Зареждам...
Интервю за празника на апостолите Петър и Павел (2/2008)

Интервю за празника на
апостолите Петър и Павел

(Българско национално радио)

 

Румен Стоичков: Сега ще се срещнем с богослова Ваклуш Толев, за да ни обясни какво е мястото на двамата апостоли Петър и Павел в християнската йерархия, ще говори за характеристиките на празника и за днешните опити на католицизма да признае еволюцията.

Ваклуш Толев!...

Ваклуш Толев: В интерпретирането на предмета на големия празник, който християните празнуват, ще трябва да се каже, че преди да има един празник, който удовлетворява психологията на хората, а до известна степен и обикновеното им мислене, е имало един Азбучник, Който дава Учението на Любовта – това е Иисус Христос. Този Азбучник осъществява една Духовна вълна, за да може тя да влезе в пазвите на човешката душевност и да освободи човечеството от неговото митологично мислене, от вярата в един дуализъм, от религията на Правдата. Този конфликт за съжаление нито институциите, нито отделни социолози или богослови се спират да го разгледат, за да може една схема, с която се изгражда бъдещето на човечеството, да има своите опорности.

Азбучникът Христос, Иисуса, дава Учението за Любовта. Той не само създава Доктрината на Любовта, но дава и идеята на Единосъщието: Човекът и Бог – едно и също. И не е важно как е бил зачнат Самият Иисус, важното е, че Този Син на Бога остави Голготския Път, който изходи с едно Разпятие, като неизбежна необходимост за одухотворяването на материята. А идеята за Единосъщието е най-голямата тайна, която християнската църква противопостави на юдаизма – срещу Учението на Правдата.

Правдата ви казва: Око за око, зъб за зъб, но Любовта ви рече: Обичайте врага си! Това са колосалните промени, които за съжаление не можаха да направят преобрата на човешкото мислене, защото именно това, което носеше разпространението на Учението на Любовта, беше недостатъчно годно. Христос на самия апостол Петър казва: Махни се от Мен, сатана..., защото апостол Петър засвидетелства негодност да се жертва. Когато получи упреци и е унижена дадеността му за жертва, тогава Петър отиде да поиска и него да го разпнат. И е разпнат с главата надолу, за да не се равн`и с разпването на Иисус с главата нагоре.

До тези неща човечеството, което приема християнството, не се е докоснало. Празникът има празничност, но празничността се схваща с различна степен на усвояване. Защото, когато удовлетворите краката си да играете хоро, не значи, че сте могли да кажете изповедната си молитва...

Апостол Павел пък, който отрича християнството, защото е един от културните дейци на юдаизма, след това се събужда в идеята на служение на Христос... Това не са упреци, но в наличие са, разбира се, недостатъци. Недостатък е, когато човек се роди с едно око, казват – едногледие, но не е лишен от очи. А когато имате третото око на виждането си, ставате ясновидец.

Така Христос дава и Път, и Единосъщие, дава и още нещо – царството Небесно и идеята за Възкресението. Възкресения е имало хилядилетия преди Христа, само че те са правени с кадуцея, т.е. с външна сила, която един посветен праща, а Христос прави Възкресение със събудената Си вътрешна сила. А другата тайна на Христовото присъствие – царството Небесно, е свобода от Адиса. (Това, което пакостно и непростимо направи Данте в неговата "Божествена комедия" – девет кръга на Ада!)

Тези идеи трябва човечеството да осъзнава; и още, да разбере потребата на стадиите на Духовните вълни, които ви изнасят в една особена тайна – посвещение. Вие имате Правда, имате Любов, ето, идва Мъдростта... Йерархии! Затова, когато се оплакват от непристойността в изповеданието на християнството, трябва да признаят и неговата роля за отрицанието на едно минало, например, както казах, на митологията. Да, въображението на митологията е много по-богато от всичко, но само като култура... Ужасът е там, че древният свят е невежество с култура. Духът му дава израза си. Сега обратно, модерният свят е култура с невежество. Изразът пречи на Духа!

Нека не си затваряме очите. Христос е намазал с калчица очите на хората и те са се отваряли, но защо тези, които Го изповядат, продължават да имат люспи на очите си?! Какво е Инквизицията, едва се спаси по едно чудо Галилео Галилей? Сега ще му направят паметник и ще го сложат в градината на папския дворец... (Трябва Галилей да възкръсне, за да се прекръсти ...) И какво още ще направят? Астрономът на папата казал, че трябва да приемат съществуването на извънземни същества. И папата демонстрира това схващане в едно свое изказване – публично го признава. Вече имаме признание на извънземни същества, признание и на еволюцията, която отричаха...

Така че човечеството, когато приема да прави хвалебия и когато прави своето тържество на празника, нека да не е само почерпката. Апостол Петър три пъти се отказва от Христос, но Христос му казва: Симоне, ти ще се наречеш Петър – камък, и на тоя камък ще сградя църквата Си; и ще ти дам ключовете за царството Небесно... Но когато се опитват да задържат предадения Иисус, Петър бяга. А след като пребивава в Рим и разпространява вече Учението на Христос (от Възкресението на Иисуса цели 30 години са минали), се разнася слухът, че Нерон – император вече, ще унищожи новата каста, наречена Христова. Това, което пише, е, че Петър е посъветван от неговите хора да избяга, да не го убият. На страхливия се дава съвет, на убедения се благославя Пътя му! (Човечеството точно от това страда, то не е убедено – има забавление и занимание, а не знание и служение!) И тогава Петър бяга от Рим, но Христос като образ от царството Небесно (неща, които като феномени са много верни, но и много редки) го среща, и Петър Го пита: Къде отиваш, Господи? Господ му отговаря: Петре, там, откъдето ти бягаш! Значи Петър изначало не е можал да бъде Христов в пълнотата на жертвата, чак в края го е засвидетелствал. След думите на Учителя си: Отивам там, откъдето ти бягаш, за да бъда разпнат още веднъж, Петър се връща... Доколко е вярно това, е отделен въпрос, но подобна позиция в християнството стои. (Християнският съд няма друго, освен пристрастие към всичко – затова направиха Инквизиция.) И както знаете, през 62 година сл. Хр. (Петър е вече на 75 години) го разпъват и така той става светец.

 

Музикална пауза.

 

Румен Стоичков: Продължаваме с разсъжденията на богослова Ваклуш Толев за двамата апостоли Петър и Павел, за взаимоотношенията им с Христос, за юдаизма...

Ваклуш Толев: Ние не можем да не видим отговорността на Христос, когато изначало от седемдесет и двама ученика (отделен е въпросът, че за един ден покръстили пет хиляди) си избира дванадесет. С дванадесетте Той отива на планината Елеон, където им разкрива много тайни от Учението Си.

Иисус Христос е притежавал не само Учението на Любовта, което класира по възможности, но и държавнически усет. Затова съм казал: История се прави от волята на цезаря и с молитвата на жреца! Тези две тенденции, ако не се съчетаят и влязат в борба, каквато пък стана след това в едно Средновековие, имаме насилието, имаме вече Кръстоносните походи. Насилието може да прави верующи (и досега имаме помаци), а силата на внушения страх, не на молитвеността, има трайност. Страхът има повече трайност от убеждението. Убеждението се поддава на промяна – затова има предатели, но страхът носи неизбежност.

Институтите са, които определят поведение за бъдеще. Трябва обаче да имате не само политици, трябва да имате държавници – две съвсем различни неща, а се идентифицират. Ето къде е голямата грешка. А хората се оплакват от неуспеха, но не от липсата на просперитет...

Духовната вълна има като предназначение това, за което съм казал много дързостно и смело: одухотворяване на материята! Всеки носи в себе си тази възможност чрез онова, което се казва в Сътворението – Диханието. Тук е вече тайната на чудото – на това, което се прави, а безспорно и съвремието го отбелязва – за да създаде в човека елементи на обвързването и на радостта на събуждането... Вижте, няма чудо, когато имате знание. Галилео Галилей не е правел чудо, когато е твърдял, че Земята се върти около Слънцето. Да, но криворазбраната цивилизация (за която имаме пиеса[1] в България) казва, че Слънцето се върти около Земята... И институциите не можаха да намерят взрив за онзи камък, за който говори Христос – за ъгловия камък. Взривът е една нова Духовна вълна!

Така че всичките тези радости, които имате за големия празник, са да върнете в обикновения човек убедеността за святост, за чистота, за морал. Но юдаизмът око за око... остана по-властен от Учението да обичате врага си. Христос точно тази разлика направи, но хората не я разбраха. Аз не мога да им завидя за "щастието", че ядат курбани, но не мога да не бъда смутен, че са готови да направят човека курбан!

Така че хубав е този празник, но е пъплене. Не бива да им го отнемаме, ако не са приели нещо ново, но не бива да го утежняват със съдбовности, че човекът е греховен. Човекът не е съвършен, но той не може да бъде греховен. Не може искането ви да ядете плода от Дървото на знанието да бъде грях! И когато отворите страница и прочетете от онези забранени Евангелия, вие ще намерите, че когато са попитали Христос: Има ли грях?, Той отговаря: Няма грях, грехът вие си го правите. Грях няма! И аз не можех да си представя, че Христос може да каже, че има грях, защото Той има посветеност.

Навремето и Платон отива в Египетските пирамиди за посвещение, и Питагор отива... Но Платон остава само философ, а Питагор не само минава посвещението – 22 години, а доброволно приема и 12 годишно робство, за да го посветят в големите тайни. Потребата от посветеност е идея за свобода и съвършенство! И званието "апостол", това е избраничество... Да, но крият, че има и апостол жена – Мария Магдалена, считат я за уличница. А улицата е, която Христос преобразува в Път!

Другата грешка – че апостол Павел вкарва юдаизма в християнството. Той е бил най-информираният и най-богато култивираният човек в областта на юдаизма. (След това в цялото християнство и в епохата на проповядването на Христос по-квалифицирана и академична личност от него няма.) Първоначално, както споменах, той не е приемал християнството, само че когато Христос му казва няколко думи, Павел има провиденцията, ако щете и широтата на култура, която може да възприеме възход, т.е. това, което е модерно сега – прогресивни хора. Вижте, прогресивните хора могат да си сложат гривна, но нямат право на пръстен за венчавка. Защото сме свидетели как в Русия се създаде една култура, в която нямаше буржоазия, а имаше само аристократизъм и пролетариат...

Тогава кому е нужен празникът? На невежеството ли? Ако вие разчитате, че невежеството е вашата опорна точка, няма да обърнете Земята! Признаването за първи път в историята след 2000 години на теорията на еволюцията не значи, че маймуните са станали човеци, а означава градация на възможностите. Това ми дава основанието да кажа, че материята може да се одухотворява и че човекът е един бог в еволюция. Аз съм благодарен, че човечеството е имало празници, но не мога да не бъда оскърбен, че с това са унижили Христос!

Все пак, на апостолите трябва да им благодарим – че са изпълнили една Воля за приемането на Духовната вълна с Учението на Любовта, което, както казах, Азбучникът Иисус им даде!

Сега хората ще се повеселят, ще кажат колко много жито ще съберат, и пак народът ще бъде гладен... И ако трябва, ще се упражни анатема, за да се създаде стрес и повеление: Изповядай греховете си, за да не бъдеш в Ада! Да измислите мъченичество, когато Христос се разпна срещу мъчениците...

Така че празнувайте, но освободете психологията на човека! Както казвам – сега се демонстрира свобода от убеждение, но не и свобода от психология. И се чудят защо не вървят нещата. Как да вървят!? Психологията е набедена, че е светица, а идеологията – проклетница...

Така че нашите социолози, историци и тем-подобни академици да ме извинят. Има една хубава дума с латински произход: пауперизъм – "бедност", душевна бедност. И точно тази бедност изгради християнството – един академик в културата на юдаизма и един рибар. Аз не зная академикът дали е ял от рибата на рибаря, но санкциите, които роди културата на християнството, показват, че нито единият е бил сит, нито другият...

Все пак, честито големия празник!

 

29.06.2008 г., София, Нощен Хоризонт

 

[ 1 ] Войников, Добри. Криворазбраната цивилизация. 1871.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993