Зареждам...
Откриване на Събора (2/2006)

Откриване на Събора

Пътят е очертан; жертвата е принесена!

Скъпи Деца на Деня! Добре дошли на Третия събор от Втори цикъл събори на Обществото Път на Мъдростта!

Казал съм, че радостта е усмивка на Мъдростта! Това е великото тайнство; това е голямото причастие, което вашата Пътнина е взела, за да удостои събожника в Божието му предназначение.

Радвам се от сърце! Пътят е очертан; жертвата е принесена. Достойнството е, което ще я защити с вашата принадлежност, с вашата святост в онова, за което сте определени. За което не споменът ще ви върне, а реалността ще ви остави живи. Тя е, за която съм казал: Има една реалност, по-реална от реалността, това е Духът! Вие сте белязани с него – заради Път и служение!

Нашата Пътнина не е само бъднината. Тя е и настоящата ни отговорност – за да можем да отлистим в бъднината си Книгата на Служението, която е Книгата на Живота. Направете живота толкова достоен, че никой да не изживява друга потреба, освен служението! Добре дошли!

Искам да изкажа своята благодарност към главния редактор, към всички, които под една или друга форма са направили принос да проходи мисловното ни дете, а именно списание "Нур"; към тези, които сътрудничат на това голямо дело. Защото това е огледало!

Благодаря от сърце на всички, които под една или друга формула на отговорността са правили принос към Учението на Мъдростта!

Срещата ни днес е началната стъпка на вашата определеност да бъдете Деца на Деня – това е великото и бъдно поприще на вашата битнина! Във всички книжнини само на едно место намерих това обръщение "Деца" – не на Деня, разбира се, само "Деца". В никоя религия го няма. Има го само в Евангелието на Иоан в 21 глава, стих 5-ти. Едно скромно: "Деца…" Но вие сте Деца на Деня! А Денят започна своето изгряване. Бъдете ми благословени!

Нека нямаме смут в това, за което сме предназначени! Не е само националната ни потреба, а и Мировата ни отговорност! Защото националната потреба е защита на предназначението, но Мировата ни потреба е казана в Посланието: Мировият и планетният храм! Това е вашето бъдеще! И намерете бъднината си – всяко настояще е утрешно бъдеще, но неизмеримостта е бъднина! Там е Той, което сме ние, но още в развитие – човекът е един бог в развитие. Дайте му живот! Не лишавайте себе си, защото това е изразът ви: Деца, Денят започна!

Към всичко това, скъпи Деца на Деня, искам да ви открия една тайна. А именно, че в Молитвата, когато времето отваряше вратите на бъдещето, но малко бяха чели Книгата на Бъднината, бях казал …с братска любов към всичко! В бъдеще да бъде: със събожническо служение към всичко! Защото идеята за събожника не е битка за любов, и то към враг. Да не говорим за предишното: Око за око, зъб за зъб!; или за дуалистичното начало на Ормузд и Ариман… Защото ние дадохме едно битие, една социална харта на света: Няма зло, има нееволюирало добро! Това е хартата на бъдещето!

Така че в Молитвата трябва една лека корекция – вместо с братска любов – със събожническо служение. Събожническо! Това е битието на човека бог в развитие. И нека съдът на Пантократора да носи Неговата аура. А този съд е планетата!

 

29.07.2006 г., Пловдив, Технически университет

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993