Зареждам...
6-ти Събор от II цикъл Събори - Заключително слово (3/2009)

6-ти Събор от II цикъл Събори

Заключително слово

Вековете не могат да ни разделят!

Скъпи Деца на Деня – напътени събожници за отговорност и служение! Благодаря за вашата събудена отговорност!

С особено чувство на благодарност за тази седмица, която прекарахме тук, на Събора! Особено на трите школи, които поднесоха усвоимите Знания на Учението Път на Мъдростта в потребата на присъстващите! Тяхната жертва беше толкова голяма, колкото всеки поотделно е дал заради своето присъствие тук. Ние не можем да не им признаем безсънните нощи, в които са хармонизирали тематичните си отговорности в познанието на своите събожници. Аз им благодаря от сърце!

Благодаря и на ония, които в собствените си творчески възможности поднесоха един хубав празник като събудена отговорност. Радостта е усмивка на Мъдростта! Усмивката на Мъдростта те я представиха в потребата за своите събожници. И на тях благодаря от сърце!

Всяка жертва в съзнание и в реалност (съзнанието не се лъчи от реалността, но фактът е, че има ден и нощ) заслужава признателността на всички ни.

Пожелавам, като загубите Себе си, да утвърдите Онзи, който чака във вашия храм. Дайте му право да влезе във вашия олтар и нека направи великото си служение с причастието, което Учението Път на Мъдростта ви даде, защото извървяната ваша Голгота трябва да получи своята подкрепа!

Не зная дали щедростта ви ще бъде толкова богата, когато ме няма, макар че винаги ще присъствам на вашите Събори. Но тъй или иначе, изходихме пътя на този Събор, чиито благодатни плодове тепърва ще берете от Дървото на познанието, което стои във всички посветени пътища на човечеството.

В Посланията съм дал една тайна: Знайте, че Денят на оробителя свърши, дойде отговорният Ви час![1] Фактически вече е вдигната запретата на човека да принадлежи на Себе Си, като казахме, че той е бог в развитие, и поискахме свобода от Себе си. Свобода от онова минало, което нарекохме оробителя.

Денят на оробителя свърши, дойде отговорният ви час! Ние сега, в този отговорен час, ще направим своето разделяне. Разбира се, не отчуждаване, а просто всеки в своята пещера на посвещението ще направи преценка – изповед на тази раздяла, която трябва да направи с миналото. Защото Учението Път на Мъдростта е не само бъдеще, но и Откровение на Онова, което са нарекли Вечност. Затова от лоното на Мъдростта може да се присъства в най-висшата даденост на тази планета!

Бог вече има чеда, които няма да яде (както Кронос е ял децата си), а те ще правят божественост и на планетата, и на нейните поселници. Тази божественост създава друга култура и безспорно свобода от оробяването на миналото. Оробяването на миналото е тежало до момента, когато потребата от него е започнала да храни Дървото на Вечността!

Така че ние можем да приемем една друга тайна от Посланията: Дай ми, Господи, свобода от минало![2] Именно тайната да имате свобода от минало дава основание да се роди идеята: Научи ме, че жертва без Път не е подвиг![3] А вие имате Път, в който подвигът губи своята натрапчивост за награда. А след това е казано: Дай ми битка, която ражда мир![4]

Това е битието на Децата на Деня като изповедание в този Събор, защото в него се даде Великият триъгълник – онова, което трите групи от различните школи поднесоха от хлебната трапеза на Учението Път на Мъдростта. А тази знайност беше толкова обилна, толкова осветена, че беше, както се казва в минали религии, свещен хляб, или нафора. Осветеният хляб, който прави преобретяване и връща съзнанието за Себебожественост. Събебожественост, от която също трябва да се освободите, за да имате Мировата Божественост. Тя, Мировата Божественост, изгражда великата тайна – да трансформирате злото в енергия на доброто. Това ще бъде най-голямата жертва, която Учението Път на Мъдростта ще остави на човечеството – свобода от първородния грях!

Грях – подобна логична нелогичност съществува в Духовния път на планетата, погрешно станала олтар. Няма грях, има нееволюирало добро! В този смисъл съм казал, че човек трябва да приложи първо силата, която го обучава със соковете на еволюцията на планетата заради осветеността на нейната плът, а тя пък трябва да приеме нихилираната плът на възкръсналия човек. Затова после има една сила, която го води в посвещение. Най-добрият образ на тази сила е смирението, за което всички говорят, че е добродетел, а аз казвам, че е знание. Смирението! Смирението е наука. То не е добродетел, на която слагате собственото си огърлие, че сте богове. Не! Смирението е знание, че сте богове, чиято приложност налага жертва, за да може да направите служение!

И вие всички, дошли тук, направихте това служение – служение, на което аз дължа изключителна благодарност, благодарност на тази жертва! Признанието ми за вашата воля е и мой дълг да бъдете благословени. Пътят на благословението е вашата бъднина! В този Път трябва да иззидате личност, която да се „загуби“ в Твореца.

  • Бог е Сътворител, а сътворената Му собственост става Мирова сътворителност!

Това е бъднината на човека! И вашата воля е да дадете в принос Себе си в Пътя на човечеството – в неговите етапи и културни образци да дадете духовност! Тогава човекът ще се освободи от земното притегляне, насила държало го, докато неговата одухотворена материя не поиска тези сили, които той вече има – не на планетната властност, а на човешката духовност, която може да носи планетата дори. Тогава ще освободим планетата от теготата, която тя е понесла от нашето присъствие с всичката наша битност от първичността до съвършенството на Божеството – именно когато одухотворим собствената си плът, за да носим и плътта на планетата на собствената Си ръка...

Олимпийците бяха богове, но Олимп ги държеше в присъствието на злосторството. Така известни култури на злосторството имаха приоритетност. И макар вследствие тези култури човечеството да има цивилизация изумително голяма, тя е много бледа сянка на времето, когато на човека няма да му трябва превозно средство, а самият той чрез Кундалини ще може да се пренася навсякъде (без да спира, за да зарежда с гориво).

Това е бъднината ви, Деца на Деня! Това е Пътят, който избрахте, на което аз дължа своята поклонност и благодарност! Всяко всекидневие ни показва различна температура, всеки човек поотделно е различно измерение – с негов термометър, но духовната общност е отговорна за взаимната божественост. По този начин няма да оскърбим Диханието. Не бива идеята за одухотворяването да бъде изпепелена в несъвършената плът на човека. Не бива! Тази голяма стълбица е потреба и това е една от най-големите стратегии на присъствието ви по Пътя на благословените. Това е потребата! А тя налага поносимост налага и отговорност не по принуда, а по събудена съвест.

Поносимостта е първата енергия на отговорността! А отговорността изгражда поклона, тя убива отрицанието. В този смисъл ние чрез поносимост и отговорност сме избрали пътя на жертвата! Собствената си жертва. Защо? Защото тя е универсалната потреба на това, което ни прави събожници.

С една фигура ще си послужа, макар че малко е обидна – олимпийско съзнание, т.е. дом на боговете. Разбира се, никой в това „олимпийско съзнание“ на бъдещето не може да яде децата си, както правеше бащата на олимпийските богове. Олимпийското извисяване е бъдещето на Децата на Деня!

За всички вас: Успешна бъднина! Разделната ни възможност е да не се забравяме никога. Вековете не могат да ни разделят!

  • Нашата раздяла сега не е загубена взаимност!

Вие не се разделяте, защото се намерихте във взаимна жертвеност и даденост, за да не загубите пълнотата на събожника си в Пътя, когато трудността ви налага болка. Няма болка! Жертвата не е болка – тя е принос за нихилация на т. нар. „зло“. Вие знаете тази тайна и не бива да се пилеете в конфликти, които хабят божествеността, а не изграждат човека, който може да стане Бог.

С много чувство на отговорност и будност моля вашата индивидуалност да намери прощението. Куполът на прощението е взаимната ви божественост! Една нафора само да сте взели от това, което стана на този Събор, е достатъчна преобразност за вашата бъдност и за вашия нов Ден! Когато сте загубили Себе си в тази взаимност, в която живяхте тук, осветете собствената си даденост!

На добър Път, скъпи Деца на Деня! Не се губете другаде, освен в правото да загубите Себе си, за да се намерите в Небесната си Божествена обител! Радост и безтревожност от онова, което ви мотивира да се жертвате! Не се страхувайте от нищо! Планетата е училище – тя не е обиталище още! Затова тя сменя боговете си, докато намери своята апотеозност.

В домовете ви да бъде благодат, във взаимността ви – отговорност! Където и да отивате, не забравяйте, че будният води слепеца. Това е вашият Път!

С пожелание всеки да бъде бранен от личният си бог, но като се прости с тотемната присъственост на своето минало! Благодаря ви от сърце! На добър Път!

И бих се радвал да ви виждам в една такава обител – обител на поднебесната Божественост на човека – Път в развитието!

Амин!

 

07.08.2009 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“

 

[1] Послание на Планетния Логос за 2003 година. Нур 1/2003, с. 21.

[2] Послание на Планетния Логос за 2004 година. Нур 1/2004, с. 19.

[3] Пак там.

[4] Пак там.

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993