Зареждам...
Откриване на Учебната 2007/2008 година (1/2008)

Откриване на Учебната
2007/2008 година

Събожничеството прави култура!

Добър ден, скъпи Деца на Деня! Преди няколко дни си помислих – дали не излъгах народ (като общо понятие), т.е. човека? Днес вие удостоверихте, че човекът не е излъган. Вие ми върнахте себе си! И не мога да не се изживея като преданост във вашата жертва.

Бъдете ми благословени и добре дошли в този хубав ден за откриване Пътя на Школата! Вие сте Път, а не поведение!

Винаги съм казвал, че радостта е усмивка на Мъдростта! Аз наистина от сърце се радвам, че от цяла България сте тук, че залата не ни побира! Нека тя да е тясна, а у нас да е широтата, просторността, у нас да е вложената отговорност за служение по Пътя на Мъдростта! Нека ние да сме по-широки от това, което ни предоставя миналото. Вие всички, заедно с моята жертва, сте светилото на бъдещето. И днес, когато ви видях да идвате, се убедих, че не съм ви излъгал. В Духа няма лъжа, когато е провиденция! Когато е шмекерия, всичко може да има.

А осъзнатото бъдеще ще ни открие широтата! Осъзнатото бъдеще е наистина една отговорност – нова отговорност в това, което е и ново понятие – идеята на служение без Себе си. Идеята "служение" не е чиновничество, както "приятел" или "другар" не са формули за събожници. Понятието, което във вашата бъдеща даденост ще влезе в съприкосновение на взаимност, е "събожник". Всички тези идеи в една бъднина ще кристализират и тогава вече ще имате отговорността на друга взаимност. Дори братството има в своя дълъг път много смущения – и в митологиите е дадено, и в реалния живот сме ги отчитали тези взаимности. Но събожничеството е нещо съвършено друго – то иска да не бъде оскърбена светостта!

И ето защо, когато пазите своето величие, вие винаги трябва да приемате растежа, утвърждението на своето събожничество в лицето на личния си бог. И тогава, когато се видите като божество, няма место да отричате чуждия бог. Няма чужди – имате събожници!

Във всички случаи религиите като факт са една приложна идея; като задача те са нравствена лествица; а като Път те са осезаема мистичност, т.е. идея за събожничество. Това е проблем, който наистина трябва да разграничите, когато го поднасяте във вашата бъднина на отношения, на взаимност, която ви изгражда. Не е проблемът да намерите причастие за опрощение на грехове. Човекът няма грехове – има несъвършенство, има недостигната взаимност; има брегове – както водата има брегове и се ограничава. Една река, когато върви към морето, се ограничава в брегове, но когато се влива в море, в океан, тя се ограничава в безбрежност (така както този термин се употребява). Тогава? Ограничението е не само планетно, но и Мирово!

  • Човешката безбрежност е събожничеството!

Събожничеството е, което прави култура! Другото е развитие и затова може да има недостатъци. Но важното е това, което сега казах: Път! И Христос много добре го дефинира, но никой не се спря на това: Аз съм Пътят, и Истината, и Животът! Спряха се институциите на лъжечудеса, спряха се на обредност, намериха извинителна форма за господство, наречена "грях"...

А Разпнатият, т.е. Този, Който мина в религията като идея; Този, Който извървя поведението на Жизнелюбието (не можеше да няма конфликти), Той направи Път, Той направи Възкресение. Възкресение! Това е право на събожника, защото Сътворението е от материя и Дух, а една материя, когато сте я направили вибрираща – не е важно колко, но вибрираща духовност – тя е, която може да прави възкресение. Вие това трябва да правите – със собствената си даденост, с утвърденото ваше събожничество трябва да одухотворявате материята, та онова, което ви е давало своята приложна идея, което е било нравствена лествица, да стане една реална мистичност, т.е. осезаем Път. Затова сте Път на Мъдростта!

Именно в този смисъл Животът е опазен чрез смъртта. Имаме безсмъртие и затова в Учението е дадена битката да надкрачим умирането – защото има смърт, която е Живот! Ето защо одухотворявате плътта.

Във всички случаи откриването на Школата е една нова благодат. Най-малкото затова, че вие можете пред прага на този голям ден да се съберете, защото вратите на олтара вече не са затворени. Цялата ваша жизненост трябва да отиде към това, което наричаме култура на служението. Тази култура на служението е едно опровержение, наистина едно опровержение на т. нар. гроб. Служението вече е опровержение на гроб, защото е вървяло по пътеката, която е трябвало да ви даде идеята "религия" с нейната задача – да изгради у вас добродетели, но сега върви към това, което се нарича Аз съм Пътят, Истината и Животът! Сега това е вашата потреба.

Вие Път имате! Осмислете своя живот, така че неговото осъществяване да е една приложна идея на среща с Мировото Съзнание, като дадете отражение на планетното си задължение. Планетното ви задължение е това, на което сега се радвах, когато ви виждах как идвате от цяла България, как смислена е стъпката ви към храма на събожника, как обилна е била жътвата ни на Събора...

Не е достатъчно само това, което хората правиха като жертва, когато нямаха Път, а имаха само поведение. Много пъти съм се смущавал и затова така започнах – дали не излъгахме? Не! И не е затова, че има такава заповед: "Не лъжете!" Човекът не е бил съвършен, но лествицата на добродетелите не е могла да го направи духовен. Все пак тя е събудила отговорност, а отговорността е част от приноса на жертвата, но жертвата, когато я осмислите, тя ви освобождава. А свободният е вече Творец! Обвързаният не може да бъде Творец – той върши дела, които го доизграждат, но свободният е Творец. А Творецът е с Мирово Съзнание! Той е битие, защото е и отговорност!

И днес точно това засвидетелствахте – своята отговорност пред Учението Път на Мъдростта. Ето кое ми донесе и голямата радост, че светът без вас няма да може. Но вие пък, ако живеете със съблазънта, че утре бихте станали Творци, не бихте изходили целостта на Пътя си. Трябва, първом, да одухотворите своята материя, за да може да обслужите оня, който, в дни небройни и дни неотчетени още в съзнанието си, е изграждал човека бог в развитие. Него! И ако мислите, че след десет-петнадесет години бихте направили Учението Път на Мъдростта трапезен хляб, моля ви, не се заблуждавайте! Човекът най-трудно се освобождава от Себе си! Затова съм сложил тезата служение без Себе си. Я опитайте да се освободите от Себе си като господар – най-трудно човек се освобождава от величието за Себе си. Затова – служение без Себе си! Това е голямата тайна. Това е и голямата радост, която днес имате – да се съберете, за да се открие Школата, за да започнете личното си обучение в жертва на Всемирното си служение.

И много добре бе посочено, че беседите в Школата трябва да започнат с Лъча на Жизнелюбието, т.е. на Волята, която е най-необуздана. Роденото искане да изучите този Лъч трябва да ви заведе на Олимп, да ви изкачи до божествени тронове и да видите богове, които сега са смешни. Това е, което пък ще ви респектира в пътя на вашето големеене. Затова Школата ще започне с Волята, с Лъча на Жизнелюбието. Волята ви трябва, защото тя е не само активност, но още е и материализирана мъдрост. "Res in rebus!" – са казали латинците – "Всяко нещо с мярка!" Когато можете да сложите на волята измерение, тя събужда, а не убива. Волята на Твореца в размера на собствената Му жертва – това е вашият дълг!

Радвам се, че започвате с този Лъч. И когато в него намерите измерението, вие ще направите молитвата си – в Лъча на Молението. В усмирена и овладяна човешка воля молитвата събужда отговорности. Но при нас тя е много по-високо от обикновената идея за отговорност – тя е творческа. И тогава воля и молитва създават своите деца – създават Децата на Деня. Вие сте Деца на Деня! Неслучайно е сложено това поприще – на Деня. Не на замръкналата надежда.

Точно това велико съчетание трябва да направите и точно тук е радостта ми, че Школата започва. Умението да наситите букета на културата на служението е най-голямата ваша необходимост.

  • Служението е ликът на Децата на Деня!

Не е необходимо да имате икони и тем подобните разукраси. Икона, която стои вън от вас, е само предмет. Икона, която лъч`и, която създава аура, тя е благодатната потреба на онова, пред което ще се изправите в пътя на служението си. Не служене – служение! Най-същественото!

Казах, че Животът чрез смъртта създава безсмъртие! Тогава няма защо да изживяваме смъртта като страхова психоза, която всички религии са създавали с оглед да властват над човека. Има смърт – че какво като има, след като има безсмъртие!? А когато станем властници чрез безсмъртието си, ние правим живот, а не животът да ни води. И ние сме готови вече да даваме жертвата си в преценка на Живота!

Много добре някои от древните мислители казваха, че има богове, има Баща на боговете... И вижте колко удачна неудачност е Бог Сина Си да направи Бог! Той е подсказал с това една голяма истина, която трябваше да отслепи очите на човека, че няма смърт, щом Боговете могат да направят синовете си Богове. Ама Той бил роден... Той си е роден, и то много естествено, защото този, който разбира от духовните енергии, много добре знае какво е енергията, която прави човека, и как е съхранена, как е дефинирана. (Отделен е въпросът, че от нея се направи сладострастие).

Вашата отговорност, бих казал, е много, много голяма, защото омъдреният път ражда богове! Пътят е посочен от Христос, но се мълчи... И вашият Път днес беше засвидетелстван. Не съм изпитвал никога по-голяма радост от това, което днес наблюдавах. Път, Пътят на събожниците!

Радвам ви се от сърце наистина и с особена радост искам да открия Школата на този голям ден. Като всекидневие се говори "обричане"; не обричане, има служение!

  • Служението е вашият вроден Бог!

А този, който не може да се изживее в защита на Бога си, той не може да даде преценка и на събожника си.

Аз зная, че в света има хиляди пипала, чрез които се подмамва човекът в еволюция. И това е радостно – че статиката, която имат в доктрините на религиите, отдавна е опровергана. Но те нямат интерес да има еволюция, защото ще трябва да отстъпят, трябва да сменят своята религиозна статика – да махнат тези сатани, да махнат всичкото черногледство, за да може човекът след тази благодат на знание, която има, да направи служение на Бог. И се възхищавам, че едно момче, току-що завършило гимназия, е поставило проблема: "Аз се учудвам за тази разлика между Абсолюта и планетния Бог!"

Понякога доста дързостно казвам, че планетните богове са лоши човеци. Но никой не може да ви освободи, ако вие не се освободите! Те не са никой друг освен вие. И точно тук е вашият дълг на служение без Себе си. Колко тайни крие тази фраза "служение без Себе си" – за да можем да кажем, че планетните богове са лоши човеци, а оттам дали им дължим признание. Дължим признание на Мировото Съзнание, Което изсипва Своята благодат! Това е.

И точно това вестихме в ХХI век – а именно, че Учението Път на Мъдростта е една предвара! И вашата част от радостта ми – че в тази предвара вие сте наистина преданост и служение!

Скъпи Деца на Деня, неизчерпаем е човекът-бог. Но служението има измерения и това, което като дълг ви стои сега в школите, е да разработите тайната на онова, което е дадено, особено в "Седемте Лъча на еволюцията". Трудно е за разбиране, знам, но събраното от вас огледално, вижте да бъде пълна истина. Не се заблуждавайте в представата за собственото си величие! Величието не спасява. Затова съм казал, че смирението е култура. Телевизиите избраха там няколко "велики" българи, но разликата е много голяма между велики и безсмъртни. А пък сега и "достойни"... Утре кой знае какви папагалщини ще измислят.

Не се подвеждайте! Служението е вашият Път! Пътят е Учението на Мъдростта. Когато тръгнахме в основното училище, ни искаха таблицата за умножение и трябваше да я научим, ако искаме да смятаме. Научете се на служението!

От сърце, от сърце ви благодаря, че сте тук, че ви виждам! И както знаете, бях ви казал: Позволете ми да ви живея, не само да ви виждам и обичам! Защото вие трябва да реализирате Учението Път на Мъдростта! Жертвата не може да бъде измерена, но когато може да стане клада, тя вече е извикала на живот!

Пожелавам ви много успешна и отговорна работа! Съзнание за отговорност! Не, разбира се, това, което обикновено става предмет на разправии. Проблемът е не безпощадното негодувание, а събожническото направление. Вижте, взаимността изисква вътрешни знания. А пък идеята за Лъчите на еволюцията позволява богатство. Така че, когато някой се изяви в един Лъч, онзи, който е в другия, не бива да изказва недоволство и несъобразителност! Държавническият ни живот точно това прави. Държавниците са недоволни, че имат поданици. Това много ме учудва – какви държавници са? Да имат поданици и винаги да изказват недоволство от тях!? Но не бива да се учудвам, защото всяка школа (социална или духовна) има белези. Когато, обаче, хаотичният ум оформя таблици на ценностите, не можете да не се надсмеете. Един Моисей, да кажем, се е опитал в десет заповеди да даде преценки. Те са принуда, в която безспорно той пък, който иска да създаде таблиците на отговорността, създава безотговорност. По-престъпно нещо няма от това: око за око, зъб за зъб. Това е в Лъча на Религията. В социалната сфера има други пък феномени... Разбирате ли защо трябва да сте с широк кръгозор? Не за да изказвате негодувание, а да имате преценки. Защото негодуванието конят го изразява с ритане, а магарето, когато не иска да го товарят, отива на хармана да се въргаля... Искам да отработите поведение-отговорност!

Имате от какво да се храните. Но риск е, когато някой се опитва да преяжда. Риск е, защото и магарето, когато го товарят, трябва да има измерения. Претовареното – паднало в реката, но солта, с която било натоварено се разтопила... Следващия път пък то направило един "хитър" ход – натоварили го с вълна и по навик, че във вода солта се топи, когато пак минавало през реката, то легнало във водата...

Не мислете, че за десетина, двадесет или тридесет години ще можете да направите Учението плът и живот, не. Направете го в себе си, та поне за едно сто години да го направите достояние на света. Ако за християнството са били необходими триста години, свършете тази работа (при тази модерна техника) да кажем, поне за един век. Изпълнете предназначението си, изпълнете го!

Няма да има по-достойно дарение от това, че Децата на Деня ще дадат на битието на човечеството вече Учението на Знанието, а не на добродетелите! Вие сте бразда!

Благодаря на присъствието ви от сърце и на добър час!

 

13.10.2007 г., Пловдив, Технически университет

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993