Зареждам...
Тринадесети семинар. Откриване (3/2008)

Тринадесети семинар

Откриване

Учението на Мъдростта е Послание за бъднина!

Деца на Деня! Това е едно прозвище, което не искам да слиза от вашата мисъл в угода на лични достойнства и елементарни търсения, защото вие сте Пътят на бъдещето, Пътят на Мъдростта. Едно прозвище, което надкрачва хилядилетията, и аз затова се обръщам към вас и казвам: Деца на Деня, добре дошли!

Добре дошли на вашия Събор, на вашата реализирана воля в продължение на толкова години! На вашата осъществена будност за Знание, която именно Децата на Деня трябва да носят както на тази планета, така и там, където имат обиталища, извоювани от воля за достойно служение!

Бъдете благословени в своето предназначение! Изведете Вечния, Който е у вас, и правете своето служение, за което носите предназначение и търсена Голгота, осъществила победа над материята!

Аз от сърце ви се радвам! И затова бях казал още изначало: Радостта е усмивка на Мъдростта! Вътрешната усмивка, не хиленето, не показът, не това, което кара тези, които ги "сърбят краката", да отиват да играят! Радостта наистина е вътрешна усмивка, тя е Мъдрост. А Мъдростта е разлъка – да слезете с отминало величие от Олимп, за да минете през Голгота, да наследите едно царство, което се казва царство Небесно. Слизане и качване – приемане на това велико тайнство – царство Небесно. Свобода от подземния адес, който за съжаление се узакони отново в душевния път на човечеството; или от кръстомстоянието в Индия; или пък от онова, което може да намерите като нова религия без религиозност в лицето на болшевизацията на човешкото съзнание...

Не става въпрос какво ви е дало миналото – става въпрос как да се освободите от миналото, как да одухотворите материята, за да не бъдете жертва на покушенията на институти – било кръстоносни, било инквизиции, било мюсюлмански безумия...!

Учението Път на Мъдростта е Послание за бъднина! Затова, когато Посланията бяха вече дадени, казах на националните водещи: Съчетайте всеки от Лъчите, за които говорите, с някои или няколко от Посланията! И както виждате, ние изцяло сме свободни от онова, което ни е оставило миналото, независимо от неговите достойнства и пороци. Докато християнството не можа да се освободи от юдаизма, конфуцианството и будизмът също не се освободиха от митологиите си – вие сте свободни! Ето защо призовах: Служение без Себе си! За да можете, както дързостно казах, да извървите най-смело мостника между скалата на добродетелите и огньовете на светлината на Знанието!

Вие дадохте право на проницанието, на интуицията, на откровението, които мисълта ви донесе, за да можете да осъществите таблицата не на добродетелите, а на прозрението. Затова сменихме и християнската молитва, в която стоеше една пошлост, че Бог ви изкушава и ви избавя от злото. Значи, Той ви прави зло и ви изкушава с това зло, а след това ви освобождава от него... Не! Молитвата сега е не само ясна, а потребно-отговорна: целомъдрие в мисъл и тяло! За да можете да одухотворите и да правите единство, защото трябва да бъдете Съсътворители.

Ако вие не осъзнаете потребата на Съсътворителя, още ще качвате стълбите на добродетелите. А те са толкова порочни – още от най-древно време Библията е пълна с пороци. Не само пороци, които констатираме, а пороци, които реализираме. Порок е Бог да ви изкушава, за да ви избави от зло. Що за божество е тогава, щом може да изкушава?!

Ето това е, което ме радва – че вие присъствате. Това е, което ме осъществява – че вие правите усилие, за да се огледате в отходното огледало на живота – своя астрал, за да вземете главнята на мисленето.

  • С Огъня запалвате себежертвата си!

Честитя ви голямата ни радост и ви казвам: Добре дошли! На този Събор искам да ви видя осъществени в Пътя на Мъдростта!

Благодаря на всички, които под различна форма в ранга на своето служение се учат. Благодаря и на главния редактор за всичко, каквото като принос в книги и списания на Общество Път на Мъдростта е приложил – приложил е своята воля, осмислил е отговорността на бъдещето и има готовността да даде дан и светла звезда в Пътя на Знанието!

В старанието да спазят добродетелите хората забравят предназначението на мисленето. Трябва да се мисли, колкото и недобродетелно да е, защото мисълта ви дава, както казах, една осветена Голгота и едно царство Небесно, което носите в Себе си! Изведете го и го направете Път на ония, чиято планетна необходимост ви зове! На всички ви, във всичките ваши рангове – моята почит!

Бъдете благословени за Светлина и Път!

 

27.07.2008 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел "Строител"

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993