Зареждам...
4-ти Събор от II цикъл Събори. Заключително слово (1/2008)

4-ти Събор от II цикъл Събори
Заключително слово

Учението Път на Мъдростта е Мирова даденост и планетна необходимост!

Вашата роля да бъдете Деца на Деня е именно в това искане на Молитвата на Мъдростта – да бъдат научени Децата на Деня в служение на своето предназначение!

Както знаете, това е заключителното заседание. С него в тази планина Родопа ние привършваме своята присъственост, а не своята духовна пътека за посвещение и служение. И акламирам тезата Обществото Път на Мъдростта да издигне своята отговорност в служение пред човечеството със Знание и както тук се предложи – с наука.

Ние наистина дойдохме пред прага на нашата раздяла, но раздялата в никакъв случай не значи, че трябва да се загубим. Тя е точно затова, защото трябва отново да се намерим. Нашето общо дело ни дава основание да се намерим, за да можем да извършим своето служение с тази Молитва, която казва не само на вас, а на бъднината: Научи ни! Казва го в света наистина. И аз акламирам това действие в науката, защото Научи ни! не значи само преклонение, а значи будна отговорност в идеята на взаимността.

В този смисъл дължа една оправдана благодарност на живяната тук няколко дни взаимност, и то божествена взаимност! Защото това е една от най-големите жертви, които човекът може да направи – жертвата заради преобраза си. Да се качи на онази планина – Тавор, на която получава своя преобраз...

В това отношение тази живяна взаимност и постепенното ни преодоляване на несъвършенството в пътя за съвършенство са една осъзната потреба на служение без Себе си. Ето защо трябва да имаме едно основно Знание – Знанието, че докато животните работят със зрение и незримо съзнание, човекът работи с осъзната зримост! (Психолозите нека се занимаят с тази тайна.) А боговете работят с живяна отживяност. Затова идеята да се освободите от миналото и от боговете е една наложителна потреба. Те са отживяност, с която, за нещастие, човечеството продължава да живее. Боговете живеят с отживяно човечество! А какво казах за Христос – Той е живяно човечество и усвоена (или приложна) Божественост. Ето защо Учението Път на Мъдростта е азбуката на боговете-човеци (не на Бог). Азбуката на боговете-човеци! Затова най-голямата истина е, че човекът е бог в развитие!

Така че на този Събор се потвърди една идея – Учението Път на Мъдростта е наистина Мирова даденост. Учението е Мирова даденост или с други думи, то е Божия човечност. Второ, тук наистина се показа, че Учението Път на Мъдростта е една планетна необходимост. (Планетна необходимост е йерархията на Духовните вълни.) И в тази необходимост Децата на Деня са приложната воля, т.е. те са израз пък на Човешката божественост. Ето го вашия Триъгълник – емблемата, която сме сложили на Учението.

  • Символният знак на Мъдростта съчетава три формули за Учението: Мирова даденост, планетна необходимост и приложна воля на Децата на Деня!

Това е същината на вашето присъствие, за което съм ви изключително благодарен и което нарекох ваша жертва. Жертва за онова, което едно Мирово Съзнание ви дава и една планетна тайна иска да осъществите. Благодаря ви за тази дързост, с която надкрачихте домашен праг, земни радости и тем подобни угоди, съблазни на всекидневието. Ето кое ви направи именно присъственици тук. И аз от сърце ви благодаря за тази жертва!

Благодаря, разбира се, и на ръководството на Обществото в неговата централна изява и поместническо служение, защото това е изпълнена отговорност. Благодаря на националните водещи, чийто принос е към паметника на Знанието; благодаря от сърце на културния ансамбъл, който направи израз на творческата даденост на Обществото. А искането ви да присъствате активно в международното пространство чрез интернет е тази вътрешна цялост, с която Обществото прави лик – не само на присъствие, но и като глашатай за будността, която събужда. Тогава бихте оправдали тезата, че чуждата вина, наречена невежество, не е ваша невинност.

Благодаря и на работещите на компютрите, на фотографите, на операторите. Много ви благодаря, защото вие под една или друга форма скрепявате, съхранявате онова, което е бъднината. Всичко това говори за една будност.

Трябва наистина да поемем своето служение, като изведем себе си в жертва – така, както сте го направили с това ваше присъствие. И пак повтарям: ние се разделяме, не за да се загубим – ние се разделяме, за да се намерим в служение без Себе си!

Благодаря на всички! На добър път към своите поселища! Поздрав на ония, които не са могли да дойдат. Дайте им трапeзата на Знанието, която тук беше дори смутителна със своята щедрост!

На добър път, скъпи Деца на Деня! Щом времето ни съхрани, Небето ще ни повика на служение! Благословена да бъде вашата присъственост! Благословени да бъдат вашите дела в пътя на служението!

 

03.08.2007г., Родопа планина, Студенец, ПБ "Строител"

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993