Зареждам...
Послание на Живота. Слово (1/2006)

Послание на Живота

Слово

Само човекът осъзнава и прави Живот!

Безспорно в ход и в живот е това, което Учението Път на Мъдростта дава с новата Духовна вълна. И затова имахме Послания с различни предназначения, за да дойдем до това, което се нарича Послание на Живота. Признанието ни към Планетния Логос е да изпълним с особено чувство на благодарност онова, което ни е дарило Небето!

Не може да се измерва щедростта на Духа. Нито изобилието може да бъде и ожънато. Плодността е, когато има Дух, а не когато има схващане; не когато мисълта създава форми, а когато откровението или проницанието ви дава прозрение!

Преди да започна интерпретацията на Новото Послание за 2006-та година, искам да спомена Поздравлението, което бях изпратил за Дните на Дома на Мъдростта.[1]

Там бях написал:

...нужно е зрящо въображение. Никой не е дал досега толкоз богата същност, колкото тази, която имаме в човека като предвестие, от онова, което му е дало въображението – да направите стихиите богове.

...нужен е Бог! И няма значение какъв е – йерархията на духовната ви скала ви дава образа на Бога. И ако Той Си е позволил да ни направи с Него в подобие и образ, тогава защо бягаме от това велико тайнство на взаимност, наречено Единосъщие?!

Освободете се от своята еволюция... Исках именно до този израз да стигна, за да мога да кажа къде се крие тази тайна – Това е идеята за Младенеца!

Младенецът е битие! Много добре е било казано навремето – Младенецът: Този, който носи нещо ново – който прави нов живот и който има свобода, така както Учението Път на Мъдростта в своите Послания казва: Свобода от минало!

И така, какво ни даде Посланието на Живота? То тази година е изключително като същност:

  • Деца на Деня, поселници на Мировия и на Планетния храм – чуйте химна на бъдещето!

Обръщението Деца на Деня! не е ласкателство и не е само дар. То е отговорност. Защото това, което наричам Ден в Мировото съзнание и в планетната ни задълженост, е будността. Децата на Деня (не нощни бродници) нарекох в Посланието на Живота поселници на Мировия и на Планетния храм, защото те носят вече отговорност не само за една планетна социология, характеризирана още изначало в надслова на списание "Нур", където е казано: Няма зло, има нееволюирало добро. Това е наистина планетна социология, а безспорно и нравствена величина, и взаимна жизненост. Но те носят отговорност и за един конституционен бит – за една Конституция на битието, която съпровожда Учението на Мъдростта, чийто първи член гласи: Аз и Той сме едно! Оттук е и разликата в правото им на присъствие в Мировия и в Планетния храм, защото това са две различни същности.

Когато човекът осъществи себе си като планетна даденост, тогава той може да извика своята Мирова будност в онова служение, за което сме казали, че то е нашата будна отговорност да дадем на Божията човечност право да изяви Човешката си божественост. Именно тази тайна сега е сложена в Посланието за 2006-та година в самото обръщение: ...чуйте химна на бъдещето!

Разбира се, че бъдещето се прави от всяко настояще. Затова в своите тези поискахме свобода от минало. Свобода както като величие, така и като унижение, което човекът е изживявал – този вътрешен стрес, който е отбелязан в Книгата на Живота. Всяко утре е бъдеще, но не всяко утре като бъдеще е бъднина! Ето защо, в първото повеление на Посланието е казано:

  • Открийте бъднината си в Книгата на Живота!

Една от големите същности, които винаги повтарям, това е, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а има за цел да създава богове! Хермес е казал, че боговете са безсмъртни човеци, а човеците са смъртни богове; Христос рече: Аз и Отец сме едно! Значи трябва да откриете бъднините си в Книгата на Живота!

Къде е тази Книга и какво се говори в нея? Ще я намерите в Откровението, в глава 22, стих 19-и, където е написано: "Бог ще отнеме дела му от книгата на живота..." Не приемам злорадието, което има в много от текстовете. Злорадие, че някой е лишен от нещо, злорадие, че човекът може да бъде лишен от своя Бог. Идеята да си отиват богове е констатация на този, който остава, за да стане бог в развитие, а това е именно човекът. Защото само човекът осъзнава и прави Живот!

Във второто повеление е подсказано нещо, което много пъти също съм казвал:

  • Светителствайте в служение за Сътворителя и събожника си!

Какво крие тази тайна? Крие една от най-големите посветености, на които човекът има право – Съсътворител! Еволюцията ви прави богове, а светителството – Съсътворители! Можете ли да си представите каква е била тайната, която е вложена в идеята на подобието!? Великата тайна на подобието е, че ще станете Съсътворители! А вие си имате образа на Сътворителя.

Това е тайнството – да правите служение за Сътворителя и за събожника. Защото събожникът е със същото повеление на подобие. Ние не освобождаваме света от човек само – ние го освобождаваме от грях, ние го освобождаваме от враг. Дори голямата тайна на Христос като принос – обичай врага си! – не е равна другият да е събожник. Тя е едно признание на логиката на Учението на Правдата, което брани материята, за да осигурява път на властника. На властника, който иска да има само той благоволението на Сътворителя.

А вие в своето светителство молитствате както за своя Творец (изразен чрез името Бог Отец), така и за своя събожник. Това е голямата идея и бъдещият Път. Не само признание на Върховния, а признание и на събожника, защото събожникът в бъднината ще е Оня, Върховният.

Книгата на Живота е и самата еволюция, ведно с кармичните съпоставки в живота ви, което в повелението е да се молитства и за събожника. Другото повеление е да откриете бъднините си – да погледнете нито с диоптъра на преувеличението, нито с умаляването – в Книгата на Живота еволюцията какво ви е предоставила. Да откриете бъднината си в Книгата на Живота!

И какво се казва в глава 21, стих 22-ри на Откровението за тази Книга: "Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм." Какво дадохме преди години, къде трябва да сложим олтара – вътре у нас. У нас!

И тогава вижте: в новия Иерусалим ще влязат "само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца."[2] Тук известен егоцентризъм има (особено когато съответни апостоли или приносители на дадени учения си позволяват чрез полузнанието си да създават култури). Книгата на Живота не принадлежи само на един. Всичко принадлежи на всеки и затова съм казал – който няма, той има всичко. Но когато приписвате на някого какво да има, а лишавате другия да няма, това не е култура. Затова казвам, че когато нямате, имате всичко! Ето защо светителството е за Отца, за Сътворителя, но и за вашия събожник.

Кога светителствате? Когато сте могли да откриете бъднината си в Книгата на Живота; когато, както в Поздравлението за Дните на Мъдростта казвам: Освободете се от еволюцията. Тя е вашият сътрудник, но тя е и вашият заземяващ – тя е земното ви притегляне. Има Адам Земен, но ние говорихме и за Адам Небесен. И идеята за Възкресението ви освобождава от Земния Адам. Земният Адам не е бреме, той е еволюция – затуй човекът-път е бог в развитие. Или както казах – той е мостникът между Божията човечност и Човешката божественост. Освободете се, за да го освободите!

Христос рече: "Както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си."[3] Тогава защо да не признаем правото на Съсътворителство? Животът прави Сина безспорно Съсътворител. Това е голямото дарение на Децата на Деня, за да могат да извършват най-великото тайнство, най-голямата предназначеност – сакрализацията!

Има един великолепен образ, разбира се след това потвърден от Върховенството. Авраам трябва да принесе сина си Исаак в жертва. (Значи и те не са били лишени от човекожертви. Само че проблемът е дали създавате култура на жертвата – жертва, която след това трябва да се повтори в личен принос, каквато прави Иисус, или търсите омилостивяване.) Именно тази сакрализация, както сега я наричам, е налице, когато принасят Исаака. Авраам го завързва и Исаак пита: Къде е агнето? Бащата отговаря – Бог ще предвиди[4] – това, което става с бъдещия Син на Бога. Виждате тази сакрализация колко е съществена – агнето стана Агнец! Това, което културата на християнството свидетелства: Синът – Агнец Божий. Това е вечното. Всеки син е Агнец, стига да има достоен баща! (Когато бащата е страхливец, не може синът да стане Агнец.) Затова казах в Поздравлението си – Младенецът! Защото в жертва се принася Младенецът, свободният от кармични приземявания.

Сакрализацията е най-великото тайнство. В него е свобода и от страх, и от минало. Какви са били пътищата на тази сакрализация, това е отделен въпрос. Ето Агнецът Божий – Синът! Синът винаги ще е жертвоприносът, но на достоен, на велик Баща. Баща, Който след това го направи Съсътворител; Баща, Който освидетелства идеята за смъртта, не за умиране. Идеята за умиране е еволюционен стадий, смъртта е идея на безсмъртие!

Колко далеч е човек от Бога и колко близо е до своята всекидневност! А всекидневност, която не е осветена, какво искате от нея? Онова, което определя една летяща птица, кое е? Крилата. Летящата птица е определена само от това, че е с крила, които могат да я възземат във въздуха. А онова, което определя човешкото битие, кое е? Подобието му. Иначе той е zoonpolitikon. Това са идеи, които Посланието на Живота ви поднася. И щом сте подобие, може да кажете – и това е третото повеление:

  • Направете пътника Път!

Направете го Път. Подобието е, което ви прави сакрализацията, то е, което прави от Сина жертва! Това е жертвата, която митологиите бяха осветили в един великолепен образ – Фениксът, който изгаря, за да се възроди. По-голяма идея в потвърждение на закона за прераждането от тази в митологиите няма да намерите, а в религиите ще я намерите в дрехата на дрипаво облечения пътник.

Великата сакрализация! Това е жертвата; това е Фениксът! Ето как можете от пътника да направите Път. Защо "пътник" е с малка буква, а "Път" с главна? И този пътник е от милиони години, тръгнал е както се казва от пещерата. Но онова, което той оставя като диря, като потреба, като осъществимост е Пътят. А когато някой стане пътник, може да не е с главна буква. Важното е да даде Себе си!

Бог в официоза на граматиката се пише с главна буква, но Бог не е само Личност, както Го представят религиите. Той затова се пише с главна буква, защото е станал Път! Бог е Път! Другото е събожник. Опит за характеристика има за боговете, но те не са Път. Ако бяха "Път", щеше да се загуби индивидуалността им. А именно Пътят прави индивидуалностите. Казал съм, че който няма Път, има улици. Затова тази година поискахме в едно служение да се светителства за Самия Сътворител и за събожника. И това е голямото съчетание, което Посланието на Живота изисква само за себе си – отговорност.

Отговорността е най-великото тайнство, защото, ако не можеш да родиш пътници, няма да оставиш Път. А раждането е отговорност! И то една от най-тежките. В общия смисъл казваме "дългът на бащата" – не, това е родителска грижа. Отговорността е повече от родителска грижа, тя е послание на Живота! А Живот не се прави много лесно.

Хората казват, че живеят – аз казвам, че те съществуват. Разликата е много голяма. Още не са разделили стойностите, за да могат в съответното измерение да дадат отговорности. Затова съществуването е придружено с измеренията на съответната социална мярка между добро и зло. Доброто и злото е една услуга за дефиниране на подходите на съществуването, докато се стигне до Живота. Животът е една от най-големите стойности. И затова едва сега казвам Път. Едва сега е казано: Открийте бъднината си в Книгата на Живота, в която сте правили йерархията на усвояването от всекидневния ход до събудената отговорност да правите Път. Затова именно пътникът е с малка буква, защото Пътят винаги включва пътника. А не всякога пътникът е направил или е ходил Път. Това е много съществено. Защото може много лесно да се прави опонация: "Ако няма пътник, няма Път!" Път е имало винаги, за посветените обаче. Другото е да се разхождате на тази планета, да правите съществуване.

  • Децата на Деня, когато са предложили своето битие за Пътя, тогава са приложили отговорност!

Културата на Учението Път на Мъдростта – виждате: Път на Мъдростта! – тя е, която направи пътниците. А пътникът от своя страна няма нужда от признание, той е предмет на отговорност.

Този благодатен дар на Небето се предостави за тази година на Децата на Деня. И затова, освен общата благодат, която се изсипа, това Послание се нарече Послание на Живота. То не е Послание на Служението, не е да изходите своите Голготи, което беше вашият еволюционен духовен път – то вече е Послание на Живота. На Живота, който е непобедим!

Определенията, които всекидневието дава, са неговият ден, който още не е празник. Празникът е вашето утре, че от Живота, в присъщата ви даденост – човекът бог в развитие – може да направите света променен. Макар че още две Духовни вълни ще следват след Духовната вълна на Мъдростта. С енергията на Мъдростта, т.е. със светилото на Знанието – защото съм казал, че знаещият е повече дори от безгрешния, вие можете да ускорите осъществяването на Човешката си божественост, заради тази велика среща с Божията си човечност.

Тази година – 2006-та, във всичката си благодат, е година на равновесието: 2 и 6 е равно на 8. И може би точно това е най-потребното, когато трябва везните да не накланят. Тогава ще кажете: "Как ще се развиваме?" Децата на Деня имат посветеност; вие имате вложено Знание. Наистина всеки според възможностите, според приложната воля, според необходимата стъпка в йерархията на усвояването.

Разбира се, че в Осмицата е устойчива повече земната є страна. Умението на пътника е да направи горната є част по-обемиста, т.е. да сложи повече от духовната трапеза пред повече хора, пред собствената си отговорност в Служението, за да няма неравновесие между земното притегляне и Небесното търсене, което да накланя везната. И една такава устойчивост ще е най-добрата постановка за бъдната година, когато ще имате вече Деветката. А 9 е голямата благодат!

Предстоят ви не само будност, не само потребна жертва. Вижте, много евтино е някой да си пререже вените и да каже, че е направил жертва. Не! Не правете изтезания над собствената си мисъл в идеята на служение. Когато давате – каза Христос – нека лявата ви ръка да не знае какво дава дясната. Защото всичко ново е дясната – и като анатомия, и като енергия.

Ето защо, мога да ви пожелая отговорна будност, приложна жертвеност на мисловния ви свят, който безспорно трябва да бъде буден на тази планета, но във всички случаи – добре сложен в обръчите на това, което и нравствената, и духовната потреба на Учението Път на Мъдростта налагат! Защото образците служат за поведението на другите. Личната ви представа като Деца на Деня е проблем на съвест, но отговорността е проблем пред Пътя! Когато искате да опазите личната си съвест, поради потребите, с които живеете в един дом, в една страна, в един мисловен свят – никога не пожертвайте духовното си предназначение в измеренията на съображения, които ви налага времето. Не се съобразявайте! Това не значи, че правите бунтарство – това значи, че носите будна отговорност. Разбира се, тази будна отговорност, че Посланието е Послание на Живота! Това предполага, поне като доктрина в съзнанието ви и като малки стъпки в приложността, че свободата ви е направила достойни за жертвата. Тогава Животът е това, за което е казано от Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът!

Това са големите Посветени личности, които са оставяли на човечеството Път. Няма по-достойно нещо от отговорността, когато искате да направите служение. Идеята на служението е това, което може да повика един Път, а не само едно ходене. И тогава вече нищо не може да ви смути в идеята човекът-път.

Нека нозете ви да не срещнат умора, защото едно Учение на Христос ги изми. Вие имате една великолепна идея – на Тайната вечеря Той изми нозете на апостолите, и съм казал, че тези нозе са умити, защото имат да ходят Път. Сега не нозете, а мисленето ви със Светлината на Мъдростта е осветено!

Осъществете това! Младенеца търсете, за да можете след това да видите колко осветен е Пътят на Възкръсналия. И колко отговорна е грижата ви в приложност до жертва за събожника! И колко одухотворен е Пътят ви в Учението Път на Мъдростта – Съсътворителят!

А понеже това е Всемирност, ние не можем да се заключим нито само в личността, нито само в нашето Общество; нито в географията си или в планетната си само преданост. Затова казвам: Планетно знание и Мирово съзнание – ето го вашия Път!

 

18. 12. 2005 год., Пловдив, Музей на Съединението

 

[1] Провеждат се всяка година в Дома на Мъдростта – Пловдив, преди 21 декември – Деня на Посланието. (Бел. ред.)

[2] Откровение 21:27.

[3] Иоан 5:26.

[4] Вж. Битие 22:8.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993