Зареждам...
Семинарни дискусии и срещи (3/2008)

Семинарни дискусии и срещи

Школата е посланикът, акредитивните писма са Учението!

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Добре дошли в храма на бъднините! Никой не може да спре щедрата ръка на Всемирността да ви дари с предназначение, което сте дошли да получите.

 

Георги Кючуков: Учителю, повечето Послания, които сте дали, завършват с Амин!, но Посланието на Мировото Служение и Посланието на Живота завършват с Бъдете благословени! Бихте ли дали малко светлина...

Ваклуш Толев: Да, много голяма е разликата между амин и благослов. Благословът е, че отсега нататък Децата на Деня трябва да носят и да изпълняват повеленията и чертаните бъдещи пътища на Учението. Когато искате да изпратите някого, трябва да го изпратите не с "Амин!", а с благослов, т.е. да сложите щедростта на покрова в неговото служение. Затова е казано "благослов" и, разбира се, с благодарност – с Химна на благодарността!

Когато са тръгвали апостолите да вестят, имали са благослова да носят Учението. Защото, за да се отиде да се прави жътва, е било сято семе. Апостолите отиват да жънат, след като Христос е сял. А когато те е трябвало да сеят, тогава им е казвал "Амин!", т.е. нивата да бъде с жито напълнена. Затова след това е благословът. Значи получило се е покров и определеност, а "амин"-ът е една работа, която трябва да бъде установена вече.

Когато кажете "Амин!", вие пожелавате "Да бъде!" и дотук, а благословът е: Бъдете благословени в пътя на служението! След като сте свършили работата си, може да ви се каже "Амин!".

А за благодарността говорих като Мирово предназначение и като планетна даденост. Благодарността не е проблем на молитви да просиш прощение, тя е да прилееш енергиите, които са сляти с Кундалини. Горната част на Кръста е Триъгълникът – това е великото тайнство на Разпятието. Вътре сме сложили Кундалини, т.е. Змията, Мъдростта. Но едно е Змията, когато я виждате как се извива в символа на Мъдростта – Триъгълника, друго е, когато тя ще прави кръга и ви дава Единството...

Така че Децата на Деня в тяхното определено предназначение имат благослова, или покровителството да извършат делото си. Защото едно е да те изпратят с благослов, друго е без този покров или дори с проклятие. Както по-голямата част от юдейската религия – за всяко дело, щом не е в полза на институцията: "Да бъде проклето!" Защо трябва да бъде проклето? Кой е този Господ, който проклина земята и прави потоп, като си избира онези, които след това са същите?! Същите, защото носят същата пъпна връв, но с проклятие.

Виждате колко големи разлики трябва да настъпят. Едно време не са вършени такива тържествени погребения както сега, защото са имали друго признание. Заведат мъртвеца при дъба, който им е бог, оставят го една нощ да стои там – да си говори умрелият с тотема, т.е. с божеството си, и след това го хвърлят... Сега вече и златен ковчег му правят, даже му слагат и Евангелие (а през живота си той не е чел Евангелие).

Запазвайте йерархията, когато оценявате! Когато искате да оцените едно поведение, което е преди хиляди години, когато, например, един патриций в угода на цезаря ще дава panem et circenses![1], кой е виновникът? Патрицият в угода на цезаря си прави робите престъпници и тогава тези престъпници ли трябва да плащат кармата, че са убили онези свои братя, с които се дуелират?! Тази преценка – кого трябва да виним? И тогава ще видим дали в дадени моменти имате национална карма, или имате лична карма. Давайте преценка с оглед на това, което най-добре го посочи Учението Път на Мъдростта – йерархия на Духовните вълни. Следователно очилата се сменят, диоптрите се сменят в оценката за престъпности... Отделен е въпросът, че в тази наша друга категория на мислене и морални стойности ние изпитваме недоволство, защото не можем да не правим преценка с оглед на определено поведение.

И разбираеми са приливите на революционна страст, която като омраза се изразява в отмъщение, а след това виждате, че тези преселници от миналото са с една голяма нужда от духовност, защото им се е давала само будността на ориентирането за ядене и удоволствие – "хляб и зрелища". Затова сега, в наличието на снижена морална стойност, искаме да утвърдим Учението Път на Мъдростта. Бремето на тези хора трябва да се поеме, да се капсулира кармата им.

Виждате ли, ние раждаме един нов проблем, който светът въобще не е помислял. Религиите създават грях, а ние се чудим как да махнем греха. И то как? Като го поемем. И хората се чудиха, и боговете се чудиха как да направят грешен човека, а ние сега се чудим как да поемем кармата на човечеството! Имате ли представа за мащаба на нашето търсене! Но и нещо друго има – в XXI век сме. Разбира се, прескачаме може би няколко века, защото едва ли и след пет века някой ще помисли за това. Вие сте свидетели на световното безумие и никой не си позволява да поиска защита правата на душата. Но фактът е налице – в тази карма и в тази атмосфера, която съществува в континента ни, искаме защита на душата. Та тя се отрече – една култура, каквато е материалистическата в лицето на болшевишката идеология, отрече наличието на душа. Може да имаш психология, но в смисъла, че тя е само плод на твоята биология (не излъчка на Диханието). Тази тенденция съм я изживял – аз знам какво значи да искат да те лишат от душа...

Така че искаме да създадем една такава доктрина – как да решим проблема с капсулацията на кармата. Кармата и на онзи, който е принуден, и на принудителя, който може да има много по-тежка карма отколкото принудения (това няма никакво значение), защото фактът си остава налице – хора са убити и тежат. Какво да лекуваме? Биологията ли? Измислиха вече упойки. И културни упойки измислиха, това обаче не решава проблема човекът бог в развитие. Дойдоха до идеята за автономния човек вече, но с много нови неща си послужиха, за да го лишат от него самия. Моята теза за служение без Себе си също е събудена и от този страх – че човекът е принуден да бъде без себе си, а не да прави служение без Себе си за духовното възземане!

Ние имаме страдание за бъдещото човечество. И не бива да пишем в свещените книги, както са го направили религиите, че голяма полза е да страдаш, та да станеш съвършен. Не! Страданието е развитие, когато си го осмислил!

 

Георги Кючуков: От седемте Лъча на еволюцията може ли да се премине към три Лъча, които в йерархията на Духовните вълни да вървят към един единствен – Лъч на Единосъщието?

Ваклуш Толев: Панепистемия[2]. Това е формулата за един такъв Лъч – всичко събрано, Мировата знайност. И то е казано в голямото – не планетното, във Всемирното тайнство, което планетата след това го фиксира: Троица Единосъщна. Имате Отец, имате Син, имате и Свети Дух. Значи може! Това е демонстрирано, само не е обяснено. А неговата поотделна действеност е потребна в йерархия на Духовните вълни.

Както виждате, от йерархията на боговете, от едно строго единобожничество се идва до Троица Единосъщна, а от Троица Единосъщна, ще се дойде и до Онова, за Което не са дали тайната в света още – Абсолютът. (Но не можеш да дадеш тайната за Абсолюта с културите, които има човечеството, и с религиите, които считат, че тълмят Бога. Не, не са Го разтълмили... Затова Го и разпнаха, защото не могат да Го разтълмят.) Дори ако щете, в Митологията от бащата, който си яде децата – от него, от Кронос ще се дойде до Абсолюта, погълнал всички свои поделения, за да дава божественост. Само че в Митологията имате не сила, а насилие, а голяма е разликата между насилие и сила!

Така че Кронос си яде децата и синът му – Зевс, продължава. В това отношение един такъв уникален път е даден на прабългарите, които имат само Небе. Вижте колко изчистено – нямат нито ангели, нито сатани. Всички други религии и сега ги имат – и най-висшите, окултните; и индийската има богове с четири образа... Докато прабългарите са имали само Небе и един израз: То знае, то вижда!

Идва се до един бог на евреите, който с никого не прави Единосъщие, но той е ужасен: око за око, зъб за зъб! Не само това, че е наложил на гражданите си отмъщението, но поданиците на бога са принуждавани да вършат "божия" воля с око за око. Докато в Небето на прабългарите няма такава идея!

Следователно тази теза – за Лъч на Единосъщието, е подхвърлена, но не можеше да бъде обяснявана и дори не може да се опитвате в бъдеще още да я дадете на човечеството с обяснението, че тези седем Лъча, които са и чакрите в човека... А чакрите са от Диханието, както и седемте Лъча. Седемте Лъча с потребата да си направите плитката, която е от три, а след това тройките да направят девятката. И като ги сплетете да си покриете главата, за да я пазите с една плитка – с едно Божество!

Това едно Божество, Този Абсолют е дал в човека Дихание, което си е направило изява чрез седм`ицата и то ще стане само със Себе Си. Затова казвам: Служение без Себе си!

Значи и човекът няма да има място за Кундалини със седем центъра, а за един цялостен. Името на Абсолюта и тогава не може да бъде изречено, но действията Му могат да се познаят. Тогава Змията, която е и символът на Кундалини, идва до положението, когато си захапва опашката, т.е. кръгът е затворен – човек и Бог са Единство! Няма нужда от троичност, няма нужда от седем центъра вече, за да ти дават йерархия на усвояване на света! Няма нужда от нищо друго, освен от Онова, за Което нищо не може да се каже... Затвореният кръг какво е? Седмият център, който си има едно специално име – хилядолистник. Той е Змията, захапала опашката си! И в този случай може да намерите аргумент на защита на Учението на Мъдростта, което никой не предвижда. Те си предвижват своите йерархии на добродетелите, но ние ще ги нарушим, защото йерархията на добродетелите свършва и идва йерархията на посветеността, т.е. на Знанието!

Време е да освобождаваме център по център, в който безспорно Змията се приближава, за да си захапе опашката. Всичко фигурно е дадено, но човек няма духовните очи всичко да му бъде познато, няма и поносимостта, защото може да се оскверни онова, за което няма готовност. Липсата на готовност е предпазата – липсата на поносимост е защитната стена, защото именно опороченото знание създава идеята за дяволи!

 

Пламен Пеев: За начина на възприемане енергиите от Посланията и процеса на "довършване на Сътворението", е моят въпрос към Вас, Учителю.

Ваклуш Толев: Наистина, казал съм, че Сътворението не е довършено! Но аз не зная тази дързост – да искате да знаете как ще завърши светът – не ви ли прави повече от боговете? Коя е гаранцията, че бихте пазили тайната как да привършите света или със своята даденост искате да свършите света?

Следователно аз имам въпрос към вас: Какво искате вие да направите от света? Какво искате да направите? Ами ако с вашата даденост, която даже и да е гениална, вършите недуховни неща в света? Можете ли да понесете Истината?

Купили ли сте си уред за измерение на духовната висота, за която много пъти съм казвал – поносимост! Можете ли да понесете Истината? Не тази истина, която тук ви се дава от търговци и политици...

След като съм говорил за тези неща (които и Христос дава), знаете, че след Духовната вълна на Мъдростта ще имате Духовната вълна на Истината, която ще ви даде Боговластие. Онзи, Който прави свят, Той е скрит и се казва само, че е Абсолют или искате Планетният Господар да ви даде знанията?! Как мислите, че би било доверено на еволюционното да говори за Абсолютното?

Една елементарна тайна има – можете ли да носите планетата? Не, защото един Сизифовски камък – камъкът на кармата, го тикате още към върха на планината. И тогава, когато видите този камък качен на върха на Олимп, тогава можете да носите планетата в собствената си ръка – да я носите!

В човека има вложено нещо, което идеята за Сътворението го казва – Fiat lux е всеобщата даденост. Но в човека има дадено и онова, което се нарича Дихание и подобие. Диханието дава универсалност, подобието дава индивидуалност! Затова можете да говорите за индивидуален Бог. А индивидуалният Бог дава идея за Сътворение, която тотемът не може да даде...

Аз наистина съм удовлетворен, че имате будност, но тя е будност на това, което наричаме човешка съдба, а човешката съдба е преход. Как мислите, кой е онзи, който може да ви довери тайната на Истината, за да ви направи свободни?! Защото последният човешки образ, няма да е този, който имате (аз ви казах това, макар, че е дадено и никой не го е тълмял)... Защо орелът е сложен след човека? Когато йерархират: лъв, който е волята; теле, което е добродетелите; след това имате човек, но след човека имате орел. И орелът дали е пълният израз на Истината и като му махнете крилата ще има ли Свобода? Не, без крила той не може да е свободен. Защо обаче човекът трябва да има надмога в лицето на орела, когато знаете, че ангели, архангели и пр. имат крила, но нямат нашата еволюция – много по-долу са от човека? (Когато Иоан иска да се поклони на ангела – Не..., аз съм съслужител твой![3]) Разбира се, там не е казано, че те нямат нашата еволюция, аз ви го казвам – всички тези ангели, архангели, сатани и пр. нямат нищо общо с еволюцията на човека нито като му правят услуга, нито пък като го клеветят пред Бога...

Дадена е една безспорна истина – че Книгата на Живота ви остава един последен пристан. Имахте дързост да ядете от Дървото на знанието и Адам съм квалифицирал точно с това. Но мислите ли, че преди него не е имало поведение на знание, щом има един пълномощник на Абсолюта на тази планета, който може да каже Fiat lux!, за да почне животът?! Вижте, планетата няма Абсолют, но има един израснал Бог!

Марин Маринов: Какъв модел Посланията на Планетния Логос могат да дадат в бъднината? Може ли всичко това като хороскоп на миналото да се пренесе в една проекция на бъдещето?

Ваклуш Толев: Когато станаха тридесет Послания, казах, че повече няма да давам! Не е проблем дали Небето (в общия смисъл Небе, в който разбирам или Великият Посветен, или онова, което човекът нарича свой Бог, или пък Абсолютът) е спряло своята щедрост, не! Казах вече – въпрос на поносимост! Защото вие сте свидетели на лековерието, с което човекът е възпитаван.

Формата на религиите като възпитание има две страни: едната е да сградят скалата на добродетелите; другата е, независимо, че обявяват тези добродетели за валидни, да позволят (макар и да го обяват за грешен) човекът да яде плода на знанието. Това не значи, че една грешка може да спре развитието, нито пък неизрасналата отговорност може да спре еволюционното ядро на планетата. Затова му се позволява на човека да ходи и на други планети. Не само дързост е нужна, но точно орлови криле са необходими и много добре, слава Богу на този, който е дал йерархия на човечеството или на еволюцията – да дойдете до крила!

Има ли крила човекът, щом ходи на други планети? Безспорно. В другите планети вие ще имате нуждата от археолог, но непременно трябва да видите и нуждата от пророк, т.е. от хороскоп, който искате. Този хороскоп е в наличие, за да ви каже какво е имало, какви са били податките там. И вие ще видите джуджета-човеци с големи глави – започнаха да ги откриват. Но имаме ли поносимост да видим техните глави сега какво раждат? Човечеството има ли поносимост от това какво пък то ражда – че можа да роди крилете на орела, за да ходи на други планети? Сега може да е на една, след двеста-триста години – на всички планети... И тогава, когато разчетете хороскопите на тази йерархия на планетите или на Всемирността, тогава вие ще видите идеята как да освободите тази планета от карма.

Аз неслучайно подхвърлих идеята за капсулация на кармата. Неслучайно. Макар че никой не се досеща дали е възможно това или не. Мен не ме интересува какво се сещат хората, интересува ме да сложа идеи, които след това трябва да ги осъществяват. Затова съм казал: Удобството на лудия! (Защото, на когото и да споменете, че може да капсулирате кармата на една планета – ще рече, че сте луд!)

Учението Път на Мъдростта не е дори хороскоп на разпределението на земята на месеци. Не! То е планетен и Миров хороскоп. А щом е планетен и Миров хороскоп, трябва да имате дадености и знания, за да може да го разгадаете, иначе за всеки месец сега четете във вестниците (кога познали, кога не познали). Аз ви говоря за Мировите тенденции. Идеята за хороскопите е наистина вярна, но тя е хороскопно мислене на планетни мислители още. А Учението Път на Мъдростта иска от планетата да направи Мирово знание, защото тя, Мъдростта, е вече неограничение на главнята на мисълта. И затова си позволява да обясни защо няма да има Слънце, няма да има звезди и луна – защото сами ще си светите!

След като се освободите от плътта, какво ви остава? Астралът – с него ще си светите, а пък с главнята на мисленето ще правите културите! Тогава този хороскоп ще четете – планетния хороскоп, за който ме питате. Но аз няма да кажа вътре какво има в него, защото съблазънта на Адам е да яде, макар че Ева го е подмамила. Забравят, че Ева е ребро на Адам – значи Адам в лицето на Ева. Ева не е сътворена като отделна единица, тя е изведена. Така че не е Ева съблазнена, а вибрацията, или мозъчното вещество в реброто на Адама го е накарало да поиска да яде плода на знанието.

На човека му бяха сложили едно око. Макар че тази култура при Адам сега е с две очи – човекът, който съществува на тази планета по принцип, по начало е с едно око, с третото око. Вие още гледате с двете, а искате да знаете тайните – не става! Когато излезете с едно око – тогава ще четете хороскопа. Защото е изведен вашият Кундалини. Мировият Кундалини е направил от вас това, което казвам – Химн на благодарността!

Когато Адам получава знание – нека му се сърди Бог, но той изпява Химна на благодарността на Мировото Съзнание. Вашият Кундалини ви прави съдба и ви прави единица, макар че вибрациите на мозъчното вещество от реброто на Адам създават Ева. Затова Ева няма пъпна връв, също както Адам няма пъпна връв. Идеята за пъпната връв знаете ли каква отговорност ражда – че на тази планета сте нейни чеда, а когато сте свободни от нея, вие ставате Космичен. Тогава вече този хороскоп, който безспорно казах, че е Учението Път на Мъдростта, е вашата, бих казал, тръпна радост и отговорност.

За първи път в йерархията на културите идва идеята за тази будност – Космичен хороскоп! А сега, понеже трябва да станете индивидуалности, вие правите личен хороскоп. Личният хороскоп, според рождената дата и според знанията (които не са пълно знание) ви определят рамката, на която са ви нарисували в даден живот...

Така че предизвикателството е хубаво и това общо знание ви давам, но лист от хороскопа Космичен няма да разтълмявам!

 

Атанас Тодоров: Каква е разликата между съдбата и провиденцията от гледна точка на еволюцията?

Ваклуш Толев: Еволюцията има една отговорност – че движи планетното развитие на човечеството. Съдбата, така както и в идеята ми сега за Химна на благодарността – тя е, която определя, тя е, която събужда в човека първото чувство не само на поносимост, но вече и на отговорност (трябва обаче да има култура на Мъдростта). Тя е другото дихание. Освен Мировото Дихание на Твореца вие получавате едно лично дихание – това лично дихание аз наричам съдба! Тогава провиденцията играе ролята на Мировия, големия океан, който поглъща потоците, наречени съдба, човек... А човекът не може да се извини с Мировия океан. Един поток, една лична съдба, много лесно се извинява с големия океан, или с планетната съдба, с националната съдба и пр. С това той намира извинение, а всъщност личното дихание е, което създава лична карма, то е, което го качва на върховете.

Големите благородници носят държавни карми, континентални карми... Има и континентални карми, защото, ако вие сравните кармата на азиатския континет с европейския, ще видите разминаванията. И знаете ли колко много подробности трябва да се вземат впредвид, когато искаме да капсулираме карми и когато искаме да определим националния лик на една държава. Кармата е личната съдба, но ето че цезарят в древен Рим е господарят. Патрицият, както казах, иска той да бъде удовлетворен със зрелища и стават престъпления.

Отделният поток се извинява, че океанът го е погълнал, но ако този поток носи мръсотии... Тогава от значение е какво се влива и в една национална карма. Октомврийската революция е направена срещу аристокрацията, без да има налична буржоазия – затова нямаха и просперитет. (Нито наши историци, нито етици имат зрение за тази вътрешна тайна.) Америка направи обратното – тя пък нямаше аристокрация и една случайна буржоазна сбирщина направи американската революция. Хайде, определете личните съдби на хората!

Знаете ли колко много трапезата на Мъдростта ви улеснява, че трябва да имате прозрение, да родите знание, не да бъдете само добродетелни. Добродетелта беше необходима, за да може да се направи общност. В този път, в който мотивират възпитанието, се прокрадва една искрица от ума, за да може да направи малко развитие. Но в другия Път, Учението на Мъдростта дава не двойни диоптри, то дава открита възможност да разтълмите как се изграждат социалните дадености. Защото, ако кажете на една социална даденост: Няма зло, има нееволюирало добро, а на цезаря: Чуждата вина не е наша невинност, и те се събудят със знание за това – знаете ли какво бихте направили от тази общност?!

Братът на Фидел Кастро му взе престола, но поне разреши на тези хора да си купят по един мобилен телефон, а Кастро беше забранил и това. Така че, когато се изгражда една социалност, нека да видим хороскопа на тази страна или хороскопа на тази идеология, която е тълповластие – охлокрация. Древна Гърция имаше роби, но тя изпита и величието на отделния аристократ. Термометър трябва – че всеки носи лична карма. Този въпрос е много съществен. Личната карма в общата! Тогава подходът би изградил взаимност, за да може общият уровен да бъде облагодетелстван или по-скоро да свидетелства, че чуждата вина не е наша невинност и сме осъществили капсулация на кармата. Една новост в Мировата идея, за да може Посветените да облекчат съдбата на еволюиращия!

Когато поставих въпроса за капсулиране на кармата – това е и наша отговорност вече. Ще трябва да дадем въздух на хората, въздух да събуждат мисълта си. Клада!... Поклон на тези, които са горели на клади. Защо? Вярно е – тълпата ще се освободи от ненужните дърва – ще отиде да ги запали, но този човек си свети и свети... Ако може да погълнете това, което казвам – чуждата вина да не е ваша невинност, вие правите клада. Това е и на Иисуса величието. Иначе е изопачен, оплют, но Той направи онова, което в едно иносказание може да кажете – Голготски път и идеята за царство Небесно, т.е. изведе в Небесата работниците на ада.

 

Марин Маринов: Направи ми впечатление Вашата фраза – че има една "културна упойка на света". Тя може да погълне индивида като една идеология, това е нашата тревога.

Ваклуш Толев: Това вече не е тревога, то е отговорност. Трябва да се смени негативът. Новият позитив трябва да прецени какво мисли безсмислието! Светът е в пълно безсмислие както религиозно, така и културно, в смисъл на погледа на философията, която е направила концепция за администрация. Културата – с нейните пъпления, и религията – с нейната натрапена греховност на човечеството!

Отговорност е вече! Вашата отговорност тепърва се ражда. Моята мисъл е вие поне да изградите концепция, ако не целостта. За да може при срещата ви с безсмислието (в което се живее) да имате бронята, а в същото време и остротата на меча в словото си. Но мекият тон, с който трябва да илюстрирате нещата, е да не ви предвари страх от реакцията на безумието, което срещате в света – с оглед на вродена отговорност за Пътя на Мъдростта. Вие не само надскочихте планетата, а надскочихте и Мировото виждане! Каква ще бъде емблемата на една Змия, която вече не е проточена, а е захапала опашката си...

Така че тази будност, показана тук, е, за да си направите защитната ризница. А защитната ви ризница е тайната и силата на Учението – неговата голяма протяжност в хилядилетията, за която си заслужава човек да отдели една част от живота си в това велико служение. Това е, което трябва Школата да съзнае. Чакат ви живи огньове в живото ви тяло! То трябва да понесе и изнесе това служение.

В миналото първобитният човек е имал култура на безсмислието, която е в конфликт с еволюцията, който конфликт и съвремието има. Необходима е сега пробудност срещу другото безсмислие – социалната тъпота, което до такава степен се е натрапила, че това, което се иждивява сега (тази хубава старобългарска дума, т.е. "изразходва се"), и на мегданите наблюдавате... Едно време родените благородници имаха приличие да не говорят за пороците си в къщата. Сега всичките пороци стават площадна знайност. Азис – велик българин!? И това ако наричате култура!? А то официоз беше...

И ето голямата отговорност, ето вашата обреченост! Не искам да ви плаша, не смея и да ви го кажа, но това е голямата истина. Ще се опепелите, но ще сте оставили една жарава, в която човечеството щом стъпи за нещо ново, ще разбере, че докато като феникс не изгори, не може от пепелта си да направи вечност.

Вашата задача е много тежка, но ако това предварително ви подчертавам, вие в психозата за самосъхранение може да се освободите от онова, което ви носи бреме, тежест. Но тогава лекотата ви ще прави евтини летежи, както кокошката сравнена с лястовицата. Лястовицата къде ли е учена на архитектура, за да прави такава съвършена къща, че колкото и дъжд, и сняг да вали, няма да я стопи. Първото съображение е, че тя я прави под подслон. Едно птиче знае какво да направи, а човекът си строи къща, където има бурни ветрове и дъждове...

Вашата бъдна тревожност трябва да я трансформирате в отговорност, и то много тежка! И колкото повече осъзнавате дълбочината на Учението, толкова повече ще ви навестява отговорността... И, дай Боже, никой да не го сполети страхова психоза! С насилие и страх направиха българите помаци, т.е. с турска вяра, и виждате – никой не смее да се метаморфозира, да стане християнин. Най-принижената религия, но никой не смее... Психозата е нещо изумително страшно! Това е, което наложи чрез инквизицията си пък християнизиране. И затова стълбата на прогреса не върви. Не позволявайте страховата психоза в служението да отнеме или да опозори жертвата ви! Не ви плаша с бедите, не, просто ви чертая бъднините.

Националните водещи няма само да ходят, където ще ги нагостят нашите – няма да ядат те хляб, а ще отидат на други места да правят трапезата на Учението! Това вършеше Левски навремето, когато правеше идеология за бунт. Левски ядеше хляб и сол, но направи в цяла България двеста въстанически комитети.

Аз съзнавам много добре отговорността ви! И наистина пред националните водещи стои Голготският път. Стои! Той, макар и като старина, ще служи за безмерната жертва, но като бъднина ще внася идеята за Възкресение.

Възкресението е Учението! Никой не може да каже на кое място е възкръснал Христос...

 

Иван Бъчваров: Аз искам да помоля за едно съдействие с оглед разширяване на Учението извън националните граници...

Ваклуш Толев: Наистина трябва да се излиза с Учението или пък с отделни негови социални образци. Човек не може да не се смути от обстоятелството за яснота: Няма зло, има нееволюирало добро! Това, когато се подаде на човека, чиято йерархия в социалното поле е голяма и иска да прави обновяване – не може да не спре вниманието му. Не може. Както, уж случайно, американският професор Тик е открил нашето искане за защита правата на душата. Това ще бъде най-смутителният и най-будителският знаменател на бъдещето! Ето един човек, който се занимава със социологична обществена жертвеност – грижа за пострадалия във войната. Изведнъж в съзнанието му се събужда: "Ами той от какво страда – само от недоимък ли, или е осакатена душата му?" Той не иска ли мотивация защо тази душа в една война или в един бунт, или в нещо друго, е осакатена?!

Можете да си представите какво би било един човек от Организацията на обединените нации да постави този въпрос! Не е проблемът за сензацията, проблемът е за панацеята, която носи това искане, за Мировото лекарство! Панацеята – да защитим правата на душата! Разбира се, един ден това ще стане. Но колкото по-рано, толкова повече йерархията на една такава организация би подпомогнала потребите на ония, които още имат страх да променят гледищата си. Това съм го предложил преди 10 – 15 години и при мен не е имало смут да смутя другите. Както идеята, че чуждата вина не е наша невинност е смут към институтите, които имат за грижа на човека.

Вие от всеки афоризъм, който има социален характер, може да правите знамена и с тях да се ходи в чужбина. Но все пак тази страна – България, в поселниците си получава едно благоволение като изчистено верско и национално служение. (Ето как се обяснява и поведението на княз Борис I Покръстителя.)

Разбира се, новото, за което говорим сега, изглежда утопия. Но всяка утопия има дължината на потребната будност в човека. И колкото по-рано тази дължина се скъси и тази будност дойде, утопията ще става реалност. Още повече, че съпроводът за защита на утопията е колективната същност, за която и сътрудниците отгоре помагат на нови Духовни вълни.

Вече имате възможност да разпространявате Учението – то е оформено. Вярно е, че някои метафизични проблеми сега ги поднасям, но иначе неговата приложна стойност и вътрешна потреба са реалност. А тя какво е? Знанието – знаещият е повече от безгрешния дори! Това е предизвикателство, което ще смути вече овехтелите идеологии. Иначе църквата с двете ръце ще се кръсти за ново не вероизповедание, а храмово поведение. Но тези институти ще се сменят. Потребата от едно величие на древните школи на Платон, на Цицерон, ако щете на цезарите ще се върне, обаче ние ще му отрежем крилата. Защото Учението Път на Мъдростта е много стилно и солидно! И то не почива на сектанство. Вие не правите сектанство. Носители сте на нова Духовна вълна. Всичко имате, всичко! И затова, ако от един афоризъм можете да направите знаме и с него да отидете, сложете го!

Преценявайте обстановката и не си превръзвайте очите. Повелята на епохата: Нова Духовна вълна – тя ви зове! А не да правите сектанство, така както виждате, например, протестантите. Не се кръстят и не палят свещи, но всички пороци, които ги правят тези дето се кръстят и палят свещи, протестантите ги правят малко по-порочно. Опитаха се дори да станат въздържатели. Да, ама мотивът само да се опиташ да правиш човека въздържател без поведение вследствие на дългия Път не дава резулати. Нито в Германия, нито в Англия или Америка протестантите можаха да сградят нещо ново. Не се обременяват със свещи, икони и пр., но – с опостяване тайните на Учението. Ако човек може да си обясни една евхаристия в нейната дълбока същност, тя го възпитава вътре, а не в престорена външна елегантност... (Имаха англичаните един министър на външните работи – Идън[4], той беше знамение за елегантност, но и умът му сечеше...)

 

Йордан Епитропов: Учителят много пъти ни е казвал, че идеология се сменя лесно, но психология много трудно. Националните водещи какво ще правим с психологията?

Ваклуш Толев: Най-верният израз за това, което казвам сега: управляващите декларират, че са сменили идеологията си, убежденията си, но не са се освободили от психологията си! Разбира се, че психологията е най-натоварена, защото носи и миналите убеждения, а идеологиите са най-ненатоварените. Тя е като онова магаре с товара, което влязло във водата и като видяло, че солта се стопила, после, натоварено с вълна – отишло пак да се търкаля в реката. В психологията си носите прераждането. Следователно тотемът стои у вас. Как през стадиите на различните други религиозни съзнания сте изместили част от тотема, това е отделен въпрос. Защото е дошъл друг "тотем", например: многобожието, двубожието и пр., за да се стигне до религиите в модерното време (макар че в дадени континенти още има тотеми).

Не може да правиш бъдеще без да се освободиш от минало! И вие виждате сега една реалност на психологическа обремененост от идеология, която след няколко години няма да я имате, за да отработите поведение на будност в преценката.

Както виждате, обаче, и поколението не расте в школуване – поколението расте в потреби как да си напълни джобовете. Не в школуване. Психологията – много трудно тя може да се махне! Тотемът стои там – един голям дъб; там стои двубожието "добро и зло", натрапвано му от всички култури – и религиозни, и социални. А и зримостта – защото на всяко покушение се казва зло, а не развитие. Ето колко конфликти ще има и колко много трябва да освободите пък и своята психология, когато искате да направите трасиране Пътя на Мъдростта! Затова ще срещнете валяк, равняващ уж Пътя на бъдещето.

Но вътрешната зрялост, която Учението дава... Защото, колкото и сега лесно да се изрече един афоризъм, той постепенно, постепенно става пак тотем... Добре, ама този тотем е подвластен на еволюцията, той е подвластен. Значи след едно столетие преценката за този тотем може да бъде: музейна ценност. Както черешовото топче. Един ум е раждал израза на своя бунт – топчето. Ама като стреля първия път, ще се разпадне... Това няма значение. То е израз на един народ в ентусиазма му за борба – черешовото топче, което вече е музейна ценност.

Това трябва да разберете в себе си. Идеята за еволюцията много добре е показана – че след едно столетие черешовото топче е за музей. Така и известни ценности, които сега изграждате с една нова идеология или с едно ново събудено чувство за Път. Път! Великолепни примери има... И затова в служението се сложи нещо важно: без Себе си! Но като кажеш на човека "без Себе си", а пък той толкоз е ценен за Себе си...

 

Георги Кючуков: Вие казвате, че по време на беседите националните водещи трябва да осъзнаят не само приложението, но и мястото си...

Ваклуш Толев: Има една стара фраза, която гласи: "Веднъж тронът стои върху тиня, друг път тиня стои върху трона." Избирайте! Виждаш място – трон, корона, жезъл, но – тиня. Друг път – мъжественост, борбеност, светлина в Пътя на постижението, но пък тронът стои върху тиня. Това е великото съчетание, което Творецът е направил. Много лесно обаче тълпата казва за един държавен мъж с голяма корона, че това е тиня на трона. Но и тази тълпа носи Диханието на Твореца, т.е. носи отговорност.

Диханието на Твореца е в човека! И ние му дадохме наименование вече – не брат, сестра, не труженик, не борбен и т. н., а събожник. Тогава събожникът трябва да осъзнае ролята на Твореца. Значи човек трябва да изведе Бог от себе си, за да направи събожественото – Божията човечност с Човешката божественост.

Когато се осъществява Обединението на България, Фердинанд казва: Тридесет и една години работих за това величие и достойнство! Много хора, които са познавали Фердинанд, са говорили: "Той е проклетник!" Това не е вярно. Вярното е, че той наистина 31 години работи за Обединение и че неговият син тлението си положи за Обединена България!

Творецът е дал на своя син Дихание и той ще го изведе. А националният водещ е парламентьорът, посланикът, когото изпращате! Акредитивните писма му ги е дал Царят, т.е. Бог му е дал акредитивни писма да прави Себе си божество. Акредитивните! А с каква задача е тръгнал? Да прави йерархия на Духовните вълни и да създава културите на бъдещето. Духовна вълна... Един Моисей 40 дни чака на планината, за да дойде да донесе "око за око, зъб за зъб". Жестокост! Обаче, ако го сложиш във времето, ще кажеш: Да, независимо от жестокостта, остави религия.

Така са определяли поведението и на княз Борис Покръстителя – един човек, който погубва 52 болярски рода. Но още тогава оставаме в Европа, а сега си саморъкопляскат, че влезли в Европа. Значи – посланикът! Това е тайната. Ако не осъзнаете как да слушате Посланията, които ви правят посланици... Не е важно дали ще имате надписа: национален водещ. Важното е, че знаете, че сте служители без Себе си в името на това, че събожникът дойде. Трябва не онова, което тълпата носи като мисъл или чувство в преданост, а мисълта, индивидуализираната даденост. Вижте, Бог само на Адам дава Дихание. Значи индивидуализира личността, която ще предава. Следователно всеки поотделно трябва да се индивидуализира. И точно тук е тайната, че Мировата благодарност – Химнът на благодарността, индивидуализира и създава съдба! А съдбата е лично поведение, не чуждо!

Ако осъзнаете съдбата си на служение без Себе си, вие правите това, което казваме – национален водещ, т.е. носите писмата, които ви делегират за пълномощник на делото на Твореца!

 

Кръстьо Ламбев: Аз имам известни търсения в три направления: едното е наименованието "национален водещ"; другото е усъвършенстването на националните водещи; третото е чистотата на идеите, които поднасяме ние, националните водещи.

Ваклуш Толев: Поначало трябва да се каже защо са националните водещи.

Първом, трябва националното да се счита не за национализъм, а за защитност, в която се ражда едно Учение! Определено Учение трябва да намери не само утроба в даден народ или в дадена среда. Иисус Христос се ражда при евреите, защото идеята за единобожието не е можело да бъде потвърдена никъде другаде. Тогава по неволя Неговата защитна ръка е еврейската нация, макар че е под робство. Тя е под робство, подчинена е на римляните, ама римляните са безбройници в молитвите си и в боговете, макар че най-добре Го защитава самият Рим. След това нанася поражение над християнството с оглед пък да се роди Пътят...

Следователно – първо утробата. Тя не е била национална, в оня момент не може да се каже, че юдейството е националност. Защото няма държава, има само пълномощник. Но онова, което е извикало Христос там да се роди, е, както казах, нагледната еднобожническа религия. Това трябва да се разбере, а не да се прави национализъм. Фактът е, че Иисус не направи национализъм.

Второто – аурата на един народ, в който Учението отива. В онзи момент точно с този знак на еднобожничество евреите са най-добри и най-лесно Учението на Христос може да се възприеме от тези, които са там поселници. Това е същественото.

Фактически кармата, която довежда Иисус Христос при евреите, е подчинена на тези формули.

Затова националните водещи не са националисти в защита на нацията, а нацията е приела да даде защитa на една бъдеща Духовна вълна. Аргументи може да има колкото щете, но фактът си е факт. Иисус е трябвало да се роди там. Както виждате, Буда се ражда в Индия, а не в Африка. В Индия има идеи за карма и за прераждане (макар че стоят кръстом още).

Така трябва да се погледне и на националните водещи. В България безспорно става онова посланичество, което, разбира се, те облякоха в идея на Мъдростта. А в настоящото бъдеще трудно може да бъде спънато разпространението, защото България е в Европейската общност...

Другата теза, с която трябва да правим преценката – възможностите, с които разполага една нация, за да даде онова, което липсва в един континент. Както виждате, християнството се опита да влезе в Индия, опита се в Китай, в Африка, Азия и прочие – и все пак, те си останаха същите: едните в многобожието, другите в конфуцианството, третите в маймунджулъка още...

Значи трябва наистина да се направи преценка на стойностите, с които се отива някъде – за да бъдете под покровителство и там да осъществявате бъдна култура.

А усъвършенстването на водещите е проблем на дадености. Разбира се, не може да се върши това, което направи християнството. Но понеже там нямаха усъвършенствани носители на Христовото Учение, извикаха Петър, който си остана една амбициозна личност – да лови риби, защото е рибар. Тогава взеха Павел, който пък до смъртта си остана евреин. Сега обаче имате съвършено други разслоения и избистрената бъдност е, че Учението е дадено в цялост.

В Евангелията са съкратили годините, през които Христос е проповядвал – писали са три години. Вижте, за три години само песента на молитвата може да се научи... Вие сега нямате основание дори за дискусия, защото имате списание вече, а тогава са имали само слух, но половината от учениците са били "глухи"...

И знаете, че от храма Го изгониха, но Той какво направи – осмя смислеността на храма. Когато казва, че те дома на Отца Му са направили дом-вертеп – те играят роля на обидени, а Той взема бича и храмовите т. нар. търговци ги изгонва. Защо? Защото реформира, но властниците ги е страх от реформа. (Безспорно вас също ще ви гонят, а ако сега още мълчат – страх ги е от огледало.)

Сега възможността за усъвършенстване е налице, защото имате зали, в които се събирате. Потребата за усъвършенстването обаче до известна степен е лична. Не може само Школата да се чака, а да не се отвори поне една лекция, примерно за Пилат и Иисус. Казвам, че по-голям мъж в християнството няма от Пилат, защото той даде название, той рече: Ecce Homo! Фактически той озаглави християнството (и аз имам теми по този въпрос) с Ето Човека! Пилат получи внушение от жена си, която беше будница. Тя е, която го направи първенец; тя е, която му даде идеята за Ecce Homo. А сега вие имате всичко. И проблемът за усъвършенстване в Учението не е дълг на институция, нито мое внушение, а ваша потреба, то е личен път!

Така нацията дава утроба, а дали наистина България е най-потребната утроба на бъдещето... Може всеки да каже: "Проста България." Тази "проста" България никога не е имала митологии; тази "проста" България никога не е имала сатани и ангели. Вие разбирате ли кармата на България, че е много чиста! Как иначе ще ви кажа аз: Няма зло, има нееволюирало добро! Няма народ с по-чиста карма! Не е важно поведението сега на една част от поселниците – пъпленето им в националния бит на България; важното е, че ядрото на България е достойна утроба тук да се роди Мъдростта!

 

Марина Петрова: Виждаме на национално ниво, че Школата Път на Мъдростта има тенденция към едно социално отваряне – все повече хора идват на срещите ни на взаимност. Трябва ли да обръщаме внимание на тези хора – да навлизат?

Ваклуш Толев: Който трябва да си отиде, дайте му свободата да не пречи, че друг иска да остане! И научете се да определяте в съзнанието и приложението на другия има ли отговорност. Защото, когато поставяме въпроса: националното – то ражда отговорност. Макар че Пътят на всяко Духовно Учение е поне планетно, ако не Мирово, националността отговаря на потребата за отговорност! И затова има необходимост от националните знамения, необходимост, която прави отговорност. Когато дадете на прииждащите такава посланическа роля, те ви бранят. Но в никакъв случай, по силата на закона за прераждането, не може да ги търсите само тук, в България. (Какво да кажем за професор Тик, който дойде от Америка.)

Двадесет пъти обиколихме с отговорния редактор България. Ние дори не чертахме пътищата, а изпълнихме една повеля, която Небето праща! Има нужда от звезди, нощно време да дават път на пътника. Сега поведението на Децата на Деня е точно на пътници, и то в нощта, за да може да станат това, което се казва – на Деня. Тези звезди са им светили в Пътя, за да станат Деца на Деня! Трябва националният водещ – посланикът на Мъдростта, да отива с това призвание. Когато призванието на служение е обвързано със земното притегляне, безспорно той трябва да събуди достатъчно отговорности, да освободи Пътя на онзи, който е с малко по-голяма преданост на жертвата... Това е и кавгата между апостолите, които не са приемали Мария Магдалена. Затова Петър е продължил да я отрича и Евангелие няма от нея (няма и от други).

Смирението е култура, не добродетел! За да признаете на другия правото, че е бил в пирамидите на Египет за посвещение, трябва да сте надкрачили Платон. Платон отива и Питагор отива. Платон се "напръсква с парфюм", Питагор приема 12 години робство, след като е бил посветен, за да научи тайните и на онези учения, които сега ги споменаваме като култура на епохите. Питагор остава роб, а Платон се връща. Да, всички учат Платон, но окултните школи знаят величието на Питагор!

Безспорно, Школата и Децата на Деня трябва да свалят дрехата на роба. Защото след тези 12 години Питагор става Велик посветен и един от големите Учители, а Платон е оня философ, чиито знания забавляват малките умчета. Тези неща Децата на Деня трябва да ги знаят. Ние не можем да обидим онова, което малкият ум е оставил за гениално, не. Аз се възхищавам на оня японец, който потвърди една елементарна тайна, която са знаели всички посветени – че какво? Водата е астралният образ на Светлината! И когато прегледате книгите на Сътворението, навсякъде ще намерите вода (астрал) – без вода няма Сътворение!

Школата със своето Дихание създава духовния образ на Децата на Деня в Пътя! В Пътя на това, което има да вършите! Едно време имаше дараци, където вълната отиваха да я разчепкат, после ще я предат, след това ще я плетат... Мина времето на тези действия, техниката достигна неимоверности. Практичният ум намери повече пространство за удовлетворяване на приложното, отколкото спекулативният ум, който не можа да стигне висшите полета. Разбира се, някои имат интуиция и прозрение, но откровение никой не получи. Защото като четете Откровението, което Иоан дава... Макар че някои смесват Иоан с Мария Магдалена, защото Иисус говори за "любимия Ми ученик", т. е. за "любимата Ми". Ама тя била уличница! Уличница – да, може да е била, но умът `и не е бил уличен, прозренията `и не са били улични. Или, ако са били от улицата, тя прави Път! Това сте вие Децата, това трябва да разберете! Другото е това, което повторих – пъплене.

Първият дълг на Децата на Деня, за да направят национални школи, е: да изградят прозрение в усвояване тайните на Мъдростта, за да стабилизират убеждение, което прави жертва! Иначе правят констативност. Вие констатирате, че съществувате, но не можете от констатацията си да изведете концепция. Имате тревогата, интригите, дори страх да кажете "събожник"... Приятели – какво значи "приятели"? Че ви е приятен? Ама като отидете зад вратата, казвате: "Този е...". Но, ако кажете: "Този събожник е...", обиждате Себе си. Разбирате ли какво ви трябва? Аз се възхищавам, че Питагор, след посвещението му, 12 години остава в Египет роб. А египетският роб е в малко по-благоприятно състояние от римския, защото римският е гладиатор – "хляб и зрелища", а онзи изгражда пирамиди. Пирамиди, които още са живи, сфинксове, които са тайна, която чака да `и отворите устата.

Знаете ли на Лъвовия мост (в София) какъв момент е имало? Когато го предава скулптурът с всичкото му съвършенство, откриват, че лъвовете нямат езици. И той се самоубива. Открийте си езика, намерете си езика – за да проговорят пирамидите у вас! Изведете от водата светлина; питайте се защо водата е астралният образ на Светлината? Определено е в Откровението (в което доста глупости има), че няма да има слънце, няма да има звезди, сами ще си светите. Астралът ви ще бъде тази дреха вече! А сега влажната, калната дреха, може да я сваляте, но няма да си светите.

Искам жертвата ви да бъде осмислена; просто, душевният ви свят да расте! И затова в Откровението човекът е сложен като третото животно, а четвъртото, най-важното, е орелът! Защото на орела нищо няма да му пречи, когато е вече самосветило. Искам да се раздвижите, не само констативности и болки! Динамиката да е вътре у вас, а не в механиката. Толкова много открития са направени! И бъдете сигурни, че много спокойно ще отивате, където искате. Защото голямата тайна на онова, което механиката се опитва да прави, го имате вътре у вас, само че не сте го събудили. Разбира се, това не може да не ви създава тревога, но не може да не ви създава и грижа в другия, потребния момент – човекът бог в развитие!

Културите ще се сменят... Школата е посланикът, акредитивните писма са Учението! Това не значи, че пълната будност е налице, когато давате оценки, но готовността ви да знаете повече, радвам се, че не е спряла. Трябва обаче да се правят известни разлики между административните ви потреби и културната трапеза. Администрацията може да нареди столовете, макар че тя е също отговорна – кой на кой стол ще седне, но яденето трябва да бъде потребно за тези, които са на трапезата на Знанието! Радостно е, че никой не се похвали, че е преял от знания. Защо? Защото остава готовността да пожертвате повече усилия. Не говоря за време, тук често се говори за надскочено време. Това е, защото има ограничение. Ако няма ограничения в човека, той прескача времето!

Иска се обаче измерение, когато поднасяте ценности – да не се обременява асимилацията за ценности. Много често се казват големи неща, и то наистина като ценност, които, за съжаление, умората или неотворените клапи, или валенции на възможности не могат да приемат още. Това показва, че известни хора трябва да почетат малко повече. И аз не зная доколко хората ревностно следят списанието. Много лесно е извинението: "Купихме си списание." Но много е трудно да кажем, че от списанието всеки си е извадил от тези сто поне пет страници, които са физиономията на неговото служение в Учението. Тогава вече и пестеливостта на времето става реална възможност. Но когато има едно разточителство, то показва липсата на синтез в приемането или оценяването на Учението – липсата на синтез е свидетел.

Ценността се измерва с карати, а не с кантар! Това е голямата тайна на бъдещото Учение. Намерете си каратен писец, за да можете да се освободите от кантара на всекидневието! Растете! Колкото повече усвоявате, толкова по-цялостни ставате. Цялостност – и в приложност, и в усвояване!

Пожелавам ви бъднина, в която никой няма да ви върне смущенията на миналото!

 

27–31.07.2008 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел "Строител"

 

[1] Panem et circenses (лат.) – хляб и зрелища.

[2] Панепистемия (фр. Panépistème) – всенаука.

[3] Вж. Откровение 22:9.

[4] Антъни Идън, британски политик, министър-председател на Великобритания (1897-1977 ).

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993