Зареждам...
2-ри събор от II цикъл Заключително слово (3/2005)

2-ри събор от II цикъл

Заключително слово

Децата на Деня са Служение!

Добър ден, скъпи Деца на Деня! Радостта наистина е усмивка на Мъдростта. И в молитвата ни е сложено, че сега и във всички времена Мъдростта ще остане. Затова радостта ми е толкоз голяма, че вашето присъствие живя – живя къс от големия хляб на Мъдростта, от богатата трапеза, която тези шест дни даде на всички ви. Разбира се, щедростта на Мъдростта не е само тук. Нейните аурни пътници са в онова, което казахме в Посланието тази година – че то е Мирово, че вашето служение е Мирово. Ако някой се усеща беден, вината е негова, а не в трапезата – трапезата е пре-изключителна. Когато определяте бедността си, значи вие сте я пропуснали.

Има една поговорка: „Добрият край освещава лошото начало.“ Ние не можем да приемем, че нашите начала са лоши, за да чакаме добрия край. Но не мога да не бъда възхитен в чувството си на благодарност, че добрият край увенчава достойното начало, което ви водеше към трапезата на Мъдростта.

Благодаря ви от сърце за това, което тук в продължение на тези няколко дни имахме – предаността, служението и отговорността на Децата на Деня!

Когато се търсите във вековете, ще се намирате. Ще се намирате на тази горска даденост, която ви носи голям благослов и голямо плодоносие. Нека не се уморяват ръцете ви да берат плодове от Дървото на Мъдростта! То не се храни само от земните енергии – то се храни от онова, което е ниспослание на Мировата енергия.

Благодаря ви за всичко, с което толкоз предано и достойно живяхте тези дни!

Дойдохме до това, което се нарича привършване на учебните занятия. Защото Съборите, ведно със Семинарите, са една обучителна школа, която прилива. А тази година, без преувеличение, имахте най-богатата трапеза и най-голямата будност. Трябва да благодарим на всички онези, които, с каквото са могли, са направили принос в това творческо дело и в тази утвърдена в бъднината знайност по Пътя на Учението. Осъзнато или неосъзнато, във вековете когато срещнете дори един афоризъм от Учението Път на Мъдростта, нещо у вас ще ви подскаже, а ако може да хване антената ви и пр`игласа на онова, което го е дало, ще спомните своето присъствие и ще направите ръст в духовната си будност!

Няма по-голяма радост от това човек да се види осъществен. Няма и по-достойно дело от това човек да се е научил да се жертва за събожника. Не за врага, когото трябва да надделеем като мисъл – че човекът не ни е враг. Когато той е събожник, ние няма защо да изразходваме енергии да побеждаваме враг. Ние можем само да благодарим, че нашата будност или дори нашата светлинка на светулка, му е послужила да не бъде враг. Ако ние даваме светлина, няма защо да упрекваме тъмнината в другия. Това не е извинително. Може би на правната маса е отговорно, но в духовното служение не е извинително. Нашата светлина е, която дава на другия да не се спъне в Пътя. Затова го кръстихме „събожник“. А събожникът е единство – съ-плът и съ-Дихание – родени из благодатта на Сътворителя!

Тази голяма радост, която казахме, че е усмивка на Мъдростта, е великото тайнство, че Един, Сътворителят (Който не е единствен) е предоставил Себе Си в бъдната пътека на Децата на Деня да станат Негови Съсътворители. Това е великото тайнство на Учението Път на Мъдростта! Не само че имате събожници, към които носите отговорност – вие имате будната необходимост да бъдете Съсътворители. Не се лишавайте от това основание, което Знанието – не вече като прозрение само, а като вътрешно откровение, ви е дало. Не се лишавайте от него! И точно тук Семинарите, точно тук събирането на Школата и действието на общото ви участие в Събора създаваха тази аура, макар че отвреме-навреме сигурно някоя мравка е полазвала върху мисълта ви.

Човекът е бог в развитие – това ще дадете! Това е, което няма да ви оневинява, защото не сте направили грях, а сте обичали другия наравно със себе си, понякога и повече.

  • Приливът на обич не е проблем на декларация – той е проблем на жертвено служение!

Така, защото ако Учителят не се пожертва за всички, то не може пътникът да превърже ранения и това да го нарекат милосърдие. Не в друг е Пътят – Пътят е даден и той е във всекиго! Но възрастта, духовната възраст е тази, която позволява да се изходи един километър или хиляда километра. И тук е дарът на жертвата – да го изходим за нашата духовна общност, за нашата цялост, за нашата определена бъдност на Служение, което има Миров характер, а не само личен просперитет.

Аз съм много благодарен, че заниманията, ако можем така да ги кажем, или школските потреби, минаха на едно извънредно високо ниво, с една отговорна формула на Служението (и при едно взаимно приливане в подадената ръка), към което Учението Път на Мъдростта води своите Деца на Деня. Защото в превода, който говоря за тях, казвам, че те нито са апостоли, нито ученици, не! Децата на Деня са Служение! Вие имате Служение, защото браздата, до която се извършваше обучението, беше до това, което нарекохме Път на Мъдростта.

Радвам ви се от сърце! И понеже не мога при всекиго да мина и да изкажа своята благодарност, ползвам случая да ви благодаря на всички!

Някога бях казал една особена фраза: Моят Път може да е трънлив, но не се пазете от тръни!

Бъдете благословени, скъпи Деца на Деня! Констатацията, която правите, тя е същината на вашето битие!

Не проявявайте защитата си чрез отрицание. Отрицанието е жертва на подема, а свободата е будност на Всемира! Имайте тази свобода! Завоювайте терена и служете на Това, Което ви призова!

С особено чувство на благодарност към всички за вашето присъствие на този Събор, който направихме! Нека бъде благословено както вътрешното ви определение, така и външното ви служение, защото обитавате планета! Нека бъде благословен домът ви, към който имате лична и социална отговорност! Нека бъде благословено вашето прощение с онова, което наричам минало, заради бъдност, която ви дава посвещение!

Децата на Деня – това е прозвището ви и споменът, който ще ви остане. Това е, което в хилядолетията ще ви напомня за великата жертва, че човекът е бог в развитие. Пазете го, изграждайте го! Не търсете поклонници пред вас. Защото оскъдността, с която може да обидите молителя, е беда на човечеството! Когато дойде безмерната щедрост в служението ви, тогава онова, което е потребно, ще даде своето признание – а то е събуденият Бог у вас. Нека Той ви води! Нека бъде благословено вашето всекидневие! Нека великото тайнство ви придружи и в най-радостния миг, и в най-трудното! А трудно няма, щом има знание, че човекът е един бог в развитие!

Благодаря ви от сърце, че бяхме тук, където щедростта на природата ни е покровителствала и където взаимността ви е направила пътници към великия Храм на Мъдростта!

Пътят не се губи. Ние всякога можем да присъстваме. Най-същественото, където и да сме (по силата на географски обстоятелства, социални и семейни потреби), е невидимата ни същност – събожничеството, с което сме изградени. То е всеки момент у вас, за да присъствате там, където поискате, или да приемете онзи, който в даден момент ви е потребен.

Благословен Път в планетата! Благословен Път извън планетата на всички ония, които имате този дар! Пестете себехвалата. И пригответе себе си за по-големи гости, които еволюцията е отглеждала и ги е наричала Богове.

Честито ви привършване на големия празник! Благодаря на онези, които го набогатиха – както с малкия хубав театър, така и с пеенията, така и с декламациите... Благодаря на всички, които в своя вътрешен, сакрален храм правеха всекидневните си молитви за това, че принадлежим към една духовна същност, която изгражда сега земния храм, но има своята приютност в Небесните селения!

Деца на Деня, благодаря ви на всички за всичко!

На добър Път! И достойно Служение в отговорност, каквато Учението на Мъдростта повелява!

 

04.08.2005 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993