Зареждам...
Послание на Живота – Трето Повеление (1/2006)

Послание на Живота – Трето Повеление

Направете пътника Път!

Радостта не може да се измерва и винаги съм говорил за радостта, че тя е усмивка на Мъдростта. (Когато се усмихват насилствено, хората се освобождават само от онова, което миналата карма им е сложила като гърбица на живота.) Радостта не е в това, че има разсъмване, тя е в плода на заника. Проблемът е изходеният и даден Път, за да се създаде възможността човекът да се осъществи. И Пътят на Децата на Деня е предназначението, а не равносметките, които си дават като историческа даденост!

Историята е игра, игра на астралните спекулации и мисловните формули. И казвам, че тя се прави от меча на цезаря – мечът на цезаря е чертал историческия път, а безспорна е и молитвата на жреца, независимо от неговата принадлежност. Тази съпридружителност е създавала историческата действителност в продължение на много хилядолетия. Кога човекът ще се освободи от меча, за да може да прави божественост, е проблем на йерархията на Духовните вълни, които дават просветление, които дават откровение, които ви учат как се прилага отговорно служение. Само предназначението, което вътрешното откровение ви дава в отговорност, е вашият Път! Радвам се за това, че изпреварихте човечеството в Път. Път, който е вашият белег!

Третото повеление като сказание на Небето, в единство с приложната воля и потребност на земното притегляне на Адама, преселил се на Земята, за да прави култура, е най-тежкият проблем на цялото Послание тази година. Посланието на Живота не е онова Послание на Присъствието, което казва: Бях, за да Ме няма; няма Ме, защото бях Възкресението![1] Вижте, Възкресението е само част от стълбата. То е съблазън на непосветените – колко величие ще имат и какви чудесии ще правят. Цялата култура на институцията е да прикрие от човека, че и той може да прави т. нар. чудеса, та оня, който ги прави, да е изключителен. Никой не е изключителен. Само Великият посветен! Може някой да прави "чудеса" (които са смешни), но пътят му да не е с главна буква, защото е преходност.

Човекът е преходност към Божеството! Затова е и изразът ми: Изведете Божията си човечност, за да легитимирате Човешката си божественост. Разбирате ли какво велико тайнство е Пътят!

  • Направете пътника Път!

Бях сложил една забележка, че "пътникът", понеже още няма обречена вечност, трябва да бъде с малка буква, а "Пътят" с голяма. Човекът обаче е същественото в Пътя, защото само за него Сътворителят рече: Да сътворим... За другото се казва: Създаде; произведе... И ще се опитам през време на интерпретацията на това повеление да кажа кога ще смените "пътник" с главна буква. Но той сега, когато има еволюция, е с малка, защото трябва да научи един голям урок – жертвоприносът. Жертвоприносът, който безспорно направи и това, което се нарича сакралност – една сакрална революция!

В човека има Знание, но той не гo е извел и затова страда от липса на знания. Неговият предшественик направи една много смела крачка и всички сме му задължени. И не е проблемът на благодарността към Адама, напътил се към Дървото на познанието със заплахата, която му се отправи – че ще умре. Адам носи всичко – той носи прозрението, носи и миналото. За това минало малко е дадено и малко се знае, понеже само човекът е, който констатира Бог. (Другото може да дава само признание.) И в културата на религиите е даден един `изходен път – само планетен, не Всемирен. За Всемирността може би един-двама души познават нещичко...

Небесният Адам прави най-дързостната крачка в живота на планетата. Той получава повеление да не яде от Дървото на познанието, но отива и яде, за да научи що е добро и зло. Яде! С една цена, че първом ще има страдание, т.е. ще приложи еволюцията. Еволюцията прави съдба; еволюцията, която дава умиране. Умирането е енергията на еволюцията, не смъртта – смъртта дава възкресение, тя дава безсмъртие!

Човечеството винаги има водачи – оттогава, когато е насаден Раят. Кой обаче е искал под формата на една лъжлива теза да сложи човеците под Дървото на знанието, без да има дързостта на Адам да поиска плода му, а Ева да го вземе и да го донесе? Лъжлива – защото умът е, който ще създаде знание, а желанието е, което ще го прецени, за да го донесе. Така Адам отдава благодарност на Ева; така и Ева се отблагодарява на Адам, че е позволил от неговото ребро да я изведат. Да изведат астрала – жената, която става платформата на раждането, утробата на бъдещето. Път!

Адам има Диханието на Отца си. Той няма пъпна връв, но има Дихание, което е безсмъртието. Това е духовната даденост на човека и тя е, чиито лъчи могат да правят Път. Този Път не е на страданието, този Път е на творчеството! Небесният Адам беше разпнат като Земен – изходи Пътя на Голгота и направи Възкресението Си...

Голготският път наистина е химнът на най-голямата благодат. Път, който ви разкрива осъществимо бъдеще и който е включил в своите скрижали бъднина. Тя трябва да се намери в Книгата на Живота! Демонстрираната възможност на Голгота е Възкресението. Значи Адам, знаещият, изгоненият, е Възкръсналият Христос! И същественото е не, че е одухотворил материята Си, за да направи Възкресение – Той го направи с голямата идея за динамиката на безсмъртието. Белегът на Възкресението е безсмъртието; динамиката на безсмъртието е Възкресението! Това е голямото, което Иисус Христос като Земен Адам направи. То ви качва и можете да го направите! Кръстът е идея, не е мъчение – Разпятието е идея за одухотворена материя и безсмъртие!

Аз смених това, което беше дадено фактически. Смених го с йерархията на Духовните вълни, които поставих като нова доктрина. Подкоренните раси имат друго предназначение и понеже се бяха извървели като усвоена даденост, а до известна степен и поносимост, при тях има много грешки. Изначалната теза на Правдата, която Моисей дава, е грешна по същина. Безспорно евреите и досега се изживяват по-скоро като подкоренна раса предназначена, отколкото като духовна даденост, която трябва да даде, както казваме, бъдеще. Няма по-жестока от тяхната религия, макар че всяка стъпка и всяко стъпало в стълбата на живеенето на човека изисква отговорност и то белязана с жертви. Това е така. Обаче, може би нагнетеното чувство на робството, което са преживели юдеите в Египет, е дало основание на полупосветения Моисей да рече око за око, зъб за зъб и това се кодифицира в закон на нисшия ум. (Когато идва разложението на Египет, тогава евреите се отскубват и създават закони.) Не е проблемът, че грешно е дадена тезата за добро и зло. Проблемът е, че онова, което определя, за да характеризира, няма прозрение и знание!

Доктрината за йерархията на Духовните вълни посочи, че Правдата сложи измерението не в провиденцията (защото Моисей наистина не е прозрял), а в приложната воля. И тогава вече неизбежността, наречена "жестокост", да бъде приложена. Наистина няма по-жестока религия! (Оставям настрана тотемността, оставям настрана отминалите религии.)

Идеята за Пътя в Учението, което йерархията на Духовните вълни сега даде, не бе родена, а кастовият характер и расовият характер създават други предпоставки. Така и в християнството Голгота се счита за път на страданието. Едно от най-големите безумства, които има човечеството – път на страданието...! Институтът направи Пътя "страдален", за да си оправдае поведението, че нарича човека грешен. Може ли да сте грешни, когато сте още невежи? Не може, вие не знаете какво прегрешавате. Тогава кой е този институт, който слага щемпела: "via mala", "via dolorosa" – "път на злото", "път на страданието"!? Няма път на страданието – има Път на съвършенството! Или най-малко – дори сложете илюзия, когато нямате знание, но илюзия с позитив. С позитив! Както казах: Няма зло, има нееволюирало добро! Но кой ще приеме това, след като една институция ползва всички блага с идеите грешник и че има зло; кой ще приеме една такава социология?! А тя е неизбежност, както човекът е божество.

  • Човекът е едно неизбежно божество!

Хората не разбират йерархията, за да се освободят от страданието. Затуй християнската църква побърза да се откаже от еволюцията, от прераждането и кармата. Другите на Изток ги имат, но и те пъплят. Да не говоря за Азия и другите континенти – там спят още. И Буда кръстом още стои, стои на Правдата (разбира се, изменена, не Моисеева). Нямат преценка за големите неща! Ако те имаха Доктрината за йерархия на Духовните вълни, отдавна щеше да бъде решен големият въпрос.

Щом имаме прераждане и карма, не може да нямаме идея за развитие. Болезнеността... И хората правят молитва, за да получат благодат. А аз казвам, че Боговете не правят молитва, те творят. Един Бог няма да си хаби времето да прави молитва, защото към кого ще я прави? Даже да е към Абсолюта – Абсолютът си е свършил работата!

Боговете творят, затова и Митологията е творческа. Богатството на Митологията е, че не е религия. Още повече, че тя не опошлява дадеността ни да изграждаме вяра, защото трябва да правим познание. (Може би точно тук – в идеята за знанието вместо вярата, е прозрението на Сътворението, когато Небесният Адам е съблазнен от Дървото на познанието, за да отиде да яде този именно плод.) И няма по-богата картина за жизнеността планетна и начина на одухотворяване на планетата и материята ни от това, което Митологията дава, защото там всички са човеци. И Зевс, и Хера, и цялото им поколение. Стихии? Да. Тогава може да се постави въпросът – какъв път са извървели тези енергии, за да станат човеци-богове и какво бъдеще откриха?

А бъдещето е част от Пътя. Ето защо и третото повеление е Направете пътника Път! И мисля, че би било логично да се сложи надсловът, че знаещият е повече дори от какво?

  • Знаещият е повече дори от безгрешния!

Точно затова Адам направи Път до Дървото на знанието; а бъдещите Адамовци ще правят Път до Дървото на Живота. Път! Този Път може да е състрадателен, но той не е страдание. Разликата трябва да се разбере. Както съм казал: един камък препречва водите, но водата го надскача, тя трябва да се освободи от него. Това е не болка, а прозрение, с което надделяваш това, което наричаш страдание.

Затова не хуля Пътя заради състраданието, а го приемам заради свободата от страданието! И да се твърди, че Бог е казал на Адам, че е грешник – това не е вярно! Институтът имаше нужда от "грешници". Човекът може да не е съвършен, но защо трябва да бъде грешен? За да може да бъде винаги подчинен в изпълнение волята на института. Но с обявяването човека за грешен, светът тъпче на едно и също место от юдазма до сега.

Няма грях! Може да има несъвършенство, но затова е еволюцията. Затова има умиране, има и смърт. Точно това направи Адам Небесни, който наруши повелята на Планетния Логос. Той знаеше, че може да умре, но знаеше, че ще направи смърт, ще направи и безсмъртие; ще одухотвори материята си... Наименованието Божественост е измерение за одухотвореност! Той ще стане Бог, защото Висшата духовна сила Кундалини му е дадена като Дихание – дадена е на Небесния Адам, който след това е Земният Адам. Затова именно митологичността трябва да бъде изучена; трябва да се познаят седемте чакри в човека; трябва да направите пътника с главна буква! Но първом ще изходите много пътища, а самият пътник ще има и бъдеще, и минало, и настояще. Дотогава той ще е с малка буква, защото има измерение. А Онова, Което наричаме Бог, не може да има измерение, То е цялостно. Бог Отец няма възраст, но ние не можем да лишим от възраст Неговите Съсътворители. И Иисус е имал възраст, макар че Той единствен от всички религии става Единосъщие, докато другите – Буда, Мохамед и пр., са само съпридружители.

Знакът за Божественост в културата на йерархия на Духовните вълни е Пантократорът! Иначе другото е само еволюция. Но с йерархията на Духовните вълни човекът се освобождава вече от страха да яде плода на познанието. Затова отива да осъществи тайните от Дървото на Живота и Книгата на Живота. Отива, прави Път!

И тук е голямата задача на посветените. Един Питагор например, от когото съм се възхитил, защото, когато е отишъл на посвещение в Египет, знаете ли какво е направил? След като е минало 22-годишното му посвещение, той остава 12 години роб във Вавилон, за да учи. 34 години този човек жертва, за да учи и да получи ранга, в който е посветен. В посвещенията има рангове и в тези рангове вие получавате знание. Не е проблемът само на посветеност. Посветеността се измерва от знанието и от, както съм казал, поносимостта. Питагор остава доброволен роб във Вавилон, само и само да продължи познанието си!

Така че идеята за Пътя в Учението на Мъдростта е духовна последователност на големите посветени. Жертвата на Питагор е да отидеш, да станеш дори роб, за да знаеш. Защото няма по-голяма свобода от знанието. Тогава има някакво "оправдание" в това, че знаещият е повече от безгрешния дори. Нищо в Учението ни не е било казано напразно: ...дори от безгрешния – нещо много обикновено уж, а всъщност крие цялата даденост на тази планета. Както в първото повеление казах "бъднина", а не "бъдеще": Открийте бъднината си в Книгата Живота! А когато прочете какво е писано в Книгата на Живота, тогава ще се освободите от евтиното перчене (за съжаление, разбира се, след като някой научи нещо, почва да мисли, че владее света).

В Евангелието на Юда има такава добродетел, че той всъщност спасява Иисус, Който става Христос. Чудят се как да набедят Юда сега, когато излезе Евангелието му – страх на институт, който се ползва от институция, за да прави насилие. Дали е възможно Юда да бъде помолен от Иисус да Го предаде, за да Го освободи от материята, от болезнеността на тялото?! И тогава в този смисъл да намерим един благодетел, вместо предател. Това е проблем, който сега е на социалната платформа, въпреки глупостите, които се изговориха, въпреки нелепостите, с които сложиха ордени на безличие, а на тези, които са личности, отнеха ордена на служението. Възможно ли е един Юда да е благороден предател, да се е пожертвал? Да! Ами че тогава Юда е повторението, излезлият образ от Христос, който иска да се одухотвори, да се нихилира Земният Адам! Оплютият човек – благороден предател... Защото има ли някой основание да каже, когато Кундалини се събужда, какви са болките? Една нетренирана материя, една неподготвена материя може да ви създаде големи болки. Който неподготвен е изживял пробудена сила във всичките си седем центрове, само той може да ви каже... И никак не е лесно да излизате чак от седмия си център. С едно предназначение – да дадете Път!

И вижте какво има – в две Евангелия е поменато[2] – че родителите на Иисус отишли да Го приберат, защото бил извън Себе си. Някой да го е изнесъл от културите досега? Има такъв момент, когато изпадате извън Себе си. Тогава потребата да бъде освободен от материя е наложителна. Това е и истинската потреба. Колко пъти съм казвал: работете без Себе си; без Себе си правете културата на Учението Път на Мъдростта!

Защо сложих Път на Мъдростта? Защото Мъдростта е мотивирано мислене и подчинен астрал, но тя е и проницание. Мъдростта е неизбежната необходимост да работиш и с над Причинния свят. Тогава си властник над себе си и си свободен от Себе си! И ако в дадени моменти излезеш от седмия си център, тогава може да станеш и Пантократор. (Говоря неща, чиято позитивност е безспорна.) Защото, когато си излязъл от седмия център, напуснал си това, което казвам – Себе си. Ние имаме и Дух, но имаме и душа, и ум, и желания – Себе си! Ето колко е бил прав Христос, когато казва: Много неща имаше да ви кажа, но не сте готови. Не е въпросът обидата, Той не ги оскърбява, а брани Учението – да не си позволят издевателства над онова, което не е тяхно право. Не можеш да изхабиш утрето!

Двама от евангелистите, на които Евангелията са сложени в официоза, не са били Негови ученици. Но институтът си е сложил пригодност, сложил си е удобство. Институцията е ползвала привилегията си да налага гледище и да прави съзнание за поведение, вместо чувство за отговорност. Добродетелите може да имат стойност, когато има известна нравствена безотговорност. Тогава да. Но пътят на човека не е възпитанието му; Пътят му е пробудената духовност, одухотворяването на материята, а с това и правото му на възкресение! Митологиите го дадоха, Христос го потвърди.

Поведението има много грешки, много неизрастване на духовната даденост на човека, защото във всички случаи е лично. Ето защо и в това, което създава Пътя, има преходности. Но, в края на краищата, ще отидем и в друга планета, за да създаваме друг живот. А какво ще се прави в бъдните планети; по-готова ли ще бъде една нова планета от сегашната... Дали в тази нова планета подобието ще е това, което е казано – човекът да бъде същност на Твореца, или ще бъде нещо друго...; и тогава дали вече пътникът не само ще бъде постоянен, но ще бъде с главна буква, както сега Пътят е с главна буква, заради неговата същност... Христос има още една великолепна мисъл, която дава право да не се казват тайни, за които човечеството не е готово: "...и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си..."[3] Тогава ще познаем, че първият знак наистина е идеята за Знанието. Защото Знанието без Път не може и Пътят води към Знание!

Една Голгота, примерно казано, е най-ясният път, но не е по будизма – по мисленето на Буда или на неговите предшественици; не е дори и на големия учител Хермес, или Тот в религията на Египет, който става едно от най-големите Учения – единственият, който преди Христос дава Откровение. А Откровението е бъднина! Ману и Моисей и другите посветени са давали законодателства, но не са дали откровения. Разликата е много голяма. Така както само Христос и преди него Зевс, са Пантократори. Вижте, дори на Пантократора не е предоставен един път. Защото, когато човекът в своята еволюция изгради божественост, т.е. изведе своето Дихание и направи Творчество, тогава той може да носи една планета в ръцете си. А и тя като енергитична даденост, може да бъде изчерпана. Затова Христос си позволява правото да каже – Аз съм светлината на Живота!

Хронологията на Пътя! Това е зримата хронология на Пътя – как Духът се бори и оставя Път, за да могат някои, макар и със скъсани обувки, да походят малко. Има едно знание, което още преди нас атлантите са дали. Това е знание от началото на нашата еволюция – 36 000 години преди Христос. Там, в преддверието на атлантите, е бил Тот. Той е бог на мъдростта. И това е в преценката на човека. Тот е бог в съзнанието на човека и съзнание на Бог в човека: Човеците са богове, както казва той...

И след това в Древна Индия преди 10 000 години имате Ману; имате Кришна преди 5000 години. Там имат една "Бхагават Гита" и какви ли не щете още духовни дадености у човека. А пък в една Древна Персия Учението на Зороастър създава двубожието – Ариман и Ормузд. Но то разделя света. Там, където не е достигало проницанието, то го предоставя на това, което и християнската институция направи – бог на злото, или дяволът, сатаната. Това става култура, несвойствена за проницанието на ума, но много угодна за играта на астрала. И тогава нисшият ум прави формула – трябва да си създаде бог на доброто и бог на злото, а не на нееволюиралото добро. Ето как се ограничава човекът с приложния си ум! Това Персия остави на човечеството – дуализма. И дори по-късно – 10 века след Христос, ние имаме в България едно богомилство, което е дуалистично. Път...

Така в Египет и в Халдея се създават култури. Създават се пирамидалният свят и олтарните тайнства за посвещение. Египет става училище, Мирово училище. Там Тот, Озирис, тези големи същества изграждат школата на посвещенията. Ето как е създадена постелята, на която човешката душевност е разгръщала своите потенциални възможности. И затова в Египет ще намерите Орфей, ще намерите Платон... Иисус също минава през тази култура. Всички, които са правили изключение в своето прозрение, не в своята констатация! Защото един Питагор е можел да констатира, той е един аналитичен ум, но не е прозрение; и затова 34 години е в обучение – за да изгради това, което говорим: Път.

Минават много от там – поселниците на Рим, на Древна Гърция... Така че, когато еладците манифестират знамето на своята посветеност, то е една голяма лъжа. Това, че имате основание да крадете от чужди знания, е човешка потреба. И така те създават една култура, която на Европа є изглежда като някакъв хималайски връх. Нищо подобно, ако имате знание за тези неща! Древните гърци са просто попивателна, копирна хартия – взеха това, което светът беше създал. И Елада стана културата на света... Не че не признавам този преходен труд, но не мога да го осветя в отговорност, не мога от него да направя олтар.

Не е проблемът да бъдат унижени дадени нации. Не! Проблем на прозрението е поносимостта. В това отношение българският народ (не говоря за славянското племе, което се сля с нас) има един белязан дар – Танг Ра. И съм готов да направя олтар на прабългарския бог! Прабългарите две-три хиляди години са живели далеч оттук (и, разбира се, далеч от славянските племена). И не мога да не ги призная, защото имат само един бог – Танг Ра, Небе! Какво нямат, обаче, прабългарите? Нямат нито ангели, нито сатани. Какви творци! Да нямаш сатана! Това значи, че никога тялото си не си го признавал за проява на вторичния бог – на "дявола". Това значи да си надмогнал в себе си астрала, това значи наистина водата да ти е послужила за творчество, както Си е послужил с нея Планетният Логос. Българският народ има единствената монотеистична религия, когато светът е дуалистичен. (Дори християнството е троично; избягват дуализма – добро и зло, но създават Троица Единосъщна.)

В цялата приложна планетна култура съображението е играло роля. То е изграждало институти, които почват да придават към Ученията много грешки. Не може да се приеме една култура на доброто, ако в нейната приложна таблица на добродетелите срещнете око за око... Това Път ли е? То е път, който още продължава, но спасителен ли е? Абсолютно не! Преценителен ли е? Не! Но защо продължава? Защото статуквото е удобно. И Иисус, Който щеше да стане Христос, трябваше да бъде разпнат. Това е културата – култура на отмъщението, за да не съборим института. Какво рече Пилат: "Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник."[4] А културата, която имаше не митология, а едноличен Бог, Го разпна.

Когато имате разделяне на ценностите, вие проявявате съображение. А щом проявявате съображение с малко събуден ум, с ниския ум (не върховния ум, не прозрението, не откровението), вие се обличате в дреха, която има бодли. Тогава разделяте болката от жизнеността. А тя е болка за развитие – това е тайната на еволюцията. Но когато не приема развитието, институтът маха еволюцията, за да ви наложи греха! И човечеството се плаши, защото институтите във всички времена са му прилагали наказание, за да бъде в стрес по отношение промените.

Къде отиде тайната на йерархията тогава? Няма я. Защо? Защото малкият ум проявява съображение за господство – когато не иска да освободи стария си олтарен бог, се готви за бог на отмъщението. Това е трагедията на човечеството, но то трябва вече да разбере! И не е проблем неговата воля да бъде впрегната в сменяне на боговете му с прозрението, че има йерархия на културите, духовните култури. (Както се смени ралото, стана...) Проблемът не е как ще характеризираме миналото. Не говорим за едно продължение на минало и настояще за бъдеще, а говорим за бъднина! Тя е Път! От нея може да намерите Пътя и тогава вече да приемете прехода на съответните Духовни вълни, които през хиляди години се сменят.

Тогава защо е трябвало да нарекат Пътя на Учителите грешен? За да Ги накажат, т.е. Учителите да осветят Пътя си. Те осветяват Пътя си със своето наказание; с приемането на наказанието на планетния смут, за да могат да направят прелом чрез новите си идеи. Затова съм казвал много пъти: Крадете идеи, не се страхувайте! Идеи крадете! Но недейте да обличате стари идеи в нови дрехи – много е смешно. И вижте колко добре го казахме в надписа на списанието, което е наистина родилна утроба на богове: Няма зло, има нееволюирало добро! А една институция си изважда злото, за да извърши работата на един институт, който се нарича религия... Това не е битка срещу религиите, не, това е знание! В знанието може да отпадне онова, което няма стойности. Религията обаче се устоява и онова, което няма стойност, става фанатично. В знанието може да отмерите глупостта, в религията – фанатизма! Ето нещата, които провалят Пътя.

Европа си остана тотемна, макар и да има религия. Тотемна – тя прави тотем към това, което нисшата култура създава: нейния прогрес. Това не е отрицание на предназначението – това е констатация на реалностите, с които трябва да определим бъдеще ли да гоним или бъднината, за която казах, че не е бъдеще. Бъднината няма време, тя е олтарна тайна, дадена в Сътворението, т.е. самото Дихание. И затова известни лъчи, които правят просветлението, минават в окултното знание.

Ето колко отговорно е било казано: Учението Път на Мъдростта. Път на Мъдростта! Разбирате ли какво е?! Не е "via mala", а Път наистина на голямата идея смърт, защото тя е част от онова, което Мъдростта казва: Одухотворете материята! А това трябва да стане, за да няма нужда от насилие. Трябва! И затова има еволюция, има умиране, прераждане. Има прераждане, за да може да се освободите от материята.

Нищо случайно няма в човешката хроника на Живот. (Затова е казано, че това Послание е на Живота.) И Пътят не може да бъде трагичен, защото е Път. Колкото и болезнен да бъде Голготският път, е Път, защото има феномени: има Възкресение; има и Самокръщение преди Възкресението. Значи трябва да се измине. Хората много погрешно правят своите заключения. Защо? Защото на човека му е доста удобно да приеме, че има страдание и че то го разкъсва. А голямата тайна е свобода от Себе си; одухотворяване на материята...

Тук е опасността, когато човечеството е тръгнало с традиция, която има много грешна посока. Традицията има стойностите да подчертаете своята мисловност, но в нея се губи предназначението. Когато е изначален акт, тя е прозрение, но когато стане приложност, е ограничение.

В пътищата, които са им оставили големите Учители, пътници наистина трябва да се пишат с малка буква! Защото това е планетност. Но те имат и Мирово съзнание. Тази разлика трябва да се направи, за да не се страда, че напънът на някой да прави път е по-важен от Пътя. Вижте, планетата е преход. И Хермес добре е казал, че човеците са смъртни богове – за да може на всяка преходност на бъдещето да є остави листа на бъднината. А разбира се, за тях Пътят е още съществен. И като съществен, в Учението съм го написал – "Път на Мъдростта".

Пътникът ще бъде писан с малка буква и заради излишното му тщеславие на неживян Пантократор! Бъдещият Пътник – когато на друга планета ще прави нов живот, тогава вече ще бъде онова, което сега човечеството нарича Бог Отец. И дързостта на Христос няма да изглежда неудобна, нито това, което казвам – че човекът е бог в развитие. Няма неудобство, защото ни чака Истината. Посветеният знае огледалото на Истината, той не може да се илюзира. Може да са имали боговете четири лица – едно им трябва! Така че Индия закъсня, много закъсня, докато се освободи от втори образ, от трети, четвърти – докато остане с един. Закъсня, макар че Буда предшества Христос.

Просто хората чоплят. Не е обидно, защото това е стадият на еволюцията им. Но не бива да бъдем подвеждани – удобството на малкия ум, леко осветен от големия. А къде е интуицията; къде е прозрението? Къде е виждането? Затуй тези знания са дадени – как може да бъде галванизиран с духовната сила един център, една чакра, както е казано в индийската култура.

Българският народ никога не е бил лишен от висша духовна сила. Не само че няма бог на доброто и злото, а има висшата духовна сила (Орендата) и тя, за да не бъде напразно изразходвана в недоумението за добро и зло, е сложена само в главата на хана. Само в неговата глава, макар че всеки я носи. Но са знаели йерархията на всекиго и този, който ще ви ръководи, има Орендата в седмия център. Каква тайна са знаели прабългарите! Не само тези прабългари, които правят Аспаруховата държава. Почти две хиляди години преди това, ние имаме държава.

В приложната същност нашият тангризъм се самосъхрани в главата на хана, не даде духовната енергия в бедните ръце. Защото една от най-големите грешки на Маркс беше това: "Пролетарии от вси страни, обединявайте се!" Какво може да вземат, когато се обединят? Това, което и когато не са обединени – недоволството, което е белег, разбира се, на бедна душа. Пролетарии, не гении!? Гениите защо да не се обединяват, та да дадат нещичко? Какво ще даде бедността?! Те казваха, че притежават две ръце (не казаха, че притежават ум!) – две ръце, които някой обирал. Вижте, пролетарият не може да създаде благо, което някой да го открадне – няма нужда да крадете благо на ръцете. Ако може да крадете благо на посветения – да, това би било друго.

И виждаме каква измеримост и непогрешима приложност са имали нашите прабългари – как да запазят Великото божество. Затова говоря за този народ, че е посветен – Небето знае, Танг Ра знае! Знанието преди необходимостта!

Една от повелите на Буда е била: Пазете знанието да не стане вяра. Тази фраза е изумително силна като същност – да не стане вяра! Защото вярата е перде на знанието. Макар че вярата, когато я интерпретирам, е част от интуитивната будност. Но коя вяра – първичната. (Защото, в края на краищата, как се обработва земята, се научава със знание – когато започнеш да я копаеш или пък си впрегнал два вола, а не сега с модерната техника.) Така че страхът на Буда е бил Учението да не стане вяра.

Значи дълбочината на прозрението и интуицията на събудените центрове си е съществувала може би още от тези 36000 години преди Христос, но Пътят не е стигал до идеята на Възкресението. Голямата тайна на Онзи, Който е Иисус, Йешуа, Който наистина е изпадал в несвяст, е, че остави Път, и то с главна буква. Но веднага институцията направи от тази тайна повели. Повелята... И сега още Евангелия излязоха – преди много години са открити, а мълчат... Вижте, с мълчание истина не става. Ще намери някой малко амалгама, ще намаже стъклото и ще стане огледало. Както виждате, дойде времето да се огледат. Тогава къде ще се ходи?!

Пазете знанието, пазете културата! Затова озаглавих третото повеление Направете пътника Път! Защото има еволюция, а тя е, която ви учи да умирате; тя е, която прави съдба – Ананкето; тя е, която ви учи на сакралност – Фениксът, да изгорите и да се родите от пепелта. Тези образи в Митологията затова ги изведох. И те са едно много голямо знание!

Не може да правите Път и ако изповядате, че Бог ви наказва. Аз винаги съм се противопоставял на тази лъжа. Бог не наказва никого. Ние наказваме Бога, защото Той е у нас – Той е вътре у нас, не е вън. Човекът наказва Бога в себе си, защото не е чул още Себе Си! Това е една от тайните, която трябва да разберете.

И тогава безспорно идва голямото тайнство – Светителствайте за Сътворителя и за събожника! Тази единственост, която Христос казва: Аз съм светлината на Живота! Тогава идеята да кажете Fiat lux! не е смут, а реалност. В този смисъл трябва да потърсим, защо известни неща са дадени в Учението Път на Мъдростта. Защо сложих Триъгълника и Змията вътре? Змията, т.е. Мъдростта, има едно качество гъвкавост и другото – сменяне на кожата. Събличане на кожата – сменяне на миналото. Няма по-голямо доказателство от това, че има йерархия на Духовните вълни. Път на Мъдростта! Начертан е Триъгълникът и вътре е Змията, която си сменя кожата.

Вижте, умът не може да реши тези неща, това може да го реши само Духът! Затова, когато искате да ядете от Дървото на Живота, трябва да кажете на вятъра да го оплоди. Защото кой е вятърът у вас? Духът ви. Онова, което разнася, както казвам, оплождането, е Духовният вятър! (Доктринерството има много слаб ветрец, който не може да оплоди нищо; той до известна степен е елементарната наука и първичните религиозни съзнания.) А онова, което може да ви даде плодородието, което може да направи оплождането зряло, е слънцето! Ето защо са рисували божеството слънце. Защото само неговата енергия може да ви даде зрялост. Значи имате ветрооплождане, имате слънцезреене – оплодете Дървото на Живота; извикайте слънцето, за да узрее плодът – трябва да вземем слънцето на едно Учение!

Онова, което се изисква от вас в даден момент на космично или планетно присъствие е волевата приложност – ръката на труда (както за Голгота ви трябват крака, които Христос уми – с немити нозе не се ходи на Път). Трябва ръката на труда – преобразяването. Имало ли го е при Иисус Христос? Преображение! Имало го е. Хората не са се спрели на тези феномени, защото не им е ясно.

Вятърът на оплождането, слънцето на зреенето и ръката на преобратността! Затова в митологиите има тези феномени. Сизиф никога не се е уморил. Безсмислен бил трудът му, защото тикал камък на планина, пък камъкът се връщал... Ами има ли по-ясна формула от това, че връщането е прераждането? А пък вие, щете не щете, накрая ще качите камъка на кармата.

В Библията ще намерите, както вече говорих, една страшна идея: йерархията теле – лъв – човек; и след човека стои орелът. А по-съвършено нещо има ли от човека? Но в Апокалипсиса намерих за жената, която след като роди, змеят трябва да є изяде детето, и когато е подгонена, получава най-големите орлови крила[5] (това не е повторение на идеята за ангели с крила). Получава крила! Тази жена – за да се спаси, или да посели друга планета. (Това, което направи човечеството – с ракета да отидете на друга планета.) Каква смисленост – човекът ще има крила! И там, в Апокалипсиса това знание чака, има го. Не е безсмислица, че човекът ще бъде орел. Значи човекът преди да направи летеж, го има в себе си. Главата на орела може да я няма, но крила ще има. И то най-големите, орлови крила, с които ще надлети всичко! Това е тя, жената, която ражда, която прави Битие. Дадени са големите идеи, чакат приложната ръка, за да ги направи.

Така, когато извървите Пътя, вие ще правите Път. И вие все пак сега сте пътникът, а Пътят има хилядолетни поклонници. Защото идеята за Пътя е много стара. Това е една кореспонденция в двубоя между човек и Бог. На човека е трябвало да бъде посочен Път с определения за възземане и с възможни дадености този Път да даде идея за свобода. Така Небесният Адам, който стана земен Иисус, извървя Голгота и стана Христос. Човечеството още не е разграничило Иисус-Христовата даденост от Божествеността. То още иска признания, за да направи жертва. А жертвата без мотив е чиста и достойна за признание! Поколенията бяха подвеждани под различни убеждения на поклонение – поклонението човекът да търси по-съвършеното от него, за да има подражателство. Но подражателството не може да бъде повече от две-три хиляди години. Затова се явяват конфликти, затова се явяват неразбирания; явяват се нови култури, явяват се нови пътища. И Сизиф ще тика камъка на планината, той ще се връща, но аз съм казал: неизчерпаемата търпимост, липсата на отчаяние. Рано или късно камъкът ще стане едно камъче и ще го занесете на върха. Това е тайната човек!

Преходността на пътника до великия момент (за който няма да казвам) е една потребност. Човекът и подобието – добре е дадено, че са едно и също. Тогава идва жертвата или жертвоприносът. Бях казал – не е проблемът този, който прави или принася жертвата, а жертвоприемателят. Авраам носи сина си, за да го принесе, а вързаният и чакащ Исаак проплаква: Къде е агнето? Защото навикът е друг да дават в жертва. Човечеството така направи с Иисус – пожертва Го, а Той стана Агнец! Това е битието на човека – да се страхува да изгори, да се страхува да се принесе в жертва; и ще намери нещо, което да го замени.

Така че не случайно Иисус е наречен Агнец – Иисус Христос си има предистории. Пътник е имало, Авраам е бил пътник. И той отвръща на сина си: Бог ще предвиди. Виждате ли какво е сложил – че Бог ще помисли! Следователно проблемът и с Пътя не е бил решен; а проблемът с пътниците – те винаги ще идват. Авраам... По въпроса за жертвата Бог не беше "помислил". Човекът се страхуваше да бъде жертва и затуй човек, в лицето на Посветения, трябваше да мине Пътя – Голгота, и да стане жертва. Жертва, която не хленчи, жертва, която Отец направи Бог в Своята религия. Агнецът е жертвопринос пред олтара на взаимността човек и Бог. Това е Път!

Значи, за да направите големия Път, е нужно да имате достоен баща – такъв, който може да ви принесе в жертва. По този начин е възпитавано и чувството ни на безстрашие, но това не е проблемът, когато познавате закона за раждането и закона за смъртта, която ви дава безсмъртие. Проблемът е достойният баща – да не бъде смутен в жертвоприноса. Колко достойнство се изисква от Бащата!

  • На тази планета Път ще бъде с главна буква, а пътникът с малка, защото е преходност!

Той е само приносител на божествените качества, вложени в него. Човекът бог-пътник! И апотеозът на човека е Голгота, пък нека ви слагат трънен венец... Никакво значение няма, че е трънен! Човекът като дадена тенденция на развитието е пътник, който трябва да остави Път! И Иисус Христос донесе идеята за Път! Макар че е една велика дан към планетната даденост, Той все пак каза: Аз съм Пътят (и се пише Път с главна буква!), Аз съм Истината, Аз съм Животът! В този смисъл можем да кажем, че Той изживя Своя апотеоз, Своята божественост.

И така, Иисус винаги ще се разделя, но Христос винаги ще стои. Христос не се разделя, Той е посвещението; Той е изграждане и свобода от карма, свобода от Себе си! (Затова, когато казват: Много е лудо нашето дете!" – нека да е лудичко, нека се освободи от кармичните си задължения и образци на миналото, за да може да не му пречат на бъдещето.) Това са големите неща, с които времето ви чака.

Иисус направи раздяла, а Христос – Път! Ето това ако може да направите, тогава вие наистина ще извършите великата сакрализация. Тогава, както казвам, ще има Път за Знание и вие ще дадете най-добрата защита на вашия предшественик Адам Небесни, който яде плод от Дървото на познанието – не на добро и зло, а как се става бог. Това направи великият Адам – Път! Така че Пътят на знанието е на Небесния Адам, а пътят на Голготата е на Земния Адам!

В този смисъл в човека всичко трябва да се смени. А както бях питал прекия ученик на Дънов, сменена ли е молитвата... Вие, първом, не може да правите Път без нова молитва. И това не можаха да разберат, защото много са далече от големите тайни. Път не може да се прави без нова молитва! Молитвата на Мъдростта...

Безспорно великото тайнство е Аз и Той сме едно – това е посветеният, а Няма зло, има нееволюирало добро – това е бъдещата планетна социология, която сменя цялата същност на човечеството. Пазете се от повторения. И първом се пазете от Себе си. Когато искате да бъдете Съсътворител, първото нещо е да се пази човек от Себе си. Служението и отговорността са даденост, от която вие правите Себе си, вие чертаете Път. Но съм казал: служение без Себе си. Защото жертва, в която има най-малкият апостроф на съмнена чистота, прави това, което е отклонявало света и се изявяват болезнености и други проблеми, които смущават голямата тайна човекът бог в развитие.

Затова казвам, че Пътят се ходи като просветление; Знанието се живее като откровение; Волята се прилага като служение![6] И не е важно кога ще стигне човек до своя Голготски гроб – важно е, че е изходил част от Голготския път. Не е важно и знанието, което прави някого гений – важно е откровението, което му дава прозрение. Гении има много, те са потребни, те много често обслужват знанието, но откровението е нещо друго. А самата воля, която акумулира вибрациите на света, трябва във всички случаи да прави служение. Служение!

И така, пред вас е Път, който трябва да оставите на бъдното поколение. Трябва да му дадете само едно тайнство – жертвата. Другото е съображение. (Ще вземеш нафора или причастие, защото то ще те освети...) На човека е потребна вътрешната хигиена – събудената му духовност. На човека му е необходима бъднина – да прочете в Книгата на Живота бъднината си, която не е дял от планетно минало, настояще, бъдеще. Бъднината е Живот! Тя няма преходност. Докога човекът ще бъде, никой не може да ви каже.

Разбира се, че има и много други тайни. Затова се яви идеята за Учение Път на Мъдростта. И то не може да не влезе в бъдещата отговорност. Обаче истината е в голямата утроба на Школата, която наричам Богородица, защото тя е, която ражда богове! Там се крие бъднината на Учението Път на Мъдростта. Това трябва да разберете – идеята за Пътя!

  • Пътят на Утробите е на наричаните Богородици;
  • Пътят на Служението – на назованите Голготи;
  • Пътят на Възкресението – на ялите от Дървото на Живота;
  • Пътят на Пантократорите е на челите Книгата на Живота!

Пътят на Утробите не е привилегия, той е битка, с която трябва да извоювате нещо. Всеки е предназначен, само че не всеки е употребил силата и дързостта си да узакони своето предназначение. Психозата на страх е най-страшното нещо в човешкото битие, защото той е, който спира еволюционният растеж на вложената Кундалини у нас, на Висшата духовна сила.

В този смисъл можем да кажем, че Бог не е само услуга на религиите – Той е Безпричинната Причина, Която дава светоусета ни за Съсътворител! Ето защо е казано в Посланието: Светителствайте в Служение на Сътворителя и събожника си. Съсътворители! Това събужда друг род отговорности; безспорно иска и нови Послания.

Да благодарим на Посланието, в което е казано, че сте поселници на Мировия и планетен храм. Създайте го! Нека без смут хората да дойдат в своя голям храм, който е направил всички събожници, защото Учението е дадено на всички – то е Мирово дарение на планетните възможности. Тогава чак може да се познае, че идеята за събожника е свобода от това, което се нарича егоизъм.

И така, Пътят трябва да прерасне и тогава пътникът ще бъде писан с главна буква. Сега Пътят е, по който се ходи – пътникът е само констативност. Но когато вече няма да бъде констативност и ще правим другаде развитие, тогава Пътникът ще бъде вечен! А безспорно Път нито леко се ходи, нито леко се получава Знание за него! Пътят е Бог във въплъщенията Си. Ето защо въплъщенията са с малка буква, а Пътят, който води човечеството в йерархията на Духовните вълни, винаги ще бъде с главна буква!

Бог е Път, а човекът е бог в развитие!

 

[1] Нур 3/1999, с.13.

[2] Марко 3:21; Иоан 10:20.

[3] Матей 7:6.

[4] Матей 27:24.

[5] Вж. Откровение 12:14.

[6] Нур 6/1994, с.5.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993