Зареждам...
Четиринадесети семинар Откриване (3/2009)

Четиринадесети семинар

Откриване

Служението е вашата жертва!

Скъпи събожници! Няма по-голяма радост от това – да ви видя във вашата бъднина по скàлата на своите търсени Небеса. Бъдете благословени и осъществете Пътя на опрeделеното ви битие – да дадете на света промяна!

Бъдете ми живи и здрави! Благодаря ви от сърце! Благодаря, че избрахте присъствието си в Себе си и в Пътя! В Пътя на своето сърце, което ви е определило нов олтар и нов храм. Вие сте живият храм и вече осветеният олтар на бъднината!

В Пътя на човечеството винаги е имало нещо, което го е смущавало. И първата тревога, която е смутила човека – Адам, е родената мисъл, че не трябва да бъде само покорност, а и път. А пътят като неизвестност се чертае от сърце, върхът се изкачва с воля на свещенослужение! Този връх сега сте самите вие – вътре в себе си, осъзнали изходената даденост, че човекът е бог в развитие.

Това даде Учението Път на Мъдростта – даде себеосъзнатата отговорност на жертвата, която не е принос на някакво божество, а осветяване онова, което се нарича човекът бог. Тази жертва не е насилие, нито пък си служи с насилие – тя е събудена отговорност на вложения Бог в човека.

Абсолютът ви е дарил със стълба, която е била служение и изповедание на богове вън от вас – сега е време, когато събудената вложеност е Бог в самите вас! Това е новият ви принос! А вашите предшественици са слагали себеразпятието като израз на служение. Следователно вие в Пътя сте изучили идеята на себеразпването.

Не е виновен насилникът отвън, който приковава Иисус, за да Го направи Христос – „виновен“ е Иисус, Който поисква да бъде Христос; „виновен“ е Неговият Баща, Който Го праща в Седмото Небе на служението на човечеството чрез Себежертвата!

  • Вашият Път е себежертва – никой не ви насилва вече, освен пробудената ваша Божественост!

Себежертвата ви е, за да бъдете богове и събожници в храма на собствената си бъднина!

Ето това е, което ви събра днес – събожникът като идея на Самия му Сътворител, или Себесъзнанието, което извика Сътворителя у вас, за да направите човека събожник във взаимността ви днес тук. В собствения си олтар да направите великото служение на Учението Път на Мъдростта. Път, за който сте призвани в събудена отговорност.

Служението е вашата жертва! Каквато и венчална добродетел да ви сложат на главите, вие сте венчани със Себе Си, за да изведете събожника си в Път и осъществена Божественост. Вие, самите вие, в тази лествица на бъднината, която ви чака!

Аз с особено чувство на отговорност приемам днешното ви присъствие като голям дар на събудена отговорност, на извикана Божественост. Наистина в идеята на един бъден събожник! С голямо чувство на благодарност ви дължа своето признание! Радвам се, че ви видях. Това е моята бъднина! И ще венчая моята радост с извървян Път от вас. Това е, което ви дължа, а вие – в отговорност осъществете Себе си като събожници на бъднина!

Добре дошли на всички – че направихте радостта ми реален и животворен олтар! Живата ми радост да ви видя, живата ми радост да сте осъществени! На добра и неуморна работа тук, във вашата взаимност, която приемам като голяма жертва!

Мили Деца на Деня, плодна седмица, която чертае непогребано настояще заради утвърдена бъднина! Осъществете се!

 

Въпрос: Кои са принципите на Триъгълника в планетната памет на България и каква е ролята на българите с цилиндри на главите в този аспект?

Едно се знае – че ако човекът не е без Себе си, не може да прави Път. Не е риск, че човек следва Път, който е направил свой. Не може да бъде другояче отговорен пред онова, което дава причастието на Учението – Кундалини, която е у нас. А тайната на Змията е това, че минава зигзагообразно. Това до известна степен, в приложната даденост на едно Учение, обяснява недостатъците или по-скоро проблема да не търсим праволинейност. Когато се изживеят тези тайни и когато Змията направи своята зигзагообразност и вече захапе опашката си, тогава идва Свободата.

Триъгълникът на Мъдростта, в който е Змията, крие една важна тайна – това, че има връх, който съпоставен, ако можем така да кажем, в социалната зримост на планетата, е Голготското разпятие. Триъгълникът е горната част на Голготския разпети кръст – на Кръста на Разпятието. А когато съм говорил за този Кръст, вие знаете, че той е точно разпнатият човек.

Тогава какво е Триъгълникът? В основата винаги ще стои земята – не може да направите Триъгълника без наличието на физическата материя – основната му страна е материята. Човекът е материя и Дух. Този Дух обаче има разпределение – има мисъл, душа... Но вие не може да се лишите от основата, която е плътта – в Триъгълника стои първом плътта. И ведно с това в него стои вертикалът, около който зигзагообразно отива Змията.

В неизправен гръбнак няма Кундалини, който да се качва. Може да има друга субстанция – астрална, особено при животните, но без наличието на вертикалната линия в Триъгълника, вие не бихте довели Кундалини в неговия Седми център, откъдето той излиза. (И ако знаете как, ще намерите дори местото на темето си, от което излиза.)

Значи тази тайна – Мъдростта да направи присъствие в материалния свят, е именно принцип на Триъгълника. Вие можете да си правите колкото искате геометрични триъгълници, обаче материята в своята субстанциална даденост си е отработила в човека именно този Триъгълник, с неговите чакри, както е казано, или центрове, които трябва да изнесат онова, което в Откровението е дадено – последната физиономия на човека-бог: орелът.

  • Орелът е вашият Кундалини, който лети!

В същността си Триъгълникът има и други качества, но главното му предназначение е „летището“ за Небе – Седмият център. През другото време Кундалини минава през още шест центъра, които създават познавателен процес. Примерно казано, в Четвъртия център (на сърцето) той събужда у нас интуицията и обходното знание. В Шестия център събужда зрението – зрението обаче на третото око. Това, което говорят за някои паранормални явления, така както ги съобщават, е или непознаване на Кундалини, или пък искат да създадат респект с учения, в които липсва посветеност. В този Триъгълник, така както съм го дал, вие няма да намерите респект, а вещина.

Другото, което трябва да се знае, е, че Кундалини, минавайки през съответните центрове, поне временно може да завърти чакрата на отделен център и в един Причинен свят да ви даде предпоставки за определено знание как да оценявате. Разбира се, един събуден център, т.е. едно излизане на Кундалини, не е постоянно – не стои вън, а се пробужда когато трябва. При това се повелява най-строга отговорност да не се дава знание, което другите не могат да понесат. Ето защо има йерархии в религиозните съзнания и в създадените религии.

За да бъде опазено знанието в святост и отговорност, има посвещения. И те се правят на специални места. Разбира се, това не значи, че трябва да се отива сега в Хималаите – не. Хималаите си изиграха своята роля. Но трябва човекът да отива със своята бъднина в присъствието на оня престол, който е наречен Божествен. Там си има измерителния уред – може ли да понесе събудения Кундалини? Затова много голяма част от хората, които имат неосъзната лудост, е вследствие искането за пробуда, която не могат да понесат и това безспорно се отразява както върху мисленето, така и върху посвещението им. Ето защо казвам, че тайната се дава на посветения, а тайнствата – на обучаващия се!

Посвещението в един начален период е било вършено с външен фактор – външен фактор като кадуцея. И пирамидите са били место на посвещение, където са отивали отбрани хора, но много голяма част от тях не са го получавали. Например един Платон. Платон отива в Египет на посвещение и се връща непосветен. Ама той е баща на философията... Баща на философия, но в мисленето, не в прозрението. Тезата, че има предшествие на идеи не е само негова. Всеки, като си го кръстил (както казва попът – в купела), изведнъж става божествен... – не е така. Просто е освободен от онова, което се нарича анархизъм и от спъване в поведението за признание на по-големите неща.

Ония пък, които не са благословени, отричат религиите. Религиите в боговерската им страна може да бъдат отричани, но в изграждането на човека като бог не могат да бъдат отречени! Може да не ги признават, но какво отричат? Отричат божества, за които нямат представа. Човечеството, което си прави божества, има потреба. Тази потреба, когато се изживее, тя те освобождава и ти можеш да видиш безсмислието в твоето божество. Още по-добре, ако го видиш в безсмислие, защото много лесно се освобождаваш. Но остатъкът обикновено стои...

Така че този Триъгълник е много съществен. В планетната памет на България го има – тя е обработвана, тя е освещавана. Може би България е единствената, която го има, само че е въпрос до какво ниво е прилаган. Един поп Богомил, например, има елементарно посвещение. Но пък Патриарх Евтимий създава место за едно ново верско изповедание – исихазмът. А неговата задача след това дава дан върху социалната същност на България, като я защитава.

Отговорността на посветените не е само в личния им храм и не е само в служение на учението. Тя е служение, разбира се, до момента, когато учението стане едно със съответната национална територия. Защото в българската земя само Орфей да наследите е достатъчно, защото той е един от Великите посветени. И той много добре показва един акт – това, което не се разбира. Хората мислят, че той е влюбен в Евридика. Вижте, Евридики колкото искате – той загубва своята минала душевна цялост. Затова се опитва да я изведе като я преобрази в нивото, което той има. Обаче се уплашва... Казано му е: Орфей, не се обръщай назад, защото ще загубиш Евридика! Орфей, обаче, чува някакъв шум и от страх да не загуби миналото си (това е един от много важните фактори в живота на човека), да не загуби старото си мислене, т.е. Евридика, се обръща и тя изчезва. Значи предназначението на посветения – дали е извикан за Мирово служение, или само за храмово служение (за да събира парсата) е много ясно. Щом се уплашва и се обръща да види, Евридика изчезва...

Орфей прави нова култура. В цяла Европа, не само в нашата страна, орфизмът е един от най-големите благодати, които човечеството има. Той е нещо изключително. След това друг особен момент, който в тази земя имаме, е необходимостта да се освободим от Танг Ра. Покръстителят е насилен в собствената си воля – да създаде път на социалността. Княз Борис I (безспорно той е един от посветените) има най-чистата религия, единобожническа в онова време – прабългарската. Само Танг Ра – Небе, нищо друго! Прабългарите нямат богове на доброто и злото. Тангризмът няма такива богове – той е много цялостен като култура. Но социалната съвместимост за признание в Европа и битие тук, трябва да я направи Покръстителят, който е и Прекръстител – той прекръства българския народ.

Затова, когато се говори за Орфей и за посветените в нашата страна, онова което сварваме и след това правим, е много потребно. Будност в тунела на историята е, че княз Борис извършва тази голяма благодат. И той го прави с насилие, което всички упрекват, но което заслужава наградата. Защо? Защото това е формулата, че детето когато се ражда, прави насилие върху майка си... В този смисъл няма насилие. Отделен е въпросът, че има болка – унищожени са 52 не боляри, а болярски рода. Но ако признаете на болката предназначението – не да ви доведе до лекаря, а да определите поведение, това е голямата тайна на насилието.

Каква е ролята на българите с цилиндри на главата в горния аспект? Ние изживяваме 500 години турско робство, като загубваме болярските си шапки и шлемовете, с които печелим победи и утвърждаваме България. През тези 500 години робство (за което съм казал, че ние не бяхме роби) дадохме духовна просвета на един народ – турският, който безспорно и досега не може да бъде отбелязан, че е най-културният в Азия. Те могат да имат великолепни Сюлеймановци Велики, които стигат до Виена, но не могат да приложат другата отговорност на социалната и гражданската приложност – на това, което се нарича цивилизация. Именно нашите българи дават цивилизация на Турция! И неслучайно Кемал Ататюрк е с потекло българин. Какво значеше това да смениш трапезата?! Разбира се, че не можеха българите да им вдигнат колената – да не правят метани. Защо? Защото една власт се ползва чудесно от метаните – когато има метани, няма глави, които искат да правят бунт. Но сектантствата и там се явяват. И там имат съкровена секта, която не изповяда правоверния мохамедаизъм. Без тази наличност бихме се съмнявали в демонстрираното им величие...

Цивилизацията на Европа се нуждаеше от кръвопускане, вместо да прави революции. Революцията създава национална болка. Нашественикът създава отвращение, но прави промени. Това са много интересни исторически разминавания. Нашественикът насилствено прави промени, но ако са революционни, няма столетия да ги забравят.

След Освобождението на България от турско робство какво се извърши? Освобождението, безспорно, е с потребата на Руската империя. И тя веднага ни раздели. Разделянето на България след Освобождението се дължи на граф Игнатиев – човекът, на когото правиха паметници, наименуваха улици и пр. И всички мълчат! Граф Игнатиев е гробарят на освободена България (ако го кажете, дори не го знаят).

Потребата да се смени лика на България не можеше да се наложи другояче, освен да й се върне по силата на прераждането онова, което представлява националното величие. Нямаме боляри, но имаме преродени боляри – имаме висша класа. И затова съм казал: българите с цилиндрите. Да, седем души министри с цилиндри. Сега се хвалят с каскети... Никой от тези, които се борят за величие да управлява, няма глава за цилиндър. И много съм благодарен, че носейки каскета си, няма да обидят цилиндъра. Това са големите неща, когато разгърнете психологията, историческия път на един народ. Цилиндърът не е бил разукраса, а респект. А когато сложат каскета, не всяват респект, защото съзнанието на този народ, който социализмът свари, нямаше никакъв респект към каскета. И каскетът не можа да събуди респект.

Символни знаци станаха каскетът и цилиндърът. Разбира се, цилиндърът вече го нямаше и няколко години преди Девети септември, но след Освобождението беше. И един Фердинанд беше роден за империя, а не за държавица – оттук е и неговият конфликт. Но идването му тук вече е проблем на национални потреби.

Така че именно цилиндрите, които носеха българите, говорят, че този народ е имал измерения. И виждате, че времената не затриват вътрешни дадености – 500 години робство, а преди това не е имало и цилиндри. Но в робството сме следели в Европа (където е имало просперитет) с какво ходят вече държавниците. И затова след Освобождението имаме министри с цилиндри. Затова фигурно казвам – „цилиндри“, което е безспорно социология. Сега, ако се явиш с цилиндър, ще обидиш каскета – защото главите им не могат да носят цилиндър. Още 10 – 20 години трябват да се освободим от „връшника“, както се казва на стар език, на Съветския съюз, да се освободим от болшевизацията. Тези години биха отработили историческо вече поведение, а не робска психика, на която искате да `и махнете каскета. Не може! Вие дори да `и махнете каскета, не може да `и махнете психологията. Така че още 10 – 20 години България ще отработва своя творчески, държавен образ, когато ще има единство с Европа. Мен ме радва единството на Европа, макар че е невежество – в добрия смисъл го казвам. Една бъдеща култура много по-лесно би се наложила в една Обединена Европа, отколкото във всяка отделна държава в бъдеще да се прави кръщение! Това е, което ме радва.

Интерпретацията, която трябва да се даде в настоящето на Децата на Деня, е това – да не се занимават с нискостеблени храсти, които служат за градски градини! Те са благословени! А благословеният лежи много повече в ложето на отговорността, отколкото в нехайството.

В това е именно възпитанието, което трябва да имат Децата на Деня, когато поревнат в своята лична съблазън за известно величие. Може ли да се понесе? Колко души могат да понесат величието за нещо голямо? А колко души се опитаха пък навремето от Обществото да станат тронови личности?... Едно е да знаеш да месиш хляб, друго е да знаеш да дадеш хляб!

Така че много са съществени тези неща. Човекът страда от събудена неудовлетвореност. Да, но пък трябва да направи измеренията на вложените възможности. Когато се насилваш, стигаш до смешното тронно величие – както в българската история няколко от бунтарите се качваха на трона, но си отиваха без „сбогом“.

 

02.08.2009 г., Родопа планина, м. Студeнец, хотел „Строител“

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993