Зареждам...
Пътят на благословените (3/2009)

 

Пътят на благословените

Човекът е лъч от Абсолюта!

Скъпи Деца на Деня, утвърждаващи се събожници в пътя на своето служение! Нека волята на висшата даденост на Небесата да утвърди вашата благодатна присъственост в Пътя на Мъдростта, за да осъществите битието, за което сте предназначени! Благодаря ви от сърце за присъствието!

Темата е „Пътят на благословените“, а „благословените“ е по-скоро обръщение, отколкото поведение, което се изисква от човека. Децата на Деня наистина носят своя знак на благословеност. Първом по поревнатата потреба да изберат Пътя на Мъдростта, а след това да се отлъчат от всекидневието, да последват онова, което е метаморфоза в тяхното съзнание, утвърдено като живяност. Потребата да се направи бъднина не е отрицание на вашето бъдеще, а е утвърждение на вашето събудено водителство в Пътя на единството между човека и Бога. Това е, бих казал, Пътят на благословените. Разбира се, този Път не е нито много равен, нито по-малко трънлив от онова, което еволюцията е предначертала – човекът бог в развитие.

Ето защо започвам с това, което в Посланието на Планетния Логос за 2002 г. е казано: Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие![1]

Не може без Мировия покров човечеството да преобрази себе си и да начертае нов Път към една обожествяваща Голгота, нито пък историческата даденост да бъде осветена в жертва на онова, което прави Възкресение. Защото Възкресението без историческата си реалност не би дало пътя на жертвите. Събудената отговорност в това отношение е вашето водителство.

В Посланието за 2002 г. още е казано, че Сътворението е идея за човека. Боговете, ако си шепнат само помежду си и няма на кого да дадат основание да говори, че има Сътворение, то няма кой да ги утвърди в признание на Сътворителството и в констатация, че те са проявили своя преданост.

Така че наистина Сътворението е идея за човека; Истината е една победена съдба; Животът е себеосъществяващият се Бог![2] И този Бог в Своята легитимация утвърждава идеята, че човекът е един бог в развитие. Тогава налице е безсмъртието и не може да се създава повече страх от смъртта!

  • Платното на плътта и саванът на смъртта са в единство!

Това е може би най-голямото прозрение, че няма нищо, което да не е живо. А голямата беда, която религиите са сложили в пътя на човека, е несъвместимостта, че той, след своята кончина на тази планета, е само едно мъртво същество, на което съпътниците му отвреме-навреме му четат молитви за упокой и правят преливане. Но водата е астралният образ на Светлината и когато му преливат, макар и мъртъв, те без да съзнават събуждат неговия астрал. Това е най-голямата беда на човечеството – обявяват мъртвеца за непреходност. Но му преливат вода, астрал! И във всяко творческо начало на религиите стои водата – астралът, т.е. онова, което е над плътта и което дава образа на живота. Смъртта е творческа ръка в неизбежността на безсмъртието! Път на благословението! Иначе – другото е само помени на починали. Разбира се, и те имат своята същност.

Така че тази битка между платното на плътта и савана на смъртта е бъдното прозрение да се освободим от страха от несъвместимостите на обезфизиономяването. Да се освободим и от невъзможността да влияем и да позволяваме на неовладени закони да обезформяват човешката даденост в онова, което е послужило да бъде направен човекът, т.е. в плътта, наречена в книга Битие „земна пръст“. Земята е услуга – Абсолютът чрез Своя пратеник, Твореца във Всемирността, е сложил в нощвите брашното на плътта... Именно оттам идва и необходимостта от савана на смъртта, който, фактически, съхранява след обявената кончина бъдната жизненост.

Наистина един от най-важните проблеми е, че предпоставките, които са създали плахост на човека от смяната на неговата физиономия, са създали и психозата на страх. Страх и от грях (ужасяващ); страх, че знанието е грехопадение. За планетния живот най-тежката обида е тезата за грехопадението, или отречената еволюция! Разбира се, в Източните концепции и религии не стои тезата за греха, в смисъл, че знанието е грях, защото приемат в неизбежна необходимост своята потребна защита в идеята на прераждането. Въпреки това, статиката там стои повече отколкото в другите. Защото събудената възкръсналост в изходения път от митичното божество до Голготския животворител в Разпятието е по-динамична, отколкото да стоите кръстом и да чакате да събудите своя Кундалини.

Разбира се, идеите за еволюцията и реинкарнацията са неизбежна позитивност в битието на човечеството. Не може да не признаем идеята за еволюционност, ако имаме дори само „лабораторното“ изследване на личните си възможности в ретортата на съзнанието от дете или от изследване на един първичен образ, наречен „дивак“. Дивакът в потребата от самосъхранение е принуден да прави онова, което културата след време квалифицира като престъпления. Но така тя му отнема еволюционната необходимост от съществувание. А да крадете от човека правото на съществувание, значи да отричате безсмъртието му. Това посегателство обаче е достатъчно голяма гавра върху човека, който е неизбежен бог. Затова боговете са сменяни – констатацията за смяна на боговете я дава човекът. Кой йерархира тотема-бог? Човекът! Кой признава в поклонение разпнатия Възкръснал? Човекът!

Човекът носи своята еволюционна безспорност! И няма защо да има непреходни кумири, а еволюционна даденост до неизбежността за Всемирността – докато се извървят всички пластове и йерархии на седемте събуждащи се органи на знание и човек се констатира в Твореца. А Творецът сте самият вие в цялата плътност на онова, което е наречено Абсолют. Но не може да се отнеме йерархията на боговете, защото на този, на когото не е даден лик, няма и олтар. Дали ликът е дъб, или както сега – съвършената папска тиара, това няма значение.

Голямата грешка, която е наложена на човека, е таблицата на морала да предшества азбуката на знанието! Така на ония, които не са прескочили реката на моралните стойности, може поети като Данте да им създават психология за девет кръга на мъчението. Тази илюзия, облечена във въоръженото отмъщение към човека, е най-тежката му беда. Това е непрозрението на този, който направи услуга на религията на отмъщението – девет кръга на ада... Е, да, отделили са в идеята на Сътворението едно кръгче за Рая, от което Адам пък го бяха извадили като грешник, че поискал да знае!? Това ли е културата?! Ето защо говоря за Пътя на благословените. Вашите неуморности – било действие на краката, било потреби на вашата мисловност са именно това, което ще направи поход срещу ковчега на отмъщението. Защото една религия, която крие оръдие на отмъщението, не пази човека – тя съхранява лъжливи богове на лъжливо Сътворение, създава девет кръга на ада. Къде е тогава Пътят, къде е бъднината?!

Не искам с лекота да се гледа на едно усвояване на необходимостта да се освободите от идеята ад. Дори един кръг на адово битие да има принадлежност във вашата същност е обидно! Децата на Деня трансформират културата на отмъщението в култура в пришествието, което направи Христос с Учението за Любовта. Но то беше още в гамата на добродетелите, а не на Знанието. И най-тежкият товар на Децата на Деня в бъднина е да сменят цялата епохалност на тази планета – от таблицата на Добродетелта в идеята на Знанието. Знанието е вашата неизбежна отговорност и вашата пресметната жертва!

И тук личността, когато прецени като пречка личен път, прави големите промени. Страхът за Себе си е най-тежката беда за човека. Човекът е закърмен с най-ронливата теза, че не може без Себе си. Осъзнат обаче като съ-Сътворител, той е божествен! Но Себе си ако не може да пожертва в името на Всемирното, той остава само егоцентрик. Един предишен бог в тотемното мислене се е ядял. Това, обаче, е една от най-големите фигури в културата на човечеството за религиозни стадии. Изяждането на тотема, макар и в даден момент да е статика, е самоотричане – да не ядете бъдещето. А един Кронос си яде децата. Но и Зевс, когото майка му Хера го скрива и прави покушение над бащата, не е по-добър. Това какво показва? Една приемственост – израз на приемствеността. Може да не яде децата си, които са богове, но „яде“ човека, който е рождение на планетата. Защото едно планетно мислене не може да не бъде ядено от един бог, ако в него куца божествеността.

Боговете „ядат“ човеците, защото човеците са богове. Богове! И древността го е казала, и всички са го казали – и Иисус от Назарет рече: Аз и Отец сме едно! Каква е тайната, кой „изяде“ Иисус? Една власт в лицето на Пилат и една религия в лицето на оня, когото бяха нарекли Варава – разбойник. Значи в човешката психология религията беше сложила и държавата беше утвърдила идеята за разбойник. Кого разпнаха като разбойник; кой за тях е разбойникът? Човекът, който не е с боговете им. Да, те винаги са разбойници. И Христос, Който беше за Бога, но не за еврейския бог, Го разпнаха. Но кого освободиха онези, които бяха властници над духовността и над социалността на човека, т.е. синедрионът и заместникът на императора? Кого смениха с Иисус? Варава – разбойника! Това е ужасът – че Варава освободиха, но той не направи битие за Път. А Иисус Го разпнаха, но Той остави Път и направи Битие! Е, какъв е тогава Мировият конфликт в неговия социален образ? Битка на овехтялото, битка на гниещото с раждането и изкласяването на плодния клас, както е казано в Христовата притча, със сто зърна.

Това е битката – битката Варава и Христос. Освободиха Варава – разпнаха Христос! Варава си остана разбойник и не направи битие, а Христос възкръсна и направи Път! Път, който е вече две хиляди години.

Тази тайна е, която определя благословените. Тях ги разпъват. Но никой не знае, че Мировата властност ги възкресява. А човекът, който не знае, че има безсмъртие, е най-добрият роб на социалността и на оня, който дава причастие. Това е изстъплението, това е и голямата разлика между благословените и покровителстваните.

Покровителстваните, безспорно, са отрицатели на прогреса, а лъжливият им прогрес няма друга „благодат“, освен да затвори будността в ковчега на потребата им да мълчи. Социалната ни даденост (не само нашата – световната) точно затова прави скàлата на императорските възкачвания – абсолютизъм, лъжедемокрация и тем подобните физиономии или характеристики на социалния път на човечеството. Това е, когато искате да съпоставите Варава с Христа. Да, освободеният разбойник не направи Път!

  • Човекът живее с отходно минало, т.е. с Варава, или с родена бъднина, т.е. с Христос!

Затова съм казал, че никой не може да отнеме бъдещето на другия. Варава го освободиха – за да ходи Пътя на Иисус. В духовния живот има откровения, но в социалния живот има идеи, т.е. Път. Така стратегията стана идея, а тактиката – идеология.

В този смисъл именно трябва да разгледаме родения с бъднина – онзи, който трябва да бъде затворен в ковчега на Възкресението. Иисус именно на Кръста на Възкресението остави тази тайна на човечеството – това, което сега Децата на Деня ратуват: своето безсмъртие – че човекът е бог! Затова Той рече: Аз и Отец (нека и до вчера да е бил ваш Бог) сме едно! Това било богохулство...

Разбира се, социални строеве ни наложиха и социално издевателство: те да са единствените праведници, те да са единствените загрижени. Но с грижата как да те ограбят в твоята духовност и материалност. Така те са единствените, които имат основание да бъдат разбойници – от оня добър съразпник на Христа до другия, който е лошият и който упреква своя събрат, че иска да бъде събожник на Христос.

Това е пътнина, в която се губи човечеството – битката между човека и Бога. Човекът, който в себе си е разбойник, винаги ще отрича възкръсналия и викащия ги за Път Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът! И има исторически моменти, в които това отрицание се натрапва така, че неговата жестокост оставя белег – както бичевите знаци върху гърба на робите. А бичевият знак на духовното робство е още по-жестока бъднина. Но институцията се съхранява с унижението...

Вижте стадиите на институционност как са растели от племенния господар до държавника, който минава през абсолютизма, за да стигне до лъжедемокрацията. А да не говорим пък за „народните“ демокрации, които бяха най-голямото изопачение, или по-скоро най-отривисто подчертаната лъжа за добродетели.

Затова в моето съзнание стои един конфликт – дали таблиците на добродетелите, или верското начало, което сложиха институциите (синагоги, църкви и пр.), не е най-сгрешеният път на човечеството, вместо да му дадат азбуката на знанието? (С азбуката от „а“ до „я“ – в българския език, се създаваше духовното богатство на един белязан народ.) Това е голямата тайна. Затова винаги ще правя една съпоставка, че вярата, смутена от обреда, става религия! А има ли друг път сега? Да – без обреди! Обреди, които принизяват потребата на събудения Бог в човека да има Небеса. Обредът прави варена пшеница, за да съхранява умрелите, а лишава живите от тяхната бъднина. Затова казах, че вярата, смутена от обреди, създава религия. Религията е отношение, а вярата – поведение!

Там е голямата, бих казал, издевателност, когато пълномощникът на Бога е управлявал с волята на някакъв отмъстителен бог, което еврейството като култура остави: Око за око, зъб за зъб! Тогава как искате от тази нравствена таблица да изградите добродетели!?

Насилието не гради добродетели! На насилието само едно велико признание му е дадено в биологията и социологията на човечеството – детето ако не насили майката за раждането си, няма да има дихание за живот. Това е благородното насилие, това е благословеността на пътя на човека. Създава се болка, за да има радост. Ето защо съм казал, че няма страдание; ето защо казвам, че няма битнина, която може да смути вашето сърце в признание на богожертвата. А богожертва е всеки жест на развитие. Затова се казва в Евангелието: Една майка изпитва болката, но след това нейната болка е радост! Това е именно тайната на Учението Път на Мъдростта: Няма зло, има нееволюирало добро!

Коя е тази майка, която ще каже, че детето й е причинило зло, когато е искало живот и тя му дава живот – няма такава констатация. Детето когато се ражда, създава болка, а всъщност ражда радостта! Може би преобърнатостта на тази формула създава основание за жестокости. Защото волята на един абсолютен господар смущава битието на обикновения човек със своята законодателност и приложна воля за подчинение.

Това са големите идеи, когато искаме да говорим за благословените. Вашият път е благословен, вашата жертва е награда за самите вас в една бъднина!

Ето как съм характеризирал поведението на социалната история: Какво е един първобитен свят и какво е съвременният свят?

  • Първобитният свят е невежество с култура – Диханието му дава израз, а съвременният свят е култура с невежество – изразът пречи на Диханието!

В настоящето е дадена една култура, но хората не са изработили нова таблица на поведение или това, което се нарича нравствена скàла на човечеството. Тя сега е точно невежество, а достижението на културата е, че може да се качите на друга планета вече. Да, но защо се качвате с един апарат, когато много свободно вашият „самолет“ – с вашата енергия може да ви качи всякъде?! Затова именно тази характеристика слагам – първобитният свят е невежество с култура. Защото културата я носи човекът, а невежеството е приложението!

Колко дивачество над моралните устои се изяви във вековете! Не е въпросът в онова, срещу което въстават хората – войните. Не, войните са възпитание. Както виждате, ще дойдете до време, когато няма да има войни, които ви лишават от корпуса, т.е. от физическото тяло, но вие ще водите войни в своите астрални желания, вие ще водите войни в своите духовни полета.

Какво има в съвремието? Играта на пола. И то до такова унижение... Не е въпросът да пазите плът, а да пазите добродетел! Какво показва съвремието – именно че имаме култура с невежество. Сега виждаме неудовлетвореност в дивашки танци. Точно това е културата на съвремието – с невежество!

Затова – Пътят на благословените!

  • Пътят на благословените е преценка за Единосъщие със Себе Си!

Тази преценка – за Единството, може да извикате в Себе си. Вие сте Единосъщие с Твореца! Този Творец, когато осъзнаете в пълнота, сте самите вие. И тогава, когато сте белег на преданост и поклонение, не обиждайте потребата на малкия човек да бъде в огледалото на боговете, не го лишавайте от това. Огледалото на боговете сте вие, това е вашата бъдна отговорност! Затова много хубаво е казал Иисус, че човекът е бог. И цялото еврейство погълна нафората без да са готови за причастие. Нафората не ги направи християни, т.е. те не се освободиха от своя собствен стадий на дивачество. Но сега културното дивачество е по-рисковано, отколкото опростената култура. Това е другата страница на битието. Опростената култура несъзнателно спазва някаква таблица на нравствено поведение. Опитът, обаче, че човек трябва да има скàла на добродетелите и тогава да направи жив олтара на боговете, както виждате, не постигна резултат. Тук всички онези, които правят Небесно битие, трябва наистина да сменят своите утвърдени кумири...

Идеята човечеството да си има кумири носи два полярни знака – и плюс, и минус. И най-рискованото е, когато посредствеността иска да бъде винаги плюс, а с това краде плюса и набогатява своя минус. Затова се явяват социални стълкновения и верски войни. Посредствеността не може да не прави верски войни. Ако съзнанието на човека е така зряло и господстващата троновост има прозрение за йерархията на Духовните вълни, тогава няма да има такива ексцесии от социален и верски характер.

Аз и Той сме едно! Това е, което прави Бога – човек и човека – Бог! Тази битка ще продължава дотогава, докато се мине и в Причинното поле, т.е. в полето на интуицията. Тогава свободно може да излизате със своя Кундалини – с вечната закваса и същност да бъдете! Защото, ако в другите полета няма земна пръст за човек, има друга измерителност. Позитивът човек е, защото има лик земен, но човекът не е само земен, той е и Небесна плът, син Небесен. Това трябва да понасяте, да подготвите и да събудите в себе си. И една от най-големите тайни, която е сложена в Откровението, е, че след човека в йерархията е орелът. Много странно – най-съвършеното е човекът, а зад човека са сложили орела?! Това е събуденият Кундалини в човека!

Ето защо е орелът, т.е. смяната на царствата. Това е йерархическата даденост – да можеш свободно, без помощните горивни вещества или атомна енергия, да преминаваш всяка пространственост, която безспорно носи и своята безпространственост. Това е, образно казано, най-добрата консумация, дадена на човека. Не се страхувайте, че ще останете неподвижни, защото носите потенциалната възможност, която уж в първичната птица е дадена – крила. Само че тя, птицата, още употребява храна. Това е диспропорция, но добър образец. Образецът на бъдещето е, че човек може да лети, и то без моторно гориво. (Така че големите богатства на държавите с гориво ще топлят колибите им в бъдеще.) Тази трансформация – човекът да лети без наличието на друг горивен материал, е вложена в неговия Кундалини. А човечеството се сведе до най-смешната, така да се каже, конспиративна дейност на половото си разточителство. Човекът се възхищава в героичните си полови „подвизи“, но не знае, че половата енергия е най-висшата енергия, която е концентрирала именно живот. Това е преобразеният Кундалини в материалната даденост на човечеството. И тази същата енергия в бъдеще ще прави крилата на орела – ще прави движението!

  • Бог без човека е Абсолют, а Бог с човека е Кундалини!

Човекът е лъч от Абсолюта! Затова в първичния образ са го нарекли бог. Но понякога тези богове са по-жестоки – сега, когато ги оценяваме. Не обаче, когато сме били в състояние на първичната тотемност или пък на митологичните си богове. Бащата бог, когато си яде децата, кого е пазел? Трона като институция и своя човешки вече образ, облечен във власт! Затова в Митологията бъдещето – Мъдростта, се ражда нетрадиционно – Атина Палада излиза от главата на бога, не от утробата му. Тя няма гравитационна покорност... И дойде времето, когато Децата на Деня трябва да кажат, че това, което главата ще роди, в хармония със сърцето и орела, е, което ще прави битие.

Ето ги пътищата, ето я и бъднината ви! Деца на Деня, бъдете свободни, бъдете без Себе си, за да сте след това с реалната себестойност – богове, а не с преходностите в Духовните вълни, през които минавате! Това е най-добрата ви позиция, когато изразявате Себе си като богове в развитие. И да сте богове не е обида за религиозните съзнания, както, когато е имало тотемен бог, не може да се каже, че той е обидност за събуденото човечество.

Има нещо, което е много интересно. Когато Адам е поревнал да мисли, го изгонват и той казва нещо много ясно – за учудване, че никой не го прецени. Той казва: Гол съм! Тогава му се дава повелята: Слез! И Адам слиза, и се облича в плът без да загуби себе си. Той е знаел какво значи голота, т.е. неприложност още на мисъл-формата в битие на човека. Това е изумителният израз, на който никой не се спира: Защо Адам е трябвало да каже гол съм? Какво е съзрял в голотата? Потреба от плът, в която е трябвало да направят човека, а след това той да се освободи от облеклото, което земята му е дала. Защото Адам като гол няма ограничение в кое поле на посветеност и знание или на богослужение ще бъде. Облечен, обаче, го приковават. И фигурно много добре е дадено – приковат Иисус, за да се разпне. Прикованият Иисус се разпва вътре в себе си и прави възкресение, т.е. свобода от плът. Плът, за която съм казал, че трябва да бъде одухотворена, а не отречена.

Плът, която е събудила болка, веднага сте готови да я махнете, а не знаете, че тя е съхранение, докогато може да я пръскате и събирате, т.е. да ви обслужва до мига на вашата будност. Съдбата е одухотворяващата се материя! А човекът е будност тогава, когато трансформира страданието, за което Учението Път на Мъдростта казва: Няма страдание, има развитие!

Както в надматериалната субстанция няма болка, така и в материалната субстанция, когато можете да одухотворите материята, няма да признаете болка. Болката е знак, за да се коригирате. Защо боледува плътта? Много естествено – защото има още неусвоена хармоничност между висшите духовни тела и приложното тяло, с което вие тук не само вегетирате, а и живеете. Едно дърво също може да има болка, но то само вегетира и няма как да формулира, че страда. А то и не страда, както и човекът в своята голяма психологическа общност – Менталното поле. Затова казвам, че няма страдание, има нееволюирало добро!

В този смисъл именно голямата тайна на Адама е: Гол съм, Господи! И Господ му казва: Слез!, и му ушива дрехи – кожени дрехи. Така взаимността на седемте тела у нас се съхранява в потребата на кое поле какво ще предават. Дават на човека Материалното поле, дават му и таблица на добродетелите, което според мен е най-голямата грешка, защото тя изпреварва знанието. Гонят Адам, че иска да мисли, а му дават таблица на добродетелите, не свобода на мисленето (макар че го боли като мисли). Когато започва да прави свобода на мисленето, го разпват. Защото Христос е едно изявено Ментално поле, наказано заради Неговото проницание, че побеждава материята: Аз и Отец сме едно! Този израз на Христос е най-голямото опровержение на тезата, че човекът не е бог. Ама тя, Мария, с някакъв ангел там... Оставете ги тези приказки! Самозачване има – но кога?... Знаете, че през седем свои прераждания сменяте и пола. (И един мъж в необходимостта, че съпругата му е умряла, получава женска гръд – а той си носи такава гръд като знак на преражданията.)

  • Събуденият няма нито минало, нито настояще, има бъднина!

Така че Гол съм! е една концепция, която освободи човека, за да дойде вече до прозвището събожник. Събожник! Идеята за събожника е най-върховното право, което е получавал човекът! Доста много религии са минали през човечеството, никоя обаче няма тази идея. Някои посветени са я казвали, но не са имали хубавата дума „събожник“. Сега европейските езици не могат да комбинират думата „събожник“, която при нас е много цялостна и много изразна. Това е голямото богатство, това е изразността на една Духовна общност, която има Път. Път, който и Христос посочва: Аз съм Пътят... Това е голямата тайна на Обществото Път на Мъдростта. То трябва да изпревари лутаниците на човека за Път. Този Път е, че човекът е бог в развитие. Това е събожникът.

  • Събожникът е изразът на бъдността!

В цялата тази стройност на създаване, на раждане, на изграждане, над човека стои един от големите проблеми: Кой е той? Човекът се ражда с идея за Боготърсене, защото още не е видял Себе си и констатира само, че е едно двуного животно с малко повечко ум. Но човекът винаги страда за Бога и затова има ск`ала в Пътя на Боготърсенето, по която той Го търси – от тотема (изначалната природна и вечна сила) до Възкръсналия. Смъртта като битие е безспорната истина, че възкресението е неизбежна необходимост на всяка еволюция! И има учения, които са наричани окултни, защото официозите не искат да се лишат от върховенство да определят както битието на тялото на човека – като му отреждат гробища, така и битието на душевността му – като `и дават Небесност, но я лишават от правото на прераждане. Ето защо има окултни учения. Пирамидите в Египет сега са мъртвило, разбира се, но преди пет хиляди години са били живот – те са били фактически и храмовете. Там, където само посветеният има право да отвори книгата на това, което сега наричаме Път на Мъдростта. Много повече култура са носили и много повече посвещения са направили, отколкото една Еладска митология. Да не говорим и в съвремието – първичният ум в потребата за величие прави Кръстоностните походи. И най-висшата ви тайна може да бъде опорочена, когато посредствеността се облече с вестителство!

Пътят на благословените в тяхната отговорност им налага събуждането в идеята на служение! Те са благословени, но не всички са събудени за служение. И не е проблем само фанатизмът, който може да ви направи герои – да ви сложат на една клада. Не е това – а именно да дадете Път. И много добре стои: Път, Истина, Живот! А това, което ние искаме в този Път, е осветената и одухотворена материя. Ето защо, дори и ако щете като слово, което ви докосва, то е част от магиката на благословени. Отделен е въпросът дали тази благословия може да я носите в един осъществим Път – Път на духовната будност; Път на отговорността, с която вашата жертва не е белег, че сте научили една добродетел, а че сте обслужили Пътя на Живота.

Добродетели са преминавали и достатъчно добре са унижавали. Затова таблиците на добродетелите (безспорно и християнството е взело от еврейските таблици) са една от големите грешки в света на еволюцията в религиозно-верско знание. Не, разбира се, в Мирово съзнание. И затова в ск`алата на йерархиите идва Истината. И то много добре е казал Иисус: Само Истината ще ви направи свободни! От какво? От какво ще ви направи свободни?! Значи, имате преходност на съзнанието за оценки. (И най-добрата ви оценка за себе си е част от непадналите вериги на човека-бог.)

Йерархията, докато не стигнете до Свободата, когато Кундалини може да излиза от своя седми център, т.е., както казвам, без гориво да бродите из планетите, ще си остане под въздействието на ония енергии, които ви заземяват. Именно липсата на това благословение е заземената човешка психология. А тя е логична, докато не създаде предпоставките как вложената енергия на божествеността у нас може да дематериализира света, или да одухотвори материята. Това е благодатта, благовестието, дарът, който трябва да имат благословените.

  • Благословените носят потребата да служат за одухотворяване на материята!

Те трябва да я освободят от нейните спазми, породени от борбата `и с духовните начала в човека.

Човекът наистина е нещо изумително! Той в своята същност е бог. И ако нямаше човеци, никой не може да констатира има ли богове. Констатирайки ги вън от себе си и променяйки ги – като започне от тотемния бог и стигне до едноличния бог – тогава човекът познава потребата, че у него е същият закон. Вън от вас стои, но у вас се развива!

В идеята на онова, което наричаме Сътворение, няма утроба. Има Мирово Съзнание, което ражда Духа, чиито послания вътре в създадената планетна материя започват да работят. Ето как идва Сътворението. То няма утроба – то е Мирова идея, осъществена в милионите години.

  • Сътворението е Мирова идея, защото Мировото Съзнание е всичко!

И тогава, когато човекът е нищо, той е всичко! А се страхува да загуби един атрибут... Но когато си нищо, ти носиш всичко. И затова в книгата „Седемте Лъча на еволюцията“ съм сложил: „Никой Лъч не е сам за себе си достатъчен за живота.“[3] Всеки поотделно е потребен, но никой без другите не може. Така че, когато искате да правите изкуство, не забравяйте, че трябва да сте и молитвеник; когато искате да сте молитвеник, трябва да сте и жертвеник. Никой от Седемте Лъча не може да отсъства от целостта човек-бог в дадената планетна еволюция!

Това е именно, което налага приложната воля. Приложната воля е изявен събожник, а не волунтаризмът като философия и концепция. Човекът е събожник! А събожникът носи всички валенции на измеримост – не може черният да ти е враг, белият да ти е приятел (който пък те убива). Разбира се, не бива да правиш дарование на онова, което не е отработило поведение на жертва. Тук е и голямата грешка на социалните и политическите учения. Идеолози искаха да направят комунистически строй, а възпитанието им бе на крадци! Как да го направят тогава? (Аз поне съм свидетел...)

Така че от тези неща, като социална категория и утвърдено битие в бъдеще, Децата на Деня трябва да се освободят. Вашата воля не е лична! Когато волята проявявате като личностна, това е егоцентризъм, който не ползва Всемирната Духовна вълна, в която за даден исторически момент сте родени и трябва да направите живот.

Приложната воля в Пътя трябва да е волята на събожник – една нова идея за съжителство. Идея чужда на всичко, което мислим, че е наша собственост. Божествеността в идеята на съжителство, която даде понятието събожник, е свобода от егоцентризъм и жертва на социалната даденост. Това е Мирово съзнание, от което сте били отлъчени в даден момент, отлъчени от Утробата в една звездност и една нова звезда осветява небе!

Другото искане в Пътя е служението без Себе си. Това е Причинният свят, който създава предпоставки за приложната воля. Защото, ако Причинният свят не дефинира – било една истина или някаква добродетел, тогава вие имате блуждение, което е звезда, напуснала своето небе. И на местото, където пада, я търсят ония, които търсят олтар – олтар на звездност, който загубва своята светлина. Такава е историята на човека... В такъв смисъл дори да признаеш Бог вън от себе си, трябва да му знаеш „възрастта“. Това пък е градацията на Духовните вълни в приложната планетна даденост и материя. Трябва да му знаеш годините на присъствие, а той трябва да има съзнание да не чака Хера да му даде камък, вместо Зевс...

Историческата утроба и културната потреба е необходимо да се съпровождат в съгласие за свобода. Това е най-върховната тайна – свобода! Но първом човек трябва да я направи в себе си – свобода първо в себе си като комбинация на материя и събудена мисъл, а после и като Духовно покровителство. Липсата на благодат има своя образ – той в културите се нарича „зло“. Оттам е несъбудената отговорност, непросветеността, която обаче понякога си пришива крила, че носи вестителство. И затова има науки, които са ги дали Учителите; има и науки, и религии, които са ги дали пророци; има и посредствености, които носят измамата на уж дарованието. Една мохамеданска религия в съвремения израз е на един пророк, който има не пророчества, а болест. Припадаците, които е получавал още от своите младини Мохамед, са най-добрият знак на после утвърдения отмъстител, който, разбира се, не премахва Аллах, но налага себе си.

Това е преценката и социалният спазъм на тази планета между човечеството в неговите стадии на развитие и Ученията на посветените.

Затова не мога да остана равнодушен към това ваше присъствие и с особено чувство на отговорност ви благодаря, че една седмица сте напуснали дом и своите потреби на всекидневието, заради една тайна, на която реалния `и хляб ще ядете в своята бъднина. Това е Пътят на благословените! А благословените не могат да не минат през своя Голготски път. Но те не могат да го схванат, както са го схванали евреите, които са искали да приложат насилие и да всеят страх.

Вашите беди са вашата Господна благодат! Трансформирайте ги в Пътя на служението, за да можете във вътрешния си храм никога да не намерите огъня на своите кандила в мисъл и в действие угаснал!

Не угасвайте Себе си в жертва на планетното си Богослужение!

 

06.08.2009г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“

 

[1] Нур 1/2002, с. 19.

[2] Нур 1/2002, с. 19.

[3] Ваклуш Толев. Седемте Лъча на еволюцията. 2008, с. 5.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993