Зареждам...
Наука и Мъдрост (3/2005)

Наука и Мъдрост

Науката работи с миналото – за да изведе бъдеще;
Мъдростта работи за бъдещето – за да остави минало!

Път се ходи с отговорност, Служение се прави с жертва, Битие се осъществява без Себе си! Това е Учението на Мъдростта, ако искаме наистина да извървим Пътя, който прави от човека еволюиращ бог, и едно знание, което му отрежда победа над това, което се нарича непогрешим! Защото Отец се вижда в историчност и се чака чрез нашето богоосъществяване.

Наука и Мъдрост е една много особена идея, която световната култура ни е оставила, но не е намерила решение на тази голяма задача. И не зная дали има по-труден проблем от този да се направи съпоставка (и да се изведат изводи, които да имат приложност в съзнанието на Децата на Деня) между Наука и Мъдрост, като се има предвид колко сложни са проблемите в науката, колко разнородна е, колко богата е тя, колко много наименования има... А и колко, разбира се, богатство носи умът, който в градацията на своята изява е имал прояви и който в окултното знание е наречен „нисш ментал“ и „висш ментал“. Да се направи една такава съпоставка с Мъдростта наистина е много трудно, но тъй като Учението на Мъдростта е дало достатъчно съпоставки – какво то оставя на света, какви са неговите идеи (не формули) – ще се опитам да разкрия този същностен проблем, без да търся решение. Но в никакъв случай не мога да се лиша от правото си да подчертая, че едното е игра на ума, а другото е Откровение на Сътворителя. Аз не мога да се лиша за себе си и безспорно ще кажа това, което е не само убеждение, но и Път. Затуй тази съпоставка ще бъде безпристрастна, но в извода ще поставя моето гледище над това, което светът дава.

Човекът се е разделил много рано – още в своите митологични съзнания, а дори преди това се е разделил в преценка. Защото – както съм казвал – Адам изначало има едно постоянно присъствие на откровение, т.е. живот в Самия Бог. Но той е трябвало да сложи своя приложен ум в пътя на самосъхранението и сигурността (това, което чертае бъдеще), т.е. да даде поколение, което ще има приложността на Сътворителя.

Ето защо се получава едно разминаване между това, което е откровението, наречено еманация на Бога (вложен в човека с Диханието), и онова, което Адам, умът, е правил – правил е теза за самосъхранение, а оттук, разбира се, и създаване на това, което може да се нарече наука. А как ще се самосъхрани? Като заспи. Ето ви съня като наука, ето съня като упойка! Когато Адам заспива, от него извеждат, клонират – това, с което сега науката се хвали (а както казвам: ако мъничко се разбира от културата на Духа, т.е. на Мъдростта, ще се види, че клонирането е дадено преди милиони години). Клониране – Адам заспа, взеха от него едно ребро, което аз нарекох „терен“, защото реброто е терен на бъдещата материя, от която ще правите поколения. Изведоха Ева. А Ева е желанието, на което са дали име „живот“. Това е голямата тайна.

Човекът, първом, изпитва волята на запретата. Казва му се: Ако ядеш от Дървото на познанието, ще умреш! Тогава Адам като ум започва да работи за самосъхранението си, започва да води битка за свобода от умиране. Адам като ум. Обаче в този Адам има още нещо – подобието. Така можем да кажем, че Адам, умът, работеше с минало – защото му се каза, че ще умре, но той започна да води битка да не умре; докато Мъдростта, като откровение, работи за бъдеще, работи за безсмъртието. Мъдростта е идея за безсмъртието! И Адам в Христос като знак даде характеристика на Мъдростта – Христос проповядваше Любов, защото още йерархията на добродетелите не беше свършила, но все пак каза: Бъдете мъдри като змията! После какво показа подобието в лицето на Този бъдещ Христос, Който е Синът Божий – че може да седне отдясно на Отца, че може да има лично Единосъщие (не социално – религията е социална даденост). Личността има право на Единосъщие, защото тя прави Възкресение!

Ето ви голямата разлика, за да видите две различни русла – за да видите една река, която ще се влива в океана Сътворителски, и един ум, който като поток ще се влее в него. И отвреме-навреме този ум, разбира се, ще бъде осеняван; отвреме-навреме Мъдростта чрез интуицията ще му дава будност – лъчи, с които той ще се домогва в известна степен до прозрение, или най-малкото, което е – до осенение. (Големи са разликите между едно велико предназначение и едно предопределение.) Затова родихме в Мъдростта Доктрината за Духовните вълни – за да видите, че тази йерархия е в пълен синхрон и с това, което умът на Адам е давал, и с онова, което е вътрешно прозрение и осенение. Така че поселението в човека трябва да излезе: Адам като ум и Адам като подобие. Адам като ум ще създава Наука и тя ще работи с това, което е минало; Адам като подобие, или Христос като Възкресение (Син, седнал от дясната страна на Отца Си), ще бъде Мъдрост, която работи за бъдеще и оставя енергии в миналото, науката да се занимава.

Адам е постоянно в откровение, когато се намира в Рая (защото вече подобието е в него). Така че още в Адама е сложено. Затова, когато говоря за Възкресението, говоря за Този Иисус, Който е син на Адама, но Който в Своята еволюция, в Своето посвещение стига до това да направи не само кръщение с водата, Той извърши Самокръщение, за да направи Единосъщие – лична религия! А онова, което оставиха на хората апостолите, то е социалната религия, за която казвам, че няма религия без обреди, защото няма религия без олтар.

Това умът го прави, за да имате стабилност; това Ева го прави, за да ражда. Виждате как вървят нещата – Откровението е неизчерпаемият Океан, умът – потокът, който се влива в този Океан!

Науката е един приложен ум!

  • Науката работи с миналото, за да изведе енергии за бъдеще, а Мъдростта работи за бъдното, за да остави енергии в миналото!

Ето го двойнственият път. И тук е големият конфликт, който после, когато се разгръща, започва да разделя човешкото съзнание. Създава се приложната наука, а тя безспорно започва да се потвърждава с експеримента, доказва се с опита. Поражда се психоза, която създава остротите. И тогава твърде често имаме нещо, което е ексцесия в науката спрямо душевността на човека. Имаме ли винаги едно пълно съзнание за тази отговорност?! Логично е тогава да виждаме едно разделяне на съзнанието, или на Адам, и едно господство, а след това, разбира се, и едно оформено лице – имаме богини на мъдростта, имаме богини на разума; имаме и богове, които крадат знание, други си слагат крилца на сандалите, за да бъдат летящи. В този смисъл, тогава умът трябва също така да пригоди своята творческа възможност. И ние виждаме разграничаване между приложността и това, което Мъдростта може да осени – умът да не е само в експеримента, но и да идва постепенно до идеята на проницанието. А проницанието на Мъдростта, в края на краищата, работи за бъдещето, за да може да остави минало, та умът да има от какво да извежда култура и право на живеене. Ето как Лъчът на Доктрината (на Науката) се себеосъществява в идея за бъдеще.

Така например в идеята на сътворения атом (който взима участие в нас), дадена от Мъдростта, какво е направила науката? Науката разкрива енергиите му едва през ХХ век, макар че културите на древността са знаели, че той е делим, че е много по-делим, отколкото съзнанието на човека предполага. Следователно атомът е минало, но енергиите му са бъдеще.

Някога си позволих да преправя това, което религията е казала за науката – че тя е нейна слугиня. Не! Науката е сестра на истината – макар и бедна, но е сестра. Защото какво се оказа? Че господарят на тази слугиня не знаеше, че атомът е делим. Тогава? Къде е доблестта, доблестта на Адам като ум – да направи от едно минало бъдеще! Тази е тайната на битката. Адам с проклятие и първороден грях ще стои някъде в преизподните, но ще дойде неговият Син, минал през милионите години, да извърши освещаване, да извърви Голготския път (те ще го нарекат страдание, ние го казваме спасителен – духоспасителен, поб`еден), да направи Възкресение! И какво прави? Христос слиза в онова, което Свещената книга дава на Адама като страдание – слиза в Адеса, за да го изведе. Изведеният ум, осветеният с интуицията ум, прави това, което Духовната вълна на Мъдростта дава: Знаещият е повече от безгрешния! Аз не зная доктрина, която така хубаво да спасява „грешния“! Доктрината Път на Мъдростта точно това прави: Знаещият е повече от безгрешния!

Адам отиде да яде плода на знанието, но Учението Път на Мъдростта му дава правото да яде плода на Живота. Защо? Аз съм Пътят, Истината и Животът![1] За първи път се вдига табуто над Живота. Никой не е дръзнал да каже, че трябва да отидете да ядете от Дървото на Живота! Единствено, когато ядохте плода от Дървото на познанието, бяхте обвинени и получихте смърт. Но Аз съм Пътят, Истината и Животът само Христос можеше да го каже!

Ето защо давам такава характеристика на Кръста – одухотворена материята. Одухотворената материя! Срещу какво Учението Път на Мъдростта се възправи? Срещу това, което се казва – че материята, плътта е сатана. Не, одухотворявайте материята, дайте є възможност да възкръсне и няма да имате излишно поклонство пред сатана. Малкият ум може да прави грешки, но той не може да бъде сатана. Ако му се каза навремето: „добро и зло“ – това беше идеята, когато умът трябваше да научи съпоставки. Но какво му дава Мъдростта – злото е нееволюирало добро! Тогава? Кръстът на Христос и черепът на Адам осветиха човека. Осветиха го! А какво каза Мъдростта за него? Че той, човекът, е бог в развитие!

Богатството на двете тенденции – Мъдрост и Наука, е знанието като интуиция и знанието като последица на отражението на очите, което светът е налагал, за да може то да ви даде сигурност. Така от откровението като вътрешно присъствие идва: Адаме, где си? – Адам, когато почва да губи Божеството, той се пита къде е. Защото в него, в същината на вечното му присъствие в Съзнанието на Бога, макар и запрета да има да не се яде плода от Дървото на знанието, той прави своята смелост. Получил е вече двете очи. (Адам е сътворен с две очи; предшественици има, които са имали само едно око.) Така Адам е начало на наука, защото работи с две очи, а двете очи създават съображение – идея за ориентиране и самосъхранение.

Адам е трябвало да прецени. И тогава от преценката да създава правило, поведение; да създава култура, която започва да прави експериментална. Така че първата му теза на смелост, това е подтикването от Божеството – подтикването на този буден в него интуитивен знайник да яде плода на знанието, като, разбира се, придава своята вибрация и енергия на онова ребро, което нарекох „терен“. Защото жената е сигурността, тя е теренът, тя е домът. Пътят и действието са на Адам, на ума, а Ева е астралът (в нея ще се прати поточността на желанието да вземе плода на знанието).

Оттук започва едно много особено сътрудничество между науката като експеримент и интуицията като пробудност на вътрешния Адам – на Адам в Съзнанието на Бога, или Бог в съзнанието на Адам чрез Диханието Си. В този смисъл нарекох Адамовото човечество „човекът-опит“. Човекът е един опит. Опит, за да стане съ-Сътворител, да изходи пътя човек бог в развитие. Това е големият, колосалният опит!

Така че Науката е експериментална, не само констативна с очи, и само в дадени моменти е екстатична. Ето защо понякога липсата на доблест (качество, което моралът трябваше да създаде), когато дадена социална идея е станала от Учение религия, това е да качиш един откривател на кладата; това е да не приемаш дори до ХХ век, че атомът е делим или че индивидуумът – също преведено „неделим“, не само става индивидуалност, но той става и личност. Виждате каква йерархия имаме. Ужасът е от това, което бях нарекъл „колективният ум, стадният ум“, който е беда за човечеството. Но, това са етапи. Без тях не можем, защото този опит е изречен, казано е: Адаме, иди да обработваш...[2] И той слиза и става експериментал – той се обработва. Адам трябва да извоюва идея за сигурност, а именно идеята за обработването е проблем на сигурността – създава наука, която поколенията изучават.

Адам чрез еволюция трябваше да създаде поколение за защита на вложеното в него бъдно. Това е Адам – Адам-умът, Адам-Синът Божий. Тази велика тайна – идеята за едно Космично единство! Космичното единство, което човекът носи, е едновременно и лично. Защото тази идея – на Космично единство, или единството в Космоса, е, която прави от личното съзнание на Адам (чрез прозрението и приложното обработване да направи материята си одухотворена) едно лично Единосъщие!

Значи Адам носи едно начало като Космично единство и една велика воля, хранена от интуицията – личната идея за Единосъщие. Създава се какво? Идея за богове. И както ще видим, имали сме и богове-мъдреци, и мъдри човеци. Имаме какви ли не енергитични вибрации на ума. Именно чрез такива вибрации Адам дава имена, става кръстник на всичко живително в природата. (Може би точно идеята за богове е дала право на въображението да даде на ума, на Адам, вибрационната власт да определи кое божество как ще се казва.) Защото в Адамовото начало стои идеята да се определят вибрациите, за да може всяко животинче да има вибрация специална. Това Адамово начало е умът, осенен от Диханието. И както ги е дал преди милиони години (не е преди 5500 години, както го пишат там, в Библията – не, преди милиони години е дал имена), и до днес са същите. Защото чрез вибрацията и енергиите на имената се работи с добродетелите. В бъдеще, когато прозрението надмогне това и Мъдростта даде осенение, тези вибрации, тези енергии ще бъдат сменени. И тогава ще има ли нужда от вибрациите на имена? Щом сте будни с Окото – няма нужда. Третото око!

Идеята за Космичното Единство и личното Единосъщие създава богове в йерархия и планетна култура. Оставя ги в Митологията, но тази Митология е работа на ума, който винаги ще работи върху миналото. А Мъдростта винаги ще работи за бъдещето, което става предмет на бъдещо минало. Така че има една изпревара като йерархия на инволюцията. Мъдростта ще дава бъдеще, което умът после ще разработва като минало. Това е най-великата съпоставка между идеите Мъдрост и ум. Това е голямото единство; това е, което не нарушава инволюцията, но не може да пречи вече на еволюцията. Науката работи – атомът е сътворен и тя ще го раздипли. В бъдещето той ще бъде открит в тезата да се създаде мировост и да се използва една енергия. Това ще разработи приложният ум.

И какво бяхме казали – каква битка трябва да се води? Битка да искаме свобода от минало, когато работим с Мъдростта. Знанието като приложност работи за свобода от минало. И в Посланието на Битието (за 2004 година) искаме свобода от минало. А в друго Послание (за 1997 година) искаме свобода от човека. Защото хората са водили битка срещу плътта и животното в себе си, но са водили и битка срещу човека в себе си, водили са битка със своите богове. Имаме ли такъв символ в юдейската религия? Да – Иаков. Иаков се бори с Божеството и окуцява (тук науката ще каже, че е имал болест и сигурно е така). Но прозрението на Иаков не минава повече от ум – хванал онзи „борец“, когото считат, че е Самият Бог, и иска: Когато ме благословиш ще те пусна! И какво прави тогава това Божество – благославя Иакова! Ето пак малкият ум, който обезпечава достойнство без Божествена даденост. Без Божествена даденост! Но имаме го факта, имаме го – битката между Дух и материя!

В битката, която се води между човека и Бога, същностното е, че поискахме свобода от човека. Имаме ли такава теза в еволюцията на Адам? Да, свободата от Адам! Свободата от Адам е да се създаде Ева, която е астралът; свободата от Адам е дефинирано поведение – в бъдещето той става мъж и е придружен от жена. Така те създават нещо, което почва да разработва миналото, или както казваме – създават поколението на Адама, което гради култура вече.

Ето в такъв смисъл ние можем да кажем: Мъдростта открива екстатичната революция! Под „революция“ хората разбират „разрушаване“, аз разбирам не само разрушаване – разбирам извеждане на кратера, от който трябва да излезе вулканическият огън. Защото какво рече Иоан Кръстител: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене...; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.[3] С вода се кръщавате – с Евината власт. А какво казва Мъдростта по въпроса за водата – че е астралният образ на Светлината, нещо, което науката вече доказа.Това е знание, което преобратява света изцяло. Сътрудничат ли си тогава ум и Мъдрост? Не само си сътрудничат – те са неразделими, макар да са йерархически неравни.

„Водата е H2O“ – това е работа на ума; той доказва, че два атома водород и един атом кислород – това е водата. H2O е улеснение за ума, но не е прозрение, а още по-малко – откровение! Да, тя е H2O, но в тайната на Знанието, водата е астралният образ на Светлината. И тогава, когато искате да познаете идеята на Сътворителя, вие ще я видите тази Светлина: Да бъде...! – Fiat Lux! Ето ви вода, земя, ето ви Небе.

А какво е Небето? Огън. Можем ли да кажем тогава, че огънят е образът на Мъдростта и че кислородът е менталният образ на Огъня? Да, науката може да каже само: „О2 – кислород“. Но Огънят е пламъкът на висшия ум! И затова Иоан Кръстител казва, че той ги кръщава с вода, но Оня, Който иде подире му, ще ги кръсти с Дух Светий и с Огън. Огън! Ето ви израза на Менталното поле. Така че посочени са стъпалата, по които трябва да се върви.

И така, Огънят в Мъдростта е уточнен. (В науката – зап`алите огън, ако няма кислород, не гори.) Има един хубав израз: Змия-Огън, Кундалини. В Учението Път на Мъдростта Огънят е Божието Съзнание у нас! Какво е Кундалини, когато заработи? Мирово знание! Кундалини е бъдеще, за да остави минало. Това ви казва Мъдростта. А науката даже още не може да говори за Кундалини, още не може да говори за тази Змия-Огън! А пък когато разтълмяват онази змия, която „похаби“ живота на Адам (змията, която е все пак мъдрост, но мъдрост за ума), какво – проклеха я: да се влачи по корема си! Но тя каза една истина: Не, няма да умрете, а ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи що е добро и зло. Бог, когато гони Адам и Ева, го потвърди, каза същата мисъл: Адам стана като Нас, боговете, да знае що е добро и зло! Ако страхът на боговете е това, че Адам знае що е добро и зло, тогава вижте Мъдростта как освобождава от страх: Няма зло, има нееволюирало добро! Това осветява този голям израз: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец!“[4]

Наистина бихме могли да направим огърлието Наука и Мъдрост. Неразривност, и все пак спазена йерархия както на инволюцията, така и на еволюционността. По този начин ние вече имаме голямата идея – кой можеше да съблазни Ева, за да яде ябълката? Кой? Мъдростта. Мъдростта създава право да се оплаче астралът, да се оплаче умът – да изживяват кризис: Казано е, че ще умрем... Съображението на ума – страх, че ще умре. Но Мъдростта, както казах, не я е страх, че ще се умира, защото тя знае, тя ни го дава сега: Умирайте не за смъртта, а за безсмъртието! Ето защо слагат змията: защото тя е символ на безсмъртието – сменя кожата си, и защото има гъвкавостта на Мъдростта – съблазни ли тя Ева?! Виждате йерархията на знанието – Мъдростта прави бъдеще, което умът чрез Ева иска да присвои и да го направи приложение. И точно това правят. Това е голямата стратегия.

Учението Път на Мъдростта сложи Змията в своя Триъгълник, за да даде, че няма зло, има нееволюирало добро. Мъдростта – Живот; Мъдростта, която среща Божията човечност с Човешката божественост! Без съображенията на ума – „грешен-негрешен“, „наш-ваш“ – не. Защото тя има Деца на Бога!

В митологиите тайната Наука – Мъдрост е поставена в други образци. Там имат богиня на мъдростта, която излиза от главата на бащата-бог. Ама как излиза оттам? Този баща-бог не ражда толкова мъдрост, отколкото страх. (Идеята на боговете да се страхуват, че може някой да им отнеме властта, Христос ликвидира в Пустинята на изкушението. Но те, онези богове, продължават да се страхуват, както и сега т. нар. „белязани богове“...) Зевс е извест`ен, че богинята на разума Метис (виждате, разумът и той е имал богиня) ще роди две деца: едното е богинята на мъдростта, другото е син с необикновен ум и сила (на когото име не дават, защото трябва да го нарекат по-властен от върховния бог), който застрашава неговия трон. Тогава Зевс приспива богинята на разума, поглъща я и унищожава сина. Но болката му е толкова страшна, че трябва да му разцепят черепа, за да излезе богинята на мъдростта – Атина Палада. Така тя излиза от главата на бога. И Атина Палада ще остане в съзнанието на бъдещето като въоръжената богиня, която има три дадености: шлем, копие и щит. Следователно тя, мъдростта, в съжителство с нейния брат – приложният ум, винаги ще застрашава желанията. И тя почва да работи за бъдеще, за да може да даде път и хляб – трапеза на този ум. Ето така се създава една много странна наука, която събужда търсене за знание и приложна воля за дързост.

Атина Палада е тази, която дава един хубав урок – това е играта между нея и Арахна. Арахна – Науката, иска да се бори с Мъдростта – Атина Палада. Тя е вълшебна в ръцете си, прави какви ли не щете тъкани. И все пак Мъдростта я побеждава. Тогава Арахна става паяк – превърната е в паяк. Аз се надявам, че в бъдеще умът ще остане само една паячна мрежа без паяк, защото Мъдростта ще даде вече Знание. Ние ще работим с онези висши полета така, че одухотворявайки материята, разгаряйки огъня на интелектуалността, ще правим не клади, на които да горим Галилеевци, а ще правим клади за свобода от минало. Тогава наистина безспорно Учението Път на Мъдростта ви дава човека бог в развитие. Няма нищо страшно в това и толкоз е потребно! Не трябва да се страхуваме от предназначението си затова, че имаме недостатъци... Логично е – еволюция. (Тя е безжалостна, но поне не е жестока.)

И така, имаме богини на мъдростта, египтяните са имали бог на мъдростта, наречен Са, много интересен. Той е, така да се каже, духовната светлина, наричат го „покровител на пътя към усъвършенстването“. Виждате колко добре са дадени тайните на Мъдростта – пътят на духовното съвършенство. Сарасвати при индийците, също така – дори е наречена „богиня на красноречието“, „богиня на потока на речта“. Потока на речта – това е вълшебен израз, когато можете да кажете тайни, когато не сте смутени, когато прозрението ви е повече от това, което дарението ум ви е оставило като съображение. И тогава, чак когато съображението умре, ще може Голготският път да не ви тежи – Разпятието на одухотворената материя не ще ви бъде тежест.

Иначе, пак в една съпоставка, ако мога така да кажа, Голгота е наречена от Науката страдание. Тя, Науката, ще анализира деянията на имперската власт и на верската власт, ще търси начин да докаже как наистина Голготският път е мъчилище. Но Мъдростта ви казва: Извървете своите Голготи; направете Самокръщението, ако искате да имате Единосъщието – Седни от дясната Ми страна![5]

Кой обаче определи кое е „ляво“ и кое „дясно“? Има ли наука, която е дала определение що е ляво и що е дясно? (Има политически формулировки, има ориентири – ляво, дясно...) Знае се, че полюсите на Земята през стотици хиляди години сменят местата си. Тогава? Дори да има някакъв уред, с който бихме определили ляво и дясно като посоки, трябва като мисъл да се знае. Още по-малко се знае като мъдрост. Да, услужлива е идеята, че е казано на Христос: Седни от дясната Ми страна!; или че Той на едно место казва: Хвърлете отдясно! – когато отива при учениците Си и ги пита: Имате ли нещо за ядене?, а те отвръщат: Не, хвърляхме мрежите отляво.

  • Умът е лявата страна – той е миналото,
  • а Мъдростта е дясната страна – бъдещето!

Мъдростта е нов живот и Път! Христос им казва тогава: Хвърлете от дясната страна. И те не можеха да измъкнат мрежите си[6] – толкоз много риба е имало.

Следователно пиката на Мъдростта е дясната страна. Тя, Мъдростта, е, която ви дава бъдеще; тя работи с бъдеще! Открива и оставя на миналото да є освобождава енергии.

Лявата страна е оттечният поток, който понякога може да остане много сух – сухата мисъл. Разбира се, ние не можем да отречем Науката, защото тя е стъпала в онова, което може да бъде осветено от Мъдростта, от интуицията. И първият знак на Науката е отговорността! Науката е събудено търсене за знание и приложна воля за дързост!

Има науки или както казвам – доктрини на очите. Така е наситен светът с „богатства“, с наименования, за да се удовлетвори малкият ум, че е изобретателен... Но наука без евристика е само памет. Имаме обаче и доктрина на сърцето, и доктрина на Духа. Трапезният хляб на науката е еволюцията, умът, но осенението за евристичност е Божествеността! Ето защо казвам, че Бог чрез естеството Си ни учи, а чрез Откровението ни дава тайните Си! Следователно наука, която не разкрива вътрешните закони, е без Мъдрост. Защото тайната на Мъдростта, безспорно, не е доктрина на очите или на сърцето – тя е доктрина на Духа, доктрина на Мирово Съзнание!

Науката може и да си е имала богове и това да са били богове на разума и пр., но в нея наистина ще си остане властно двуочието, което създава отражение, за да даде сигурност и устойчивост. Фактически Науката се занимава с детайли от целостта на Твореца, Който чрез Своите йерархии или чрез Своите поделения е създавал развитие, занимания, отговорност... И обратно на това е Мъдростта, за която казахме, че тя създава бъдеще, за да храни с неговото минало ума. Мъдростта никога не може да изяви себе си без Бога. Но и тя не е Бог. Защото Властникът може всякога да я лиши от присъствие, както нейната майка – да я приспи и да бъде глътната. Така че Мъдростта може също като разума да бъде „глътната“. И по този начин да се дойде до голямата идея Бог да остане без богове. Виждате ли каква еволюция е извършвана в световната култура? Да се създава предпоставка за единобожие – като свобода от богове!

В Лъча на Науката много често ще намерите звезди, падащите звезди на Мъдростта и интуицията. И в Мъдростта много често ще намерите тайни за Науката, с които тя може да си послужи, за да услужи еволюцията. Както съм казал – еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове! А боговете са неповторими. Следователно еволюцията не е битка за благополучие – тя е битка за създаване на богове и когато онези богове-стихии са станали лоши човеци, човекът става добрият бог.

Адам (като ум) е предпоставка за бог в развитие (което е дан от Мъдростта), защото ведно с образа носи подобието. Това трябва да се разбере, това трябва да знаем! Тогава, ако се поставя идеята – богинята на мъдростта може ли да направи нещо повече от менталното ни поле, може ли да изяви този бог? Може. Но първичната сила на Науката трябва да бъде освободена вече от въображение! Наистина тя от това въображение направи интерпретацията, създавайки евристичност за стихиите да бъдат богове, но Мъдростта прави и екстазата, екстазата, която наричам революция – сакрална революция. Тя е, която може да ви даде вече не само формули, а да ви даде идеи.

Така Науката може да се степенува – и чрез въображение, и чрез евристичност... Но екстазата като интуиция дава виждания – идеи. (За разлика от това, което характеризирах в социалната даденост – изповядват оглозгани идеологии, защото нямат идеи.) Мъдростта дава идеи, а те от своя страна вече правят това, което казахме: човекът бог в развитие. Така знанието става йерархия на посвещенията.

  • Знанието довежда човека до Богочовека!

Идеите, които Мъдростта донася, безспорно са дали своето отражение, за да се създаде наука, както казваме на въображението – наука, която може да бъде и следопитна, и предиопитна; може да бъде и научна, и донаучна. Степента да се даде характеристика, че една наука е донаучна, е, когато се санкционира нещо, което се счита за достатъчно валидно, за да кажем: това е научно, онова не е. Нещо обаче може да е научно за едно определено съзнание, но не и за едно откровение, което е най-съвършеното.

Откровението е на боговете, на Учителите, осенението е на пророците! Тази разлика също трябва да се разбере и ние я правим съвършено открита и ясна. За да може да не се извиняваме с това, че боговдъхновението било достатъчно. Не, боговдъхновението не е откровение! Боговдъхновението може да стане с осенение. Пророчеството е осенение, но никога не е било откровение! Затова повечето пророчества стоят не само неосъществени, но даже и в спекулацията, че ще има погроми...

Така че Откровението наистина е най-съвършено, докато Науката още живее само с мисловните формули. Затова, когато получи едно знание, тя трябва да го съпостави с това, което е нейна храна. Храна на Науката е Религията. Не тази религия, която е станала толкоз институционна, толкоз подвластна на правилата, на, както казваме – таблицата на добродетелите, а духовната енергия, която дава Учения – Учения, от които правят религии.

Религиите не са изведени от ума – вярата ги прави изповедание, но умът е, който им дава приложност, изгражда олтари, дава обреди и таблици на добродетели. Затова битката на Мъдростта констатира, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари. Умът ги прави социални, не лични. Личните религии са тревога...

Ето как можем да разберем кърмачката на Науката, за да се говори за научно. Защото все пак в религиите Мъдростта е взимала участие и една малка част от Откровението е правила свещено известно писание, от което могат да се извеждат доктрини. Именно в този смисъл вече тя, религията, дава, или извежда от ума това, което наричаме вяра. Защото битката є с ума е твърде остра. Ако умът започне да се осенява от Мъдростта, тази битка я печели Науката. Тогава почва да се губи стойността на вярата. Макар че някои големи учени и анализатори на събития ще искат да намерят оправдание за битието чрез вяра. Не! Вярата във всички случаи, както казах и за науката, е част от голямата благодат. И тя е сестра на истината – но бедна (както науката). Само вярата не е достатъчна да ви даде откровение, когато нямате напластяване на знание. Защото откъде ще го вземете?...

Следователно вижте колко странно става в битката между религия и наука, макар че, както казах, науката се храни от религиите, но до известно време. Ако религиите бяха достатъчни, за да бъдете единство с Божеството си и единосъщи, нямаше да си отиват. Защо Митологията отстъпи? Защото не е достатъчна на новото. Ама там си има богове на мъдростта... – нека си ги има; има знание... – нека си го има! Но то не е прозрение! Колко добре тогава е йерархирана вътрешната будност чрез Кундалини, за да имаме това, което ни го дава Откровението. Но Кундалини кога се събужда? Не когато от него се получи някаква щедрост, която веднага става „голямото знамение“... Това не е достатъчно. Да, сеанси се правят – разни медиумни интереси, които някои проявяват и искат от тях да правят големи култури...

Онези мистерии, които са служили във вековете, преди хиляди години, те са били магиите на знанието. (Но ето и магията, която не е още наука, а е форма, чрез която се опитваш в някого да спреш познанието с ума.) Мистерията е една много особена тайна на посвещаване – това не е само тайнство в обреда. Но понеже ги направиха само обред – дори и те си отидоха. Какво остава тогава?... Това, което е определила Науката (и му е създала институт), трябва да си отива. Но Мъдростта може ли да си отиде? Не може, защото тя не е в тлението на нашите тела – тя е в пробудността на Причинността! В този смисъл вече ние виждаме как постепенно са губени институти, посвещения и форми. Ако сега отидете в Египет да се посвещавате, няма да намерите нищо. Да отидете и в пещерите на Индия, да стоите по хиляда години кръстом (и да станете мумия...), също не е!

Една експериментална наука, каквато още се изповядва, не може да ви даде неекспериментално знание. Експерименталното знание е на ума. То можеше да побеждава донаучното знание. Донаучното знание е правило открития, които научното можеше да потвърди или да ги отхвърли. Но това, което интуицията е давала, научното трябва да го потвърди. Казано е от най-древно време, че атомът крие големи енергии. Какво направи институцията, особено Църквата – отрече го. Защото Църквата, когато си служи с наука, която иска да бъде потвърдена от вярата на признанието, не може да даде тайни. Тя даде Десетте Божии заповеди, но в тях нищо научно не може да се намери, а и нищо откровенско! Тогава защо ще играят роля на обидени? Защо Моисей ще играе роля на обиден, че евреите играят около Златния телец, а той отива да вземе някакви заповеди, които след това открито ги отхвърли! Не убивай! – а той уби три хиляди души! Какво значи това? Експериментално знание за силата на Божиите заповеди!?... Това е спекулацията на науката. И понеже Моисей е минал египетските посвещения, хората приемат за чиста монета, че тази наука е свещена. Не е свещена! Тя е тленна и преходна, тя е за един пласт от съзнанието ни в будността.

Така ще разберем тогава защо е била нужна формулата на прераждането? За да не остане натрапена вечно определена тенденция на Науката. Прераждането ви дава свобода – не когато сте сгрешили да бъдете изкупени, а когато грешката ви е достатъчно очебийна, да ви обиди, че сте посветен. Преходността!

  • Науката в своята сфера е преходна – тя има начало в ума на Адам и край в идеята на възкръсналия Христос!

И затова, какво казва Учението Път на Мъдростта? Личността е свещена, не институцията! (А сложиха институцията над личността.) Защото личността е пластова. Тя е Божествена, когато дава доктрина за Божествени неща – които нямат нито начало, нито край; тя е творческа, когато дава доктрина за вечни неща – които имат начало, но нямат край; и тя е примитивна, когато дава доктрина за временни неща – които имат и начало, и край (което пък е доктрина на хаоса, на безредието).

Тогава можем да се попитаме – какво е мистиката, какво е медиумът, какво са медитациите, сефиротите (десетте качества на Абсолюта, Ен-Соф, или скрития Бог в Кабалата на еврейството); какво са гносеологиите (в чиито гънки се крият много опасни подводни скали) и т. н. Това са науки, които са ни дали достатъчно много основание, за да влезем в мрежата на малкия ум. И все пак услугата им е, че те могат да подготвят нещо, чрез което прозрението, след това чрез боговдъхновението може да направи откритие. Но екстазата нарекох революция! Мълчаливата революция на Откровението е екстазата! Наричам я революция, защото екстазата руши всичко минало, както революцията. Откровението е несъвместимо с реалностите, защото сменя реалностите! Това е голямата тайна свобода от минало.

Разбира се, много лесно е, когато умът си е направил скици, структури, за да даде убеждение. Това са услугите, които ще кажат, че помагат на Всемирния. Но тези услуги, ако приемем йерархията на човека в познанието, стават беда, когато се налагат като доктрина или като път на задължението. И тогава вече се прилага ужасът на съответните таблици. Да не говорим, че, за съжаление, когато има друг път в мисленето, т.е. личната даденост, тогава пък се налага действието на Инквизицията, безспорно родена от верския фанатизъм, който е по-жесток и от първородния грях, оставен от културата на религиите. Макар че за мен няма първороден грях. След като е дадена идея, че ще има Изкупител, тогава безсмислието „първороден грях“ се губи. Но приложната воля на фанатичната верска тенденция създаде Инквизицията.

Културата на Инквизицията е култура на първичния ум – не на творческия; изобретението на кладите е на първичния ум. Защото, в края на краищата, колкото и гибелна да е била идеята, че като ядете ябълката на познанието ще умрете, имате един просперитет в това, че ще дойде Спасител. Но в Инквизицията няма – Инквизицията е покосена божественост, в която още личат белезите на едно изстрадало човечество и на една необюздена престъпност, родена от това насилие! (И Ренесансът на Европа е схоластика, на която Инквизицията услужи с енергиите си.)

Още по-зловещо е (заради което направихме достояние пред обществеността в света: право на душата, защита на душата) анатемата! Както казахме – драконът на злодействието в защита на една институция... И сега понякога излизат на разни митинги и викат: „Смърт, смърт, смърт...!“ Когато имате белези на толкова много смърт, се чудят откъде идвала – ами съберете „празниците“ на смъртта, които доктрината на марксизма-ленинизма направи... Ето защо е тази особена фраза, която съм записал някога. А именно, че научното невежество, както бях нарекъл марксизма-ленинизма, е много по-жесток убиец от невежия учен. (Това е изводът, който съм направил в моите почти тригодишни изследвания върху марксизма-ленинизма – научното невежество!) За мен марксизмът не може да отрече религията, защото да отречеш нещо, до което не си се досегнал, не ти е услуга. А атеизмът не е култура за малоумието. Атеизмът може да стане култура, когато осененият с Мъдрост може да направи от себе си Съсътворител. Тогава – свобода, но и признание, че Бог никога не се е губил и няма да бъде загубен! А Мировото Съзнание как ще Го наричате, това е отделен проблем. Малкият ум ще Го отрича, ще си създава малките кумири; големият ум ще се опита да Го освети; а тайната на Мъдростта ще напише лист в Книгата на Живота, та тогава, когато будността ви бъде в един миг на съсредоточаването си, да можете да четете не само Себе си, а и Сътворителя си. Това е голямата тайна – Мъдростта!

Така че доктрината на Науката е една добра услуга, но в никакъв случай не е вечната потреба на човека. Човек сменя дрехите си. Гордостта на Адам е там, че в даден миг се вижда гол. Гол се вижда! Какво прави Бог? „Направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.“[7] Ето това е, когато може да се видите голи – да намерите своя Бог да ви съшие дрехи! Дрехата на тлението, или дрехата на Възкресението – това е голямата наука. Тя трябва да бъде умъдрена, за да освободи от еволюцията йерархията на Духовните вълни.

Можем да намерим и един особен символ – това е Сфинксът. Казал съм, че Сфинксът е смълчана мисъл и оверижена воля. Много добре отговаря на културата на Египет, защото Египет, който пренесе културата на атлантите, приложи наука – направи пирамиди. До тук – „смълчаната мисъл“. Но и „оверижената воля“ – защото още нямаха мъдрост, макар че там имаше школи за посвещение. Посвещението обаче не можеше да бъде в дълбочина, както е сега. То ставаше с това, че атлантите имаха буден живот в астрала – и направиха наука, направиха пирамиди. Пирамидата не може да не бъде наука!

Големият лабиринт на Дедал не е ли също наука? Дедал е, който измисли и направи дворец-лабиринт. Нещо повече даже – там се крие и една първична мисъл – от него никой да не може да излезе. Ето този лабиринт на ума е страшният – защото Дедал направи чрез науката лабиринт. Но какво е откровението на Дедал? След като не можеше да излезе от собствения си дворец, той роди идея за крила! Това беше проблясъкът, както казвам – падналата звезда от Мъдростта в мисълта: крила! Разбира се, пришити крила. После синът му, когато не искаше да се подчини, летя срещу Слънцето, падна и умря. А бащата летеше, така ако мога да кажа – по сенките. Тогава?

  • Умът има съображение, Духът – прозрение!

И битката между Наука и Мъдрост ще бъде до момента, когато Мъдростта ще изгради от човека бог в развитие. Следователно каква е голямата идея на бъдещето? Да си махнем пришитите крила и да родим свои!

Опитът в Митологията с Пегас не е ли същият – ум и въображение? В този смисъл културата на ума прави (разбира се в защита на себе си) нещо много странно – сваля стремето от седлото на коня и му слага крила. За да бъде победител Пегас и да може да скита из света, трябваше да му сложат крила. Колко странно става тогава... Кое е тайна на битието щом можем да сменим стремето на ездата с крилата на Пегас? Виждате, че приложният ум има изобретателност. И сега, когато вече правим самолети, ние трябва да кажем: великолепно Науката разбра, че миналото може да є послужи да освобождава енергии за бъдещето. Това е Науката, когато направи кръстосването си с Божествените енергии и пътища, които са ни оставяни от Мъдростта! Тогава Науката е свобода от оверижената воля на Сфинкса. Но той остава у нас, докато минат културите на добродетелите. Науката сега може да каже на Сфинкса: „Да, ти проговори, твоята гатанка е отгатната, но твоята прокоба беше жестока, защото е измерение на ума, а не откровение!“

Така в културата на Фройд Едип стана жертва на това, което нарекоха „Едипов комплекс“. Фройд, като юдаист, като евреин, ако имаше не толкоз знанието, отколкото куража да приеме теорията за прераждането, щеше да бъде повече от гениален. Но страхът на миналия, страхът на грехопадналия Адам беше по-властен от онова, което щеше да бъде мъдростта на една разтълмена тайна – тайна на Сфинкса. Наука и Мъдрост!

Но и пирамидите, и всичко друго, което Науката ни е дала, ще мине пред преценката и волята на това, което наричаме Ум и Мъдрост – Адам и Богосинът. Разбира се, трябваше да се изградят олтари – зрими, осезаеми, много богати! Защото – няма религия без олтар и няма олтар без обред! Да, добре. Какво още каза Учението на Мъдростта по този въпрос – свобода от жертвоприноса! В какво, кой е Новият олтар? Книгата на Живота. Книгата на Живота – рече Мъдростта – е новият ви олтар! Там няма обред, няма жертвопринос друг, освен това, което казахме: Служение без Себе си!

Какво е казал обичният на всички Сократ? Защото той много добре се е захласвал на мегданите, на мегдана си е изживял живота. Имал е няколко деца, не знам как ги е хранил, но улицата му е била живот. Един ден жена му отива при него (той си разправял приказките там) и му хвърля леген вода. Знаете ли какво отвръща Сократ: „Е, Ксантипа, Ксантипа, благодаря ти, не бях се мил тази сутрин!“ Но все пак Сократ остави нещо много странно: Познай себе си и ще познаеш боговете и света! В този смисъл ние бяхме казали: Направи Служение без Себе си, за да дадеш стойност на боговете; утвърди Себе Си, за да имаш съзнанието на боговете! Това е Учението Път на Мъдростта в съпоставка с Науката. Това е тайната. И все пак, Сократ е велик. Помолил съдиите да не го осъждат на смърт, а да го съхранят и да му повярват – за да чуят неща от Бога, които ги освобождават от тяхната заземеност. Помолил ги, но те не са го послушали. Разбира се, Сократ остана знамение – той постави проблема за Аза. Сократ е казал, в този смисъл, че „по-важното е какво съм аз и какво назначение имам“ (според мен преводът е лош – „какво предназначение имам“, а не – „какво назначение“; не са го назначили за философ, няма такава служба).

Ето как Знанието става йерархия на посвещение, когато мине в съответната школа. И в това велико посвещение човекът изработва една голяма тайна – дадена в образа на Сизиф. Какво е Сизиф за морала? Изкупителят на грях, страданието в най-грозните размери на непреходност. Тикаш камъка на грешника, той пада, ти пак тикаш – това е умът. Но къде е тайната на Мъдростта, която смени тегобата на този мъченик Сизиф? Тайната е в това, че той не бива да има отчаяние. Липсата на отчаяние е прозрение на Мъдростта!

Кое е онова, което може да бъде несмутено от страданието и дългия път? Знанието на Мъдростта, което ви прави свободни от минало и ви дава бъдеще! Ето за Сизиф например тези съпоставки ги правя, за да имате паралела – защо наричам Науката, че работи с миналото, за да извежда бъдеще, и защо казвам, че Мъдростта открива бъдеще, за да остави минало? Защото това е еволюцията – инволюционно слизане на Божеството в последна плът, за да може после одухотворяването на тази плът да ви даде идея за Възкресение. Във всички случаи то е стояло вън от човека, но Мъдростта ви каза: Възкресението стои вътре в човека с една идея, която наричаме Самокръщение!

Така че човекът, който има наука, е и биология, и ум, но е и Дух. Умът позволява Мъдростта да осени него, Адама, и поданиците му, ако мога така да се изразя. Посредством ума се ражда Културата на Мъдростта. А тя ви оставя нещо много странно – идеята за Съсътворител! Ето това не можаха другите култури да оставят.

  • Мъдростта откри пътя на Съсътворителя – Науката ще го доказва!

С Възкресението си всеки трябва да одухотвори материята. Това е право на Учението на Мъдростта. И по този начин Науката ще открие възможността да освободи от т. нар. „зло“.

Докато в Науката емпиризмът ще бъде доказателство, в Мъдростта ще остане това, което наричаме „метафизика“, поне в общоприетия смисъл. И тогава чак бихме разбрали тези тревожни думи на Христос: Имаше много неща да ви кажа, но не сте готови! Затова наричам човека на Мъдростта един „подвижен храм на познанието“. Подвижният храм на познанието е човекът, а не съответните там формули. И, разбира се, ще има наука, която ще е приложна, тя винаги ще остане идея за доказателства – за да убедите. Но тя няма никога да стане откровение или творчество, няма да може да стане причина. Защото това, което тя намира като причина, е казаното от Мъдростта – оставеното в минало за бъдеще, за да се намерят там, така ако мога да кажа, онези малки елементчета на големите неща.

Мъдростта е оставяла своите белези. И тогава Науката ще каже: „Ето, открихме!“ Откривателство... Архимед ще каже: „Еврика!“ – „Открих!“ Откри онова, което отдавна Мъдростта е оставила (а ние потвърдихме с това, че водата е астрален образ) – само каза, че тя носи кората, защото кората измествала толкоз вода... И човечеството ще прави поклони и признание, логично е. Логично е, защото то няма диоптрите на Мъдростта, за да каже, че това е откритие, което отколе е дадено в идеята на Сътворението. И тогава, когато съ-Сътворителят го открие – да, той се приближава до Онзи, Когото нарича свой Сътворител. Това е голямата тайна.

Следователно тази съпоставка, която можем да направим между Наука и Мъдрост, тя е какво имаме в себе си.

  • Панорамата Наука носи лъчи от Мъдростта, както в панорамата Мъдрост не може да няма сенките на ума!

Защото едно откровение даде ли идеята за Потопа? Даде. Какво стана с този потоп – потопът на Адамовото човечество с Ной, който направи наука? Ной направи кораб – наука приложи, но приложи ли Мъдрост? Не. Стана ли по-добродетелно Ноевото човечество? Не, даже малко по-грешно. Виждате ли?... Така че и тези спекулации, че сега пак ще има някакъв потоп и т. н. – всичко това е работа на дребния ум.

А вижте при Раждането на Христос какво става. Имате не само предвестието, което е казало откровението. Вие имате едно вестителство от Небесата – ангелите пеят: „Слава във висините Богу!“[8] – едно предвестие, което дължим на Мировото Съзнание. И изведнъж – приложният ум и приложната воля – овчарите жертвопринасят. Какво имаме след това – мъдреците, те вещаят бъдещето, правят поклонение за бъдеще. Ето това са нещата. Във всеки акт на историческа зримост – защото, в края на краищата, Бог е една историческа зримост – вие във всеки исторически момент може да Го видите, разбира се според ръста: дали наука Го представя, дали откровение Го дава, или пък повелята на един Моисей, който търси да уплаши света и да има покорни изповедници... Ето ви историческите стъпала.

И така, идея за потопи, но умът в практична приложност направи Ноевия ковчег. Наистина, когато му казаха. И все пак, ние можем да твърдим, че в Науката е имало знание. Защото можеш ли да направиш един ковчег, ако не си имал знание; можеш ли да направиш една пирамида, ако не си роден архитект? И то такава – съхранителна. Тогава ще приемем ли тезата на пренасянето на култури? Не е важно дали има Мирова намеса в пренасянето – важно е, че имате човек, който носи цялата Мировост! Човекът е преносителят на Мировостта! Можеш ли в него да му върнеш знание? Можеш. И как се връща? Адам заспива, за да се направи клониране. Следователно сънят е едно знание, и то изобилно богато знание. Затова има сън-откровение. И голямата част от пророците точно това правят – чрез сън дават откровение.

Така че, когато съпоставяме две тенденции, не бива да им кажем: „Избийте се!“ Не, ние трябва да кажем: „Всеки в своята одежда трябва да носи приличното му оръжие.“ Не може на генерала да дадете войнишки нож. Но ако на войника дадете генералски жезъл, тежко и горко на армията... Това са големите неща, а не само превземките.

В идеята на страха един Галилео Галилей го свалиха от кладата, защото и той като Зевс се уплаши, че ще остане без жизненост. Каза пред Инквизицията: „Не, Земята не се върти!“, после рече: „Тя се върти!“ Страхът – ето ви страха като сила. Зевс добре го изявява, а пък Кронос, бащата на Зевс, още по-добре го е изявявал, като си е ядял родните деца едно по едно...

На страха някои се опитват чрез науката да намерят лечение. Това са психоаналитиците. Фройд направи точно така. Но той не можеше да определи престъпността като друго поведение, освен като съдба – когато Едип трябва да убие баща си, защото мойрите са казали, че той ще го убие. Съдбите, трите мойри, са предрекли и баща му решава да го хвърли там... Този страх, тази психоза е това, че получаваме знания от ума, от науката – а не от откровението. Откровението в митологиите го дават в трите богини, но те са телесни и тяхната вибрация не може да не изживява страх. Не е вложено божество – те минават за божества, но преходни божества. Затова от тях само споменът може да бъде наш.

Има някои обяснения, с които не съм много съгласен (обяснения на световни мислители), защото те са по-скоро съображение, отколкото прозрение; те са по-скоро търсене чрез Науката. Така както, да кажем, една Алис Бейли го прави – много добри неща казва, но те могат да убедят ума, не могат да убедят прозрението. Защото, ако беше казано, че човекът е един бог в развитие, тогава страхът нямаше да накара Кронос да си яде децата. Няма защо от страх да се изяждат децата на Сътворителя, щом те могат да станат – пряко Науката, а чрез Мъдростта – Съсътворители!

Ако досега сме разделяли човека на Ум, т. е. Адам, и на Христос – Възкръсващия, то при Учението Път на Мъдростта (поради йерархията на Доктрината на Духовните вълни) раздялата става среща – среща на Божията човечност с Човешката божественост!

Учението Път на Мъдростта предоставя битие на Незнайното!

 

[1] Вж. Иоан 14:6.

[2] Вж. Битие 3:23.

[3] Вж. Лука 3:16.

[4] Матей 5:48.

[5] Вж. Матей 22:44.

[6] Вж. Иоан 21:6.

[7] Битие 3:21.

[8] Лука 2:14.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993