Зареждам...
Върху Посланията на Планетния Логос. Пети период: 1994–1997 (3/2010)

Върху Посланията на Планетния Логос

Пети период: 1994–1997 г.

Деца на Деня е новата йерархия на служението!

През четири години Планетният Логос е викал и ще продължава да събира чедата Си. През четири години Той получава от Всемирността излива на енергията, която се дава за пулсацията специално на нашата планета, за да осъществява тя своя еволюционен ход.

И когато започва нова астрономическа година (на 21-и срещу 22-и декември), стават промени. Астрономически години винаги е имало и ще има – те няма да свършат, защото битието на Бога не свършва. Но дарът, който Планетният Логос дава с оглед на една нова Духовна вълна като Всемирно битие, се случва през хилядолетия. Тогава се сменят енергиите на отиващото си с възземащото се време; тогава духовните пулсации, придружени с Послания, утвърждават едно ново битие; тогава се осенява човечеството за една нова йерархия на служение.

Посланията на Планетния Логос са път, който трябва да осъществим; волята ни е да бъдем с волята на Отца чрез дарението, което ни дава! Посланието не е урок за ума (който се удовлетворява от демонстрацията на сътвореното) – Посланието е идея за обожествяване!

Всеки носи в душата си волята и едно разумно просветление – това, което Великият му е дал с Диханието Си в часа на неговото сътворение. Великото в човека е, че е планетна цялост! Затова можем да приемем вибрации от Планетния Логос – защото всеки от нас носи цялата планета в себе си и нейното дихание космично. Така че човекът може в това велико сътрудничество да познае както видимата страна, така и тържествуващата литургия на божествения служител в своята вътрешна обител, в своята душа, дадена му чрез Божието дихание при неговото сътворение!

 

Послание на Планетния Логос за 1994 година

 

На 21/22 декември 1993 г. започва Новата астрономическа година.

През отворената врата на Вечното Планетният Логос призова в Своя Космичен храм Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Деня – на Всемирно бдение за Небесен мир, земно светителство и всечовешко братство.

 

И рече: Денят започна!

 

1. Вълната на Мъдростта е дадената благодатна Воля на Бъдещето;

2. Душата [душите] ми [ни] се преселва[т] от скинията на надеждата в храма на обричането;

3. С главнята на Мъдростта от личния дом тръгнете към Мирово служение!

 

Господи!

1. Дай ми [ни] живяна радост на изпълнен дълг;

2. Дай ми [ни] свобода от зломислие като дар на осъществена Любов;

3. Не гаси Бъдника в моята [нашата] душа, който свидетелства за Рождествата!

 

Амин!

 

Никой не може да не забележи, когато Слънцето излиза, защото се зазорява, както и никой не може да отмести Волята на Отца ни вън от себе си!

Планетният Логос отвори двери като ни вести Своето Послание за 1994 г., а ние с лична воля и с Hегово ръководство трябва да изпълним това, което е заръчано. Тази благодат не може и не бива да бъде разпиляна – тази благодат трябва да бъде сложена в зида на храма на обричането: от скитничеството със скинията в пустинята на търсенето да се върнем в храма на едно олтарно служение!

От Вечната космична домност Той ни прати Своя прилив, та в Неговия Космичен храм Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Деня да са на едно Всемирно бдение за Небесен мир, земно светителство и всечовешко братство.

В дългия еволюционен път е имало Деца на Слънцето, които са били обитатели на слънчевия период на човешката душа; имало е Посветени мъже, които са съхранили знанието за всички; имало е Синове на служението, които са манифестирали символа като вяра; имало е Пророци заради разлъката между доброто и злото; имало е Воини на Любовта, за които върховенство е човекът!

Децата на Слънцето са тези, които са познали тайните на развитието. (Те са започнали битието си още в планетата Сатурн, където в кристала е вложена първата вибрация на човека.)

Посветените мъже са служителите на Египет, децата на египетските пирамиди. Те съхраняват тайни както от Атлантида, така и от различните вселения на Планетния Логос. (Неслучайно в Египет и до днес се пазят в тайна знаците на посвещение; и досега там вратите на Изида още не са напълно отворени.)

Синовете на служението – Великите служители във Втората Духовна вълна създават Митологията, вгърнала една наистина неразгадана тайна. (Синовете на служението в животворност и сега ги виждаме в индуистката религия. Много мъдрост има в нея, но всичко е още образи и игри – символи на служението.)

Пророците също са в йерархията на посвещенията. Трябвало е да се мине през пророците, присъствали най-вече в Иудея – в Духовната вълна на Правдата, които правят драматичното разделяне: що е добро и що е зло. Но ведно с това те люлват в надеждата на човечеството идеята за Месията. (Тази идея е подквасата на човешката душа за Духовната вълна на Любовта.)

Воините на Любовта са служителите на Духовната вълна на Любовта, дадена от Христос. Те носят идеята за прощението, но и за нашествието.

Всички йерархии са стадии на социална ферментация. И никога не се е късала връзката на приемствеността – могат да отминат известни ценности, но впоследствие ще ги видим кристализирали в нови.

Деца на Деня е нова категория в йерархията на служенията! Не е проблем на ученичество, а е едно ново градиране, което се обвързва цялостно с Духовната вълна на Мъдростта, която трябва те да осъществят. Както апостолството е една дреха на християнството в градацията на неговото разнасяне по света – духовната дреха, така Деца на Деня е свързано вече с едно ново битие, което започва да се осъществява.

Децата на Деня са именно тези, които сега са носители на главнята на Мъдростта. Така е сложен един белег върху човешкото битие и върху онова, което е призовано да даде Учението Път на Мъдростта. С това имат белега на неотменност!

Именно Планетният Логос определи тази нова градация в служението. А другата тайна, която астрономическата 1994 г. ни дава, е Всемирно бдение за Hебесен мир. Сменя се пулсът с нов Небесен мир. Може би точно това е причастието във Вълната на Мъдростта. Безспорно е, че тя трябва да бъде благодатно хранена от един Hебесен мир, от едно светителство на земята и тогава вече да се изгражда всечовешкото братство.

Йерархията сега е Деца на Деня, защото Логосовото изискване е с нов апел към човечеството в това Послание:

  • И рече: "Денят започна!"

Този призив не е да се хвърли вехтата дреха на мисленето, а да се свали, защото хвърлянето като знак на пренебрежение връща у нас енергията на отрицанието. Hие не бива да късаме, а трябва с достойнство да свалим дрехата на старото мислене. Не бива да късаме смислеността на едно битие, което сме имали, но можем и трябва с елегантния жест на духовно пробуждане да се освободим от онова, което вече не ни удовлетворява – от вехти мехове, както казва Христос, защото не се налива ново вино във вехти мехове![1] Точно такова "вино" е Мъдростта като нова Духовна вълна. Колко много отговорност се поема при тази съдбовна камбана, която казва: "Денят започна!"

И след това Планетният Логос дава първата Си повеля:

  • "Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето!"

Когато е отворена вратата на Вечното, от нея се излива този глас, този повик – воля на бъдещето! Да се сее Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето!

Избродихме дълги пътища в необятните разстояния на човешките души. Толкоз близки сме, а пътищата бяха толкова далечни, толкова дълги. Защо? Защото човекът още не е в Себе си. Когато той е изцяло в Себе си, пътят е много къс, но когато се лута в лабиринта на своите желания, когато трябва да отваря съкровените ковчези на своята мисъл от нисшето до висшето поле, до интуицията, това са дълги, трудни пътища. Бродили сме ги и ще ги бродим. Но тези пътища ни дадоха пристани, на които сега вече, когато започна Денят, ще започне изграждането на Мъдростта.

Затова втората повеля е:

  • "Душата [душите] ми [ни] се преселва[т] от скинията на надеждата в храма на обричането!"

Това бродничество, което ни остави пристани, трябва да спре, т.е. преселение трябва да направят душите ни от онази молитвена скиния, от подвижния олтар, който човечеството е имало в хилядолетия, защото той е бил надежда – в храма на обричането, който ще градим. Hа тези пристани сме сложили крайъгълния камък, който трябва зидарите – нашите мисли, нашите духовности – да не отхвърлят.

Hадеждата е преддверието на храма; мисловната ни даденост е храмът; а светителството, т.е. озарението на Мъдростта е вече олтарът! Защото Мъдростта е от Причинността! Тя е от Логоса, тя не е вълнение на ума, за да създава правда, тя не е вълнение на сърцето ни, за да ражда прощение – Мъдростта е животът на Светлината!

Затова третата повеля на Планетния Логос е:

  • "С главнята на Мъдростта от личния дом тръгнете към Мирово служение!"

Преселението е вътрешна зрялост, служението е обреченост! Служението не е дар, който искаме или за който търсим награда, а е изпълнение на дълг!

Главнята на Мъдростта от личния си дом трябва да я пренесем към служение Мирово, всечовешко. Но в Учението на Мъдростта няма нищо, което да е воденичен камък – ние никого не съблазняваме, просто просветляваме! Това е просветление, че започва Денят на Духовната вълна на Мъдростта. С тази именно искряща главня се илюстрира, че човешките души са дошли на света на изявяващото ги себесъзнание. Hо ако мислим, че само нашето земно поле е на себесъзнание, ние нищо не сме разбрали от живота, защото той има различни свои полета на съществувание... (Христос безспорно показва това: В дома на Отца Ми има много жилища и Аз отивам горе, за да ви приготвя място.[2])

Човекът има задължението, има и личната си отговорност да поиска сътрудничество в Мировото битие, а след това съхранение на собствената си личност – онова, което в благодатната нощ на Посланието се дава като лично притежание за лично изпълнение и за лична защита.

И първото моление към Господа е:

  • "Дай ми [ни] живяна радост на изпълнен дълг!"

Сладостта да се изживее една благодат, сладостта да се озари една усмивка с радост – а радостта е мъдрост – има стойност тогава, когато човекът каже, че е не само удовлетворен, а и живяна радост е получил за изпълнен дълг. Дори когато сме констатирали в себе си един само недостатък и сме положили усилия, сме изпълнили дълга си за неговата корекция. Това е не само личен пример и личен принос, а и социален пример и поведение за подражание, което е най-същественото. Когато станете поведение за подражание, вие можете да живеете радостта на изпълнения дълг и това винаги ще ви подбужда за нов дълг и за нови радости. А радостта не може да има граници, макар и в дадени степени да се градира.

Второто искане, което е за Всемирно служение, е:

  • "Дай ми [ни] свобода от зломислие като дар на осъществена Любов!"

Да искате да се освободите от зломислието, но как – като дар на осъществена Любов! А кой е най-хубавият плод на Любовта, даден от Христос на човечеството? Обичайте врага си! Когато сте свободни от зломислието, свободни като дар на любовта ви към врага, тогава наистина това е свобода. Значи ще бъдете свободни от зломислия, когато обичате врага си. Защото, не го ли обичате, завиждате. А когато сте равнодушни, е казано: "Ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ!"[3] Значи по-добре е да нарушите, отколкото да бъдете равнодушни. (Мисля, че няма по-обидно нещо от индиферентността...)

Да обичате врага значи да обичате себе си, като се лишите от това, което считате за вражеско!

Третото искане винаги е личното ни основание, че сме микрокосмос, че сме част от Вечното; че имаме в поточността на еволюцията себесъзнание, че имаме свое присъствие в този живот, в това битие.

И това искане е:

  • "Не гаси Бъдника в моята [нашата] душа, който свидетелства за Рождествата!"

Рождествата в идеята за Единия, Който носи Духовна вълна, макар и през хилядолетия, ще идват. Раждания има всеки ден, а Рождества – през хилядолетия, докато се осъществи целостта човек и Бог в единство! А онова, което ни свързва с Рождеството – това е Бъдникът, който тлее през всички наши съзнания, през всички наши религиозни, обредни и вероизповедни истини.

Бъдникът е нашата огненост сега – в Учението на Мъдростта. Той е, който ще ни свидетелства, че има във вековете знака на Вечното – пътят на Учителя, словото на Учителя, което е не само потребно, но както го казаха тези, които Го слушаха: "Ти имаш думи за вечен живот."[4] Живот, който ни преобразява; път, който ни води към планината – планината на Блаженствата, планината на Преображението, планината на Възкресението.

Бъдник – това е нашият вечен Огън!

Една нова Духовна вълна вече е в живот: Денят започна! А когато започне, денят няма спиране – има си изгрев, има пладне, има заник, но е ден. И този ден, както е казано в Библията ден един, не значи нито 12, нито 24 часа, а значи хиляди години, ера, епоха. Така че не може да се живее с малката крачка на малкото ни въображение, че вечерта ще има заник. Не!

В този Ден, който започва, можете свободно да изнесете своята главня на Мъдростта, за да бъде тържеството ви тържественост на Божията воля в това, което наричаме Вълна на Мъдростта; това, което наричаме свобода от зломислие; това, което наричаме радост на изпълнен дълг!

Имайте вътрешната будност на благословени, че сте живели във времето, когато Рождественикът е жив, жив е и в душите, и в сърцата на хората!

 

Послание на Планетния Логос за 1995 година

 

На 21/22 декември1994 г. започва Новата астрономическа година.

На Космично бдение в храма на Планетния Логос са призовани Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Деня – за мир, светителство и братство.

 

И рече: Деца, Денят направи своя кръговрат!

 

1. Бъдете неотречни от своя обет: Мъдростта – живот;

2. Търсете собствения си знак като битие в хармония с космическия хороскоп и планетен дълг към Учението;

3. В Мъдростта:

– Пътят се ходи като просветление;

– Знанието се живее като откровение;

– Волята се прилага като служение!

 

Господи!

1. Дай ми [ни] свобода от върнато минало, като отживана потреба и изживяно упование;

2. Научи ме [ни] сам [и] (а не Пилат) да надпиша[ем] символния знак на Мъдростта в моя [нашия] видим и невидим храм;

3. Не оставяй очите ни без житейски олтар, заради нас, които сме в Тебе, и Теб, Който си в нас!

 

Амин!

 

Това, което сега Децата на Деня живеят като Послания на Планетния Логос, се случва през хилядолетия, защото трябва да се отключи новият храм – храмът на Мъдростта! Затова в йерархията на Мировото и Космичното служение са призвани вече и те, Децата на Деня, които носят отговорността за новата Духовна вълна. И както е казано в Посланието за 1995 г. – трябва да дадат мир, светителство и братство. Мир и в Небесата! Ако някой мисли, че в Небесата всичко е така миротворно, както са го написали разни религиозни мислители, се заблуждава. Големи битви се водят и там – за душевност, за всемирно братство, за осъществяване на еволюцията...

Имаме ли на Земята мир? Не става въпрос за човешките стълкновения само, а и за душевната хармония – носим ли я, постигнали ли сме я? Не. Следователно не можем да я търсим и в Небесата. Затова светителството ни трябва да бъде и долу, и горе. А молитвата, колкото и малка да е, е атомна енергия – и тук, и в царството отвъдно!

Има вече един изходен път, вървян с достойнство. Затова Планетният Логос рече:

  • "Деца, Денят направи своя кръговрат!"

В продължение на една година Денят, който започна, направи един кръговрат! А колко ще бъде кръговратът на една Духовна вълна вече, това е съвършено друг проблем. Духовните вълни през хилядолетия се сменят, а религиите им още съществуват – но като вегетация...

Сега идва Мъдростта – с енергиите, с поръките, със знанията. Безспорно, те ще бъдат дадени на тези, които могат да ги понесат и приложат. Но това не значи, че Децата на Деня – тази нова йерархия на служение, имат някаква привилегия. Напротив – те носят товар и отговорност! От тях се иска – не като повеление, не като надпревара за жертва (защото тя не е само в готовността, тя е в служението), а като събудена отговорност – да изпълнят повелите за тази година.

И първата повеля е:

  • "Бъдете неотречни в своя обет: Мъдростта – живот!"

Животът е приложен Бог! Той е най-неопровержимата същност и най-реалният образ на Бога във видимост и невидимост. Само той е неотменен, само той е без свършек. Докато за смъртта всички Учители са казвали, че е победима. Така че, ако вярваме в Живота, няма защо да полираме душата си с "да" или "не", с убеденост или колебание, че Мъдростта трябва да стане живот, че духовната енергия, която Мъдростта като просветление дава, трябва да стане божественост. Защото Бог е Живот! Животът е единственият и най-плътен израз на Бога! А "Бъдете неотречни!", това значи никога да не родите колебание.

Неотречност! Ние не можем да издигаме клада на клетвеници, защото обетът е вътрешен шепот, животът е лично достойнство! А когато човек даде клетва, той я дава пред другиго. Но когато изрече неотречността си, той я обвързва със себе си и бъдната си устойчивост. При клетвата колебание има, защото тя може да бъде родена и от чужда воля, но за неотречността – никога! Неотречността е вътрешен гост на всеотдайна жертва!

Мъдростта е вътрешно знание – не грамотност! Трябва да правим разлика между това, което умът предсеща, и онова, което интуицията ни открива. Интуицията дава оценка, а умът отбелязва. Мъдростта е интуиция в живот! Тя е естествената проява на Бога в човека. Някой е много умен, друг е гениален, но Мъдростта е естествена, чиста – рефлекс за Истина! Тя не е онзи биологичен рефлекс, за който философите в своите учения говорят – не! Мъдростта няма друг образ, освен лика на Бога!

Втората повеля, която Планетният Логос поднася, е един изключително странен момент в живота както на настоящия, така и на бъдния човек:

  • "Търсете собствения си знак като битие в хармония с космическия хороскоп и планетен дълг към Учението!"

Всеки носи в себе си всички зодии! Но в момента, когато е призован, той има определен знак и трябва да го хармонизира с космическия хороскоп на тази планета, на земята, на която живее. Имате своя огледален образ в собствения си знак на битие не само като зодиакалност, а и като йерархия – като дете на Пътя, като дете на Деня. Ето колко естествено е тогава да потърсите собствения си знак като битие в хармония с космическия хороскоп. Така всеки според своята даденост ще допринесе – един ще бъде солта на земята, друг – водата, трети – желязото... всичко онова, което сме и с което богатим света.

А тази хармония как ще бъде приложена – като планетен дълг към Учението! Човекът в личната си градация със собствения си знак ще се хармонизира с космическия хороскоп, но той трябва да го направи като планетен дълг към Учението, защото Планетният Логос изгражда една нова Духовна вълна. Така че, когато се яви "земетръс" или "вулканическо изригване", те са, за да ви намерят точно мястото, та струята ви да влезе в улея, който мели житото, а не вършее само сламата. Значи не е достатъчно човек себе си само да промени. Планетният дълг към Учението на Христос е дал на онези, които са го изпълнявали, званието "апостоли". Това е планетен дълг, другото е лично израстване – канонизиране, дипломиране...

Във вибрацията на Посланието в третата повеля първом е казано:

  • "В Мъдростта Пътят се ходи като просветление!"

Озарението е начало, пламъкът е надежда, но волята на служението в Мъдростта ходи пътя като просветление. А просветлението е вътрешно откровение – свобода от ума! Точно тази задача има Духовната вълна – мнозина ще получат просвещение, но малцина ще имат просветление. Тези, които през изминалите години ходиха път и градиха трапеза на Мъдростта, сега трябва да влязат и в тайната на просветлението и да послужат за просвещение.

Затова втората съставка на тази повеля е:

  • "Знанието се живее като откровение!"

Някога с дързост Ева взема от Дървото на доброто и злото знанието (вменено като казън върху човешкия род), но то има градации. Ева го получава чрез очите, Мъдростта обаче няма нищо общо с очите. Очите са дадени от природата, за да освободят човека от колективна душевност. Но интуицията не е свобода от колективна душевност – тя е прозрение; тя е идея за ново битие!

И третата съставка от тази повеля е:

  • "Волята се прилага като служение!"

Тук е голямата разлика – волята се прилага не като дело за карма, а като служение. За служението се изисква воля на жертвена цялост, а за кармата – устойчивост и борба, за да се разплатят дългове. Мъдростта е най-добрата противоотрова срещу кармата (това дете на желанията и на блуждаещия ум).

Утвърждението е личен живот, а волята в Мъдростта се прилага като всеотдайност към Всемирността. Няма място там за личност. Разбира се, не трябва да се страхуваме, че ще се загубим. Човекът в лабиринта на себичното може да се загуби, но в свободата на Божия си живот – никога!

Ведно с тази космична хармония има едно лично гнездо, в което човек отглежда своята мисловност и своите дела. А когато една птица отглежда в гнездото си своите пилци, тя има радост, но те не са предназначени само за нея. Тези нейни рожби са дар в природната цялост, красота и множество в живия живот.

Така в своя ход Посланието ни довежда и до преддверието на храма на личното ни искане и приложната ни воля за изпълнение:

  • "Господи!
  • Дай ми [ни] свобода от върнато минало,
    като отживяна потреба и изживяно
    упование!"

Разбира се, човек не бива да осквернява онова, на което е служил със святост, след като се е събудил за нещо друго. Имал е потреба, за която всеотдайно е давал всичко. Не можем да се отречем от миналото, но не можем и да носим веригата му постоянно. Трябва да се поиска свобода! Нещо, което си е свършило работата, което е било упование, отива в скрина – там, където музеят ще го оцени. Така че нужна е идея за бъдеще! И без скръб трябва да свалим дрехата на миналото, ако искаме облаци да не закриват Слънцето на изгряващия ден.

Второто, което човек може да поиска, е:

  • "Научи ме [ни] сам [и] (а не Пилат) да надпиша [ем] символния знак на Мъдростта в моя [нашия] видим и невидим храм!"

Мина времето, когато незнанието е позволявало на Любовта в идеята за прощението да остави на друг да надпише кръста. Пилат е имал прозрението и дързостта да не се покори на съдниците и да надпише върху знака на Учението на Любовта: "Iesus Nazarenus, Rex Iudaeorum" – "Иисус Назорей, Цар Иудейски"[5]. Това е великата тайна – цар, цар без корона. И все пак Пилат го написва. Защо? Защото Христос е синорът между възмездие и прощение.

Освободете се вече от Пилат! Сами надпишете своя символен знак! А какъв ще бъде той? Триъгълник – върховата част на кръста, с вписана в него змия – защото победена е материята! Мъдростта е ден на вътрешната ви свобода!

И третото, което искаме, е:

  • "Не оставяй очите ни без житейски олтар, заради нас, които сме в Тебе, и Теб, Който си в нас!"

Идеята за олтара е вечна! Когато се излива благодатта на Планетния Логос, може да няма човекът олтар, но когато върши нещо като своя потреба, за очите той е нужен. И затова казвам: няма религия без олтар и няма олтар без обред!

Ако някой не може да съзре Планетния Логос; ако някой не може да усети Божествения, Бащата на боговете; ако някой не може да разбере себе си като божество, което се усъвършенства, той няма да си иззида светилище не заради това, че няма да направи коленете си в служение, а заради това, че не ще съзре величие в олтара. Който няма величие за олтар, той няма величие за собствения си Бог! И тогава той не може да се познае, че е в Него, и че Той – Вечният, е в малкия човек!

С това, което Планетният Логос ни дава, слагам една велика виолетова аура над бдящото човечество и синовете на Деня!

Духовните вълни дават просвещение, но човекът трябва да се просветли!

 

Послание на Планетния Логос за 1996 година

 

На 21/22 декември 1995 година започна Новата астрономическа година.

Планетният Логос призова в своя Миров дом – Посветените мъже, Воинството на Любовта и Децата на Деня на Всемирно бдение пред запалените канделабри на Мъдростта.

 

Светът на бъдещето рече: Деца на Деня!

 

1. Направете Учението житейска Съдба! Съдба без мъдрост, без воля и жертва няма;

2. Не търсете друго време за приложена мъдрост – то е всяко днес;

3. Часът на отговорна святост и историческо бдение Ви зове!

 

Господи!

1. Дай ми [ни] прозрение за свобода от онова, което ме [ни] далечи да Те позная[ем] и живея[ем];

2. Научи ме [ни] на дързост, та без страх и без тъга да духна[ем] свещта на грехопадението като приложено насилие;

3. Дай ми [ни] ключа на знанието и пътя на Мъдростта, които ме [ни] водят чрез Тебе до Вечния!

 

Амин!

Предречено бъдеще – това е същината на Посланието на Планетния Логос за 1996 г. Той призовава в Своя Миров дом, за да се даде предназначението и да получим правото да поискаме за себе си не задача, а служение. Задачата ограничава – не се върви нататък, когато е намерен отговор, а служението разгръща – винаги търси и прилага!

Посветените мъже, Воинството на Любовта и Децата на Деня чуха гласа на света на бъдещето. Ще каже някой: "Не осъзнах момента, когато Планетният Логос даваше Своето Послание." Да, там са будни малцина, но с астралното си битие присъстват мнозина, които вече имат своята подготовка. Всяко воинство – от Вълната на Сътворението до Празника на Мъдростта, е изпълнило своя дълг. Но дългът само не е достатъчен – потребно е прозрение, защото прозрението е будността на Мъдростта!

И в първото повеление на Посланието е казано:

  • "Направете Учението житейска съдба! Съдба без мъдрост, без воля и жертва няма!"

Съдбата е минало, прозрението – настояще, Истината – бъдеще! Никой не може да прави бъдеще, ако няма минало като съдба, ако в настоящето не прояви прозрение и ако не се пожертва за Истината. Човекът има минало – цялата планетна плът е в него и затова може да прави съдба. Съдбата не може да присъства преди човекът да я е предизвикал. Тя е придошъл човешки порив, който след това ни определя физиономията. И после съдбата не може да не бъде в трайност, макар че в края на краищата, когато имате едно сливане с Божествеността – това, което прави Христос, идеята на Възкресението я унищожава. Възкресението е, ако може така да се каже, посявката за Вълната на Свободата. Безспорно личността е антитеза на Мировостта, но след това тя, личността, се загубва. Един Христос не е Иисус само. Щом може да носи земното кълбо в ръката Си, значи всякъде е поселник.

Съдбата е един исторически организъм – човек в човечеството и човечеството в човека! Сега трябва да се прояви будност, за да може да се кове едно настояще, което миг след това отива в бъдеще и като бъдеще неговата дреха остава в миналото. Следователно ние не можем да определим неизбежна трайност на достиженията, които досега са дадени. Във всички сфери – и в личния, и в семейния, и в социалния бит, трябва да настъпят промени. Но когато материята сте я сложили в собствената си съзнателност, за да я отработите и да я обожествите, тя ви създава съответни битки.

В потвърждение на това, че материята се одухотворява, един професор – очен хирург[6] (от български произход), има нова формула на лечение. Това, което е чудодейното, е биоматериалът, който този човек прилага в операциите на слепи очи. Етерният двойник присъства в човека три дни след смъртта, а астралът присъства четиридесет дни. И какво се оказва? Че най-късно до тридесет и шест часа трябва да се вземе биоматериал от мъртвия. Тридесет и шест часа – ден и половина, когато вибрационната сила на етера още е налице. И обработен този материал, т. нар. "алоплант", той прилага на сляпо око. И хората проглеждат. За мен много е ясно, защото без вибрацията на етерния двойник не можем да съществуваме, както и без астрала. (Не е важно официална наука дали ги признава, или не ги признава.) Тази вибрация на етерната материя, когато я "пришиете" като физическа материя и вътре в нея има вече и прилива на кръв и пр., защо човек да не прогледне? Налице са една вибрираща материя и един запазен астрал.

И в Евангелието се казва, че на третия ден Христос възкръсва, защото дотогава етерният двойник, а и астралът в Него са налице още. После Той броди четиридесет дни. "Сянката" на Иисуса броди цели четиридесет дни, защото и астралът има съответни вибрации.

Астралът вибрира и затова, когато един посветен посяга с ръката си за благослов, има изливане на енергия. Вливането пък на енергия възстановява равновесието на астрала. Това, което в човека боледува, е тялото, но онова, което поражда недостатъците в тялото, е астралът. Защото жизнената същност на човека, какво е? Астралът, светлината.

Като сътворение имаме онова, което, изведено от плътта на планетата, трябва чрез динамиката на Диханието да се усъвършенства и обожествява. Изграждането на одухотвореността е част от Всемирната еволюция, част от битието и то създава житейска съдба. Затова съдбата е израз на миналото и само тези, които влизат в състава на организираното Дихание, имат памет. Те притежават една нишка, на която се нанизват и трудностите, наречени страдания, и прозренията, които наричаме боговиждания. Всичко това е тайната, наречена в целостта съдба. Следователно то, Диханието, може да прави съдба, да ни включва в поредицата на Духовните вълни и принудено да ни връща към развитие на познаваемостта!

Едно Учение за да стане съдба, се хармонизира с целостта на минало, настояще и бъдеще! Но съдба без мъдрост няма, без воля не може да бъде осъществена и без жертва не може да създаде образ. А когато Мъдростта стане цялост у нас, тя ще е същност от същността ни!

Затова във второто повеление е речено:

  • "Не търсете друго време за приложена мъдрост – то е всяко днес!"

Това е, което твори – убедеността, че всяко днес е достатъчно, за да се направи стъпка в изграждането на Учението като житейска съдба. Вятърът на колебанието: "Днес ли е най-подходящият момент, дали да не изчакам, защото възрастта ми или тази на човечеството още не е достатъчна..." може да събори всяко дърво у нас, ако му позволим да се развихри. Не трябва да отлагаме нуждата от мъдрост с мотив, че утре ще бъдем по-готови. Не търсете друго време е вътрешна зрялост. Ако днес не откъснем плода, утре ще го намерим долу паднал. Нямаме основание да кажем нито че умората ни е преголяма, нито че избързваме. Мъдростта не избързва, защото нищо друго не я тласка освен вътрешното прозрение.

Мъдростта е позитивна наука. Тя не е чудо, а събудена възможност. Мъдростта е осенение – не е усвоена задача, тя се ражда! И ние трябва да намерим този велик момент на прозрението. А той е днес! Прозрението е факторът на всяко днес, за да приложим мъдрост. Времето не съществува, когато влезем в себе си само като Дихание! Няма време, нито пространство – животът в Бога не може да бъде ограничен! Ние си служим с време и пространство за просвета и просветление, за да приложим волята на всекидневието.

Всяка преценка минава през седемте тела на човека, но едно е, когато нашият ментален свят ни дава характеристика, друго е, когато причинният ни свят или нашата духовна посветеност ражда... Следователно относителността, или неизбежната промяна на формулата време е в събудената преценка на телата, които носим. Един още етерен човек или един човек, който има събудена първична астралност, не могат да дефинират въображението си. Въображение всеки винаги има, но не винаги може да го дефинира.

Казвам, че Мъдростта е като кръвта – не се вижда, но дава живот! Кръвта е зримият духовен Аз. Не е проблемът само в нейната жизненост – тя носи духовната същност на това, което Кундалини излъчва! Защото Той излъчва и без да е събудил центровете си още. (Затова кръвната картина разделя хората, защото са различни достиженията на Духа в един материален свят.)

Мъдростта ще намери своя коловоз, за да каже голямата истина, както и волята ще даде своята пулсация и жертвата ще сложи преходното на кладата в името на Вечното. Не винаги постъпваме мъдро, волево и жертвено, но самото съзнание, самата огледалност говори, че Някой работи у нас всеки ден, всяка нощ, всеки час! И Духовните вълни не идват просто от пространството и не отиват така във времето – хиляди години се работи за тях, за да се изгради йерархията на необходимата просветност. Ето защо можем да кажем, че всяко днес е един чакан час. Така не се късат Духовните раси, така се изгражда най-великата потреба на Бога – човекът!

Именно днес душата на човека е вече живот. И затова той е пред една святост:

  • "Часът на отговорна святост и историческо бдение ви зове!"

Какво значи святост? Идеята за път и свобода – ето кое е отговорна святост и историческо бдение. И часът им ни зове, след като с такава цялост ръката на Незнайния, която е винаги у нас, е изработила световиждане за мъдростта и е намерила приложния час и готовността за жертвата, която е първата святост. Затова е казано историческо бдение – то става пред света на природата и човека. По този начин се написват страниците, наричани история! Изявеният образ на отговорната святост е историческото бдение и те не могат да се разлъчат, когато се касае за велики неща. Не може без будността на отговорната святост да има историческо бдение, а то съхранява и дава на историческия организъм жизненост, дава му своята артериална кръв.

Ето как Посланието изгражда цялата пулсация на космичната ни присъственост: Мъдростта – съдба; време за приложението `и – всяко днес; и когато това е изградено, ние изявяваме вътрешната си същност – святост за историческа легитимация. Така влизаме в социалния организъм, който е сбор от съдби, изхождайки от индивидуалната органичност. Онзи, който трябва да направи Учението житейска съдба, осъзнава часа на отговорната святост. Тя е свобода от колебание и от съмнение.

Нашето обричане в служение са трите искания – какво трябва да поискаме и да дадем. Исканията, които всеки в своята измеримост ще се опита да осъществи, първом са потреба на нашата душевност, на нашия ум, който трябва да култивираме, за да може да роди интуицията.

И първото е:

  • "Господи!
  • Дай ми [ни] прозрение за свобода от онова, което ме [ни] далечи да Те позная [ем] и живея [ем]!"

Кое ни далечи? Мракът, за да не бъдем в Светлината. Само без него можем да познаем Светлината в нейната истинска стойност и да я живеем. Всеки може да каже, че е познал нещо, но като го сложи в своята същност, като го изживее, ще види колко от самия него трябва да си отиде, за да приеме това, което довчера не е познавал. Първо трябва да се освободим от своя мироглед на минала преценка, на минал начин на живеене и познание. Това не става лесно – души не се освобождават лесно от привикнато олтарно моление. Затова с Исканията в Посланието градим стълбата на освобождението си. Човек трябва да се раздели със своята изградена цялост сега, за да се види единен утре!

Бавно изграждаме своята седемцветна дъга. И все пак като завъртим седемте цвята, получава се само един – бял. Затова няма защо да се чудим, че имаме своите несъвършенства и добродетели. Това е човекът – еволюиращ бог. Бог е вътре у него и затова искаме свобода от онова, което ни чуждее от Него.

И не е достатъчно само да Го познаем, но и да Го живеем. Тази пулсация хармонизира целостта. Трябва да живеем Съвършения в себе си било като чувство, било като мисъл, било дори като афоризъм, защото познанието като афоризъм става вибрационна вълна на живеене! Може някой да има съвършен израз за познание, за констатация, но да се живее Съвършения гори в него всичко ненужно. Кладата на Мъдростта всичко унищожава – там колебание няма! Защото Мъдростта е лъч от интуицията!

Второто искане към Планетния Логос е:

  • "Научи ме [ни] на дързост, та без страх и без тъга да духна [ем] свещта на грехопадението като приложено насилие!"

Това е големият двубой, който човечеството трябва да осъществи с Новата Духовна вълна. Както Христос дава свобода от кръвната връзка и от око за око, зъб за зъб, така бъдещата Духовна вълна на Мъдростта ще освобождава от тежката верига, увиснала на рамото на човечеството, наречена "грехопадение". Първото нещо, от което милиардите изповедници на юдаизма, мохамеданството и християнството трябва да се освободят, е идеята за първородния грях. Тя е вковала волята, за да създаде безволевия; тя е оверижила невежия, за да може да бъде управляван! Какво значи това – да обречеш децата на Бога в безизходност! Затова със знанието, което Мъдростта дава, трябва да имаме достатъчно смелост, та без страх и без тъга да се освободим, защото много е трудно за навикналия да влачи веригата, когато няма какво да го спъва.

Внесеният страх в душата на човека, натрапеното и приложено насилие, че не е Божие дете, че е изхвърлен и прокълнат, е изиграло най-лошата съдбовна идея – че човекът е непотребен. А дързостта е първата нота, с която се пее песента на безстрашните. Дързост е да скъсаме веригата, дързост е да напуснем бащин дом и да заскитаме свободни по света... Духнете с дързост свещта на грехопадението – най-тежкото приложено насилие, което с хилядилетия оверижва пътя на човека като божество! Светът трябва да се освободи както от това наложено насилие, така и от играта на митологичната фантазия.

Третото искане от това, което съчетава излива на Планетния Логос и нашето поведение в служение и потреба, е:

  • "Дай ми [ни] ключа на знанието и пътя на Мъдростта, които ме [ни] водят чрез Тебе до Вечния!"

Човекът е Бог в живот! – това ни дава Мъдростта; човекът е осъществен Бог! – това ще ни даде Свободата! Чрез великия Учител, наричан Господ, се получава големият урок. Затова Учителите винаги идват – не като лична потреба, а като необходимост от Мирови учения, които водят до Вечния!

Когато Учението на Мъдростта стане житейска съдба, всичко, което сме извършили, ще бъде степенувано, всичко, което е озарено, ще бъде ослънчено! Така човечеството ще влезе в една нова ера с идея за нова подкоренна раса, която ще бъде майка на Шестата коренна раса. Това е историческото ни бдение, това е отговорната ни святост, това е новият ни олтар!

Безспорно не можем да натоварим човечеството да мисли като нас, нито да му внушаваме, защото внушението е една, макар и малка, упойка. Човек трябва да се потърси в себе си – друг няма да извърви еволюцията му! Ако спре само в себе си, той ще се калцира. Еволюцията дава възможност боговете да си отидат (събра ги в музеите) и да остане само Бог.

Орфей казва ясно в пътя на духовната еволюция: Аз умирам, боговете остават да живеят! Но ние ще кажем: Боговете умират, за да живее Бог, да живее еволюиращият човек, който е утрешният осъществен Бог! Това не е богохулство – богохулство е човекът да живее в страх, че Този, Който го е сътворил, не го обича и го наказва.

Посланията на Планетния Логос слизат като духовна пулсация в душата на човека, който е готов и иска да я вземе, а Посланието за 1996 г. е първият излив какво ние ще дадем на света, не само какво светът дава на нас!

 

Послание на Планетния Логос за 1997 година

 

На 21/22 декември 1996 година настъпва Новата астрономическа година.

Призованите на бдение в Космичния дом на Планетния Логос – Посветени мъже, Воинство на Любовта и Децата на Деня – взеха осветения хляб на Мъдростта и тръгнаха на светителство.

 

А Той рече: Деца на Деня!

 

1. Извикани сте на Мирово битие с неотложна воля по Пътя на Мъдростта и принесена жертва на служението;

2. Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня – бог в развитие;

3. На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на Духовните вълни!

 

Господи!

1. Дай ми [ни] жизнепотребата на осветено всекидневие;

2. Научи ме [ни] на прозрение и признание на всеки личен дом и свят;

3. На забвение прати моите [нашите] тревоги и чужди клевети, та недостойно слово и дело да нямат присъствен ден!

 

Амин!

 

Посланието е вътрешно откровение, което ни прави съприкосновени с Планетния Логос чрез едно непринудено гостуване в Неговия космичен дом: "Призованите на бдение в Космичния дом на Планетния Логос – Посветени мъже, Воинство на Любовта и Децата на Деня – взеха осветения хляб на Мъдростта и тръгнаха на светителство."

Колосални крачки са правени в еволюцията на човешката душа, за да стигнем до тревожната плахост да отчупим залък от хляба на Мъдростта. Бяхме казали, че Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето, но тя не е вече бъдеще, а осезаемо настояще. Защото Децата на Деня тръгнаха на светителство.

  • "А Той рече: Деца на Деня!
  • Извикани сте на Мирово битие с неотложна воля по Пътя на Мъдростта и принесена жертва на служението!"

Ето камъка, върху който ще се гради храм без догми, битие за святост. Пътят е ясен, жертвата принесена: извикани сте на Мирово битие – личността се губи! Осветеният хляб е взет вече – живяхме всички минали Послания. Беше казано да направите обречност в служението. А оброкът е положена жертва. Когато се квалифицира една воля на служението, тя вече е себежертва. Защото първото, което човек трябва да направи, е двубоят между Духа и материята вътре в себе си. Иначе никаква стойност не би имало едно Разпятие, ако не събужда вътрешната потреба за победа на Духа над материята. Затова пътят Голготски не е път на страдание, а път на обожествяване! Дори една клетка в Иисус да бе страдала, Той нямаше да направи Възкресение. Свободата от страданието е единствената измеримост на жертвата за служение – другото е себезащита, егоцентризъм!

В десетките години на вътрешно служение с невидимата сила на събуждането бавно, но сигурно всеки е принасял жертва на служението; стъпка по стъпка се е приближавал към трапезата на Мъдростта, взимал е своя залък и е давал своята дан. Сега призивът е ясен – извикани сте на Мирово битие, не на бдение.

И това, което ще извика дързостта, за да изречем, че "жребият е хвърлен", е второто повеление:

  • "Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня – бог в развитие!"

Ето тайната! Много духовни енергии човек разпилява, когато му липсва идея и въображение за път. А споменът е воденичен камък. Затова трябва да се съобразим с динамиката на времето – Духовната вълна на Мъдростта влиза в живот. Нова култура дават само новите Духовни вълни!

Няма защо да се търсим в онова космато животно, сътворено от земната плът без Дихание, чакащо благоволението на своя Отец; нито дори в съществото, имало дързостта да тръгне по пътя на знанието и пратено на тази планета да я познае и да се развива. От тези спомени вече трябва да се освободим, въпреки че милионите клетки у нас ги напомнят. Оттам е атавизмът на нашето поведение.

Вярно, че човек не може без веригата на миналото да върви, но и без да е окован, пак може да е затворник. Не е задължително веригата да го спира. Съзнанието, че е затворник – това е споменът, който трябва да махне от себе си! Трябва да напуснем всички поселения, с които сме възпитавани. Не търсете спомена, за да не пуснете котва за хилядолетия в религии, философии, социологии. Посветените мъже и Воинството на Любовта свършиха своето дело в миналите Духовни вълни. Техните пътища носим в целия свой клетъчен свят. Ето защо: "Не търсете спомен за човека..." – свобода от Себе си!

Безспорно и най-обикновеното религиозно съзнание, което сме имали, ни е отпращало към това да бъдем божества, а не да се страхуваме от богове. Отец никога не е искал страх да влиза в душите на Неговите деца. Затова нека не оскърбяваме Божеството у нас и Му позволим да направи съвършения човек, който е Негов. А всяка религия е давала опорност човек да търси съвършенството и възможност да йерархира, за да намерим сега сили, не спомени. И не можем да отхвърлим спомена само в съзнанието си, трябва наистина да се избавим от него и в своя клетъчен свят, който много трудно се освобождава от навика да има молитва, олтар, богове. Те ни правят потребни заради Божеството. Но сега трябва служението да прави потребен Бог за човеците! Бог в Своята съвършеност е влязъл в несъвършеното, за да ни изведе! Това е да се живее с динамиката на Деня – бог в развитие!

Човекът в бъдещата Духовна вълна ще е това, което днес зидаме. Затова бъдете добри богове, за да направите достойнство пътя, който следвате, и делото, което трябва да осъществите! Вървете с Духовната вълна на Мъдростта, тя сама ще ви даде дарението – свобода от Себе си в стъпалата на минало развитие. Така ще може да се събуди чакащият себепризнание не, а чакащият да бъде изцяло изведен Бог у нас. А няма по-голяма радост от тази – Бог да се види освободен у нас!

Човекът като Космична цялост и светът са едно! Колко вярно Христос казва: Аз и Отец сме едно! (Разбира се, посвещението Му дава това основание.) Няма по-голямо величие от това човек да се види като Космична същност. Затова е нужна динамиката на Деня – трябват ни божества в живот!

И третото, което Планетният Логос ни остави като велико дарение на нашето битие през настоящата година, е:

  • "На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на
    Духовните вълни!"

Това не е идея за окуражаване, нито подвиг за мъжество, а тайна, която всеки трябва в себе си да носи и да вика в приложност. Начертаното, нашия кръст Голготски, кръста на обожествяването никой не може да ни вземе, защото двубоят между Дух и материя е еволюционна йерархия! Ето защо нито една йота от казаното от Христос няма да се отмени, докато не се изпълни. Това, което дават Мировите Учители, ще стане! Човечеството може да изтърпява катаклизми – може да има потопи, вулканически изригвания и войни. Нима вътре в човека няма изригвания!? Но има и изгреви, има и витлеемски звезди. Витлеемската звезда е вътре у нас – тя е събуденото око на Мъдростта!

Никой на тази планета няма да спре това, което Духовните вълни донасят! За планетната тайна, носеща благодатта, няма никакво значение какво признава йерархията на човешкото знание, макар че то съответства на онова, което са дали религиите като култура. Но Духовната вълна винаги ги надкрачва, макар в себе си да сгръща неразривното вечно на Божеството от всяка религия.

Духовните вълни имат своя изгрев и своето пладне, те имат път и едно дело, което трябва да се осъществи. Защото се прилагат във великия закон на еволюцията и в принципите, които я съпровождат. Духовната вълна е цялата същност на излъченото божествено просветление за човечеството, сложено в рамките на еволюцията, съпътствана от кармата и прераждането. Но нито кармата, нито прераждането са вечни закони. След като се минат всички Коренни раси и се осъществи делото на всяка Духовна вълна, ще сме свободни, а само свободният е единство с Бога!

Така че това трето повеление от Посланието е едно от най-великите упования за безпречността в изпълнение на първото повеление на Планетния Логос: "Извикани сте на Мирово битие..." Колко се осъзнава е отделен въпрос. Точно тук е мощта на Духовната вълна – може да не се съзнае в приложен ум, но невъзможно е да не я изповяда подвигът на осъзнато вътрешно служение.

Ако Посланието не се изведе за едно лично поведение и приложение, то остава само лист, който чака вятъра на случайността да го носи. Затова на човека е предоставено правото на три искания, които съпровождат, охраняват и дават смелост на този, който трябва да изпълни светителството. Те са личната ни молитва към Божеството у нас, към Планетния Логос и към Отец.

И първото ни искане за присъствие в живота на Вълната на Мъдростта е:

  • "Дай ми [ни] жизнепотребата на осветено всекидневие!"

Нашето всекидневие трябва да бъде осветено. Как? Дори с най-малкото, което човек може да направи – съзнанието, че е дете на Бога. И много евтино е да се търси само празник, за да изразим своята благодарност и да чакаме дар на молитвата, с която сме искали. Не! Няма "най-хубав ден" да се правят молитви – всеки ден трябва да е молитвен, не да се отделя определена минута или час, или празнично тържество.

Жизнепотребата на осветено всекидневие е вибриращата сила на вечното, ферментиращата наша емоционалност, мисловност и душевност. Молитвата може да бъде в една дума, но да е осветена, жизнепотреба да е! Така хармонираме с деня на своето служение и с нощта на своето съзерцание. Всеки миг човек може да казва по една дума, която го осветява. Не броят на молитвите определя благодатта на едно служение, а всеотдайността, вътрешното възхищение.

Възхищението е събудена психична сила от величието на Божеството, което ви дарява с прозрение и ви осветява за всекидневно служение. Мина времето, когато трябваше да навикне цялата наша анатомия да се подчинява на потреби – дойде моментът на прозрението! Не търсеният празник, а всеки ден е осветен, когато се събудим с един нов лъч в душата си и когато сме видели звездата на Мъдростта. Това е осветен всекидневен път!

Второто, с което човек иска за себе си отговорност, е:

  • "Научи ме [ни] на прозрение и признание на всеки личен дом и свят!"

Под дом не трябва да разбираме къща, а оня вътрешен свят, в който няма нужда от икони и от бремето на обреда, щом Бог ни освети. Всеки от нас е един дом, едно обиталище на Бога. Всеки има свой храм, има свое кандило и огниво, с което го пали. Един пали кандилото си с желание, друг – с мисъл, трети – с душевност, четвърти – с духовност. И трябва да имаме прозрение и идея за признание. Всеки има право на свое светителство. Така че, когато служителят на Пътя на Мъдростта приложи тази будност и даде вътрешно признание, той няма да има в себе си осъдителност.

В знанието на Мъдростта можем да намерим основание за прощение, че отсрещният е друг. Няма защо да го осъждаме – толкова е неговият ръст, това може да направи и това прави. Трябва да признаем неговото битие. Нужно е да мине оттам, за да научи нещичко.

Човек не бива да осъжда и състоянието си, както и мястото, в което е пратен, а трябва да търси прозрение какво има да научи и какво трябва да акумулира от общото отрицание, за да облекчи по-малко властния, по-малко пробудения. Това е едно от изумителните задължения на служителите на Мъдростта. Там, където има отрицание, посветеният трябва да го погълне, за да освободи другите – те да не бъдат смачкани. А когато може, ще им даде и хляб от Мъдростта.

Мъдростта е свобода от насилие! Затова е нужно прозрение и признание на чуждия личен дом и свят – това е да видиш другия в себе си. Ако ти си едно божество, защо той да не е? А отсрещният в своята будност ще намери пътечката.

И третото, което в личната си потреба можем да поискаме, а със своята воля да приложим и да дадем характеристика на духовната си възраст, е:

  • "На забвение прати моите [нашите] тревоги и чужди клевети, та недостойно слово и дело да нямат присъствен ден!"

Човекът (събуден или несъбуден) е, който определя границата на тревогите и признанието на чуждите клевети. Няма нищо трагично в това, че тревоги гостуват – въпросът е как ще ги оценим и как ще ги отпратим. Дрехата на посветения не може да бъде омърсена, каквато и да е клеветата – това трябва да научат хората! Ние сме, които можем да не позволим присъствие в душата си, в денно гостуване или нощни брътвежи, на клевети или на други тревоги. Разбира се, няма човек без тревоги и няма човек, който да не е клеветен и отрицаван (макар че това му прави и реклама). Клеветниците и палачите почивен ден нямат! Човек винаги се щади, макар и понякога да се упреква, но клеветата е чуждо деяние, което оскърбява самия клеветник, защото той не се е осъзнал, че е божество в лицето на другия. Защо трябва да се лишава от благодатта да бъде като брат, който обича, а дава ход на човешка непристойност в клевета!?

Но колко прецизност се иска, колко измеримост в нравствената гама трябва да имате! Така се работи за онова, което някои си мислят, че правят с йогически упражнения – коригиране на ума. Не позволявайте на недостойно слово и дело да присъстват в душевността ви! Пратете ги на забвение, защото чуждите клевети и личните ни тревоги се легитимират на живот. Забвението – това е приложната воля на еволюцията. Тя ни кара да забравим всеки миг. Овдовейте без болка, без да пророните сълза. Не казвам да се загубите, а недостойно слово и дело да не присъстват в деня ви. Така ще изградите своята домност, в която ще направите тържествения си обяд – ще ядете от хляба на Мъдростта и ще пиете от кладенеца на знанието жива вода!

Годината на нашето Мирово битие не е преходна, а чакана и благословена! Посланието прониква, набогатява и осветлява. А идеите му не могат да бъдат опорочени с нещо, с което не сте достигнали величие. Те са сложени точно затова – за да ги извървите в личната си еволюция и в йерархията на съвършенство. Всеки от собствения си извор на посветеност ще си вземе това, което най-добре го обслужва, и онова, което може да даде на другия, поискал жива вода.

Посланията в приложната си сила дават стъпалата на новото съзнание не за да бъде смутено сърцето ни, нито дарена волята ни, а защото Мировата вълна го иска. Ето защо много бдителност ще ни бъде потребна; много отговорност, като измеримост за социално служение, трябва да приложим и неотстъпност от това, че Мъдростта е житейска съдба, че Учението вече е битие.

Така към добрата воля на света ще дадем плод добри дела, с които трябва да чертаем Път на събудените и тревога на чакащите и искащите!

Човекът е добър – учи законът на Правдата;
човекът е жертвен – учи добродетелта на Любовта;
човекът е божествен – учи знанието на Мъдростта!

 

[1] Матей 9:17.

[2] Иоан 14:2.

[3] Откровение 3:15.

[4] Иоан 6:68.

[5] Иоан 19:19.

[6] Ернст Мулдашев – руски офталмолог.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993