Зареждам...
Интервю с Ваклуш Толев ТВ Канал 3 (3/2005)

Интервю с Ваклуш Толев

ТВ Канал 3

 

Таня Иванова: Здравейте, уважаеми зрители! С особено вълнение започва новият сезон на нашето предаване „Честито“. А за мен лично това е 30-ият сезон в телевизията.

Скъп гост, както винаги, е Учителят Ваклуш Толев, който ще разкаже за това, което се случи в Родопите, за богатото лято. И така, отправяме се към Родопите – една от твърдините на Българския дух.

(Музикална пауза)

Таня Иванова: Добре дошъл на Учителя Ваклуш Толев! Съборът в Родопите ли е най-значимото събитие от Вашето лято?

Ваклуш Толев: Госпожо Иванова, лично Вам благодаря и на Вашия екип за тази музикална отворена страница, която бих характеризирал като самодивско видение и вълшебна българска песен... Това е наистина хубав анонс на предаването Ви, на което желая успехи!

Разбира се, че Обществото Път на Мъдростта трябваше да даде едно признание на своята бъдност чрез това, което учредява – Съборите. Логично е да се приеме, че Съборът е върховно събитие, след като едно Общество има вече Втория цикъл от по 13 Събора. Сега е Вторият събор от Втория цикъл. И то къде – пак при скалите на Орфей, т.е. където са вълшебниците, самодивите; и където е певческият дар на България.

Това не може да не бъде събитие от най-голямо признание, защото около 250 души от цяла България имаха своите шест дни, в които дискутираха, в които правеха, ако мога така да кажа, своите вътрешни признания, и които чуха една лекция за отговорността на Учителя и за поведението на учениците. Дискутираха за сакралната революция – това, което безспорно е с мото фразата на Христос: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци! За да може да се роди едно поколение, което нарекохме Деца на Деня.

Таня Иванова: И живите да бъдат при живите?

Ваклуш Толев: Да, това беше чудодейното. И последната вечер онова вътрешно тържество при огъня, в което наистина вълшебните самодиви правеха своето и певческият дар показа, че тази страна не е лишена от бъдеще, нещо повече – тя е белязана за бъдеще! Това е, което беше най-голямото събитие.

Вълшебна е Родопа... Знаете ли кой е най-големият дар на България? Смирението, че е велика!

Таня Иванова: Тук поставям въпроса за „добрата дума“ отново и отново. Каква е тази сила, която съдържа добрата дума? Някои я наричат магия, а Вие как?

Ваклуш Толев: Магиката е послужила за извинение, когато не се познава чистотата на духовното събуждане. Има една сила, която в прабългарската религия е наречена Оренда, т.е. висша духовна енергия, която стои в главата на хана и в опашката на коня. Кое е, обаче, великото в тази сила? Великото е, че тя няма сътрудници в лицето на сатани и ангели. Ние единствени сме имали религия с такова битие.

Таня Иванова: А не е имало и роби при българите.

Ваклуш Толев: Разбира се. Това, което прабългаринът носи, то е един вътрешен олтар. Сега Учението Път на Мъдростта го дава и разгръща – олтарът на Книгата на Живота, която е вътре у нас, която не изисква зидане и не изисква някой грешник да бъде изповядан. Защото Знанието, което Учението на Мъдростта разкрива чрез Книгата на Живота вътре в него, го освобождава от онова, което се нарича грешник, така както и в моралната ни таблица стои надписът: Няма зло, има нееволюирало добро!

Следователно концепциално ние правим преврат (в добрия смисъл на думата). Затова казахме – сакралната революция като култура. Сакралното, което ви извежда в едно Единосъщие чрез това, което направи, да кажем, с Покръстването княз Борис. Да намерите свобода – не бягство от минало, а освещаване на миналото – с идеята на взаимността да правите история! Историята има две лица – едното е волята на цезаря, другото е молитва на жреца. Когато може да ги съчетаете, вие правите (това, от което сега се нуждае човечеството) интеграция между различните народности, както ние, прабългари и славяни, правим единство и оставяме една държава, която още е жива.

Ето голямата същност на това, което върши Учението Път на Мъдростта – събира посветените и ги освобождава от традицията, която за мен има стойности, когато изграждате храм, но няма стойност, когато подчертава остатъка от миналото заради това, което се нарича олтар.

Таня Иванова: Как си обяснявате – защо и ние, българите, твърде често сами си поставяме бариери, сами преграждаме Духа?

Ваклуш Толев: Това е една особена необходимост, която се нарича прагове на еволюцията. Не можем да не си правим такива прагове, когато трябва мъртвите да ги оставим мъртъвците да погребат; когато трябва сакрална революция. Защото има остатъци, които вече не са дори вегетативни. От тях се е изтеглила Орендата – черепът на хана е освободен. Ето защо, една от най-великите тайни, за която съм говорил, това е срещата на Голгота между черепа на Адам и Кръста на Христос. А Кръстът на Христос е изходената Голгота.

Следователно трябва да имаме впредвид една нова идея – не идеология! Идеологиите са социално оглозгано мислене. Това, на което съм свидетел и наблюдавам всекидневно – хората от идеологията правят вегетативност, вместо вегетацията да им даде идея, от която да направят Път.

Таня Иванова: Това ли беше в основата на дискусиите на Събора?

Ваклуш Толев: Това беше основата горе в Родопа планина, където Децата на Деня в продължение на шест дни живяха не толкоз във взаимност... Знаете ли, не е въпросът да се живее във взаимност – голямото е, когато се живеят едни-други. И затова смених поведението им... Не е това само, което каза Христос: Обичайте врага си, а живейте със събожника си! (Аз сменям думата „враг“, със „събожник“.) И те това правят...

Таня Иванова: Там, в Родопите, събожници ли бяха събрани изцяло?

Ваклуш Толев: Не само, имаше и събожничета...

Таня Иванова: И малките?

Ваклуш Толев: Около 40 дечица имаше. И те така се радваха, така живееха със своя родителски Път... Много интересно е – създава се една духовна общност. Това, което не е да насилите волята да обичате врага. Да не говорим за оня остатък, който за мен е отдавна белязана вълча диря, наречена „око за око, зъб за зъб“ – вълча диря в социологията и в пътя на историята на човечеството.

Таня Иванова: Това вече е архаизъм за твърде много мислещи хора, но продължава да е практика за мнозинство.

Ваклуш Толев: Затова изнасям една теза, че имаме Планетна социология вече, а не социология на отделната личност или на отделното общество, което се огражда в рамките на една своя морална таблица.

Таня Иванова: Вие донесохте новия брой на списание „Нур“. А какво е това „Път за Бъдещето“ – статии ли са, лекции?

Ваклуш Толев: „Път за Бъдещето“ – това са последните три лекции: „Бъдещето на Сътворителя“, „Сакралната революция – Ново поколение“ и „Дървото на Живота като култура на Единосъщието“. Християнството е единствената религия, която има идея за Единосъщието, в която Синът става Бог. Тази тайна – как Синът става Бог, е разгърната в трите лекции. За да има основание отделният човек да не се страхува от това, че имал казън Божия; Учението Път на Мъдростта му дава предназначение! Религиите се опитват да го накажат – „Човекът, който е посегнал да яде плода на знанието е грешен!“ Не! Знаещият е повече от безгрешния – това е Културата на Учението Път на Мъдростта и това беше радостта на Децата на Деня там.

Таня Иванова: Знаещият винаги ще бъде повече от безгрешния. А кой е всъщност безгрешният?

Ваклуш Толев: Безгрешният е онзи, който е изходил Пътя на Христос, наречен Голгота!

Таня Иванова: Единствен?

Ваклуш Толев: Не е единствен. Всеки е, който може да изходи една Голгота и който може да направи двубоя между Дух и материя. Защото, вече казах, Кръстът е двубоят между Дух и материя – срещата между Христос, Който може да възкръсва, и Адам, имащ череп, който остава за битие. Адам е битие, Адам е сътворен, обаче няма пъпна връв. Но на Адам е дадено Дихание и става какво? Съсътворител! Него го сътворяват, за да стане раждащ.

Таня Иванова: И го проклинат, и го прогонват?

Ваклуш Толев: Прогонва го кое – онова, което е антураж на Сътворителя. Те го прогонват, те му казват: Ако ядеш плода на познанието, ти ще бъдеш проклет. Защо? Защото щял да стане като тях, боговете... Идеята, че Творецът се страхува да създава богове, е една от най-пакостните доктрини, която светът за съжаление още изповяда!

Таня Иванова: Кога ще се разделим с нея?

Ваклуш Толев: Аз предоставих на света една нова доктрина – йерархията на Духовните вълни. Сега на пристан идва в свое осъществяване Духовната вълна на Мъдростта, като е минала Духовната вълна на Христос – Любовта. Любовта ви даваше воля да създадете обич към врага; Мъдростта ви казва: Нямате враг, имате събожник!

Бъдещата теза е на Духовната вълна, която ще е Истината – Христос на едно место казва, че Истината ще ви направи свободни!

Таня Иванова: Но около нас са твърде много тези, които дори не са се докоснали до любовта, до обичта към ближния; около нас, за съжаление, са твърде много и тези, които изкуствено създават врагове?

Ваклуш Толев: Логично е, госпожо Иванова, да бъде така, защото беше скрита тезата за любовта към врага, когато Моисей създава законите си. А при Моисей може да вземем един особен момент – заради тотема, който той забранява, повелява да се избият три хиляди души. Следователно начинът на въздействие да прави култура е насилието.

Таня Иванова: А насилие и култура, те взаимно се изключват?

Ваклуш Толев: Точно така. Ние сега имаме разслоение на едно общество. Не е било беда, че е имало аристокрация. Защото в края на краищата, ако нямате образци, вие не можете да събудите тенденция в еволюцията да ви достигнат. Еволюцията има за задача не да ви прави богати, а да ви прави богове! Така че идеята за богатството е очи на завист.

Таня Иванова: Да, и поражда насилие...

Ваклуш Толев: Идеята за боговете е раждане на взаимна почит. Това е Път! Логично е той да бъде хиляди, хиляди, хиляди години. Защо? Защото двубоят е между Дух и материя. А онова, което съставя вашата възможност дори да докажете, че сте човек, е материята. Физическата материя е последният пристан на инволюционно спущане на Светлината, която става тъмнина.

Таня Иванова: И когато този двубой вече бъде приключен, тогава ще достигнем до единството между Дух и материя.

Ваклуш Толев: Одухотворената материя изразява Духа. Тогава можем да кажем – възможността на Боговете!

Таня Иванова: На коя Духовна вълна отговаря това състояние?

Ваклуш Толев: Вижте, отстояването на божествата е именно еволюцията. Усвоената божественост; както в един израз е сложено – Човешката божественост трябва да бъде благодарна на Божията човечност. Тази взаимност да изградите, това е да създадете поколение на Богове. Те няма да бъдат последното съвършенство, защото аз предпоставям една друга идея – тези Богове да бъдат Съсътворители.

Таня Иванова: Отново и отново... И така до безкрая?

Ваклуш Толев: Не до безкрая – ще има някакъв край, в който една планета ще угасне. Нейните преселници какви богове ще пренесат в други планети – проблем е на видения. Видението е нещо, което е свойствено на човека. Хората са го направили феномен и го третират като чудо. Не!

Таня Иванова: Тези видения ние често ги наблюдаваме в някои филмчета, тиражирани от Холивуд. Но това ли ще занесем на другите планети?

Ваклуш Толев: Не. Това, което наблюдаваме тук, е едно непознаване на голямата тайна на тази Оренда, както прабългарите я имат, или Кундалини, Змията-Огън, както е обозначена. Знаете ли кое ме смущава? Смущава ме полуинтелигентността на хора, които работят с тия феномени. Чета доста смешни неща, за които говоря понякога дори с ирония. В края на ХVIII и през целия ХIХ век върху окултната култура са създадени много знания. Всички, които говорят за този феномен, елементарни неща не знаят.

После, един от големите закони, който е забравен и който официозът като мислене е отрекъл, се нарича закон за прераждането. Защото християнството до Четвърти и Пети Вселенски събори изповядва прераждането, след това го забранява. Фактът, че се забранява нещо, предполага, че то е съществувало. Ако сега свободата от него създава полукултура, не е ли време да се помисли за цялостна отговорност именно към бъдещето на човека, в който имате Божията човечност, която прави единство с Човешката божественост? Какво е казано в Сътворението – че Бог ни даде Диханието Си. Къде е пъпната връв тогава? Диханието! Кой е определил какво е тя?! (Сега от пъпната връв събират разни ценности, с които лекуват онова, което не може да бъде излекувано от другите лекарства.) Нужно е било външно олтарно моление. Но когато стигаме вече чрез Книгата на Живота до вътрешния олтар, ние трябва да намерим тази тайна.

Таня Иванова: Учителю Ваклуш, защо избрахте точно в Родопа планина да се събира Обществото на Мъдростта? Там ли е най-възможно да се отвори вратата на вътрешния олтар?

Ваклуш Толев: Благодаря! Благодаря за този въпрос, който крайно време беше да получи някаква малка, поне лампена светлина, ако не слънчева.

Тракия се нарича Ракхива в старата култура, което значи „земя на етера“, „земя на астрала“. Следователно тя е култивизирана от висши духовни сили, които са стигали до нейното четвърто и трето измерение. Астралът и етерът – Ракхива! Там е Културата на Митологията, макар че нашият Орфей не е митология. Той даде една много особена мисъл: Аз умирам, боговете остават. Не – боговете умират, Бог остава! Боговете не могат да не умират, защото човекът е бог в развитие.

Но Орфей остави нещо много странно – остави културата на търсенето на Божията човечност у нас. Когато избяга от него Евридика, любимата му, т.е. душата му, той какво направи? Слезе в Ада и даде обещание да я изведе – обещание, че няма да се обръща. Ето ви тази земя – тази плът, която у нас още ражда съмнение, но в края на краищата Орфей – Духът, е дал обещание, че ще изведе Евридика, ще изведе душата в Път, т.е. ще одухотвори материята.

Така че Родопа, сравнена с всяка друга планина... – Стара планина може да е хайдушка; Рила може да си има манастири; Пирин да е с високи върхове и снежни писти, но нямат духовната аура, която имат Родопите. За нас, а безспорно и за света (за тези които познават тайнствата) Родопа е вътрешният храм на предназначена България! Затуй отивам там. България е предназначена да даде една Нова култура – една нова Духовна вълна ние дадохме вече! Нямаше идея за Духовни вълни – имате я вече. (Мъдростта сменя целия календар на отмъщението.)

За мен Родопа е светилище. Перперикон – преди десет години го предсказах. Благодаря, ходих там. Сега взело да се руши... Вижте, нека се рушат – човек трябва да навикне да се прощава с минало. Няма по-тежка беда от това да имате заземяване. Митологията ви дава един много интересен образ – Антей е най-мощната личност, когато стои на земята – вдигат го една педя и той е безсилен. Кой го вдига? Херкулес, Духът!

Таня Иванова: А за нас, българите, България ще бъде...?

Ваклуш Толев: Ако кажем, че тя е в чистилището сега, няма да сгрешим. Трябва да се извърши един катарзис. Затова е тази лутаница. Един катарзис не само в социологията. Защото аз казвам – пред бъдещето ни стои една Конституция на битието, в която има един член: Аз и Той сме едно! и една Планетната социология, която предполага събожник и че няма зло, има нееволюирало добро, т.е. свобода от минало... Това е големият Път. Затова е нужен катарзис.

И знаете ли какво наблюдавам? Наблюдавам, че това, което е облякло дрехата на светител, било в социалната сфера, било в духовната сфера, не разбира, че дрехата му не е тъкана от лен, а от обикновена материя. А ленът е свещената дреха.

Таня Иванова: Защо?

Ваклуш Толев: Защото той с финост приема лъчи отвъд себе си, докато вълната носи блеенето на овцата (фигурно казано).

Таня Иванова: Да не говорим за изкуствените влакна тогава, те какво ли пък носят, само можем да се досещаме.

Ваклуш Толев: Там има една друга прогноза – лошата мисъл, която работи с недоволство, е още по-страшно.

Таня Иванова: А това е доказано още в грънчарството. Когато грънчарят извайва съда, ако той е в лошо настроение или просто нещо си има грижи, това се отразява на качеството на гърнето. И това е като че ли във всяка работа.

Ваклуш Толев: Не може да не се отрази... Когато искате да направите нещо, първом, трябва да имате мисъл-въображение. Когато тази мисъл-въображение е смутена, безспорно някъде недостатъкът ще се покаже.

Почтеността, чистотата е най-отговорният белег на служението. Най-отговорният! Както личен, така и социален. Сега се опитват социалната нечистота да я маскират със законни поведения – да, то е узаконено. Това че е узаконено, не значи, че е чисто.

Липсата на отговорност е слепотата на обществата, не тука само. Какви се оказват ръководителите на една държава – умели джебчии. Това не може да не направи отражение в низините.

Второ, идеята за собственост, която изгражда държавност, не може да бъде плод на недобросъвестност.

Таня Иванова: Вие много често акцентирате върху това, какви качества е трябвало да притежава навремето българският хан. Всичко това, ако го пренесем в наши дни, какви изисквания Вие лично предявявате към днешните управници, било български, било от световен мащаб?

Ваклуш Толев: Не, аз с политика не се занимавам и оценката ми е само съпоставка. Така първото качество, което трябва да притежава един хан, това е да има идея. Идея за държава. И безспорно идея за земя, която може да направи територия. Ако това не притежава, той прави само една социална общност, която вегетира в рамките на определено историческо време – не прави бъдеще. Защото, когато един хан не остави бъдеще, той е бил вегетиращ...

Вземете, да кажем, Златния век на българската книжнина. Когато съм сложил един Симеон в 13-те безсмъртни българи, аз не се възхищавам, че той с лъскави саби пред Цариград е бил... Не, възхищавам се от това, че е наречен Птоломей, българският Птоломей. Той създава Златен век на българска книжнина. Само това е достатъчно! Идея – идея за култура! Една новораждаща се духовност, свобода от тангризма с едно Единосъщие с Христос – това е баща му, Борис. Симеон е, който го прави осезаемо, той създава културата.

И тогава не мога да не сложа един Климент Охридски – Азбучникът, вместо да слагам братята Кирил и Методий, които са чужди мъченици, не български. Ние можем да имаме признание, че през един мост са пренесли азбука, която Климент преобрази, но не повече. И съм възхитен, че първите професори в нашата Алма матер са сложили име на Университета ни „Климент Охридски“, а не „Кирил и Методий“. Само това е достатъчно да се каже на някого, а то е вътрешна отговорност пред историзъм – не пред история (историята е фалшификатор).

Таня Иванова: За толкова векове след Симеон ние имаме ли някакъв шанс отново да достигнем неговите върхове?

Ваклуш Толев: Не само имаме – носим ги! Дори ако щете по силата на закона или на тайната на прераждането. Те не могат да избягат. Не! Вижте, ако трябва да правим съпоставки, ние не можем да не направим естествен поклон пред един Евтимий. Той внася исихазма, безмълвната молитва. (Когато нашите историци пишеха, че тя е мълчалива молитва, аз се противопоставих – не, мълчанието е предмет на воля, а това е безмълвност – исихазмът е безмълвна молитва!)

Таня Иванова: Е, да, обаче Евтимий изгаря толкова много стари книги на българите, на българската духовност?

Ваклуш Толев: Не, не толкоз... Нищо старо не изгаря, но от ненужното се лишава. Това трябва да се разбере. От нищо нужно не се лишава! Защото идеята да създадете вътрешна духовност на един народ и една култура, която безспорно неговото време прави, е именно това, че към школата на Охрид и Преслав, той създава Търновската школа. Това са много големи неща! Те някак си съзнателно се отбягват. Защо? Защото имаме подражателство, но нямаме творчество. Когато имате подражателство, имате неудобство да говорите за творчество.

Вземете само непризнанието дори към Пенчо Славейков. Омир е могъщ, със страшно въображение! Няма обаче в световната култура човек, който да е направил това, което Пенчо каза: Бог и България – единство в двойна плът! Как искате тази земя да не бъде бъдеще!?

Таня Иванова: Как ще бъде бъдеще, като младите поколения не изучават Пенчо Славейков?

Ваклуш Толев: Госпожо Иванова, трябва да се изживее ритъмът на биологията, на това, което е съставлявало, ако можем така да кажем, трудовата сила на един народ в миналото. Те са били копачи. И сега, вместо да отидат да копаят, тъй като вече няма стопанства и тем-подобните, те играят дивашки танци, т.е. пак копаят – копаят с нисшата си мисъл и чакат награда...

Таня Иванова: Е, какво е бъдещето пред едно такова поколение?

Ваклуш Толев: Вижте, когато се свърши копаенето, ще свърши и т. нар. „стриптийзно поведение“. Няма начини, то трябва да се изживее – тази ритмика на една снижена биология, на една материя, която има страст само, която не може да внесе в себе си прозрение, за да направи култура. Сред тях няма да намерите монаси, а и монасите също са развратени.

Следователно ние сме пред един катарзис. И всеки народ – ето, вземете сега Америка от какво се оплаква? От наплива на апаши след урагана. Какво мислят – че са цивилизация?! От какво се оплаква Франция? Че посрещнатите от нея чужденци са запалени три пъти! От какво се оплакват нашите съседи...Светът се намира в един процес на вътрешно горене. Аз не се учудвам от тези периоди, в които трябва нещо да се изживее.

Едно бъдеще трябва да остане освободено от минали енергии. Тогава може да кажете – да, идва; тогава чак идва сакралната революция!

 

03.09.2005 год., Канал 3, Предаването „Честито“

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993