Зареждам...
Аурата на Мъдростта (1/2006)

Аурата на Мъдростта

Човек без аура е като Олимп без богове!

Онова, което времето може да предостави, преходността може да го открадне, но Мъдростта не може да бъде открадната, защото тя си остава съзвездие на будността в пътя на Служението.

Аурата на Мъдростта! Скитах из различните пространства на културни дадености в различните сфери; скитах в различните, така да се каже, тайни доби на ученията, които светът е дал, за да се намери най-ответната надсловност на тази тема. Когато говорих за сакралната революция, казах много ясно, много изчистено – надсловът е това, което беше дал Христос: Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци![1] Тук, обаче, въпросът вече не е за мъртви. Въпросът касае наистина една голяма сакрална революция и проблемът не е да погребем мъртъвци.

Затова като надслов реших да сложа: Човек без аура е като Олимп без богове! Или с друга преразказност: Бог без човека е като човек без богове! Олимп без богове остава само един реквизит, който свидетелства; една атракция или словесност, с която си служим, за да кажем какво е било в миналото. Ако съзнанието не може да се докосне до тази обаятелна сила на въображението, което извиква енергии, за да прави от стихии богове, Олимп ще си остане само планина. Но Олимп е бил култура и можете да си представите какво би бил без богове – нищо! Така е и човекът без аурата – ако няма аура, ще е само звание. Тази е тайната, към която пристъпвам, за да погледна през духовното зрение на човека що е аурата.

Погледът върху темата е един пълен обрат на културата, която човечеството изповядва. Защото аз не мога да приема, така както се интерпретира проблемът за аурата в нейния превод от латински, че тя е един ветрец, един повей; нито че тя е един симптом, една еманация. Да, вярно е, че всеки има аура и всеки принадлежи към известна аура, но аурата не е ветрец...

В окултните науки аура се нарича оная обаятелност, която има и цветове, и според цветовете се определя характерът, бъднината, предназначението. Но да оставим настрана разцветката на аурите, да оставим настрана, че най-хубавата аура е виолетовата. Това е за обикновения, не и за посветения. За посветения аурата е израз на богове, израз на Божеството!

На Изток това понятие се превежда "светлина"; в Европа, така както окултните школи интерпретират въпроса, тя е "нещо принадлежащо, нещо, което се еманира" Но за мен аурата е същина. Тя е същина!

  • Аурата е един пълен израз на Божеството, изявено чрез човека!

Аурата е Диханието на Твореца! Диханието, което Планетният Логос е акумулирал от Онова, Което не можем да определим – от Безпричинната Причина, от Абсолюта. Той е акумулирал енергия, която влага в сътвореното, за да му каже една голяма истина: Сътворих те по Мой образ и Мое подобие! Ето значи – подобието е аурата!

Човекът бог в развитие – това е Мъдростта, това е и нейната аура! Никакъв ветрец, никакъв способ! Да, всички имаме своята еманация, защото имаме не само физическо тяло, но и духовно (а то ще е все повече разработено), имаме интуиция, имаме ментален свят, астрален. Аз не мога още да доумея защо се говори, че Раят е някаква градина, в която човек се разхожда и някакви хубави плодчета яде! А е казано в Библията: Насади рай в Едема. Едем е градината. Тогава какво е Раят? Раят е Мировото мисловно поле в неговите поделения! Насади рай...

Странно е, че човекът е сътворен по образа Бог-Човек. Тогава тази аура като Дихание е онова, което от своя страна прави различието между умирането на Адам, когато яде плода, за да направи съдба, с неговия потомък Иисус, Който става Христос и възкръсва. Неговото Възкресение опровергава смъртта и създава идея за безсмъртие. Свобода да умрете, за да правите съдба, и право да изкачите Голгота, за да направите Възкресение и да кажете на смъртта: О, смърт, къде е твоето жило? – това е аурата на Мъдростта!

Разбира се, аурата може да бъде лична (това, което белязаният човек оставя заради пътя на другите); тя може да бъде и родова (така както изявяват в своята класическа форма на живеене племена, родове); може да бъде национална, планетна. Трагичното е, че хората не разбират аурата като култура, не разделят аурите и според това, което определихме като йерархия на Духовните вълни. Във всяка Духовна вълна и във всяко поведение, което е изграждало образа на Културните духовни раси, има различни аурни осенения.

 

В Сътворението аурата е осъзнато бъдеще: Адам – Човек;

В Митологията – изграждане на мисъл-форми: храм без светци;

В Правдата – кодекс на поведение: теза за възмездие;

В Любовта – воля за промяна: идея за Възкресение;

В Мъдростта – смяна на олтарите с Книгата на Живота: да бъдеш, а не да имаш!

 

Така че същината на аурата е нещо съвършено друго. А само Пантократорът е, Който е имал същина – Той да носи планетата, а не планетата да Го носи. И ще ви кажа, че Той е аурата на Мъдростта!

Аурата може да се приеме като еманация, но аз говоря за една аура на духовната ни същност, не на душевната ни присъственост. И аурата на Мъдростта е вече не еманация на Кундалини – тя не е само излъчване вече, а е Миров образ!

  • Аурата на Духовната вълна на Мъдростта е Пантократорът!

А имало ли е аура на Пантократори в предишните Духовни вълни? (Ние не можем да дадем характеристика на Пантократора, ако не бяхме дали йерархия на Духовните вълни, в която се осъществяват Богоплановете.) Разбира се, имало е аури на Логоси, но Пантократорът е еманация на Учението Път на Мъдростта, защото то е Знание!

Аурата, за да направи своето служение, трябва в Духовната вълна на Мъдростта (в която казахме, че знаещият е повече от безгрешния дори) да имате знание чрез прозрение, за да разберете правото си на присъствие. Ако не знаете за това подобие, което ще ви направи Единосъщни, ако нямате прозрение за аурата, която във всяка Духовна вълна е нейната плът, няма да осмислите правото си на присъствие; няма да разберете защо присъствате и защо тази Земя Пантократорът може да я носи. А казахме ли, че трябва да одухотворим материята; казахме ли, че Кръстът на Разпятието е точно тази тайна – битката за одухотворяване на материята?! С какво? Със Самокръщението, за да може Диханието, или Кундалини, да ви направи по-властни от материята.

  • Първото, което трябва аурата на Мъдростта да направи, е Знание чрез прозрение!

Никой не беше решил въпроса на какво се дължи правото на присъствие на човека. Знанието като аура в Учението Път на Мъдростта чрез прозрението дава вътрешното осъзнато право на присъствие. И Адам, когато е слизал, е защитил чрез знанието правото на присъствие!

  • Второто, което трябва аурата на Мъдростта да направи, е свобода чрез отговорност!

Правото на свобода е, чрез което изграждате вътрешното си откровение. Ако Сътворителят нямаше идея за свобода, не би родил тезата (дадена в Откровението) Всичко ново творя. Тогава имам пълното основание да приема, че йерархията на Духовните вълни е последователността в идеята на усвояване на Свободата! А отговорността е огледало на аурата! Ако вие не носите отговорност за бедата, която светът оправдава чрез гнева на боговете, тогава става точно това, което казвам – Олимп без богове. Всеки институт е един Олимп и когато в него няма богове, той е само музей на миналото.

А как беше определена Свободата, когато Христос йерархираше тайните? Истината ще ви направи свободни. Истината... И Аристотел е казвал така: "Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа." Скъпа може да е всяка институция и всеки, който е дал път, но истината е по-скъпа – заради отговорността в предназначението.

  • Третото, което трябва аурата на Мъдростта да направи, е събожничество чрез Единосъщие!

Събожничеството е нещо изключително – свобода от насилие. Всяка молитва и всяко поведение в Учението на Правдата са били внушавани за изпълнение чрез насилието око за око, зъб за зъб. А идеята за събожника е свобода от насилие – защото събожникът сте вие самият. Детето ви, колкото и немирно да е, можете да го накажете, но не можете да се лишите от него. Събожникът – а не, както в християнството, обичай врага си. Да не говорим за изстъплението око за око... В Правдата човекът дори не е враг, той е грешник. Що за култура е това?

Събожникът не може да ви бъде враг, когото трябва да обичате – той е детето на Сътворителя, той е тайната ви да знаете защо присъствате. А защо трябва да присъствате? Разбира се, заради това, че ще бъдете Съсътворители.Така че събожникът е, чрез когото стигате до Единосъщие! Какво представлява това в обществената даденост? Една обществена молитва.

Дори молитвата Отче наш съм коригирал – не може Бог да ви изкушава и после да ви избави от лукавия. И в Посланието на Иакова го пише – в стих 13-ти, първата глава, че "Бог се от зло не изкушава, а и сам не изкушава никого". Защо институциите премълчават тези тайни; защо трябва Бог да те изкушава? За да има признанието ти, че си грешен!? И да имаш благодатта някой да те освобождава от грях, когато отиваш да правиш своето моление като грешник, а не като човек, който еволюира в своята Божествена даденост, за да може Човешката му божественост да го направи Син, така както е станало с Иисуса.

Така че събожникът чрез еволюцията създава Единосъщие, а то – Единосъщието, е бъдещата обществена молитва!

И тогава вече какво остава, за да направите една аура?

  • Четвъртото, което трябва аурата на Мъдростта да направи, е идея за бъдеще чрез йерархията на Духовните вълни!

Тази голяма Доктрина за йерархията на Духовните вълни ще обезоръжава формулата за насилие срещу миналото и срещу идващото. Идващото ще ви разпъва, миналото ще бъде изтикано с онова същото насилие, което то е оставило като енергия, когато е разпъвало бъдещето. Това е голямото тайнство.

Идеята за бъдеще чрез йерархията на Духовните вълни е в този процес на еволюцията, в който човекът, който носи Диханието, е бог в развитие. Тогава не е дързост, че Христос рече Аз и Отец сме едно! Но миналото не Му позволи това и затова го нарече богохулство. Що за богохулство е, че имате основанието да кажете, че Отец и вие сте едно и също, когато Той ви дава не само образ, но и подобие!? Тази енергия на подобието, която е най-съвършената тайна, ви дава право не само да правите Възкресение, а и Единосъщие. А идеята за Единосъщието е, която ви качва до тайната, заедно със Сътворителя да станете Съсътворители. И Съсътворителят е вече съдба – на кого? – на човека-бог! Защо трябва да бъде обидно тогава, че искате да се обожествите? Защо? За да оправдаем насилието, за да имаме верноподаници, за да имаме властност на институт над личност!

Какво направи Учението Път на Мъдростта в тази идея за свобода на личността? Премести олтара вътре в нас! Ето голямата тайна – за първи път ние поставихме олтара на молението вътре у нас и го нарекохме Книга на Живота; и дадохме тази голяма свобода от жертвоприносите за изкупване на грях. Добре, Христос ни е бил изкупил от греховете, а защо две хиляди години непрекъснато принасяме дарове за изкупление на греховете?!...

Бъдещият олтар е вътре у нас – той не е вън! Идеята за свобода от тотем е величавият път на сакралните революции. Защо си позволявам да кажа, че в йерархия на Духовните вълни само Мъдростта манифестира тези истини? Защото Мъдростта е вододелната тайна на осъществяващия се Божий човек чрез Човешката божественост! И оттук-нататък останалите Духовни вълни ще бъдат само две: Истината, която ще ни направи свободни, и Свободата, която ни дава Живот!

Винаги съм казвал – крадете идеи за бъдеще! Не изчаквайте потребата да ви наложи формула за бъдеще, която е пригодена със съображение на съответна институция или на съответна философия, или на идеология.

В социалния живот, дори в окултните науки, има една латинска дума "пауперизъм" – "бедност". Бедност, за която социалните институти дават милостиня. Вижте, човекът не живее от милостиня, човекът живее с даденост – образ и подобие Божии. Това е даденост – осъществете я! Йерархията на Духовните вълни доведе човечеството до стадия на Мъдростта, т.е. Знанието. Не вярата, не правдата, не добродетелите! Те са имали стойност, когато сте малтретирали материята, но Знанието я одухотворява. И даден е този прекрасен момент в човешката история – Кръстът, чиято горна част взехме за символ и сложихме Змията, за да кажем: одухотворената материя е свобода заради Възкресение, а Възкресението – Път за Единосъщие!

Чрез идеята за бъдеще съответната йерархия на Духовните вълни е създавала духовния образ на аурата, за която казах, че тези, които се занимават, търсят цвета: дали е тъмен или светъл, дали е червен, син, виолетов... Вярно е, че обикновеният ум има нужда и от тези неща. Но трагедията е, че когато се слиза до обикновения ум го правим лентяй, вместо да го направим творец, вместо да го научим да краде бъдеще – защото, в края на краищата, ябълката на познанието е кражба на бъдеще. Знаещият е повече от безгрешния, а Адам и Ева си "изпатиха" и ги изгониха от Рая... Нещо, което е недопустимо дори и за човеци, които искат да бъдат богове, камо ли за богове, които създават човеци! Затова аурата в Учението Път на Мъдростта е Пантократорът, Който носи планетата.

  • Мъдростта ще смени аурата на планетата!

Защото тя е култура на новия човек – на човека бог в развитие, който, изходил своята Голгота, знае да възкръсва; който не може да не бъде извикан от Твореца на планетата, за да му стане Съсътворител! Не както в Апокалипсиса – да излива чашите на отмъщението и тем подобните ужаси, защото това не може да бъде Божие. Затова аурата на планетата трябва да бъде сменена чрез Пантократора!

Животът в отвъдността е много подобен на това, което наблюдавате и тука. И когато гледате една утвърдена, примерно казано, държавна формация, вие ще забележите, отивайки в своето место на принадлежност, че и там има същите неща и понякога същите увлечения. Защото със стадия на това, което носите, не може изведнъж без еволюционността си да станете ангели, макар че за мен ангелите са малко по-долу дори от човека, посветения. Но това е другата страна на въпроса.

Аурата прави култури! Но кой осъществява културата на аурата? Школата! Идеята за бъдеще, чрез йерархията на Духовните вълни прави своята школа. През школа на посветени трябва да кажем, че е минал и Иисус. Защото разлика между Иисус и Христос има. Иешуа е светското име и гражданското лице, Христос е духовната благодат, миропомазаничеството и месианството; Христос е същността, усията. Школата на усията е едно Мирово съзнание, което трябва да приложи съответна планетна знайност. Разбира се, Мировото съзнание има много повече от това, което дава като планетно знание. Това са големите тайни, но те са проблем на една йерархия, както я казах: йерархия на Духовните вълни, съпроводена със знанието за Културните раси. И с оглед на това, посвещенията и съответните култури на знание са позволявали Учения, които трябва да отговорят на съпроводността. Много, много особено е.

А какво правят съзнанията тогава? Съзнанията (които сме имали в хилядолетията по силата на своята кармична и прераждаща се природа) правят изповеди и поведение. Но както Олимп е съхранявал културата на боговете, така Школата в своята приложна воля съхранява това знание, което аурата излъчва – това, което само един Пантократор може да защити – Божията човечност чрез Човешката божественост.

И затова безспорно трябва да намираме изградена отговорност в работата на школите. Не да има някаква мъглявина, от която Андромеда няма да стане. Може би точно това е основанието на тревогите ми да не се повтори онова, което школата на Иисуса Христа е направила, когато голяма част от апостолите са напълнили Учението Му с мъст, с гняв, а не с Път. Той им измива нозете, Той им оставя образци, за да вършат дела, а те слагат юдаизъм. Дори един апостол Павел, усвоил културата на школата на юдаизма, остава непреклонен в действията си – навсякъде в Учението на Христа да сложи тази своя култура.

Само умити нозе могат да носят Път! Защото умити нозе значи свобода от минало. Христос точно това прави. И на Петър дава най-добрия урок. Не, няма да позволя да ми измиете нозете, Учителю! А Той какво му казва: Ако не те умия, нямаш път с Мене! И именно Петър, когато го посочват: Този е от Неговите!, бърза да се откаже. Затова Христос му беше рекъл: Преди да пропее петелът, три пъти ще се откажеш от Мен! А хората считат Юда за предател – не, предател е онзи, който Го предава вътре в себе си – ап. Петър! Не му свалям от величието, защото идва разкаяние. Но разкаянието не е достатъчна дан, а само себепреценката, че като сте яли от ябълката на познанието, сте станали грешен и затова ви е позволено да грешите. Юда е предател на външния човек, но Христос е предаден вътре...

Аз винаги говоря – свобода от минало. Ако не може да се освободите от миналото... Не е проблемът в коленопреклонението, когато хората се молят за своята греховност. Много е лесно институцията да се оправдае с това, че има покорности, които безспорно свидетелстват, че човекът се чувства грешен. Човек може да не е съвършен, но му е внушено, че е грешен, защото ял ябълката на познанието. Това не е Път и не може да бъде Път!

  • Школата създава и осъществява културата на аурата, а съзнанията правят изповеди и поведение!

Това е Школата – да създадете и да осъществите вече Културата на аурата на Мъдростта, културата на Всевластника. И една хубава фигура има в митологиите – двубоят между Антей и Херкулес. Между човека, който е непобедим, когато е стъпил на земята, и човека, който е направил надматериалното си служение (който в люлката, когато му пращат две змии, за да го премахнат от бъдещето, ги удушава с детските си ръце). Това е да можеш да вдигнеш Антей – само на една педя над земята той е безсилен. Но никой не може да ви обезсили от вашата пантократорска мощ – Аз и Той сме едно! Това е голямата истина. Среща между Божията човечност и Човешката божественост е правото на Школата – за да ви изгради, за да направи от вас Божия човек, Човешката ви божественост! Иначе, ако нямахме тази Човешка божественост, щяхме да бъдем точно това, което образно казах в надслова – Олимп без богове, човек без аура.

Това е аурата – Божията човечност и Човешката божественост се срещат! Божията човечност е дадена – тя е Диханието, а Човешката божественост се отработва. И тогава ние наистина ще кажем: Слез и се отработвай, т.е. твоята инволюционност свърши, започва твоята еволюция. А тази еволюция има много формули на изповед и поведение, но сакрална революция е всяка Духовна вълна! И когато говорих за Аменхотеп IV, казах, че той прави сакрална революция, защото в царството на многобожието е имал дързостта да сложи един Бог. Един Бог! Понеже е дошла нова Духовна вълна. (Олимп е трябвало да си остане една планина, а не храм от божества.)

Разбира се, Духовната вълна на Митологията е била възможно най-плодната човешка фантазия за богове – да направи, както казах, от стихията бог и тогава да сложи културата на мисълта. Да сложи един Прометей, който може да краде огън – това е нещо страшно! Защото огънят какво е? Умът! Водата е астралът, тя е астралната светлина (и слава Богу, учените вече го доказаха). Огънят е умът. И знаете, че Ахура Мазда не дава Дихание, но той прави плодното семе от огън. А плодното семе е, което има диря. Диря оставя само умът, огънят – не астралът, астралът е рефлекс с основание за живеене. Ахура Мазда създава оплодително семе от огън и дава това семе на бъдещето!

Разбира се, ние вече можем да търсим едно Ново небе и една Нова земя – аурата на Мъдростта вече ги наплодява. Ново небе е да бъдеш освободен от това да се излеят над теб седем чаши на злокобието, защото сатани и ангели още водели битки! Когато чета Откровението на Иоана (към което имам пиетет, разбира се), също съм изумен колко много от аурата на Учението за Правдата на Моисей стои в психологията на апостолите. Това е ужасно нещо – отмъщение, сатани, ангели... Вижте, в Новото небе няма да има нито сатани, нито ангели. Събожници – да! В една Нова земя какво трябва да има? Десет Божии заповеди ли? Не. Трябва да има няма зло, има нееволюирало добро! Аурата на тази енигма ще почне да прави своите богати трапези. Един, двама, пет – достатъчни са, за да призоват на една Тайна вечеря бъдещата идея: Пътят на Мъдростта!

Това са големите тайни, другото е преповтаряне на гърчовете, с които все се оплакват – та потопи, наводнения... И въпреки потопите, и въпреки всичко, човекът като Божия даденост, извеждайки Човешката си божественост, няма никога да изчезне – дори тогава, когато планетата може да изчезне, човекът може да си направи нова планета. Дързост? Не, истина! Кой можеше да си представи, когато Моисей е давал своето учение да се далечее човек от Бога и дори да не спомене името Му, че някой ще отиде на Луната?! А един учен ще го качат на кладата, да се откаже от откритието си, че Земята се върти около Слънцето, а не обратно. Това е дързостта – крадете идеи за бъдеще! Научете се да правите планети – и като култура, и като реалност!

Аурата прави бъдеще! Тя освобождава човека от принадлежността на еволюцията, за която съм казал, че е безжалостна, но е развитие. Еволюцията може да бъде безжалостна, защото не прави битка за благоденствие – но не може да бъде жестока, тя ви изгражда. И не е проблемът да се правят конфликти. Проблем е да се сътрудничи на идеята на еволюцията в нейната безжалостност. Но в тази безжалостност, когато е социално дело, идва онова, което се нарича жестокост. И точно тази идея за жестокостта е употребена много зле в идеята на апокалипсисите, потопите и т. н. Както виждате, потоп е изживял Ной, но ноевци още има, човек има.

Така че човечеството няма да се лиши от своята еволюция. Защото може ли този Човек, който носи планетата, Пантократорът, да взриви тази планета и да направи друга? Естествено. Щом човекът е бог в развитие, тогава каква е работата на развитите богове, какво те ще правят? Ами ще трябва да създадат нова планета (и това е дързостта, за която говоря!), в която ще трябва да родят нова култура. Но това са предмети на друго мислене. Аз не се страхувам да ги кажа, но все пак Христос беше прав: Имаше много неща да ви кажа, но не сте готови. Защо? Защото идва идеята за злоупотребата. Кого е пощадил? Себе си не е пощадил. Пощадил е липсата на йерархия! И тогава посветените са принудени да направят морален кодекс, за да няма злоупотреби. Този морален кодекс пък след това в ръцете на невежеството може да стане оръдие на насилие, но и оръдие да не се изпреварва духовността. Много е сложно развитието...

И така, какво трябва да направи Школата, за да може този Пантократор, който е аурата на Мъдростта, да има реалност? Бих казал, че трябва да направи първите нишки на тази аура: Разкъсайте снопа на всекидневието, който наричате традиции – не повтаряйте минало! Идете на Червеното море и го разделете – за да мине един белязан народ! Идете и ударете канарата – поискайте да ви даде жива вода, ако искате да станете Деца на Деня в Учението Път на Мъдростта! Родете се в един Витлеем – за да оставите Витлеемска звезда! Витлеемската звезда е и Път, и Школа, и жертва! А това винаги може да го направите, всякога може да извикате своята Витлеемска звезда. Направете и своята Тайна вечеря – измийте нозете чрез идеите на бъдещето (както го направи Христос), за да имат хората Път и служение! И най-после, както в Посланието на Битието[2] бях казал: Извървете своите Голготи! За да имате Възкресение, за да имате победа над материята! И тогава вече можете да родите (защото ще бъдете Съсътворители!) Небесния Адам и да сътрудничите в защитата на Земния Адам, каквото безспорно беше указанието в Посланието за 2005 година: Защитете Небесния и Земния Адам!

Когато имате Витлеемска звезда, когато имате Голготско Възкресение, тогава вече наистина може да ядете плод от Дървото на Живота! Тогава вашият олтар ще е вътре у вас. А той не ще жертвоприноси, той не ще коленопреклонението на грешника – той иска приложната воля на служение без Себе си. Без Себе си! Вие давате тайната на белязания народ, вие познавате Културните духовни раси, вие носите Витлеемската звезда!

И Христос беше казал една много особена мисъл, когато майка Му и баща Му Го търсят и не могат да Го намерят. Те Го упрекват, а какво казва Той: Защо Ме търсите другаде, освен в онова, което принадлежи на Моя Отец? Виждате ли кога казва още, че е в онова, което принадлежи на Отца? И Той принадлежи на Отца Си, както Неговият Отец Му принадлежи – и чрез Единосъщието Си става Негов Син: Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!

Ето това е аурата на Пантократора в Учението Път на Мъдростта: Защо Ме търсите другаде, освен в онова, което принадлежи на Моя Отец! А Неговият Отец е Божията Му човечност, Неговата достоверност идва чрез Човешката Му божественост! И тогава как няма да каже: Аз и Отец сме едно! Това е Път! Затуй изми нозете на апостолите – за да имат Път.

Всичко това, което ви казвам, са нишки – нишки на аурата: осветена, отработена; субективна и обективна. Път! Без Път не може да се сътвори и човека, за да се каже, че трябва за него – за Адам Кадмон, за Небесния Адам да има не само Небе, но и земя. И именно при Сътворението е направена една велика тайна – не само образ, но е дадено и подобие. Това е Човешката божественост, която Божията човечност ни даде.

  • Аурата в Божията човечност е обективна субстанция, а в Човешката божественост тя е субективна!

Тя ще направи Пантократора, Който знае Истината. Само който е живял Пантократора, знае Истината, защото Първопричината е в Него. В Първопричината няма обект и субект. Те се еманират във взаимна даденост и еманацията е тъждествена с Него. Така че аурата на Мъдростта е самата Мъдрост – не е еманация само, а е самата същност. Иначе сътвореното е само образ. А подобието е вече идеята, която крие тази особена енергия – енергията за Единосъщието. (Затова и беше нужна Голгота.)

Идеята за Единосъщието е енергия на подобието! Така това велико тайнство освободи от тайна голямата истина Аз и Отец сме едно. И Христос каза нещо много смело, когато направи Своето Възкресение: Радвайте се; Аз победих света! Има ли по-голяма дързост от това да каже, че е победил света? Да победите света какво значи? Това не значи да свалите Бог от трона, но в никакъв случай не значи и че нямате основание да седнете на трон. Защото тронът на Духа над материята е именно Книгата на Живота, т.е. нашият нов олтар!

Това е единството – Божията човечност и Човешката божественост. Другото е терминологии, другото е атрибути, с които хората са накичени – както светците носят атрибути. Носят ги хората, но за нашето съзнание сега. В тотемно време не е можело да има светци – би било твърде обидно. Тогава са правили златни лъвове, в Индия са почитали слона... Само и само да има респект нашата Човешка божественост и да прави поклони, милостини и страх. Страх, за да се изкупи чрез жертва грях... Не! Може да няма още съвършенство, но и грях няма! Иначе усилията на хилядите посветени, сложили своята жертвеност за свобода от грях, са отишли напразно. Ако престъпността като еволюционен етап създава грешници, то във всеки момент ще има грешници и никога няма да има изкупени. А човекът е един еволюиращ бог. Еволюцията не може да не създаде гърчове в съпоставка: да стоите в снопа на традицията или с дързостта на Аспарух да вземете една пръчка и да отидете да направите една земя територия и един престол ханско величие. Така са правени големите неща. Не е проблем на необмислената дързост, а на родена идея, която иска жертва!

Много странна е психологията и аурата на България и на българската царственост. И винаги, когато говоря за достойнствата на България и нейните безсмъртници, макар че не включвам един Калоян в тринадесетте безсмъртни българи[3], винаги съм казвал за дързостта и на този държавник, който можа да откаже присъствие и действие в кръстоносен поход...

Това са нишките на аурата. Като се тръгне от знанието, от това пресичане на Червеното море в идея на един белязан народ, който дава култури, защото е крал идея за бъдеще. После, когато ударите една канара и тя ви даде живителната вода. Или когато се роди едно дете, Което оставя Витлеемска звезда. (Не е въпрос дали ще отидат тримата влъхви, проблемът е, че има звезда, която може да покаже на мъдреците, на човеците, къде да отидат.) Тогава може да направите и осветената Тайна вечеря. Христос преди да даде Голгота, както казах, им беше измил на Тайна вечеря нозете, беше им дал Път. Но в края на краищата Той трябваше да отиде и да им покаже, че всеки Път – колкото и тежък и труден да е, когато е служение без Себе си, може да бъде изходен. Няма Път, който да не може да бъде изходен, само че потребата е служение без Себе си! Когато правите служение за Себе си, вие още не може да направите Единосъщие с Адам Кадмон, с Небесния Адам, с онзи Адам-човека, който яде плода на знанието.

И така, Пантократорът е аурата на Духовната вълна на Мъдростта. Тази аура на Пантократора ще стане нашата първа Истина. И когато станете Съсътворители, вие ще имате това велико тайнство – осъзнатото бъдеще. Онези, които са присъствали на Сътворението, са осъзнавали бъдещето, защото са сътворили Адам – човека, който трябва да направи Съсътворителство. Аурата на Сътворението е бъдеще – Да сътворим човека!, осъзнато бъдеще да пратите сътворения да срещне след това своя потомък – Родения. Този Адам, който остави черепа си на Голгота, за да го срещне с Кръста на Разпятието. И така Христос, живяното човечество, отива при Адама, за да му каже: "Чрез теб съм осъществената Божественост, защото ти, като сътворение, беше осъзнато бъдеще – Аз ти го връщам!" Това е великият кръговрат, другото е обучение, което е извършила Школата. Обучение из началото на обработването му до Единството – човекът да върне Бога и да Го освободи. Онази упражнена воля да сътворявате – тя е урокът на посвещението. Обучението трябва да има урок на посвещение и това посвещение първом е свещ, която е достатъчна в мрачината. След това вече, във великата тайна на служението!

  • Аурата на Мъдростта е азбуката на Децата на Деня!

От тотемните божества до Аз и Отец сме едно има една йерархия на Духовните вълни. В нейната същност Учението Път на Мъдростта за първи път предоставя аурата като изразена образност: дадената духовност да бъде олицетворена в Пантократор – Всевластник. Тази власт на Пантократора е, която ще преобрази, ще одухотвори планетната плът, от която е направен и човекът. И безспорно тази Земя трябва в нравствената пътнина на една нова социална платформа да сложи един нов член от Конституцията на Битието, а именно: Аз и Той сме едно! Така кого освобождаваме? Човека от тревоги или Бог от Път? Кого?!

Цялата тайна на Учението Път на Мъдростта, с неговите афоризми и Знание, трябва да стане нагледна даденост от една Тайна вечеря не – от една Божия вечеря! (Защото Иисус Христос, когато им дава Тайната вечеря, не е още Единосъщие.) Но никога не може да се изчерпи истината на тази взаимност – Бог и човек. Не е важно какво е било божеството, йерархията на Духовните вълни го довежда до Пантократора – до Бог и Човек. И за тази взаимност намерих в моя обичан Пенчо Славейков едно четиристишие. (Ще ми простите тази пристрастност, но аз го обичам в признание, защото няма в света човек, който да е могъл да направи плътта на родината си плът на Бога, няма!) Ето какво казва той за своя баща, което аз нарекох израз на Човешка божественост:

  • "При твойто слово аз и своето прибавих,
  • дела преумножих при твоите дела:
  • и съд на бъднето да чакам се изправих
  • с теб – две со подвизи увенчани чела."[4]

Няма по-добър изказ на благодарност в идея на служение към своя баща: При твоето слово аз своето прибавих. Това е аурата на Мъдростта – към словото на Твореца Fiat lux Учението Път на Мъдростта трябва да прибави своето слово, аурата на Пантократора в служение човекът бог в развитие.

Така трябва да схванем аурата на Учението Път на Мъдростта. Защото бъдното чака своите Съсътворители. А вие бяхте наречени Деца на Деня. Сега Денят чака своето пладне! И въпросът не е да се кажат много неща – една мисъл е достатъчна, за да не загубим своята приложна отговорност: Човекът без аура е като Олимп без богове!

 

[1] Вж. Матей 8:22.

[2] Нур 1/2004, с.19.

[3] Вж. Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи, 2003г.

[4] Славейков Пенчо. Лирика, В. Търново, Слово, 1999, с.112.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993