Зареждам...
6-ти Събор от II цикъл Събори (3/2009)

6-ти Събор от II цикъл Събори

Откриване

Жертвата не е принос на личността – тя е Мирово съзнание за събожничество!

Скъпи Деца на Деня! Уважаеми гости! Синове на България!

С особено чувство на отговорност приемам щедрия ви дар за тази среща, в името на една бъднина, която се нарича Път на Мъдростта! Вашата жертва е направила моя Път отговорен и моето предназначение – будност. От сърце се радвам, че ви виждам, гости от цяла България, напътени към своята планина на Мъдростта. Всеки благослов е ваше основание, за да осмислите своята жертва и своя принос към бъднината на планетното утре!

Моля, приемете моето присъствие като ваша бъдна отговорност за Път и служение на Всемирната даденост!

Следват: Изпълнения на трио „Соната“ – Филип Маджаров, Деница Димова, Петя Ковачева; поздравление от председателя на „Общество Път на Мъдростта“ – Петър Николов; представяне на новия, 64 брой, на списание „Нур“ от отговорния редактор – Кирил Коликов, рецитал по „Разпилени бисери“ – Александър Тодоров.

Водеща: Слово-приветствие от Ваклуш Толев!

Какво трябва да направя? Аз да ви изнасям Слово?! Ами, аз самият съм си Слово! И вие трябва да се научите да ме четете! Ако изнасям Слово, това значи, че азбуката на Учението Път на Мъдростта не е ваше огърлие – вие отдавна знаете Словото на Учението Път на Мъдростта и то е вашата гирлянда. Това е изходен път и засвидетелствана жертва – иначе нямаше да бъдете тук! А на онези, които още не са пристигнали при нас, вие ще им дадете магиката на Словото на Мъдростта като утрешен олтар на битието на събудения човек (както го чухте и в някои от строфите на „Разпилени бисери“).

Така че с особено чувство на преданост към вашата жертва ви благодаря от сърце! А онова, което няма да кажа сега, то не е, че го крия от вас, то беше и ще бъде изведено в пазвите на Родопа. Там, където Орфей е пял най-съвършената песен за своята Евридика – за своята душа, извеждайки я из адовото пространство, т.е. из човешкото тяло. Човекът е затворил своята душа – Евридика, в трипластието на телата си, но той е дарен със зрението на едното око – на Кундалини. Тя, Кундалини, през различните епохи е довеждала не само ясновидеца, но и събуденото око на водещия. Тази тайна Учението Път на Мъдростта ви придаде в своята голяма идея: човекът – бог в развитие, или новото понятие за битие – събожник, за което само в България има цялостна дума. (Другите народи трябва да измъчват езика си, за да направят образец на думата „събожник“.)

Аз съм смутен – смутен съм от това, че съм принуден да слушам Себе си. В същото време правя големия скок за свобода от Себе си, за да може Всемирната планетна даденост да прати своите благодатни дарове върху тези, които имат да извървят Път – върху избраниците: Децата на Деня. Не е оскърбление, че нямате нощ – Децата на Деня нямат нощ. Нямат нощ в мисленето си и израз на поведение, че имат врагове. Не! Имате нееволюирало добро – идея, с която Учението Път на Мъдростта ви учи как да се освободите от „зло“.

Жертвата не е принос на личността – тя е Мирово съзнание за събожничество! Тя е реализирана в преходността изворна вода на Божеството, за да може човекът да е не само бог в развитие, а и освободен бог от Себе си във Всемира. Тя е еволюция на съзнанието в признание на това, което човечеството приема – че най-съвършеното е Бог. Не на онова, което институциите в хилядилетията са изградили като поведение към Бога – не, а на всичко, което е направило скàла в духовната будност на човека. Защото не може човек да има първороден грях в потребата си да знае!

Хиляди години стои натрапена, а след това и върху гърба на християнството е сложена културата на грешника – че знае... Няма грях! Идеята за свобода на човека със Знанието е промяна на Мировото съзнание – свобода от дадени, но неосъществени добродетели, т.е. свобода от измами в прозрението. Знание за истината, която ви дава свобода в Себеосъществяването! Следователно трябва да се освободите от онзи, на когото довчера сте правили признание с принудени добродетели, за да получите благослов.

Човекът е бог в развитие и няма нужда от чуждо признание – има потреба от собствената си саможертва. Това прави Христос – не е простил, а просто не е приел, че някой Го е разпнал – Той се саморазпва!

  • Човекът е Път на саморазпятието за Бог!

Това е, което ме доведе до тази Общност, за която от сърце благодаря, че избра пътя на Себе си. От което Себе ще се освободи заради Всемирната тайна: човекът – Бог!

Скъпи Деца на Деня! Уважаеми гости! И вие, които сте се напътили и още не сте пристигнали. Бъдете благословени в избраната си жертва, защото тя не е жертва, а освобождение! Приятен път на всички Деца, които в планината ще имат своите гостувания, и на всички, които в своето поселничество ще направят благодатния си Път за последование на онова, което идва!

Благодаря от сърце! Бог да ви брани! Защото Той е вашият лик, с който ви е пратил.

Бъдете ми благословени в Пътя си! Бъдност!

Благодаря на всички, които в предшествие направиха достояние това, което трябваше да се знае! Учението Път на Мъдростта има само едно признание за необходимост – че ражда свобода. От Себе си дори!

 

01.08.2009 г., гр. Пловдив, Технически университет

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993