Зареждам...
Благослов за Рождество Христово (1/2008)

Благослов за Рождество Христово

 

Честито ни Рождество Христово!

Благословена да бъде Земята от Новата Духовна вълна! Дарени да бъдат с осъществим Път Децата на Деня! Благодат на всички ви поотделно! Благословение на дома ви! И тази щедра гостоприемница не я затваряйте, за когото и да било. Благословени бъдете!

Аз ще се постарая да приема всичко, което казваме, че Бог дарява, но ще направя всичко възможно, което трябва – да даря! Затова подсказах, че горе ще правя революция, и то сакрална революция. Неслучайно съм казал, че боговете горе са лоши човеци. Защото не е въпросът само да живееш някъде другаде и да даваш повеления...

Дай Боже, да си свършим работата! А вашето предназначение е много по-тежко. Защото трябва да се убедите в това, което вършите. Човек може да дойде до жертва, но да не е убеден...

Най-съществената идея е да се намерят подходи да се одухотворява материята. И да се намерят приемливости, с които можем да се освободим от онова, с което сме заземени. Свободата от минало не е потреба само. За това трябва наистина човек да надхвърли цялата си жертвеност, за да може тогава да приеме идеята за Истината.

Човек не може да се отрече от себе си, но не бива да се удовлетвори в това, което е. И тезата ни, че чуждата вина не е наша невинност, в социалното битие е най-добрата идея за свобода от минало. Не е проблемът да хвърлим вината в миналото, проблемът е да знаем, че чуждата вина не е била наша невинност. Тогава в едно бъдеще неукрепналият ще има потреба от нашето Небе.

В това, в което човекът като индивид и като личност се осъществява, прилага тази формула "чужда вина". А под вина не трябва да се разбира само престъпност, не; не трябва да се разбира само и несъгласие.

  • Това, че духовният път не е извел другия до една по-голяма висота, е също наша вина!

Защото обикновено пред правната система под вина се разбира престъпност, но не е така. Може под вина да се разбира това, че не сме дали, че не сме подпомогнали един ръст.

Никога не е изчерпана потенциалната даденост на планетата, но възможността да се понесе Мъдростта сега е реална. А Истината? Уверявам ви – не може! Защото това огледало е страшно! Ако сега човечеството знаеше да работи с това огледало, щеше да се ужаси...

Какво ще донесе Истината? Свобода от грешки! Но Истина не може да се даде без Мъдрост. Не може без проницанието, без Знанието; без Знание не може да се даде Истината!

А тя, Истината, какво иска? Да се простиш с всички лъжи. Във всички религии има лъжа, което е оправдано от подкоренната раса. Но не можеш да влезеш в царството на Истината, когато не си освободен от влагата, ако щеш дори, а камо ли от корените на хилядолетните илюзии. Доколко религиите са били оправдани и доколко Истината ще намери оправдание за поклонниците им – това е отделен въпрос. И точно тук е ролята на Мъдростта – именно да направи този мост, за да може поне две трети от всичко това, което се проповядва, да свърши. Как иначе ще направиш човека свободен? Как ще направиш другата Вълна – Свободата?

Така че – Бог да благослови трапезата! Великото тайнство да стане поносима тайна; да бъде в душата и Пътя на всички! Именно това тайнство, което се нарича Рождество!

 

24.12.2007 г., Пловдив, Дома на Главния редактор

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993