Зареждам...
Среща с Ваклуш Толев (1/2008)

Среща с Ваклуш Толев

Извършете двубоя между Небе и Земя!

Скъпи Деца на Деня, радвам се, че пак съм между вас. (Тук, Варна, бих казал, е родилният дом на някои от големите наши идеи.) Разбира се, съзнанието ми не ви е губило никога. А Деца на Деня е Пътят, който не само има да извървите, но трябва и да осъществите!

На този ден – 15 август, през 1956 година съм казал, че от малкия затвор влизам в големия. Сега не признавам нито един от тези затвори, защото свободата е вътрешна отговорност! Същевременно този ден е осенен и от религиозна енергия.

Безспорно Учението Път на Мъдростта има една основна задача – неговите Деца да се освободят от преходността на боговете, които са съществували в историческия път на човечеството. Това е неизбежна необходимост, когато трябва да се прави ново кръщение. Но то в никакъв случай не значи, че когато Христос ражда идеята за Любовта, отрича Зевсовата богиня на мъдростта (Мъдростта, която сега дойде). Защото Зевсовите богове, както и предшествениците им – тотемните божества, са били историческа необходимост за събудено съзнание и формула за изграждане на стълбата на добродетелите – чрез признанието им. Но Учението Път на Мъдростта иска вече събожника, а не тотема, дори не брата и сестрата. Да не говорим, че още по-малко би се спряло на поведение за враг.

Така че днес в съзнанието ни, по неволя дори, стои един голям празник – празникът на родилницата на един Син, който е сложен в Божествените измерения за Син Божий. Но вижте, много ясно е казано, че е Син – не е казано събожник! В съзнанието на Децата на Деня трябва да надделее идеята за йерархия на духовните възможности, за това, което Учението Път на Мъдростта даде – йерархията на Духовните вълни. И когато се дойде до положение да се прави Доктрината за Истината, вие ще трябва да сте надраснали и идеята за събожника.

  • Събожник вече не е в смисъл само на Син Божий!

Син Божий е привилегия, която институцията дава, а ние даваме събожник, който е, така да се каже, от плодната утроба на Господаря – бил планетния, нека да не говорим за Мировия. Защото съм казал, че Мирово Съзнание е различно от планетното знание. Това е една от най-големите тенденции, които Учението Път на Мъдростта ви предостави.

Така че днес, когато се говори за Успение Богородично като празник (на преселението `и), ние не бива да говорим с отрицание, а с признание. Не става въпрос за икони – това е институционна спекулация; аз говоря за същностни човешки вложени възможности, за да чертаят път. А Богородица е път! Защото, представете си да отгледате един Син, Който може да приеме тази основна възможност – Разпятието! Разпятието – ако щете като алегория, ако щете като реалност, ако щете като вложена възможност в човека. Човек трябва да извърши това Разпятие като двубой между Дух и материя!

И Толстой още е казал: Не е необходимо Богородица да слиза, необходимо е ние да се качваме... Човекът трябва да се изкачва към нея, а друг е въпросът дали е отработил поносимост към свободата. Защото свободата има една антитеза – слободия. Така че нека отработим своята вътрешна отговорност към това, което в приложност има да извършват Децата на Деня – свобода от Себе си!

И неслучайно като будност в съзнанието на Децата на Деня се прави по-скоро академичност, която е одухотворена тенденция, отколкото да се сложи на този числител знаменателят религията, т.е. обредността, и така да се сложи един печат, който ви дава правото на вечност. Не! Тенденцията не е да имате вечност в едно и също съзнание. Представете си, че още сте пред един тотем. Няма ли да е обидно за съзнанието на будността, изходила векове?!

Виждате до каква вътрешна одухотвореност се е стигало в битието: Този хляб е Моето тяло! Но трябва човек да се освободи от многото традиционни бремена. Защото сега не може да се отиде пред един дъб или да занесете един овен в жертва на божеството. Но призивът да дадете една свещена мисъл, да жертвате една свещена своя същност, т.е. да направите Голготски път, това е великото тайнство на причастието. Не жертвата да стане откуп за грехове, а за Път и служение!

Така че Децата на Деня днес имат основание да направят признание на Майката, която е станала утроба на благоволението, потвърждавайки една реалност. Колкото и да изглежда неудобна мисълта ни, че човекът е бог в развитие, това е една реалност. Тази реалност е трябвало да получава и е получила израз, само че под друг знак – Мария ражда Йешуа, Който донася една Духовна вълна. Ние я кръстихме Вълната на Любовта. В тази поредица от Духовни вълни планетната еволюция извървява няколко стъпала, докато стигне до Мировото съзнание на Онзи Абсолют, Който ще ви даде нов Път – друг Път, когато битката тук между Дух и материя се осъществи. Затова постоянно повтарям: Одухотворявайте материята!

Един мъдрец, Соломон, е казал: Нищо ново под слънцето! Тази статика е най-тежкият мор, който е нападал Земята. Христос, обаче, ще рече: Всичко ново творя! Вътрешно осмислете своя подвиг на прощение с миналото. Минало са всичките отживени богове. Те са един пустинен керван, който е следван, но и който ви следва. Учението Път на Мъдростта не иска вече йерархия на добродетелите – иска прозрение, иска Знание, иска служение без Себе си! Служение без Себе си, за да направите човека бог в развитие. (А ще има още две Духовни вълни...)

Трагичното в историята на религиите е, че дадоха една молитва, в която е казано: "и не въведи нас в изкушение...". Що за Бог е този, който ви въвежда в изкушения!? Кой направи двубоя между двамата братя – защо Каин уби Авел? Кой направи изкушението? Бог – защото предпочел миризмичките пред плодовете!... В десетте Му заповеди, дадени на Моисей, пише: "Не убивай!", а в същото време (в книга Битие го пише) този Бог подтиква единия брат да убие другия... Аз искам прозрението ви да бъде услуга на това, което още в човечеството е зрение.

Вие, Децата на Деня, сте голямата идея, а не обикновения сбор. И тази голяма идея не трябва да се опошли. Затова винаги казвам: Пазете се от извращения, от принижение на големите неща; одухотворете пътя си; извършете големия двубой – двубоят между Небе и Земя! За да може да се осъществи това, което е предназначението ви: човекът – бог в развитие!

Не е проблемът да се откажем от "хляб насъщни", а в просветлението си този хляб да го одухотворяваме. Защото с приноса на идеята ни смъртност за безсмъртие ще одухотворяваме материята при всяко умиране, за да може в нейната бъдна безсмъртност човекът да стане бог. Тази голяма формула ви освобождава от страха, че има смърт. А виждаме, че Христос на Кръста направи идеята за обезсмъртяването.

Тези, които имат навика да служат в жертва, трябва да знаят, че:

  • Величието не е в жертвата, не е и в жертвоприносителя – то е Всемирното служение!

Вярното е, обаче, че в много изопачен вид се разбира това служение без Себе си. Много е евтина културата – принесъл един овен в жертва и му се простили грехове. Но това е битието. По принцип Учението Път на Мъдростта не приема грехове. Имате нееволюирала материя, но грехове – не!

Така че честит да ви е големият празник, честита да ви е тази благодат, която една Майка е дала на света! Честито да ви е това тържество във вътрешната същност на човека, което е било духовна кърма на човечеството – жертвата на Майката на чедата на Любовта.

От сърце ви благодаря, че днес, при този хубав празник, сме се събрали! Да си честитим бъднината, която ни чака, и отговорността, с която сме натоварени! Прозрението е вашият Път – Път на Мъдростта!

 

15.08.2007 г., Варна, Галерия "Актив-арт"

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993