Зареждам...
Послание на Живота – Първо Повеление (1/2006)

Послание на Живота – Първо Повеление

Открийте бъднината си в Книгата на Живота!

Има болка, която ражда Мъдрост. Но има и радост, която ни дава основание да се изживеем в тайната на Мъдростта. И светът няма да може вече да мине без нея, без Мъдростта, както в нейното битие, така и в нейната социология. Това е Пътят на Децата на Деня!

Прозвището Деца на Деня е изключително по предназначение – Децата на Деня са кръвообращението на бъдещето! С това кръщелно име човечеството е сезирано с Новата култура – Културата на Духовната вълна на Мъдростта. Тя е една Култура на бъдещето!

Като йерархия за Път към Божеството всеки човек е изживявал култури на бъдещето в своята лична история и в присъствието на социалната действителност. Сега Пътят на Мъдростта е оазисът на духовния ни живот!

В началото на всяка астрономическа година ние получаваме Послание и безспорно то винаги има своята дълбока тайна. Всички Послания, които са давани, са част от една възможност да се понесе нещо, за което светът започва да има пригодност. И не толкоз нехайството му е пречка, отколкото невежеството. Защото така е възпитавано, така е обучавано човечеството от полупосветените. Най-големият му проблем е, когато полукултурата дори в социалната област става значимата, а камо ли за т. нар. духовни дарове.

Посланията на Планетния Логос са небесният дар, който всяка година ни позволява планетно знание и Мирово съзнание, та Децата на Деня да получат своя пътен знак. А тази година Посланието е много по-особено. То е наречено Послание на Живота, защото с него можем да кажем, че оформяваме едно Учение, с което правим своята бъднина.

Ето защо първото повеление (винаги съм казвал повеление) на служението ни през 2006-та година е:

  • Открийте бъднината си в Книгата на Живота!

Казал съм, че бъдеще не се връща, то се извоюва, то се създава, защото е предмет на време. Но бъднината е предмет на творчеството на Живота! Следователно "бъднина" и "бъдеще" не са едно и също! Бъдещето е проблем на пространство и време, а времето е определено – че трябва да имате минало, да сте направили нещо в настоящето и оная крачка, която ще направите в бъдеще. Това е измерението на човека. Но като божество, което носи предназначението си, имаме една Книга на Живота, в която няма нито минало, нито настояще и няма бъдеще преходно – има бъднина. А бъднината е вложена и може да я откриете само в тази Книга, не във времето и пространството!

Книгата на Живота няма своя външна образност, тя е вътре в нас. Следователно бъднината е вътре в човека и тя е, която ще ви насочи за бъдещето, което е пространствено измерение чрез време. Бъдещето като измерение на времето дава съответен образ в пространството, а бъднината не е подчинена нито на времето, нито на пространството. Така че, когато искате да откриете бъднината си в Книгата на Живата, вие нямате съображение за време!

В Книгата на Живота обаче има белегът съществувание. Съществуванието е наложило идеята да отчитаме време, но аз говоря за живот! Между съществувание и живот има също много голяма разлика. Защото съществуванието остави един много особен белег – белегът на съдбата, който се ражда от поведението умиране, а не от смъртта със своята антитеза безсмъртието. Затова безсмъртието е свобода от еволюция, т.е. от умиране и от прераждане. Това е, което характеризира тези особености: разликата между умиране – съществувание, и смърт – безсмъртие, което съответно чертае онова, което прави Път, което крие тайната на Възкресението. И затова е много добре казано: Открийте своята бъднина в Книгата на Живота! – не своето бъдеще. Защото много трудно е някой да каже какво ще му бъде времето и пространството, когато стане безсмъртен.

Измерението на човека в пространство и време е потребно, за да се събуди и ориентира, за да прави история и историзъм, а когато се изживее като бъдеще, ще открие бъднината в Книгата на Живота. Когато влезете в Пантократора, тогава чак разбирате същността, че няма нито време, нито пространство – защото Той е всичко. Затова е Всевластник! И в митологиите е дадено да се пазите от огледален образ. Илюзията на огледалния образ е много добре илюстрирана – когато Нарцис се оглежда в извора, той се себевлюбва и се удавя. Това е голямата грешка на човека – себевлюбеният. А когато сте Пантократор, вие гледате света, вие го носите, не той ви носи. Това е голяма тайна.

Открийте бъднината си, не бъдещето! Какво предполага това? Да се потърси свобода от минало, за да се направи едно достойно настояще, което отрежда бъднина. В Книгата на Живота, ако дори є оставим само наименованието "еволюция", има какво да се открие – вие във всички случаи не може да откриете друго освен Себе си. Тогава чак ще разберете защо в Учението повтарям: Правете служение без Себе си! Защото вие, които имате Себе си в еволюцията, оставате подвластни на земното притегляне – на това, което се нарича карма, грях... Виждате ли Учението Път на Мъдростта какво носи – свобода. Свобода! И тогава, когато направите олтара в Себе си, тогава ще осъзнаете кой е онзи, който може да създава и да прави Живот – само човекът. Той е, който свидетелства за Бог – друг не може! И Бог е, Който свидетелства за човек, защото само за него казва: Да сътворим човек! Другите произлизат; човекът е сътворен!

В идеята да откриете бъднината си, вие подчинявате еволюцията и тогава е възможно да направите онази тайна – сакралната революция. Ето защо говоря, че който няма нищо, има всичко. Тази радост, с която се хвалят, че имат, е напразна. Христос хубаво го беше казал: Иди, продай всичкото си богатство и ела да вървиш с Мен! Потребата е за съществувание, не за живот още. В този смисъл проблемът на притежанието е една сигурност, но в която можеш да даряваш. Тогава онзи, който може да пресметне какво не е необходимо да притежава и самият да се освободи от съществувание, т.е. от това притежание, той го дава. Това са големите неща, които човешката история налага на човека. И аз това наричам сакрализация. Сакрализация! Вътрешната същност – когато си поставен пред въпроса: може ли да пожертваш всичко, себе си да пожертваш като идея на присъствие, а като идея за свобода да се отработиш?

Затова казахме, че няма олтари вън – олтарът е вътре у нас! Този, който иска да търси олтар вън от себе си, е още митологичен; който още носи митологично съзнание, нужен му е храм. Но няма олтар вън от човека!

Разбира се, никъде в света няма да намерите по-велико тайнство от зрящата Митология. Тази образност, тази крещяща, жива, зряща Митология наистина е оставила тайни. Тя много истини е прибулила, но въпреки това е дала на човека право да си отвори очите. Можете ли да си представите какво голямо въображение е от стихии да правите богове – това е нещо изумително! Какво зрящо знание е! И не е проблемът да направите колене пред олтар, който е още вън от вас, но този олтар е бил нещо изключително. Зряща, жива религия! А всяка една от тези стихии, която е ставала бог, е у нас.

На тези митологични богове приписахме всички човешки недостатъци, защото те са стихии. Но богинята на мъдростта излиза из главата. Следователно не можем в нейната липсваща стихийност да є приписваме човешки качества. Ние сме навикнали и на Бог да приписваме човешки качества. Не! Щом в Учението Път на Мъдростта искаме човекът да бъде бог в развитие, не трябва да обвързваме Бога с човечеството, за да намираме извинение, че още не сме направили стъпка!

Казах, че без нас светът няма да може вече. Защото имаме планетна социология, имаме Конституция на битието, имаме и една култура. Ето ви култура – йерархията на Духовните вълни. Светът нямаше тази доктрина. Това е най-безспорната тайна на Храма на бъдещето, на всяка бъдеща духовност – йерархия на Духовните вълни! Светът е имал Митология, имал е Правда, Любов, но не и Вълната на Мъдростта.

  • Никой в историята на тази планета няма да мине без Пътя на Мъдростта – за да го изведе този Път в йерархията на Истината, в йерархията на Свободата!

Да го заведе в онова Пантократорско начало...

Знаете ли в Митологията на кого са казвали Пантократор – Всевластникът? На Зевс! Така Митологията е била обучението на човечеството или, както казвам, проява на двата принципа, които движат историята – принципът на Сътворението и принципът на Знанието. Знание! Защото иначе как бихте определили едно поведение на Адам – само на непокорност ли, за да бъде грешен?! Няма да ядеш от Дървото на познанието – а той отива и яде... Голямата идея на знанието! Първите елементи в човека – желанието на астралната даденост, преценката на ума (но не още прозрението) го тикат да отиде към Дървото на познанието, макар и да му е казано, че ще умре. И той наистина умира. Но в кой смисъл? Че Небесният му свят е отнет и е свален долу да се изгради – в плътта. И тогава чак разбира, че само преценката и само пулсът на желанието не са достатъчни. Защото едно прозрение вече го отпраща към храм. (Първото му прозрение, това е Митологията.) И тогава започва да пише в Книгата на Живота.

Двата големи фактора – Сътворение и Знание! (Ето защо, в Учението на Мъдростта Молитвата е сменена: "Научи ме!") Но и две сили благославят, две сили съдействат, движат – Любов и Смърт. Смърт... Затова е трябвало някаква отровна стрела да убие безсмъртния Ахил – да улучи необезсмъртено место.

Коя отрова може да убива безсмъртие? Невежеството! Децата на Деня лесно могат да махнат дрехата на невежеството. Защото Доктрината на Духовните вълни е едно пътешествие в тайната на Знанието. Знанието, за което вашият предшественик е обвинен в грях. Безгрешният грешник! Адам продължава да бъде обвиняван, че е сложил товар върху бъдещото поколение – че хората са грешни. А човекът не може да бъде грешен, че е искал да яде плода на знанието!

И в митологичността е дадена една аналогия. Има три богини (Афродита, Атина и Хера), които отиват пред Парис да се покажат – да отсъди той коя е най-красивата. И Парис дава златната ябълка (която направи раздора и Троянската война) на Афродита, на красотата. Вижте, не я дава на мъдростта, на Атина Палада (макар че не са познавали йерархията на Духовните вълни), дава я на красотата, а тя му обещава най-хубавата жена, хубавата Елена. Така той, Парис, белязаният, хем ще окраде Менелай – ще му вземе жената, хем ще направи злосторство в света – Троянската война. Виждате, че нищо не е откъснато. (И Троянската война е била преди Моисей да напише тези истини там, в своята книга Битие.)

Ябълката на раздора си съществува. Тогава я дават на кого – на любовта. В стълбицата на Духовните вълни ние не можем вече да я дадем на Любовта. А какво трябва да направим? Да развалим стана на Пенелопа, която тъче и разтъкава – за да нямаме илюзорната преходност. Но преходността е неизбежност, когато една култура на Духа се обслужва от мислене или от емоции, а не от посветеност. Затова, когато четете старите учения, от тях всичко може да изхвърлите – само мъдростта не изхвърляйте! Потърсете – една дума ако ще да има на някой посветен, това вземете. Станът на Пенелопа е илюзията... Или тази минала йерархия: да дадете ябълката на Афродита – на Любовта, в която по-късно беше казано обичай врага си. Не! Да обичаш враг е насилие, а там, където има насилие, остава неудоволетвореност от успеха. Успехът трябва да дойде не с цезарово сечение, а с раждане! Затова казвам, че няма враг, има събожник!

Разбирате ли каква превратност става в света?! Както когато Адам – безгрешният грешник, прие тайната да умре, но за да има събудено зрение и готовност за страдание. Да умре, за да направи инволюция – да слезе и да тръгне в еволюцията. Умирането ражда кармата, то създава култура на съдбата. Но човекът е получил Дихание, той има Кундалини, и може да има смърт. Никое друго сътворено няма смърт, имат умиране – смърт има само човекът. Тя е поведение на индивидуализираната духовност.

Смъртта е най-голямата благодат, която човечеството притежава, защото ви дава правото на връщане. Умирането е нещо друго – то е много далечно от смъртта (която има свои белези), умирането е само култура на вегетацията. Това е голямата трагедия на човечеството – да не разбира вложената тайна в самия него. Ние трябва да разберем, че сме идея, че нашата реалност е преходност, че умираме като човек, но никога не можем да умрем като Бог. Затова казвам, че Бог няма нужда да възкръсва и че човекът, който извървява пътя на Голгота, прави смърт, а не умиране.

Идеята да умрете е потребност, фигурно да кажа, на всекидневието; идеята да направите смърт е да увенчаете безсмъртието си, т.е. един Планетен Логос да ви каже: Елате да сътворим!

Най-изумителното, което намерих в Откровение 21:5 на Христос (дадено на Иоана), е: "И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя."Постоянно повтарям това – свобода от минало! Но под свобода от минало хората разбират да си забравят стоялката, в която са ги слагали, за да не плачат, или люлката, в която са ги илюзирали, че хвърчат. Не – всичко ново творя!

Мъдрецът на старата юдейска църква, Соломон, когото считат за най-мъдрия, е казал, че нищо ново няма под Слънцето. Не зная доколко е искал да оправдае невежеството си, макар че е минавал за мъдрец... Защото, ако имаха Доктрината за йерархия на Духовните вълни, нямаше да страдат от такава себичност: "нищо ново..." Напротив: Всичко ново...

И още по-страшното пак там, в Откровението, е: "И ми казва: напиши, защото тия думи са истински и верни."Не, разбира се, от пророците. Голямата част от пророците са бедствие дори. Защото полузнанието или полукултурата може да дават престиж, но не дават истини. И голяма част от пророците са изрекли (според будността и нивото си) нещо, което не става за вечност, но го интерпретират и го живеят за вечност.

Ето, всичко ново творя е наистина Откровение на бъдещето! (Само дето не са ниспослали това велико слово, което дадохме – йерархията на Духовните вълни). Там, в Откровението, в глава 3, стих 12-и пише: "Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог...; и ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, на новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име."

Новото име е именно Път. Път! Затова Път винаги ще остане с главна буква. Аз съм Пътят и Истината, и Животът – в тази именно тайна трябва да се разбере Моето ново име. Ключът е бил кое? Йерархията на Духовните вълни. Ето защо човекът ще приеме смърт – отначало има умиране, но то няма трайност. Умирането е карма, а смъртта – одухотворяване! До Възкресението вие правите карма – това е еволюцията. Статика няма в живота. Идеята за раждането свидетелства за живот и не може умирането да изчерпи живота, щом смъртта създава безсмъртие и наличността го утвърждава. С какво – именно с Възкресението. (И Христос не е единственият, който е възкръснал; Самият Той възкресява и Лазар.) Следователно безсмъртието създава свобода, свобода – право на одухотворената материя! Умирането обслужва еволюцията, безсмъртието обслужва Съсътворителя!

Идеята да се живее в творчество е неотменна. Това е, което създава възможностите на знаещото бъдеще – да дава истини. И вижте какво е казано още там, в Откровението: ...видях седнали двадесет и четири старци (те още стоят – това е, което създава понякога една беда на човечеството); и около престола – четири животни..., приличащи на лъв, на теле, на човек, на хвърчащ орел.[1] Не ви ли учудва странността на това, че орелът е оставен последен? Защо, каква е привилегията му? Какво е това, което окачествява орела? Крила и зрение – одухотворяване на материята. Човекът носи безсмъртие, крилата му носят Път!

В митологиите е загатната тази теза. На сандалите на Хермес има крилца. За да може този Хермес, който е големият кореспондент между боговете, да прелетява неотбелязани разстояния. Крилата са правото да летите – правото да се освобождавате от материя; по принцип да бъде одухотворена материята. Защото, ако не одухотворите материята, вие не можете да правите култура на Знанието, а победената материя да ви позволи възкресение. Тогава може да се разбере защо Христос отиде да приеме Разпятието – защото то може да му донесе Възкресение.

Кое е онова, което прави притегателната сила на религиите? Чудесата. Сега постепенно започват да се събличат дрехите на чудото. И не може да се оголи човекът, който, като одухотвори материята, не прави чудеса, а прави реалния живот. Реалният живот е същината на бъдещето, което може да остави на човека Знанието. Голямото Знание да се стигне до вътрешното откровение. Да, чудото нахрани с пет хляба пет хиляди души, но на другия ден те пак ядоха, и досега ядат... А ако наистина можете да одухотворите материята, вие създавате свобода. Защото зад одухотворената материя, зад Възкресението има какво? Пантократор!

Правото да летиш – това вече е Възнесението; правото да носиш планетата! Ето кое е най-изумителното тайнство в Книгата на Живота. Затова е дадено в Откровението, че има орел, който стои след животното-човек. Не е казано "ангел", защото ангелите, както съм казал, нямат нашата еволюция. И много хубаво доказателство е сказанието в Откровението – когато Иоан иска да се поклони на ангела, ангелът го спира: "стой, не прави това! понеже аз съм съслужител твой..."[2]

Открийте бъднината си в Книгата на Живота! Тогава бихте разбрали тайната на предишните Духовни вълни. Защото тази бъднина безспорно има едно свое начало. Първите Духовни вълни отработваха моралния статут. Те отработиха таблицата на добродетелите, но не и знанието. Дотук беше доктрината на моралните постулати, на таблицата на отговорностите, но крачка нагоре не направиха не само юдейската религия, дори и будизмът не направи, да не говорим за другите учения. Дуалистичните учения още по-явно не можаха да направят път. Ето защо трябва да надкрачим предишните Духовни вълни.

Затова потърсете бъднина, потърсете и открийте бъднината си в Книгата на Живота, осветете този олтар вътре у вас... И не е проблемът, че няма да палите свещи; не е проблемът и какво ще получи човекът. Той може да не бъде удовлетворен от това, което ще открие в своята Книга на Живота. Но тя е съзнанието на Бога у нас, или Божието съзнание в човешката Книга на Живота, защото там е вложено Диханието на Сътворителя. В традиционното мислене за еволюцията, тя е равна на еволюционните стадии на човешката будност. Защото Книгата на Живота има вътрешен лик – Духовното ни съзнание, но има и външен израз – еволюцията.

В Книгата на Живота е наличната еволюция, която се занимава още със съдба. И какво пише там, нашето недоволство не може да го отмени. Не може да спре еволюцията в онази отговорност, от която се оплакваме за страданието, а не казваме, че е развитие; еволюцията с онази болезненост, за която молим пощада, вместо да изкажем благодарност, че някой ни е събудил чрез страдание. Как ще го обезоръжим? Ето по този начин – няма зло. Затова тази планетна социология е най-голямата идея на бъдещето. Но кой може да даде енергиите си за нееволюиралостта? Не онзи, който само съществува, а екзистенцията, присъща не на умиращия, а на този, който има смърт заради безсмъртието.

В Откровението, в глава 20, стихове 2-ри и 3-ти, за "злото" се казва: "...и го свърза за хиляда години; след това го хвърли в бездната и го заключи..." И след хиляда години да отключат сатаната... Аз се питам – в тези хиляда години като не е имало сатана, който да изкушава, какво е правил човекът, станал ли е съвършен? Ония, които се опитват да си служат с дявола, със сатаната, наистина нищо не разбират. Добре, вързан е сатаната и хиляда години е хвърлен там, в бездната (пък и никой не може да каже дали пак е дошъл), а човечеството повтаря "сатана, сатана"..., както в храма непрекъснато се говори за Бог, но Го нямат. Безумство! И институцията става по-властна, отколкото личността. Защо? Защото никой не си чете Книгата на Живота.

За да се научат хората как се чете тази Книга, дават се и външни знаци. Тези, които разбират примерно казано от френология, от физиогномия, от хирология, те също могат да ви разчетат известни неща... То е част от Книгата на Живота. Но спекулантите направиха "науки" – зарове, хороскопи, реклами по телевизията... А всичко това го има във всеки човек; и всеки трябва да се научи да чете.

Тайнството е вътре у нас! И там, в новия Иерусалим, няма да има олтар, там няма да има храм – "Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм."[3] Храм и тайнство ще бъдат Отец и Агнецът. Това е културата на Христос. Правото да изявите Божията си човечност като Човешка божественост. Тогава много добре е дадена йерархията: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Не е сложена смъртта. Макар че тя, по силата на еволюционното въртене и прераждането, дава това, което наричаме развитие. Но тя не е сложена, защото не е същност, тя е една временна услуга. И в Откровението е казано: "И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече."[4] Смърт – най големият социален страх! Тогава? Логична ли е битката за безсмъртие? Логична ли е битката за Възкресение и Пантократорство, т.е. това, което следващата Вълна – на Истината, ще ви остави? Идеята за Свободата!

Но възможно ли е да имате Свобода, когато има табу човекът да може да бъде бог?! Това табу е и защото недоживяната цялост на еволюцията не може да ви качва преждевременно там, за където отговорността ви не ви е отработила йерархия. Човек без отговорност не може да бъде бог! Отговорността на боговете е не Стената на плача, а осветеният вътрешен олтар, в който можете да дадете тайнство.

Отговорността ще остане като най-тежката бъдност на човечеството, която създава културата на знанието, за разлика от поведението, което може да бъде много свободно и което върви заедно с еволюционните стъпала. Тя не е законодателство, което през сто или през хиляда години се сменя; отговорността дори не е религия, която през около две хиляди години се сменя. И отговорността не е само личен проблем.

  • Отговорността е будност – тя е същността на човека като бог в развитие!

Докато поведението е личностно, макар да е въздействено, и повечето от хората живеят с поведение. Малцина носят чувството за отговорност. Отговорността не е личен проблем, дори не е и национален, въпреки че има народи, които имат своята, така да се каже, нравствена гама в отговорността.

В поведението всеки се гримира. И когато се смен`ят нравствените таблици с азбучната тайна "Знание", тогава чак човек ще се огледа и ще каже: "Господи, какво сме изпуснали!" Идеята за Господа е огледало. Отговорността не може без огледало. Къде е била отговорността на първичния човек? Във водата! В огъня може ли да се огледате? Не. Във водата може. Следователно първата тайна, която може да разруши отговорността, това е желанието ти, т.е. астралът. И в книга Битие, вие ще видите, че когато Бог казва "Да бъде светлина!", там има вода. Но не е проблемът доказателството, а знанието. Доказателството е да убеждаваш. Отговорността не се изработва от убеждения, а от прозрения за Знание!

В глава 22, стих 3-ти на Откровението пише: "И не ще има вече никакво проклятие..." – анатема. Нещо друго, което поставихме на международна сцена. Проклятието не е жигосването, което е правила Инквизицията, то е по-лошо. То е проклятие върху духовната същност и върху нашата душевна даденост. А когато бъде осакатена душевната ни даденост, фактически се обезличава Божията ни човечност. Това е голямата беда.

Тогава на тази институция къде є остана отговорността пред човека? Защо го анатемосва, че бил против, и то обикновено за неща, които са истини? Ето, когато Галилей казва, че Земята се върти около Слънцето, а не обратно, не изрича лъжа, но те искат да го качат на кладата. А в Книгата на Живота, там наистина ще намерите, че няма да има проклятие! Можем ли да попитаме тогава с всичката си будност: Защо религиозните институти ползват тази казън – тероризират и унижават човека, след като е казано и в Откровението? И точно това констатирахме пред международния поглед. Защо институтът не иска да приеме тази тайна, с която сезирахме ООН – това, че искаме права на душата заради нейната свобода?

Онова, което има вечност, е Диханието на Отца. И трябва да се направи тази голяма разлика, че Адам е сътворен, но Ева е изведена. Сътвореният Адам няма пъпна връв и какво може да ви каже това? Като няма пъпна връв, значи е свободен да стане Пантократор – този Адам, който има Диханието! (От него след това идва пъпната връв на Ева.) Затова този Адам не може да бъде вечно заземен. Той е, който ще може да носи планетата, който ще прави нови планети!

Следователно човекът какво става? Става орел. Орел – правото да летите, символът на летежа – когато може да пренесете Духа. Какво ще е в такъв случай човекът – Всевластник! Тогава може ли да бъде съзнанието му планетно или вече ще е Мирово? Разбира се, че то вече ще е Мирово.

Ако поставим въпроса – само планетното съзнание ли, или и Мировото на този етап на будността дават културите? Безспорно религията е култура не само на планетното съзнание, тя е идея на Мировото съзнание. И аз съм казал тези големи разлики между планетното знание и Мировото съзнание, между знанието, което чрез ябълката получи човекът, и съзнанието от Книгата на Живота. Разбира се, ако човекът няма Мирово присъствие, той не може да създаде планетно знание. И тогава планетното знание наистина говори за ограниченост, сравнено с Мировото съзнание. Фактът е налице, измеренията са ясни. И това, което сложихме – Човешка божественост и Божия човечност: когато изявявате само Човешка божественост, вие имате планетно съзнание, не още и Мирово. А човек трябва да се възхищава на безбрежността на вложената му Божественост, за да извика на живот Човешката си божественост. На признание, че Бог никога не е бил без вас, а вие сте, които сте бягали от Него.

Планетното съзнание е отдавна в наличност, защото културите на религиите са работили в планетата, получили своята информация от Космичната даденост. Тук, в планетата, ние изявяваме знание от Космичното съзнание – онова което можем да понесем и което можем да формулираме. Ако нямаме Мирово съзнание, т.е. ако Кундалини не ни е извел в тази безбродност, ние можем чрез висшия си ум – втората степен на Мисловното поле, или чрез известни интуиции да създадем предсетени неща, но не можем да създадем духовни реалности.

И когато разглеждате едно Послание, опитайте се да видите духовната реалност, с която възможност сте пригодни да улавяте известни духовни ценности. И тогава чак може да се разбере защо посветените не откриват всичко, макар че е казано: "Познай себе си и ще познаеш боговете." Тази тайна – познай себе си и ще познаеш боговете, е в тон дори със самата тема. Значи древността все пак е давала по една светулчица върху това, което се нарича откровение. То не е умуване. С умуване откровение не се прави. Нито е пригаждане на човешката възможност. За това нещо се иска антени.

Затова съм изумен от определени неща в Откровението. Какво знание, каква последователност, каква будна отговорност е имало в тези, които наричам пътници, но са оставили Път; какво универсално съзнание са имали! Те са притежавали не само планетна будност, а Мирово съзнание. Планетното знание е преходно, но в него, когато може да сложите едно зрънце на Мировото съзнание, то е, което ще ви даде друго знание – знанието на будното око, на събудения Кундалини. Във всекиго има чакащия Кундалини!

Ето защо не бива да се самоизлъгваме с ден и нощ, защото, както е казано в Откровението: тогава няма да има слънце. (Преходността на Слънцето също говори за йерархията на Духовните вълни.) Защо? Защото сами ще си светите. Има ли човекът пластична материя, наречена астрал; имаме ли и в плътта си 65 процента вода, която е астралният образ на Светлината?! Светът разполага с тази астрална светлина, а ние я носим като материя. И тя може да бъде одухотворена от мисълта, която е огън, и от Причинния ни свят, който може да бъде зрение, защото Кундалини е Змия-Огън. Кундалини е именно висшата духовна сила, която сме получили като форма на Дихание, което ни прави жива душа.

Прабългаринът е имал за божество слънце. Не е имало мрачина, в която да разнищват тъканото... От тези характеристики вие можете да видите характерите; да четете историята. Тогава може да определите психологията на народа, който искате да разберете, и защо в дадени народи се дава нещо. Защото седемте подкоренни раси на седемте Коренни раси създават култури, които съответстват на една психология.

Много е голямо богатството. Въпросът е носим ли измерителност колко можем да понесем? Колко може да понесе човек, за да си прочете в Книгата на Живота своята бъднина. И ако вие имате достояние до Книгата на Живота, ще видите, че дори само веднъж да сте казали проклятие срещу дом, който ви е навредил, това е беда, която с хилядолетия не можете да махнете. Прокълнатият понася, но прокълнаващият я носи хилядолетия!

Всяка будност е дадена според възможната поносимост. Дали човек може да понесе Истината, дали човек може да понесе Свободата...

В митологиите са казали големи тайни – там има само едно съсловие: богове. Богове! Това е бъдещето на човечеството. И то не е дързост, то е подготовка, която може да понесе Знание, Откровение и Свобода. Защото идеята да понесете Свобода е възможност да я дадете на други. Не тази социална свобода, която ви се дава. Човекът, колкото и много свобода да получава, когато е вързан вътре, в духовното си зрение, в своето духовно служение, колкото и свобода да му се дава отвън, тя няма стойност. И понеже социалната си принадлежност я измерваме с дадени неща, казваме – нарушена е социалната свобода. Тогава с какво я връщаме? С революции. Но и буржоазната революция, и пролетарската революция обслужиха само в една нагледност човешката будност на поносимост.

Не можеше да се понесе идеята за Свобода. Затова в културния отдел, наречен Пътят на човека към Бога, към Сътворителя, Който му даде Диханието Си (макар че го направи от пръст), там има една друга революция, духовната – революция на духовните стойности на човека. Те се измерват с поносимост. А това е една особена, нестихнала борба между човек и Бог. И тази борба е оформявала мироглед, който е ставал религия, а тя в повечето случаи е преминавала във вяра.

Тенденциите на историческия път и на непокорника са чертали взаимния конфликт. А той започва изначало – конфликтът между сътворения и Сътворителя. Конфликтът наистина е много странен, защото продължава. Продължава обаче с института, не толкоз с Бога. Има конфликт, но вътрешният конфликт е изразен само в това, с което си е послужила една институция – да сложи едно определение, че човекът е грешен и следователно трябва да има покорност.

Безбожието не е първото, което е създало тревожност. Тревожността е в това, което правят институтите, които се тревожат за властност. Затова в едни случаи може да се извика пролетария, да им смени статуса; или Френската революция да го направи – да отнеме аристокрацията, а след това същите тези, които направиха революцията, с радост приеха ливреята на аристократа. Ама нямаха изработените качества на аристократа, защото това е стълба, това е йерархия.

Властта на институтите е големият риск – те не са научили човека да ходи в Пътя, а да отива в покорно признание на нещо, което е вън от него. Тогава се чудим, че има някои, които няма да бъдат записани в Книгата на Живота, защото има безличие, което може да не е влязло в Книгата и тогава не остава там белег – "И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро."[5]

А може ли да има нихилиране? Може. Има ли раждане на мъртви деца? Има. Една материя, която не е стимулирана в процеса на одухотворяването и не носи духовност, тя се изгаря. Лошото е, че институтите ползват тези неща, за да всяват страх. (Както ползват анатемата за проклятие.) Страх, че онзи, който не му е писано името, ще го унищожат... Всички сме благодарни на едно дърво, сложено в камината, благодарни сме на топлината. Но представете си, ако то ви запали къщата – ще бъдете ли благодарни?! Ето разликата между благодатта и проклятието...

В еврейската култура, в идея за социално оцеляване, всички престъпления са в наличност. След това ще видим, че Католическата църква го прави с перфектност същото пък в идея за инквизиция, кръстоносни походи... Разбирате ли каква беда изживява религиозното съзнание на света? Уж са загрижени, а си анатемосват човека, ще го хвърлят в Геената огнена, защото му нямало името... Така институцията го лишава от битие! Виждате ли безотговорността и фриволността на поведението колко са странни и каква беда носят на личната, социалната, националната и континенталната аура. Ще бъдат хвърлени...

Дали тези, които не са защитили едно Битие, ще правят ново планетно поселение е проблем, но ние не можем да кажем, че животът ще привърши. Луната може вече да е мъртва, но никой не е казал за поселниците є, които са били... Може ли пак да бъде населена? Безспорно. Какво е необходимо – пригодност. Притежават се енергии, които могат да пригодят един преселник. Защо тогава трябва да живеем с внушавания ужас?

Агнецът снема печатите на Книгата на Живота, която никой е нямал куража да вземе, да я отвори и да даде битие. Аз се питам тогава – къде е прозрението на институцията или на личността в бъдна отговорност, че в Книгата освен пораженството има и Път? Кой е поел, кой ще остави на бъдното човечество Път?

  • Открийте бъднината си в Книгата на Живота – за да знаете правото си на присъствие и на посветеност!

Децата на Деня трябва да разберат едно – те са минали през много стадии, и когато е дошъл часът на тяхното посвещение, няма защо да не пожертват настояще заради бъднина, изведена от Книгата на Живота. Да знаят своето последование и да направят това, което Христос направи – доброволната жертва. Или както нашият тракиец Залмоксис, който е минал през всички социални стадии и накрая приема да умре, за да може отгоре да помага на своите събратя (или събожници, както сега ги наричам). Виждате до каква зрялост се е стигало! Каква голяма свобода на просторното виждане – да отидеш да се преселиш и да работиш за благото на своя народ и на човечеството. Именно това е, което безспорно и Орфей след това има. Защото той казва: аз умирам, но боговете остават да живеят. Те остават да живеят!

Това е Книгата на Живота и трябва да се разбере нейната стойност. Тя не може да бъде оценявана – дори е смешно да се оценява онова, за което хората нямат признание. Така че имате Дърво на знанието и Книга на знанието; имате Дърво на Живота и Книга на Живота. Искам да се направи тази голяма разлика, за да не се подвеждат хората в пътища, а да имат Път; за да свържете човека с Път. Когато пътникът може да понесе теготата на Пътя, той не ратува за признание, той става Мирова благодат – Мировото съзнание да храни планетното знание.

Затова е казано в Библията: Насади рай! Бог насади рай в Едемската градина – насади мисъл; Раят е Мисловното поле. Раят е най-голямата благодат, защото там "се отвориха очите на двамата...[6] Голяма тайна! Защото кой е този, който няма да пожертва себе си заради отворени очи – заради знание и бъднината?! Тези отворени очи казаха какво е добро и зло, но не толкоз доброто и злото бяха предмет на Адамовата идея за жертва, отколкото идеята за знание. И затова в Учението Път на Мъдростта е поставена тезата, че знаещият е повече дори от безгрешния! Защото идеята за греха е била потреба на института, с която да ръководи бъдещето на човека, и от тази идея той прави институция. Така добродетелта става по-властна от отворените очи за знание. Време е да се затвори тази страница на добродетелите, защото много хилядолетия са минали, но когато няма прозрението...? А прозрението не идва само от отворените очи – то йерархира.

Дързостта на Сътворителя е човекът да има знание – да знае, че има смърт, но която го прави безсмъртен. Идеята за Сътворението не може да не бъде съпридружена с преобраз – Животът има преобраз, наречен смърт! Следователно това знание, което ви отваря очите, не може да бъде предпоставка на страхова психоза, с каквото е заплашен светът заради властта на малкия, на еволюиращия. Еволюиращият заради страх става жесток. Въпреки че еволюцията, както казвам, е безжалостна и има за задача да ви приближи до боговете. Книгата на Живота е подчертала и защитавала тази тайна: Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове! А човек се самозабравя в това, че е получил богатство. Не, то е възможност да го управляваш и да правиш услуги.

И така, има един безспорен проблем – в Книгата на Живота вие можете да намерите какво тя ви е предоставила и какво сте спазили от това, което тя ви повелява. Затова вгледайте се в бъднината си! Това е голямото тайнство, това е и големият смисъл на Посланието на Живота. Ето защо Книгата на Живота вие няма да я търсите само в текстовете – ще я търсите и в Себе си. В текстовете може да я намерите и в книга Битие, и в Откровението.

В Откровението са дадени всички тайни за това, което се нарича бъднина. Така например в глава 3, стих 5-и пише: "Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи, и няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите Ангели." Ето външни образи – бели дрехи. Не е стойностно, но друг е въпросът, ако под "бели дрехи" се разбира бяла духовност, на която всяко петно от грешка на останал дуализъм там най-вече личи.

"А ще изповядам името му"... И знаете къде се крие величието на Адама – че даде имена. Даде имена, които още са валидни. Никой не може да ги отмести, защото единственото место, където те се запазват, това е насаденият Рай, т.е., както Ледбитър го написа – "Раят. Мисловният мир". Мисловното поле е, където вече можеш да ядеш от Дървото на познанието и ще ти се отворят очите, ще се видиш гол, ще ти съшият кожени дрехи... И това не е краят – ще намериш и Дървото на Живота. А само Животът е непобедим, защото само Бог живее!

Само Животът е непобедим, отделен е въпросът коя е тази Цялост, която го храни; кое е това Мирово блаженство, с което се изгражда? Ние сме Му дали името Божество. Но когато се изчерпи същината на Божеството, Което сме нарекли, не значи, че Божеството е без дадености и че човекът е до там. Затова тогава идва другата необходимост: да отидем в друга планета и да правим това, което винаги човекът е правил – богове.

Ето какво имаме като даденост, като чакана идея на осъществяване! А не като идеология, която е била приспособена, както се наблюдават политическите тенденции. Те просто се приспособяват към една формула, която наричат сега превратност, "ново виждане". Ново виждане в стари дрехи... Защото няма провиденция, няма надграждане или надкрачване на света, за да се създаде една нова идея, а не идеите, които планетният свят е отживял. Когато Мировият свят дава идеи, се оставят идеологии. Това липсва на човечеството – нови идеологии. Но изживявайки голямата тайна на йерархията на Духовните вълни, Мъдростта ще му даде един Път, а Истината ще го направи безогледален. Истината е, която ще последва Пътя на Мъдростта!

Истината не може да бъде достигната чрез морални стойности, а чрез знания. Единственото, с което е характеризирано това битие, е: Само Истината ще ви направи свободни. Но това не дава Път. Не се каза, че бъднината на човечеството може да се намери в повеленията на Книгата на Живота. Еволюцията е задължителна и когато ти си достигнал една йерархия, не можеш тогава да отиваш да ядеш плода на ябълката на знанието. Тогава вече си закъснял...

В йерархията на Духовните вълни последна е Свободата, а Свободата е Живот в Бога! Човекът винаги носи Божия човечност, която чрез Човешката си божественост потвърждава. Ето защо той е наравно в прославата, която се дава на Сътворителя. А Творецът е дал Себе Си! Затова открийте, открийте тази бъднина – за да можете Себе си да защитите в Него. Или когато защитавате Него, както е казано във второто повеление за прославата, ще трябва да прославите и събожника.

Така че първото повеление е, което ще ви даде азбучния буквар, за да знаете как след това да светителствате за Сътворителя и за събожника си. А след като го направите, тогава вече вие можете като пътник да оставите Път. Както го направиха Учителите в миналото – както са го направили Хермес, Буда, Христос. Не обаче Мохамед! Защото ятаганът на Мохамед тръгна и наложи религия... (Въпреки, че всички религии са налагани с насилие.) Но това е ниво на подкоренните раси – не могат да го надкрачат мохамеданите. Те правят точно това, което направи Моисей. А Христос рече. Казано ви е: Око за око, зъб за зъб, Аз ви казвам: когато ви ударят от едната страна, дайте другата![7]

Човечеството изживява голям гърч, защото не се е научило да чете Книгата на Живота. Когато еволюцията е дадена, християнството пък я отхвърля – не приемат развитието. До Петия събор са изповядвали прераждането – отричат го! Защото всеки бил намирал извинение да не стане съвършен... Как няма да имат Веелзевул!? Че той им оправдава всички противоречия с Истината, с Пътя...

Затова в Посланието първото повеление наистина е тайнство: Открийте бъднината си в Книгата на Живота! Ако има човек тази вътрешна повеля и, разбира се, личен и социален кураж, трябва да го направи. За да може да каже докъде е изведена духовната му тайна и какви трапезни хлябове е сложила – дали хляба на Причастието му е дала, или само обикновеното нахранване.

Бъдността, фактически, ние можем да разграничим между чистата духовност и приложността, която националната потреба ражда. Идеята за божеството, което представя една религия, е ограничена само в религиозното съзнание на неговите изповедници и нямаме още Мирова същност в човека. (Изповедниците на една религия пък материалните неща ги разделяха.) Тогава каква всечовешка бъдност крием в Себе си? Това е идеята за третия олтар. Такъв ще има! Когато изживеем Учението на Мъдростта, остава вече другата идея, идеята на Единството.

  • В Мъдростта трябва да влезем в себе си, да намерим Себе си и тогава можем да потърсим съединение и единство с Единосъщието – то е третият олтар!

Това е да намериш бъднината си в Книгата на Живота; това е да изпревариш знанието, защото знанието засега е проблем на опит. А опитът е илюзия. В кое поле търсиш прозрение и истина? Не можеш да ги намериш в астрала, в желанията; не можеш да ги намериш и в ментала, в мисленето; не можеш да ги намериш само в Любовта, която е добродетел, но в Мъдростта имаш прозрение, а след това ще имаш и откровение.

Прочетете Книгата си! И тогава няма да има страдание, нито откуп, а приложна отговорност и благодарност, че сте на Път. Както съм го казал в Посланията: Деца на Деня, на Път сме! А в Новия Завет е казано: Деца, имате ли нещо за ядене? Те казаха, че нямат. Не оставяйте бъдещите хора гладни за Път! Защото извървеният Път е вашата одухотвореност, а одухотвореността на материята ви освобождава от всичко. Тогава няма да имаме правото да изповядаме религия на доброто и злото. Освободете се от минало – свободата от минало дава основание всеки да мине през Младенеца! А Младенецът какво създаде? Създаде Мировата утроба, Богородица. Оттук е Пътят Му, оттук е вече лекотата да изходите Голгота; оттук, след човека, може свободният ви Дух да има криле.

Затова правя този призив: Освободете се от своята еволюция! По този начин ще освободим човека. Тъй или иначе Доктрината на Мъдростта ще стане битие, т.е. тя сега ще смени Доктрината на Любовта. С това ще се сложи край и на таблиците на морала, който без просветност и знание е само наложено институционално наказание. Защото човекът продължава да убива, човекът продължава да краде, да прелюбодейства; човекът продължава на каменни божества да прави още поклони. Затова: Освободете се!

Децата на Деня трябва да направят своята сакрализация. Предшественото тайнство, което се даде – образът на Феникса, не отвори очите на човечеството. Направи се литература от това, а не се създадоха богове. Идеята на Учението Път на Мъдростта е да роди богове и да изведе подобието. Ето я голямата идея на Сътворителя да има Съсътворител!

Това е, което Децата на Деня трябва да направят! Те трябва да се научат да открият бъднината си, не бъдещето. В този смисъл, когато човек осъществи Път, Истина и Живот, той няма бъдеще – има само бъднинa. Тогава жертвата за бъдещето ще се обезсмисли с това, че Истината ще бъде по-важна, защото тя ще даде вътрешното зрение на човека. А Животът ще надкрачи всяка преходност!

 

[1] Вж. Откровение 4:4-7.

[2] Откровение 22:9.

[3] Откровение 21:22.

[4] Откровение 21:4.

[5] Откровение 20:15.

[6] Битие 3:7.

[7] Вж. Матей 5:38-39.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993