Зареждам...
Адам като Мирова защита на знанието (4/2005)

Адам като Мирова защита на знанието

Адамовото умиране е идеята за Мировата защита на знанието!

Има радости, които не могат да бъдат вписани в минало, защото те са радости на едно откровение на бъдещето, което ви чака. Децата на Деня са откровението на бъдещето! А идеята, че човекът е бог в развитие е ключът, с който отключвате храма на бъднината. Тази неизбежна потреба е вечният копнеж на човека. Тя е, която го отвежда на Голгота, която го отвежда от дясната страна на неговия Сътворител – Бог Отец. Да благодарим на тази изумителна щедрост, която Небето ни дава! Да бъдем отговорни към това предназначение, за което Децата на Деня са тръгнали!

Пристъпвам към разглеждането на Адам като Мирова защита на знанието, защото в Посланието за 2005 година поставихме и разгледахме въпроса за Адам – Небесен и Земен[1]; за онази сакрална революция, която безспорно извежда от човека Божеството, чиято тайна е, че когато говорим за Бога, не бива да оскърбяваме човека. И не беше изведена само тезата, че човекът е един бог в развитие, а че той е и един съ-Сътворител. Това е тайната на сакралната революция!

Темата за някои ще изглежда твърде откъсната, но в никакъв случай тя не е абстрактна. А да се приеме нещо зависи и от това, с какво предназначение даден човек присъства на тази планета. Разбира се, лесно е, когато човек има една нова доктрина, да усвоява онова, което предоставя сега трапезата на Учението Път на Мъдростта като Духовна вълна на бъдността на човечеството.

В предишни лекции съм разрешил някои от проблемите, за да не бъркаме Мировата същност, т.е. Мировото съзнание с планетното знание. И затова тук е казано: Адам като Мирова защита на знанието.

  • По принцип Адам е Миров – Миров защитник на знанието; по еволюционно развитие той е планетен – планетният страж на знанието!

Защото Адам от Небесните селения, където можем да говорим за Мировост, беше станал земен поселник. И той е планетно знаещ, не Мирово съзнание. Това трябва да разберем – с какъв паспорт да характеризираме Адам като Мирова защита на знанието.

Кое беше онова свидетелство, което го прати, за да прави знание? Умирането! Адам умря. И го виждаме след това в една преповторка. Онази мисъл, която повтарям, че на Голгота какво имаме? Среща на черепа на Адам с Кръста на Христос, на Иисуса, Който става Помазаник. Черепът на Адам е онова, в което е сложено мисленето, което приема мисленето. Символът на мисленето се събра с какво? С горната част на Кръста на Христос – одухотворяване на материята чрез Разпятие, което ви дава извеждане на Диханието и правото на Възкресение. Това е отработената Адамова личност, в продължение на милиони години, в лицето на Иисуса. Затова Иисус Христос е живяно човечество и в същото време осъществена Божественост. (Голгота за света на Христовите изповедници е най-страшната трагедия – за мене тя е най-великият акт на демонстрирана безсмъртност на човека.)

Следователно Адам даде двете начала: черепа, който привърши инволюцията си, и Кръста, за да ви остави една от най-великите тайни: Възкресението като Живот! Виждате какви тайни са се криели – онова, което нарекохме „сътворено“, трябва да стане Съсътворител!

Адам е първият сътворен – сътворен безспорно от плътта на планетата. Но има Диханието на Сътворителя – Дихание, което го одухотворява; което му дава Път. Път, за да създаде инволюция, след което ще започне еволюция. Инволюцията на Адама – богосътворената му даденост, е Небесният Адам; еволюцията на Адама е вече Земният Адам.

Тогава Адам трябваше наистина да умре, за да дойде, за да прави знание и безспорно да сложи знак смърт. Защото какво е умирането, за разлика от тайната на смъртта? Умирането е тление, а смъртта ражда безсмъртие – смъртта е урокът за безсмъртие! И тогава ние можем да попитаме: Адам посветен ли е бил? Онзи – Небесният Адам и този – Земният Адам? Небесният е нямал нужда от посвещение, защото той е в специално отношение на откровение с Господа. И отработва какво? Отработва един астрал, за да стане той живителна сила на онова, което наричаме в поселението земно „живот“.

Ето така ударението в тази тема е върху знанието, а казах фразата, че знаещият е повече от безгрешния! Не от грешния – дори от безгрешния! И с това, което изведох – Доктрината на Духовните вълни, не можем да останем само в онова „велико“ предназначение, което донесе и мъченичество, и грях – идеята за добродетелите, за разлика от това, което дава знанието.

Идеята за греха е внушен страх в развитието, за да се изтръгне покорност, признание за подчинение, за да бъде човекът послушен роб в изпълнение волята на институти и личности. Тезата за грешния е спекулация, тя е насилието, с което си служат културите, наречени религии, основани на това, че Адам е ял от плода на познанието що е добро и зло. Каква е била повелята – че ще умре. От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото ще умреш. Тази повеля го обяви за грешник и той умря. Но умря за какво? Умря, за да направи характеристика – Адам умря като Небесен и направи от умирането характеристиката на съдбата. Умирането става характеристика на човека като съдба – съдба на еволюцията.

Така грехът е една много особена форма – точно той създаде това, което се нарича култура на съдбата. Тази тайна трябва да се разбере. Какво костваше, ако беше посвещението равно на големите знания, да се каже: Да, ти ще умреш, но в същото време ще създадеш култура на съдбата. А под „съдба“ като чуе някой, все мисли, че е зло. Не! Съдбата не е нито зло, нито добро. Тя е другото наименование, бих казал, на закона за прераждането. Но там се иска умиране, а при откровението се иска смърт заради безсмъртие. Вижте ги тези разлики, за да разберете тайната на Сътворението; вижте разликата между умиране и смърт – Адам умира, Иисус представлява смърт!

  • Умирането е характеристика на съдбата;
  • смъртта – характеристика на безсмъртието!

Безсмъртие демонстрирано, разбира се, в това, което се нарича Възкресение. Затова е тази формула, че на Голгота имаме среща между черепа на Адам, който умира, който създава култура на съдбата, и Кръста на Христос, Който създава култура на Възкресението. Eдиният ще умре, за да направи съдба; другият ще изведе вече Кундалини, Духовната Сила, която хората наричат „чудо“. А всъщност чудо няма, има изведена Божественост, която може да победи човешката плът!

Адам трябваше да яде познанието, за да се направи водоразделът между инволюция и еволюция; да се направи разделът между умиране и смърт (раздел, за който никой не говори). Той яде ябълката на познанието, но яде ли от Дървото на Живота?! Какво е тогава Адамовото действие, какво е знанието на Адама? Обозначих нещата – Мирово съзнание и планетно знание! Мирово съзнание безспорно е това, което каза един възкръснал Христос – правото на Единосъщие Му предостави словото: Аз и Отец сме едно! (Това, което нарекох първи член на Конституцията на Битието: Аз и Той сме едно!) А Земният Адам предоставя едно планетно знание и то работи върху една планетна социология.

Какво е това, което можеше да създаде Мирово съзнание, и онова, което можеше да създаде планетно знание? Да искаш знание е обявено като грях в Библията... Тогава защо е насадено Дървото на познанието (както Дървото на Живота); и какво събуди искане да се яде плодът на знанието? Защо е това предизвикателство от Сътворителя към сътворения? (Винаги съм правил разлика между Сътворителя и Оня Вечен и Миров – Абсолюта, за Когото няма определение и не може да бъде дори ограничен в Това, Което наричаме Бог Отец. Енергията на Абсолюта е, която създава вибрации, от които вибрации се образуват всички йерархии.) Да се роди предпоставка да имате завършена инволюция, за да започнете еволюцията! Това е моментът, когато от вашата инволюционност, т.е. вашето сътворение от земната плът и Диханието на Оня, Който ви отличава, за да ви даде ум, за да ви даде душа, вие влизате в ритъма на еволюцията.

  • Яденето на плода на познанието за Адам е от Мировото му съзнание – за да стане то планетно знание!

„Грях“ е формула на свобода от инволюцията; свобода на Адам от Небесните му селения и от откровенията, които Бог му дава. Откровенията тогава не са лични откровения, защото Адам няма още еволюция. Затова му се дава път на добродетели. Това е един от големите проблеми, които трябва да си изясни човечеството. Откровенията са били опосредствано знание, което той получава от своя Господ, но няма къде да го сложи. Къде трябва да го даде? Слез да се обработваш! Това слизане да се обработва е вече голямата теза – еволюцията. Това е теургия – Бог и труд. Това е Ora et labora. (Моли се и работи!) Бог и работа; двубоят между човека и Бога!

И ето епохата на откровенията. Не е важно колко стойностни са пророчествата. Факт е, че в човека има една вътрешна даденост, която е повече от външното знание. Тогава, когато имате своята еволюция, вие може да правите вече будност на онова у вас, което се нарича Дихание, което Изтокът нарече Кундалини – Змия-Огън. И когато сте одухотворили материята, Кундалини пробужда своите чакри и чрез тях ви дава своята знайност. Това знание не е знанието на плода на ябълката. Затова казах, че Адам е Миров защитник на знание, което е планетно. И това е феномен на външното ядене, на външното явление – феноменът вън, а не вътре! Планетното знание е външно, то е от Дървото, което е вън от нас – знанието на Адам, над когото надвисна проклятието да умре, е външно.

А питал ли се е някой: Имаме ли вътре у нас или в някое от поделенията на Небесата вътрешното знание? Някой прочел ли е листи от Книгата на Живота, която е вече нашият олтар; не олтарът вън, не олтарът, пред когото слагат завеса, а олтарът, който е вътре у нас? Кога можете да четете тази Книга? Когато се яде плодът на Живота – иначе правим живеене или съществуване. Светът съществува – не е ял от Дървото на Живота, за да даде определение що е Живот. На съществуването казва „живот“; биологичното е основанието да нарече жизнеността живот. Затова казвам, че още не може да се направи преценка като бъдеще, за да може да се осмисли настоящата жертва на свобода от живеене с тази велика тайна Живот. Защото нямаше Доктрината на Духовните вълни, нито се прие еволюцията – само статиката, която още продължава да умъртвява. Културата на социалните търсения се промени, а културата на духовните и нравствени добродетели си остана непроменена.

Ял ли е някой плод от Дървото на Живота?! Проблемът не е за символиката, проблемът е за Духовната реалност, с която трябва да разполагаме, за да можем да кажем тайната на Живота и тогава да говорим за един Адам не вече Небесен само – за един Духовен Адам. Кой феномен тогава е вътрешен? Имаме ли такъв феномен на знание? Да. Христос извърши в гроба среща на Божията човечност с Човешка божественост; Той я направи в гроба на Своята плът и направи Възкресение. Тя не е феномен отвън; това не е да вземете ябълката, да ядете и да ви обявят за грешник. Тайната на Възкресението е Богочовекът! Имаме ли показалец сега? Имаме. Казахме: извървете Голготския път, за да правите Възкресение, за да правите Единосъщие! Това е голямата потреба.

Само онзи, който може да си позволи вече Възкресение, той може да каже, че е надмогнал дори това, което се нарича „вечност“. В този смисъл Адам е една провокация за знание. Неговата динамичност е нещо, което става провокация за знание – от онова Мирово съзнание, когато той е бродил из Едема, до тази приложна воля да създава планетно знание!

Но човечеството живее с извратена култура за провокация на знанието. То наистина се изживява в своята тревожност между външното и вътрешното знание. Що за нелепост е Каин да е убиец, а Авел жертва, като имам предвид, че Моисей все пак е минал посвещението на египетските тайни! Защо? Защото единият е вегетарианец, а другият – месоядец... (Иронията е много малка, за да характеризира невежеството, макар че е добра услуга, когато нямаме по-голяма сила от една ирония.) Бог да погледне благосклонно на мазнинките, на тлъстинките, поднесени от Авел, а да низвергне плодовете на Каина...! Престъпност ли е този Каин, който е дете от Господа, който е астралът, че трябва да убие плътта? Не. Така се извършва един страшен акт – на свобода от плътта, или продължение на живота чрез астрала.

Адам е провокирал идеята за знанието и знанието му е динамично.Това е другата странност на Адамовото поведение – динамиката. Знанието в Източната култура е пасивно, то е съзерцателно. Много голяма разлика! Там можете кръстом да стоите и да правите колкото искате медитации, да чакате нирвана, но нямате динамика. Изтокът говори за прераждане като поведение, но битката за свобода от това поведение е статична, съзерцателна. Аз питам тогава – Адам, когато още не е имал културата на умирането, а след това и културата на смъртта, какво да съзерцава?... Коя школа можеше да го посвети?... Лесно е, когато проследяваме еволюционните етапи, да кажем: Да, имало е... Но Адам, когато е Първочовекът, не е имал културите, за които ние говорим сега.

И ето защо поставям въпроса посветен ли е бил Адам. Египет не е съществувал, когато Адам е правил своята бразда за културата на бъдещото човечество. Посвещаването е школа на живеещия. А Адам още няма своя биография. Чак когато започва еволюцията си, човекът почва да прави биография, а когато идва жертвата, тогава той прави характеристика (добродетелите могат да ви възпитават, но не създават характеристики). Но Адам е носел Диханието, за да отрази и да поведе човека – така както му е дадено: Да сътворим човек, а след това е казано мъж и жена, т.е. ментал и астрал. Той е имал своето пилигримство, имал е своите скитничества, но не е бил посветен, защото, както казах, вън от него е нямало школа. Първият човек е, който създава и който слага знаците на бъдещите школи. Така човекът е вървял от своята тотемна молитва през различните религиозни съзнания до онзи, който става Съсътворител – това е великата провиденция човекът бог в развитие!

Адам въвежда динамиката и тогава логично е развитието. Той дава астрала си – реброто, което нарекох „доктрина на терена“, терен на утробата, за да имате след това раждане и поколение. Затова Адам е динамика – защото ражда Ева, т.е. позволява да изведат от него, от ума, желанието, за да може той да поревне в душата си потребата за знание. Желание, което след това протяга ръка и откъсва плод – това наистина е динамика!

Какво е Раят тогава – Раят е Менталното поле. Там имаме един Адамов живот; там имаме и разграничаване на добро и на зло. Астралът извиква в Ева очи, които виждат плода на познанието, казват, че е многожелан, и именно тази желаемост кара Земния Адам да отиде да вземе ябълката и да забрави всичко, каквото е донесъл Небесният Адам. Една велика тайна – забравата. (Затова хората са останали с убеждение, че когато умират, всичко е забрава. Не! После почват да ги търсят с т. нар. обреди – принасяне на угодност, за да поддържат живот. Тази угодност е това, което казах – култура на съдбата. (И дори когато хората искат да си кажат, че имат щастлива съдба, винаги живеят в предречената тайна умиране.) Умирането е еволюционност – защото е завършена инволюцията.

Така че приложната същност на Адама е динамиката, която е неизбежна. Започва се с една морална таблица. Тази морална таблица, безспорно, има своето основание. Дадено е на човека знание, но няма измерение за поведение. Тогава му се поставя моралната потреба. Поставя му се измерението на поносимостта на добродетелите, които трябва да спират злоупотребата със знание. Добродетелта осветява приложната воля – защото пратиха Адам да се обработва. Това е най-голямата тайна – двубоят между плода на познанието и приложната воля на еволюцията. Така Адам стана приносител на знанието чрез онова, което се нарича Ева.

Разбира се, трагично е, че религиите, които изходиха из този буквар, наречен Библия, не приеха нито еволюцията, нито закона за прераждането, за да могат да оправдаят тотема, да могат да оправдаят митологиите, където имате въображения, и то изключително големи въображения, които са създавали култури, само че в образци. Може да вземете една вода и да я направите бог, може да вземете един огън и да го направите бог... Тези божества са деятелни. Но те са плод на една голяма еволюция. Много неща се изискват, за да може да създадете една митология. Но вие сте спрели, ако нямате идея за еволюция.

Същото е и в Индия – в ония религии, които независимо от това, че приемат закона за прераждането и еволюцията, не можаха да крадат плода на знанието. Искат посвещение, а нямат идеята за Мисловното поле с неговата наситеност. Ако гледаме сега какво има в един череп е лесно. Погледнете тогава – когато от яйцето се е излюпвал светът! Тогава имало ли е нещо в черепа?! А когато нямате един нисш ум, с който да се ориентирате, за да създавате правила; когато нямате един висш ум, с който можете да правите творчество, или когато нямате едно вътрешно откровение, с което Безпричинният свят ви дава доктринерство, как искате от едно съзерцание да получите Път?!

Статика... Индийците не можаха да направят Единосъщие и няма как да го направят, защото, когато оформяваха идеи, те не притежаваха висш ум, не притежаваха причинен ум. А Митологията натовари един Прометей да краде огън – да краде ум! Защото огънят е знакът на ума, както водата – на желанието. Но когато се работи с Причинния свят, тогава можете да дадете обяснение защо е имало Митология; защо е имало Учение на Правдата – както на Буда, така и на Моисеевото битие; защо е имало Учение на Любовта. Или защо един Моисей ще каже око за око, зъб за зъб (и още се изповядва правда чрез жестокост), в сравнение с това, което Христос ще остави – обичайте врага си!

И виждате как е останал белегът на насилието. Защото Десетте Божии заповеди са употребени като форма на насилие да създадете добродетел. Аз не мога да си представя каква битка биха представили тези, които са писали книга Битие, ако говореха за другото знание (не на посветения, защото формулата, с която се говори за посвещението, е също формула външна) – знанието, което Духът дава! Каква битка биха водили? Биха ли нарекли Адам грешник? Не! Но когато Духът демонстрира едно знание, човечеството в това ниво казва „чудо“, защото не може да разбере, че Божията човечност и Човешката божественост имат Път – Път за Единосъщие!

И така, когато Земният Адам, знаещият започва еволюцията си, Небесният, незнаещият е привършил своята инволюция. Тогава Адам прави карма. Еволюцията не може без карма. И Адам, когато яде плода, започва да прави карма. Фактически Ева, астралът го заземява. Астралът заземява Адам, а умът го ориентира. Но умът може само да прави съпоставки и след това, разбира се, да дава констатации. Затова не е казано, че Адам яде от Дървото на Живота; затова не му се даде Възкресение. На Адам се даде съдба; а на Христос – идея за Свобода! Съдба, карма, прераждане – не е важно дали ги приемате или не – това е реалността, както реалността, че Земята се върти около Слънцето.

И кармата не е само знакът на лошото, както всички, когато има нещо лошо, казват „карма“; когато има нещо добро, казват „благодат“. Не, всичко си е карма – и лошото, и доброто. Как казахме – няма зло, има нееволюирало добро! Една голяма теза – тезата за социологията: човекът и планетната социология. И в книгата „Време, капитал и Бог“ на проф. Стайков има една много голяма идея. Времето като социология; Капиталът като социология и Бог като социология. Много голяма идея е виждането категориите да бъдат изведени като социология на приложната доктрина.

Така че проблемът „карма“ е и за добро, и за лошо. На това ние вече слагаме край. Учението Път на Мъдростта е свобода от идеята за добродетели. Затова казваме: Адам като Мирова защита за знание – не като упражнена воля за добродетели. Защото човекът нарушава закона и яде знание. Този проблем е забравен от Моисей, когато дава Десетте Божии заповеди. (А Адамовото поколение, Авраамовото поколение и Яковото поколение нямат нищо общо с Божиите заповеди – те идват след това.) Кой направи това разграничаване, за да може светът да се освободи от тезата на добродетелите на Десетте Божии заповеди, за да се види тази голяма разлика?! Повелението им утвърди идеята за греха и така може и да правим човека, но не правим бъдещия бог. А Христос казва: Аз и Отец сме едно! Кой е Христос – Иисус! Кога Иисус стана Христос? Когато извървя една Голгота, когато мина едно Самокръщение, когато направи едно Възкресение, и чрез това Възкресение – идея за Единосъщие. В този смисъл Земният Адам от планетно знание става Мирово съзнание.

  • Ако Адам не беше ял плода на знанието, Христос не можеше да възкръсне!

Затова Адам не може да не бъде Мирова защита на знанието! Чрез какво? Чрез умирането – характеристиката на съдбата. Можете ли да си представите тогава, че това Възкресение е азбучна истина на обучението на небесните и поднебесни сили, които съпровождаха химна на Възкресението – Осанна...

Адам беше осъден на грях без свидетели. (Така поведението му го отведе към това ще умреш.) Нямаше кой да свидетелства. Само Змията е в негова защита. Но Христос е осъден с лъжесвидетели – при наличието на много лъжесвидетели. Точно когато започва еволюцията, съденето е без свидетели, но това, което наблюдаваме при Христос, е покушение над съвестта, защото е лъжесвидетелство! Ето как са създавани култури... Но във всичко това стои тайната за йерархия на Духовните вълни. Ако беше утвърдена, както другите доктрини, нямаше нужда да се упражни насилие, за да се премине в друга култура.

Христос беше съден с лъжесвидетели и за да се оправдае същината на Боготворчеството, Той трябваше да възкръсне, защото владееше еволюцията – Той беше извървял хилядилетията. Значи Той беше посветен, Той имаше характеристика. Тогава какво стана със знанието? Демонстрира ли го Адам в лицето на Възкръсналия Христос?! Това беше знанието като реалност – Адам умря; Иисус Христос – разпнат, е знанието като провиденция: Аз съм Пътят, Истината и Животът!

Каква култура! Тогава чак могат да се осмислят тези понятия. Всяко поотделно е една върховна молитва на откровение. Път! Истина! Живот! Всяко поотделно представлява култури, които хилядилетия могат да бъдат. И затова в древността първо се разработи Пътят – Дао. А представете си, когато се получи скрижалата на Истината! Какво беше рекъл Христос за нея? Истината ще ви направи свободни. А Свободата какво ще ви направи? Съсътворители! Оттук можем да кажем малко оправдателни думи върху насилието на добродетелите. Но натрапените добродетели – не лъжи, не кради..., както виждате, не са направили промяна на човека (а и преди Моисей имаме добродетели, и преди това имаме таблици).

Идеята за знанието е степенувана в официалната наука. Вие имате едно първично знание, едно посветено знание и едно откровение. И според това с какво си служите, давате определение на света, давате определение на отсрещния и по този начин създавате различно виждане върху онова, което се нарича добродетели. Следователно добродетелта, която изгражда поведение, не е равна на знанието, което ражда прозрение.

  • Знанието е Път и въпрос на свобода – Добродетелта е въпрос на поведение!

Знанието ви отвежда в Единство и Единосъщие с вашия Сътворител! Това е една от най-големите тайни, които двете Дървета оставиха на човечеството: Дървото на познанието, което е еволюция чрез свобода, наречена Възкресение, и Дървото на Живота, което, който го яде, само той може да каже: Аз и Отец сме едно! В този смисъл вече Адам даде пълния израз на своето Мирово, но слязло в планетна отговорност знание – защита на знанието.

Един от блестящите примери как се губи тази тайна, това е апостол Петър. Какво направи Петър? Взе та се отказа от Христос: Не познавам Този човек. Отрече се от Христос; после и целият народ каза, че също няма нищо общо и: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чадата ни.“[2] Това е безумството. Но те още търсеха съдба – те не знаеха, че Той ще даде Учението за безсмъртието.

Виждате през какви иглени уши, както се казва, минава идеята за знанието. Не е Юда предателят – Юда е външният предател. Петър, Петър! А Църквата го направи първоапостолен!? Разбирате ли трагедията на умирането – култура на съдбата. Не познавам Този там... (Сега и да се опита някой да го направи, няма да има стойност, защото има предшественик. Всеки последовател ще е по-скоро облечен в дрипата на невежеството и подражателството, отколкото на оригиналната жертва да бъде предател.)

Това са големите неща на културата – да защитите знанието! Този човек, Който каза: Аз съм Светлината на света...; Който показа в светлина Себе Си, сравнен с Господа на Моисей, Който зад облаци се криеше, да не би да изгорят някои...! А Петър се отрече от Този, Който беше Светлина.

Добродетел без знание е само плът, която може да обличате с каквато искате дреха. Ако обаче не одухотворите плътта, тя не може да понесе разпятие и да направи Възкресение. А Възкресението е чрез Самокръщение. Тогава плътта може да ви даде Възкресенската тайна – да ви даде правото да кажете „Син Божий съм.“[3] Син Божий не е привилегия – Син Божий е потреба! И тази потреба стои като вложена даденост в духовната същност на човека!

Син Божий съм – вижте как си го позволява. Защо? Защото знае, а не – да вярва. Ти можеш да вярваш с всичката си преданост, но не можеш да накараш Слънцето да се върти около Земята. Къде е знанието тогава – къде е вярата...! Не че не е потребна вярата, но кой ще ви даде истината? А когато сложите съмнението – особено като култура на бъдещето, вие винаги ще започвате от опашката, не от главата. Съмнението пояжда всичката святост на човека. Не защото е атрибут на вярата, а защото подхвърля съмнение за знание. Само убеденото знанието може да ви освободи от съмнение! Всичко друго прилича на оная пасивна молитва, която Изтокът прави – чакат нирваната. Нирваната не може да им даде повече от това, до което им е стигнало мисловното тяло. А Мисловното поле какво е? Инволюция. Откъде ще го напълните, ако не правите еволюция? Не е проблемът само на съзерцанието, защото може да съзерцавате с пълнотата на едно голямо знание. Разбира се, големите учени знаят това. Но може да си учител в трети клас и пак да направиш откритие. Един атом се държи някъде там незабелязано, а пък може да вдигне света. Това е да носите колосалността. Това е Пантократорската даденост да носите планетата в ръката си. Значи цялата Земя планетният човек може да я държи в ръцете си (и тогава не е подвластен вече на планетата). И когато я носи, може да каже – да, това е знанието, което трябва да защитя: знанието на бъдното, на бъдното поколение.

Пантократорът е една реалност! Тази реалност е Адамово поведение да носите планетата – Мировото съзнание на Адама (което дава планетно знание тук) носи планетата. Това са тайните. Така трябва да бъде схванат Адам. Защото за световната култура всичко е акт на противоречие. Не! Противоречието не се изявява, ако вие не го потърсите. Както при атома – в него противоречието стои – разрушава и прави единство. Може да изобретите уред и да разрушите цялата планета, в същото време атомът е сгърнат. Това е и човекът. В него е и знанието, и откровението... Това е Адам. Мировият Адам като планетен знайник дава едната част – планетното знание; другата – прави я Възкресение, Единосъщие.

А какво прави един Буда – иска четири неща от своя баща. Иска ги този, който дава съзерцанието, този, който дава доктрината на Правдата, само че в тяхната виделина. (С Доктрината за йерархията на Духовните вълни лесно мога да обясня защо тези големи хора, посветени Учители, направили религии, не са могли да имат пълното прозрение.)

Вижте какво Буда пожелава: Дай ми младост, която не води до старост. Така отрича реалността, защото коя младост иска, която да не води до старост – духовната или физическата? Дай ми младост – един апетит, който не зная кога може да бъде наситен. Но имаше една народна приказка за алкаещото око – жадното, искащото, ненаситното око. В тази приказка, когато слагат злато на едното блюдо, то никога не натежава на това око, което е на другото блюдо. Най-после покриват окото и то спира да иска. Предоставя му се закона на умирането и го отървават от ненаситността.

Дай ми непроменливо здраве! След като проповядва карма, след като приема еволюцията, защо иска да няма болка? Как тогава ще се създаде пластика? Но липсваше тази формула: няма страдание, има развитие! Като се роди промяната, дори и един пубертет когато идва, има ли промени?! Кое не е знаел Буда? Това ме учудва – да искаш непроменливо здраве, да искаш да бъдеш канара...? И природата си има лечебни методи. Има урагани, наводнения... Тя има право да се хигиенизира. Защо тогава лишавате организма си от правото на хигиена? Колко фино е сътворен и все пак известни недостатъци създават това, което се нарича нарушено здраве.

Идеята за непроменливото здраве е от пасивната доктрина на съзерцанието, не от еволюционната динамика. Защото планетното знание се защитава чрез това, което с лош навик наричаме тревога, болка, страдание. А то е какво? Благодат. Не е проблемът, че трябва да понасяш безропотно, но търси начини как да облекчиш. Тогава е създаден Ескулап. Какво е Ескулап? Еволюцията да ви лекува – че има начин да се отмахне болестта. Виждате ли липсата на знание – ако имаш знанието, не можеш да кажеш: „Дай ми непроменливо здраве.“

Третото: Дай ми неувяхваща красота, която смъртта не отнема! Аз просто не мога да повярвам, че Буда може да иска тези неща. Но когато имам предвид, че културата на неговата доктрина е култура на Правдата, не е на Знанието, тогава мога лесно да кажа – да, и Буда се е самоизлъгал. Но нивото на културите е било това. Не могат да предварят Духовните вълни. Защото, когато предварите, може да създадете афоризъм – не да създадете обикновено изречение за истина. Разбирате ли какво е липсвало на света?! Красота му трябвала, която смъртта няма да отнеме! Тогава къде остана идеята ти за прераждането?! Щом има прераждане, не може красотата ни да не бъде поядена било от старост, било от умиране. Няма нещо, което да не повехне. И розата е много красива, и във ваза я слагаме, но като я отрежеш, повяхва. (Ама и тя пък се пази: Il n'y a pas de roses sans èpines – „Няма рози без тръни“.) А и да не я отрежеш, сланата ще я попари – природата си има своето, тя създава на розата болки. Както едно широколистно дърво не може да се оплаква, че всяка есен му вземат листата и остава с голи клони – такава е неговата еволюция...

И четвъртото, което най-много ме озадачи, това е: Дай ми вечен живот без страдания, без прераждане, живот, който е надвил себе си! Идеята е чудесна – себе си. Тогава, когато пътувах в различни „удоволствия“ в затворите, само че наложени ми отвън (все пак за мен не бяха страдания, независимо от тяхното желание за мъченичество), бях родил една много странна фраза: Който е достатъчен на Себе си, не може да бъде победен! Отвън никой не може да ви победи, стига да сте достатъчни за Себе си. Но кога е това? Когато сте яли от плода на Знанието вътре у вас, а не от Дървото, което може да ви съблазнява, но ви прави грешници.

Ако искаш живот, който надвива живота, защо ти е тогава „без страдание“? Животът в необходимата еволюция ви създава необходимост от страдание. Защото как ще дойдеш до тази тайна, Животът да надвие живота? Една Митология ви дава образци: непобедимият, защото е заземен, го вдигат една педя над Земята и той е безпомощен. Ето, фигурно ви е дадено – Антей е непобедим, защото има енергията на Земята. Но Херкулес го вдига – изсипва се енергията на Небето и безспорно Антей е обезсилен. Така ако направим съпоставка, ще видим тогава този съчетан човек Адам – Земя и Небе, вода и огън. Точно такъв е Животът, когато знаете – живот, който е надвил живеенето. Но това е, когато цикълът на твоите прераждания, на твоите кармични задължения, те е освободил. И тогава, наистина ти можеш да се освободиш от това, което се казва живеене или съществуване. Законът за прераждането никой не е казал, че е вечен – той е услуга на еволюцията. Защото когато вече е свободен от прераждане, което безспорно е свобода и от карма, кое у човека ще остане? Кое у него ще го направи Бог? Неизведената още Божественост.

Човекът не може да даде още характеристика що е Животът, защото разполага с дадености, изхожда от една култура, която сега има, в Третото хилядолетие. А тази култура е култура на прехода. Живеенето не е живот! А пък на Буда му се иска да живее и затуй иска да не умира... Разбирате ли иронията на света? Колко са далече от дълбочините! Христос го казва 500 години след него – Аз съм Животът! Кое у Христос е Животът? Осъждат Го на разпване, но Той не казва нищо лошо срещу живота – Прости им, те не знаят. Виждате колко е ясна фразата – те не знаят. Това е тайната за бъдещето. Всичко, каквото ще ви даде Мъдростта, под различни форми Христос го казва. Не можеше обаче да даде онова, за което рече: Имаше много неща да ви кажа, но още не сте готови. Затова – не знаят! Това беше истината. И сега, когато се опитат в съответните институти или институции да кажат, че знаят, това знание, което те предлагат е толкоз ужасно, че може с много повече еврейщина да ви разпнат. Не е тайната за знание.

Трябва да кажем и какво гласеше един надпис: „Иисус Назорей, Цар Иудейски.“[4] (А Той рече: Син Божий съм!) Виждате ли как не са могли да се опазят от валенцията на най-елементарното си, че принадлежиш към известна нация или народ – Царят Юдейски... Универсалността Го освобождава във всичко, каквото говори – социологията Го определя, че е евреин. Въпреки че още се спори дали наистина Иисус е бил евреин. (Не е достатъчно съмнението, но не е далеч от това да бъде позволено съмнение.) Този Иисус каза: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“[5] Ето ви защита на знание! Всяка власт – защото Той е Син Божий. Е, тогава защо трябва Адам да бъде проклет?

Мъдростта е глед, глед за бъдеще и свобода от проклятие. Не може един гневлив Господ да прокълне и змията, и жената, и Адама. И каквато е психологията на Сътворителя, такава е психологията на сътворения. Аз затова не се учудвам от ексцесиите, които евреите, независимо от възмездието, което получават, правят.

Логосът е развитие. (Само Абсолютът не може да бъде констатиран.) Ето защо говоря за промени – трябва наистина хората да разберат, че светът не може без еволюция и че тази еволюция е именно знание на динамичността, за разлика от онази съзерцателна култура, която остави Далечният изток. А това са идеи срещу идеи. Така се защитава знание!

Защо съществува това разминаване? Заради Коренните раси (Елена Блаватска до известна степен ги определя). И когато в едно съвремие направите съпоставките, вие ще видите идея срещу идея, и че някои идеи са далече от голямата тайна, че знанието е повече от безгрешието.

Миров проблем е знанието в неговото първично проницание, в неговата астрална преходност, заменена от менталната памет и идеята на трайност във висшия ментал. Адам е носел в себе си прозрение, за да отработи след това елементите на знанието. Затуй е тази дързост чрез неговия астрал, наречен Ева. Защото желанието на Ева е, което направи ядене на плода, но то прекъсна, когато сложиха грях. Тогава умът – Адам, слезе да се обработва. Каква голяма тайна е това. Ева прекъсна „съзерцанието“ и Адам тръгна в динамиката на развитието!

Следователно еволюцията донесе обработването и знанието стана планетната същност на Адама. От Мировото съзнание той трябваше да стане защитник на планетното знание. Заради голямата тайна – свобода, служение без Себе си. Това е една приложност да се освободи от добродетели. А знанието създава характер. Адам е с характер, Адам не е с добродетели. Адам е „грешен“, но има характер. Светът на идеите събуди това тайнство – знанието създаде характер. Затова лисицата получава наименованието на хитрана, но в нашия народ има една поговорка: „Хитрата лисана с двата крака в капана.“ Първичната усетност на човека вижте как я характеризира. Защото тя не само, че няма характер, а изопачава добродетелите. Проблемът е знанието, което е проницание, което е властност над културата на съдбата. Да създадеш характер, не добродетели!

Динамиката беше ръката, която посегна към плода на знанието, а тази ръка беше обвинена и се даде това ще умрете! Ето как умирането стана култура. Така Адам от Менталното поле създаде на Физическото поле знанието, което дава умиране, носещо свобода. В този смисъл именно Учението Път на Мъдростта сложи тази своя дреха – служение без Себе си; така вие се освобождавате – може да правите безсмъртие!

Следователно човекът трябваше да се научи да умира, за да познае улея, по който върви културата на умирането, наречена съдба. Но той трябва да се научи и да възкръсва, а дотогава трябва да знае да прави смърт. И тогава чрез своето Самокръщение и Възкресение – търсене на единство с Отца, да създаде формулата за безсмъртието. А никой не може да махне безсмъртието! Това е, което на човека не му вещае заник, а му вещае винаги изгрев. Но понеже живее с преходното, когато се освободи от страха от смъртта, тогава човекът ще разбере, че е непреходен.

  • Адамовото умиране е идеята за Мировата защита на знанието!

Но динамиката се спря като сложиха грях. И Десетте Божии заповеди са приложна воля, а не идея за свобода. Затова изведените от тях законодателства са социална беда – чрез отбелязания грях просперитетът е спрян. Това поколение, което не живя при заповедите на Моисей, създаде културата, а след това дойде ограничението є. Дойде от Моисей, който с Десетте Божии заповеди ограничи човека. Ако беше останал Творецът само в идеята на очовечването и не беше дал Своето Дихание, тогава щяхме да кажем „хвала на Моисей“. Но Той даде Диханието Си и освободи човека от човешкото, от всякаква моисейщина (като нарицателно). Разбира се, светът е трябвало да мине през всичко това, но така човекът не е правил път. Ако беше направил път, нямаше нужда Христос да казва: Аз съм Пътят... Обясни им, че Той прави Път.

Учението Път на Мъдростта ще си позволи да повтори един митологически образ – да краде като Прометей отново идеи за бъдеще: Огън! (Може би митологиите имат тази благодат, че няма какво да им се вземе, защото най-евтиното, с което можем да им сложим знаменателя, това е, че стихии ставаха богове.) В този смисъл ние имаме свободата да погледнем своята отбулена вече Изида. Но човечеството още не се преценява като бъдеще, за да осмисли настоящата си жертва. Ако се прецени, ще краде идеи за бъдеще. Крадете бъдеще! Бъдещето не се връща, времето е само настояще! То е, което изгражда. Другото е, което приема подслон. Много му е удобно на човека да живее под небето. И виждате колко грешна култура човечеството изповядваше до средата на второто хилядолетие. Слънцето се въртяло около Земята – култура?! (Толкоз и Адам е грешен – докато някой изнамери да му махне белезниците на грешника.) И колко мъченичество се изживя да се разбере, че Земята се върти около Слънцето. Представете си!

Така че не се учудвайте, когато говоря за този Адам – Адам, който е едно велико тайнство: идея и поселник. Този, който яде плод на познанието вън от нас, и оня поселник, който има основание да яде плода вътре, у себе си! Тогава не може Книгата на Живота да не стане бъдещ олтар; тогава от Дървото на Живота ще се яде плода на голямото Откровение!

Човек може да носи Бога, но не може да бъде постоянно Бог. Като човек, обаче, той може да бъде бог в развитие. По този начин, когато браним Бога, не бихме оскърбили човека. Защото това, което е постоянно идея за знание, и то Мирово, не е поведение – то е провиденция. То не може да бъде отражение на волята на добродетели, изявяване е – не отражение!

  • Адам е отразената Божественост, защитила знанието, че човекът е бог в развитие!

Така че наистина човечеството ще трябва, след като се освободи от тази цикличност на Духовните вълни, да изведе Знание отвътре. Защото проблемът за Единосъщието решава проблема за Мировото съзнание!

Ние можем да работим с това, което Адам е направил – той дава едно планетно знание, макар че е Миров защитник. Защото срещата му с Христос на Голгота е формулата за Единосъщието, която ви прави не само бог, а Съсътворител. Само тогава можем да кажем: планетното съзнание е и планетно знание. Но засега планетното съзнание може да обслужи приносителя да създава от Мировото съзнание планетно знание. А в бъдещето Мировото съзнание и планетното знание ще бъдат едно!

Ако разберем своята будна отговорност, ние не можем да не признаем, че с основание Христос изми краката на Своите ученици. Всъщност изми им душите и ги прати в жертва: Елате да ви измия, за да имате право на причастие и Път. Затова Духовната вълна на Мъдростта нарече своите съ-Сътворители: Деца на Деня в Пътя на Мъдростта!

Учението Път на Мъдростта е клада на бъдеща Свобода!

 

[1] Нур 2/2005, с.38.

[2] Матей 27:25.

[3] Матей 27:43.

[4] Иоан 19:19.

[5] Матей 28:18.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993