Зареждам...
Представяне на списание Нур (14-годишнина) (1/2009)

Представяне на списание Нур

(14-годишнина)

Нур е едно сътворено божество!

Ваклуш: Скъпи Деца на Деня! Човечеството е отвръщало на Божествения дар, като е търсело собственото си откровение чрез Диханието на Отца. Затова то иззида едно Слово в гънките на пирамидите – Сфинксът, а вече достигна и едно друго олтарно моление, наречено човекът бог в развитие.

Честито ви големия празник! – Ден на списание „Нур“. Нур е едно сътворено божество! Радвам се, че то е потреба – към вашата Книга на Живота да прибавите листи!

Йордан Биков (актьор): Годишнината е условност, както благодатта е израз на отговорност, а самосъзнанието е плодоносие! Списание „Нур“ навърши вече 2 по 7, т.е. 14 години. Благодатта му говори за духовна зрялост, а приносът му като скрижала на Учението Път на Мъдростта е за събуденото съзнание човекът – бог.

Нур – като потир за причастие, не може без харизмата на свещените хляб и вино, т.е. Посланията.

Посланията чертаят Път; Списанието върши служение!

 

Звучи „Ода на радостта“ от Бетховен в изпълнение на пиано от Филип Маджаров

 

Ваклуш: „Ода на радостта“ – това е един Химн на посвещението! Радостта е израз на Мъдростта! Благодаря от сърце!

 

Кирил Коликов: Уважаеми Учителю! Скъпи гости, Деца на Деня и събожници! Добре дошли на това тържество, което е вече 14-то в историята на списание „Нур“ – 14-годишнина на списание „Нур“. Ние знаем тайната на седмùците – през седем години каква трансформация става с човека и, бих казал, със списание „Нур“ в неговите духовни полета.

Сега с Националната школа Път на Мъдростта ще представим някои конкретни идеи, изведени от списание „Нур“, свързани с характеристиката на Нур, т.е. идейните нишки, които в различните години са йерархирали и са изразявали самата същност на списанието и свързаните с него духовно-социални елементи: името Нур; потребата от Нур; Авторът на Нур; съслужителите в Нур; йерархията Деца на Деня; Учението Път на Мъдростта.

И така за името Нур като значение и същност.

 

Пламен Пеев: Нур като значение на думата е „светлина“ – „негаснеща, нетленна светлина“.

Нур като вибрационност е древна дума, носеща може би част от онзи взрив на сътворителните енергии в ден Един, когато Творецът е волеизразил, за да бъде светът: Fiat Lux! – Да бъде Светлина!

Нур в християнството е името на Небесния свещен огън, който в бдение се получава в полунощ на Възкресението от Христовия гроб. Затова тя е нетленна, но и негаснеща – не е материално светлеене на Възкръсналия.

Прометеевата светлина е светлината на знанието – на търсещия човек; Преображенската светлина е светлина на безсмъртието – изява на богочовека; Възкресенската светлина е Светлината на Божествеността! А Нур като светлина е Светлината от Битието на Мъдростта!

Така Нур като списание свидетелства за нови скрижали – лъчи от Космичния океан на Мъдростта, и за нова еманация на Светлината – Мъдростта е една приложена Светлина в живота. Следователно Тя е Път на Светлината. Затова е естествено, че списанието, което носи това име, представя един Път, една йерархия на Светлината, която е видимият образ на Огъня. Огънят е цялостен, но чрез вибрациите на Светлината се усвоява първичната му сила. Следователно Нур е Огнена сила! И мнозина молят за щедрост Небето в дара му на Светлина, но само Посветените имат дързостта да поискат Огън!

Миналото е Да бъде Светлина!, бъднината е Аз и Той! – като еманация на Светлината. Любовта е Светлина в живота, Мъдростта – Живот в Светлината, а Истината – сами да си светим! Защото човекът е материализирана светлина и ще ползва тази енергия, когато одухотвори материята. Както пише в Откровението: Няма да има слънце и луна... – ще си светим със светлината на Кундалини!

В този смисъл списание „Нур“ като светлина е Живот, светлина на Знанието. И още в неговия първи брой през 1993 година, в обръщението си към Читателя, Авторът казва: На добър Път, Светлина негаснеща...

 

Ваклуш: С особено чувство на признателност! Моите благодарности, че се започва по този начин, защото е необходимо да стоплите своята душевност на кладата на „Нур“!

 

Кирил Коликов: Чухме едно цялостно изложение за Нур като Светлина, за Нур като първичната Светлина – Fiat Lux! но вече в еволюция, в живот. И ние можем именно чрез Нур, чрез тази приложна Светлина, която йерархира в развитието, да се докоснем до първичната творческа Светлина.

Каква е потребата от Нур?

 

Марин Маринов: 13 са потребите от Нур, йерархирани в постъпателното движение към Божествеността, изцяло изведени от Авторското списание на г-н Ваклуш Толев.

Нур е потреба от белег на Мъдростта! Списание „Нур“ е автографът на Доктрината на Мъдростта – „Нур“ е олтарът на Пътя на Мъдростта.

Нур е потреба от просветление и прозрение! Когато противоречието е по-голямо от знанието, което човечеството има, тогава се ражда потребата да се търси просветление чрез прозрение.

Нур е потреба от воля на достойнството в служение за обожествяване! Нужни са нови коловози и това е да приложим една воля в служение без Себе си.

Нур е потреба за свобода от първородния грях! Нур сменя оборотите на душевната ни възможност – вложената позитивна сила в идеята няма зло, има нееволюирало добро освобождава от полярността.

Нур е потреба от Знание и Път за бъдещето! Едно знание, което не ни дава огледалност, е информация, а Знанието в списание „Нур“ е Път за свобода чрез Мъдростта.

Нур е потреба от йерархията на възможностите в духовното богатство! Във всяка страница на „Нур“ може да се намери опорност, във всеки ред на „Нур“ – динамика.

Нур е потреба всеки да намери своя еволюционен ритъм! Може да намерите тайната на своето възземане в светлината на „Нур“.

Нур е потреба за набогатяване на социалната трапеза, историческата пътека и националния дух! Като обща духовна еманация „Нур“ наплодява планетната цялост – „Нур“ е българската страница на Книгата на Живота.

Нур е потреба за разлом между скръб и съдба и единство между съдба и свобода! „Нур“ прави този разлом и единство в идеята, че страданието е събудена надмога за безсмъртие, а безсмъртието е идея за Свобода.

Нур е потреба за защита на душата! Една от най-потребните формули на предизвикателствата в Третото хилядолетие е идеята за защита правото на душата – от „анатема“ и от „враг“.

Нур е потреба да познаем Сътворителя, за да одухотворим материята! Чрез обезземяване и одухотворяване на материята човеците-богове ще докажат Вечния в Себе си!

Нур е потреба Човешката божественост да се срещне с Божията човечност! Може да се надкрачи гроба, като там се извърши Самокръщение – за да се направи среща между Човешката божественост и Божията човечност.

Нур е потреба да станем Съсътворители! Да бъдеш, а не да имаш – това иска „Нур“ – да осъществим един нов Миров човек, един нов Пантократор.

 

Ваклуш: Трудно е да се изразят чувствата ми на благодарност за това йерархиране в потребите от списание „Нур“. Наистина с направеното представяне се потвърждава, че „Нур“ е знамение. В същото време, когато се обърне страницата на социалната даденост, „Нур“ става знаме, знаме за Мировост!

 

Кирил Коликов: След като чухме и това изложение, наистина можем да осъзнаем до каква степен е бил беден, както казва Авторът, досега светът. И основният приоритет на списание „Нур“ е именно Божествеността.

Но безспорно „Нур“ е Авторско списание. Ние не можем да разграничим „Нур“ от Автора или Автора от „Нур“.

За Автора на Нур.

 

Глория Николова: Когато трябва да се говори за Автора, пристъпвам към тази задача с ясното съзнание, че на него не му е нужно нищо – нито величие, нито признание – то е заради тези, за които е дошъл. На Учителя не са потребни поклоненията, нито регистрираните други уважения, защото Той е дошъл не с цел, а със задача на служение. Или: Бях, за да ме няма; няма ме, защото Бях – Възкресението!

Следователно не Той има нужда от нашето признание, а ние имаме необходимост от Неговото присъствие. Присъствие къде? Вътре у нас. Учителят не е вън – Той е това, което в нас живее, Той е в нас и ние в Него. Ето защо Учителят трябва да бъде усетен, а не доказван! Това, което можем да Му дадем, е да Го живеем. Човек трябва Себе си да види чрез Учителя – Той е живият образ на нашата съдбовна обреченост.

Тогава с какво можем да започнем? С това, че е невъзможно необзорният обзор да бъде уловен. Не може ограниченото съзнание да определи неограниченото.

За Учителя, можем само да кажем: Той е Път, който иска неуморния; Той е тържество, за което се изисква достойнство; Той е победа – победа над довчерашния! Или това, което Христос рече: Ако не намразите себе си дори, не сте Мои!

Така че няма да търсим биография. Но и характеристика не можем да направим, защото самият Той казва: Никой не може да характеризира Учителя, единствената му характеристика, това е същност с Учението!

И в идеята на Тайната вечеря, Той казва: Списанието е моето жертвено тяло! Следователно Нур това е нашата мистична и сакрална съпричастност с Учителювата същност – с Учението.

Тук е вече мястото и ролята на учениците в битието на Учителя: Моята отговорност е вашата потреба; моят Път са Децата на Деня; моят живот е служението, за което съм казал – без Себе си! Такава безпощадност в жертвата е необходима...

Тази безпощадност в жертвата има и друго име: Дух и пламък е бил моят Път и мойто битие!

Всичко, което казахме дотук, е събрано в един само афоризъм на Мъдростта – така както една ръка само може да носи цялата планета: Всемирността е Неговото битие, Служението – Неговата реалност, последованието наше – Неговото потвърждение!

Така че няма да благодарим с думи. Не защото ни е учил, че благодарността не е най-добрият израз на признателност, а защото ни е научил, че на Учителя благодарност не е нужна – нашето съвършенство е нашата благодарност към него. И тогава онова, което днес, на този празник можем да му кажем, са думите на Христовите ученици към техния Учител: Учителю, при Теб има думи за Живот!

 

Ваклуш: С много благодарности за това огледало вълшебно, в което е даден моят образ. Аз бях казал: нека не крадем от Всемирната даденост, когато правим характеристики, но разбира се, човешко е щедростта да бъде израз на Неговото поведение.

Така че Децата на Деня, в тази прикана, която се направи, е видно, че сте свидетелствали досега за своето предназначение за служение. Затова идеята ми е била да се научите служението да бъде без Себе си. Защото не всякога е надживян човекът в потреба за гордост и измама.

Аз благодаря на всички, които сте имали знака на признанието!

 

Кирил Коликов: Освен всичко, което беше казано като един цялостен образ на Учителя както като принцип, така и като конкретност, това, което, според мен, е най-впечатляващото, е, че фактически идва един Учител, който за разлика от почти всички други учители не казва, че неговото Учение е всичкото знание, което може да се даде. Независимо от какъв ранг са, те твърдят, че са дали, така да се каже, всичкото съвършенство на Божествеността, чрез което човек може да достигне освобождение.

Идеята за развитие се крие и в конкретни идеи на Мъдростта, и в Доктрината за Духовните вълни, където се показа, че ще има и друга Духовна вълна – на Истината, а след нея и Духовна вълна на Свободата, т.е. ще има следващи Знания, следващи постижения за духовността на човечеството.

Разбира се, за да може един Учител или дори Бог Отец да свършат Своята работа, трябва да има съ-Сътворители, както е казано и в Библията. В този смисъл безспорно ще се говори и за съслужителите в Нур.

 

Йордан Епитропов: Защо Учителят е говорил за всички тези съслужители, за тези съработници, които по един или друг начин са дали приноса си към излизането на списанието?

Разбира се, това е форма на признателност за усилията, които те са положили. Бихме могли да кажем, че нашата работа е потвърждение на неговото присъствие тук. И не на последно място всички, които са оставили част от сърцето си, ума си и душата си в това списание, са дали един белег – как да се работи и занапред, защото Пътят ни е много дълъг...

Ще си позволя с това, което Учителят е казал, да характеризирам работата на редакционния съвет и на всички тези, които са сътрудничили. Думите на Учителя отделят няколко основни белега или характеристики.

Първият е жертвеният Път в служение без Себе си: Служителите на Мъдростта със своите умове, сърца и ръце преливат в кандилото на Всемирната мъдрост гориво, за да не угасне Знанието, и в жертвата си могат да представят списанието като Негаснеща светлина. Те, в усвояване на идеята служение без Себе си, дават на списанието Път, работят с денонощна неуморност, с основателни тревоги и изграждат образа и подобието му...

На второ място бих отбелязал идеята за удовлетвореността като знак на проницание: Тези, които работят в списанието, са не само самоотвержени, но и удовлетворени. А когато удовлетвореността им е знак на проницание, те имат йерархията да искат да вървят в идеята, че човекът е един бог в развитие...

Друг същностен белег на всички съработници е огнеността на ритъма: Хората от редакционния колектив играят върху една жива жарава – Словото, което съм дал, и то с ритмичността на тази жива жарава. И те като нестинари играят без да изгорят!

Един много странен аспект от работата на всички съработници е, че те носят дързостта на съ-Сътворители. Учителят казва: С неуморността, безсънието и дързостта, в звездни или беззвездни нощи, вие сте викали в мен вдъхновение, за да бъдат дадени известни идеи, които съставляват съдържанието на списание „Нур“. „Нур“ е дом, в който сме всички, които с предизвикателство или с дарение го раждаме и го работим!

И накрая ще отбележа думите на Учителя като благодарност към тези, които са работили за списанието, благодарността като отговорност: Моята благодарност е вашата отговорност! Успехът иска отговорност. Успехът е по-тревожен отколкото неуспешността, защото неуспешността може и с немарливост да отминете. Бъдете успешни, за да създавате тревога на творците...

 

Ваклуш: Себеобричането в отговорност в Пътя на служението е това, което ви напомни какво съм казвал. Тази наистина зримост в приложна отговорност е най-голямата ви награда във вашето поведение, защото това ви спомня бъдност. А към техния дълг чувството ми на благодарност е било изразявано и с личното ми присъствие (когато съм бил с тях), за да се направи списанието – това наистина е моята изключителна благодарност за жертва, която не може да бъде оприличена.

Аз благодаря на Редакцията с нейния, разбира се, цялостен екип, за да имате този вътрешен олтар от Книгата на Живота, която ще попълвате. А правото ви да поискате присъствие на една ваша мисъл дори, е достатъчно като сътрудничество. Не се чувствайте ощетени; цитирал съм Христос, относно това, което е най-същественото за една бъднина – че е поискал готовност, за да я даде. Това е логиката на Космоса в своята бранност, за да може поносимостта ви да приеме и отнесе онова, което бъднината ви открива. Така е дошла и голямата идея за Мъдрост – не само като отпращаме далече или освобождаваме своето съзнание от бивши богове. Благодаря ви!

 

Кирил Коликов: Когато се говори за Редакцията, в съзнанието на много събожници от Обществото, може би, отеква една малка група от хора, които работят върху списанието. Във всички случаи Редакцията представлява много голям кръг от съработници: като започнем от тези, които организират словата и беседите, преминем през записващите ги, след това идва архивирането, след което се преминава през различните други етапи на фактическа обработка, за да стигне Словото до това списание. Може да се каже, че Редакцията наистина е един много голям кръг от хора, които по различни линии, по различни начини, дори с отпечатване, финансиране и т. н., подпомагат да имаме тази скрижала в ръцете си.

Аз обаче искам да напомня нещо много особено, тъй като се говори за отговорността и за жертвата. Може би не всички знаят (макар че сме го казвали в различните години) генезиса на тази отговорност. След като беше решено от Автора и от определен колектив да бъде издадено списание „Нур“, то излезе на 21 декември 1992 година. Но какво се случи? В онези години в Обществото нямаше нито един човек с опит. И тогава беше възложено отпечатването на списанието да бъде извършено от външно лице... В края на краищата, без да се спирам на подробностите и перипетиите, то излезе като една тетрадчица с телбод. Авторът, когато го видя, безусловно отсече, че това не може да бъде списание „Нур“. И каза да бъде хвърлено, и да бъде преиздадено независимо от финансовия ни недоимък... След това излезе през 1993 година, февруари месец.

Разбира се, това може да изглежда само като акт просто на някакво действие, че не се е харесало. Този акт обаче отекна много дълбоко в съзнанието на хората, които работеха върху списанието, и остана и до днес. Поведение на една, бих казал, безкомпромисност относно списание „Нур“.

Така че стремежът на Редакцията, в целия `и колектив многоброен, това е безкомпромисността, защото самото Учение Път на Мъдростта е такава йерархия, че не може да се правят никакви компромиси с нея.

А сега оставям на вниманието ви представянето на йерархията Деца на Деня.

 

Кръстьо Ламбев: Децата на Деня и Обществото Път на Мъдростта са една нова духовна реалност в Пътя на човека. Децата на Деня – едно прозвище, което липсваше в йерархията на културите както в областта на вероизповеданията, така и в досегашните учения; извикани от потребата на Учението Път на Мъдростта, което вече дава Нова духовна култура на човечеството в Третото хилядолетие.

Децата на Деня не са апостоли, не са посветените в ковчега на Изида. Те няма да бранят нравствени таблици и добродетели!

Децата на Деня са взрив, те са Път! И то Път вътре в Себе си. Път, който им чертае бъднината, че трябва да изходят своите Голготи; че трябва да влязат в своя гроб; че трябва да одухотворят материята; да направят Възкресение и да станат единосъщни на своя Отец. Затова Децата на Деня са Мирова необходимост и историческо битие!

Мъдростта като Духовна вълна е майка на Децата на Деня и предостави тайната, че в своята еволюционна потреба човек е Богоосезаема необходимост. Тази отговорност носят Децата на Деня – да предоставят тайната чрез историческото си битие в Мъдростта, тайната, че Човешката божественост трябва да се срещне с Божията човечност.

И в този смисъл Децата на Деня съхраняват Мировото битие в лицето на всичко сътворено – с това, което носят от Учението. И тук е техният белег – събожник. Идеята събожник е будност и отговорност! Всеки човек е събожник, защото Неговото и твоето Дихание са едно и също.

Децата на Деня са тайната на бъдещето, те са клада на свободата на бъдещето! Защото тяхната жертва е да бъдат освободители в Пътя на човека. Те имат Знание вече, за да могат да внесат и идея за бъдна Истина, и идея за цялостната Свобода чрез Доктрината на Духовните вълни.

И така, във всяка страница, във всеки ред на списание „Нур“ можем да намерим характеристики и белези на Децата на Деня. Но да бъдеш вече не е само белег, то е цялост! А тяхната потреба, за да бъдат Деца на Деня, казва Учителят, е: Децата на Деня са приложна човечност и усвоена Божественост!

Децата на Деня са живата отговорност пред света – светът да получи това, което Мировата същност е дала: Учението Път на Мъдростта!

 

Ваклуш: Благодаря! Аз не зная по-дързостна ръка в това, което наричаме планетно присъствие, от това, което чух, че е било казано от моя страна за Децата на Деня и което си е позволило списание „Нур“! То е наистина дързостна ръка – като Деца на Деня да се освободите от всичко, което е живяно, да погребете Себе си, за да можете чрез възкресението си да утвърдите бъдност. Това посегателство върху „ценностите“ на цялата планета е и бъдната тайна на Истината и осъществената Божественост.

Не се страхувайте за признанието, което ще ви даде бъдното. Осъществете го!

 

Кирил Коликов: Много пъти съм си задавал въпроса: Каква е връзката между списанието и Обществото, кой кого породи – Обществото ли породи списанието, или списанието – Обществото? На практика Обществото Път на Мъдростта започна да се формира именно въз основа на това, че излезе списание „Нур“. Защото самото обслужване на всяка една такава периодика изисква определени структури: като редакция, разпространение, финансиране; като школи, в които да се изучава, и т. н. И в същото време без Обществото не може да има списание.

Също и йерархията Деца на Деня. Тази йерархия на служението фактически кой я роди? Родиха я Посланията на Планетния Логос. Но как, по какъв начин щяха да се разпространяват Посланията без списание „Нур“ – тези „писма-откровения“ да ги наречем?

Следователно във всички случаи може да се каже, че има една пряка взаимовръзка между Общество Път на Мъдростта, Деца на Деня и списание „Нур“. Но безспорно предназначението на списание „Нур“, същността на списание „Нур“ е Учението Път на Мъдростта!

 

Георги Кючуков: Бих искал да честитя Рождения ден на списание „Нур“, което в продължение на 14 години не само радва, но то учи, обучава и подготвя своите читатели за едно ново битие – битието на Учението Път на Мъдростта. Затова, ако стратегията на списание „Нур“ е свобода от минало, то тактиката му е Учението Път на Мъдростта. Едно Учение, което воюва за бъдеще, но което призова своите Деца на Деня да открият бъднината си в Книгата на Живота!

Ние казваме „списание“, но то всъщност е един учебник – учебник на служението; учебник за възрастни – не с биологична, а с духовна възраст. И от страниците на списание „Нур“ читателят може да научи как човек да стигне до Живота, вървейки по йерархията на Духовните вълни.

Безспорно, за да се стигне до Живота, се явява нуждата от Учение. Но няма Учение без Учител. И в Учението на Мъдростта Учителят остави Път и да даде тайната на Посланията на Планетния Логос. Посланията са хлябът на Мъдростта! Те хранят Учението и сътрудничат на този голям процес – от планетния човек да се изграждат богове!

Затова списание „Нур“ каза, че има една нова планетна социология: Няма зло, има нееволюирало добро! Това безспорно определя една нова нравствена таблица – събожникът. Тайната на Мъдростта е в това, че тя не е доктрина на очи, на сърце или на ум! Мъдростта е Доктрина на Духа, Доктрина на Мировото Съзнание. И всичко, което го има в списание „Нур“, го писа Мировото Съзнание! То даде Път, то отреди служение и каза, че човекът е същност, а не само изявяващ качества. Същност, която дава осъществяване и прави личността свещена. Освобождава ни от страха от смъртта и от идеята за грехопадението и очертава първия голям знак в Учението на Мъдростта – Знанието. Знанието като идея; Знанието, което носи свобода от минало, което изгражда прозрение и довежда човека до богочовека. Така с Учението Път на Мъдростта се постави една граница между Добродетел и Знание, което ще одухотворява материята, за да може тя да изрази Духа.

Учението Път на Мъдростта стана израз на естествената същност на човека, защото Мъдростта не се краде, както плода от Дървото на знанието. Мъдростта се живее, защото е вътре у нас, така както у нас е и новият олтар Книгата на Живота!

И безспорно всичко това наложи Мъдростта да направи една раздяла – раздяла с минали учения, култури, религии и доктрини. Но Учението на Мъдростта постави преценка на техните стойности, а не отричане. Преценка, че миналото не откри на човека идеята за Божествеността и този върхов момент в обожествяването на човека – идеята за сакралната революция с нейното голямо тайнство: Оставeте мъртвите да погребват своите мъртъвци!

Миналите култури не решиха и проблема с Пътя. Затова Учението на Мъдростта каза: Свобода от минало! Но то поиска отговорност и очерта следващата стъпка, а именно да се смени начинът на усвояване на света. Как? Чрез прозрение, като се върви по един нов Път, който е осветен от интуицията; Път, изведен от предназначението, в който няма страдание, има развитие! Един Път, в който полярностите вече няма да определят битието ни и няма да търсим спомен за човека, а ще живеем с една нова динамика. Защото битката за човека свърши! С Мъдростта започва една нова битка – за извеждане на вложения Бог в човека!

Така Учението на Мъдростта е нашето кръщелно свидетелство и ние, където и да отидем, нека се легитимираме с него!

 

Ваклуш: Трогателно е, когато с такъв финес е изнесена тайната на обобщението на Учението Път на Мъдростта! То е повече от мирозрение, то е мироглед, то е, както бях казал, бъднина! Аз благодаря, че с това експозе цялостно се даде образът на онова, което не може да бъде забравено! И този образ не е само огледален, той е зрима вътрешност. Това е списание „Нур“! И аз благодаря на всички, които с приложна неуморност дадоха щрихите на образа на списание „Нур“! Дори да се опитам да направя панорама на това, е твърде трудно.

На Децата на Деня е потребност, макар и отделна черта от „Нур“ да сложат в своята Човешка божественост, за която са определени като бъднина. Благодаря от сърце на всички ви за това, което направихте! Няма начин човек да забрави себе си, когато трябва да изпълни служение, но служението иска да го направите без Себе си. Културата е искала Себето, но Божествеността иска свобода от Себе си – защото човекът е още бог в развитие. За да не казвам оная мисъл, която също не е толкова обидна, но валидна: Планетните богове са лоши човеци! Но когато трябва да им признаем йерархията както в идеята на Духовните вълни, така и в прераждането или еволюцията, нашата осъдителност трябва да бъде към това, което се налага на обикновеното уж човечество, и да направим прощение с онова, от което не сме доволни, за да можем да се освободим от него.

Скъпи Деца, благодаря ви от сърце!

 

Кирил Коликов: Накрая просто искам да изкажа благодарност към организаторите на днешното тържество и към всички присъстващи! Защото този Ден има някаква магия... – усещаме я в момента като енергия... Цялата тази аурност даде една възможност ние наистина да се докоснем до същностните енергии на списание „Нур“. Нека тези енергии да се развиват и да растат у нас в следващите години. Благодаря ви!

Учителю! Една от най-важните характеристики на списание „Нур“ е неговата автентичност. Когато човечеството започна да изследва миналите свещени скрижали, се оказа, че много от тях са фалшифицирани. Следователно може да се каже, че това е най-важната характеристика и най-голямата благодат за Децата на Деня – а именно, че ние държим в ръцете си нещо, което по никакъв начин няма даже и нюанс на идейни неточности, камо ли да е променено и фалшифицирано.

Именно затова от Редакцията си позволихме да Ви надпишем този брой – настоящия 58-ми (а 5+8=13), със следния текст:

  • Уважаеми Учителю!
  • Честита 14-та годишнина на „Нур“!
  • С дълбока благодарност за
  • тази единствена в света
  • автентична свещена скрижала!
  •  
  • 13.02.2007 г.       От Редакцията

Заповядайте!

 

Ваклуш: Готовност е да приема Себе Си! Защото съм казал, че трябва да се подари Себето, за да правите Божественост. Вярно е, че това е 14-та година вече, откакто списанието излиза, и аз съм дал благослова си да продължава. Защото – пак ще повторя това, което Христос рече – Много неща имаше да кажа, но не сте готови! Няма идея за обида, скъпи Деца, има формула за непоносимост.

Не може при липсата на готовност да се понесе, да откриете великите тайни. Затова дори и един нагледен пример има – Пантократорството. В световната история има много пророци, така както ги е формулирала религията: малки пророци, големи пророци... Има какви ли не щете степени. Но само няколко души Пантократори! И то един от тях е Зевс. Разбира се, всички ще кажат, че Зевс не е реалност. Напротив! Зевс е жива реалност и си идва на планетата отвреме-навреме...

И това, което даде Митологията, е най-дълбокото знание... Макар че един от големите философи каза, че това е детска играчка... Детска играчка е неговата философия, защото е спекулация на ума, а не на откровението, не на прозрението! Защото елементарни неща не знаеха – че Кундалини, или Висшата духовна сила (която ние наричаме Дихание) е у нас. Но тя, когато се качва по, както казваме, „стълбицата“, тогава чак може да разбере човекът своето право на присъствие. И това право на присъствие е било точно да утвърдите Себе си. Но когато минете границата на Себе си, вие ставате Всемирност и Пантократор. Така е направил Зевс. Обаче Зевс се запази, когато баща му искаше да го изяде. Затова в йерархията на религиите след това Бащите правят синовете си Богове в своята собствена религия! В различни религии ще го видите – и в будизма, и в християнството, и другаде.

Така че тайната е човекът да утвърди Себе си, та след това да изведе Божеството. И именно тук Редакцията прави това – тя утвърждава Себе си, след като получава знание за собствената си божественост, с която дарява всички.

Аз зримо съм изживявал техните тревоги или тяхната приложност – наистина го правя. Неуморен е трудът. Вижте, благодарността не е хляб, нито е сънност, с която може да се удовлетворите. Но тя е подчертана тайна за дадена енергия, с която неуморността свидетелства, че имате 14 години списание „Нур“...

Това, което мога да ви пожелая, то е пак неуморност! Аз награди не раздавам. Награди раздава Всемирността, когато вашето съзнание, дори от това, което наричам планетно знание, се набогати с Мировото съзнание. Това е голямата награда – да влезете вътре, в тайните на казаното Слово.

Нур стана сътворено Слово! Както за пирамидите казах, че те са зидано Слово. Сега от тях има само атракции. Но когато сте иззидали не, а сте сътворили едно Слово в своята същност чрез Книгата на Живота, то няма да бъде атракция, а ще бъде усвоена и приложна Божественост. Благодаря ви от сърце!

Благодаря на всички, които малко или много са принесли за неуморния дар! Но онези, които ги ласкаят известни вътрешни щения за величие, поднасят собствената си награда на това, което се нарича олтара на миналото. В бъдеще Учението Път на Мъдростта ще освободи човека от ласкателство, за да не го задоволяват улиците. Затова в „Нур“ беше казано: Имате Път, а не улици! Вървете в Пътя! А това, което пожелах в последното Послание[1], беше пътникът да стане Път!

Мили приятели! Благодаря ви за това, което ви доведе тук! Благодаря ви за това, което направихте!

  • Списание „Нур“ ще бъде трапеза на бъдността!

А този, който е присъствал, когато се подрежда трапезата на Знанието – той има вековност. Радвам се на националните водещи, чиято отговорност се увеличи, защото показаха образ пред вас. Моля, отстоете го!

Скъпи Деца на Деня! Единственото нещо, което ми остава, това е да ви живея. Мисля, че още изначало съм казал – да ви живея като бъдност! А вашето служение, вашата пътека в Учението Път на Мъдростта ще има своето Небе, ще има и своята земя. Защото събожникът ще ви бъде утрешната отговорност. Изпълнете себеназначението си!

От сърце, от сърце ви благодаря за този хубав празник! Спомням си, че когато се празнуваха първите седем години, пак в Деня на списание „Нур“, бях награден с две хубави сълзи от две очи – окото на бъднината и окото на служението. А това е несвършекът на човешкото битие. Благодаря на онази избраница, която ми ги поднесе!

Благодаря ви! Бъдете благословени! На добър Път и на вярно служение!

Амин!

 

(Със съкращения)

 

18.02.2007 г., София, Дом на архитекта

 

[1] Послание на Планетния Логос за 2006 г. Нур 1/2006, с. 5.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993