За Мария Маноилова

(В дан на признателност за личния `и принос в редакцията на сп. "Нур")

Смирение на самото смирение!

Имаме едно достойнство – живот и безсмъртие! Вярно е, че човек винаги може да се запита: кое е първенствуващото – безсмъртието или смъртта? Но безспорен факт е, че имаме различни обиталища според пътнината и духовната потреба на човека. Това, което и нашата покойница извърши – съжителството да бъде бог в развитие!

Именно тези обиталища са нашият дълг: не само да се приготвим, но и да утвърдим признанието, че всяка от тези особености поотделно има своя стойност. А стойността на безсмъртието легитимира и стойността на живота!

Така че всяко обиталище е една потреба в търсена или извървяна събожественост, за да бъдем единство в идеята човек и Бог. Човекът се легитимира, Бог е утвърдената му жизненост! Това е и голямата ни даденост. И нека да изпроводим нашата събожничка в нейните бъдни обиталища, където служението `и ще бъде дан от Учението Път на Мъдростта. Учението, което вашата съзнателна отговорност изпълнява на тази планета сега, а в бъднината по-висшите полета ще изискват и по-други дадености.

Предшественик на смъртта е безсмъртието! Това е голямата тайна – че безсмъртието е предхождало смъртта. Ликът на смъртта е проблем на една планета. Във всяка планета, в която човекът ще разгърне тайна от раздробеността на прозрението си до идеята човек и Бог – единство, е именно това, че безсмъртието е, което легитимира преходността, наречена смърт. И тя не бива да тежи на човечеството – както тракийците, които преди хилядилетия са правили култури тук, са пеели, когато има смърт, и са били в тревожност, когато има раждане.

А Мария носи магмата на битието на Тракия!

Идеята на Учението Път на Мъдростта е нова култура не само на това, което наричаме планетност тук, където присъства безспорно и законът за смъртта. Идеята за присъствието на тази нова Духовна вълна е промяна на всички основни дадености. Така човекът ще премине от вегетация към съзнание, от съзнание – към присъствие на своята Божественост.

Това е голямото и Мария го осъществи безспорно. Никой не може да избегне предназначението си, както и признанието, че олтарите трябва да се сменят. И тя го беше направила. Беше го направила! Затова нямаше смут, че дава признание на жилото на смъртта, защото познава безсмъртието. Това е, което посочи с жертвата си за Път!

Нека е жива в съзнанието ви и да събужда отговорността ви за Път! Нека с това присъствие да `и дадем признание за рядко изпълнен дълг, който тя извърши, за рядко виждано в моето битие смирение на самото смирение!

Тя знаеше, че си отива. И нейното достойнство, нейното величие беше, че не създаде тревога. Имаше знание къде отива... Най-смиреният първи трябваше да отиде горе, за да каже най-вярно какво правим тук!

Нека бъде благословена в избрания Път на тази трансформация на човека-бог, в служение на Обществото Път на Мъдростта!