Върху Посланията на Планетния Логос

Посланията са хлябът на Мъдростта!

Планетните Послания са Логосово присъствие в личен и Миров план! Те са житейски олтари, знание за служение и Път за осъществяване!

Подражателството и внушеният страх са чужда парола да се влезе в живота. Докато с вярата и жертвата, каквито дават Посланията, намирате в изява личен ритъм и Път.

В религията чрез обреда (подражателството) се докосвате до вярата, а чрез инквизицията (внушения страх) – до жертвата. В Посланията с вярата се докосвате до сакралното единство, че човекът е бог в развитие, а с жертвата се освобождавате от планетната властност.

Кармата е дреха на Адам – тялото, с което той слиза на земята. Ето защо липсата на събожника, роден от Посланията, създава конфликтите, чиято присъствена реалност е именно кармата.

Има лична молитва, социални олтари, национални жертвеници и планетни светилища. Затова Посланията са градуирана лична валентност! Всяко Послание е различно и всеки поселник намира в тях Себе си. Това, че някой не е намерил Себе си, не значи, че трябва да отрича другия – богове, които се делят още, са митологични. Затова всяко Послание е за всеки, но не всеки има още нужната валентност. Това е все още нереализирана еволюция и аурен израз.

Религиите дават присъствие на послания, но според степента на Духовната вълна, вярата им дава поданство. А всяко Послание на Планетния Логос е една енигма – те нямат историческа фиксация, а само Мирова отразимост!

Голямата тайна на Посланията е, че те са нотиран химн, химн на посветените! Те не са „Ода на радостта“, Посланията са Откровение на Мъдростта, изведено от служението на Децата на Деня!