Зареждам...
5-ти Събор от II цикъл Събори. Откриване (3/2008)

5-ти Събор от II цикъл Събори

Откриване

Няма по-властно причастие от духовната пътнина!

Уважаеми дами и господа, скъпи Деца на Деня! Днес Обществото Път на Мъдростта има своя голям празник – Съборът "Химн на благодарността" в Учението Път на Мъдростта. И аз не мога да бъда неучастен във вашата дан да бъдете тук и в приноса на ония, които под различни форми, от всички български краища, са изпратили своите поздравления, а някои и от чужбина. Бъдете благословени в своята неизменност на служение, в което вашето предназначение ви извика! Благодаря на вашето присъствие и моля със съответната отговорност да осмислим жертвата си пред тази тайна – човекът бог в развитие. Честито празник на Децата на Деня!

 

Следват изпълнения на девическа хорова формация
"Евмолпея" и официална част.

 

Благодаря за присъствената жертвеност на диригентката и хористите да дадат своята песен в признание на тези, които са готови да се жертват! Разбира се, не мога да бъда равнодушен към това, което децата на Орфей изведоха в присъствие със своята напевност и благослов, със своето прославяне на това, което прави роднинството между Бог и човек. На тези хубави деца на Орфей се прекланям и благодаря!

Вярно е, че Орфей слезе в подземието, за да изведе Евридика – със своята песен, т.е. с това, което казвам: Химн на благодарността. Поиска свобода от адеса, но несполуката му попречи, защото той се поддаде на страха и се обърна, за да не загуби Евридика. Когато човек се обръща към миналото, той загубва Пътя! И това, което ме възхищава в Децата на Деня, е прощението им със своето минало и дързостта им със своето служение без Себе си!

Аз не мога да не благодаря на председателя на Обществото, който ви поднесе схемата, пътя и жизнеността на Обществото Път на Мъдростта, реализирано и свидетелствано както от вашето служение, така и от книжнината ни и от съответните наши присъствия – било и в интервютата, които съм дал в различните медийни органи; било и във филма, който е направил един от нашите представители...

Не мога да остана неучастен и в това, което някои от председателите на националната ни представителност засвидетелстваха със своята всеотдайност и констатация, че изливат струи от благодатния Дух на Учението Път на Мъдростта! Така че всеки със своята даденост и предназначеност свидетелства за Учението Път на Мъдростта.

Не мога да не бъда радостен в неизмерност за всички онези трудове, които са публикувани от главния редактор, за списание "Нур", което прави достояние и актуални проблеми в Пътя и Учението на Мъдростта.

В списанието има една студия върху смирението, което всички наричат добродетел. Аз – не! Не наричам смирението добродетел, а култура! Култура е да бъдете разпнат в идеята на смирението, където Иисус казва: Смирих се до смърт! То е култура, не добродетел! Нито в Учението на Правдата тази култура е била така категорично изявена в жертвеност, нито в последствие – в катедрите по етика или в институтите църкви, в които потребността за смирение прави признание, че има грешници. Не, човекът не е грешен, защото е ял плода на знанието!

И величието на Учението Път на Мъдростта е, че поставя бразда между скалата на добродетелите и огнището на светлината на Знанието. Ние разделяме тези дадености... Нито Олимп може да ни смути и да ни върне, нито гробниците в Египет, нито катедралите на съвремието, където още изповядат грешника в потреба за причастие. Няма по-властно причастие от духовната пътнина! Затова съм казал: не да имаш, а да бъдеш; не брат, а събожник! Ние поставихме пред Организацията на обединените нации искането за свобода на човешката душа от анатемата, на който и да е институт.[1] Защото светът има потреба за свобода от себе си. Тези детски играчки, с които човечеството хиляди години се занимава, са сменени с Учебника на Мъдростта – служение без Себе си!

Разбира се, Химнът на благодарността не можеше да бъде даден от учение на добродетели и затова в никоя свещена книга няма израз на благодарност към Сътворителя, а само страхопочитания и коленопреклонение. Там има нещо много ново, което човечеството ще научи. Тази идея ще открие една нова страница на бъднината на човека (не на бъдещето).

Наистина съм ви много благодарен за тази дан, която свидетелства Път! Неизмеримо е чувството ми на обич, но не мога да не я пожертвам в името на благодарността на това, което наричам Химн на бъднината.

  • Аз нямам страх, че се съмва!

И винаги ще приемам, че смирението е култура, а не добродетел. От сърце приемете дадената възможност, която може да проходи в моята признателност към вас.

Благодаря ви от сърце, Деца на Деня! Така както съм ви нарекъл! Да, това е безспорността – сами ще си светите! Дори в Откровението, дадено от Христос, е казана тази тайна. И Той не употреби проклятие нито върху змията, нито върху земята, и не призова потоп, да се освободи от нужния на Него човек!

Направете човека бог в развитие! Древността не е крила, че човекът е бог – институтите узурпираха Бога, за да оскърбят човека. Но добре, че винаги е имало формули, чрез които взаимно индивидът и множеството си благодарят.

Благодаря! Бъдете ми благословени в потребата ви за всеки ден!

 

26.07.2008 г., гр. Пловдив, Технически университет

 

[1] Вж. Правата на душата. Нур-Панорама, 2006, с.133-141.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993