Зареждам...
За Мария Маноилова (3/2010)

За Мария Маноилова

(В дан на признателност за личния `и принос в редакцията на сп. "Нур")

Смирение на самото смирение!

Имаме едно достойнство – живот и безсмъртие! Вярно е, че човек винаги може да се запита: кое е първенствуващото – безсмъртието или смъртта? Но безспорен факт е, че имаме различни обиталища според пътнината и духовната потреба на човека. Това, което и нашата покойница извърши – съжителството да бъде бог в развитие!

Именно тези обиталища са нашият дълг: не само да се приготвим, но и да утвърдим признанието, че всяка от тези особености поотделно има своя стойност. А стойността на безсмъртието легитимира и стойността на живота!

Така че всяко обиталище е една потреба в търсена или извървяна събожественост, за да бъдем единство в идеята човек и Бог. Човекът се легитимира, Бог е утвърдената му жизненост! Това е и голямата ни даденост. И нека да изпроводим нашата събожничка в нейните бъдни обиталища, където служението `и ще бъде дан от Учението Път на Мъдростта. Учението, което вашата съзнателна отговорност изпълнява на тази планета сега, а в бъднината по-висшите полета ще изискват и по-други дадености.

Предшественик на смъртта е безсмъртието! Това е голямата тайна – че безсмъртието е предхождало смъртта. Ликът на смъртта е проблем на една планета. Във всяка планета, в която човекът ще разгърне тайна от раздробеността на прозрението си до идеята човек и Бог – единство, е именно това, че безсмъртието е, което легитимира преходността, наречена смърт. И тя не бива да тежи на човечеството – както тракийците, които преди хилядилетия са правили култури тук, са пеели, когато има смърт, и са били в тревожност, когато има раждане.

А Мария носи магмата на битието на Тракия!

Идеята на Учението Път на Мъдростта е нова култура не само на това, което наричаме планетност тук, където присъства безспорно и законът за смъртта. Идеята за присъствието на тази нова Духовна вълна е промяна на всички основни дадености. Така човекът ще премине от вегетация към съзнание, от съзнание – към присъствие на своята Божественост.

Това е голямото и Мария го осъществи безспорно. Никой не може да избегне предназначението си, както и признанието, че олтарите трябва да се сменят. И тя го беше направила. Беше го направила! Затова нямаше смут, че дава признание на жилото на смъртта, защото познава безсмъртието. Това е, което посочи с жертвата си за Път!

Нека е жива в съзнанието ви и да събужда отговорността ви за Път! Нека с това присъствие да `и дадем признание за рядко изпълнен дълг, който тя извърши, за рядко виждано в моето битие смирение на самото смирение!

Тя знаеше, че си отива. И нейното достойнство, нейното величие беше, че не създаде тревога. Имаше знание къде отива... Най-смиреният първи трябваше да отиде горе, за да каже най-вярно какво правим тук!

Нека бъде благословена в избрания Път на тази трансформация на човека-бог, в служение на Обществото Път на Мъдростта!

Поклон и мир в душата ти, скъпа Мария! Благодаря ти!

 

22.09.2010 г., Пловдив, Дом на Мъдростта

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993