Зареждам...
7 януари – Ден на Рождеството (1/2009)

7 януари – Ден на Рождеството

Дай ни сили да работим за светлото Рождество на Космичната Мъдрост!

Бедрос Папазян (Приветствие от Софийски филхармоничен струнен квартет): Уважаеми дами и господа, добре сте дошли на Тържествения концерт по случай 86-годишния рожден ден на г-н Ваклуш Толев!

Уважаеми г-н Толев! Поднасям Ви моите и на моите колеги от Софийския филхармоничен струнен квартет приветствия за това, че присъствате с една нова Култура за Бога и за човека на тази Земя като потреба на бъдещето! Честито!

 

Концерт на Софийски филхармоничен струнен квартет

 

Ваклуш Толев: Аз съм длъжен на тези, които събуждат потребата от достойнство на земята със свалените дарове от Небесата, да благодаря. От сърце ви благодаря!

Всеки благослов, с който може наистина да се събуди достойнство на потребата да се извика в служение отговорността, е наш дълг!

Петър Николов (Председател на Общество Път на Мъдростта): Уважаеми Учителю, уважаеми гости, събожници! Раждането, както Учението Път на Мъдростта казва, е едно лично тайнство. Днешният ден е благословен с това тайнство. И нашата радост е да го споделим с Рожденика сега, поднасяйки му любов и благодарност!

Днешният ден за Децата на Деня е и тържество на една нова идея за Битие – това е Пътят на Рождеството. А Рождеството, както знаем, не е еволюция – там пътникът става Път!

Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството![1] – казва Учителят. Днешният ден носи този символен знак. Той е Рождество на нова Култура – събожникът!

Вдъхновени от Рождеството на събожника, Децата на Деня Ви честитят рождения ден, Учителю! Получиха се поздравления от цяла България, също и от чужбина – от Германия, от Съединените американски щати и пр.

Кирил Коликов (Главен редактор на Издателството на Учението Път на Мъдростта): Скъпи Рождественико, скъпи събожници на Рождественика! Безспорно, както вече се каза, трябва да направим разлика между раждането и Рождеството. Защото всички се раждат, а Рождество правят единици. Първите се раждат, за да осъществят планетната еволюция и чрез умиране връщат преражданията си, а Рождество вършат единици, които осъществяват сакралната революция, за да дадат Живот на тези, които се раждаме.

Искам да обърна внимание на един само елемент, който беше даден съвсем наскоро – в Деня на Посланията. Това е идеята, че докато Духовната вълна на Любовта освободи човека-роб от властта на материята, то Духовната вълна на Мъдростта освобождава човека-бог от човека, което е най-съществената и най-важната проява на настоящото Рождество – като последие, като енергитичност!

В този смисъл ние можем да се обърнем с благодарност към Рождественика вече като към Ecce Deus!, а не като към Ecce Homo! Да му изкажем освен безспорната си благодарност, че се е родил при нас, и пожелание за несекваща радост от осъщественото дело и то (както той казва) не с цел, а със служение; да изживее и радостта, че ние реализираме това дело!

Да пожелаем Рождеството му да прерасне от този тесен кръг – на Децата на Деня, в който го празнуваме, не само до националната, но и до планетната даденост, докосвайки всички будни и събуждащи се души!

Благодарим Ви, Учителю!

 

Звучи „Многая лета“ в изпълнение на Борис Христов

 

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, или това, което вашата бъднина ви извежда – скъпи събожници! Сега тази ризница е неудобна, но тя е вашата свещена дреха на служението. Събожникът е бъдната Мирова присъственост: човекът – бог в развитие!

Добре дошли на всички присъстващи! Събуденото величие не ме ласкае, но събудената отговорност ме извика. Отговорността на двубоя, който в планетната ни същност е извършен – двубоят между олтар и трон. Служението на олтара и отговорността на трона по йерархията на духовното развитие водят, за съжаление, двубой дори и досега. Защото олтарът е поласкан в потребата да има и трон, за да си сложи корона. Затова извърши и своите посегателства. Макар че предназначението на олтара не е дори само да дава причастие, предназначението му е да благославя Път. Пътят е на Седемте Лъча на еволюцията, Път в който човечеството трябва да осъществи своята будност или вложена Божественост – подобието си, да осъществи човека бог в развитие. Тук тронът е протегнал ръка, като е спрял Бога в човека, за да има властта на посегателството.

Разбира се, тронът е упълномощен в Пътя да защитава осъществяването на човека между сътворения и живеещия. Това още във второто Послание[2] съм казал: Дай ни сили да работим за светлото Рождество на Космичната Мъдрост между човеците, като забравим отделното раждане! Направете разлика между Рождество и раждане! Раждане винаги ще има, Рождества са потребни в хилядилетията, за да може наистина ръката и причастието да бъдат благослов, а не внушение за страх и грях. Няма грях! Има неосъщественост, има това, което е сложено като надслов на списание „Нур“: Няма зло, има нееволюирало добро! То ще смени цялата социална нравствена таблица. И другото, това е поведението, че чуждата вина не е наша невинност! Тогава събожникът е Път.

Аз наистина тази сутрин дори прочетох отново това Послание и имах една събудена потреба да не празнуваме раждането ми. Оставете го, щом онази Витлеемска звезда може да ви доведе трима влъхви... Това е Пътят! Иисус направи своето Разпятие – за да одухотвори материята. Това, което подхвърлям като потреба непрекъснато: Одухотворявайте материята! Не я считайте за грешна, защото по този начин лишавате Онзи, Който направи материя и даде Дихание. Затова казвам, че малцина знаят да правят смърт – другото е съществуване.

Тотемно събуденият човек е реалност. Тогава защо трябва да му отречем еволюцията, защо трябва да му отречем преражданията!? Възкресението не е чуждо на вложения подобник в нас. И Учението Път на Мъдростта е дверите на храма на Възкресението. Защото вие сте, които ще направите одухотворената материя и ще освободите човека в правото на Възкресение, което аз наричам биологична еволюция. Всеки е упълномощен да прави Възкресение, щом е одухотворил Пътя си!

Пътят на Учението на Мъдростта е ваша утрешна будност на събудената отговорност, която Небесните дарове дават на тази планета, изтощена и обременена от човешко мислене. Попитал ли се е някой къде отиват неговите мисли? Знаете ли, че всичко това е вашият Небесен покров! Затова поисках пред Организацията на обединените нации да защитят правата на душата. Разбира се, и те са сънници, както е налична и липсата на държавници, като огледална потреба в тази епоха! (Не говоря за всички тези, които казват, че са политици.) Защита правата на Душата! Най-важното `и право е никой да не иска анатема. Това е кощунство! Както в социалната теза депресията, която упълномощеният с власт налага. Властта не е дадена, за да прави беди, но инквизицията е налице...

Аз благодаря на вашата воля, че е надмогнала тревогите на деня, че е надмогнала това, което наричаме беда, за да бъде в този момент на изповед пред отговорността, която Небесните дарове събуждат в човека-събожник!

Благодаря на вашето присъствие! Благодаря на вашата приложна воля за повече Светлина! Licht, mehr Licht! – Светлина, повече светлина! са последните думи на големия немски поет и писател Гьоте. Аз казвам: Да бъдеш, а не да имаш! Да бъдеш! Благодаря ви, че имахте себе си, та в бъднината да се освободите от Себе си в идеята на служението, което е смислената жертва, а не жертвоприносът срещу грехове.

Скъпи събожници, благодаря ви от сърце!

Нека забравя своето раждане заради Пътя на това, което повелението на Небето направи на тази благословена и благородна земя!

Благодаря ви!

 

11.01.2009 г., София, Дом на архитекта

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993