Откриване на Седмия Събор
от II цикъл Събори

Името на осъществения е събожник!

Ваклуш Толев: Уважаеми дами и господа! Скъпи приятели! Деца на сърцето ми, в Път на осъществяване! Добре дошли в този храм на душевната ви будност и отговорност! Благодаря на Небето, че ви озвезди, за да направите хоризонта на бъдещето със звездата на събожника!

Водещата:    

„Залутани по улици различни
път свой намерихме едва сега,
юздите на мъдростта кога
възпират поривите лични
на лихата ни страст и стремето
на обич с пешеходен мах
се люлва в заника на времето
с гаснещ лъч и прощален страх.“[1]

Следват музикални изпълнения на струнен квартет „Уника“; приветствие от Председателя на Сдружение Общество Път на Мъдростта; представяне на новия, 67-ми брой на списание „Нур“ от Главния редактор.

Ваклуш Толев: С особено чувство на отговорност трябва да кажа, че благодаря на квартета, който събуди у нас чувството на въображение и признание към творците, които тази земя е раждала! Благодаря на председателя на Обществото, който ви поднесе един букет за признателността, че Децата на Деня днес имат своя голям празник – на събожниците, и на своя Събор, който ще направят в Родопа планина в знак на признателност и служение. Съборите са Път на осъществяването!

Благодаря и на главния редактор, на неуморността, за да излезе това списание с всичките знайности, които имат неизмерена валентност, ако трябва да бъдат преценени с това, което чертае Път, а не както е казано умело и хубаво в стихотворението „Дух и душа“: Залутани по улици различни... Залутана е била психологията на човека в улици различни – път свой намерихме едва сега юздите на мъдростта кога възпират поривите лични... Тази преценка да се постави признанието, че другото е улици. Да, улици... Но Пътят е един! Тази характеристика е изумителна в раздела между улици и Път.

И тази вибрация, която квартетът изпълни пред всички... Ето защо съм им изключително благодарен за струнната настройка, че човекът е бог в развитие. Може би затова толкова рано Бетховен трябваше да оглушее – иначе щеше да слуша как петлите пеят, а не как ангели правят своите симфонии!

Сега цяла Европа е в улица. Няма защо да характеризирам страната, в която съм роден, и признателността, която имам към аурата на тази белязана България, която има над 1300-годишно съществувание. И затова в книгата „Духовните дарове на България“ казах: Аурна същност срещу социална страст![2] Това е вашият окомер, с който трябва да съзрете, защото вашето свидетелство тук е знак на тази признателност.

Аз от сърце ви благодаря, скъпи Деца на Деня, че днес във вашето прииждане и утре вече на самото сборно место ще имате една особена характеристика, а именно своята аурна същност – Учението на Мъдростта.

Учението на Правдата утвърди идеята за врага – око за око, зъб за зъб. Отделен е въпросът, когато в настоящата културна даденост преценяваме Правдата, която има почти 3500 години съществувание. Но нейната основна теза, нейният гръбнак, по който протече духовната `и сила, е врагът.

Можете ли да си представите тогава какъв земетръс е представлявало Учението на Иисуса Христа?! И тогава защо трябва да събуждаме жал, че бил разпнат? Ами че Разпятието е точно възшествието на Учението за Път. Точно Разпятието е знакът на Любовта, защото и в мирно време, когато се разпнете в името на едно възкресение, вие чертаете път. И затова втората теза – тази след Правдата, е Учението на Любовта, където имате вече не враг, а имате братя и сестри, имате все още признание на кръвната връзка! Тогава няма защо да се учудваме, че толкова е осакатено Учението на Любовта, че Иисус няма да може да Си го познае и да го види в целостта, в която го е оставил. Но все пак е даден Кръстът на Разпятието, чиято огнена мощ е признание на Възкресението!

Любовта е обичай врага си – къде е око за око? Макар че йерархията на човешкия род може да намери оправдателна присъда за властността на Правдата, чиито представители още са в наличност. Но точно те казаха, че не може да кажеш Аз и Отец сме едно! – Ще Те разпнем! И Го разпнаха. Но бе разпнат като необходимост за Възкресение! Защото идеята за възкресението чрез външна сила беше позната на човечеството от древността, но Възкресението със собствена сила нито е било манифестирано, нито e било подсказано преди това.

Това е голямата тайна на Разпятието и оттам е моята жал, че някои плачат по Разпнатия, а нямат признание, че Иисус Христос възкръсна. Човечеството винаги ще бъде разпънато, когато няма единство с Отца си. Аз и Отец сме едно, но взаимността, която остана е братя и сестри, т.е. остана кръвният поток, кръвното родство!

Трябва да се отлисти алманахът на Вечността, в който ще намерите Учението на Мъдростта, което ви дава днешния голям празник – Денят на събожника. Не кръвното родство, а духовното!

• Събожник е вибрация на боговете в йерархията на тяхното легитимиране!

И тогава ние ще видим, че всяка тръпка, наречена страдание, е била възшествие на събудения Кундалини или на събудената Духовност, която ви различава от това, което кръвта пулсираща ви дава: образ и поведение.

Това е и голямото ни пътуване, и духовната ни връзка – идеята за събожника! Аз зная неудобството да го казвате във взаимност – по-лесно е натрапеното от хилядолетията „братя и сестри“, защото наистина кръвта още пулсира за родственост. Но Духът, но душата?! Вижте, Син Божий е наследник. Иисус е наследник и затова може да каже в очакването Си за признание: Аз и Отец сме едно! Затова Го разпнаха, т.е. голяма услуга Му направиха. Синът Божий е наследие, но събожникът е единство! И колко социално разграфени биват тези неща! Да, имате братя и сестри, но за събожника няма братя и сестри, има единство! Добре е характеризирано: важното в Мъдростта е единството на събожника, а в Любовта – Синът е наследник на Бог.

И точно това е, което Седмият събор от Втория цикъл ще трябва да направи, та Децата на Деня да не бъдат разоръжени в собствената си духовна виделина, когато трябва да кажат защо признават еволюцията като храм, в който слагат венеца на посветените, а не на научените.

Така че не се учудвам за онова, което откритието на науката направи – само преди няколко месеца американски учен демонстрира с неговия екип възможността да се прави изкуствена клетка, а оттам е открита възможността за изкуствен организъм. Аз акламирам това действие, защото иначе трябва да опровергая себесъзнанието си, че човекът е бог в развитие. Бог е, Който твори, а божествата са, които правят услуга на социалната даденост!

Но има нещо друго, което може би още никой не се е запитал: в ръката на този хомункулус, за който още Гьоте беше казал, ще има ли линии? Мълчат по този въпрос всички – и учени, и посветени... Ще има ли този хомункулус линии на съдбата, на посветеността, ще има ли за него хиромантия?! Попитайте се сами, за да научите, че тайната човек е разгадана с идеята за събожника. (Човекът няма нужда да минава ангелски йерархии, защото ангелите нямат прераждане – те са непроменливи досмъртно.)

Големи са тайните, които Учението Път на Мъдростта поставя. И трябва на този Събор да кажем кой е Пътят на осъществяването. А името на осъществения е събожник!

Аз ви честитя големия празник и благодаря на всички, чиято воля е събудила отговорност, за да ни събере в планината, където песента на Орфей могат да чуят само посветените!

Скъпи присъстващи, благодаря ви от сърце за събудената отговорност и извървяния Път на жертвата! Бъдете благословени за предназначението, в което сте обречени! Амин!

31. 07. 2010., гр. Пловдив, Технически университет