Зареждам...
Послание на Живота – Второ Повеление (1/2006)

Послание на Живота – Второ Повеление

Светителствайте в служение за Сътворителя и събожника си!

Има радости, които доставят Път; има радости, които вгръщат човека в неговия вътрешен храм заради тайната, че Небето му позволява да знае, а не само да прави молитви. Има и радости, които създават тържества и правят пиршество, но с тях човекът се самозадоволява и забравя Пътя. Това са преходностите на радостта; това е проблем на еволюционното безолтарно служение!

Какво прави Небето, когато е тъжно – дава астрална светлина, т.е. дъжд. Но ще се опитам не астрална светлина да ви дам, дори не и мисловна, а една Fiat lux, една светлина на прозрението, защото такава е и темата.

Както знаете, в Посланието първото повеление е: Открийте бъднината си в Книгата на Живота! Казахме, че Книгата на Живота, това е съзнанието на Бога, но разбира се нейната видима страна е еволюцията. Ако може човек да види бъднината си в еволюцията, това значи, че ще се научи да чете Книгата на Живота. Това значи да не чака само пулса на това, което се нарича време – протяжност в нашата търсена будност, а да достигне и прозрение!

Книгата на Живота – нейната нагледна страница е именно еволюцията, но нейната вътрешна страница е олтарът. А винаги съм казвал да смените олтара от външното си признание и поклонение с олтара вътре у вас – така както Учението Път на Мъдростта ви предостави. Докато човек не смени олтара си, той ще има един път с две разклонения: едното е, когато прави поведение; другото е, когато изразява отговорност.

Отговорността е вътрешно съзерцание, измерение и на дадености, и на поносимости. Човек трябва да разбере, че същината на неговия живот не е само негова отговорност. Разбира се, негова отговорност е поведението, и то изцяло негова отговорност.

Поведението безспорно е дългата пътека на еволюцията; на него се нанизва герданът на йерархията на Духовните вълни, но това не е още тайната на отговорността.

И така, второто повеление от Посланието е:

  • Светителствайте в служение за Сътворителя и събожника си!

Светителството събужда отговорност, а не поведение; светителството е, което прави големия обрат. И то в Молитвата на Учението Път на Мъдростта е изразено в едно: Научи ни! Там не се иска нито благословение, нито прощение – Научи ни! А за да се научи някой, трябва да има определена духовна възраст. Тенденцията да искате да бъдете научени е подсказване, че имате. Обаче какво сме казали ние – не е въпросът да имаш, а да бъдеш!

Безспорно, не говоря обрати, за да излизате на площадите. Не! Говоря ви тайните, с които трябва първом наистина да извикате олтара на отговорността си. А човекът има основание да бъде потребен, потребен в своето служение. Не е проблемът в служението само на другите – проблемът е в служение и за Себе Си в смисъла, който сме казали: без Себе си. Човекът без Себе си е сътвореният одухотворен; човекът със себе си е онзи, който ходи пътя на еволюцията!

Затова правя тази съпоставка – знание, което е олтарно или безолтарно, а има и сакрално знание. В безолтарното знание преходността е странното. Безолтарното служение прави преходностите и затова за него паметта малко неща пази. Но е естествено тя да го задържа повече на повърхността. С олтарното знание, тогава когато вече е имал своята молитвена признателност, човекът е изграждал божеството в себе си. А сакралното знание е в Книгата на Живота. Там е служението без Себе си. Това не значи, че вървите без божество; не значи, че вървите без олтарно знание. Именно то е, което остава – остава олтарното знание. Но еволюцията надделява... И тогава едно олтарно знание много дълго време стои – както съм казал: религиите най-бавно стареят и за ужас най-дълго стоят стари!

Така както поставям въпроса: Светителствайте в служение за Сътворителя и събожника си!, ние въвеждаме идеята за събожника. Събожник! Защото всеки в края на краищата е мисъл от Бога. Разбира се, под Бог не се разбира само отвлеченото, не – събожникът е мисъл на великия Творец!

Мисълта, менталното тяло в човека идва много по-късно и затова човекът първом само се е ориентирал. След това той започва да мисли, но не е могъл да твори, за да преобразява света. И с идеята за събожника правим свобода от минало. Свобода от онова, което придружава еволюцията във всичките степени на т. нар. лоши духове, демони и тем-подобни звероподобия, които институцията ползва, за да дава безолтарно знание и така да може онова, което е дал олтарът, то да бъде фиксирано. То да бъде внушено в душевността на човека и тогава чрез страх в поведение на признание да забрави отговорността. Това е ужасното. И то трябва да се промени!

Поведението сам`о за себе си със зрелостта на знанието ще се промени; ще се смени това, което културите на предишните Духовни вълни са давали – възпитавали са ви в любов, в правда, в онова голямо митологично съзнание (което наричам зряща култура). Но те са били потребни на хората. (И знаете фразата на Диоген: "Хора много, човеци малко.") Именно йерархията на Духовните вълни сменя и тезата на поведението човек – Бог.

Проблемът не е само да се прави констатация, проблемът е как да се прелее духовната властност за промяна. И Духовните вълни са, в които се формират култури, гледища, религии. Религии, които безспорно са имали задача да осъществяват по-скоро таблиците на добродетелите, отколкото на знанието. Затова идеята за събожника е може би най-трудното състояние на нашата психологическа даденост, която с хилядолетия е възпитавана в таблиците на добродетелите, а не в Път.

За първи път Учението Път на Мъдростта ви предоставя знание за преобрат, духовен преобрат. Защото имате нещо много странно. Всички се обръщат към тотема, след това към стихийните богове, после към едноличния Бог, към троичния Бог (и въобще, йерархията на боговете върви). Това е благодарност като служение към Сътворителя. Но защо се забравя събожникът? А ние в безспорност сме казали, че човекът е бог в развитие. Може да изглежда неудобно за съответни институции, но аз питам тези институции с отговорност: Христос не стана ли Бог в религията на Своя Баща? Християнството е единствената религия, която парафира, бих казал така – с държавен печат парафира Сина за Бог. Тогава ние нямаме ли основание да кажем пък нещо повече от това – че не е проблемът да бъде парафиран, проблемът е да Го изведете и да знаете, че всеки син може да бъде Бог!

Не оспорваме никого. Ние просто казваме една голяма истина, особено с Доктрината за йерархията на Духовните вълни (която в списанието-панорама "Нур"[1] много добре концепциално е дадена). Не е проблемът да мерим бъднината с утрешния ден, проблемът е да мерим властта на събудената отговорност в служение на олтар, който направихме вътре у нас, а не вън от нас. Това тайнство е голямата истина на бъднината!

И именно в този смисъл ние тогава можем да кажем какво е човекът без олтар, без олтарно знание, или без Бог. (Защото Олимп без богове стана зрелище и там сега се ходи на разходка.) Човек без Бог, това е все едно да оставите Бог без човек. Аз не зная дали скучае Бог без човека, но човекът, когато не осъществява бъднината си, или както е казано в Посланието, не открива бъднината си в Книгата на Живота, то проблемът не е дали скучае. Проблемът е великото тайнство човекът-бог в развитие, потенциалната даденост. Бог и човек не могат да живеят един без друг, ако наречем това жизненост! Животът на човека не е само негова отговорност – поведението е негово, но отговорността е ликът на Твореца. Той е, Който създава човека с тенденции; Той е, Който е отговорен!

Това е голямата тайна, това е, когато съм поискал едно светителство в идеята на служението да се върши не само с благодарност и поклонение към това, което наричаме Сътворител, но и към сътвореното, към събожника. Защото, в края на краищата, какво би правил един Бог без човека? Единственото, което признава Бог и му дава приоритет, и го прави олтарно мислене, остава човекът. Другите дадености не са сътворени. Дори за животинския свят Бог казва: Да произлезат! Следователно не е важно на Твореца каква личностна физиономия ще Му дадете – важна е потенциалната възможност, вложена във Всемирната даденост, която още не можем да уловим.

Вижте, Бог съществува, защото съществува човек. Няма кой друг да Го констатира. Няма друга зримост, освен нашата духовна даденост. А тя е извоювана от самите нас. Да, казано е, че Адам е сътворен и му е дадено Дихание, но Адам е без пъпна връв. На кого се даде пъпната връв? На изведеното от Адама – на Ева. Достойнството, което трябва да признаем на Ева – защото тя е изведена; Ева не е сътворена – и тя е, която взе пъпната връв. Адам яде ябълката на знанието, но кой му я дава; кой играе ролята на съблазнител? Разбира се неговият астрал, неговата изведена вече Ева. Тя е, която казва: този плод е многожелан... Точно това е идеята да крадете бъдеще!

Ето една култура много обратна на онова, което всички официози и религии ви позволяват да знаете. Но имате право да знаете! Никой не може да ни отнеме отговорната будност пред олтара вътре у нас, или както казвам – Божията човечност у нас да се срещне с Човешката божественост.

Разбира се, че в културите на религиите ще намерите много неща, които озадачават и много други, за които те просто нищо не знаят. Дори тази гневност, с която натоварват Сътворителя... От Неговата справедливост искат собствената си жестокост. Що за култура е това!? Да искате справедливостта Му да изпълни вашата жестокост... Едно такова знание е безолтарно. А когато едно знание е безолтарно, то не носи нито святост, нито бъднина! То просто удовлетворява това, което съмнението на човека, недостигнал прозрение, говори с афоризма на всекидневието – че Бог бил гневен. Не, няма гняв у Бога! Ако една институция иска да си услужи действията, не може да ги слага върху Онова, Което казваме, че е съвършенство за дадена планета или за Мировостта!

Знаете ли колко бедно изглеждат нещата, когато имате прозрението... Не говоря за ясновидствата. Това е вложената тайна у нас – Кундалини е вложен, но проявите му са услуга. Искам да разберете тези неща, за да не ви люлее, който и да е вятър. Защото културата на духовното невежество, овластявайки се, започва да прави трона си по-важен от тронуващия. Това е болезнеността на времето. И аз съм сигурен, че в една утроба, в която се ражда битието на Учението Път на Мъдростта, не може да няма някакви болчици, че сътвореното не може да Го живее, а може само да съществува. Съществувание и Живот – тук е голямата разлика, в която има неразличие.

Ето колко странно е казано в Генезиса. В стих 1-ви от глава 1 пише: "В начало Бог сътвори небето и земята." Сътвори – едната от думите; другата, в стих 7-ми, е създаде; а третата, в стих 11-и, е да произведе. Никой не се е спирал върху тези тайни, за да видите малките разлики, които правят цели нови небеса. Разбира се, търсил съм, и ще продължа да търся, дали някой в интерпретациите на Генезиса е уловил една от най-големите разлики, която крие цяло бъдеще на планетата или сменяне на планетите. Вижте какво е казано в стих 5-и: "Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един." Идеята на Сътворението и разделянето на светлината и тъмнината е ден един. Всички знаят бройното – така както са наредени: втори, трети, четвърти, пети, шести, седми ден. А ден първи няма. Казано е ден един, останалите са бройни. Има ли изнесено някъде пояснение защо? Знаете ли колко много тайни крие Генезисът!

Какво значи ден един? Привилегия на Твореца? Или никой не може да каже кого ражда утробата на този един. Оттам нататък вървят бройните. Те са на човека, но не са на Бога. Човекът може да направи втори ден, може да направи трети ден..., но може ли да направи ден един? Какво има в този един? Цялото бъдеще! Така че Сътворителят има ден един, а Създателите – втори, трети, четвърти..., за да се разбере откога започва Еволюцията и кога е свършило Творчеството! Ето къде е основанието ми да твърдя, че предметът на вашето живеене не е само ваша отговорност, защото никой не може да каже какво има, какво е отработено в този ден, ден един – идеята за Сътворението!

В потенциалността какво се носи? Бъдещият бог! Какво съм казал: Тайната е не жертвоприносителят, тайната е жертвоприемникът! Жертвоприемникът е този Един – Ден един е жертвоприемникът! За да може да Го изведете и след това да бъдете Съсътворител на Бога, взели от големия пай на олтарното знание.

  • Идеята за Съсътворителството е новият знак в Учението Път на Мъдростта!

И вижте тогава цялата тази сила, първичната сила, и това, което е сложено – Божията човечност, за да се каже: Да сътворим човек и да му дам Диханието Си! Но този Един, когато дава Диханието Си, не губи. А знаем от законите на физиката, че когато давате – губите (ако щете тегло). Той не губи!

Тогава трябва да потърсим определение. Защото много е лесно да се каже: "А земята беше безводна и пуста;... и Дух Божий се носеше..."[2], това е много лесно. Но когато Бог сътворява светлина (и тъмнина); когато казва за Светлината: Да бъде! – Fiat lux!, има този един малък елемент там, който никой не отбелязва, защото не го знаят. Когато казва Fiat lux, се отминава незабелязано какво – отминава се, че водата вече е там: И Дух Божий се носеше над водата.

А какво съм казал преди повече от 20 години – че водата е астралният образ на Светлината. Какво е довел тогава Сътворителят? Астралът в реалност, или реалната будност да покаже след Тъмнината втория Си образ – Светлина. Следователно водата безспорно изразява астралната Му Светлина. Тогава водата е чакала какво? Чакала е само повеля: "Да произведе водата влечуги..."[3] – да произведе!

А човечеството изучава Генезиса, изучава Сътворението... С това невежество – къде? Само с очи, на които даваме диоптър, защото се явява късогледство или далекогледство... Къде е духовното зрение?!

Защо се спирам на тези неща? Защото светителството ви трябва да се обърне в служение на Сътворителя и събожника. Слагам събожника, защото, както казах, християнството е религия на Сина – Иисус Христос е Син Божий. И не е важното как е заченат – в края на краищата половата енергия не е физическа. Явно, че е заченат с предречие и благослов. Логично е и не е първият, нито, сигурен съм, че не ще бъде последният. (За много бебета е предречено, че ще се родят, и за много от тях са дадени характеристики.)

Културата на Мъдростта чертае чрез светителството ни, но винаги и за събожника, за който в най-голяма безспорност сме говорили, че е бог в развитие. Ако не изградите човека бог в развитие, вие наистина ще бъдете, както казах, Олимп без богове, т.е. атракция. Трагедията е точно там – че човечеството живее атрактивно. И не е съществено само Божеството вън от вас, което повелява, за да имате олтарни знания в т. нар. Доктрини на Митологията, на Правдата, на Любовта – има и Доктрина на Мъдростта, Доктрина на Истината. Дадена е и идеята да носите земното кълбо. (Колко добре е дадена тази идея!) Не то да ви носи. Една култура, която е изумителна по същност – Пантократор, Всевластник! Казано и за Зевс – бащата на боговете.

Тази идея за Пантократора е една от най-големите тенденции. Онзи, когото наричаме събожник, е бъдещият Зевс, реализираният Христос! Човекът носи Пантократора, защото Адам е най-великата личност, която е изведена от това предшествие, за което не може всичко да се открие и каже. Нито в Източната мъдрост, нито в посвещенията в Египет, каквито и да са били, не могат да ви кажат всичко за Предшественика на този Бог, Когото изповядва човечеството, и Който, както виждате, не сътворява човек преди да има предшествие на другите потреби.

Водата – астралният образ на Светлината, е предшествала Адам. А Адам е умът. Какво излиза тогава? (Няма да разкрием всичко, но все пак ще имаме податки, за да се освобождаваме, защото, когато влезете в Духовната вълна на Истината, ако вие не сте взели сакрално знание, ще бъдете само напразни поклонници на евтини звездни богове, каквото човечеството още продължава да прави!) Адам е сътворен с една безспорна привилегия – да получи Дихание, т.е. да стане жива душа, но в наличие е била водата, която е дала своя образ, дала е своята енергия. Това е в първия стадий – когато започва живот в култури. Пътят е да правите култури, в които трябва да съчетаете Дух и материя. Следователно одухотворявате Адам, за да прави култура!

Какво прави тогава Правдата като култура при юдеите? Тя брани материята, тя води битка за материята! Каква битка води Любовта? За една преценка, която вече не е само добродетел – тя води битка за душата и мисълта! А какво прави Мъдростта? Тя води битка за свобода на Духа – одухотворете материята!

Ето това са нещата в това повеление, когато трябва да се светителства. Защото в края на краищата молитвите са много първични. Кое е онова, което трябва да се извърши в молитвеност заради свобода? Това е свободата от добродетели.

  • Правдата брани материята; Любовта брани мисълта; Мъдростта брани Духа!

Това са тенденциите, които се крият вътре в тези Учения. Отделен е въпросът какво може да се постави по-нататък, за да се търси как трябва да се освободим от безолтарното знание, от безолтарния спомен. Безолтарният спомен е без знание, той е поведение. Ето защо тези култури на религиите са играли роля на нравствени възпитатели и са давали олтарно знание на човека. Иначе човекът щеше да остане само с тласъците на еволюцията, т.е. някаква първична памет, която животинският свят усвоява и човекът с малко повече възможности почва да я прилага. Това ли е същината на човека? Не!

Човекът е една биологична даденост; една културна даденост, която му налага неговият ментал, но в края на краищата, една божествена даденост, в която го извиква идеята за неговото сътворение. Затова идва олтарът, който дава знание. Но на този олтар по-скоро добродетелите, отколкото още знанието, започват да определят Път. И не е проблемът само да се качите на Олимп. Защото сега имате пособие, което може само за няколко минути да ви качи. Но тогава човекът е трябвало да го направи със своята мисловност, със своето отражение, със своята астрална потреба, която е най-близко до материята. Затуй, за да бъдат апетитно необходими тайните, се създава идеята за тайнството. Тайната и тайнството дават събуждането. Тогава вече олтарът ви става какво? Знание. Затова казвам, че еволюцията е безолтарно знание. А олтарното знание вече не е еволюция. Така се разработва в човека Пътят!

Ведно с това, което му оставя еволюцията – именно безолтарно знание и олтари, които създават памет и правят от човека един неимоверен скитник милиони години, трябва да се направи, казахме какво? Сакрална революция! В културата на обожествяването на човека, необходим е този върховен момент на сакрална революция. Тази революция няма нищо общо с кръв. И какво сложи Учението Път на Мъдростта, за да се надкрачи, или най-малкото да се разбере, че този вътрешен огън – сакралната революция, е най-необходимият? Сложихме един надслов: Оставете мъртвите, както е казал Христос, да погребат своите мъртъвци! Виждате какво осъзнаване на просперитета. Но той не може да дойде с еволюцията.

Оставете мъртвите... – не съм намерил по-сакрална същност от тази пътека! Това е една странна философия с толкоз благост направена и с толкоз отмъщение употребена. И имаме един изключителен страх към институции, упражняван от институт. Ето кое е извикало, така ако можем да кажем, сакралните революции, а някъде и безсакралните. Защото Константин Велики, когато в края на краищата налага християнството, без сакрална революция го прави. Да не говоря за социалната битност. Тя в някои отношения е много по-смела в стъпките си, отколкото религиозното съзнание, което уж има своя уред за измерване на прегрешения. Затова социалните революции стават през столетия, а религиозните – през хилядолетия.

Сега ние трябва да кажем достатъчни ли са таблиците на морала. Събудиха ли отговорност или само изискваха поведение? Защото отговорността е Мировото ви служение, тя е Мирова даденост; а поведението е ваше и затова много често е фриволно. Поведението не изгражда безсмъртие, то изгражда еволюция, или дава умиране. Не ви дава смърт, чийто безспорен антиподен знак е безсмъртието.

Наистина ние не можем да се лишим от всекидневие, но друго е да осмислиш всекидневието – да го осмислиш в отговорност, а не до го живееш само в поведение. И затуй сме сменили много олтари; затуй имаме тази йерархия на Духовните вълни – за да стигнем до това велико тайнство човекът бог в развитие. С основание, безтревожно трябва да го приемем. Защото Този, Който казва Да сътворим човека..., вижте, нещо много простичко добавя: ...по Наш образ и по Наше подобие! Кой кого е сътворил е отделен въпрос, въпросът е, че планетният човек е сътворен по Божий образ и по Божие подобие. Кой е изпреварил в Творчеството, можем да говорим, но единственият, който може да спомене Бог, си остава човекът. Няма друг! Тогава трябва да направим съответствието; трябва наистина да изградим стълбата на нравственото поведение на добродетелите. Но Творецът е поискал нещо повече – не само добродетели, а е йерархирал божественост. И умът не е последният стадий на човешката духовност!

Никой не може да измери усилията да имаме говор. Могат да мучат кравите, кучетата да лаят, дори да проявят разбиране – да дойдат, да те хванат за ръкава и да те изведат. Но само човекът може да даде констативност. Волността да бъдете неудовлетворени и мучащи, това е право на поведение; имате право на поведение, то е ваше, но отговорност е на Божеството. И съм казал, че Боговете не правят молитви – те творят! Хората, в заблудата под ръководството на институции, много по-прилежно правят молитви отколкото да творят. Дори ако щете да творят това, което на един ръчен стан може да се изтъче – една хубава тъкан. Идеята да се твори е право на боговете! Колко отговорно Митологията направи човеците богове. Ама като взе тези богове от стихиите! Затова наричам Митологията зряща и зрима. Тя е зряща боженаука и е много богата. Много по-богата е от схоластиката, когато големи и уж дълбоки религиозни учения правят нещо. Не, Митологията улови Космоса!

Мирово съзнание с планетно познание! Признание на стихии, които трябва да се научите да подчинявате. Давате им нещо, което е сакрално – правите ги богове и по този начин те стават подвластни на бъдност. Не човекът е бил толкоз подвластен, щом си е сменял религиозните съзнания, а боговете-стихии са били подвластни, щом са влизали в кодекса на човешкото мислене и човешката потреба в приложност. А някои, когато стане въпрос за Митология, с лека насмешка си говорят. Не, няма по-зряща образност! Тогава, изведете тайната на Сътворителя и сътворения, съпоставете ги, за да видите колко голяма е тази потреба за светителство!

  • Светителството е знание, а не молитва!

То е знание. За да оправдаете, че вашият предшественик е имал "нахалството" (за което, разбира се, го наказаха) да отиде да яде ябълката на знанието, което отваря очи. Ще умреш! И той отива да умре. Спря ли се човекът? Не, предпочете да умре, но да му се отворят очите и да сложи основата на нравствените доктрини. Какво позволи в бъдеще? Позволи смърт. Умирането е тайна на плътта, а смъртта е тайна на духовния свят на човека! Смърт малко хора са могли да направят (утешават се сега хората, но те по-скоро умират). Умирането създава еволюция и карма; смърт прави този, който знае закона за безсмъртието! Затова Христос като възкръсва казва най-смелата мисъл: О, смърт, къде е твоето жило! Що за пренебрежение Този Човек прави и що за характеристика дава на смъртта... Защо? Защото тя Го направи безсмъртен, Той не умира. Но Адам като наченка, или като физиологията у нас, трябва да умре, да мине през еволюционния стадий.

  • Бог Отец има привилегията да твори;
  • Бог Син има привилегията да възкръсва;
  • човекът бог има привилегията да се обожествява!

Така умирането е пътят на еволюцията; безсмъртието – Пътят на Възкресението! Христос точно това направи, Той възкръсна.

В светителството има смърт, не умиране! Умирането като статус на еволюцията не е възкресение, още по-малко може да се каже, че то може да ви доведе до Единосъщие. Ето защо Разпятието е светителство – чрез смъртта то ви позволява да правите Възкресение. Съдбата е, която създава идеята за умирането, а светителството – идеята за Възкресението! Затова в едно светителство, в което приемате и събожника си, вие го отвеждате към идеята на Съсътворителя – така както Христос стана Съсътворител на своя Баща и така както една метафизика можа великолепно да го направи Единосъщ.

Значи човекът е, който може и да възкръсва. Кога? Когато е изходил Пътя – получил е олтарна просвета и е култивирал в себе си жертвата. Защото виждаме как отиват да поднесат своите синове в жертва пред боговете – това го прави и Авраам, правят го и други.

Ето каква странна пътека има, в която е налице ескалация. Тогава никак не е чудно, че ние трябваше да направим тази култура на Духовните вълни – да ескалираме потребата от жертви! Сега някой да отива да прави такива жертви?! Това са образци, това са олтарните знания. И Този, Който като Човек стана Бог, Който прие смърт, за да направи безсмъртие, Той направи Възкресение. Само Роденият може да прави Възкресение. Един Бог няма защо да възкръсва – Той не може да умира! Затова казвам, че Синът стана Бог в религията на Своя Баща. През кой стадий трябваше да мине? През Синовността. А Синовността е Пантократор – вие носите планетата и определяте нейната еволюция. Това е йерархия на Знанието, а не йерархия само на Добродетелта!

В този смисъл сакралната революция, както казахме, се извърши – оставихме мъртвите да погребват своите мъртъвци. Колко хубаво го е казал Христос! Защото в мъртвите живее Възкръсналият.

Ако можете да познаете тези неща, вие тогава ще разберете необходимостта от светителството. То, за разлика от обикновеното служение, е свещенодействие, то не е чудодействие. (Църквата наметна дрехата на чудодействието, за да респектира и това беше една от най-големите грешки в първичните години.) Светителството е едно посветено служение! И ако вие не можете да утвърдите събожника си, вашето признание на Сътворителя е много първично. Събожникът беше враг, той беше спъни-камъкът, а всъщност именно той е един човек-път – път за Бог – така както Христос го каза: Аз и Отец сме едно! Без събожника си вие не можете да правите Път. В този смисъл, когато правите светителство за Сътворителя, трябва да го правите и за събожника.

Ние освободихме човека от неудобството на гнева. Христос го подсказа и даде модел за добродетелите – Обичай врага си! Защо враг? Самата дума "враг" създава позиция на дискомфорт. Не е имало достатъчно не дързост, а достатъчно йерархически стълби, за да може да се каже, че всеки е един събожник и че неговият простъпък е толкоз отговорен, колкото вие носите своята безгрешност, за да обвинявате другите в грешки. Тогава – "враг"; защото предшествениците въобще не признаваха човека. Можете ли да си представите каква култура се е правило и колко много разпятия без кръст са извършени в двубоя между Дух и материя, за да дойде тайната, че човекът не е враг! Ето защо задължителна е повелята – повеля, която носи задължение, а не изпълнение само на заповед. Тя носи задължение – човекът да бъде бог в развитие. Да се надмогне не само биологията, която е сътвореният човек, защото той е един специален изказ: Да сътворим човек! Не казва за другите същества да сътворим, казва: Земята да произведе трева...; водата да произведе влечуги... – да произведе! Но – Да сътворим човека..., и то в какво? Вижте как се минава от безформения във формения: ... по образ и подобие Наше. Следователно Бог Сам казва, че носи нашия образ. Тогава имаме ли основание да кажем, че човекът е събожник, а не враг или приятел и пр.? И да отречем онази евтина слава на тенденциите, които дадени народи със съответните подкоренни раси носят. Например еврейският народ в тенденцията око за око, зъб за зъб, за да господства. Но, разбира се, еволюцията в този стадий не можеше да създаде друго. В това отношение митологиите дадоха много по-същностни неща (макар че те предшестваха юдаизма като лична религия). Както казах, създадоха богове от стихиите. Дори за някои добродетели създават богове, а еврейството, когато иска да махне многобожието, създава злини...

Когато светителствате с едно тайнство, с една вътрешна молитвеност и за събожника, вие доближавате поносимостта на енергията, която излъчвате за Бога, към събожника ви. Затова Иисус Христос е наречен Син Човечески и Син Божий. Разбира се, тази теза не може да бъде приета. В църквата най-много се говори за Бог, но Той там липсва. Не защото има дявол – не признавам дяволите. Малокалибреното мислене, недоразвитата божественост в човека, си създава сатани и тем подобните.

И тогава безспорно е, че почти всички молитви са грешни. Грешни са, защото стадият им на съзваване е в низините. Молитвата е в кръга на нашия безолтарен или олтарен свят, а бъдещият олтар е вътре у нас. Затова разликата на молитстването със светителството е много голяма. Когато се правят молитви, говорим за сътворения, но когато правим светителство, говорим за събожника, който става Съсътворител!

Светителството притежава Мирова енергия, Мирова сила.

  • Молитвата е думи, светителството е Слово!

Човекът може да прави съсътрудничество, може да каже тайна, която не е дума, а е Слово. Той трябва да се научи да работи със Словото! Значи думата трябва да стане Слово, защото Словото е това, което е и казано – Словото стана плът, стана Син Човечески. То не е само дума, не е само еволюционност. Всички думат, говорят, малцина могат да направят слово – слово, което преобратява. И кой беше Словото? Именно Иисус Христос – Роденият Иисус стана Син Божий, защото Той беше Слово!

Така ще разберем, че еволюцията е правила Богове. Кой на тази еволюция е сложил булото, за да не разбере човекът как е роден? Предоставено му е правото да знае как е сътворен, защото първенството е в една необяснима сила, наречена за нашата култура Бог Отец. Може ли някой да каже нещо за разликата с Абсолюта?! Но Абсолютът никога не може да бъде определен с какви качества е. А Този Бог Отец, Който играе ролята на Сътворител...? Творчество и Знание! Затова Неговите деца ядат ябълката на познанието; затова Той рече: Те станаха като Нас, да знаят... Но трябва да ги възпита в жертвата чрез това, което се нарича таблица на добродетелите.

Толкоз ясни неща има дадени. И много целенасочено всичкото това е било спестявано. Както от страна на т. нар. посветени, чиито знания не са достигали повече от една сфера, така и от големите посветени, които е трябвало да кажат някои тайнства. Но страх ги е било да не загубят олтарното знание, от това ги е било страх. Защо? Защото не са вкусвали от идеята за Свобода, която е последната форма на богоочовечването. Затова имаме разлика между едно молитстване и едно светителство. В светителството няма да искате врагът ви да бъде погубен, а ще говорите за събожник. Тази събожност много добре е изразена още в астралната потреба – когато Адам решава да умре, но да научи нещо, да научи що е добро и зло. Таблица на морала, но поне го научава...

Трябва вече да направите симбиозата между светителството в служение и на Сътворителя, и на събожника. На Адам Бог му забрани плода, за да му събуди копнеж, но когато го яде, каза, че знае що е добро и зло. Като първа стъпка в йерархия на Духовните вълни – знае. И човекът греши, защото не може да се освободи от двойствеността добро и зло. Но знаете, че никога не съм приемал злото – то е проблем на еволюция. Разбира се, не можем да махнем еволюцията от пътя на човечеството. Но казах, че Младенецът вече е Битие – идея за Път. Той не чака да отидем на Възкресението с кошничка червени яйца! Това е социалната страна на Ученията. И понеже тя много по-лесно се възприема, и много по-лесно става пътека, тази страница на Ученията има трайност и тя създава мироглед. А този мироглед е половинчат, той не е божествен.

Тогава е ясно защо е имало гностици. Защото те са живеели, а другите са съществували. Гностицизмът е точно това, което – в съвършено други размери и тенденции, разбира се, Учението Път на Мъдростта прави. Вижте, не са почитали материята, но са намирали за ума правото да прозре.

Човекът не може да се освободи от биологичност и това е логично. Трябва една биология да стане така съвършена, че да може да я направите сакрална, осветена. Да може тя да понесе едно неферментирало битие – битието на събуденото божество у вас. И затова се създава социологията няма зло, има нееволюирало добро. Ето ви цялата така да се каже "събрана мисъл" на всички тези преминали учения на възпитание, които са създавали еволюционния напредък. Всички добродетели в няма зло, има нееволюирало добро! И тогава няма нужда да вземате нивата на другия като казвате, че правите една голяма революция, наречена комунистическа – революцията, която не може да понесе Бог. Не е важно, че Бог бил опиум на народите и пр. – проблемът е, че не искаш да понесеш голямото, а трябва да понесеш дрипите на пролетариата...

И не е въпросът да се анатемоса това или онова, което също е непозволено. Защото тя е осквернение на духовността; тя е проклятие върху духовната същност на човека, както и върху цялата духовна структура на бъдещата даденост на човека. На милиардите един да е свят (не от това, че идва от някакъв манастир), когато ще отпратите анатема, вие осквернявате Духа, който слиза, ниспостила се, както се казва, в душата на този или на онзи. Затова говорихме за сакралната революция. Там няма мечове, там няма онази евтина словесна фраза, която направи от човека полусъзнателно същество: "Пролетарии от вси страни, обединявайте се!" Най-голямата грешка на Маркс беше това, че не каза гении, а каза пролетарии, т.е. остана при махалата. Защо? Защото в същината си той е моисеист. (А ако трябва да се каже по прераждане – той е Моисей. И тогава ще намерите пълната им валентност в изтезанието на човешката духовност пред социалните грешки.) Трагедията на човечеството се изживя (почти век) точно от пролетария (който не е гений).

Не правя критика срещу политически порядъци – не; аз разглеждам Мировото съзнание на човека. И по-добре е понякога спящия лъв да не го будиш, но в случая той е беззъб, защото еволюцията, йерархията на Духовните вълни си го отстранява.

Творецът не може да бъде учен от онова, на което дава Път. Разбира се, умореният винаги ще упрекне водещия; гладният винаги ще каже, че готвачът не му е дал повече и по-добра храна... Но както Хермес рече: Устните на Мъдростта се отварят, само когато има уши, които знаят да слушат! И вижте преди колко години казва, че боговете са безсмъртни човеци, а човеците са смъртни богове.

Щом в хилядилетията има по някоя звезда (както се казва Зорница), значи винаги е имало Път. Блуждението идва от това, че са създавани заблуждаващи тенденции от т. нар. "посветени". Тези уж посветени нанасят голяма обида на човечеството, защото е налице примирението на една институция, която няма куража да направи сакрална революция. И ето защо през хилядолетия будността настава с това, което се нарича големите гърчове на Човешката божественост. А Божията човечност не може да сгреши, когато дава на човека възможност да изведе своята Човешка божественост. Човекът е божественост! И Бог го чака, чака го! В този смисъл съм казал, че трябва да се освободим от своята еволюция, трябва да се освободим от своето минало.

Каква е разликата между еволюционната даденост и историческата нагледност? Вижте колко е голямо прозрението на нашия Борис I – Покръстител: да махне най-голямата култура в религиите – Танг Ра! Но трябваше да следва историческия път. Няма по-свята религия от тангризма: първом, висша Духовна сила – Оренда; второ, няма ангели, няма и сатани. (Всички други, макар да са минали през различни посвещения, търсят извинение чрез полусъщества.) Но той трябваше да прави история и направи история! Тази религия, която е имал прабългаринът, не можеше да бъде достигната. Едва сега официално признаваме наличието на висша Духовна сила у нас. А тя в света е съществувала (Кундалини и пр.); и Христос я е изповядал преди хиляди години. Това е сакралност, наистина сакралност, в която безспорно и митологии, и други култури са създавали образци. Не е ли факт Фениксът – факт е. Най-напред птицата възкръсва. След това имате много възкръснали. Много възкръснали същества има, наречени дори божества, но белегът е останал само в Христос. Ето това е, с което ще трябва да се спомнят нещата. Не да имаш, а да бъдеш! И проблемът не трябва да бъде опростен, че когато казваме не да имаш, искаме да имаме бедни, не. Когато човек е буден на Дух, той не може да обеднее, няма как да обеднее!

Но какво е направил Танг Ра – сложил Орендата в главата на хана. Може ли една ханска глава да приеме всичката Оренда?! Защо не я е дал и на обикновената? Защото обикновеният ще я изхаби в кавги. Както някога имаше махали, в които клюката или евтинията бяха най на мода. Но докато една махала не стане, както го казваха квартал, не влиза в града. (Отделен е въпросът този град пък дали е толкоз съвършен.) Махала – човешкото мислене е станало махала и до такава степен евтиняса...! Затова е отговорността. Но позицията на човека е лековерието и да копира още. Това е ужасът на еволюцията. А тя най-бавно върши своята работа.

  • Еволюцията създава и коригира поведение, но трудно събужда отговорност!

Милиони години продължава развитието – развитието, но не и просперитетът. А религиите не приемат и еволюцията. Ами как ще я приемат? Ако има еволюция, трябва да се позволи промяна. Нито една Църква не приема еволюцията, защото трябва да приеме промяната. Тогава? Стадият на стадното. По този начин ние губим това, което развитието ни дава. А ето, овладяла се е, ако не Космичността, то поне планетността. Затова настъпателността ще трябва да дойде от другаде. Когато околовръстието ни позволява да знаем, тогава можем да си позволим да сложим тайни, които ще разчетем. И те наистина ще бъдат разчетени!

Какво казах за Олимп? Атракция вече. А какво беше Олимп? Зряща митология. Невъобразимо! Щом човечеството е имало такова голямо въображение да създаде не само митологични игри, но и участници в конфликтите човешки, какво е било потребно? Да владее силите. Сега владеем ли земното кълбо в съответните размери и владеем ли свобода от заземяването? Да, най-спокойно човек си лети със самолети, ходи и на Луната. Може ли да отиде и другаде? Безспорно. Каква е тайната? Тайната е, че Адам даде имена. Значи какво има в човека? Вложено знание. Светът е наименован от Адам, от първичния ум, както го казваме. Но този Адам сега не е първичният. И все пак, онзи ум е бил по-вещ, по цялостен, отколкото сега цялото човечество, защото никой от човечеството не може да даде нови имена още. Какво трябва да знаете, за да може да давате имена? Вибрациите. Те са много потребни, за да дадете благодат и за събожника си. Когато можете да направите тази вибрационна връзка със събожника, правите съ-Сътворителство. Събожникът е култура! В този смисъл именно е светителството.

Светителството е идеята сътрудничество! И когато то бъде направено в името на събожника, наистина създава този термин, който е приложност за просперитет: съ-Сътворител. Човекът е съ-Сътворител; светителството ви прави съ-Сътворители! Това е голямата отговорност да се направи именно светителство за човека събожник, който в пътя на своя живот идва до онзи момент в Генезиса, където се казва – забележете – Да сътворим!, а не: Да сътворя! Значи има Съсътворители; и човекът може да става Съсътворител. Съсътворителят е вече идея на освободения събожник. Тогава няма да кажем, че е изпреварена битността на боговете чрез митологиите, а че дотам е била възможността на гледа – от стихиите да имат богове, а не от собствената си духовност. Това е било. И ние не можем да не ги оправдаем, че една вода е бог, че един огън е бог, че една светкавица е бог... Това е тяхното поведение. А когато ние сега светителстваме в служение, за да благодарим на Сътворителя, трябва да благодарим и на своя събожник, защото той, в пътя на отговорността си, е зидал културата на боговете – човеци, или човеците – богове в развитие!

А какво значи служението? Служението е тайнство, в което има една повеля: служение се прави без Себе си. Когато отивате със Себе си да правите служение, вие внасяте остатъците на своята еволюционна карма, на своята еволюционна даденост. Затова е казано: Светителствувайте в служение... Това служение трябва да бъде забравилият Себе си. Тогава, когато забравите своя аз, вие излизате в стойността на Съсътворителя. Отговорността на Съсътворителя е равна на тази на неговия вечен Господар. И тогава може да се каже тази смелост, която прави Сътворителят към своя Съсътворител: Възкръсни и Аз те правя Син, който трябва да седне отдясно Ми!, Христос направи ли към Лазар? Направи го: Лазаре, тебе казвам, излез! И Лазар излезе от гроба, защото Лазар е в пътя на съ-Сътворителите.

И така, служението е отговорност на отделната личност. На отделната личност е колективният физически и духовен сноп на един Кубрат да кажем. Така че с такъв принос вие не браните само себе си, вие браните един национален дух, една национална идея. Това е голямата тайна. И в тази национална идея ние виждаме как този Кубрат, който даде снопа, позволи на онзи, когото можем да наречем съ-Сътворител в идеята за държавен път – на Аспарух, да вземе пръчката и да дойде тук да направи държава и да чертае пътища.

Разбира се, съ-Сътворителят е непризнато божество още, но когато узреят повече съ-Сътворители, ще го признаят. Това е, от което човечеството се нуждае. И точно този просперитет е, който може да каже: създавам, произвеждам, сътворявам!

Виждате с колко енергии различни се работи: Да сътворим...; Водата да произведе... Да можете да сътворите, да можете да кажете на водата да произведе! Тези енергии сега ги правим в приложност на човешкия ум, но не още на Мировото съзнание. На човешкия ум – той става изобретател; той е, който направи летящи тела, но представете си да можете да владеете тези сили, да може да кажете: "Да произведе..."; "Да сътворим!"

Сътворителят винаги ще дава нещо ново. Така че този човек, който стане Съсътворител, изживявайки цялата еволюционност, а след това и цялата безсмъртност на смъртта, не може да не създава бъдеще. Затова казвам, че когато искате да направите светителство, правете го не само за Сътворителя, а и за събожника си. Този събожник е ненаименованият бог, но той вече получава сакрални знания. И затова започва да проявява отговорност под, така да се каже, очите на Сътворяващите, докато дойде пълната му Свобода, а преди нея да си е послужил с Истината.

И вие ще видите как културата не само настъпателно си е извоювала педя по педя будността в отговорност. Защото, като четете старата книжнина, ще се учудите понякога на бедата на таблиците на морала. Четете един Соломон, когото считат за премъдър. (Само нашият Ботев го нарече тоя тиран развратен. Поне в проницанието си Ботев е познал нещо в празнотата.) Той говори само за правдата. Защо? Защото това е културата. Говори за моралната таблица, не за йерархията на духовността. Или Иисус, син Сирахов, и неговите премъдрости... Въобще, когато четете, вие ще видите ударение върху правдата. Или пък, когато ние, християните, говорим за враг. "Нямаме враг!" – такава е декларацията, която употребяват, а всъщност всеки, който поиска нещо друго, е враг.

Признанието на отрицателната сила не е творческа пътека. Несъзнателно се раждат сатани, въпреки че за мен, както казах, те не съществуват и най-добре свидетелства за това прабългарската религия. Представете си каква осезаемост е имал българинът!

Има едно съобщение, че Кивотът, т.е. Десетте Божии заповеди са скрити някъде в нашата Тракия. Открили са някаква нова писменост, някакви знаци. Разбира се, всичко още е в сферата на съмненията, на хипотезите. Но много, много настоятелно се потвърждават някои факти, за които и преди се е говорило. Така например мирмидонците на Ахила са били прабългари – и това историята долу-горе го потвърди. Следователно всичко, което е забравено, ще се върне. Говори се, че навремето, когато римските императори са разрушили Иерусалим, може би тогава, а възможно е и много по-рано, този Кивот да е бил пренесен в България, в Тракия, която във всички преводи е наричана "Небесна твърд". Значи податките са налице. Прозрението потвърждава, но фактологията още я няма. А всъщност каква безспорна фактология е съдбата на българина! Важно е, че потребата, духовната потреба в идеята на единобожието е била достояние на прабългарите!

И така, какво трябва да освободим? Трябва да освободим човека от нагледния свят като преходност неизбежна. Неизбежност, но да го освободим! Така ще разберем защо трябва да се яде от Дървото на Живота – защото то е целостта на еволюцията, която ви изгражда за Свобода. Или това, което Източната култура казва – там вие сте правили карма и се освобождавате от карма. Този данък човек трябва да се научи да плаща. И тогава ще намерите основание защо трябва олтарът отвън, пред когото в миналото се е ходило и сега ходим, трябва да го направим олтар вътре. Когато той е вътре у нас, тогава ние сътрудничим и се освобождаваме от заземяването, от илюзорността. Защото заземяването създава умиране, а светителството има смърт! Тази разлика трябва да се разбере!

При прабългарите Орендата е светителство – не ясновиждане, не яснослушане – Орендата е сила на служението! Разбира се, не можаха да изградят Синовност – не всеки син създава Синовност. Защото, когато имате Синовност, вие ставате Логос, а когато сте Логос, трябва да станете Пантократор. Пантократорът е Онова, Което създава културата, да го кажем фигурно, на Небето, която култура слиза на земята. Тогава преходността на всичко сътворено може ли да бъде реален факт? Може. Въпреки че се изпуска предметът на мислене за обяснение на тези тайнства. Защото тайнствата ще стоят, тайните постепенно ще се разгадават. Тайни само най-великите посветени могат да знаят.

В Мъдростта тайни няма да има (макар че някои няма да могат да ги разгадаят), но тайнства ще има, защото те са олтарно знание. Тайнствата ще се състоят като кореспонденция. Те са една ферментация, а ферментацията, разбира се, винаги ще има своя гърч, винаги ще има своята болка. Тя може да скъса чемберите на винохранението. Така че тайни няма да има, тайнства ще има!

Ще бъдете свободни от господството на тайни, които като заклинания или нещо друго могат да правят беди. Можете ли да акумулирате отрицателна енергия и да я освобождавате? Да. Но имате ли тази поносимост? Може, дадено е на човека. Щом е дадено да бъдете Пантократор, щом може да носите планетата! Дадено е. Но хората се съсипват, защото не знаят как да акумулират и да дебушират отрицателната енергия.

И тогава бихме разбрали Иисуса, Който е Син Човечески и Който стана Син Божий, защо умря, т.е. направи смърт – за да създаде една голяма идея за свобода: Единосъщие. Единосъщие! Не само с Бог Отец, а и със Светия Дух. Каква великолепна идея – за да няма протести! Иначе щяхме да имаме дуализъм – Син и Баща. А вие имате и Духа, на Когото давате името Светлина – Светий Дух. Хайде оспорете Го сега! Син, Баща и Светий Дух – Единосъщие! Това е великолепно прозрение за бъдеще! Тогава не може да се оспори – нито дуализъм се създава, нито пък триада, а Единосъщие. Носи ли го всеки човек? Да. Затова казвам: тайната на вашия живот не е само ваша отговорност, тя е Мирова отговорност. Целостта – Да сътворим!, стои във всекиго. Тогава вече ще признаем на Адам правото, че той даде имена и създаде идеи. Ще бъдат ли те вечни? Имам една фраза, много странна – че признаването на еволюцията в йерархия на Духовните вълни не може да създаде вечност. Вечността като статика е без`изходно знание. Защо трябва да спре да се твори? Имаме толкоз идеален образец – едно дете на една година прави опит да говори, а преди това не е можело. Значи вложена е вечността – но в свобода за творение! Това са големите неща, които трябва наистина да научим, за да можем да разберем тайната на този ден един...

Друг е въпросът, когато се дойде до следващата Духовна вълна, която е Истината. А тя от своя страна, както каза Христос, ще ви направи свободни! Разбира се, през всичкото време на еволюцията всеки е слагал своята истина, но тя не е била олтарно знание, а преходно. Но е подсказано. По този начин ние ще имаме вече Свободата. И тогава наистина един ще каже: "Да създадем!"; друг: "Ще сътворим!"; трети ще каже на природните сили: "Произведете!" Не може обаче да се оспори сега приложният ум. Приложният ум е изява на Дарителя, но той не е тайнството. И човекът не може да каже за нищо, че е вечно...

Дали една друга култура, след тази, която безспорно трябва да се осъществи в човека бог в развитие, будността на посветените ще даде на човечеството, е малко прежде времето да се казва. Дали и те ще имат сакрална знайност, за да не се ражда празнина, която дава съмнение...

Това са културите; това е да се светителства. В този подход, разбира се, човечеството в своите предишни Духовни вълни е създавало съответните култури. (Ако щете дори псалмите като четете на Давид, които само правда защитават.) И дали ще може да се напише нещо, което ще бъде свободно от вечност, за да създава неизбродима тайнственост? Да, това е тезата ни, че човекът е един бъдещ Бог! Но какво ли не направиха от него? Само не искаха да го направят божество. Разбира се, обожествяване са давали на великите вождове (това е суетата на съответните доктрини)... Този пиетет обаче, който е имал човекът към великите вождове, не всякога е проблем на насилие, а на една вътрешна потреба – признание на голямата клада, на която премръзналите ръце на човешкото мислене е трябвало да отидат да се стоплят.

И така, трите тайни: Да сътвори; Да създаде; Да произведе! Когато се разберат тези понятия в приложност, за да извеждате не само култура, а и формули, тогава можете да кажете, че човекът става Съсътворител. А щом ще стане Съсътворител, можем ли да го пратим невеж?! Ето защо добре е дадено, че трябва в края на краищата да се светителства и за събожника, за да може всяка ваша даденост, с която имате валентност, да се развива в служение за него и да му дадете Път.

Светителството към събожника влияе и на неговата еволюция. А колкото повече събожникът се освобождава от еволюция, толкова повече дава енергиите, с които Сътворителят, акумулирайки ги от цялото човечество, създава нови битнини. Защото ще има ново небе и нова земя. Всичко ново творя! Не е въпросът, обаче, да има потоп, а поносимост на Светлината. Затова (подсказах го), когато започва Сътворението, в наличие е астралният образ на Светлината, която е изведена като вода да сътрудничи. Тогава събожникът какво пие – пие Светлина, енергия по-скоро в този смисъл!

Значи светителството към събожника е преди всичко идея не на индивидуалност, а на общност. Индивидуалното е потреба за еволюция, но в Доктрината на Истината ще отпадват индивидуалности. А в Доктрината на Свободата няма да има индивидуалности – ще има Духовни виделини. Затова е и Свобода. И нещата вървят много естествено. Разбира се, трябва цялата Доктрина на Духовните вълни да се улови и в нейния йерархически ред. И тогава ще видите, че когато стигнем до Свободата, няма йерархия, няма да има и богове. Но не може да се освободиш от божеството като потреба на еволюцията ти и йерархия на Духовните вълни, защото тогава недовършеният човек, човекът който не е станал Бог, а само е божествен, носи риска да прави грешки.

Тази тема е много сложна, много е тежка, но тя е от цикъла на голямото Знание на Учението Път на Мъдростта. Ние навлизаме в една от най-съществените тайни – тайната на Творците! За да може да се подпомогне чрез Знанието, което сме усвоили, един лъч да ни даде просветление. Имаме ли го? Имаме Кундалини – висшата Духовна сила, която е Диханието на Твореца. А Той, Този Творец, казах, че има не реден ден, а ден един. Един! После Бог натоварва водата да произведе животинчета, а на човека дава Дихание, което е Неговото. И в цялата тази поредица еволюцията помага, върши това, което казахме – човекът да стане Бог. И той да не умира, а да има смърт, която може да ви даде Възкресение. Умирането е тление, смъртта е свобода! Не говоря за философията на "отрицателите" на живота – Шопенхауер и тем подобните, които търсеха път. Когато наполовина знание има човек, създава и наполовина отговорности, т.е. прави повече поведение отколкото приложна воля за събудена отговорност, за жертвена отговорност.

Не случайно е казано от Христос: Смирих се до смърт! Аз не зная доколко смъртта като виждане и криене може да освободи някого от тщеславие, но е казано на човека – смирих се до смърт. Това е голямото – да приемеш идеята за смъртта като сакрална революция и Възкресение! Това е да няма бунт в душата ти срещу наличното, а само да разбереш, че на света му липсва съвършенство, затуй има гърчове.

Всичко го има, защото всеки е давал по нещо (давал и си отивал), ако щете живеца на своя опит, с който може да обслужи бъдещата енергия. И тази тема не може да бъде изчерпена, защото, както съм казал: Сътворителят е кръвообращението на Създателя, но не е вечност!

Не изпускайте дарението си да светителствате за събожника, защото той е идея за бъдещата Свобода!

 

[1] Нур – Панорама, 2006, с.53.

[2] Битие 1:2.

[3] Битие 1:20.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993