Зареждам...
13 октомври – Ден на Децата на Деня Мировият Път (1/2009)

13 октомври – Ден на Децата на Деня

Мировият Път

Гол съм! – Аз и Той сме едно!

Скъпи Деца на Деня! Честит празник! Бях казал, че тържествата свършват, но тържествеността никога не трябва да свършва! Радостта ми за вашата всеотдайност също може да свърши, но дългът ми в служението без Себе си никога няма да свърши. А той е, който ви дава стълбата на вашата себезнайност.

Бъдете благословени с моята признателност, че сте надмогнали себе си, за да бъдете при Себе Си! Благодаря на вашето присъствие. Защото това е не стъпало, това е възземане с криле. Не е стъпало, на което вдигате крака си, нито асансьор, който ви качва на етаж, нито дори ако щете ракета, която ви изнася на нова планета – защото вие имате достатъчно вътрешна потреба да победите.

Човекът е повече от себе си – той е бог в развитие! Обидно е, обаче, ако този бог бъде принижен, като някой се опитва да му оскубе крилете. Разбира се, че при човека силата идва отвън, докато още не е осветен бог, но в човека бог в развитие силата идва отвътре. Тя е Знанието, което Учението Път на Мъдростта дава. Така че ние правим прелом!

Наистина дълъг път изходи Обществото Път на Мъдростта в своето легитимиране не само в планетата, където безспорно оценките отминават, тъй като астралната река отмива бреговете на устойчивостта на планетната еволюция. Затова постепенно с това, което ви поднасях, дойде и времето, след „Химна на Благодарността“, на темата „Мировият Път“, което е надкрачване на реката Лета. Наистина трябва да я надкрачите, да надкрачите всички богове, на които човекът дава поданство, защото само човекът е, който осъзнава Бог! Особено след „Химна на Благодарността“, чийто подтекст е, че човекът не е даденост, а достижимост! Това може да ви разколебае в идеята за вярата, но огледалото на Знанието ще го потвърди. Ще го потвърди дори само с една фраза, с този тезис: Гол съм! Една констатация на Адам, която е безспорна. И Сътворителят го праща да се обработва...

Следователно много е съществено това надграждане, както казах, на Учението Път на Мъдростта. И нито Олимп, нито които и да са изповеди на минали култури не могат да догонят Пътя на Мъдростта по силата на това, което нарекох Духовни вълни.

  • Човекът дава поданство на боговете,
    а Бог дава Път на човека!

Виждате – взаимно отричане за взаимна признателност. Защото досега нито един дъб, който е бил тотемно божество, освен наесен да му капят листата, друго нищо не може да прави. И тогава не е нелогично да освободиш дъба да ти е бог, за да си направиш друг бог. Голямата грешка на религиозните институти е, че запечатват в статика Сътворението и човека. Не може Човешката божественост да не отрече дъба като божество, на което човекът е дължал поклонение и е ходил да прави метани. А този дъб не може пък да не се оплаче, че е останал без поклонник. Така те взаимно се отричат и благодарение на това отричане идва следващото стъпало, по силата на това, което ние наричаме йерархия на Духовните вълни.

Точно това ме учудва – защо религиите не приемат възможността за раждането на нови религии, след като очите на историята са записали идването им! Отричането не значи, че човекът не е благодарен. Но да го задържаш завинаги?! Това е голяма грешка, демонстрирана и в митологиите – Кронос си яде децата. Но сина му Зевс майка му го скрива... Когато Природата е родила някого, той, ще не ще, ще отрече баща си. Така че и дъбът няма право да се сърди, нито Кронос, още по-малко пък Зевс има право да се сърди на бъдещето, когато се създава двубожие, единобожие...

Всяко нещо има своя дълбок смисъл. Особено Митологията, тя е много богата – от една стихия да се направи бог! Логично ли е било? Безспорно, защото, когато правиш бог на водата, след това този бог-вода влиза в теб. Ето какво богатство се внася! Осмисляне на част от онова – с какво и как да сътворяваш. Оттук идва светостта на плътта също. И когато я пратиш в гроба, тя оставя там своите вибрации. Дори когато копаеш земята, също `и даваш свои вибрации. Вижте колко е цялостно! Тогава пантеизмът е имало смисъл да бъде изповядван. Нищо не е било вредно – само степента на възприемането създава поклона или отрицанието. Богатства... Наистина, толкова много богатства има в Митологията! Тя ви дава секретността човек-богове, всъщност човек-Абсолют, защото боговете са преходност.

Така че човекът дава поданство на боговете, а Бог дава Път на човека! И Мировият Път наистина е да надкрачите реката Лета, за да може да представите вече посочения Път на Мъдростта.

  • Човекът не е даденост, той е постижимост!

В тази постижимост кои са енергиите? Не е само на подобието. Защото какво чертае този голям Миров Път? Една йерархия, която не служи на статуса – йерархия, която не отрича динамиката. Този Път, който Бог е дал, има три същности: обучение, посвещение, харизма.

Първата същност е обучението. Идеята за обучение – това е еволюцията. А тя е придружена от 7 Лъча, за които дадохме и определението им, и ликовия астрален образ, в който, когато махнете амалгамата на астрала, ще остане голямата идея на прозрението и еволюцията ще ви освободи от белега на земното притегляне.

Втората същност е посвещението. Пътят безспорно минава и през планетните олимпийски върхове. Затова след обучението идва посвещението. Какво е посвещението – олтарът на тайнствата. То надкрачва еволюцията, макар и стадиите да не са освободили още човека. Посвещението има своите личности, своите дори Богове – това са белязаните Учители в хилядилетията.

И третата същност е харизмата. Харизмата вече е поносимостта с оглед измеренията, за които човек се подготвя. Харизмата не е ясновидство. Ск`алата на харизмата няма нищо общо с даденостите, които сега човечеството в своите окултни знания квалифицира като неизбежно дарение. Не! Тя не е дарение, а последица от обучението и от възможността на посвещението. Харизмата е от Змията Кундалини, която вече е с освободена глава да събужда своите центрове. Затова Змията не е захапала опашката си в Триъгълника на Мъдростта.

Всичкото това е дадено пред прага на Мировата излъчка на Божията човечност, изразена с Човешката божественост. Защото имате Сътворител, а не само: Да произведе – да произведе земята, водата...[1]

  • Сътворението носи енергията на Абсолюта!

Идеята за сътворението на човека е пластът, от който започва Мировата култура, а не само планетното развитие! Мировата култура се храни от плътта на планетата, но тя надкрачва обсега на измеренията на окомерието!

Казано е в древността: боговете умират. Защо? Защото имаха етерни двойници, които бяха произведени. И Иисус (вземете примера), т.е. човекът също умря. Обаче какво стана? Понеже беше сътворен Той стана Христос и възкръсна. Не е важно дали някой приема, или дали вярва в превъплътяването. Това е, както се казва, „чесане на езиците“ в пространството на невежеството. Ако знаете колко много невежество е минало през съзнанието на човека в еволюцията, т.е. в обучението!

Цялата световна философия не приема закона за прераждането или по-скоро не го включва в доктрините си, защото в края на краищата той е даденост. Ако го включат, тогава ще трябва да го преценяват. А щом не са го включили, те не го приемат като оценка на концепциите си. И Платон е велик, и Кант е велик, и Хегел е велик, но доктрините им нямат стойност, когато им сложиш знаменателя прераждане. Отделен е въпросът и за кармата, която безспорно влиза в закона на прераждането, защото носи повелята на идването пък. Затова техните концепции имат стойност само като халюцинация в живота на човека, а не като повеление, което се разгръща. Повеление е, че имаш прераждане и карма. Белезите на съдбата върху ръката какво са? Те затуй изчезват при смърт – защото са предмет на прераждането ти. Дадеността ти е предмет на прераждането! Затова смъртта е необходимост, защото тя храни закона за прераждането. И то не е смърт – хората още умират. Те не знаят да правят смърт. И колко добре е казано в Библията: О, смърт, къде е жилото ти?[2] Хората я считат за беда, а тя е услугата да правите прераждането.

Така че в световните концепции липсва законът за прераждането. Законът за еволюцията е приет – без него не могат. И той дава пътя на обучението. Но посвещението?! Да не говорим за благодатта. Затова и тази потреба от Химна на Благодарността[3] липсва, понеже планетното знание се е лишило от прераждането.

А фатумът е частица от вашата тъжна радост. Защото обикновено като има злощастие човекът казва, че е оскърбен от съдбата. Няма оскърбление, няма и съдба, която ви оскърбява. Има път, който сте ходили и на който достиженията не ви удовлетворяват. Затова пък има и Духовни вълни – 7 Духовни вълни! Вижте колко комбинативна трябва да бъде целостта, за да може да се освободи човекът от статиката. Защото, въпреки че една Индия с хилядилетия изповядва прераждането, още стоят само кръстом. Това е другата страна на липсата на еволюционна подвижност, еволюция, която от низините да ви качва до върховете. И наистина бихте се надсмели над невежеството, когато прозрението или посветеността ви освобождава. Да не говорим, че харизмата пък ви задължава. Тя е неизбежна, когато сте готови. Разбира се, има страх, който е основание на вибрациите на астрала в еволюцията. Но без това не може, защото е съхранение на плътта. На плътта, която трябва да одухотворим и после да я пръснем.

Динамиката не може да бъде отречена, а пък статиката не може да не бъде отречена! Отричането не е нихилиране. Вие не може да нихилирате човека като даденост. Той е сътворен, ама след като преди това е имало: Да произведе...

Сътворението на човека е личностен акт, а да произведе е право, или привилегия на сътворения свят вече. В Битие гл.1 пише (макар че има някои пропуски в Библията от страна на Моисей относно този проблем), че Бог в разделение сътворява Небето и Земята. И сътвореното в началото, т.е. вече наличното, носи дълг като цялостно битие – битие на Небе и Земя. Следователно, когато искате да сътворявате, трябва да съедините тези две неща. От Небето е енергията, която като ниспослание слиза надолу, стига до всичко това, което е вода, земя и пр., и те вече носят дълг, заедно с астралната даденост, да произведат. Така да сътворим – и то човека! – е слизащата Духовност до плътта и е поканване тя да произведе...

В Сътворението винаги има налична вода. За водата уж откриха нейни реакции, но не могат още да кажат, че е астралният образ на Светлината, т.е. на Fiat Lux! Именно когато Сътворителят казва Да бъде Светлина!, създава дълга на планетата, която трябва да произвежда. И вече дълг и воля правят човек. Дългът връща, защото човек не може да бъде сътворен без астрала – по-надолу е плътта, т.е. пръстта.

Следователно първичните елементи, които инволюционно са слезли, влизат в състава на сътворения човек. Сътворена е фигурата, но човек е създен, след като в нея се извърши онзи акт – Диханието! Без Дихание не може да имате човек. Менталът го има, астралът го има, плътта я има – всички те вече изграждат постепенно телата на човека, докато се дойде до онова, което Диханието му дава, т.е. личността. То пренася Кундалини, т.е. Силата – Духовната сила.

И когато казвам фразата одухотворете материята, какво искам? Тази Духовна сила, или това Дихание да го върнете в материята, която ви е съставяла, за да се одухотвори. Тогава може да се прави и възкресение. Човек винаги може да възкръсва, когато направи от Диханието си живот. А във всички времена какво имат досега – присъствие само на сътвореното. Нямат живот, имат вегетация. Но понеже човекът може да осенява сътвореното с духовните си полета, прави развитие. Значи можем съзнателно да правим развитие и от развитието си да стигнем до Живота. Всички казват: „живея“ – ама окачествяват, че живеят като говеда. Да живееш в Отца наистина е нещо съвършено друго – това е да съзнаваш живота си!

На сътворения Адам му се предлага таблица, таблица на морала с всичките нейни изисквания. Но таблицата не помага, ако този Адам не беше ял плода на знанието. Следователно ето ви полето на ума (знание, чиято зрялост стига до полето на интуицията). И това дърво, което е насадено там – Дървото на познанието, носи проницанието на искането. Защото иначе с какво предназначение е насадено!? И както казвам: нашите мисли, нашите чувства, нашата плът, която пращаме в гроба, всичко това е живо. Плътта носи нашите щения и след своя разпад услужва цялата планетна плът. Докато Възкресението ви освобождава не само от тление – освобождава ви от заземяване, вие влизате в Причинния свят.

Всичко у нас, с което сме се облекли и наричаме съдба, след Възкресението го няма. Сваляме дрехата на своята битиейност в планетата. От гол съм, през слизам, обличам се, правя планетно живеене – до възкръсвам, т.е. свалям дрехата. Фигурно е казано, че в момента на Разпятието, завесата на храма се разкъсва – връхната дреха съдба, карма се разкъсва. И тогава няма прикрит олтар – в храма олтарът е вече открит, открито е Диханието в човека.

За да може да направите Възкресение, трябва да влезете в Причинния свят, т.е. да владеете Кундалини. Но когато Кундалини събуди в някого първи, втори център..., той вече се счита за всеможещ. А то е още онова, което, както се казва „баба знае да бае“. Всички баби навремето баеха, бяха и акушерки. Бабата пипа раждане. Но едно е да пипаш раждане, друго е да раждаш. Това е, което човекът трябва да прави – раждане: духовно, културно и материално. Именно пълномощието да каже: да произведе... Ето защо човекът прави едно дърво тотем. Защото е пълно с енергии. Ама не само растителни – да ти даде плод. Когато вземаш плода на дървото, то е благодарно – дало е енергия, която човекът му връща във формата „Колко са хубави тези плодове!“. Така Адам, който носи Диханието, върви пътя на еволюцията.

Затова Иисус бе одухотворен от Христос. Идея за помазаничество, или посвещение – това е пътят на служителя в битката на човека-бог. А човекът, който изповядва религии, много пристрастно води битка повече за трон, отколкото за олтар. Религиите имат тази грешка – и още продължава искането им за власт. (Поради това се създаде папска държава.) Но понеже не им позволиха да имат трон, те в олтара сложиха тайнства, за да имат господство, което тронът позволява на цезарите, несъзнавайки отговорността на еволюиращия човек-бог. Ето защо понякога някои от тези Лъчи, които съпровождат планетната еволюция, им удрят плесници.

Неслучайно Пилат съм нарекъл мъдрец. Защото той рече: Ето Човека![4] – Ecce Homo! Дотогава не сочеха човека, имаха само същество. Ecce Homo! – а всички считат Пилат за разбойник, за убиец... Ако не ви приковат, не бихте обвинили никого, но не бихте направили възкресение! Благодарете на този, който иска да ви прикове. Тогава бихте могли да смените и нравствената таблица. Не само с това, което рече Иисус: „Обичайте враговете си!“[5] Това е вътрешно противоречие. Да обичаш врага си също е насилие, само че тук насилието е върху себе си. Но да изведеш не брат си, не сестра си, а събожника си – това е единство. И добре е казано в християнството – Единосъщие.

  • Събожник е себесъзнание, че изграждаш Бога в себе си и че в даден момент Той ще се Себеиска!

Това е жертвата, която трябва да изграждат олтарите. А тронът, т.е. цезарят, е отговорникът за онова, което наричаме „живот“. Жрецът обяснява, но цезарят е отговорен за живота. Затова религиите имат дълъг път, а властниците – преходно величие. И виждате колко тънка еволюционна разлика се получава между властта в лицето на Пилат и юдаизма в лицето на Ирод. Кой е доминантата? Безспорно цезарят, т.е. Пилат. Но кой е, който прави внушенията за изстъпленията, че има един богохулник? Еврейската религия. И тя създава облика на бъдещото християнство...

Почти всички религиозни учения са минали в камуфлаж. Християнството е боядисано еврейство – и то обидно боядисано! Защото тезата на еврейството е отмъщението, което и като социална доктрина са го прилагали, макар че тогава са били под римско робство. Христос още на место ги опровергава – казано ви е: „око за око, зъб за зъб!“... Аз пък ви казвам: обичайте врага си!

Така че Пилат е не само гениален – той е мъдър! Ето Човека! – рече този човек и нарече Иисус Христос Цар. А всички казват, че си бил умил ръцете. Да, той показа, че не може да приеме насилието, а не че бяга от отговорности. И ако знаете историята му – Пилат е отхвърлен след това от Римската империя.

Това е най-големият ми страх – как могат да бъдат изопачени големите тайни, големите истини. Не е въпросът, че изопачаването създава ересите. Защото ерес винаги може да се породи, когато има проницание по-голямо от това, което е дадено. И понеже Учението на Христос е, бих казал, омаскарено от юдаизма и от посредствеността на апостолите му, ересите ще се явяват.

Още в началото апостол Петър се противопоставя на Мария Магдалена (или на Иоан) и тази съпоставка създава разделяне още тогава. Апостолското начало е разделено. И опорочено! Евтината слава, която е търсел Петър, и Христос му казва: „Махни се от Мене, сатана!“[6], има линия в християнството. Макар че тогава се работи върху ценностите на добродетелите с основна тенденция да се премахне завистта, нито един не го е направил.

Сега вече имате Мъдростта! Не променяме само юдаизма, сега сменяме цялата таблица на добродетелите. Вие сменяте олтара си! Той не е вън от вас – той е вътре у вас. И вие трябва да махнете Себе си, за да имате Себе Си!

Апостол Петър, освен големите му грешки, има един особен момент на събудена отговорност – че иска да го разпнат с главата надолу като израз на признанието му, защото Христос е разпнат с главата нагоре. С това обаче прави втора грешка и се преражда в Ленин, който отрича пък християнството... Една от големите социални престъпности на човечеството.

Така че опазете си главите нагоре, за да не правите повторни грешки, ако сега си позволявате да правите грешки. Защото социалната му грешка е още по-тежка. Макар че само религиите имат хилядилетен живот, а социалните идеологии през столетие си отиват. И цезарството си отиде, и градовете-държави си отидоха, и монархиите си отиват, и републиките ще си отидат... Виждате, на вас е повелено най-малкото планетна отговорност. Не още Мирова, но планетна!

Учението Път на Мъдростта не е морална таблица. То не е нито повелено, нито изборно – то е сътворително! Учението не е нито идеализъм, нито материализъм. В Мъдростта поданство няма – има еволюция, има идея за Духовни вълни. А всяка от тях е едно достижение.

Във всички други класации на човешката йерархия на знание има поданство, но в Мъдростта няма! Защото тя излиза от главата, не излиза от утробата, заради която безспорно сте подчинени на плътта. Това е величието на Атина Палада. И може ли да я забрави някой; може ли да кажем, че тези богове, на които човекът е давал поданство, са мъртви? Не. Те дори като картина в човешката памет не са мъртви, а камо ли пък богинята на мъдростта, която е вашата духовна страница в личен и социален път.

  • Учението Път на Мъдростта е Миров Път в одухотворяващата се планетна плът!

Одухотворяваща се планетна плът... И виждате колко отговорно човек трябва да прави това, когато се съзнае на прага, след който трябва да мине в Пътя на Мъдростта. Не можем да се сърдим на плътта, от която е направен човекът в неговата йерархическа стълба до Аз и Той сме едно! Ако не сме едно, нямаше да отиде Иисус на пригвоздяване. Идеята да бъде пригвозден е да даде Любовта, с която се приключва стълбата на моралните ценности.

След моралния статут, Мъдростта осенява нравствените правила и постепенно се освобождава от тях. Защото идеята, че няма зло, а има нееволюирало добро, е бомбардиране на стената на морала. Тъй като преценката, която Знанието може да даде на моралните стойности, вече ги обезсмисля, даже показва, че понякога твърде глупави неща са включвани в моралните таблици...

Податките на метафизичността от Причинния вече свят почват да обезсмислят някои от нещата, които се считат за ценности. Освобождавате се постепенно в тази голяма идея – свобода от Себе си. Вие се гледате в моралното огледало: „Колко съм съвършен...“; а когато го сложите в Причинния свят, трябва да се надсмеете над Себе си, за да останете Себе Си. Защото Кундалини не ви е оставяла никога – тя ви е чакала, хапела ви е отвреме навреме... Клетката човек и Силата Кундалини в човека са две различни неща, макар и да правят единство. Затова виждате какви пречки са изпречени пред Знанието – Знанието, но на клетката, а не на Силата.

Синовете, които бащите-богове си ги ядяха, станаха обаче богове. Вижте колко реално образно е казано, че човекът е бог в развитие – ядяха си ги, за да не им вземат престола, но все пак бяха ги тъкали от нишката на собственото си духовно цяло. А духовното цяло е Диханието. Защото душата е услуга на планетата, но тя не е Мировият Път. Тя е, с която се умира, за да има възкресение. Но в Мировия Път няма възкресение. Духът няма нужда да възкръсва; Той е, който може да владее материята – да я събира и да я пръска.

Там, в Мировия Път, вие наистина сте Деца на Деня. Защо казвам Деца на Деня? Защото в Откровението е дадено, че няма да има нощ, че човекът няма да има друга светлина освен Себе Си. Идеята за липсата на нощ ме е накарала да кажа, че сте Деца на Деня. Ще си светите сами, по най-простата истина, че астралът е светлина. А водата е образ на астрала. Тя е видима и без амалгама се оглеждаме в това огледало вода. И когато физическата субстанция и етерният двойник са одухотворени, няма да ви пречат сами да си светите. Това е най-великата тайна, която човекът можеше да има – че може да се обожестви. Затова Хермес рече: Боговете са безсмъртни човеци, а човеците са смъртни богове! Затова Пилат рече: Ecce Homo!

Човекът има нужда от Бог като тенденция за съвършенство, а Бог пък има нужда от свидетел, който да му прави признание чрез жертви. И затова в религиите вие ще видите как човекът отива да поднесе сина си в жертва на Бога. Виждате ли какъв егоцентризъм – той (Авраам) вече не яде синовете си (както е правил Кронос), а ги принася на своя Бог. Така търси Бога вън от себе си. Но Бог иска Себе Си от човека, защото е вътре в него, а човекът отива да му поднесе сина си като жертва. Какво тогава му казва Бог? Не! Твоята признателност за Моята Божия човечност ти я изрази в Човешката си божественост чрез жертва. Значи човешката потреба от Бог Бог я спря. Бог прави искане за Себе Си – да се изведе от човека. Именно това е служението без Себе си!

Разбирам тревогата на някои от Децата на Деня да правят жертва да останат без Себе си. Защото огледалото на всекидневието още стои пред тях. Когато се дойде в битката да служиш без Себе си, тогава си Себе Си! Тази разкъсана завеса, тази свалена дреха – най-трудното е именно това себично себе си. А когато го загубите, тогава вече сте! Без Себе си вие не оставате без Себе Си. Влизате в Единство с Онова, наречено Нищото, от Което е всичко. Егоцентризмът отстъпва место...

Иначе егоцентризмът в еволюцията е много потребен, но до стадия на великото посвещение. Затова вие трябва да се жертвате, за да може да получите благоволението на Духовното кръщение. Чак когато сте загубили Себе си, идва харизмата, за да дадете всичко в Мировия Път, одухотворявайки плътта планетна.

Харизмата позволи на Посветения да каже Аз и Отец едно сме! и да даде Път. Път, който е не вече съществуване, а Живот, т.е. не огледалото на астрала като планетно причастие, а загубеното Себе в Мировото Съзнание!

В този смисъл ще ви кажа, че на входните двери на Мировия Път има една надсловност.

  • На прага на Мировия Път на левия стълб пише Гол съм!, т.е. Пътят като съдбовна нужда, а на десния – Аз и Той сме едно!, т.е. Пътят като живяно човечество и осъществена Божественост!

Значи, първом трябва да се осъзнаете за голотата си. Виждате ли колко същностно е конфликтното поведение на Адам с Бога?! Бог не е ли знаел къде е Адам? Или Адам трябва да научи – като слезе долу да се обработва – да се облече! В какво? В еволюцията. И съдбата е белегът, който Адам иска с Гол съм! Гол съм! – защото той не е имал съдба още; Гол съм! – защото той е огледалният образ на Бога, само че в развитие.

Странното там е, че Бог го търси – Той не знае ли, та да търси?! Къде е тогава Неговото всевиждане? Не може Бог да не знае къде е Адам. Не става въпрос за тези богове, които са изповядани, става въпрос за Сътворителя, който показва, че бъдещият човек Му е съ-Сътворител. А да търси Адам, когото Той е сътворил, показва ниво, което няма проницание. Адаме, где си? е еволюционен стадий, но в тайната на Сътворението е доста смешно. Не Му трябват на Бога очи, защото Той безспорно е Дух. И щом в Митологията има тези аргусови сто очи или в християнството едното око на Бога, което гледа всичко, защо трябва да търси?! За очите на Бога, т.е. за гледа на духовните очи, облеченият, в каквато и да е дреха, е гол. Когато си прикривате страстолюбието или гордостта, те за човешкото виждане може да са скрити, но за Бога в човека, като съзнание и вече като Миров Път, никога тази голота не може да бъде скрита...

И какво Господ казва? Адам стана като Нас, да знае що е добро и зло[7]. Но още не е сложил дреха; и затова го изпраща да се обработва. Фактически Бог го освобождава от Себе Си и го праща долу. Долу вече, това е да влезеш в астралния, а после и в плътните светове. Физическото поле е, което му дава облекло, т.е. той получава съзнание за присъствие във Физическия свят. Следователно първом Адам не е имал физическо присъствие, и е логично, защото Сътворението е инволюционен процес, след това започва еволюционният процес. Искам, когато разглеждате тези големи въпроси, да търсите проницанието. Разберете, не са съвършени доктрините. На Моисей са дали толкова, колкото е можел да понесе, а той няма голямо посвещение – има по-скоро логика, отколкото проницание. Щом може един дарител уж да каже око за око, зъб за зъб, какво искате...

Всъщност с Адаме, где си?, Божеството, вложеното Дихание в човека се пита къде е и отваря дверите на Мировия Път! Защото човекът трябва да се надрастне. И самото Божество в човека надраства Себе си в идеята за Сътворението. И именно тук религиите трябва да разберат своето право на отстъпване от онова, на което са правили почитание, защото има йерархия, а тя личи дори когато наблюдаваш своите чеда. Един от тях става пророк, друг отива да проси... Разбира се, нищо не е теза на наказание, а е дълбока възмездност, карма. Затова Учението Път на Мъдростта отрича греха и показва развитието. Няма грях – има развитие! И нямаш основание да се оплакваш от бремето на живеенето си, от това, че имаш йерархия. Има йерархия! И нека се вземе предвид, че на Земята не сме ние единствените поселници, и то, според Библията, от няколко хиляди години...

И така, Адам, след като яд`е ябълката на знанието, става знаещ и себесъзнат, че е гол. Това му сменя „хляба“ на живота – няма статика, има вече Миров Път; няма поданство, а себесътворителство за свобода от съществуване и изграждане ипостаса на живота. Изходена еволюция, получена посветеност и дадена благодатна харизма води голия до облечения. Що за страх е тогава да не признаеш в човека бога в еволюция! Това е вашият дар, това е вашата благодат в Мировия Път, където безспорно начевате своята велика троица: сега имате Мъдростта, след това ще имате Истината, за да дойдете до голямата тайна на великата жертва – Свободата!

Разбира се, първичният образ на Мировия Път е еволюционният. Сега ние откриваме една нова формула – Знанието. Адам „`яде“ плода на познанието, но това, което научи – що е добро и зло, е само в гамата на религиите, а какво знае – никой не казва по-нататък. Митологията подхвърля нещо – дава тази богиня, родена от главата. Защото Мировият Път, за разлика от общия еволюционен път на планетата, безспорно е нещо съвършено друго. Затова в Откровението се разглеждат четири същества: лъв, теле, човек и накрая – орел. Иоан Кръстителя също го изобразяват с крила – пришиват му крила.

Кой е знакът, с който крилата ти дават свобода да бъдеш четвъртата същност? Свободата от Себе си – човекът си поставя крила, т.е. отказва се от астралните си вълнения, чувства и искания и става проницание. Възможно ли е тогава тези крила да го качат другаде? Възможно е. Затова е сложен Олимп – место за богове. Но тогава – за онези богове, които имат приземен живот.

Другото е това, което дава Христос – царство Небесно. А хората говорят само за Възкресението. Вижте, възкресения има и преди Христос. Неслучайно в египетските пирамиди ковчезите за възкресението стоят. Но сфинксовете си затвориха устата – не могат да глътнат никого. Защо? Защото човекът знае вече да отговаря на въпросите им. А Соломон ще каже: „Няма нищо ново под Слънцето.“[8] По-голяма глупост няма, дадена ни от този мъдрец, на когото юдеи и християни още се кланят. Христос в Откровението какво ще рече: Всичко ново творя![9] Не зная тези хора как четат, но явно е без духовни очила. Да замразиш цялата еволюционна стадийност на планетата – нищо ново под Слънцето... Разбирате ли каква пошлост изповядва човечеството! Не е оценка даже от това, което сега даваме. С едно изречение Христос го отрече – Всичко ново творя! Защо? Защото дава нова Духовна вълна.

Тогава чак можете да видите земното притегляне. Държат целия човешки път! Помнете как това ви заземява, как ви обижда. Тогава разбираме, че Христос не е разпнат само защото е застрашил еврейския път, а е разпнат за това, че донася епохалност, която продължава да е жива вече, както виждате, повече от 2000 години. А юдеите го нарекоха „богохулник“... Този богохулник, сега обаче, в съзнанието на човечеството е Бог, Син на Бога!

Във всички религии Боговете си имат синове. Но забележете – без Танг Ра, Танг Ра няма синове! Българският народ получава не толкова щедро дарение, отколкото дефинирането да носи тайни. Затова му се дава още изначало религия Небе. Не му се дава религия тотем. Това е величието на българския народ. Никой не го съзнава, защото не познава тези тайни. Българският народ няма божество, което е земно. Неговото божество е Небе – Танг Ра: Танг Ра вижда, Танг Ра знае. Знае! И Танг Ра няма помощници, каквито всички религии си направиха – ангели и дяволи. Българският народ е наистина, както казвам, посветен. Затова академик Лихачов пише, че само българската държава е държава на Духа! Усетил е степените.

Не е въпросът да хвалим народа си, а и сега вече трудно може да има нещо за похвала, повечето е за укор. Но нямаше начин той да не загуби Небето, след като имаше доктрината на марксизма... Това е материалното мислене на света в цялост, което рече: Той е богохулник! И сега нито човечеството, нито пък тия, които го водят, не поставят въобще този въпрос. Направиха един приемлив за тях Иисус, а Той не може да се познае! Такава пошлост – да не можеш да разбереш, че едно Разпятие наистина е прощение с епохата, която си отива, с една Духовна вълна, която си отива... Това е Разпятието на Христос. Дали е имало реално Разпятие, или не, не е важно. Въпросът е, че Той направи тази демонстрация и даде знака – че има Небе!

Вижте как е вложена в еволюцията потребата от Небе в човека. До Съд върховен се стига за нарушени „божествени“ правила. Измишльотините на седем гряха и още други седем, които настоящият папа даде, е най-голямата нелепост на тези, които търсят трон, но не са удовлетворени, че имат олтар! И няма по-голяма глупост в човешката история от деветте кръга на Дантевия „Ад“! Няма. Религиите ги е страх да приемат еволюцията, защото, ако я признаят, значи техният път още не е съвършеност. Затова олтарът ви подчинява в изповед. Изповедта на пасома не прикрива истината, както признанието не освобождава роба от възмездност.

Това е най-големият конфликт в световната история – изповедание и признание. Пред олтара има изповед и от страх, че ще отидете в някой от кръговете на ада, вие казвате истината. А признанието, което прави робът пред света на трона – не на олтара – не го освобождава от възмездие. Така минавате йерархията на социалните пластове. (Тогава бихте си обяснили защо е имало робовладелчески порядък на социалната реалност.) Оттук идва изкорубената психология на човека, която и сега стои – политиците били се отказали от своята идеология, а забравят, че не са се освободили от своята психология...

Разпадът е добре дошъл за Новото Учение, но трудното е, че след това трябва да се опитваме да направим капсулация на кармата. Защото разпадът, макар и да ни удовлетворява като отваря Пътя на Мъдростта, ние ще носим бедите на това бреме, по силата на факта, че чуждата вина не е наша невинност![10] Цял свят се извратява. Оставям настрана моралните преценки, защото не е имало епоха, в която може да говорите за чистота. И в Рим, и във Византия е имало проституция. Не говоря за това, а за изстъплението на едно човечество, което се преражда в своята нискостебленост. Но и ние в следващите прераждания ще поемем от натрупаната карма на това, сега което е слязло. Значи Учението Път на Мъдростта не е равнодушно, щом носи идеята, че чуждата вина не е наша невинност.

Това не е морална теза, а бих казал, кръвната картина на бъдещия човек. Бъдещият човек безспорно ще изрази тази теза в своя морал, в своите знания и пр. Това са вече неща не метафизични, но не могат да не бъдат деца на метафизичното, което няма да е метафизично, когато влезете в Причинното поле. Там няма метафизика – вие сте Реалността, Духовната реалност! И за да се изграждат основите на тази Реалност ще има еволюция; ще има обучение, посвещение, харизма. И трябва този, който има харизмата, да се жертва за кой ли път в планетното живеене, за да избави онова, което се нарича проституция. Не корупция – проституцията е родена преди корупцията. Разбирате ли къде стои отговорността ни? Колко са големи нещата, а хората си ги свеждат до това: Panem et circenses! – Хляб и зрелища! Но не може да се събуди човечеството лесно без наличието на нова „атомна“ енергия, която трябва да внесете в душевността на човека. Не може да се събуди от нищото. Защото виждаме с каква наслада хората гледат епохата си...

Културите на планетата във всички времена са били конфликтни. Защо? Защото са зрение занапред и прощение с това, което е заземявало. Този двубой и сега продължава, когато вече имате възможността на крилете да ви изнесат... Битката за отземяване е проблем на цивилизацията, облечена в културна необходимост. За тази необходимост трябва да се роди Новото Учение. Цивилизацията винаги ще ви предварва в приложността на това, което можете да владеете, но тя не може да ви предварва в откровението за онова, което трябва да имате като бъднина. Както виждате ракетите гостуват на други планети и донасят не само известия, а и богатства – знания за наличие на живот...

Голямата битка е отземяването! Човекът, разбира се, не е лишен от възможността да одухотворява една планета, а не само да я ползва. Това, което цивилизацията дава, и сега което търсят, е каква полза могат да извлекат, а не какво в една планета остана неизползвано. Ако Бог е взел пръст и вода от планетата да направи човека, то този еманиращ от нас ум, колкото и да е първичен в мисленето, има свои духовни вълма. Но кой ги ползва? Кога ще ползваме родената мисъл на човека заради планетата? И бих казал дързостта, която познавам – планетата може да я носите в една ръка. Защото от нея всичко имате, но тя няма вашия ум и духовност! Тук е мястото на откривателите – замислиха ли се човешкият ум, от първичния му рефлекс до творчеството (макар и на фантазьорите-писатели), къде отива?! Това богатство някой ползвал ли го е?! Да, донякъде – направиха самолети, преброиха звезди...

Разбирате ли какво принадлежи на човека?! Тогава защо трябва да оспорваме тезата, че човекът е бог?! Ние няма да смутим Бог-Творец – Той ще бъде благодарен, че онова, което е сътворил, го е извисил до Себе Си. Разбирате ли какви проблеми стоят пред човечеството?!

Нека проницанието ви да надмогне зрението. Тогава можете да дадете път и на събожника. Събожникът няма начин да бъде илюзиран, защото това сте вие без Себе си, всеки в зрението ви сте самите вие. Така че голямата тайна на това, което нарекох Мировият Път, е, че човекът не е даденост, човекът е достижение, той е постижение! И затова формулата, че човекът е бог в развитие, е безспорната истина, когато изведете от себе си оня роб, когото, както казах, признанието пред трона не го освобождава – за да го направите събожник на своите бъднини. Чак когато влезете в Мировия Път, започва двубоят между образ и подобие; между дракона и Сътворителя; между съдба и същност; между изповед и признание; между Себе си и без Себе си.

Това искам да знаете в своята йерархия като Деца на Деня, за да можете огледално да видите истината, че се облякохте вече – планетната ви плът се одухотворява. Да знаете, че Голготският път не е беда – Голготският път е вашата благодат за обожествяване. Защото Христос е живяно човечество и осъществена Божественост! Тази фраза може като муска да я сложите. Живяно човечество – точно това, което казах: йерархията обучение, посвещение и харизма (няма клетка, която да не носи човечеството) – и осъществена Божественост!

Когато на Иисус Му поднасят изкушенията, казва: Махни се от Мене, сатана! Дори и на апостола си Петър каза: Махни се от Мене, сатана! И Петър, когато бяга от отговорността да се освободи от Себе си, Го пита: Учителю, къде отиваш? – Там, откъдето ти бягаш! Защото Петър не се освобождава от Себе си, той бяга със Себе си. Там, откъдето ти бягаш! – това е служението без Себе си; това е порталът: Гол съм! – Аз и Той сме едно! Така се влиза в Мировия Път! Този Път, казах, не е метафизика, той е утрешна реалност – Единосъщието на Съсътворителя със Сътворителя! Това вече не е мисловна концепция, а Духът на Неизречимото.

Безспорно вашата преданост е усетът за човешката жертва, а ако човек не жертва Себе си, никога не може да бъде Единство. Живяно човечество и осъществена Божественост – това е благодатта, която Всемирното Нищо, от Което е всичко, ви дава. Това е харизмата! Тази благодат днес вашето присъствие заслужава да ви осени.

От сърце ви благодаря за това, към което сте се напътили. Няма по-отговорно съществувание от човека бог в развитие. Ако се съзнавате, не обиждате нито олтара, нито трона със съблазън!

Деца на Деня, бъдете благословени! Изпълнете своето предназначение!

 

12.10.2009 г., София, Дом на архитекта

 

[1] Вж. Битие 1:11; 20.

[2] Вж. Първо послание на апостол Павел до Коринтяни 15:55.

[3] Вж. Нур 3/2008, с. 7-23.

[4] Вж. Иоан 19:5.

[5] Матей 5:44.

[6] Матей 16:23.

[7] Вж. Битие 3:22.

[8] Еклисиаст 1:9.

[9] Вж. Откровение 21:5.

[10] Вж. Послание на Приложната молитвеност. Нур 1/2002, с. 19.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993