Христос: Аз и Отец сме едно, ние казахме: човекът е един бог в развитие! Този човек бог в развитие става една усвоена култура чрез стъпалата, по които Учението Път на Мъдростта разкрива нови идеи, създава ново поколение чрез една сакрална революция, отвежда човека към школи и събеседвания, с които, безспорно, ние отваряме едно бъдеще. Бъдеще...

Когато сте се освободили от своята карма, вие не ходите път в задължение на разплащане, вие ходите Път за бъдеще. Вървите към една, както сме казали, своя тайна – себесъдба! Себесъдбата е изведеният Бог у вас, а не пътят, който трябва да намерим като извинение защо не сме станали досега по-съвършени – Човешката божественост ли е виновна, за да проиграе енергиите на Божията човечност у нас?! И в най-добрата й приложност себесъдбата можем да наречем Син на Бога.

  • Всеки, който може да направи и да победи себесъдба, е Син на Бога!

А това е и безспорното искане на Бога!

Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! конкретизира другото повеление: Защитете Небесния и Земния Адам! Изначалната идея – Да сътворим човек, е една култура. Да сътворим човек! В света беше сътворено всичко. Еволюцията имаше своя начален тласък. Но осъзнатото носене на еволюцията, в която да се разположат енергетичните кръгове, чрез които може да се прави идея за единство с Отца – това беше голямото! Това беше голямата тайна на Диханието върху онова, което беше сътворено. Диханието е пъпната връв на човечеството! Диханието е „плексус соларисът“, с който се направи човека „ти си жива душа, ти си бог в развитие“. Оттам е и съхранението на това светилище, наречено „плексус соларис“, а не гламавите игри, с които по различни места си показват пъповете, или пък перверзностите...

  • Посегателството върху свещеността е бягство от себесъдба, а когато бягате от себесъдба, вие бягате от божествеността!

А казал съм, че в нас има Божия човечност и ние изнасяме Човешка божественост! Няма по-велико и по-голямо тайнство от това – да се срещнат в бъдната ви култура, в културата на Учението Път на Мъдростта, Божията човечност с Човешката божественост! Защото това е, което ви дава Път за бъдеще.

Какво е бъдещето? След като имаме вложена Божия човечност и изнесена Човешка божественост – какво е то? Кое е най-съкровеното тайнство в човека? Голямата идея в Път се ходи за бъдеще е Съсътворителството! Съсътворителството – това е неизбежната даденост! В момента, когато срещнете Божията човечност с Човешката божественост и изградите това, което казахме – вътрешния олтар: Книгата на Живота, в която ще правите своето моление, от нея вземате енергия на Съсътворителя. Защо? Защото ще сте яли плод от Дървото на Живота и сте направили своята сакрална революция – станали сте Съсътворител! Това е и вложената идея: Защитете Небесния и Земния Адам!

Кой оскърби Земния Адам? Оскърби го една култура, която му каза: няма да ядеш от плода на Дървото на знанието, защото ставаш грешен и ще умреш. Тогава, първом, трябва да защитим Земния Адам от поруганието, което се извърши над него – да го изгонят от рая, т.е. от ума, за да го пратят в низините да обработва това, от което е направен, защото бил съблазнен от плода на знанието. Но плодът на знанието не можеше да не се вземе, метаморфозите не могат да не настъпят. Проблемът е дали пътят, който се избра, беше най-правилният – да държим с хилядилетия човека под нивото на неговата мисловна даденост (това, което се нарича рай).

Значи трябваше да се защити Адам в неговия небесен и земен път. Този Адам, който е андрогин; този Адам, който е родоначалие; този Адам, който беше изгонен, е бъдещият Съсътворител, защото той вече можа да яде плод от Дървото на Живота. И чрез енергията на Диханието, която неговият плексус соларис прие и разпредели по седемте центрове (центрове на Орендата според прабългарската култура, или на Кундалини според индийците), чрез тази своя властност той извърши онова, заради което човечеството запази своята неповторимост – Възкресение; извърши Самокръщение – т.е. огнените струи на енергията в идея на излизане и одухотворяване на материята. Одухотворяване на материята! Ето този Адам трябва да защитим. Този Адам получи своята посветеност, получи и едно изключително право – макар и сътворен, да ражда. Адам ражда; Адам се самокръщава; Адам възкръсва! Ето от какво и с какво трябваше да бъде защитен Земният Адам, за да създаде небесното поколение, което след това в рода човешки трябваше да остави диря чрез Адамовото поколение, чрез Ноевото поколение и пр. Затова сме казали: Защитете Земния и Небесния Адам!

Третото повеление трябваше да бъде Адам като култура, Адам като одухотворена материя. И затова там е казано: осветена бъдност! Вижте – бъдност! За която трябва приложност на воля, трябва царственост, трябва изграждане на корпуса, трябва да направите конституцията, трябва да направите държава... А държава се прави с воля. Не както слушам упреците сега – хора, които искат да управляват, а не разбират нищо от държава – те говорят за корупция, те говорят за крадци, говорят за престъпници... Вижте, с морал се прави църква, не се прави държава! Държава се прави с волята на цезаря и тогава молитвата на жреца! Защото жрецът привнася енергии – но цезарят трябва да ги изнася. Той трябва от земята да прави територия, а не църква. Тази разлика трябва да се разбере от онзи, който е роден държавник и който е роден цезар. Трябва да се разбере, иначе би било смешно. Дори се опитах да намеря някакъв пример, че наистина с морал не може да се прави държава. (Не, че без морал може, но когато направите държава, моралът е услуга.)

Така нашият цар Крум какво прави – прави държава и повелява: който краде, да му се отсече ръката. Той не прави морал. Какво прави Левски? Левски е при морала – напуска го, и отива да прави държава. Това е култура! Култура на държавника, на цезаря. Тя не е жестокост, тя е път за бъдеще. Ако не беше дързостта на Аспарух да каже на баща си: „Пази си снопа, татко Кубрате, но аз тръгвам с една пръчка...“, щяхме ли да имаме 1300 години присъствие тук и култура, която светът няма?! А Борис Покръстителят си позволи да унищожи 52 болярски рода... Много е лесно да се обвини княз Борис в посегателство – много е трудно да направите държава, която остана 13 века. (Иначе те си имаха молитвеница.)

Хората са недоволни от аристокрацията, защото трябва да се насилят да се преобразят; недоволни са от автокрацията, защото тя скъсява полето на зрение и ги ограничава в това, което се нарича свобода, но не е достатъчна свободата без принципи! И не е констатацията същността, нито фактологията на историята, а Духът! Това трябва да се разбере, когато се правят големите неща. Култура се прави с големи идеи, с голяма дързост!

Ето защо е казано: Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота! Това Дърво на Живота ви позволява да правите култура на Единосъщието! (Християнството беше единствената религия, която остави Син за Бог Син, Който е роден. И този Бог-Син е Единосъщен със Своя Сътворител!)

Ето какво направи през годината Обществото Път на Мъдростта, за да може да изведе Децата на Деня в тяхното велико тайнство Служение без Себе си. Това не са приказки, това са енергитични материализирани образци. Затова една от лекциите беше „Бъдещето на Сътворителя“. Ние не поставяме под съмнение Самия Създател, ние, разбира се, Го поставяме над собствената си даденост. Тогава кое е онова, което може да застраши Сътворителя, и кое е онова, което може да Го защити? Неговата планетна властност и Неговата Мирова даденост! Защото ние ползваме Мировите енергии чрез планетните дадености. Възможно ли е човекът от планетната даденост да стане Мирова същност, щом имаме един такъв идеален образец, наречен Пантократор – Всевластник?! Къде се крие тогава това бъдеще на Сътворителя? В създаването на Съсътворител. Цялата подготовка на бъдещето на Сътворителя е неизбежна валентност от това, което казваме – Съсътворител!

Виждате ли какви преобразувания са правени; и какво направи Учението в продължение на тази учебна година, която приключваме, разбира се, за голяма моя радост и удовлетворение, че по-голямата част от хората, които разбираха от даденостите, бяха на лекции, слушаха в школите и работеха за това планетно съзнание! А на онези, които имаха измеренията за Мирово съзнание, ние казахме „служение без Себе си“ – за да защитим егоцентричното начало в човека от евтина съблазън за още по-евтино признание.

След това поставихме другата тема: „Дървото на Живота като култура на Единосъщието“. Аз мисля, че няма по-ширна, по-богата илюстрация от тази кауза, която изведохме, от това велико тайнство на Единосъщието, което позволява на всеки човек в своята еволюция, когато е изнесъл чрез Човешката си божественост Божията човечност, тя да го направи Единосъщ, за да го сложи от дясната страна на Отца. Защото дясната страна е пътят на бъдещето! Не става въпрос за леви и десни уклони или идеологии, за идеологически вибрации на отрицание или на себехвалба, не – става въпрос за Пътища. Затова и в хиромантията, когато се разглеждат тези неща, ще видите такива очертания...

Дървото на Живота! А то се пази от херувим и от въртящия се огнен меч. Огненият меч – Безпричинната Причина у нас! Там е Дървото на Живота. И то е, което ви извежда в Синовност, то е, което ви дава Мирово съзнание, за да можете да кажете: Преди да бъде Авраам, бях Аз! Всеки, когато стане част от тази Единосъщна култура, може да каже, че е бил преди всеки Авраам, който и да е бил той. Защото вече носите Земното кълбо в ръката си, а това е Пантократорската същност, това е великото посвещение, това е след Възкресението да намерите своето Единосъщие с едно преселение от планетната даденост към Мировата абстракция, за която няма наименования. Защото за планетната даденост се говори в химна на Сътворението: „Кой знае и кой може да разкаже..., вездесъщият бог сигурно знае всичко. А може би и не знае...“[1]

Виждате ли колко уточнени могат да бъдат нещата! Ето тази трапеза беше хранилната сила на Децата на Деня в продължение на тазгодишната школа и лекциите, с които те бяха сезирани.

И най-после една лекция, която прозвуча твърде далечно от това, с което са навикнали хората: „Сакралната революция – Ново поколение“. И вие знаете, че намерихме аналогия като сакрални революции – за да илюстрираме и да може да се улови изграждането на една повеля за единобожие – аналогия между Аменхотеп IV и нашия княз Борис I. Борис се освобождава от една религия, по-съвършена от всичко, заради обстоятелствата на бъдещето...

И идеята на събожника я дадохме точно заради тази бъднина – заради новото поколение, което трябва да направи сакрална революция. Планетната социология има вече този термин – събожник! Няма да намерите по-ясна вътрешно избистрена характеристика как можеш на човека да дадеш съчовечност, от идеята за събожника. Събожникът е идея, която дава стойност на добродетелите като истина, а не само като израз на добродетелно поведение! Но това трябва да бъде изградено върху едно битие, което има Конституция, и чийто първи член е човекът е един бог в развитие. Върху тази таблица трябва да се изгради бъдещото ново поколение, което трябва да направи своята сакрална революция!

Децата на Деня имат едно изключително право и то е – да правят култура, а тя се прави само с идеи. Вие ги имате, дайте ги! Такова беше и Посланието – дайте ги! И ги опазете! Опазването дойде с това, което е казано: Защитете своя Земен и Небесен Адам! Не опорочвайте това, което каза Сътворителят: Да сътворим човек. А не с една доктрина, била политическа или икономическа, да искаме да овластим човек! Вижте, когато го е сътворил и му е оставил възможността за сакрална революция, тогава свободата от еволюцията е Път: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен Отец! Да не опорочим съвършенството на Небесния Отец е отговорността ни пред Неговото дело на Сътворение.

Това е великото, това е голямото, което Децата на Деня получиха – идеята за сакралната революция, която отличихме от социалната революция, от духовната революция, от културните революции. Сакрална революция, ново поколение...

Ако тази картина можете да уловите, ако по едно изречение усвоите от всичко това, което е казано в тези шест структурни лекции за 2005-та година, вие ще имате неимоверно голяма култура върху най-съществения проблем – Път за бъдеще. Път, който се ходи заради Единосъщие; Единосъщие, което се осъществява заради култура!

Ето това са същностните неща, които Децата на Деня получиха в тази учебна година. И точно това искаме горе, когато направим своя следващ Събор, точно тази голяма тайна да бъде изнесена в дискусии, за да може подчертано духовното събуждане да не позволи някой отново да задреме в отживели ценности на оглозгани идеологии. (Не говоря за политическите статути, които са страшно невежи.)

В този смисъл новото поколение и сакралната революция е най-добрият израз на себесъдба – как се създава човекът-Бог. Себесъдба! Тогава, когато еволюцията е свършила своята работа, тогава идва сакралната революция, вътрешната посветеност; рухване на всичко, що е било, за да направите само едно – себе си да направите себесъдба! Това е сакралната революция, тя е, която изгражда едно ново поколение.

Разбира се, зримата преходност е, която материализира образеца на идеите, и човекът много лесно се вкопчва в нейната същност и остава с хилядилетия пред един тотем, пред един дъб, или пред един дуализъм в идея на добро и зло. Защото това, което го сполетява, то е, което му дава измерения за жизненост. А не онова, чиято вибрация го извежда в дадени моменти (дори на съновидение) в култура на будност, на вътрешна святост. А то е, което прави подвига, то е, ако щете, което, акумулирайки национални идеи и дух, ви дава правото на бойното поле да умирате. Там с една утешна молитва ги погребват всички (аз съм бил на фронта и знам какво е). Не е проблемът за церемонията; проблемът е за всеотдайността, в чиято стойност в хилядилетията се съмняват. Едва когато дойде една такава сакрална революция, тогава започва да се говори за преходности и да се упражнява насилие.

Така че тези три повеления от тазгодишното Послание и тези три лекции дадоха физиономията на това, което наричаме обучение, за да имаме основание сега да приключим учебната година с особено чувство на задоволство. Аз имам основание на задоволство; може да имам и основание за негодувание, но то е белег към отделното, а не към целостта на Обществото Път на Мъдростта. Някои с особено усърдие са идвали; други с обременено търсене; трети с различна багреница как по-бързо да си излязат. Това не ме обижда! Но когато човекът отива да бъде посветен и да се причести, не е въпросът дали е правил три дни пост и молитва. Въпросът е за тези три минути, в които ще вземете причастието – ако тях ги изпуснете, и трийсет дни да сте правили пост и молитви, няма да се причестите, няма да се преобразите. Велико тайнство е сакралната революция.

  • Сакралната революция не се оправдава с присъствие, тя се оправдава с жертва!

Именно затова понякога наистина имам задоволството, а понякога мога да имам недоволството. Затова на Събора ще изнеса една лекция за моята отговорност (за моята наистина отговорност) и за вашето поведение. А когато вашето поведение има основание да осъди моята отговорност – аз ще бъда благодарен, защото, когато не съм упражнил отговорност, аз съм илюзирал вашето поведение. А когато се илюзира поведение, то много лесно сменя баграта си, търсейки междини и разноцветия. Жертвата не е това, което давате – нейната тайна е в това, което я взима. Това е жертвата! Илюзираната жертва колкото и да е проблем на добро поведение, тя е неотговорна. Ето защо казах, че понякога имам основание за недоволство.

Човек в Общността на Мъдростта трябва да отработи бъдещото си присъствие в една от най-големите тайни – превратността, която се извършва в Мировата революция, и превратността, която се извършва в Мировата еволюция. Духовната вълна на Мъдростта е бряг – тя не е Стената на плача, тя е разделният бряг между таблиците на добродетелите и диоптрите на Учението – за Знание. Проблемът на посветеността е право на присъствие – с отговорност! Може в своята отговорност или будност, която проявявате, наистина да направите пълна превратност, защото свидетелството, за да бъдете тук или там, е, че сте били някога. Иначе човек идва, чуе една фраза и си отива. И това е най-добрата и най-хубавата свобода на едно общество от непотребната излишност. Този, който е минал своите школски обучения, може да има болка, но той знае, че има развитие, а не страдание!

Това беше, така ако мога да кажа – най-богатата година по отношение Пътя на Мъдростта за Децата на Деня. Най-богатата година! Като култура, като служение, като вътрешно изпитание и като път на посветените. И тук няма отделни места, в които да ви се каже: приемат се само тези, които ще имат трета степен на посвещение – не! Всеки ден измеренията дават степени на посвещение, всяка будност и всяка отговорност дават правото на стъпало в йерархията на посветените.

Такава е школата, тя не е институт за образование по милосърдие. Казваше Христос: Идете във Витезда – т.е. в дома на милосърдието – и там се умийте. Но Знанието не е милосърдие.

  • Знанието е битка, която ви води от будност до откровение!

Трябва да се знае, че тази будност е в наличие при търсенето, след това е прозрението, за да седне някой на стола на бъдещето, и накрая – откровението, с което е венчан. Това са големите неща и това е Пътят, по който вървя обучителната система, културната трапеза на Децата на Деня в тяхната пътнина.

Казали сме служение без Себе си. Затова говорим, че Децата на Деня са себесъдба! Едно е, което трябва да запомним – ние сме Пътят, по който развиващият се човек ще стане себесъдба – Син на своя Творец!

Пожеланието ми е с подобна будност и отговорност да се срещнем горе, на планината, където имаме вече традиция – ще правим Втория събор от Втория цикъл на 13-те години, където ще имаме възможност както на общите срещи, така и в съответни отрасли да се направят открити дискусии, да се разработят и някои моменти от организационния живот.

Благодаря ви от сърце! Честито ви завършена школа! Ще дойде време – тогава ще дадете оценка на своята принадлежност. Някога, когато богатството ви се измерва с всеотдайност за служение, ще видите какво значи Знание! Знание!

Ние не сме срещу никого, не бива да пилеем енергии срещу когото и да е – нито срещу личности, нито срещу институти. И безспорно е не безстрашието, а будната отговорност! А безстрашието понякога минава границата на приличието.

Веднъж си позволих да ви кажа – позволете ми да ви живея! Получих едно обръщение: И Вие ни позволете да Ви живеем!Никога не можем да ограничим прилива на взаимността! Това е все едно да кажеш на Небето да не праща дъжд на земята. Правете го! И на никого няма да обсебя съзнанието. Премного ми е планетното Знание, за да бъда индивидуализиран!

Бъдете благословени!

 

[1] Вж. Махабхарата и Рамаяна, Народна култура, С., 1972, с. 8-9.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993