Зареждам...
Откриване на Седмия Събор от II цикъл Събори (3/2010)

Откриване на Седмия Събор
от II цикъл Събори

Името на осъществения е събожник!

Ваклуш Толев: Уважаеми дами и господа! Скъпи приятели! Деца на сърцето ми, в Път на осъществяване! Добре дошли в този храм на душевната ви будност и отговорност! Благодаря на Небето, че ви озвезди, за да направите хоризонта на бъдещето със звездата на събожника!

 

Водещата:    


„Залутани по улици различни
път свой намерихме едва сега,
юздите на мъдростта кога
възпират поривите лични
на лихата ни страст и стремето
на обич с пешеходен мах
се люлва в заника на времето
с гаснещ лъч и прощален страх.“[1]

 

Следват музикални изпълнения на струнен квартет „Уника“; приветствие от Председателя на Сдружение Общество Път на Мъдростта; представяне на новия, 67-ми брой на списание „Нур“ от Главния редактор.

 

Ваклуш Толев: С особено чувство на отговорност трябва да кажа, че благодаря на квартета, който събуди у нас чувството на въображение и признание към творците, които тази земя е раждала! Благодаря на председателя на Обществото, който ви поднесе един букет за признателността, че Децата на Деня днес имат своя голям празник – на събожниците, и на своя Събор, който ще направят в Родопа планина в знак на признателност и служение. Съборите са Път на осъществяването!

Благодаря и на главния редактор, на неуморността, за да излезе това списание с всичките знайности, които имат неизмерена валентност, ако трябва да бъдат преценени с това, което чертае Път, а не както е казано умело и хубаво в стихотворението „Дух и душа“: Залутани по улици различни... Залутана е била психологията на човека в улици различни – път свой намерихме едва сега юздите на мъдростта кога възпират поривите лични... Тази преценка да се постави признанието, че другото е улици. Да, улици... Но Пътят е един! Тази характеристика е изумителна в раздела между улици и Път.

И тази вибрация, която квартетът изпълни пред всички... Ето защо съм им изключително благодарен за струнната настройка, че човекът е бог в развитие. Може би затова толкова рано Бетховен трябваше да оглушее – иначе щеше да слуша как петлите пеят, а не как ангели правят своите симфонии!

Сега цяла Европа е в улица. Няма защо да характеризирам страната, в която съм роден, и признателността, която имам към аурата на тази белязана България, която има над 1300-годишно съществувание. И затова в книгата „Духовните дарове на България“ казах: Аурна същност срещу социална страст![2] Това е вашият окомер, с който трябва да съзрете, защото вашето свидетелство тук е знак на тази признателност.

Аз от сърце ви благодаря, скъпи Деца на Деня, че днес във вашето прииждане и утре вече на самото сборно место ще имате една особена характеристика, а именно своята аурна същност – Учението на Мъдростта.

Учението на Правдата утвърди идеята за врага – око за око, зъб за зъб. Отделен е въпросът, когато в настоящата културна даденост преценяваме Правдата, която има почти 3500 години съществувание. Но нейната основна теза, нейният гръбнак, по който протече духовната `и сила, е врагът.

Можете ли да си представите тогава какъв земетръс е представлявало Учението на Иисуса Христа?! И тогава защо трябва да събуждаме жал, че бил разпнат? Ами че Разпятието е точно възшествието на Учението за Път. Точно Разпятието е знакът на Любовта, защото и в мирно време, когато се разпнете в името на едно възкресение, вие чертаете път. И затова втората теза – тази след Правдата, е Учението на Любовта, където имате вече не враг, а имате братя и сестри, имате все още признание на кръвната връзка! Тогава няма защо да се учудваме, че толкова е осакатено Учението на Любовта, че Иисус няма да може да Си го познае и да го види в целостта, в която го е оставил. Но все пак е даден Кръстът на Разпятието, чиято огнена мощ е признание на Възкресението!

Любовта е обичай врага си – къде е око за око? Макар че йерархията на човешкия род може да намери оправдателна присъда за властността на Правдата, чиито представители още са в наличност. Но точно те казаха, че не може да кажеш Аз и Отец сме едно! – Ще Те разпнем! И Го разпнаха. Но бе разпнат като необходимост за Възкресение! Защото идеята за възкресението чрез външна сила беше позната на човечеството от древността, но Възкресението със собствена сила нито е било манифестирано, нито e било подсказано преди това.

Това е голямата тайна на Разпятието и оттам е моята жал, че някои плачат по Разпнатия, а нямат признание, че Иисус Христос възкръсна. Човечеството винаги ще бъде разпънато, когато няма единство с Отца си. Аз и Отец сме едно, но взаимността, която остана е братя и сестри, т.е. остана кръвният поток, кръвното родство!

Трябва да се отлисти алманахът на Вечността, в който ще намерите Учението на Мъдростта, което ви дава днешния голям празник – Денят на събожника. Не кръвното родство, а духовното!

  • Събожник е вибрация на боговете в йерархията на тяхното легитимиране!

И тогава ние ще видим, че всяка тръпка, наречена страдание, е била възшествие на събудения Кундалини или на събудената Духовност, която ви различава от това, което кръвта пулсираща ви дава: образ и поведение.

Това е и голямото ни пътуване, и духовната ни връзка – идеята за събожника! Аз зная неудобството да го казвате във взаимност – по-лесно е натрапеното от хилядолетията „братя и сестри“, защото наистина кръвта още пулсира за родственост. Но Духът, но душата?! Вижте, Син Божий е наследник. Иисус е наследник и затова може да каже в очакването Си за признание: Аз и Отец сме едно! Затова Го разпнаха, т.е. голяма услуга Му направиха. Синът Божий е наследие, но събожникът е единство! И колко социално разграфени биват тези неща! Да, имате братя и сестри, но за събожника няма братя и сестри, има единство! Добре е характеризирано: важното в Мъдростта е единството на събожника, а в Любовта – Синът е наследник на Бог.

И точно това е, което Седмият събор от Втория цикъл ще трябва да направи, та Децата на Деня да не бъдат разоръжени в собствената си духовна виделина, когато трябва да кажат защо признават еволюцията като храм, в който слагат венеца на посветените, а не на научените.

Така че не се учудвам за онова, което откритието на науката направи – само преди няколко месеца американски учен демонстрира с неговия екип възможността да се прави изкуствена клетка, а оттам е открита възможността за изкуствен организъм. Аз акламирам това действие, защото иначе трябва да опровергая себесъзнанието си, че човекът е бог в развитие. Бог е, Който твори, а божествата са, които правят услуга на социалната даденост!

Но има нещо друго, което може би още никой не се е запитал: в ръката на този хомункулус, за който още Гьоте беше казал, ще има ли линии? Мълчат по този въпрос всички – и учени, и посветени... Ще има ли този хомункулус линии на съдбата, на посветеността, ще има ли за него хиромантия?! Попитайте се сами, за да научите, че тайната човек е разгадана с идеята за събожника. (Човекът няма нужда да минава ангелски йерархии, защото ангелите нямат прераждане – те са непроменливи досмъртно.)

Големи са тайните, които Учението Път на Мъдростта поставя. И трябва на този Събор да кажем кой е Пътят на осъществяването. А името на осъществения е събожник!

Аз ви честитя големия празник и благодаря на всички, чиято воля е събудила отговорност, за да ни събере в планината, където песента на Орфей могат да чуят само посветените!

Скъпи присъстващи, благодаря ви от сърце за събудената отговорност и извървяния Път на жертвата! Бъдете благословени за предназначението, в което сте обречени! Амин!

 

31. 07. 2010., гр. Пловдив, Технически университет

 

[1] Ваклуш Толев. Разпилени бисери. Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, 2008, с. 113.

[2] Духовните дарове на България. Ч. I. Религиите в българските земи. Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, 2010, с. 5.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993