Зареждам...
Зримият теогон – Реалност и Мирова даденост (2/2008)

Зримият теогон – Реалност и Мирова даденост

Зримият теогон е скрижала на нова богонаука!

Има една безспорност – че ние съществуваме; има една отговорност, която трябва да изпълним – да осветим присъствието си!

Даде се едно име на освещаването и то е: човекът – зрим теогон. И след като имаме едно Послание[1], което отведе човека в осъществяване като зрим теогон, остава с воля и добросърдечие да изпълним служението си. Това е нашето делотворство и нашият повик!

Много е трудно да се намерят аргументи, когато искаме чрез ума или когато искаме с доктрините, които философиите са създали, или чрез знаците, които теологията от своя страна като вероизповед и като концепция за съществувание е оставила, да кажем за присъствието на зримия теогон. Защото това е съвършено чуждо, далечно, даже малко предизвикателно, твърде несъвместимо и с времето, в което живеем, и с идеологиите – религиозни, философски, социални и пр.

Наистина странно е, че говорим за присъствието на зримия теогон, но всички дълбоко в себе си знаят, че това е безспорна истина. (И не е проблем на липса на социален кураж, както безбожието, декларирано, не е проблем на социален кураж.) Странно е, защото има една условност, която е много особена: религиите да приемат човека като сътворение на Съвършения, на Вечния – на Отца, и в същото време да го ограничат само в прегрешеност. И в пътя на неговото съвършенство да е в покорна необходимост заради това, че бил сгрешил...

Това, от което е лишен човекът, е, че не му се дава право на божественост. Христос казва най-смелата мисъл: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец!, но и Той не рече: "Бъдете божествени, както е божествен вашият Небесен Отец!" Не защото не го е знаел, а защото йерархията на Духовните вълни (която сега дадохме) не е позволявала да се отключи повече ковчежето, или Пандорината кутия в идеята на знанията. А има една тайна − че знаещият е повече от безгрешния! Но как ще ръководиш един народ или едно човечество, ако не му внушиш − заради подчинение – идеята, че е грешно, това, което в нашата религия стои; или пък – статиката, която индийската философия предоставя, въпреки че там два големи принципа стоят – принципът на прераждането и принципът на кармата?! Виждате какви вериги просто са оверижили човека, макар че и те водят към един път божествен...

Възправят се две големи доктрини – креационната на Запада и еволюционната на Изтока. Някои са склонни дори да приемат известни идеи от доктрините на прераждането, но не могат да се откажат от креационността като теза на Сътворението. И все пак една тайна там стои: Да сътворим човека! Да го сътворим по Наш образ − образ Наш! − и Наше подобие...

Идеята за сътворението на човека от Бога, и то по образ, а след това и по подобие, е най-добрата ни възможност да пледираме каузата за един присъствен зрим теогон, или за човека бог в развитие. Тази теза не се е губила, защото божествеността в човека не се губи. И в Посланието за 1998 година казах: Вие сте една зрима теогония[2] – теогония на Учението Път на Мъдростта.

Учението на Мъдростта предостави Доктрината на Духовните вълни, които йерархират от момента на Сътворението до сега, когато манифестираме Вълната на Мъдростта. Разбира се, след Вълната на Сътворението се минава през ескалацията на Духовните вълни на Митологията, на Правдата, на Любовта. Правдата безспорно има своята, ако можем да кажем, утробна властност както като рожба на юдейската култура и на юдейския верски олтар, така и на будизма, защото той е предимно доктрина на Правдата. По-късно тя ескалира в това, което Христос даде и което стана най-масовото изповедание – Доктрината на Любовта. А сега говорим за Доктрината на Мъдростта.

Не можеха да си позволят предишните Духовни вълни, или доктрини на човешкото присъствие, идеята за друго, освен за голямата, епохалната историческа, социална, културна, ако искате и всемирна битка за човек. Не можеше да се говори за един бог в развитие тогава, когато трябваше да се изживеят милиони години, за да се изведе това, което Fiat Lux! трябваше да направи като одухотвори или като енергитира всичко онова, което несправедливо наричаме "мъртва природа". Няма мъртва природа, има може би неговореща – за която нямаме достатъчно усет още, но тя е като наша съставка тогава, когато Бог започва да сътворява човека... Човекът е направен от цялата планетна плът. Когато в Книга Битие (Генезис) е казано: Да бъде твърд, да бъде небе, да бъде море, да бъдат риби, животни... – всичко това са енергии, които след това се оформяват, както науката ни казва, в атоми, в молекули, после в клетки, в организиран живот. Представете си, наистина милиони години са били потребни да се мине от този стадий на една одухотворяваща се материя; водила се е хилядилетна не – милиони години битка за извеждане на човека.

Да сътворим човека, както съм казал: от целия клетъчен свят на планетата. А и от колко много други планети е взето, като се има предвид тази кръговратност, за която се говори – за присъствието ни в различни планетни светове, в които отработваме материя и с нея след това правим плът. Защото хората, когато кажат "материя", не разбират одухотворяване и така се улесняват с това да виждат плътта в нейното разложение.

Рождението ни във физическо тяло е една реалност, но при идеята за рождението стои Сътворението. Реалността на рождението е потвърждение, че човекът е Мирова даденост, защото Отец Сътворителят му дава и своето Дихание. Тази Мирова даденост, наречена Адам, носи хармонията на анатомичността, или плътта на планетата, която свидетелства за наличието на всичко. Всемирност! Оттук е мисълта ми, че човекът е най-населеното същество с божества, защото цялата плът е направена от божества. Ето плътта на земята, ето водата, небето... – всичко това, което Бог сътворява, е сложено в този Адам чрез планетната плът. Поселникът на милиони божества – в него е целият клетъчен свят! Затова ще повторя пак – няма друго същество освен човека, в което така властно и толкова многобройно да присъстват богове.

Така, когато става Сътворението, имаме най-интересната формула на присъствие на зримия теогон − във формата на планетно направения човек с плът. Именно когато е сътворен като зримост, като реалност, която може да пипнете, в същото време тази зримост еволюира с Мировата даденост, с Диханието.

  • Образът е зримостта, Диханието е дадеността!

И тя, тази даденост, може да бъде изведена като благодатен дар на Сътворяващия се – Той се Себетвори чрез нас! И затова при Мъдростта формулата е, че човекът е една Богоосезаема необходимост! Като Богоприсъствие човекът е една Богоосезаема необходимост. Ако не бе осезаема необходимост, не би получил право на тази даденост – Диханието, нито би имал право на присъствие. И в Откровението присъства именно човекът, защото там е казано, че Слънцето ще си загуби светлината и от Луната няма да има нужда, за да блести, понеже Бог и човекът сами ще си светят[3]. Това е присъствието на този теогон, който е еволюиращ, зрим и който, безспорно, носи Диханието, което в Сътворението Отец Му е дал и затова го нарича подобие. И милиони години човешката еволюция употребява да защити и да изведе човека-бог, създава му тази реална присъственост, защото в него има Мировата духовност, която културата на езотериците нарича Кундалини, т.е. Змия-Огън. Тогава много лесно може да се разбере защо в книга Битие, когато дързостта яде ябълката и е заплашена, змията ще рече на Адам и Ева: Не, няма да умрете, а ще ви се отворят очите, и ще бъдете като боговете, знаещи добро и зло.[4]

Така Сътворението дава една много интересна тенденция в битката за добро и зло. А това, което излиза като неовладяна енергия, е наречено "богове" и на тях им слагат човешки дрехи. От стихиите хората си вземат енергии, за да направят дреха, човешка дреха на боговете. Не им дават други дрехи. Предоставят им човешко мислене и човешки битки. Предоставят им човешко решение що е правда и що не е. (На една Темида `и вързват очите, но искат от нея справедливост.)

Така че теогония е имало още в катедрата на митологиите – стихиите, "облечени" в образа на човек, е трябвало да бъдат подчинени в еволюцията. Човешкото съзнание е населено именно със стихийните богове – водата е бог, Небето и Слънцето са богове, Земята и Луната са богини... Човекът е отработвал олтар вътре в себе си. Представете си тогава колко много усилия, колко много лични и всемирни енергии са влагани в потенциалността да станем властници над стихиите, да станем властници над боговете. И досега има стихийни сили, на които, ако не сме подчинени, поне се съобразяваме с тях, но има и стихии, които наистина овладяхме – като водата, електричеството, слънчевите енергии... Човекът е трябвало да овладее и огъня. И ето че една жертва там ще намерим – Прометей; ще намерим една голяма еволюция от знание – битка за знание. Тази тайна именно е една реална присъственост на човека.

Безспорно присъствието на това, което наричам аз "зрим теогон", започва именно от онзи теогонен свят. От онези божества, но не богове в този смисъл, в който след това Духовните вълни на културите и религиите изграждат образа на единия Бог – на Бог Отец. Само Той можеше да даде на Своите чеда пълноправието след това да се разгърнат, да се развият в идеята за Синове Божии и както казваме в нашата култура − да станат Единосъщни с Отца.

Ние сме в наличност на сътворени от Всемирния Дух − Който в нашата религия е именно Бог Отец, но ако трябва да говорим за Великото Космично творение, става въпрос за Безпричинната Причина (за Абсолюта, създал всичко, т.е. за Онзи без апостроф). Ето защо човекът победи стихийните богове. И тогава можем да кажем колко властно и проницателно един Хермес е мислил върху тези идеи, за да изрече голямата тайна: Боговете са безсмъртни човеци, но човеците са смъртни богове! Така че започнете голямата битка – битката как човекът да стане безсмъртен и тогава, в своето безсмъртие, да си извоюва една друга дреха на божество. И ето ние подсказахме тази тайна какво е човекът: един бог в еволюция! Той не е своят Отец, но ще се върне в сътрудничество и сътворение със своя Отец. И в такъв смисъл казах:

  • Осъществете зримия теогон като съдбовно присъствие и чакано предназначение на Третото хилядилетие![5]

А за митологичните богове говоря, че те започнаха да вършат дела, които са по-лоши от човешките, и трябваше да си отидат, защото човекът пък започна да върши дела, които го богоуподобяват. Но когато пледирам Доктрините за еволюцията на човека в усвояването на Божеството, винаги ще твърдя, че не можеше, докато не се укротят стихиите в образ човешки, да имаме едно подобие. И там, в митологиите, ни дадоха образци. Трагедията е тази, че боговете не са героични, така както ги описват, защото тази дребна героичност можем да я наречем човешко поведение. А те бяха олтари, на които полузнаещите вярващи отиваха да поднесат признание и да молят за благодат − там се поднасяше жертвата, там се поднасяше молитвата.

Наистина много кураж е бил необходим в социалната реалност, за да се овладеят стихиите и да се изведе човекът. И не е проблемът дали е от маймуната, проблемът е в това, за което понякога с ирония и радост говоря – каква битка е водена да махнете косматия човек от себе си и да се изведете от zoon politikon до sapiens. Човекът zoon politikon е трябвало да се отлъчи, за да създаде общество. Да се отлъчи от кого? От неизградения себе си, за да създаде обществено съзнание. Най-голямата битка на човека е, когато е трябвало да бъде егоцентрик; най-върховното голямо откровение – когато от стадото е трябвало да се отдели като личност. И след това с Алтер-егото да победи егоистичното начало в жертва за другите. Това е естественото присъствие на този зрим теогон. Енергията на стихийните теогони – вода, огън, слънце и пр., на това вълшебно килимче, на което сега се качихме и отидохме на Луната, да бъде акумулирана. Човекът е акумулираща божественост! Неовладяната стихия стана подвластна на него, на бъдещия бог в развитие.

Идеята за преминаването в Правдата е да се създаде общество. Трябвало е да се намери олтар, който да направи тези многобожия бездиханни. И ето идва тази друга йерархия – Правдата, която създава закони на взаимността. Zoon politikon да прерастне в това, което наричаме "човека на мисленето". Но и sapiens е един преход, макар че сега светът прави метани на мислещото същество – не на знаещото. Защото мисленето е процес, който много дълго може да продължава и да не изведе някого до знание. Мисленето е вътрешен рефлекс за осигуряване, както обикновеният страх създава граница на съпротивата. Знанието обаче е възможност да изорете в нивата бразда, а откровението пък – да сложите в нея зърното на своята бъдеща божественост. Така че големите еволюционни тласъци, през които трябва да се мине, и този поклон, който продължаваме да правим на homo sapiens, не са още тайната, с която човечеството е наградено.

Културите са давани, разбира се, от пробудната енергия, от живеца на големите духовни Учения, наричани религии. Но религията не е Учението, а онова, което можеш да уловиш от Учението и да го приспособиш в живот на една социална и на една историческа реалност. Това е религията – самото Учение е много повече. Затова създадени са религии, но има и езотерични школи – окултното знание е повече от религията, защото е част именно от Учението, т.е. от посветеното Знание. Защо религии са направили, а не учения? Ученията знаят тайните и ги пазят, но трябва да се направи социалното животно. И безспорно религиите са обслужвали това, което наричаме социални формации, или общество – да се направи племенен състав, да се направи държава, да се влезе в универсалност и, както си го позволихме вече, да отиваме вън от просторите на планетата си.

Именно в тази голяма битка от zoon politikon преминаваме към homo sapiens и от homo sapiens – към онова вече, което и индивидуално, и универсално можеше да се нарече: Еcce Homo! – Ето Човека! Човекът, Който от Своя страна каза най-смелата мисъл, която човечеството отбеляза в своите анали: Аз и Отец сме едно! Така че хилядолетия са минавали в тази потреба на себесъзнанието, че сте богове в развитие, но не можехте да бъдете, защото не знаехте урока за добро и зло. В Сътворението този голям проблем стои – там още е подсказан.

Преди много години бях казал, че има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа! Духът, без Който не може да има никакво съществуване. И затова в Книга Битие при Сътворението изрично е писано как Той броди. А някой иска да Го пипне... Можете ли да си представите – това е предмет на размисъл за тези, които медитират или които са контактьори, екстрасенси – говорили били с Бога!? Да, усещат нещо, но на това ниво на култура, което имат в своето прераждане (независимо дали признават или не признават прераждането). И не е проблемът колко факултета са завършили, а какво вътрешно знание имат. Въпросът е за тази вътрешна осезаемост – с какво идват от едно минало прераждане. Ако е с едно средно ниво на среден ум и искат да усетят Бога, тогава ще Го усетят с това, което е първичното – няма да Го усетят с Висшето, Космичното. Не можете да кажете: "Аз взех в ръцете си земното кълбо", защото само Пантократорът може да носи Земята. В знаците, които нашата християнска религия отработи в образа на Пантократора, или на Пуруша в Източните култури, е достатъчна само тази от тайните – че в ръцете Си държи земното кълбо. Не е подчинен на планетата, а я държи в ръцете Си. Възможно ли е – да, изключително вярно е! Имаме ли аналог в идеята, че човекът е в състояние да победи земята? Имаме. Антей, синът на Земята, майка му, богинята-Земя го храни и той е непобедим, но Херкулес – дете на Зевса, син на Небето, го вдига една педя от земята и го побеждава. И това стана реалност – гостуваме и на други планети. Ето проява на присъствието на човека, който носи Мировата енергия, Диханието на Отца.

Затова човекът, който слезе да работи и да се отработва, външен олтар си направи – защото носеше в себе си идеята за Бога. Речено е в Битие: Адаме, слизай долу – хайде да обработваш земята, т.е. себе си! Нали от тази земя те сътворих? Идеята за обработването, с която пращат Адама, не е да си вади прехраната, а да се одухотворява. Оттам е мисълта ми, че материята трябва да бъде одухотворявана, а не отричана! Това е голямата тайна: Адаме, иди да работиш и се моли – Ora et labora, направи си олтар! Защото Адам казваше в себе си, че го търси Господ (Господ не може да търси, Той знае) – Адаме, где си? е гласът на Бога в самия човек.

Но там чрез Дървото на знанието на човека му сложиха веригата, че е грешен. Дървото на плода на доброто и злото има една примамка – направи се една интересна съблазън: Да не ядеш от това Дърво! Защо чрез тази забрана го подканяш да яде, Господи? Защото само Ти знаеш, че то е знание на боговете!

Така че тук има не един първичен грях, а една дълбока тайна – не само, че не е грешен човекът, ами го гонят от Рая затова, че му се отварят очите и той се вижда – вижда се като бог, знаещ що е добро и зло. Тогава Бог го гони: Да изпъдим Адам, който стана като един от Нас, да познава що е добро и зло. Една велика тайна. А човекът е оверижен с несторен грях, сложен като социална реалност, това е страшното!

Човек трябва да знае! И казах, че знаещият е повече от безгрешния. Това е голямата истина. На човека е сложена веригата на грехопадението, но, слава Богу, Иисус Христос Го освободиха – Той е роден без първороден грях... (Само това липсваше – на Него да Му сложат първороден грях!) Значи, когато става въпрос за Посветения, Когото можем да направим Син на Отца, тогава вече намираме едно оправдание, че Той е без първороден грях, но другите всички... (Католическата църква поне и на майка Му постави безгрешие.) Слагат на човека един знаменател – да го привържат тук в задължение. Той, обаче, не се страхува от природата – започва да я подчинява; не се страхува и от себеподобния, макар че може победителят да му бъде властник. Не се отчайва, защото му остава вътрешната даденост, че той е един бог в себе си, въпреки че са го вързали. Ето защо му се казва: "Ти си грешен и единственото ти спасение е не законът да те оправдае, а изповедта, че си виновен".

Голямата битка е да се изведе човек. От биологичното да се изведе до Еcce Homo, който е последният пристан на човечеството в идеята на Любовта. Онова, което е битие на цяла една култура – културата на Любовта, идеята за едно ново божество. Не бе предоставено на човека, но Иисус Христос показа, че човекът е божествен.

Нищо страшно няма в това, че сте били в едно ниво, щом можете да вървите след това във възвишени други пространства. Когато учениците Му се сърдят, че ще ги напусне, Той им казва: В царството Небесно има много жилища, Аз трябва да отида да ви ги приготвя. Значи има йерархия на престоя, както в себе си имаме седем тела.

Доктрината на Любовта с нейните дадености направи един пълен преврат на Доктрината на пророците: Който е праведен да хвърли камък... Оказа се, че за хиляда и петстотин години праведниците не бяха стигнали първото стъпало на Правдата. Никой не можа да вземе камък да хвърли върху прелюбодейката... Затова Христос се обръща към нея: Дъще, никой те не осъди, и Аз не те осъждам, но повече не греши! Той не казва, че тя не е сгрешила, но намира това, което е най-великото в Учението на Любовта – вместо възмездието дава прощението. Това е великото в Христос! И затова са оправдани думите Му: Обичай врага си! Тази идея е мотивирана в цялото Му Учение и вече повече от две хилядолетия се опитват и философи, и богослови, и моралисти, и социалисти, и какви ли не щете формации да говорят за християнството. Разбира се, всеки си го изопачава, както му е удобно, но има нещо властно и голямо: Oбичай врага си!

Сега вместо "враг" сложих "събожник", за да махнем предпоставките за конфликти. Защото Бог не може теб да те създаде като Негово дете, пък другия да го създаде като враг. Затова всички са събожници, т.е. деца на Бога.

Така че от Еcce Homo до Еcce Deus е голямата битка, която безспорно започна в Третото хилядолетие. Благодатта на харизмата на Мировата даденост е да извика в един Път на бъдещето, да събере Децата на Деня с това прозвище на служение на Мъдростта във вековете. Те ще трябва да сложат едно ново знание. И тогава можем да кажем – дойде идеята, че човекът е един бог в развитие – човекът е бог! Много смело, много дързостно, много предизвикателно... Но нима думите на Христос са по-малко предизвикателни в юдейската верова култура, която не позволява да кажете името на Иехова?! Може да говорите за Иехова само в трето лице, а Христос рече: Аз и Отец сме едно! Разбира се, бе наречен "богохулник". Но най-благодатното нещо е да ви наричат "богохулник", когато знаете, че не хулите Бога, а щадите Бог, който е у вас. Такива "богохулници", ако бяха се народили повече, щяхме да имаме и друго земно царство!

В този смисъл, наистина ли имаме едно присъствие на зримия теогон реално и дали това негово присъствие е една Мирова даденост? Безспорно! И има ли някой друг, който би освидетелствал Твореца си освен човекът? Не, няма! Дори ангелите не могат да Го освидетелстват. (Може би точно духът на българина най-добре е научен да живее без ангели и без сатани, защото Танг Ра е Бог без ангели и без сатани.) Никой друг не може да Го освидетелства и затова казвам, че човекът е Богоосезаема необходимост, защото чрез него Бог се осезава! Това е едно велико съчетание, което не бива да изпускаме. Идеята на Бог е чрез Възкресението да си роди Синове, от които след това прави Синовност, но във всички случаи, то е и едно свидетелство, че човекът е еволюиращ бог.

  • Зримият теогон е идея на Бога – да си има Синове и като еволюционна потреба да изгражда свидетелство за налична даденост!

Тогава виждаме съпровода, който се нарича Дърво на знанието – голямата тайна, с която зримият теогон се удостоверява в тази си даденост. Потребата на вложения бог, в идеята на изграждането си, е знанието. Знание, което той наистина учи в целостта на Адама, когато Бог клонира Ева. Аз съм възхитен от това, което прави науката, но няма нужда чак до такава степен да `и се покланяме, след като Бог е направил това клониране. Извади една клетка, наречена "реброто на Адам", и направи Ева.

Ние сега се гордеем с достиженията на науките, но всичко това като достижение е работа на един трудолюбив ум, на който, разбира се, не можем да не отдадем признание. Но трябва да кажем и за мястото на интуицията – тя е част именно от онова, което тук наричам Мирова даденост. Мировата даденост е Духът! Така че не се учудвайте до какви постижения стига човешката наука, ами попитайте се как можем да извеждаме от човека това, което Бог е вложил. Затова казвам, че битката за човека привърши и трябва да изведем Бога от човека. Щом можа от нас да се изведе Ева, т.е. живот, защо ние да не си изведем Бога?! Това не е проблем на дързост, а е проблем на една много естествена теза – че Животът е Богоприсъствие в Целостта! Той е наистина едно Богоприсъствие. Ние не го осъзнаваме още в неговото дарение, но го осъществяваме в това, което нарекох Богоосезаема необходимост, закриляна и с една фраза, която с Иисус остана на човечеството: Това е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение. Тук имаме една битка – битка между астрала (водата, в която Го потапят) и Небето, което отгоре казва: Това е Моят възлюбен Син...

И тогава ще видите как този зрим теогон е бил наистина през всичкото си време една реалност. Една реалност – реалността на бебето, над което стои една звезда, наречена Витлеемска. (Никой не я вижда – пишат си там, но я виждат само тримата мъдреци.) Ето колко много реалности съпътстват зримия теогон от Иди долу да работиш до Моя възлюблен Син! Това е голямата амплитуда на развитието – тя е едновременно и реалност на Бога у нас, и една Мирова даденост, зад която стоят всички енергии. С тях след това този Богоприсъствен живот и този Богоосезаемонеобходим човек правят великата плитка, както обичам да се изказвам за прабългарите, т.е. да сплетете енергиите си, с които след това се разгръщате.

И в нагледност ние всеки ден можем да търсим тези потреби, с които се разгръща човек, и да си ги съобщаваме. Учението на Мъдростта улесни познанието с тази тайна – основните принципи, с които се разгръща човешката даденост; улесни битието на човека с нравствени категории и с приложна молитвеност[6]... Преминахме от обикновеното еволюционно поведение как да се самосъхраним (т.е. коя у нас потреба ни дава правото да бъдем ориентирани), за да стигнем сега до това, което Мъдростта ни оставя.

Голямото богатство на Учението на Мъдростта е доктрината няма зло, има нееволюирало добро – нещо, което не може да бъде отместено от хоризонта на бъдещата история, ако щете и на бъдещите вероизповеди. Въпреки че аз се пазя от вероизповед – говоря за изповед. Идеята за вярата е най-доброто було, с което можете да извършите внушен страх и управление. И не зная дали някой ще има дързост и социален кураж да каже, че най-голямата беда на човечеството е внушеният страх – страх от богове, когато самият човек е един бог в развитие. Но никой не му каза да стане бог. Ако обаче не бяха го лишавали в хилядолетията от идеята за божественост, като му предоставяха само да бъде праведен, да бъде съвършен... Дървото на познанието е пазено, Дървото на Живота също, а единственото непобедимо нещо е, че живеете! Не е дали сте научили законите на еволюцията "добро и зло". Позволено ви е да живеете тогава, когато нито сте били добри, нито лоши, или пък добри и лоши. Само Животът е непобедим!

Странното кое е – религията на една вяра. А вътре в Рая няма Дърво на вярата. Има две дървета – Дървото на знанието и Дървото на Живота, но няма в Рая (нито в човека, нито извън него) Дърво на вярата, макар че тя е безспорна необходимост в ескалацията, с която човекът се доближава до откровението. Няма го, защото бъдещето е Знание! Но човечеството живее повече в улица, не във вътрешен храм. Не се страхувам да го кажа, защото зная пиетета на човека къде е, кой е олтарът му – да занесе едно гълъбче или нещо друго там...

И тогава можете да се попитате: трябваше ли, след като бяхме ограничени в идеята на познанието, да потърсим тази друга форма на знание, която се наричаше вяра? Да, защото съм казал, че вярата е знание за незнайното! Тя обаче не е плодът на бъдещето, защото вярата се губи, когато знаете. Тя е само упование за олтар на моление. Затова посветените знаят – не казват, че вярват. Школата на посветените е отделно от храмовото моление, защото тя е знание, не доверие. Именно знанието създава възможността за будност и ако вие успеете чрез тази проницателност да потърсите събуждането на интуицията си, тя може да бъде подгрята от това, което се казва вяра. Но третото око е огънят на знанието, не на вярата! Това не значи, че човек в пътищата на своята еволюция няма да има вяра. Затова му създадоха храм с олтари – "Вярвам в Теб, Господи!", но никой не казва: "Зная, че Ти си Моят Отец!"

Вярата има граници, защото след нея великото откровение се изявява в човешката история... Има едно знание, което отвън идва, и аз съм го нарекъл "институцията на пророците" – това е осенението ("Осени ме Бог..."). Има обаче и едно знание, което е боговдъхновение. То прави цялата митология, която е изключителна. Хората, особено Западната култура и даже Хегел, с една насмешка говорят за "детския ум" на митологиите. Но, ако изправя митологичното въображение в сравнение с хегеловия ум, дали той няма да е детски спрямо това, което направиха те? Дори тези осморъки и четирилики индийски божества. Разбира се, Бог Сътворителят не направи Адам с четири лица... Нямаше нужда – образът на Бога е един! Казано е: по образ Божий. Затова нека изпълним едно лице. Но сега на някого един образ не му е достатъчен – пет маски си слага, за да бъде някой! Разбира се, с това може в комедиен театър да играе, но не може да играе на сцената на богопросторността човекът бог в развитие. А зримият теогон не иска дори с личния си образ да отиде в служение!

И така, Дърво на вярата няма, защото тя е само един посредник. Но не можете без Дървото на знанието, което надвишава вярата и т. нар. чудо. Когато зримият теогон стане знаещ, той няма нужда да прави чудеса – чудото е неовладяно знание!

В съприсъствието на Сътворителя ще дойде, разбира се, една бъдеща нова йерархия. Сега имаме зримия теогон, а ескалацията, която Учението за Мъдростта сложи в различните Духовни вълни, дава как този зрим ще стане в Доктрината на Истината овладян теогон. А овладяната Истина е това, което Христос рече: "И истината ще ви направи свободни!"[7] Ето какво значи идея за Свобода! Да имаш не довереност, а Знание – да имаш прозрение и да не се учудваш от феномените. Защото, ако за Изтока феномените са ясни и признати, то културата на Европа ги отрича, но пък със своята цивилизация ги доказва. В края на краищата и телевизията е едно доказателство – за феномена ясновиждане.

Гонят се безуспешно в умора доктрините като потреба за култури, които взаимно ще се допълват в бъдещето. (Както европейското мислене, или наука, доказва онова, което Изтокът признава като феномен и те обучава как да го изявиш.) Можете ли да си представите конфликта на културите в непроницание и във взаимно отричане, за да могат да прескочат в една нова култура, когато Учението на Мъдростта ще ги освободи от идеята за чудесата и ще каже: зримият теогон е една реалност!

Зримият теогон е реалност в Богопътеката, в която се усвоява. Той се вписва в Книгата на Живота, която е и Самото присъствие – както на историческата личност, така и на мистичната даденост, и на космическата реалност – на Бога като Съзнание. Но виждате с колко много неща не само че не се набогатява божествеността у нас, а се опростява съзнанието за човека бог в еволюция. (Понеже имаме една натруфеност – както при митологичните богове.)

Книгата на Живота е Съзнанието на Бога, в отлика на всички ония писаници, които са надраскали там, че Акашиевите анали били това. Акашиевите анали са едно ниско стъпало и екстрасенсите не могат да се докоснат до тази Книга – говорят за Акашиевите анали, които са в Астралното поле. Дори Светостта – 24 старци посветени не могат да счупят седемте печата на тази Книга. Кой ги счупи? Човекът Иисус, наречен Богочовекът Христос, и така Той даде на човечеството поне заглавието на живота Му. Там, в този Богопис, както наричам Книгата на Живота, ще намерите своето присъствие с ръката на боговете писано. И пак ще кажа: боговете не са герои, не са и героични – те са само жертвеници, на които принасяме миналия си човек. Затова в Посланието за 1997 година[8] казах: Не търсете спомен за човека! Ама толкова обидно звучи за всекиго сега, който го чуе – "Този пък отрича човека!" (докато например един Ницше рече: Ето човека!, повтаряйки Пилат).

Ние не отричаме никого, само отключваме клетката, в която Онзи, Който ни е сътворил, чака. Не Го завоюваме, а усвояваме Божествеността, която ни забраняваха. Тайната да Го изведем е милиони години битки и тогава, когато човекът узрее за Себе Си в тази присъственост като реалност, той ражда едно ново име и създава един нов Логос. (И бъдете уверени – онова, което посредствеността говори за Логос, няма нищо общо с Посветения, няма нищо общо с големия Път.)

Така дойдохме до тайната, дадена в Посланието за 2000 година, с което получихте наистина възможност за слияние, за единство с Мировото съживеене: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях – Възкресението![9] Ето тази зрима и незрима реалност. Тя, обаче, се бележи с онова, което за първи път като верска даденост християнството остави в изповедание – идеята за Възкресението. Една голяма, най-голямата тайна, която създава Христовото Учение. Ние имаме преди това в различните митологии възкресение на личности. Но Христос манифестира едно ново тайнство – тайнството на Възкресението. А тайнствата са паметта на откровенията! Правото на Възкресение, не е ли то част от Мировата даденост на човека, свидетелство за присъствие на Духа, за Диханието?! И не е ли достатъчно това, че може да бъде одухотворена една материя – не само подложена на тленност, щом можеш да я пръскаш и събираш (което стана реалност)?! Ето голямата идея, в която, безспорно, ще трябва да потърсим знаците, с които тя е дадена.

Това Творецът направи със Своето творение – даде му една следгробна властност. Следователно предоставено е в същността на зримия теогон възможността Мировата даденост да го изведе. И самото Възкресение като реалност е свидетелят на Отца, че Неговият възлюбен е станал Синовност. Това е голямата идея, че Бог има потреба от синове. Но и малкият е толкова Богоосезаема необходимост, колкото и най-големият, и най-посветеният. Единосъщието на Христос, обаче, Който от Иисус трябваше да мине всички стадии на обличане на дрехата на помазаничество, е Синовност. Защото всички са синове на Бога, но когато станете Синовност, тогава вие сте в присъщността да бъдете Единосъщни! И ние виждаме, че Бог направи Своя Син (за Когото беше казал: Това е Моят Възлюбен, Него слушайте) Единосъщ. Тази потреба има своята съпоставка в свидетелството, че човекът е един зрим теогон в идеята на осъществяването. И тук беше голямата тайна на Христос, Който рече: Аз и Отец сме едно! Така Той предостави на мислителите и на християнските отци възможността след това да говорят за Троица Единосъщна. Това е благодатта на Синовността. А тя трябваше да дойде от Възкресението – Той каза, че е едно и също с Отца, но постави тази зримост – следгробната властност. Това не значи, че вложеният Кундалини може да бъде събуден с разтривки или пък като правите йогически упражнения. Ако беше така, нямаше в Индия пет хиляди години все да медитират и все в Ганг да се къпят... Нищо обидно няма в това да се къпят в Ганг и да си мислят, че са оздравели – въпросът е, че са си позволили да бъдат болни, за да се илюзират след това, че са оздравели.

Разбира се, не може да не се усвои зримият теогон в целостта на своята клетъчна божественост! Затова казвам, че ако една клетка в Иисуса беше недоволна, Той нямаше да възкръсне. Тази цялост е голямата тайна. Така че зримият теогон отработва всяка клетка във вибрацията на служението, което е без Себе си. Човекът като Себе си е още упование на това, което наричаме homo sapiens, но човекът без Себе си – човекът на Мъдростта, е вече homo deus, той е универсално съзнание. Човек не на целта, а на служението! Защото целта ограничава, служението разгръща! Служението е проблем на жертва, която ви извежда в надгробна властност, т.е. в правото на Възкресение. Това не може да го каже за себе си обикновеният човек, независимо че той също носи всички потенциални възможности на Fiat Lux, с която Творчеството е одухотворено.

Първото, с което един зрим теогон класира битие в Третото хилядолетие, е голямата благодат – харизмата, най-напред като историческа възможност, която малцина са имали. В Третото хилядолетие ще имате нещо много странно – ще се събужда третото око, което го виждаме в Триъгълника на Отца. (Нещата са дадени, само трябва някой да ги подреди.) Събуждането на третото око е енергия от Кундалини – част вече от голямото знание, което ни се предоставя; то е една реалност на Всемирното знание. Будното трето око! Чрез него човечеството ще се освободи от една енергия, която ви е служила за знание в отговорност на морал – от съвестта като спирачка срещу лоши деяния. Третото око ще даде енергия не спрямо нарушения морал – то ще даде прозрението, а не спирачката на отговорността. Тайната е да не се хаби енергията за морални постулати.

Третото око е прозрение, което дава основание да се носи отговорност! Докато съвестта е събуждане. И добре са го измислили в религиите – разкаяние. Вграждат в човека съвестта – едно понятие, което минава дори и в Хартата за правата на човека. Съвест... А когато пледирам каузата за защита на душата – тя не била субстанциална?! Ами и съвестта не е субстанциална, но я брани Хартата за правата на човека.[10] Бъдещето няма да има идеята за будната съвест, а за прозрението на третото око! Освобождава се изведнъж една енергия, която с хилядилетия е захранвала човека в идея за отговорност с будността на окото. Както чрез едно Възкресение на Христос се освобождава енергията на безсмъртието, родено чрез съня на Адам. (Адам го приспиват, от него клонират Ева и го събуждат – показват, че сън и смърт са едно и също.)

Така че идеята за третото око като прозрение освобождава от онова, което с хиляди загрижености човечеството нарича "будна съвест". Защото, когато имате будно око, проявата на съвестта няма място. Ето виждате какъв е приливът на Мировата енергия като даденост – изграждане на нови морални постулати. Когато ще липсва претенцията да укротявате някого, защо ще упражнявате сили? Или защо трябва да хабите енергии, за да се дистанцирате – когато може да го направите с вътрешния си свят, защо трябва да тичате?

  • Светът ще бъде свят на Духа в идеята на осъществяващия се зрим теогон!

Ето така ние ще можем да присъстваме в собственото си съзнание, защото няма да имаме собствената си личност. Тогава именно се чете Книгата на Живота. Ведно с тази будност – понеже един от големите закони е законът за заземяването на човека, земното му притегляне – ние казахме, че зримият теогон трябва да се научи да се обезземява. И най-добрият пример, който сложихме, това е как Херкулес вдига оня непобедим уж Антей.

Херкулес знае как можеш да побеждаваш. Най-голямата идея е идеята за познанието, с която трябва да извършим освобождение от стихийността, освобождение от биологията, от подвластието на това, което наричам земно притегляне. Виждате как са посочени стъпалата, в които човекът йерархира в своята божественост. "Антей, майка ти е богиня и те храни с енергии, но аз съм велик посветен, вдигам те и те побеждавам! Земя, ти си покорна на Небето, на Зевс!" Това е голямото. Тази битка между незримо и зримо, между посветено и непосветено... Онова, което се храни със сока и благодатта на земята твърди, че е непобедимо, но идва Един, Който казва: "Ето ви Небе – оттам съм пратен...!" Една идея за Небе, която Христос прекрасно вложи в културата на миналото – всички култури водеха хората в преизподните, всички ги водеха в Адеса, а Той рече: Има Небесно царство...

И затова ще намерим при Христос тайната: Дерзайте! Аз победих света! Защото гробът не можа да Го задържи! И Той стана едно Мирово съзнание. Тогава вече има основание този, който иска да влезе в гроба на Възкресението си, носейки потенциалното дарение преди това, да счупи седемте печата на Книгата на Живота. Следователно, ако искате Възкресение, трябва да счупите печатите на Книгата на Живота, които са седем – седем полета, седем тела, седем чакри и пр., да вземете страница от Богописа и да я четете.

  • Зримият теогон не е предмет на очовечване, той е предмет на обожествяване!

Някой ще каже: "Ама ние сме толкова много човеци още..." Сигурно, и още хиляди години ще бъдете, но носите заряда, носите Кундалини, носите идея за взривяването си. Затова казвам, че голямата болка на Третото хилядолетие, която още не се осъзнава (но този, който иска да я научи, няма да се бои от нея), е зримият теогон.

  • Зримият теогон е болката на Третото хилядолетие!

Зримият теогон – тази голяма идея надкрачва очовечването и създава обожествяването (направил съм разликата между божество и обожествяване). Тя ще надмогне много принципи и закони! Ще отмине проблемът, че когато нарушите един закон, трябва да имате вина и съд. Тогава ще познаете, че и Онова, което е сложено в ковчежето на Вечното, носи Своето утешително прощение с преходността. Преходност... Само Бог живее, само Той!

Така че човек може да намери смелостта в идеята да отрече законите, както Христос я намери. Казано ви е: "Око за око...", Аз ви казвам: Обичайте врага си! Това е дързост, която като болка ще бъде, но в никакъв случай не е социален протест: "Отричаме законите!" Не! Трябва да ги осветяваме според потребата и валентността – доколко един ум е подчинен на прозрението в идеята за бъдеще. Защото това, което може да създаде закони, които в хилядилетията стоят, не е социалната политика. Казах, че без молитвата на жреца не се прави история. На зримия теогон Учението на Мъдростта му остави една Молитва[11] – молитва, която е много странна и която е свобода и от "Насъщния ни хляб дай ни днес", и от греховете, т.е. свобода и от изобилията на земни радости, и от надземни наказания.

Следователно зримият теогон, чиято реалност е безспорна в това, което се усвоява, наистина е болката на Третото хилядолетие. Той може да си позволи да наруши Мировия ред. В какво? В собствената си същност – с тази тайна, която казахме: Не търсете спомен за човека – изведете Бог от човека! Това е нарушаване на световния ред; това е да счупите печатите на Книгата на Живота, да се простите с онова, което сте били − с най-свещеното, с най-важното, без оглед на онова какво ще ви стовари нарушеният световен ред. Защото този, който наруши световния ред, ще мине през "богохулник" и ще бъде разпнат. Но Разпятието е най-великата мистерия и реалност...

  • Да престъпиш закона е вина за съд;
  • Да нарушиш световния ред е вина за Голготски път;
  • Да богохулстваш е вина за Разпятие;
  • Да разлюлееш света заради Бог е причина за Възкресение!

Безспорно тук не могат да се употребяват антитези, които създават предпоставки да бъдете разпнати – няма нужда външен човек да ви разпъва. Щом зримият теогон владее и работи без Себе си, тогава няма защо да се търси друг да му извърши разпятие, или това, което казахме – двубоят между Дух и материя. И този път, който трябва да се извърви в усвояването и еволюирането на човека бог в развитие, защо трябва да го наречем път страдалчески, както всички религии, всички философии, или както всички социолози говорят за "страдалческата пътека на човечеството" – Голгота?! Как никой не съзря, че това е Път на обожествяване!? Защо външният фактор – че Иисус се спъна и падна под тежестта на кръста – да е по-властен отколкото Този Христос, Който рече: Прости им, те не знаят какво вършат...?! Затова казах: човека не го търсете като спомен, за да не си слагате тези вериги – вериги на социалните категории "голготски пътища", "разпятие", "мъченичество"... И след това, когато някого трябва да го сложат на икона, един ще нарекат "мученик", друг пък "великомученик"... Трагедия!

И от години говоря, че човечеството живее под заслона на скръбта и пред Стената на плача. Стената на плача не е Христова! Иисус Христос тридесет и три години беше там и не отиде нито един път до Стената на плача, защото тя бе стена на Иехова, на Правдата, но папите отиват там... (И аз се питам: след като поне няколко пъти се опиват да намерят прошка за инквизициите, дали пък тази болка не ги кара да отиват да плачат пред Стената на плача?... )

Вижте, това подражателство е страшно! Ненапразно писах в "История на религиите", че традицията е убийца! Не защото я отричам, а защото не бива да тежи, като си свърши работата. Христос наруши Мировия ред и мина през Голготата, но не отиде пред Стената на плача!

Ето какво значи зримият теогон да е реалност. Да не го подмами старият негов пътник, за да отиде при Иехова... Защото, ако отиде, къде е Христос!? Обичай врага си по-малко ли е от това писмо, сложено там; от тези мартеници, накичили Бачковския манастир горе?! Това ли е религия, това ли е мъдрост? Това е вибрация на една биология, която се опитва да мисли, но не и която е предназначена да бъде божествена!

Когато говорим за Човека – за Ето Човека, което Пилат казва, посочвайки Иисуса Христа, заради Неговите добродетели ли е? Не. Той не Го посочва заради добродетелите, посочва Го (без дори да знае повелята на Отца, че това е Неговият възлюбен Син), защото този Човек нарушава цялата култура. Той е един зрим теогон тогава – не Учението Му – Самият Той като пътник! Самата Личност – Учението не е още в този надслов. Иисус нарушава цялата култура на юдаизма като религия; надкрачва цялата митология с нейните олтари на жертвеници и богове на Рим. Надсмива се над идеята, че Пилат има власт: "Ако ти не бе дадено свише..."[12] Ти казваш, че съм цар, не Аз! Ти казваш, защото съзираш във вибрацията Ми царствеността на Царя на Небето. Така че при Христос не става въпрос за добродетели; Бог не може да има добродетели – за да се утешим, следваме добродетели, приписани от нас на Сина Човешки и Божий – Той има Живот! И този Живот е реалност, която сега зримият теогон предоставя на човека.

Най-голямата болка на Третото хилядолетие ще бъде това, когато човек се раздвижи в идеята да мисли за себе си като за еволюиращ бог – не още овладян, не осъществен, но бог! Това ще бъде болката на Третото хилядолетие в тази колизия, в която сега го намираме и в която хилядилетия живее, минал през всички перипетии на взаимно признание и отричане. (Аменхотеп IV, когато решава да даде религията на единобожието, сто и петдесет години преди Моисей, създава болка на Египетската империя, която е три или четири хилядигодишна. И какво – унищожават след това храмовете му, всичко. А създава болка – болка, с която в следващите столетия натоварват Моисей.) Разбирате ли, Децата на Деня какво ги очаква – предизвикателствата за Третото хилядолетие. Път на дързостта!

Това е идеята за зримия теогон: човекът бог в развитие трябва да бъде, а не да има! Да изведе на живот Кундалини, това ще е болката. Всичко друго, което обслужва историческия път на човечеството, ще си отходи, защото е свършило своята работа. Ние не можем да отречем необходимостта от ум, от съждения, не можем да отречем Доктрините на Правдата и на Любовта, дори и да не са свършили всичко, с което са пратени... Защото хората крадат, убиват, но са хора, човеци! И аз питам: когато ще виждате с третото око, ще може ли някой да ви излъже, ще има ли тази заповед там? Ами как ще ви излъже, като виждате...

Казвал съм, че свободата няма измерения, но тя е свидетел доколко може да я понасяте. Поносимост – не измерения! Когато някой започва да измерва свободата, това значи, че ви ограничава. Тя само може да бъде понасяна. А този, който не може да я понесе, фактически свидетелства, че не е годен за свобода. Утешава се в това, което правят институтите – ще поднесе едно дарче някъде; ще напише едно писъмце, ще го сложи там някъде... Но институцията се освещава само от човека. Безспорно, не би имало институции без човека, но и няма кой да свидетелства за човека, ако не оставите институция. А когато говоря, че човекът е свещен, не институциите, то е и за да знаете в кой момент да изпразните дадена институция от ценността `и като култура. Защото някои си позволяват да мислят, че институцията пък е нищо... Институциите в края на краищата са, които създават ценностите на културата. Разбира се, личността е, която опложда институциите, но иначе ще си говорите само с Небето.

Институциите, осветени от свещения човек, създават културата! Да изядете, обаче, буквите на една страница, и то не от Книгата на Живота, това е само, че сте гладни, а не знаете с какво да се храните. Когато се научите след тази битка, която се води за зримия човек, да четете в горните полета и да си изграждате институции вътре в себе си, тогава нищо страшно няма, ако тези институции, които имат материални устои, духовният земетръс ги отнесе. Но кой знае да чете в другите полета?! Чакат по внушение контактьорите да им кажат девет истини малки и една голяма лъжа...

В идеята на Мъдростта онова, което ви дава знание на знанията, е Кундалини, или Диханието на Твореца във вас. И са направили схема на изявите му в живота. Всички носят Кундалини, но на милионите в единици работи. А онова другото, което прави контактьорство, което дава евтини знания, то е далече от голямото знание. Човекът не узрява така бързо, както си мислят (както се е илюзирала мечката – понеже видяла, че дрянът най-напред цъфнал, седнала до него и чака плод, а той пък най-късно узрява).

Научете се да понасяте свобода толкова, колкото можете. Не ламтете за по-тежка свобода, която не можете да понесете. И още по-страшното – не я опорочавайте! Не я опорочавайте, както някои с претенцията си, че знаят, а могат само да перифразират, се набогатяват с фразеологии и в спомена си стоят грешни, защото повтарят грешки...

Така че, когато говоря за тези големи тайни – човекът бог в еволюция, човекът като богоприсъствие, е, че той прави смирено служение. И най-обидното е, когато правите от служението си парад: "Аз служа!" Парадността на човека е грозницата в живота му. Един Христос добре рече на учениците Си: Имаше много неща да ви кажа, но още не сте готови, а ако някои се опитваха да наметнат дрехата на Учителя си, Той им каза: "Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си!"[13] – да ги обюзди в намеренията им. Парадът на суетата... Както казвам: Само смирението не е обидило съдбата и Господа! (Когато знаете какво знае някой, тогава може да направите измерения със смирението... ) Такава е идеята на смиреното служение и в същото време божествеността като идея на знаещия.

  • Служението е видимият лик на Децата на Деня в зримия теогон!

Това са големите идеи, които Учението Път на Мъдростта предоставя на своите Деца на Деня, които чрез едно събуждане на прозрението могат да четат спокойно Книгата на Живота.

Книгата на Живота, както казах, е Съзнанието на Бога и олтарният антиминс на Учението на Мъдростта. Храм, на който пише: "Няма зло, има нееволюирало добро!" Ако някой има пълната будност на отговорност какво значи това, тогава чак може да разбере, че ние наистина сме едно предизвикателство в Третото хилядолетие, което създава болката няма зло, има нееволюирало добро! Някои се опитаха да подмятат, че еди-кой си бил вече говорил за злото в този смисъл... Разбира се, много неща са казани и много неща ще има казани, но много от тях са като нощните пеперуди около лампата. За щастие лампата има бранник, но огънят няма! Там когато се опитате − на социалната, на културната и на духовната жарава и огън, да сложите своите знания, тогава ще видите, че ще останете без криле.

Присъствието на зримия теогон е една знайност, за която поставих три въпроса: Какво иска Бог? Какво чака Човечеството? (Защото вие няма да отидете сред богове, вие ще отидете сред човеци и на тях трябва наистина да открехнете вратата на бъдещето – какво чакат от вас.) Какво позволява Съдбата?[14] При това бях казал още: Живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото![15] Гласът − не ехото, не трохите! Това е, което Децата на Деня трябва да научат. Ето кога може да изречете онази знаменита фраза на Христос: Талита, куми! – Момиче, стани! Кажете на човечеството: "Стани!", за да направи една среща на реалния човек с още по-реалния Бог; на реалния зрим теогон с дважди по-властния Бог. Стани, стани човечество, стани в своята пътнина! Чака те болката на родената благодат. Това е, когато можете да имате енергия да възправяте един човек или едно човечество.

Така че Доктрината Път на Мъдростта има своите последователи, които трябва да тръгнат – и не като апостоли, а именно като Деца на Деня, с тази повеля: Стани, човечество, в идеята, че човекът е един бог в развитие! Тогава чак човекът схваща размера на служението; тогава чак той може да разбере този преобрат, който Светото причастие дава – хляб и вино да бъдат тяло и кръв Господни – сублимираната тайна на Причастието от обикновеното изповедание до най-възвишеното. Това са големите идеи – не вярата, не правдата, не цивилизацията! Няма място да се оспорва онова, което Пилат пита Христос: Ти цар ли си?, защото Христос трябва да направи Пътя на Голгота и на Възкресението!

Затова много пъти повтарям: Няма страдание, има развитие! Няма страдание... Не че не боли – боли всичко, което не е осветено, защото такъв е законът на еволюцията. Но на такава болка човек трябва да направи благодарствено моление за нейното присъствие, а не за нейното отсъствие, както иска сега всеки – да му се махне болката... А не знае, че една болка може да го направи просветен. И народът, в простото си усещане, казва: "Всяко зло за добро!" Защо не трансформирате тази тайна "всяко зло за добро"? Научете се да трансформирате енергиите тогава, когато искате да изграждате своя бог, който е бог в Бога. Това е знанието за зримия теогон в неговата реална присъственост и в Мировия дар на Диханието, което го прави подобен на неговия Отец.

Ето как трябва да схванем ние своето голямо предназначение, за да можем наистина да направим служение. Служението е присъствие в Сътворителя! Дайте на света това, което еволюцията му предоставя, за да я надкрачи, защото тя няма за задача да създава благоденствие (за което някои я обиждат). Еволюцията има една задача: да създава богове!

  • Зримият теогон има служението като вложена даденост!

И точно в служението го извиквате, за да може да няма спомен за човека и жертвата да бъде динамична във всекидневието му, а не в празнуването, както обикновено става. Всеки ден човек е на служение. Тогава жизнепотребата за святост може да стане всекидневник – това, което цели школи в хиляди години се опитват да му внушат. Например йогическите доктрини – да излизаш в отговорност, да се обучаваш в будност, да си правиш всяка вечер равносметка...

Тогава това всекидневие, ако го осветявате, не значи ли, че от него отлиствате знание за едно бъдеще?! Човекът е едно родено бъдеще! Бъдеще! И тогава ще разберете, че не сте прищявка на богове, а сте наистина зрими теогони, които знаят какво иска Бог, какво чака Човечеството и какво е позволила Съдбата. Не прищявката! В този смисъл ние бяхме казали, че зримият теогон е вложен в Пътя на Духовната вълна на Мъдростта. Той е чаканата събудена в живот йерархия на Мировата даденост. Минаха няколко Духовни вълни, няколко Доктрини, но зримият теогон е чаканата даденост, която се изяви в реалност. Затова твърдя, че Духовната вълна на Мъдростта е Родител и битие на зримия теогон.[16] Не можеше по-рано да се даде. Подсказваха се, даваха се тайни; казваха как да се копае; когато се намери бисера, да се купи цялата нива... – никой не го направи. Но Духовната вълна на Мъдростта е родителят на битието на зримия теогон!

Така трябва да разберем ние хода на нашето битие, за да можем да кажем що е това, което нарекохме присъствие на зримия теогон.

  • Присъствието е белег на зримия теогон – то създава Синовност, която прави Единосъщните!

Животът е, който присъства като Богосъзнание в човека, а човекът присъства в Бога чрез реална зримост, т.е. сътворен си – развивай се; изведохме ти Ева – оплождай се; ora et labora – моли се и работи. Така започва йерархията, минавайки през всички култури, до тази голяма идея – идеята за Рождеството на Синовността.

Рождеството е именно реалността, която потвърждава Мировата даденост. И ние можем да кажем разликата, която правя винаги между раждане и Рождество. Рождество направи само Христос – Иисус се роди, но Христос направи Рождество с доктрината за Синовността, която даде. А Животът ще продължава да иска – той ще създава йерархии и ще узаконява битиета. И вие не можете да се откажете от живота, макар някой да се опитва да си го прекъсва – това е прекъсване, но не можеш да лишиш живота. Йерархията узаконява според това, какъв е рангът на посветеност.

Тайната на Живота е, че иска, йерархира и узаконява! Ако можете това да направите, мисля, че няма да има по-достойно поведение в идеята на служението. Така ще сложим безспорността като наше убеждение, защото новата Молитва на Мъдростта е властна в нов храм, при нов олтар. И Учението Път на Мъдростта посочи един нов храм с един нов олтар, който не е олтарът нито на Дионис, нито на Зевс. Този олтар е Книгата на Живота, т.е. там, където Богописът е сложил Себе Си, за да се изявите после в това, което казвах: Битката за човека свърши; започна битката за извеждане на Бог от човека! Защото боговете ще умрат, но Бог никога! Когато човекът в поносимостта на свободата понесе Бога, тогава чак той може да каже: "Не ми трябва олтар, аз имам Книгата на Живота!" Книгата на Живота ще стане четима, след като човекът като пробудена божественост започне да се чете. И трябва да знаем, че Бог живее, боговете служат, човеците работят!

Това е нашето битие – да направим голямата среща между един зрим теогон, когото може да наречем най-реалния израз на иманентния Бог у нас, с трансцендентния Бог.

Да речем: Изграждам моя бог, който е бог от Бога!


Човекът има нужда от Бог
като тенденция за съвършенство;

Бог има нужда от човека като
идея за Себе жертва

 

 

[ 1 ] Послание на Планетния Логос за 2000 година. Нур 3/1999, с. 13.

[ 2 ] Послание на Планетния Логос за 1998 година. Нур 3/1997, с. 20.

[ 3 ] Вж. Откровение 21:23.

[ 4 ]Вж. Битие 3:4-5.

[ 5 ]Послание на Планетния Логос за 2000. Нур 3/1999, с. 13.

[ 6 ] Мъдростта – Духовен Път. Нур Панорама, 2006, с. 40.

[ 7 ] Иоан 8:32.

[ 8 ]Послание на Планетния Логос за 1997 година. Нур 3/1996, с. 13.

[ 9 ] Послание на Планетния Логос за 2000 година. Нур 3/1999, с. 13.

[ 10 ] Правата на душата. Нур Панорама, 2006, с. 133-141.

[ 11 ]Върху Молитвата на Мъдростта. Нур Панорама, 2006, с. 131.

[ 12 ] Иоан 19:11.

[ 13 ] Матей 10:24.

[ 14 ]Послание на Планетния Логос за 1998 година. Нур 3/1997, с. 20.

[ 15 ] Пак там.

[ 16 ] Послание на Планетния Логос за 1999 година. Нур 3/1998, с. 11.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993