Зареждам...
Среща на Ваклуш Толев с Децата на Деня от регион Варна (3/2005)

Среща на Ваклуш Толев с Децата на Деня от регион Варна

„Alea iacta est!“ – Жребият е хвърлен!

Добър ден, скъпи Деца на Деня! Има радости, които не могат да бъдат заменени. Затова съм казал, че радостта е усмивка на Мъдростта.

Небето осени своите пратени Деца (а Небето е вашият духовен свят) да изходят Пътя, който е най-благословен – Голгота, макар културата на обикновената социология да го нарича „път на страданието“. Не, той не е страдание. Голгота е одухотворяване на материята – идея за Възкресение. Голгота е човекът бог в осъществяване!

Често казвам: Позволете ми да ви живея! Някои искат правото те да ме живеят. Аз никога не съм се ограничавал, когато съм давал. И сега няма да се огранича. Позволете си това, което вашият дух и път може да осъществи!

Бъдете благословени в днешния хубав ден[1]! Християнската религия има Бог Син – единствена в света. Никоя друга религия не е направила Сина си Бог. Отреди на майката едно много достойно име – Богородица, и сега ние твърдим, че човекът е бог в развитие. Ние, Обществото Път на Мъдростта, може да не следваме обредната страна, може да не приемаме много неща от религията, но не можем да отречем еволюцията. Разбира се, говоря за сакралната революция и свободата от минало, но не от това минало, което е начертало един Кръст, защото нямаме основание да бягаме от Възкресение.

Честито ви големият празник! Нека живеем тържеството! А тържеството винаги свършва, но тържествеността, с която музицираме своя духовен път – никога! Никога не свършва тържествеността. Защото тя не е само химн на свободата или „Ода на радостта“, а Път. Път за бъдещето! Винаги съм казвал – крадете идеи за бъдеще!

Това, което ние даваме, е Път на Мъдростта. Ако нямаше тази йерархия на Духовните вълни, нямаше да имате вътрешно осезание защо трябва да се прави служение. И тези, които бяха горе на Събора в планината, можаха да се изживеят в едно голямо духовно единство. Там си позволих да изнеса лекцията „Отговорността на Учителя и поведението на учениците“. Знаете ли (както е дадено в книжката „Път за Бъдещето“, в която излязоха трите лекции), винаги ще има съмване, докато планетата съществува. Но винаги ще има и заник, докато тя се върти около Слънцето. Макар че преди това култури, дори и християнската, качваха на клада, че някой казва: „Не Слънцето се върти около Земята!“ Виждате ли какви грандиозни противоречия е имало в световните култури?! Затова подчертавам: Конституция на битието с член „Аз и Той сме едно!“ Няма по-решающа тайна, освободила се от бременността да каже това тайнство. Тайнството, че човекът е един бог в развитие – Аз и Той сме едно!, и една Планетна социология – Няма зло, има нееволюирало добро! Най-великото нещо, което човечеството получи и което в психологията на българина стои! То само трябваше да се трансформира. Иначе то стои в психологията му – в това, което му беше дадено чрез Танг Ра.

Когато се връщате дълбоко в себе си, за да потърсите присъствието на едно Небе, на едно име за Бог – Танг Ра, там няма сатани, няма и ангели. Значи не ви предстои изкушение. Това е величието на българина! Нямало е кой да го изкушава, нямало е кой лекокрило да го гали, че той е белязаният. Нито ангели, нито сатани – можете ли да си представите една такава психология! И тя е вървяла хилядолетен път. Каква тъкан е правена в психологията на българина!

И какво прави княз Борис Покръстителят? Защото не е достатъчно само, че нямаме ангели и сатани. Същественото е, че Синът Човешки става Син Божий и глава на една култура, културата на християнството, с другата идея – за Личност. Не е жест на оскърбление към Небе и богове, когато са направили Сина Човешки Син Божий. Но Му начертават Път – жертвен Път, който наричат страдание, защото не са знаели йерархията на Духовните вълни. Ако човечеството имаше тази доктрина, щеше да приеме новостите: да разбере, че след една Духовна вълна на Любовта може да дойде нова Духовна вълна – на Мъдростта; че могат да дойдат след нея Духовната вълна на Истината и Духовната вълна на Свободата. Свобода, в която вече са Богове. Как се съчета това нещо в културата на Мъдростта – Божията човечност да направи своята среща с Човешката си божественост! Това са Децата на Деня – те не са апостоли, те са освободители!

Разбира се, човечеството има да минава още дълга еволюция, но идеята за една сакрална революция, в която ще намерите великото тайнство „Остав`и мъртвите да погребват своите мъртъвци!“[2], стои. Няма в световната култура мисъл равна на тази излъчена енергия на чертан духовен път. Няма! Нито в индийските свещени книги, нито в египетските писания, нито при тези, които са създали законодателства в различните държави. Това е, което ние формирахме с мисълта „свобода от минало“ – това е пътят на Децата на Деня. И те имат основание в съответната отговорност да го изходят и в съответното служение да го осъществят.

  • По силата на еволюцията Път се ходи, но по силата на приложната воля Път се осъществява!

Това е голямото тайнство – свобода от минало!

Днес е ден и на Варна, и мой ден. През 1956-та година на 15-и август от Варненския затвор излязохме няколко политически затворници. И винаги си го спомням, и някак си много често се случва тук да си го празнувам като вътрешен празник, като удостоено поведение с награда – освободен един непоправим. Аз оставям настрана епитетите като „политически престъпник“ и пр. Това бяха хладнокръвията, които революцията остави в идеята на отмъщението. Тези беди са, които трябва да бъдат изсушени, които трябва да бъдат забравени, за да може не само този, върху когото са падали нападките, да не носи бремето, но да не тежи и като карма на онези, които са го приложили. По този начин ние освобождаваме кармата на България от това, което революциите в техния социален тип, не в свещеността – не сакралните революции, а социалните революции са оставили върху Националния дух – своя атавизъм към жертвоприноса и удовлетворението на своята жестокост. Ако ние спомняме бедите, те тежнеят! Идеята е да освободим Националния дух за Път, тъй като този народ е белязан да даде една нова култура.

Ако някой мисли, че утре тази култура ще стане венчалната невеста на българския път, не е вярно. За християнството бяха нужни три века; за Учението Път на Мъдростта, и при тези комуникации, минимумът е един век. Затова върху вас пада голямата отговорност – върху вашата будност, върху това, което наричаме Служение без Себе си! И не е проблемът едно Дете на Деня да се освободи от своята карма – проблемът е бъдната национална идея, когато ще даде своята доктрина, да не бъде обременена с бремето на жестокостта. Трябва психологията ни да се освободи от идея за властност, каквато наблюдаваме сега в т. нар. политически игри.

Цезар е прав, когато казва: „Alea iacta est!“, преди да мине Рубикон. Той е покорил света, но не е покорил Рим. Фразата му е чиста и ясна: „Alea iacta est!“ – Жребият е хвърлен!, и той минава Рубикон. Покореният Рим, разбира се, го уби, но знамението да имате Рубикон с една идея, че жребият е хвърлен – това е пред Децата на Деня. Вашият жребий е хвърлен! Но не вече само тук – жребият ви е Миров! Затова тази година Посланието е Мирово. И трябва да се прави разлика между едно Мирово съзнание и едно планетно знание. Учението Път на Мъдростта тази година ги разграничи. Културата на Мъдростта е неизбежна, за да може всеки поотделно да каже: „Жребият ми е хвърлен!“

Покушението не е бреме. То е услуга в идеята да дадете на бъдещето начина на победата – липса на отмъщение. А на всеки кармата има по някакво възелче. За това възелче легендата даде разрешение – разсякоха го. Но така е, когато бруталността няма друг изход. А Гордиевият възел трябва да бъде развързан. Той е кармата на човека, а не формата на отмъщението. Кармата е развързване и това е голямата жертва, която трябва да научите!

Аз мисля, че тази година беше върхова в своята даденост, ако щете в своята щедрост. Толкоз много концепциалности се дадоха!

Така че, развързвайте своя Гордиев възел! Точно това правят Децата на Деня – Път. Пътят на Мъдростта!

 

15.08.2005 г., гр. Варна, Артгалерия „Актив“

 

[1] 15-ти август, Успение на Пресвета Богородица.

[2] Лука 9:60.

Нур 2020
НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993