Зареждам...
Водителският триъгълник – Политика, Религия, Държава (2/2009)

Водителският триъгълник –
Политика, Религия, Държава

Политиката учи, Религията посвещава, Държавата прави съ-Сътворители!

Темата „Водителският триъгълник: Политика, Религия, Държава“ е една своего рода провокация. Не защото реалността е покрусяваща, не защото миналата история, удовлетворена във фактологии, е един гробар на човешката будност. Просто тази теза е огледална необходимост, която Децата на Деня трябва да сложат пред своя вътрешен олтар, за да могат личното си служение да преценят в размерите на своето предназначение. В Пътя на Мъдростта, който сме тръгнали, тя трябва да сложи пътни знаци, за да е в този Път ходенето и благословено, и отговорно!

Тази тема е може би гръбначният стълб на събожника, защото нейната тенденция – да се прави политика за съжителство, религията да съгради олтар с идея за съпричастие, а държавата да приложи воля за изпълнение – не може да бъде осъществена, ако не се мине през индивида, ако не се мине през онова, което създава в човека необходимост за цялост. Необходимостта за цялост първо е изсипана върху индивида в социалната и природната даденост. Но от този индивид, макар че е казвано: Да сътворим човек!, се сътворява най-напред същество, а когато му се дава и Дихание, се получава човек. След това именно водителският триъгълник го осъществява в целостта.

Човекът започва от zoon politikon[1], минава през т. нар. „мостник“ бог в развитие и стига до онова, което Учението Път на Мъдростта казвa – Съсътворител. И всеки от елементите на триъгълника е свойствен на Учението на Мъдростта, защото, ако вие не родите идеята за съ-Сътворителство, и политиката, която ще осъществявате, и религията, която ще изповядате, няма да направят държава. Индивидът, ако не знае да прави политика и ако не издигне олтар за религии, не може да направи държава. И точно тук е, примерно казано, смелата стъпка на Аспарух, който казва на баща си: „Ще си взема пръчката от снопа ти!“ Разделянето на целостта в индивидуална осъществимост е водещото. Защото само чрез индивиди може да се прави политика и изповедници на религия, а оттам вече и държава. Това прави и хан Аспарух. А безспорно княз Борис Покръстителят осигурява присъствеността чрез приемане на християнската религия, която дава и територия на изповедниците. И както виждате, в наличност исторически тук стоим повече от 1300 години.

Затова искам да се направят съпоставки не чрез зрението, а с провиденцията. И няма да представя анализ на политическите идеологии, нито пък на вероизповедното поданство, още по-малко на месианското определение на поселниците-народи, а на принципите Политика, Религия, Държава, изявени в Духовните вълни и напоени със Седемте Лъча на еволюцията. Искам тази разлика да направим – анализ на принципите, не отражение на теорията на глупостите!

Политика, Религия, Държава! Нарекъл съм този водителски триъгълник „кръглият триъгълник“. Явно това противоречи на зримостта – но не противоречи на Причинността! Защото той е, който ви осъществява; той е, който събира в себе си и трите дадености: да правиш политика, да присъстваш в религия (която се изразява в обреди повече, а в друг смисъл събужда в човека вяра), да градиш общност.

Така че триъгълникът може ли да е кръгъл? Ами човекът е такъв! Човекът с разперени ръце, това е Кръстът. А после тази част – горната, става израз на Христос. Разпятието като идея за Възкресение! Ето защо знакът на Учението Път на Мъдростта е горната част на Кръста на Разпятието – Триъгълникът. А Учението ви прави именно „кръгли“, т.е. Змията захапва опашката си и човекът е цялост. Той ходи Пътя на планетата и в същото време сваля Небесата и става Съсътворител!

Кръглият триъгълник е една наистина приложна възможност и той дава цялост. Цялост, която може да се разшири и в периметър на поселничеството, както се опитваме сега да правим Европейската общност, или както като бледа сянка на много далечно минало, чрез т. нар. Щати, са осъществили американците.

Определено ще говоря върху принципите, а не за раните на социалната действителност или за гробарската „истина“ на историческата фактология.

  • Народите се изживяват в имперски тенденции, религиозно-верски изстъпления и държавнически себизъм!

Себизъм от рода на това, което в Средновековието един френски император – Людовик ХIV, беше казал: L’ Ètat c’еst moi! – Държавата – това съм аз! Понеже не можеше от олтара да каже: Аз и Отец сме едно!, той каза от трона, че е държавата.

Искам генерално да разделим тези неща! Принципът, безспорно, като вложена същност в човека, е това, което говоря: пътникът бог в развитие трябва да стане от развитието си Бог реален. Разделям се от досегашните интерпретации на историческата гробница на хилядилетията. Тя е видяна и отразена в хороскопа на Учението Път на Мъдростта чрез социалния и духовния лик на голия Адам. Голият Адам, който е пратен на земята да се обработва – не защото е даденост, а защото е постижимост, осъществяваща се чрез Политика, Религия и Държава. Ето защо този водителски триъгълник се състои от принципи, а техният статус се сменя от Духовните вълни под ръководството на еволюцията. Тази тайна искам да доловите.

Кога политиката има началото си? Когато идва събуденият ум срещу zoon politikon. И навремето Аристотел когато пише своя трактат върху политиката[2], още няма Еcce Homo! – Ето Човека!; има zoon politikon – политическото животно. Затова човека не като даденост, а като постижимост го характеризирам в това, което водителският триъгълник поставя.

По принцип триъгълникът Политика, Религия, Държава може да бъде илюстриран с една идея: наличие на време и пространство; и с един израз: измитите ръце на Пилат и събраната пепел от планетната инквизиция. Ecce Homo – Пилат Го определи! Така че той не е подлец, а за мен е посветен, който въпреки всичко се противопостави на официоза. Затова Римската империя след това го отхвърля, а пък юдеите го проклинат. И всички казват, че той си измил ръцете. Ами в коя власт няма да постъпиш така, щом иска да ти ги отреже – ще си ги измиеш и ще кажеш: „Невинен съм...“ Но първият, който прави пробив за новото битие, това е Пилат. За първи път, след идеята на Сътворението, човекът става прицел и Път: Ето Човека! Така Любовта освобождава роба, но не освобождава още от човека... Не казва: „Ето Бога!“, а „Ето Човека!“. Значи до Христос хората са същества, роби на материята.

Внушението на Пилат идва от неговата съпруга, т.е. от астрала. А той самият е израз на Адам, на ума. Умът е огънят, който има три качества: светлина, топлина и пепел. Затова говоря за измитите Пилатови ръце, затова говоря за събраната пепел, която планетната инквизиция донесе.

Така че политиката е, фактически, събуденият ум, Адам (който поиска една от най-великите тайни – да стане събудена интуиция, да направи откровение). Политиката ражда управлението, което безспорно е теза за съжителство.

  • Политиката е управление и съжителство!

Целта на политиката е управление и съжителство (да се роди идея за семейство, за племе, за държава), целта на религията – съдба и посвещение, а целта на държавата – власт и трон!

В политиката наборът от факти прави история, но не и съдба. Всички с особена радост казват, че правят политика. Да, но малцина правят съдба. А личност, която не може да направи съдба, не може да изгражда и държава. Такъв човек може да бъде верноподаник, но не може да гради. Затова има поданство, което държавата санкционира, и поклонник, който религията благославя.

И ето разликата, която намирам – между всичката тази натрапчивост в Голготския път на Христос само Пилат прави съдба. Само Пилат, на когото всички му се надсмиват и Римската империя го отпъжда от своите страници на история. Той открива, че човекът е бог! Знаете ли какво значи да дадете Път: Ето Човека! До тогава, както казах, имате обществено животно. (Разбира се, историята не знае, че преди гръбначния стълб на този zoon politikon също е имало живот, имало е друг живот.)

Между историческата фактология и историческата съдба трябва да се прави голяма разлика, за да можем, когато ще изходим Пътя до Голгота, да сме открили необходимостта от приложна жертва. Точно тук е ролята на Децата на Деня – в приложната жертва! Тя е вашето предстояще – голямата бъдност, с която Истината ще отбули пък идеята за Свободата. Но сега е Учението Път на Мъдростта, с което вие ще изходите своята бъдност.

И така, Политиката търси съжителство. И понеже не си е достатъчна, трябва да вземе другия лъч – Религията, която като олтарна даденост е събудена от Ева, от астрала.

Религията е астрален сблъсък! Тя е потвърждение на спасението на човека. Спасява го от грях с едно причастие в идеята, че се прочиства. Религията се храни от обреди! Докато вярата се храни от провиденция! Вярата я разделям от религията – тя е убеденост в изповедание! (Но когато е хранена само от фактологии и обреди, тя упражнява инквизиция.) А религията е нейното облекло, нейният страж на осъществяване, защото е част от сблъсъка, който астралът иска. Астралните сблъсъци раждат религиите, а духовните прозрения ги йерархират!

Астралът какво е? Както умът и той е светлина (водата е астралният образ на светлината), но и студ. Така че се разделя светлината ментал от светлината астрал. Умът дава светлина, топлина и пепел; астралът дава светлина, студ и лед!

И налице са сблъсъците между ум, т.е. Политика, и астрал, т.е. Религия. Религията трябваше обаче да потърси съвместителство.

  • Религията е олтар и съвместимост!

Само тя дава съвместимост и ценностна система. И няма религия вън от човека! Политика и Религия – съжителство и съвместимост. На Религията се предостави олтар, не трон, но астралът създаде властта на обреда.

Религията като факт е приложна идея! Даже нейното земно притегляне е повече, отколкото на държавата. Това е силата на олтара. Като факт тя наистина е една приложна идея.

Религията като задача е нравствена лествица! Тя е нравствена ск`ала, която, за да направи съжителството съвместимост, трябва да всади добродетели. Не че човекът не ги е имал, но нейна задача е именно нравствената лествица.

Религията като път е осезаема мистичност! Голгота (вярна или невярна) е мистичен Път, реален мистичен Път!

Религията е осезаема мистичност! Тя дава обреда, който е една приложна метафизика – стожер на устойчивост, но той е и заземяване. Каква е положителната и отрицателната страна на заземяването за човека? Положителната е, че ви приспособява за вегетация, без която не може. Трябва човекът да се научи да вегетира на планетата – там, където е пратен. Другата страна на заземяването е това, къде ви са мислите. Обредът ви спомня, за да създаде трайност или памет, заради преходността, с която човекът има своето поселничество. Поселничеството не може да бъде многотрайно заради преходността, т.е. умирането. Значи човекът трябва да потвърди знанията си, да ги повтори (така, както в първо отделение децата учат: „Повтори тази буква коя е...“). Всичко това създава валенции на паметта. Памет... Обредите са това. Тайнствата пък са енергия на посвещението! И когато внесете олтара си вътре у вас, вие не пазите сградата, а съхранявате чакащото у вас Божество; когато събудите в себе си отговорността, вие вече се себеосъществявате. Това е идеята служение без Себе си заради Себе Си! Когато сте се освободили от онова, което в бъдеще ще изглежда илюзия на живота ви, тогава Себето е самият вие като бог в развитие.

Кое е онова, обаче, което в религиите най-много пречи? Анатемата. Анатемосването, което религията сипе, е по-жестоко отколкото използването на понятието „враг“, което пък гражданската правна система налага. Налага го, когато имате да кажем, „бащи на народите“. Те обявиха една част от народа за „врагове народни“. Такава масова чума върху социалния живот на човечеството никой не е изсипвал, както Октомврийската революция. Оттам-нататък вече и други държави заклеймиха свои поданици като врагове – врагове на народа. Защо? Защото мислели различно... А идеята дори е не е да мислиш различно – идеята е да мислиш хармонично. Това, което на тях им липсва.

Но и хармонията може да не бъде добро, защото тя е статика, ако няма нарушение на принципите на Водителския триъгълник. Не може да няма валидност за измерение на трайностите на съставките на този триъгълник. Иначе щяхме да си останем с тотемния бог. Дори когато политиката не се променя, може да се променя културата в поведение на правене на политика и в събудената идея да се изгражда държава чрез политиката. Но, за съжаление, под политика се разбира само необходимостта и преходността на идеологии. Религиите от своя страна пък не искат да се променят, защото губят властност. Ако се разбира обаче преходността на Религията, тогава връзката между религия и вяра щеше да е още по-реална. Така тези гробарски тайни ни доведоха да говорим за събожничеството, което ще ликвидира преходността на религиите...

Политиката, когато дава потреба за съжителство, трябва да си отработи и предпоставки, които, обаче, само Държавата може да утвърди, защото тя е присъствие. На пръв поглед Държавата е само една битка за власт. Не, тя е, която утвърждава института Политика. И тя е с правото на трон. Религията винаги се е борела за трон, но, както казах, `и е даден олтар. Олтарът не е трон в една държава. И затова папската институция си направи държава – за да може илюзорно да живее с идеята, че има трон. Именно заради тази илюзорност е благословът на папската държава над Инквизицията и войнството `и.

Виждате ли как е водена една непрекъсната битка за власт? Безспорен е конфликтът между материалната и духовната власт. И религиите изнудват човечеството в право на господство над него с тезата, че е грешно. Не, не е грешно, има развиващ се човек – човек, потребен на Бога, и Бог, услужващ човека! Но дори и държавата в дадени моменти търси духовната власт да я освободи от грях – има императори, които са коленили пред жреците...

Няма грешен човек! И България е най-яркият пример, защото тя е единствената държава, в чиято религия е нямало нито ангели, нито сатани. Именно липсата на сатана е отрязала крилата на идеята зло, за да не е човекът обявяван за грешен. Ние не сме имали теза за грях като религия – този голям конфликт... Човечеството и до днес, независимо от своите Духовни вълни, изгражда поведение, или, както казваме, ск`алата на добродетелите, която Религията иска и налага. Българският народ е нямал такава ск`ала, защото е имал Небе, което е с очи на прозрението – То вижда, То знае. Тайната, от която всяка друга религия се е отказала – Знанието!

Държава, която е имала Небе, и личностите `и, които са имали висша духовна сила – Орендата, не може да нямат извървян по-съвършен Път. В събудената отговорност те правят държава; после – Златен век на българска книжнина. Какво роднинство тези личности са правили с религията! Роднинството с религията е най-същественото, но можеш ли религията да я пожертваш за политиката? Да. Това го прави блестящо княз Борис I. Най-съвършената религия тогава не само на Балканите – не, а в цялата планетност, е била българската. Но в името на държавата той налага приемане на християнството, и то с цената на пожертване и на съпругата си, и на сина си, и на болярите си. Не ги пожалва. Това е идеята за Политика – Покръстителят сменя митрата на духовника отново с короната на държавника, за да даде възможност за единство, за съжителство.

Политика, Религия, Държава. Не може да се капсулира развитието им! Трагедията e, че хората нямат проницание и в хилядилетията се опитват да ги капсулират. Но княз Борис се освобождава, защото нито дявол го е дърпал, нито ангел го е възвисявал – възвисявала го е неговата оренда на политик и на държавник! Той става монах и с това подчертава, че е станал християнин (защото в българската религия не е имало монашески институт). С жертвата си подчертава потребността от държава; подчертава необходимостта от присъствие в цивилизация. Приема религията на християните, след това обаче не позволява инквизиция. Защото не е имал тяхната морална таблица; защото личната му морална таблица – и на политик, и на държавник, и на религиозен водач – е святост!

В християнството, като последица на юдейската религия, остава грехът. А оттам изпълнението – да влачите този воденичен камък в битието си – като поведение и на християнската религия. Човекът-грешник – заради това, че се е опитал да яде плода на знанието...!

А още по-тежкото и изумително е, когато четете съответните мъдреци в Старозаветието: Хората се опитват да издигнат Вавилонската кула, а Бог се разгневява и решава да унищожава. Човекът, който иска Небе, е наказан!? Защо да живее с Небе, когато може да страда на земята... Изумен съм от подобна нелепост. Бог толкова се разгневил, че им смесил езиците и ги разпръснал по цялата земя...[3] Все пак такава една жестокост на Бога може да е дар в определени моменти. Можете ли да си представите само на един език да се говори? Унификацията има проблем. Чрез ларинкса, след Сътворението, трябва да може човек да кореспондира с живата природа, с животните, с всичко, каквото е сътворено. Как кореспондира Ева с Дървото на знанието? С очите. А после – с езика си. С очите, че то е съблазън, и го декларира на Адам, за да бъде и той съблазнен и да яде. А тези очи и тази съблазън, за да минат под контрола на това, което наричаме нравствена таблица, се започва със запрета. Вместо съответните религии да кажат – с развитие, те казват: битка между добро и зло. И приписват на Самия Сътворител, че започва да ползва енергията на злото... Вавилонската кула е образец – идея за единство, което е разделено, защото е част от съблазънта: искали да се качат в Небесата. (А вижте пък прабългарската религия не оспорва връзката с Небето – тя има само един бог: Танг Ра, Небе.)

Така че езикът на съществата не може да бъде един и същ. Защото Сътворението има свои степени, с които може хората от различните Коренни раси и подраси да кореспондират. Една идеология може да се изповяда от хора с различни езици – това е даденост. И го виждаме сега в Европейската общност (която още е живо мъченичество). Има една идея и тя се изповядва от многоезичие. Значи това, което има планетен живот и планетно съжителство, прави и политики, и религии, и държави в едно многообразие, в една необуздана битка. Многообразие... Но къде е единството тогава? В Кундалини, в Орендата на прабългарската религия. Ние сме единственият народ, който признава наличието в главата на човека на висшата духовна сила – Оренда! Оттам идва „престъпната“ гениалност на княз Борис като Покръстител. Ето битка; ето дипломация! Политиката може да даде признание, че има еволюция. Нейните брегове съхраняват съжителството, за което тя ратува; съхраняват и съвместността на религията за поносимост.

Така йерархира социалната общност. Затова в политиката се изгражда и аристократът, и робът; изгражда се едно човечество, което има идея за съжителство, но и идея за конфликт. Тезата на цезарите, на империите е да направят държава, в която няма пораженство. Не че тогава не е имало брожение – имало е „бълхи“, които щипят, но същественото е голямата идея. И един образец е Римската империя.

Съжителство. Политиката се свързва с Религията, за да се утвърди чрез обредното внушение в поданство. (Оттук идва и онази „важна“ стена – Стената на плача.) Религията винаги дава поданство. Човекът е, който дава поданство и на боговете, но никой не му призна това върховно право. Само човекът дава поданство на боговете! Именно zoon politikon – не друго животно. А тотемът е още в съзнанието на човека – един дъб още е в съзнанието ни, защото хилядилетия сме отпращали своята молба към този дъб, който след това ни връща собствените мисли.

Аристотел в своя трактат „Политика“ ще каже, че управлението е деспотично, аристократично и демократично. Но междинни управления колкото искате. Формули има – монархическа диктатура или републиканска диктатура (Цезаровата империя или Наполеоновата империя, която иска да махне монархизма)... Нюанси винаги ще има, защото изначало няма народи, няма и личности, а, както казах, само същества. В първите векове, безспорно, това, на което казваме „диктатура“ като някаква формула на насилие, не е така фрапантно нарушение на свобода, защото не е била легитимирана идеята за свобода – в смисъл на личността. (Както сега в идеята за лична свобода човек може да се оплаче и да отиде пред Европейски съд или пред Организацията на обединените нации.) Тогава има индивиди, но още не личности, които могат да пледират своите права. Затова идеята за насилието е изграждала общности и оттук логично предназначението на държавата е власт.

Имало е само същества. И в цели две Културни духовни раси не е бил в наличие съвременният (а той е толкова унижаващ човека) секс, защото не е имало полов живот в идеята на раждане. (И сега има „ин витро“.) Явяването на човека е идвало по друг принцип – чрез пъпкуване. Следователно форма за безпъпно раждане е дадена – както нито Ева, нито Адам имат пъпна връв. А сега има ли раждане без пъпна връв? Няма. Но ще има ли? Разбира се, оставени са големите тайни от първите богове. Какво знае човечеството за тайната човек? Нищо. То пригажда социалната условност, религиозното си поведение и покорност пред това, което нарича държава.

Така че между посочените от Аристотел три управления е имало и други нюанси. Когато е казано „деспотизъм“, трябва да добавим, че робите на древността (особено в Рим, в Елада и пр.) са били естествена част от него. Не можем да отречем, че и в аристократизма съществуват поделения. И знаете моята теза, че Франция през 1789 г. прави революция срещу аристокрацията при наличие на оформена буржоазия, но Октомврийската революция през 1917 г. се прави срещу аристокрацията без наличието на оформена буржоазия. Затова модерното тогава име на роба е „пролетарий“, но в Съветския съюз пролетарият си остава мужик... Да не говорим, че в Америка се прави революция от една дрипава буржоазия без наличие пък на аристокрация. Ето защо каубойството там още властва и политическото, бих казал, надбягване, благодарение на богатствата им отрежда престиж. Още си личи липсата на аристокрация, ако наблюдавате изявата на историческите им прояви. Понякога са толкова обидни! Но всички сме в подчинение, защото мамонът, парите, са властност. И, разбира се, отвреме-навреме има и Нобелови награди, за които достатъчно съблазън прави някого от доста умен на „гениален“. Всичко дадено е в своята необходимост, но това, че будността на някого може да прави цивилизация, не е още култура. (Тези неща рано или късно социолозите, историците и пр. трябва да ги разработят.)

В България, макар и в едно хилядолетие, сме имали великолепен аристократизъм. Сега вече имаме това, което се нарича демокрация. Понятие, което изхожда от старогръцката дума „демос“ – „народ“ (който по-скоро трябва да си върне оплаквачките като съвременна необходимост да го оплачат – не да плачат сърцата, а платените оплаквачки, за да го утешават!). Този демос в настоящето е в изява, макар и в различните континенти да проявява различни образи.

Сега с уж събудена държавна отговорност се говори за престъпност, но това е дори смешно. Смешно е, защото тези, които прилагат и характеризират управлението, т.е. политиката, нямат нито будността, нито прозрението за отговорност. Това са само етикети, които личностите и институциите си приписват. Да не говорим за липсата на вродена аристократичност, да не говорим за неприемането на закона за прераждането в еволюцията... Затова сега не може да се говори за държави, а за държавност. Държавата в себе си ражда! Политикът говори, но държавникът ражда идеи! Оня, който само повтаря какво са казали другите, той не може да остави Път, той не може да ви направи съ-Сътворители. Държавите сега имат само поданици, но нямат личности – това за съжаление гледаме и в Европа. Няма държавници, има само добри чиновници.

Трагичното е, че голяма част от човечеството и сега борави без законите за кармата и прераждането, а с онова, което християнската религия е наложила или по-скоро юдаизмът е оставил. Защото в Библията влиза пълно копие на това, което е направил юдаизмът, само че са го нарекли Стар Завет. И с него си оправдават Новозаветните бремена, каквато е Инквизицията, каквито са Кръстоностните походи... И юдаизмът се отразява в християнството, докато в прабългарската религия няма подобни обструкции срещу това, че човекът не е дошъл като даденост. Предпоставката – човекът не е даденост, а достижимост! Дано се събудят – малцина да са, отделни единици – да почнат да осъзнават потребността от признаване закона на прераждането. Не е даденост, а е развитие. Тази идея събужда индивида за изграждане! Това дава Учението Път на Мъдростта!

Змията-Кундалини със своя кръг вече отваря Мъдростта. А Диханието е, което събужда Кундалини! Но в кой център тя се събужда: първи, втори, трети, четвърти... Само седмият, обаче, е хилядолистник. И хилядата листа не са наредени в пътека – те са в целостта на развитието, когато Змията е освободила опашката си и е направила духовното събуждане на центровете. В хилядолистника тя отново се затваря. И става какво? Държава! Държавата е акумулация на духовността! Тя е, която дава устойчивост; тя е идея, която има едно право – присъствие. Тя като принцип е присъствието на Божеството в човека!

  • Държавата е присъствие на Божеството!

Тя е събудена отговорност! Затова Хегел си позволява да каже: Държавата е въплътеният Божий Дух. Виждате как все пак усетът е давал очертание на най-големите същности. Отделен е въпросът – възможно ли е в държавата да е Духът Божий? Тя се състои от индивиди, същества, или вече човеци, които безспорно стават поданици на една воля. Но без волята, която Политиката и Религията правят, не може да се направи и Държава. Следователно тези три елемента са събрани в едно. Това едно, макар и от три, има Кундалини, т.е. Змията. (И затова в символния знак на Учението – в Триъгълника, е сложена Змията.)

Така че дори и само като философска спекула, Държавата е изява на Духа. Религията, разбира се, Го е обсебила само като своя привилегия, но според Хегел Всемиреният Дух се въплътява в Държавата. Кой обаче е тук спъни-камъкът на бъдещето? Спъни-камъкът е, че се слага ударението върху Държавата, а тя не е последната даденост на Божеството. Ако Божията даденост е в Държавата, как може да има това съвместителство, което се опитва сега да прави Европейската общност?! По неволя тази идея трябва да метаморфозира, както Самото Божество в религиите. Еволюцията това подсказва – че Бог като приложност в религиите има йерархии. Тогава безспорно и в тънкостта на политиката ще има йерархии. Защото иначе трябваше тези държави още да се държат за гушите (независимо от мотивите, с които воюват). А сега поне имаме едно стъпало в нравствената таблица, което ни позволява индивидуалната свобода да бъде по-голяма, отколкото да кажем държавната. И тогава защитата правата на душата[4], която искаме, е дълбоко мотивирана, след като социалната даденост ни дава вече формули.

Разбира се, Учението Път на Мъдростта постави проблема, дори преди хората да са се събудили. Сега искат да помирят социална общност – ние искаме да намерим духовна общност. А тя не можеше в Учението на Любовта, нито в Учението на Правдата да бъде поставена за реализация.

Ето защо направих разлика между бъдеще и бъднина още преди години. Бъдеще винаги ще има, защото настоящето е преходно, но и бъдещето не е достатъчно – трябва да има бъднина! Така че съжителството и съвместимостта изискват да се изгради човек, който носи всичките възможности, т.е. да стане Държава.

Държавата е идея за Съсътворителството! От териториално съзнание до планетно единство; от живяно човечество до осъществена Божественост; от себе си до без Себе си, до Мирова същност! (Не е важно дали признавате Бог или не – Той е!) И кой прави държава? Само човекът. Не животните. Те могат да имат стадо, но нямат държава. Щом я прави човекът, тогава защо го лишавате от правото, че е бог!?

И има една друга тайна – няма държава без територия. Всеки, който се е опитал да изяви дързост и с това да прави победности, както един Атила[5], но не е оставил територия, няма държава. Държава без територия няма! Преходности – победи, слави и какво ли не щете, но няма Атила държава. А държавата има отговорност не само да направи общност, за която е загрижена и трябва да защити, но тя извиква поданиците в идеята да бъде бранена. И тук е прозрението на Хегел: Държавата е въплътеният Божий Дух!

Кръвната картина, кръвният знак е това, което създава националния дух. Когато идват мултинационалните държави (както сега е опитът да се правят), вече се поставя въпросът за духовни държави. Значи, трябва да се смени кръвната или чисто биологичната държава в такава, която има еднаква ритмичност. Колкото и да изглеждат различни хората в народа, който има единокръвие, те имат еднаква ритмичност. И тогава водачът на дадена държава може да ги извика на жертва. Но ужасът сега е, че се предизвикват древните кавги в етническите държави. Докато етническата държава е по-властна от националната, много трудно човечеството ще има просперитет...

Държавата прокламира за национално изповядане на една религия в мнозинството. Иначе може да гарантира на своите поданици свобода, каквато искат, но ако нямат религиозна общност, тя е разкъсана. Може би и затова известни изстъпления в защита на държавата и на религията правят Инквизицията и Кръстоносните походи. Мотиви, с които може да се оправдае насилие. Но държава, която си позволява насилие в защита на един от принципите в триъгълника, не е регулатор.

Ето защо, идеята е, че трябва Държавата да я направим духовна, за да може биологическата разлика постепенно да отмре. Отделен е въпросът, че дадени национални вълнения в известни исторически периоди са играли решающа роля. Докато не се дойде до този принцип – събожник, а не брат и сестра, както още е властно.

Пред Бога принесете всичко това, което еволюцията е поднасяла – от тотема до Сина Божий. А голяма религия не може без Син Божий! Това е и тайната на културата в съвремието ни вече – Синът Божий, макар че още в Митологията е подсказано. Но там е в наличие страхът на митологичните божества – бащата на боговете Кронос си яде синовете, защото ще му вземат трона. Логично е, защото те са стихийни богове. Това е сблъсъкът, това е конфликтът на астрала...

Принципът Политика учи, принципът Религия посвещава, принципът Държава прави съ-Сътворители! (Затова говоря за „кръглия триъгълник“.) Именно държавата, която е израз на присъствието, е идея не на атавизъм, а за Съсътворителство. А когато човек стане Съсътворител, няма да има повече поданство. Защото с идеята, че човекът дава поданство на боговете, те са вече неговата събудена властност на Съсътворител. И тогава няма Кронос да си яде чедата, нито Зевс, чрез измамата на майка си, да убива баща си. Затова се роди идеята за Единството. Единство – Троица Единосъщна. Триъгълникът!

  • Политиката има цел и управление,
  • Религията – олтар и път,
  • Държавата – идея и трон!

Ако от този триъгълник вие изземете аурата и направите цялост, тогава Адам и Ева ще останат планетна памет. Планетната памет, обаче, още никой не е чел. Само откриват гробници и артефакти. А всяка наша мисъл, всяка наша нотирана песен, радост или скръб са в пространството и в земния корпус. И сега, когато открием гробница с някакъв великан – ами това сме ние от минали вече свои присъствия! Затова казвам, че Адам и Ева са планетната памет! И бъдното Откровение ще ви даде очите на Мировото Съзнание. Тогава с Мирово Съзнание ще можете да четете планетната памет – паметта на Политиката, на Религията и на Държавата. В този смисъл ще видите, че известни изрази, които искаме да направим Скрижали на Мъдростта, са в тази памет – като идеите за служение без Себе си; чуждата вина не е наша невинност; няма враг, има събожник и пр. Това решава големия проблем на вашата бъдна взаимност, на вашето себесъществувание, на вашата съвместимост и съжителство, на вашия трон. Принципи, принципи...

Тази тема може да послужи за много анализи – не като констативност. Защото и това, което е казал философ като Аристотел, има своята сила в отражението, но не в прозрението. С Учението Път на Мъдростта пъпленето върху тази планета трябва да бъде сложено в съответния музей! Това не значи да отречем еволюцията. Но не значи и да лишим хората от Знание, за да направят Единосъщие. Ето защо има действия – има събиране, умножение, изваждане и деление. Сложете ги в социалната даденост. Кои, например, две знания да съберем, за да направят един Божествен път... Вижте колко стойностно в човека са дадени тези четири действия: от някого трябва да извадим егоизма; в някого трябва да умножим жертвата; друг трябва да го разделим от величието му... Тези четири действия човек не ги е прилагал още към себе си. Той ги изучава само, за да прави аритметика. (Дори как да краде, да краде най-вече величие – някои просто им е потреба да крадат величие...)

Разбира се, отмина времето, в което са живели онези, писали трактати или пък отделни характеристики на битието на човека, който вече осъзнава държавата, т.е. трона. Ще видите, че си заслужава да се освободите от своето Себе и по този начин да изградите новата лествица на вашата взаимност – Децата на Деня.

Бог е принцип, който крие Сътворение – Сътворение на човека! Държавата е принцип, който крие раждане – раждане на идеи! Това, което Учението Път на Мъдростта прави, е точно този голям дял. Но то не може да стане с ехото, което извикват туристите в планината, нито пък с дълбочините на онези, които влизат в морето. Отделният човек може да го носи и в известен момент събудена валентност да излезе и да му каже: „Да, днес ще направя това, утре – друго...“ Хората още не се питат, те просто вегетират. Но има йерархия на Духовните вълни. И аз наистина от сърце се радвам на Децата на Деня, защото в Деня, когато започнат осенението в душите на другите, тогава ще усетят благодатта!

Ще се радвам да сте разбрали онази кратка фраза: Аз не се страхувам, че съмва![6] Не се страхувам, че се съмва!

 

[1] Zoon politikon – (гр.) букв. политическо, обществено животно.

[2] „Политика“ – трактат на Аристотел в 8 глави, написан 335-322 г. пр. Хр.

[3] Вж. Битие 11:7-8.

[4] Вж. Нур Панорама, кн. 55, 2006, с.133.

[5] Атила – прочут хунски вожд и завоевател от V в.

[6] Нур 2/2008, с.12.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993