Зареждам...
Откриване на Събора (3/2005)

Откриване на Събора

Слово

Децата на Деня не са вестители – те са освободители!

Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, скъпи Деца на Деня!

Честит големият празник на Обществото Път на Мъдростта, носен като знамение и служение от страна на Децата на Деня – Вторият събор от Втория цикъл Събори!

Добре дошли! И изминете своя път. Път оставен, чертан в световната история – както беше казано в миналогодишното Послание: Извървете своите Голготи! А с Мировото знание – както в сегашното Послание е дадено: Направете своите служения!

Благодаря на вашето присъствие, на готовността ви утре да започнем своята делова работа от Втория събор на Втория цикъл. Благодаря Ви!

Трогателно беше от страна на председателя, на представителите на модулите и ръководещия Издателството (в сътрудничеството на това, което създава културата на Обществото Път на Мъдростта) да чуя, че Обществото е поискало и знае как да живее – така както е поискано в Молитвата: Отче наш, научи ни живи да бъдем в Тебе! Този Отче наш, Който е акумулирал лъчите на Мировата Същност, Който е отредил образеца на Бог Отец и Който е дал Своя Пантократор, е това, Което ние в почитание и признание осъществяваме с Научи ни живи да бъдем в Тебе!

Те дадоха израз на тази потребна енергия и на извървян път как се усвоява и се живее Творецът. И то точно в този чертан панорамен път на Учението през 2005 година, в който безспорно сложихме трите големи Повеления и трите изведени от Посланието теми[1].

Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! Ето начина, по който те изразиха поведение и служение. Посочиха резултати и потреби в бъдността – точно това, което бе поискано в Посланието. Безмерната щедрост на Небето не може да бъде оспорена, но бе поискано нейният представител – Небесният Адам, на тази Небесна твърд да бъде защитен; както и Земният Адам – като Планетна социология на това, което Конституцията на битието повелява над нашия Път. Безспорно, той, Адам, беше дарен с една осветена бъдност, както е казано в третото повеление, наречена Пътят към Дървото на Живота.

Всичко това, което черта триъгълника на светостта, и, разбира се, извивките на Мъдростта, създаде тази култура на трите големи лекции, които (за радост на Обществото, а разбира се и за потребата на всеки утрешен ден), както знаете, са: „Бъдещето на Сътворителя“, „Дървото на Живота като Култура на Единосъщието“ и „Сакралната революция – Ново поколение“.

Трябваше да се тръгне така, както първото повеление поиска – да се даде Знанието на Учението. И то наистина тръгна с една от големите идеи, дадена във второто повеление – да защитим Земния и Небесния Адам – онова, което във ваше лице носи предшественика и бъдника. Това голямо тайнство – кой можеше и как можеше да бъде защитен един Земен Адам? Имаме ли образци в културата на човечеството, където виждаме Земния Адам във вътрешното си светилище (както Учението беше вече казало, че олтарът на човечеството е вътре у нас, не вън, и че този олтар е Книгата на Живота)? Как можеше и кое е онова, което ни води към защита на Земния Адам? Това е Пустинята на изкушението!

  • Земният Адам бе защитен в Пустинята на изкушението!

Там беше местото, където той трябваше да се прости с триъгълника на миналото: хляб, чудо и власт.

Но как се защити Небесният Адам?

  • Небесният Адам бе защитен на Голгота!

С извървяването Пътя на Голгота! Страдание, за което казахме, че го няма, а има развитие; смърт, която я няма, защото тя ви прави безсмъртни; идея за Самокръщение, за да можете да извикате Кундалини и да одухотворите материята, което е повелението на човека бог в развитие по Конституцията на битието!

Това беше великото тайнство тази година – да се защитите като социология, като Планетна социология, като Земен Адам. И да се защитите като Небесен Адам, като изходите една Голгота, като направите Възкресение, когато може да съберете цялата същност на Божията човечност, която да изведе вашата Човешка божественост с Кръста на Възкресението.

И с третото повеление – Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!, можехме да попитаме: Как се ражда културата на Единосъщието? Именно чрез Възкресението. А Възкресението е победа над властта на земните сили – сили, които са най-голямото изкушение на съблазънта – Махни се от Мен, сатана! Само на Господа Бога, Единаму, се покланям!

Ние сме свидетели на кръстоносно поклонение пред силата на властта, на изумителната лицемерност на човека в името на властта! Свидетели сме и на невежеството, което изживява човечеството в своя път – че прави култура. Но това е неизходеният път на еволюцията и слепените мигли на Човешката божественост пред великия закон на преражданието и отговорността в лицето на кармата.

Така тези три повеления на тазгодишното Послание, което нарекохме Послание на Мировото Служение, бяха вашата отговорност в Пътя на Служението. Те бяха вашата приложна воля, за да дадете Знанието на Учението Път на Мъдростта; за да дадете правото на Земния Адам да прави своята социология; да дадете вътрешното величие на Небесния Адам да изходи своята Голгота. Тогава наистина Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота! Само този, който може да яде плода от Дървото на Живота, може да утвърди поисканото от него право – Отче, научи ме жив да бъда в Тебе, за да бъде той една от първите реалности на човечеството в своята предназначеност, а не обреченост. Защото човечеството работи с обречеността като извежда знание само от еволюцията, а не от своята сакрална революция, която е право на посветените, които могат да правят Служение без Себе си.

Това тайнство тази година предостави на вас, Децата на Деня, достойнството да направите личната си сакрална революция със знанието за свобода от таблиците на морала, обявили човека за грешен и обрекли го пред властта както като съблазън, така и като употребена болезненост. Човекът в своето търсене изживя болезнеността си за власт, за господство, затуй не разбра нито своя съпътник, нито своя брат. Ето защо тази култура сменихме с културата на събожника.

Аз често се смущавам, че това понятие – събожник, остава повече като дума в съзнанието на хората, което не бива да е така в Пътя на Децата на Деня. Събожникът е обител, която съхранява посветения! Там са първите зидари, които правят свобода. (Затова е казано – Служение без Себе си.) А идеята за свободата е най-върховното право да нямате ограничения! Затова Децата на Деня ги кръстих, че са освободители. Защо? Защото имат идея, че събожникът не е никой друг, а самите те; защото те имат Път! Път, за който нозете им бяха измити – защото те се научиха да свещенодействат, а не да служат само. Свещенодействието е едно вътрешно заклинание на обречения в сакрален път! Свещеният път на събожника – това е както идеята за милосърдието, така и битката за будност в отговорност. Тогава вече ние можем да говорим: Идете и търсете Откровението! А Откровението е идеята, която потвърждава тезата ни за Духовните вълни: Всичко ново творя – ново небе, нова земя, нов Адам! Адам събожникът, не Адам грешникът. Събожник е най-голямата енергия за бъдността – енергия която освещава Пътя към Дървото на Живота!

Така че тази година това, което в Посланието беше дадено, в своята приложна воля Децата на Деня в техните ръководни начала приложиха. И безспорно нещата, които са казани върху Учението, най-вече на Редакционния съвет дължим, че са изведени – както виждате, в Списанието са изведени отколе дадени тайни. А казал съм, че вече няма тайни, но ще има тайнства – тайнството на човека бог в развитие, на събожника, на безименните Светители и, бих казал – на Пантократори; тайнства на Културите на Мъдростта, на Истината и бъдната Свобода!

И така: Земният Адам се защитава в Пустинята, в битка; Небесният Адам се защитава на Голгота. А онова, което може да създаде култура на Единосъщието, се защитава чрез Самокръщение, което ви дава Възкресение!

Това е голямата идея, която тази година Посланието ви остави. И с особено чувство на благодарност на вашата приложна воля дължим днешната голяма радост – отново да се съберем на Събора в Родопите, където ще имате своята взаимност и безболезнена раздяла не само с културите на посветени, но и с школите на посвещаванията – с предаността към онова, което миналото остави като стойности; ще имате смелостта на новите откровения, които могат да правят Път без минало!

Това е пожеланието, което в тази голяма бъдна и чакана среща ще трябва утре да почнем да осъществяваме. Затова сте Деца на Деня – именно Денят е, който трябва да осветите, за да бъде делото ви свещено!

Аз няма да ви кажа, както се казва, че скърби ще имате в живота. Не! Няма да ви кажа, че болки ще имате в живота. Не! Нито ще кажа, че ще има умирания, защото за мен смъртта е знакът на безсмъртието. Или трудът ви – както трудът на Сизиф е интерпретиран като безсмисленост в психологията на човечеството, че е безплодие, че е безпредметност в жертва. Още преди много, много години го характеризирах: Величието на Сизиф е в това, че му липсва отчаяние! Отчаянието е култура на посредствеността, култура на преходността. Култура, която не е ходила в Пустинята; култура, която не е защитила Адам, Земен или Небесен. Така правеха човека подвластен, така правеха човека покорен. Казаха, че човекът е грешен, а аз винаги ще ви моля да водите битка за този „грешен“ безгрешник с това, което се нарича власт, култури и институти!

Децата на Деня – това е вашето Мирово Служение в една култура с Конституция на битието, в която сме казали: Аз и Той сме едно!, и в една Планетна социология, в която стои: Няма зло, има нееволюирало добро! Тези две същности, ведно с измитите нозе, са Пътят на бъдещето (така, както е наименованието на съответната книжка – „Път за Бъдещето“). Не се лишавайте от предназначението си! Не оставайте в люлката на традицията! Път за Бъдещето...

Утре сте там, откъдето вземате своя нов старт. На добър път за Бъдеще!

 

30.07.2005 г., Пловдив, Дом на техниката

 

[1] Толев В., Път за Бъдещето, 2005 г.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993