Зареждам...
Върху Посланията на Планетния Логос Седми период: 2002 – 2005 година (2/2011)

Върху Посланията на Планетния Логос

Седми период: 2002 – 2005 година

Свържете Божията човечност с Човешката божественост!

Посланията са една отговорност, която е повече от дълг, и едно служение, което е повече от жертва! Те като същност са благодатен дар на Логоса в оня вътрешен Всемирен храм, в който става незримата среща на сътворения от ръцете на Твореца и изпратения чрез подобие – човекът бог в развитие.

В такива вечно повтарящи се в Космичната даденост срещи на Мировата присъщност на Сътворителя с Мировото същество човек има един върховен миг, в който Логосът, като Син на Своя Бог, дава благодатната енергия и изрича словесната тайна за детето Му.

Благоволението идва от Планетния Логос, но трябва да се даде отговор и на постоянно поставяния въпрос: „Какво ние трябва да правим, с какво душевността ни трябва да отвръща на онзи, когото наричаме отсрещен?“ Великата тайна на тези Послания е да свържете Божията човечност със събуденото подобие, т.е. с Човешката божественост! Великата среща на Божията човечност с Човешката божественост ни създава основанието да направим себеосъществяване.

Казвам, че има три „себе си“ в културата на човечеството, в неговото хилядилетно историческо броене. Едното е това, което митологиите оставят – Познай себе си и ще познаеш боговете; другото е, което Христос рече – Утвърди Себе Си и ще обичаш врага си; третото е, което Учението на Мъдростта ви предостави – Служение без Себе си, заради човека събожник! В този смисъл Посланията, като благодатно разположение на Мировото ни предназначение, изпращат отговор на това как да се прави тази приложност.

 

Послание на Планетния Логос за 2002 година

 

На 21/22 декември влиза Новата две хиляди и втора астрономическа година от Христовото летоброене.

На бдение в Космичния храм в часа на благодатта Той рече:

 

Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие!

 

Знайте:

1. Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем;

2. Истината е победена съдба от Човешката божественост;

3. Животът е себеосъществяващият се Бог – изведена Божия човечност!

 

Господи!

1. Научи ме /ни/ чуждата вина да не приемам/ме/ за своя невинност;

2. Позволи ми /ни/ да живея/ем/ потребата от своя събожник;

3. Роди ме /ни/ отново за приложна молитвеност!

 

Амин!

 

Това е Послание на Приложната молитвеност!

 

Върховното тайнство, което човекът изповядва, ще си остане молитвата, защото тя е най-невнятното (така както исихазмът го постави). Тя е безмълвната ни връзка, за която не се иска олтар вън от нас, а само потребата на Човешката божественост във великото `и служение за Божията човечност. Затова и Посланието за 2002 г. кръстих Послание на Приложната молитвеност. В него, в часа на благодатта, Планетният Логос рече:

  • Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие!

Историята не всякога е достоверен свидетел и затова често повтарям, че фактите са гробари на истината! Но трябва да се дебушира фактът, да се изведе енергията на Мировата присъщност, на Сътворителя в идеята Неговото сътворено дете да Му върне благодатния дар – Син Божий! Именно това Послание започна с тази особена ритмична енергия, която създава аурата на нашата планета с оглед бъдната възможна йерархия на осъществяване на човека като Бог.

Човекът е Богонеобходимост, а Бог по същност е Мировост. В тази именно дълбока тайна на своето Мирово присъствие като необходимост вие извървявате, вие осъществявате това, което наричам историческо битие или историческа страница на човека. Защото само чрез човека можем да освидетелстваме присъствието на която и да е тайна на Мировото сътворение.

Ако не разберете това, че сте Мирова необходимост, а мислите, че сте само личност, която още еволюира, вие не може да създадете историческо битие. Историческото битие е на онзи, който е изходил един голготски път без жал – имал е лично битие; който се е саморазпнал и са го разпнали – направил е социално битие; влязъл е и е взривил втората утроба на света, утробата на земята – за да отиде в Мирово битие!

Така че тайната на това голямо Послание тази година е Мировата ви необходимост, или необходимостта на световността от вас. А това е будността на времето, будността на Третото хилядолетие! Вие имате задължението да свалите Мировия хляб на Мъдростта в трапезата на всекидневието, с което бихте осъществявали това, което се нарича историческо битие. Защото два фактора правят историята – Сътворението и Знанието; две сили обуславят битието – Любов и Смърт! Два фактора и две сили хранят осъществяването, т.е. приложната ни молитвеност.

Проблемът вече е в Знанието. Ето защо факторите са на Сътворението и на Знанието. И в Молитвата на Мъдростта е казано: Научи ме! – не е вече проблемът на всекидневния хляб... Вие сложихте във вашето поведение на знание голямата идея за Мировите Духовни вълни, които съпровождат историческото битие на човека.

Учението на Мъдростта не е услуга – не е услуга на удовлетвореността, а е Път – Път на откровението! Знание, с което променяме еволюцията; знание, с което в отговорност водим битка за свобода от съдба – в отговорност извеждаме човека, за да освободи место за Богочовека.

Повеленията биха звучали много странно за този, който не е разбрал, че неговата Човешка божественост е проекция на Божията човечност. Да сътворим човека – това е Божията човечност! Ако нямаше тази енергия, ако нямаше тази духовност Да сътворим!, ние не бихме могли да кажем:

  • Знайте:
  • Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем!

Вие трябва наистина много пъти да ритмирате тази изразност, за да се освободите от онова, което в милиони години у вас е водило битка да ви направи човек. Може ли да бъде надмогнат тогава човекът? Разбира се – ето го един надмогнат Адам в Христос. Сътворението самò за себе си е идея за човека, който трябва да бъде надмогнат. Сътвореният е трябвало да изходи пътя до освободения Адам. Христос освободи Адам! Сътвореният беше надмогнат.

Човекът трябва да се надмогне в своето Сътворение, за да има духовната реалност, чийто белег безспорно е Истината, която, както рече Христос, „ще ви направи свободни“[1]. Ето какво е знаел! Знаел е най-великата тайна – тайната на Сътворението и тайната на Единосъщието. Свободата е единственото Битие – Свободата да живееш вече в Бога! Затова идва последователно другото повеление, в което се казва:

  • Истината е победена съдба от Човешката божественост!

Истината, като част от победената съдба, за да ви направи свободни, вие ще трябва да я изтръгнете, да я вземете от Човешката божественост у вас. Тази божественост е, която ще води битка за свобода от съдба; тя е, която ще ви дава истина, която знае тайната на Сътворението.

В еволюцията си може да направите надмога над съдбата, защото съдбата е съпровод, а не същност. Тя е еволюционният стадий на човечеството и трябва да я освободим. И именно Истината позволява победа над съдбата в еволюцията. А Човешката божественост е, която може да ви даде познание, будност. Представете си през колко енергитични сили сме минали и колко струйки от Човешката божественост са ни освидетелствали в необходимостта да търсим Божията човечност! И затова не казвам, че Истината е победена съдба от Божията човечност. Божията човечност, т.е. Диханието може да ви даде вече Живот!

Истината е нашият пулс на интуицията. И тя ще бъде изведена чрез будността на Човешката божественост с победата, която сме направили над съдбата. Будността може да е и рефлекс, но тя ни дава правото да осъществяваме живеене.

Знанието трябва да ви доведе до прозрение, което дава истина, после прозрението ви прави будни, а будността е събуден бог у вас. Будният човек е един събуден бог!

И тогава ние вече можем да кажем:

  • Животът е себеосъществяващият се Бог – изведена Божия човечност!

Виждате как се тръгва от онова, с което започва Творителят: Fiat Lux!, т.е. дава живот! После сътворява човека, чертае му огледалото, наречено истина, където той да вижда – да вижда извървяния път, двубоя между Дух и материя.

Само Животът е непобедим! Другото са изживени актуалности, с които сме осъществявали идеята на Боготърсенето, изграждали сме поведение на служение, правили сме поклони пред физиономиите на съдбите, на преходните божества, на които сме дали характеристика...

Знанието, че у нас е Богочовекът, е вече достатъчно силна воля с енергията на Мировата даденост да се огледаме в океана на Живота. Да се видим като капка, която е цялата Божественост, за да можем да кажем, че човекът ще стане единство с Божията човечност – че Човешката божественост ще се себеосъществи. Имате право чрез Човешката си божественост да познаете Истината; имате основание чрез Божията човечност да се познаете като богове!

Животът! Така се изгради великото тайнство на това Послание: Сътворението, Истината и Животът! – този велик триъгълник. (А културата на символите сложи в Триъгълника окото на Отца.)

В бъдната стъпка на Посланието, на това Мирово пение на радостта, се дават и три искания, които личността трябва да поеме в отговорност и във възможностите на приложна съвестност. Трите искания имат личен характер, но могат да бъдат и социални, могат да бъдат и мирови. Едновременно с това те изграждат аурата и създават физиогномията на всяко Послание.

В Посланието на Приложната молитвеност това, което прави пълната иконография на душевната ни потреба, е вътрешното търсене, с което ние винаги ще казваме: Господи! (Рави! Учителю!)

И след това, първото искане:

  • Научи ме /ни/ чуждата вина да не приемам /е/ за своя невинност!

Не можете да направите принос към онова, което се нарича надмога над човека в Повеленията на Посланието, ако в чуждата вина вие не съзрете своята. И не приложите воля да освободите, да енергитирате виновността в идеята за свобода. Не можете да бягате само в своята лична потреба, защото отговорността на Мировата необходимост на Децата на Деня не е йерархия за лична награда! Изява на Човешката божественост, дарена от Божията човечност, е да можете да служите без Себе си. Това е една от най-големите тайни, които Децата на Деня в своето осъществяване ще трябва да направят достояние на собствената си воля в изпълнение на служението и в признание на отсрещния, наречен събожник.

Вината не може да бъде само на нашия събожник, а ние пък да бъдем невинници. Това е голямата ни отговорност – събожникът! Не е принудителната сила да се обича враг; не е расовият принцип, че другият не е в твоето покръщение; не е тотемът, който е на другото племе... Събожникът ни дава основание, че не можем чуждата вина, с която си измиваме ръцете, да приемем за своя невинност. И трябва всеки да бъде научен вината да приема за своя отговорност. Това е вече част от йерархията на будността, защото отговорността е събуден Бог в човека! В този път трябва да се научим не да бягаме с прозвището на невинния, а да сътрудничим на еволюцията „няма зло, има нееволюирало добро“. Ако другият има вина, нека я нахраним с енергията на горивността, за да израсне доброто, а не да търсим недостатък. По този начин ще смъкнем дрехата на грешника. Тогава разбираме съвиновността и не бягаме в невинност. Така и като личности, и като изживели колективната отговорност, и като Мирова необходимост ние създаваме свят на взаимна отговорност пред олтара на Онова, Което е казало: Да сътворим човека!

Без идеята на Сътворението не бихме могли да правим извод що е човекът. И идеята да няма чужда вина, която да е наша невинност, идва от взаимността между Сътворителя и човека. Във втората потреба на личната ни осъществимост стои следното:

  • Позволи ми /ни/ да живея /ем/ потребата от своя събожник!

Ето как може да се приложи Мъдростта и затова Посланието е кръстено Послание на Приложната молитвеност. Имате вече Книгата на Живота, която е олтарът, а ето ви и обреда: да живея потребата от своя събожник.

Ние не сме отработили механиката, магиката да го живеем. А тогава, когато поискаме своята легитимация, трябва да знаем, че тя винаги е един промит негатив на този, когото сме наричали в миналото враг. Ние сме изходили пътя на онова, което е наричано враг, неприятел, неудобен, какво ли не, а сега е един събожник. Това е магиката във вътрешната ни лаборатория.

Приложното състрадание – състраданието станало милосърдие, е потреба да живеем със своя събожник. Ето великото тайнство! Тогава ще видим нещо изключително – че всички морални таблици ще трябва да бъдат отново дефинирани не, а отново енергитирани с друг разряд, с друг волтаж на Божията човешка енергия. Това е родената необходимост. И тя можеше да бъде казана само в Учението на Мъдростта!

И третата лична потреба, която в безмълвна молитва можем да поискаме, е:

  • Роди ме /ни/ отново за приложна молитвеност!

Кога е бил роден човекът, за да искаме отново да бъде роден за една приложна молитвеност? Адам е сътворен. Във великата му болка за взаимност на търсене – в него вложената Божия човечност как да изведе Човешката божественост, има един върховен момент, в който трябваше да му се позволи да ражда. Извеждат от него първата утроба – Ева, т.е. живот, за да има поколение човечество, да има Адамово поколение. Оттам започва неговото раждане, неговото раждане с потребата на онзи фактор, за който казах, че прави историята – Знанието.

Заради знанието Адам е пратен в реката на еволюцията, за да може да извърши битката за очовечване. Но трябва в него да се извърши и битката за обожествяване. Следователно трябва да се роди отново в приложна молитвеност, а не в добродетели. Създават се културите на Сътворението, на Митолотията, културите на Правдата, на Любовта – но те са добродетели, не са прозрение! И тогава трябва да се родим отново, за да може да свържем Божията човечност с Човешката божественост.

Роди ме отново... Няма възраст на раждането – има будност! Ако човек тази будност не осъществи в едно свое земно съществуване, той не е роден за приложна молитвеност. Затова облякох с прозвището Деца на Деня битието на тези, които следват Учението Път на Мъдростта. Една от най-отговорните приложности като звание, като потреба в Пътя и като знак за достойно служение.

Една тайна има в Посланията с Повеления и Искания – че има съпоставки. В Посланието на Приложната молитвеност е казано изначало в Повеленията: Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем!, и след това в първото искане: Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност! Първото е в идеята за Сътворението като идея за човека, а второто е нравствена преценка. Значи Сътворението крие в себе си потенциалната възможност, че човекът може да стане Бог и събудената отговорност да няма невинност към този, който е вън от него.

Втората съпоставка може да я видим между второто повеление: Истината е победена съдба от Човешката божественост! и второто искане: Позволи ми да живея потребата на своя събожник! Значи Човешката божественост трябва да даде свобода от съдба, но човекът трябва да бъде надмогнат с идеята да живее потребата от своя събожник!

И тогава ще видим следващата съпоставка: Животът е себеосъществяващ се Бог – изведена Божия човечност! и Роди ме отново за приложна молитвеност! Следователно ударението е, че себеосъществяващият се Бог е в идеята Живот, и тогава – Роди ме отново...

Триъгълникът на Повеленията и триъгълникът на Исканията правят шестоъгълник. А числото 6 е обратно на осъществената 9, т.е. на осъществения Живот. Значи числото 6 непременно крие в себе си енергията на еволюцията, т.е. от Сътворението до Живота.

Тази съпоставка за двойственост е в Посланията от 1991 г. до 2004 г. В първите Послания я няма, защото там идва една първичност, която е началният акт на еволюцията. Няма я и в последните Послания, защото целостта няма нужда от валентности. А тук имате Повеления и Искания в съпоставка, с която не само еволюирате, а правите и присъственост. Вие вече мотивирате пулсите и етапите на еволюционните дадености.

Еволюционна, сътворителна е идейната страна – тя е истинна, тя е живот! А ние от живота правим констатации за творчеството, от живота правим везна, за да измерим що е истина. И сега върху нашата стойност на истината човечеството ще прави живот. Отговорността ви е бъднината, не настоящето. Бъднината! Затова въведохме формулата Приложна молитвеност в Доктрината на Мъдростта, ведно с Основните принципи и Нравствените категории[2] – онези идеи, с които се изгражда Мировото съзнание.

Приложната молитвеност е бродила във всички времена и е създавала поведение, което наричаме взаимност (дори тогава, когато се отричаме); тя е потребност, за да можем да изградим отречената взаимност. Това се е наричало приложна култура в историята на човечеството, която е обучение, придружавало всяко дадено поведение и всяко отиване до олтара, за да намерим път за осветяване. Обучение! Или това, което в обикновените религии наричаме обреди, в категориите на посветените наричаме посвещения.

В по-голямата част на своето историческо битие хората са правили молитвена приложност – изхождали са от молитвите (които се сменят). И има основание да се дойде до молитвеност, защото тя носи в себе си възможностите да осветява приложността. Приложността е чинно, на колене поведение, а тази велика тайна – молитвата, ще трябва да бъде направена с нейната вътрешна светлина. Не да отивам в храм, за да правя молитва, а да правя молитва заради светостта `и – това е приложна молитвеност! Тя е, която ви осенява. Не да приемате причастие вън от вас, а да сте съпричастни с олтара вътре у вас!

Приложната молитвеност в Мъдростта е предпоследната страница от приложната култура на човечеството, където в необятното съзнание на човека се разхождат сенките на културите!

Учението на Мъдростта не е услуга, то е Път на откровението!

 

Послание на Планетния Логос за 2003 година

 

На 21/22 декември влиза Новата две хиляди и трета (2003) астрономическа година от Христовото летоброене.

На бдение в Мировия храм в часа на благодатта Той рече:

 

Деца на Деня – осъществете дадената ви Синовност!

 

1. Знайте, че Денят на оробителя свърши, дойде отговорният ви час;

2. Знайте, че не блудникът се връща, а синът намира Бащата;

3. Знайте, че раздялата не е милост, а тайнство на Огъня!

 

Господи!

1. Дай ми /ни/ зрение за будност и слух за Знание;

2. Нека личната ми /ни/ воля не бъде власт за безвластието на другия;

3. Пази ме /ни/ да не изживявам/е/ примирението като смирение!

 

Амин!

 

Това е Послание на Бдението!

 

В битието на Бога човечеството продължава да се търси! Защото най-съкровеното знание, което човек трябва да осъществи, е в Неговото битие да се търси, за да може да се осъществи в една от най-големите му вложени тайни – тайнството да стане Съсътворител!

Във всичко, каквото сме правили досега, голямата идея е да надмогнем човека, тъй като срещата между Божията човечност и Човешката божественост е една реална нереалност! Реалност е, защото човекът е в наличие; нереалност е, защото в него е Божията човечност!

Затова тази 2003 година Посланието е малко по-особено и е наречено Послание на Бдението. То наистина свидетелства на тази реална нереалност, на тази благодат, че в битието на Бога продължава Неговият син да се търси!

Голямата идея, с която това Послание въвежда битието на Децата на Деня, може да намерите в Откровението – един момент, една много странна формула: „Ето, всичко ново творя.“[3](Всичко ново, без да е с потоп, макар че в Откровението са дадени и формули, че седем чаши на гнева Божий ще изсипят от ангелски ръце страдания – нещо, което никога няма да бъде!) Културата на човечеството е като раждането на детето: има една болка и след това радост – и този, който е узрял за радостта, не говори за болката.

Тази формула всичко ново творя е именно, защото Посланието на Бдението започва с новата тайна:

  • Деца на Деня, осъществете дадената ви Синовност!

Между син и Синовност има разлика. Всички са синове на Бога – Синовността обаче е Самокръщението в гробницата за Възкресение, изходеният път за Единосъщие! Идеята е, че еволюиращото божество у нас ще направи велика среща за раздяла с Човешката божественост.

Човекът трябва да знае, че не е само физиология, която е отбелязала ум. Той е физиология, която е вгърнала божественост. Отделен е въпросът колко валенции са отлъчени, за да има тази божественост своя градация. Ето защо е казано осъществете дадената ви Синовност!

В първото повеление е дадено:

  • Знайте, че Денят на оробителя свърши, дойде отговорният ви час!

Какво значи Денят на оробителя свърши? Дали, че Денят на Сътворението е свършил? Не, не можем да кажем, че Сътворението е свършило, но сътвореното трябва да изходи пътя – тази своя приложност в идеята за знание, което в Битие е дадено като мотив за наказание. Тогава кой е оробителят? Сътворителят ли – това, което дадени религии предоставиха с акта на отмъщението? Или оробителят е властничеството на тези религии над човека, наричайки го грешник! Говориха за разгневяване на Сътворителя от поведението на човека, разгневяване до такава степен, че да направи дори потоп на унищожението! Къде е тогава тайната на Твореца, че създава човека както като Боголичие, така и като Богоподобие?! Не, не може да бъде Сътворителят оробител! Но културите, дадени на човека, с които го привързаха, с които го сложиха в потопи и на клади, които го поливаха с гневните чаши на отмъщението – да, те правят оробяване като форми на приложност!

Когато всички онези пратеници в различните техни названия (оракули, пророци, апостоли...) са правили религии, за да могат да вложат енергията на Ученията, те са ограничавали еманацията на Божеството. Така сътворителите на религии и на морални таблици са ставали оробители на онова, което Творецът е сложил като Дихание в човека.

Това, което се взе от човека, е, че не му се даде правото да стане, така както Христос рече: „Аз и Отец едно сме“[4], или както Учението Път на Мъдростта казва: човекът е един бог в развитие! Но оробителят е не само в моралните таблици – оробител върху дадената ни възможност за знание – оробителят е и властността, която създава реални социални единици: племе, семейство, народ, нация, човечество... Така че оробителят, в такъв смисъл, са културите, с които сме търсили чрез олтар и трон поведение на вероизповедник и на поданик. И с хиляди години се е работило за добродетели, а не се е отделило нито едно столетие за знание. Защото и културата като знание е била подвластна на това, което определят таблиците на добродетелите.

Оробител е, ако щете, и цялата тази хилядолетна традиция човечеството да се поздравява с обикновените формули – с изхабената вече енергия, с отминалото, което отдавна стана банализирано.

Любовта освободи човека от оробителя – Мъдростта освобождава битието от оробителя! Когато Христос се опитва да отроби човека със Собствената Си изкупителност, със Собствената Си идея за Възкресение, Той води битка за личността. Сега вие ще водите битка със Знание за Мировостта! Знание, че човекът е свещен, не институцията! Така че, ако направим връзката, ще видим, че оробителят е не само доктрините, които са давани, а и институциите, с които човекът е уж очовечван.

Разбира се, оробителят не е само външните фигури, той е и онова, което стои у нас. Затова трябва да правите в себе си потопи, и то ако може всекидневно – без да вярвате в Ной, че е белязан, но своето предназначение трябва да знаете! Така че проблемът за оробителя не е само вън – че са свършили предишните култури и дойде сега Доктрината на Мъдростта. Не, вътре, вътре у нас трябва да стане!

Дойде Денят на отробяването! Това не значи, че утре са свободни всички, но Децата на Деня могат да го кажат на всички личности и институции: Денят на оробителя свърши... – ето голямата вест! А тя след себе си води не „ще дойде“, а дойде отговорният ви час! Това е, което имате да вършите като вестителство в идеята на Бдението. Вие не можете да отидете да изпълните това, което Учението Път на Мъдростта изисква, без отговорността да е зрение на отработени ценности.

Второто повеление е:

  • Знайте, че не блудникът се връща, а синът намира Бащата!

Блудният син е един образ[5], който дава идеята, че идва моментът, когато осъзнавате, че пътеката ви е грешна. Не е проблемът да му се напомня на човека, че има възмездие – не възмездието, еволюционният стадий го е довел до връщане.

Ето част от еволюцията, за която можем да кажем, че е един лъч, който стои настолно в битието на човека – внушеното му поведение, че е блудник, че е грешник, че отива да изпилее ценностите си. Тайната не е това, че блудният се връща – проблемът е, че по-големият му брат завижда. Ако астралът в своята лудина трябва да получи уроци, не това е страшното – страшното е, че неговият брат, по-големият – умът, ражда идеята на завистта! А с нашето астрално тяло, с етерния ни двойник и с материалното ни тяло трябва да се преобразява светът и с тях трябва да се получава опит. Не може един емоционален свят да не бъде наситен с огорчения или радости, за да има опита и урока на знанието. Всеки опит, всеки експеримент, който може да докаже знание, учи ума да мълчи, когато не знае!

Човекът никога не е бил блудник – това е еволюцията, това е знанието му. Не блудникът, който е коленопреклонен грешник, а синът намира Бащата, така както Иисус намира Своя Отец! Синът отново е при благоволението на Бащата – да намери велико опрощение. Но то не се състои в това, че отива да иска прошка. Защото цялата култура, която трябва да си отиде, тази култура, която е оробителят, тя винаги ще говори, че е необходимо да искате прошка – понеже сте обявени за грешници. Не! Той намира Бащата, който не му казва „прощавам ти“, а го прегръща – както Мировият Баща рече на Христос: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“[6], а след това – Ела, Сине Мой, Ти си Моето Единосъщие!

Защо Бащата е доволен? Защото не е някакъв диференциран бог-баща, а стои вътре – Той е вътре в сина! Тогава кой е синът? Това е Човешката божественост, която си е намерила Божията човечност. Щом Човешката божественост намери Божията човечност, този син е намерил Баща си. И Той винаги може да бъде намерен, защото Бащата не може да изгуби сина Си. Синът е, който Го губи!

И в третото повеление е казано:

  • Знайте, че раздялата не е милост, а тайнство на Огъня!

Огънят е символ на ума. (Всяко нещо има своя материален образ тук, за да даде еманацията на събуждането.) И умът винаги ще ни разделя от първичния инстинкт, наречен рефлекс. Това е мисълта – тя е вече формули. Може и глупаво да се мисли, но се мисли – не е само рефлекс. И чак когато Човешката божественост се срещне със своята Божия човечност, тогава се извършва не милост, а велико тайнство на Огъня. Огънят на бъдността – Кундалини, да станем Единосъщие.

Раздялата е с всичко – със себе си, със света около себе си; с цялата космична конструкция и с всичките минали енергии. Тази раздяла не е милост, а тайнство – влизането на една нова енергия, която като йерархия на Духовните вълни идва с Учението на Мъдростта. Тя ви дава правото да растете в идеята за свобода – свобода от астрала, заради виделината на Огъня, за да можете да се освободите в осъществяването си.

Раздялата е една особена среща. Най-реален неин израз е изгарянето на Феникса, който се ражда отново. Голямата тайна на Огъня! Това е да срещнете миналото с настоящето, т.е. с енергията на вложеното бъдеще – когато Кундалини ви е дал светлина и у вас изгаря всичко, що в биологията, в битието, с неговите емоционални и мисловни дадености, трябва да стане пепел.

След Повеленията идват Исканията, с които човек трябва да е сам в тази обреченост – когато е излязъл вече от скинията на пустинното моление (ял е манна, пък е останал гладен) и е влязъл в един храм на обричането в служение.

Исканията са като канделабър от Мировия Учител, но ще бъдат преценени в приложност според собствената будност. Наричат се лични, защото са повеление на Планетната ликост, която изразява Боговластие, пратено в душевността ви. И в скàлата на своите възможности може да живеете в аурата им или в личната си възможност да се изградите в приложност.

Исканията са дадени, но от тях вие ще вземете онова, което можете и трябва да сложите. Затова те са лични. Лични в този смисъл, че слизат за едно битие на Обществото и оттук съотносно с всяка личност, която съставлява неговата кръвна група – отделният човек ще приложи това, което е неговата будност.

Затова първото искане е:

  • Дай ми /ни/ зрение за будност и слух за Знание!

Слух и зрение. Разделени са центровете на Кундалини – пети и шести. Обикновено учим с очи и така е останала в нас предпоставката, че най-вече очите дават знания. Но в ритмиката на еволюцията онова, което преди това е давало знание, е предшествието на зрението – слухът.

Kонкретността в искането е много ясна – зрение за будност. Зрението е будност! Когато идват очите, човек става буден и се ориентира. Така той преценява средата, за да почне да ражда себезащита. Човекът трябва да дойде до прозрение и оттам до предназначение – слух за Знание. Безспорно е, че зрението създава будност, създава формулата на прозрение, а слухът дава определение за предназначение. Човекът трябва да дойде до предназначение, а то е Знание, уловено с духовното слушане.

Във второто искане се говори за приложност, а не за Мировото битие:

  • Нека личната ми /ни/ воля не бъде власт за безвластието на другия!

Това е най-добрата юзда върху овластения властник, който ражда безвластие. Човекът води една битка за власт, за надвластие дори. Разбира се, не за надгробната властност, както наричам Възкресението, а просто да бъде господар на другия. Защо? Защото вложената божественост у него го иска властник и тогава той може да не се съобразява с таблиците на морала. Защото не вижда толкова престъпността, колкото възможността да води. Ние сме навикнали в моралните таблици да гледаме само ограничаване на престъпност, а те са и идея да водите. (Но, разбира, се стават и препречка да водите.)

Личната воля не трябва да създава власт за безвластие на другия и това е култура на бъдещето. Когато тя стане, тогава ще бъде освободен човекът. С онова, в което го възпитаваха, той не може да спре да лъже, да краде и т.н., когато мисли, че много трудно е да се докаже. Но след като пробуденото трето око дойде, нито ще може да лъже, нито да краде, нито да убива, защото проницанието ще вижда!

Сега обаче Децата на Деня не трябва да позволят на една воля на властта да се ширне в безвластие.

Искането да не приложи безвластие човекът най-добре би го направил в себе си. Ужасът от прекомерната власт би бил укротен в размери, ако човек това искане го приложи като власт над себе си и в безжалие се ограничи. Тази философия трябва да бъде изведена, тази тайна трябва да стане несмутено изповедно всекидневие. Защото, като философия ако я разбирате, вие ще я сложите като социология, която определя битие. Така не само отделната личност ще бъде освободена от господстваща, направляваща, депресираща сила, чрез волята на Бога уж делегирана. Жестокостта на вековете в културите им чрез религия и социални законодателства трябва да бъде погребана!

И третото искане е:

  • Пази ме да не изживявам примирението като смирение!

Примирението е страх от неизвестното – форма на безсилие, а смирението е победа над себичното – път на жертвата! Примирението е страх! Страх, който се внушава от троновете на земята и от олтарите на причастието. То е страх от неизвестното, част от безсилието ни. А какво е смирението? Смири се до смърт![7] е речено за Иисус. И Той побеждава смъртта чрез Възкресение. Как не можа човечеството да вземе енергията на Възкресението, за да не бъде калцирано в недостатъка, че човекът е грешен, че трябва да бъде примирен! А примирението на човека, водено като акт на покорност, ражда надсмиване и ирония дори на този, пред когото е пок`орен.

Да надмогнем примирението е въоръжение за битка, която, водена със смирение, ражда святост! Това е раздялата, която трябва да направи човекът – да смени примирението със смирение. Примирение от страх, примирение от невежество – срещу съзната отговорност, наречена смирение!

Виждате как Посланието на Бдението, свързано с началното Послание за този четиригодишен период, създава човека бог в развитие. Тук започва излив на Сътворението, Истината и Живота, дадени в Посланието на Приложната молитвеност, за чертаене на образ, на духовност и на жертва.

Да надмогнете идеята на Сътворението не значи да продължите рода. Продължението на рода е социология, не е мистична божественост. Ето социология с нравственост – примирение от страх, а не смирение от знание. Кой досега в религиите е казал, че човекът е съ-Сътворител? Никой! Защото иначе няма да имат Бог. А Бог имат – само че хората не са Го познали като това, което се нарича Кундалини...

Услугата на предишните религиозни култури е услуга на невежеството, но и на възпитанието. Не може хората да нямат богове – богиня на правосъдието, богиня на знанието... Не може без еволюция! В света има глупости, но няма безредие – и глупостта, като умеете да я оплодите, може да стане добър ред. И с това голямо Послание вие ще имате основните жалони, а някои могат да направят и колоните на храма, който не искаме да бъде по-властен от личността. Защото няма по-свещено нещо от личността!

Но ако вие не бдите над този олтар – над тези два триъгълника (както нарекох Повеленията и Исканията), които правят шестте лъча, не можете да му създадете трайност. Защото бдението е утвърждение! Човек може понякога да взема лекарства, за да бъде буден, но една идея може да го държи вечно буден. Тя не е ли лекарство в земното поле?!

Бдението е присъственост в Мировия храм, където миналите приемници са чакали благоволение и благодат. Сега цялото Послание е на Бдението! Бдение, в което великото повеление е: Осъществете дадената ви Синовност!

 

Послание на Планетния Логос за 2004 година

 

На 21/22 декември влиза Новата две хиляди и четвърта (2004) астрономическа година от Христовото летоброене.

На бдение в Мировия храм в часа на благодатта Той рече:

 

Деца на Деня, извървете своите Голготи!

 

1. Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството;

2. Познайте защо вашият олтар е бог у Бога;

3. Кажете на света за новото Битие!

 

Господи!

1. Дай ми /ни/ свобода от минало;

2. Научи ме /ни/, че жертва без Път не е подвиг;

3. Дай ми /ни/ битка, която ражда мир!

 

Амин!

 

Това е Послание на Битието!

 

Боговете не правят молитви – те творят! И Планетният Логос пак изля своята щедра воля, за да се даде една нова Пътнина.

Тази година – 2004, е 2 + 4 = 6. Значи сятото семе започва да кълни. Защото, когато нещо се ражда, то започва с 6-ца. Това е Послание на зърното, което прави раждане, изкласяване и плодоносие – Послание на Битието! Битие – зримо и незримо. С това се даде реализация на Битието на Учението Път на Мъдростта – в единство между Човешката божественост и Божията човечност. Защото Мъдростта стана школа – Път. И нейната жизненост не може да бъде определена с това, което се нарича време. Мъдростта е неизчерпаема по време и дълбоко същностна по предназначение!

Посланията, дадени от Учителите, са религия, която човечеството изповядва, но те всъщност са енергия, която Коренните раси дават. И в същото време са, ако можем така да кажем, дихание на Духовните вълни. Коренните раси излъчват енергията, но без Духовна вълна енергията не може да получи звание и да учреди устойчивост. Така че Посланията са енергия на Коренните раси и дихание на Духовните вълни! Те имат и познавателен, и апокрифен характер.

Предшествието – Посланието на Бдението, извика Посланието на Битието като последователност и като талвег, който разделя бреговете. Идеята за Битието е много по-цялостна, отколкото жизнерадостта ни в Учението – от Бдението, за да получим валентност с Всемирността. Битието е същността – то е Живот! А живее само Бог, човекът още съществува! Но в нас Бог е вложил Себе Си, за да може и човекът в своята еволюция (разбира се, в търсенето и молението във вътрешния олтар) да направи Битие – Битие, което по същност ще изразява вложения в него Бог.

На човека са дадени много пипала, за да може да намира свободен път към Божеството – както вътре в себе си, така и вън от себе си. Ние имаме и зримост, и незримост. Но кое е реалното? И двете: обучаваме външния, пътуващ за съвършенство и Боголичие, и другия – вътрешния, в който правим единство и Боговластие!

Ето защо в Посланието на Битието първото обръщение на Мировия Логос в тайнството на храмовата потреба е:

  • Деца на Деня, извървете своите Голготи!

Тук може да усетите тайната за разликата между Бдение и Битие. Защото всички т. нар. посветени, вървели път, са имали това, което се нарича бдение, но не всички, когато са извървели даден път, са стигнали Битие. Битието е вътрешна тайна! За да направите Битие, трябва да извървите това, което предшественикът на човешката душевност, Иисус Христос, направи – направи знак, остави чертания, извървя Своята Голгота заради Възкресението.

Възкресение е имало и преди Христа, но не това Възкресение, което прави Той, защото не е имало Голготски път. Голгота е свидетелство за среща между сътворения и Родения. Сега олтарът е Миров вече. Той не е оня връх, който е в Йерусалим, не – той е Миров! И трябва да бъде вестен и осъществен чрез Учението Път на Мъдростта. Затова, ако вие не извървите този път, ако не направите своята Голгота, никога не може да имате гроб, в който да извършите Самокръщение. Ще имате гроб, в който има тление и принцип на прераждането, чакайки своя възмезден час. Следователно Голготата и като лично битие е предшественикът за онова, което наричаме Възкресение, Единосъщие, право на Битие!

Извървяването на Голготата е зримост. Защото иначе как може да се извърви една лична, една социална, една национална, една Мирова голгота?!

Ето защо в първото повеление е казано:

  • Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!

Вижте колко ясно са разграничени – човешкото от Божественото и Божественото от човешкото. За да можете наистина, когато познаете тази тайна – на раждането, и този Път – на Рождеството, да станете пътникът, който може да извърви своята Голгота.

Тайната на раждането е скрила всичко, каквото Планетната воля е дала в сътворения човек. Тайната е планетата в нейната пълнота и плътта `и в ръцете на Сътворителя. Той от цялата планетна плът прави един образ, но дава на сътворения и Диханието Си – подобие, което човекът трябва да осъществи. Така го извиква и го слага в еволюцията, за да може да чуе от собственото Си сътворение: Аз и Той сме едно! Това е тайната на раждането!

Така сътворените получават една от благодатите на своя Творец: „Плодете се и множете се...“[8], получават правото да раждат. Адам носи пълномощие да ражда. Защото е сътворен андрогин – разделят го и тогава той ражда. Ражда с какво – с карма и прераждане! Така че раждането е една последица на Сътворението, поведение на всекидневието. Тайната на раждането е под пулса на еволюцията – със законите карма и прераждане, но Рождеството е белегът на посветеността!

Адам не е роден. Адам не е имал пъпна връв, той е сътворен. Пъпната връв е връзка не само с майката – тя е връзка с Мировата енергия, която е пресътворителна! С най-висшата енергия в света – енергията на пола, половата енергия. Ева също няма пъпна връв. Откъде хората трябва да я вземат? От подобието, от Божията човечност, вложена в тях. Следователно идеята на Сътворението предварва човека в раждането. А човекът предварва еволюцията! Мировата енергия се дарява, за да диференцира сътворения в право на раждащ се, а роденият след това Христос да направи среща на Кръста с черепа на Адам и да освободи човека.

За тази среща е трябвало единият да се научи да ражда – да акумулира Мировата енергия и да продължи рода, а другият – да изходи Голготския път. Вижте каква последователност – ако вие не извървите своята Голгота, никога няма да се срещнете със своя череп. Черепът е, където е съхранена енергията, която в Адам е сложена изначалото. Така че тази най-голяма среща – между черепа и Кръста, е едно от най-великите тайнства! Голгота е една от най-големите идеи, за да можете да направите великото тайнство Самокръщение – третото кръщение. Сам се кръщавате чрез своята внесена сила – Диханието на Отца у вас. Самокръщението е, което ви дава основание да възкръсвате!

Идеята за Възкресението е най-основната потреба за бъдеще. И виждаме как Христос Си е създал предпоставки, как Си е извоювал основание за Възкресението в гроба чрез събудената Кундалини. А пък Възнесението е демонстрирана и овладяна безсмъртност!

Ето това са предпоставките, идеите, формулите, които отправя Битието и които изисква Богочовекът – Син, а след това Единосъщ. Тогава коя е основната същина на човека в Учението Път на Мъдростта – че човекът е Богоосезаема необходимост! Човекът наистина е една Богоосезаема необходимост – той носи Диханието на Отца!

Така пъпната връв, която е раждане, трябва да бъде отрязана в идеята за Свободата. Защото идеята на пъпната връв е присъствие, а идеята на Рождеството е Свобода! Пъпната връв държи човека тук, а Рождеството го освобождава от планетно присъствие. Но ако нямате предшестване от раждането, не можете да правите Рождество. Това е идеята на отрязаната пъпна връв – дадени са и анатомично нещата... Рождеството е Път, а раждането е тайнство! И затова, когато се говори за свръхестествености, трябва да се знае в кой сектор се влиза – в тайнството или в Пътя.

Учението ни, минало своето раждане, се нарича Път на Мъдростта. Следователно то легитимира Рождеството. И ако за раждането е в наличие Витлеемска колиба, то за Рождеството има Голгота! И вие ще намерите опорност как да победите, но съзнанието ви наистина трябва да направи преобрат. Къде и как?

Казано е във второто повеление:

  • Познайте защо вашият олтар е бог у Бога!

Мнозинството има олтар вън от себе си. Тотемът е едно звероподобие, но в същото време е покровител. Чрез този тотемен олтар се извиква физическата сила на мечката, извиква се хитрината на лисицата или вълчата потреба да се действа безогледно... Олтарите, които имат митологиите и другите религии, също са олтари на очите, а не на Духа. Но кой е олтарът на Знанието; кой олтар ви дава причастие в Учението Път на Мъдростта?

Олтарът е вече бог у Бога! Олтарът в Учението Път на Мъдростта, олтарът на човека бог в развитие е Книгата на Живота, Съзнанието на Бога. Бог, вложен чрез Диханието Си у нас, сега има един олтар, който е нашият бог като съзнание. Това е, бих казал, взривната сила на Свободата: Вашият олтар е бог у Бога! – Книгата на Живота! Това е повече от тайнство. Книгата на Живота, дадена в Откровението[9], може да бъде олтар, защото тя е Божието съзнание. И ние като Човешка божественост не можем да имаме друг олтар освен Самия Бог – като съзнание!

Божията човечност ни е направила малкия олтар в големия Бог. И Човешката божественост, с благослова на Божията човечност, излиза както в моление, така и в път на социална осъществимост. Тази тайна в човека е малкият олтар в големия Бог. Новият олтар в Пътя на Мъдростта – Книга на Живота, е бъднина на човека. А колко съществена е ролята на олтара в битието на човечеството! Той е акумулаторът на духовни енергии. Затова цезарят трябва да отива пред олтара, за да изземва приносната енергия, която дава жрецът. Само тогава той може да изпълни задачата на еволюцията и да направи социология, за което носи отговорността. Цезарят трябва да вземе меча, защото мечът не е проблем само на насилие, той е път за история, а на жреца му трябва молитва, за да може да играе ролята на проводник.

Ето колко по-смислено става бъдещето, когато казваме, че олтарът в Учението на Мъдростта е Книгата на Живота. Той е у нас! Следователно ние вече ставаме цезар-жрец, жрец-цезар. Това е великото съчетание – едновременно и жрец, и цезар е човекът бог в развитие! Това е голямото единство, това е предназначението на Книгата на Живота. Така се обяснява защо ние отхвърляме външния олтар – освобождаваме се от двете начала като социалност. У нас Кундалини е Всемирен. Той няма ограничения, когато се събуди. Много добре е казано в древността – Змията е захапала опашката си. Разделението съществува – трябва ни и цезар, трябва ни и жрец – но вътре у нас вече. Там осъществяваме срещата между Човешката божественост и Божията човечност. И Адам, в срещата си на Голгота, става вече Христос.

Тук е силата на Учението Път на Мъдростта, което ви дава вътрешната будност и организираната, волевата сила на този цезар у вас, който върви в развитие. Но още не е Сътворител. Затова: малкият олтар в големия Олтар! А това никак не значи, че човекът губи стойност, напротив – човекът осъществява дадената му стойност! Ние носим в себе си Всемирността: ето този малък олтар като олтар на Големия, на Бога у нас. Това е кореспонденцията, чрез която безспорно можем да контактуваме. Събуденият е вече жизненост в Съзнанието на Бога!

Ето защо според второто повеление трябва да се знае, че вие сте същината, вие сте големият вложен Бог, Който трябва да мине и през малките божества, и през тотемите, понеже тази плът на планетата е у вас. Тя е, която винаги ще говори, но и винаги ще се захранва от бъдната еволюция с една голяма битка: прощение с миналото – знак на еволюция. Книгата на Живота е същността! Като цялост тя е Мировост, но в отделния човек е този олтар, който в Учението Път на Мъдростта вече е не тайнство, а посветеност – когато няма да се дава удовлетворение на очите си, нито пък ще се прави жертвопринос. От тази Книга може да разчетете всичко – какво е ставало в една планета и в един Миров свят. Защото тя не е била личен олтар – сега става личен. Олтарите са били вън от нея, но са писани в нея!

Въпреки че Книгата на Живота е Мирово съзнание, когато в нея – като олтар, човекът вече започва да пише, тя става лична. Будността на Кундалини, когато изразява Божието съзнание, дава възможност да се пише в нея. Диханието на Бога олицетворява у нас Съзнанието на Бога и затова Книгата на Живота не е още Самият Бог, но е Негово съзнание. Тя е еволюцията, с която Божеството Си служи, затова става олтар.

Книгата на Живота е не само Божие съзнание, а и азбуката, която човек може да чете. Тя е Божия азбука – на личния ръст за Бог, на повелението да изпълните Космичната си предназначеност! И когато свободно можете да погледнете на тази Книга като на личен олтар, там ще правите приноса си, там ще пишете. Там вече можете да разчетете за всяка личност какво е била и какво ще бъде. Но ако не загубите Себе си, ще си останете малкият бог (признат или не от страна на религиите), никога няма да бъдете Бог с главна буква. А безспорно в Доктрината на Свободата няма да има олтари и богове!

И третото от повеленията е:

  • Кажете на света за новото Битие!

Христос казва: „Идете, научете всички народи...“[10] Това е една много особена потреба, тя е човешка потреба – да разкажете, да кажете една мъдрост, една истина... Тази потреба отваря двери, за да отидете в храм, но в същото време е една тежка болка, която трябва да се научите да понесете. Защото, когато казвате на незнаещия, може да извикате негодувание; когато казвате на фанатика, може да бъдете убити; когато казвате на своя баща, може да бъдете прокълнати; когато казвате на своята майка, може да бъдете отлъчени от гръдта на родовото начало... Това носи казън, болка.

Така че, когато искате да се простите – това е част от голямата еволюционна насилственост. Но когато искате да направите стъпка – нужна е жертва. Жертва! А какво трябва да кажете на хората – за новото Битие. Кажете им, че могат да сменят съществуванието си! Колко простичко Христос го рече: Ново вино в стари мехове не се слага! Какво обаче да ги правим старите мехове? Безспорно, че има нужда от огън, който да изгори старото.

Когато поискате свобода, вие излъчвате енергия, която ви праща в Мировия свят. И тази енергия, когато откликне в един обратен знак, тя вече иска от вас. Ако нямате идея за Битие, не може да правите безсмъртие! А Бог е вложил в човека Своето Дихание и то не може да се губи. Човекът е един чакан Бог! Затова повтарям: Освободете човека!

И първото искане, което отправя това Послание, е:

  • Дай ми /ни/ свобода от минало!

Идеята за миналото е като воденичен камък. Човек не може да смели зърното, ако няма камъка, но трябва и друго да знае – че му е предоставено прозрение да смени камъка. И това е именно тайнството – умът ви да роди техническо пособие, което да ви освободи от ралото на дядо Адама и от стана на баба Ева. Свобода от минало! И не толкова в тази материална страна (макар че там като че ли цивилизацията надмина мисловната прогресивност), отколкото като митологията на мисленето, с която човечеството хилядилетия е правило метани, с хилядилетия олтарите са го обвързвали. Човекът трябва да се освободи от своята предходност като психология на молитвата, като психология на културата. Културите го задържат! Те са благодат и в същото време – терор.

Мъдростта не отрича миналите култури и учения. Ценностите не се забравят – не, те се включват. Но историческото наличие в хилядилетията не е прогресът. То е осъществяване на институции и лични идеи, с които еволюцията тласка реализирането на потреби, задоволяването и събуждането на отговорности.

Безпорно културата на олтарите досега е земното притегляне в еволюцията на човечеството. От това земно притегляне в добродетели и от другите прояви, с които човекът е уловен, трябва да поискате свобода. Но културите е трудно да ги махнете. Може да бъдат свалени от стената, но не може лесно да ги махнете от себе си. Свободата не идва изведнъж. Не може да решите и да кажете: аз махам моето минало! Не. Има закон за кармата. Но когато дойде възмездието ви, няма да реагирате, че сте наказани, ако знаете, че изплащате дълг.

Така че великото прощение е свобода от минало, придружено с една вътрешна будност, която е прозрение, а не констатации!

И тук е именно голямото тайнство:

  • Научи ме /ни/, че жертва без Път не е подвиг!

Много пътища може да извървите – наляво, надясно... Но не е ли осмислен пътят ви така, както Христос го казва: „Аз съм пътят и истината, и животът!“[11]... Една жертва например в устояване на социалната потреба да имате и враг, и приятел – това не е Път, това са блъсъците на еволюцията. И независимо колко валентност на добродетели има една жертва, ако е безпътна, тя не прави подвиг и не освобождава. Но трябва да има раздвижване, защото и вода, която не е течаща, тинясва. Значи астрал, който не се поставя в спазми, си остава само желание. А жертва без Път, т.е. без предназначение, наистина не е подвиг. Защото е тикана само от неосъзнатата тайна на еволюцията. Докато присъствието и на ума, който дава предмета на жертвата, вече повдига стойността. И най-голямото достижение, което може да ви даде нещо, ако е без Път, който води към олтар, не става подвиг, а самоцелност.

Целенасочената жертва е Път! Когато човек има съзнание, че се лишава от едно благо, това е жертва. Но не и когато го тласка само еволюцията. Това е скиталничество, обучение. Безспорно дивакът има нужда от цел, историческият човек има нужда от обучение. В размери с техния ум и с техния морал това може да изглежда велико. Но когато ние говорим от висотата на едно бъдно Учение, трябва да кажем, че този, който иска да направи подвиг, трябва да има Път!

Третото искане е:

  • Дай ми /ни/ битка, която ражда мир!

Идеята за Духовните вълни ви дава потенциална възможност за битка – не война. Битка, която ражда мир – не победа. Защото обикновено, когато се води битка и се иска победа, имаме сатрапията на неовладяното благородство. А неовладяното благородство е сатрапия на жестокия. Не да наложиш мир, а да родиш мир – това е битката! Тепърва започват да се търсят култури, чрез които можете да направите мир – но с битка за мир, а не с победа, която налага мир.

Казано е, че и най-лошият мир е по-добър от една война. Но битката е вътре у нас! Не е нужно да имате друг противник, защото бъдещето е горната част на Кръста. Победата на Духа над материята трябва да стане у нас – не може да бъде вън от нас! Христос води битка за мир: „За да имате в Мене мир...“[12] Не казва „Да имате в Мене победа“ – мир! С това смирение, когато не прави противопоставяне на властта и жестокостта, Той изтръгва: „Дерзайте: Аз победих света!“[13] Ето ви триъгълника: Мир; Дерзайте; Победих! Сега слагаме в него змията на Мъдростта. Тя може да даде интерпретация на злината. Защото сме длъжни да сложим санитарния кордон пред зломислието и злодействието в миналите ни времена. Това е съзнанието ни пред нашия нов Олтар! Няма нужда да се отива другаде освен вътре у нас. Там е малкият бог, олтарът – Книгата на Живота.

Децата на Деня остават бъдната тайна: Богове на Земята! Няма безсмислие в това, което митологиите са правили – напротив, те са подготвяли съзнанието на бъдещия човек да бъде Бог на Земята, след като стихиите на тази планета са правени богове.

Богове на Земята! Даден е Пътят!

 

Послание на Планетния Логос за 2005 година

 

На 21/22 декември влиза Новата две хиляди и пета (2005) астрономическа година от Христовото летоброене.

На бдението в Мировия храм в часа на благодатта, Той рече:

 

Деца на Деня, дойде Денят на вашето служение!

 

1. Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта;

2. Защитете Небесния и Земния Адам;

3. Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!

 

Бъдете благословени!

 

Това е Послание на Мировото служение!

 

Няма по-голяма благодат от неизмеримостта на Небето, когато е дало този голям дар на служителите на Мировата знайност и на бъдното човечество. Послание не на цикъл, а на Мировото служение!

В храма на великото Мирово служение ще влязат вече само Децата на Деня. Няма да бъдат преповтаряни апостоли, няма да бъдат повиквани посветени (било на която и да е школа – египетска, елевзийска и пр.) – ще бъдат само те! Дойде денят, в който Децата на Деня ще трябва да направят не само молитва, но и възкресението си. И в такъв случай нито Олимп с великите си тайни, нито която и да е била култура на духа и мисълта ще са достатъчен приют за вашата духовна даденост, за вашия вървян Път голготски, за вашето Единосъщие. Затова тази година Посланието е само в Пътя на Мъдростта!

Ето защо:

  • На бдението в Мировия храм в часа на благодатта Той рече: Деца на Деня, дойде Денят на вашето служение!

Посланието на Мировото служение е Конституция на битието! Защото имате Мирово битие, но имате и лично битие. И когато Посланието касае вас, вашата приложна воля, то е една конституция на вашето лично битие. Затова може да бъде наречено Конституция на битието. Но никоя конституция не е вечна. Не може да бъде постоянна и за Мировото битие, защото трябва да бъде хармонизирана с онова, което се нарича йерархия на Духовните вълни.

Конституцията съдържа параграфи на определено време, в определена Духовна вълна. Ето защо тя не може да бъде постоянна. Това е много съществено, за да не се обвърже някой, да се заземи така, както са заземени предишните религии. Тогава коe е онова, което може да прави промяна на параграфите на конституцията? Планетната социология. А тя изисква приложност!

Затова първата повеля е:

  • Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!

Учението Път на Мъдростта е една планетна социология! То поставя ударението върху Знанието. Най-тежката ни отговорност е на този вододел – да дойде свобода от добродетели и да влезе Знанието. А казвам, че знаещият е по-цялостен и по-отговорен, а и много по-свят от безгрешния! Това е преврат в Мировото съзнание!

Добродетелите трябва да спрат вече своето отвоюване. Ако те са станали плът и кръв, тогава няма место с незнание да продължим да правим прегрешения. Знанието е тайната на Учението Път на Мъдростта! Йерархията на Духовните вълни ни прави свободни чрез Знание!

В Учението Път на Мъдростта има три важни тези:

Първата е воюване за бъдеще! А бъдеще не се връща – бъдещето се създава, бъдещето се отвоюва! Вие минало може да върнете, вие вчерашното настояще, което е днешно минало, може да го върнете, но бъдеще – не!

Втората теза е Знанието в настоящето! Знанието вместо Добродетелта. Учението на Мъдростта създаде повеления за знания – те са светлината, с която трябва да се ходи Пътя!

Третата е свобода от минало! Човечеството не само е жертва на липсата на тази свобода – то дори не осъзнава идеята за свобода! Или немотивирано отрича миналото, или покорно приема волята му като традиция, като сила, която има властност.

И затова ударението пада върху: Дайте Знанието... Ама Дайте! – това е жертва. Проблемът не е само отговорноста – проблемът е жертвата. Затова е служението. (Служение – не подчинение!) Тогава – какво е Знанието, какво е Пътят? Едно настояще, което трябва да бъде осветено със служение. Но без Себе си. Защото, когато човек служи за Себе си, егоцентрира. А когато още егото е властно, не може да не създава конфликт. Може би точно тази първична изява е създала в хрониката на човечеството необходимостта да стане добродетелно, донякъде и облагородено, че когато го извикате на служение, наистина да се пожертва, както са се пожертвали много от посветените.

Свободата от минало дава сигурност на новото, което идва. Защото как ще извоювате бъдеще, ако силата на миналото стои?! Това е една от най-тежките разделности, които всички Духовни вълни имат. А Духовната вълна на Мъдростта има най-тежката задача, защото идеите на добродетелите са много по-властни от митологичните поклонения. Сега трябва да се освободи човечеството от таблиците: Не кради; не лъжи, не убивай... а хората продължават да крадат, да лъжат... Резултатите от добродетелите са нулеви, ако погледнем дивака; резултатите са приемливи, ако погледнем цивилизования; но резултатите са бедствени, ако погледнем бъдещето. Ние считаме морала за много свещен, а той е позволил много несвещени неща.

Духовната вълна на Мъдростта е раздяла, много голямата раздяла. Тя е прощение със Себе си – за да няма стрес! Добродетелите отричат материята – Знанието на Мъдростта одухотворява материята! И много фигурно е дадено, че Иисус Христос носи планетата. Човек може да отнеме на материята тегловността, може да се освободи от земно притегляне! Макар че структурно човекът е обемен, духовно той е необемен. И колкото повече духовна енергия събира, толкова повече материята губи своята манифестация.

Знанието е Път в настоящето! И има една голяма битка – битката между знание и вяра. Тази битка е започнала още когато е поревнал Адам да иска плода на знанието, защото тогава са му предоставили не само наказанието, а и принципа да вярва. Но вярата не може да има дълъг път – тя е донякъде. Дори елементарното в човека поревна за знание – астралът, нахранен от потребата на ума. И резултатите са ясни. Вярата може да е предмет на поведение, може да е предмет на признание, но не на служение. Затова става фанатична. А огледалото да не е фанатична е именно знанието.

Знанието е идея, не идеология! Приложността на идеята ражда необходимостта от идеологии – идеологията е социализиране на идеята! И когато тя започне да се възприема, няма еднакъв ранг на приемане. Тогава има онова, което социологията нарича разслоение. И не е страшно, че е в наличие невежество. Посветеният не обижда невежеството, но не може и не бива да го толерира. В никакъв случай, обаче, не може да извадите меч срещу невежество с идеята, че се прави просперитет. Мечът срещу невежеството създава карма!

Степените на усвоено знание могат в междината си да позволят пропуски, но Знанието като генерален път, като отворена завеса в храма на просветлението, което дава идея за предназначение, е идея за свобода от предопределението!

Учението на Духовната вълна на Мъдростта иска свобода от минало – отговорност; дава Път в настоящето – служение; воюване за бъдеще – човекът Бог!

Мъдростта има само една утроба – утробата на Бога, и само един гроб – гробът на Възкресението!

 

Второто повеление е:

  • Защитете Небесния и Земния Адам!

Мъдростта е едно всекидневно безсмъртие! Тя е правото ви да защитите Земния Адам и Небесния Адам. Затова неизбежно необходимо е да се знае Адам принцип ли е, или идея? Небесният Адам що е? Защо трябваше Небесният да слезе и да бъде Земен? Адам е идея за човек, който трябва да осъществява принципи! Предупреден бе Небесният Адам: Ако ядеш от този плод, ще умреш! Но той си позволи да умре. Яде от плода на знанието, за да може Земният Адам да осъществи еволюцията (която революцията – Fiat Lux!, беше направила) – да извърви Голгота, за да възкръсне и да стане Единосъщ!

А на Адам е приписан първороден грях... Защото тогава доктрината на Добродетелта се натрапва на човечеството, а не идеята на Знанието, която можеше да придаде контраверсия на добродетелите. Това е голямата грешка горе. Ако бяха дали знание на Адам, тогава преценката за морал, която е доктрина на поведение, щеше да бъде по-стойностна. А щом иска да знае, го наказват. Защо? Защото онези, които са изграждали тази концепция, са знаели, че човекът е бог в развитие и следователно той като властник, който знае, ще пречи на богове, които искат да имат власт...

Затова: Защитете Небесния и Земния Адам! – не да го утвърдите. Трябва да бъде защитен човекът от премахването на стойността му – не бива да позволяваме да му приписват грях за това, че иска да знае.

В какво се състои тогава тайната на човешката еволюция? В срещата между сътворения Адам и родения Иисус. Тази среща е предвара на срещата между Божията човечност; и Човешката божественост. Така че има два члена в Конституцията на битието: единият е „Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие!“, изречено от Божията човечност; другият е „Аз и Той сме едно!“, изречено от Човешката божественост. Затова говоря за срещата на Голгота: срещата между черепа на Адам – сътворения, и Кръста на Христос – възкръсналия. Това е наистина голяма мистерия... Ето защо казвам, че Иисус Христос е живяно човечество и въплътена божественост? Защото Той е земният човек и една Божествена осъщественост.

Това е тайната на слезлия Небесен Адам, който става Земен Адам. Небесният е донесъл на Земния образ и подобие. Адам е заземен, но е и небесен! Затова, слязъл и земен, в лицето на Иисус Христос, се връща и прави среща със своя Отец. Мистериалната среща на Голгота е най-голямата защита на Небесния Адам, станал Земен Адам.

Небесният Адам е умът в насадения рай в Едема: „И насади Господ Бог рай в Едем – Раят е Менталният свят, а Едем е земята, тя е благодатната градина – и там настани човека, когото създаде.“[14] В нея – в това наше тяло, е насадил ума. И праща Адам, след като е „сгрешил“, да отиде на земята да се обработва – в тялото си да прави рай. Така Адам отива да работи върху материята. Умът слиза на планетата да прави планетна социология. А астралът – Ева, е енергията за слизането на Адам. Адам-астралът приземява Адам-ума! Астралът прави заземения Адам, а умът прави Земния!

Много странна е тезата на Сътворението, за да се разбере защо трябва да защитим в първично безбиографно битие Адам. (Човекът в определено време е имал безбиографичност, имал е безбиографичен стадий и бездомен покрив!) В идеята на Творчеството Божията човечност е казала човек: „Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува...“[15] Образът е наличието, а подобието – възможността! Същественото в идеята на Сътворението е подобието, защото то е Кундалини, то е Диханието, което Бог ни оставя, за да ни различи, макар че казва по Наш образ.

Разликата с другите сътворени същества е, че на тях не е даден дори Божият образ. Бог има онзи образ, който човекът си е направил – той и Бог са с един и същи образ. Бог не е сътворил по Свой образ другите същества, макар че в потеклото на поклонението имаме тотеми, които като божество приличат фигурно на тях. Но човекът е, който може да изповяда; човекът е, който може да прави религия.

И този Небесен Адам какво прави? Дава имена на всичко сътворено. От този момент, когато дава имена, Ева излиза от него. (Още тогава от Адам е клонирана Ева!) Не Ева дава имената, а Адам, защото умът е огнеността, умът е онова, което характеризира света, в който сте поставени да господствате.

Ева след Сътворението е изведена подобна на мъжа си, на Адам – нему подобна, не на Господа. Подобие взема от Адама – не е сътворена по Божий образ и Божие подобие. Така Ева донася белега, който е даден на Адам – подобието, носи Диханието, което го прави подобен. Без Диханието човекът няма Божията човечност! Диханието е пъпната връв на Небесния Адам! Пъпната връв е неразделната делимост – подобието. Диханието е духовността, която може да се материализира!

Адам е андрогин. И затова той може от себе си да изведе Ева. Това е съ-Сътворителство, заложено като генезис в мотив себесътворителство! И оттук нататък Ева донася пъпната връв, която безспорно е планетната социология, правото на защита на социологията. Тя е, която носи вече единството. Пъпната връв е именно видимата връзка, по която човекът е бог. Майката и роденото вече имат контакта – тя го храни, тя му дава своята аура, тя изземва от неговата карма или чисти, ако щете, понякога своята карма. Колко много дадености стоят в тази взаимност – пъпната връв!

Ева как извоюва бъдещето? С раждане. Така Адам получава привилегията да ражда – да ражда човек чрез изведеното от него. Ето ви Земния и Небесния Адам! Този Земен Адам, който носи всичко небесно, трябва да утвърди поколение (като идея за сигурност за бъдещето на културата), с което безспорно ще защити Божията човечност в себе си като даденост. Така планетната социология ражда идеята Адам да има деца. Те са една стратегия, след това една приложна тактика – да бъдат обучени и пратени в действие.

В приземения Адам е дадена още една голяма идея – Съсътворител! В кои измерения е Земният Адам? В измеренията на ума – дори да е във висшия му стадий. И кога този Адам може да бъде Съсътворител? Когато стане Христос. Йерархията между Земния Адам и Небесния Адам се извървява с голямата идея Аз и Той сме едно и с великото тайнство Съсътворител! Следователно Адам е чаканото бъдеще в идеята на Сътворението на света!

Еволюцията не може да бъде отречена – тя има непрекъсната поточност до момента, когато Божията човечност може да одухотвори първичния Адам. И затова можем да кажем, че Адам се търси като бог, а Иисус се утвърждава като Бог! Небесният е вложен, но той трябва да се извоюва и да освободи Земния. И на Земния Адам му дават възкресение, когато отново се връща към Небесния. Той може да възкръсне – вложеният Бог у него да възкръсне в идеята за Съсътворителството! В момента, когато Небесният Адам дава имена, именно тогава той прави социология. (И имената досега са едни и същи. Те могат да бъдат сменени, но когато Духовните вълни „сдобрят“ човека и Бога...)

Така Небесният Адам има и планетна социология, и Конституция на битието. Тогава идеята за Адамовото поколение става напълно ясна – именно като потреба на един друг живот. Имаме ли такъв образец в будността, която ни е дадена, и, както казваме, която е осветила Пътя вече? Да, това е Пантократорът, Христос. Един образец, който сумира всичко: Пантократорът – най-висшият израз на една планетна социология. Той е всевластност, Пантократос („пан“ – „всичко“), Всемирна властност! Пантократорът е този неограничен Бог. Пантократорът е едновременно, бих казал, една лична съдба, една социална пътност и една Божествена даденост! Това е Универсалната даденост, Посветеният – когато събудите Силата, Всемирната сила у вас!

Оставена е на света идеята в древността за Адам Кадмон – Мировия Адам, първичния Ишвара (оня велик, всечовечен, всебожествен образ), който е сумирал Божията човечност и връща Човешката божественост. В някои от тълкуванията в древността този Миров Адам е наречен Пуруша (в културите, които съчетават в себе си всичко) и Той импулсира Пракрити, Майката-материя. Затова, щом може да импулсира и да създаде вибрации в Праматерията (в Пракрити), Пантократорът може да прави Възкресение. Ето колко дълбоко е било дарението, което човекът е получил от своя Сътворител!

Знанието вече ви сложи дреха. Какво рече Адам? Гол съм, Господи! – Като си гол, ще ти направя кожени дрехи. Дава му последната спирка на инволюционните тласъци – дава му плът, кожа. Чрез какво ги получава човекът – чрез знание. А чрез Дървото на Живота какво може да направи? Да си съблече кожената дреха, защото Животът има един лик – Бог в човека и човекът, изразяващ Бога! И ще трябва да потърсим – смъртен ли е Адам? Ако кажем, че Адам е смъртен, тогава няма да можем да обясним защо Иисус възкръсва. Имаме умиране, но мъртъв Адам няма! Защото има и прераждане, има и възкресение!

Tретото повеление от Посланието e:

  • Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!

Това е вложената възможност! Част от голямата идея да крадете бъдеще – да крадете идеи, които носят бъдеще! Но тайната като вложена даденост в идеята на Сътворителството е, че то, бъдещето, е йерархирано с една знайност – както е казано в първото повеление: Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! Това Знание носи бъдност, Учението Път на Мъдростта носи осветена бъдност, която ви дава плод от Дървото на Живота. Предназначението на човека е да яде от Дървото на Живота – този Път му е осветен, но преди това трябва да има осветена молитвеност!

Плодът на Живота е най-съществената тайна, най-чаканото човешко бленувано единство с Отца. А човекът бог в развитие е подготовка да се живее в Бога! Това е осветена бъдност – идеята за Единосъщието. Но човекът трябва да мине през Голгота, Разпятие, Самокръщение, Възкресение, Възнесение!

В Сътворението е оставена потребата от плода на Дървото на Живота. Но за да се осъществи това велико тайнство, дойде Духовната вълна на Мъдростта. С Вълната на Знанието вече сме набогатени с правото да ядем плода на Живота!

Осветена бъдност е вече Пътят... Бъдност! Но осветена, защото сте дали Знанието на Учението Път на Мъдростта и сте наясно кой Адам сте – Небесният и Земният. И тогава наистина чрез Знанието, което Учението ви е дало, може да надкрачите един миров страх, да създадете една нова планетна социология и да извървите този Път, за да отидете до Дървото не на познанието вече, а на Живота. Защото за Дървото на познанието имаме опит – Адам и Ева се опитват да ядат и са наказани. Но сега Знанието освобождава и Адам, и Ева. Освобождава ги чрез Сина Човечески, Който в Пътя на Единосъщието е Син Божий, а ние казваме, че човекът е един бог в развитие. В този смисъл тогава наистина е осветена бъдност да откраднем не, а просто да си вземем плод от това Дърво на Живота. И винаги е имало единици, които са яли от плода му и са създавали култури. Дървото на познанието е мистерията на човека; Дървото на Живота е мистерията на света!

Адам много пъти може да е сменял лика си в присъствие на тази планета, но не е сменял това, което се нарича „образ и подобие“. Еволюцията го е поставяла в различни изпитания и някой може да каже, че той понякога се е губил. Не, никога не е губил Диханието!

Екзистенцията на Бога не е умът (дори не е и това: стана жива душа), а Духът! И виждате, сложен е в християнството Светият Дух. А Светият Дух е човешкото название на еволюцията в света на духовното! Но трагедията на човечеството е, че блаженствата на Рая го удовлетворяват и то спира своята еволюция. Къде е Причинният свят, къде е интуицията, къде е Духът?!

Умът в неговите нисша или висша йерархия е създавал битие. Онова, което е създавало Живот – не живеене, а Живот! – е оставало само в храма на почитанието, че над всички има Някой. Менталният свят, умът е нещото, което носим, което го имаме – врата към екзистенцията, но това не е още Духът. Духът ни дава Живота. Животът е повече от живеенето! Защото живеенето може да го пожертвате, но Животът остава. Енергията от Дървото на Живота остава! Животът е Бог в Еволюцията!

В Свещената книга е казано: „И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.[16] „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.“[17] Да, умиране може да има, но не са познавали смъртта, която крие тайната на безсмъртието. Умиране има – цялата природа умира в дадени сезони и се ражда отново. Умират животни; умират и някои природни феномени, като звезди и пр. Но нямат смърт, защото те нямат прераждане в този смисъл – имат колективна духовност или колективна енергия, стадна енергия, не индивидуализирана. Индивидуализираната енергия носи право на смърт! И това е вече в човека. Дори и ангелите не умират. Те нямат еволюция (казвам, че те са по-ниска йерархия от нас), затова не могат да имат смърт!

Смъртта е поведение на индивидуализираната духовност. Затова смърт, чиято тайна е безсмъртието, може да прави само човекът. На смърт има право само човекът! И кой му дава свяст, кой от това висше тайнство му разкрива нещо? Вижте какво е казано в Битие: „Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете.“[18] Коя е змията? Огънят на безсмъртието – Змията-Огън, Кундалини! Адам носи и откровението – Диханието, на своя Сътворител. Той знае бъдната осветеност и отива да яде, за да умре. Да отидете да умрете за знание, това е осветената бъдност. Когато умът е обслужен от астрала, от Ева, слизат долу да обработват земята, материята си да обработват. И вече имат еволюция, имат и смърт. Адам взима плода на познанието, но пред него стои и Дървото на Живота – смъртта като безсмъртие!

Идеята за безсмъртието се съчетава с това, че ставате Единосъщи с Твореца – в тезата за Съсътворител. Още изначало онази вложена причинност, събуждайки нашата интуиция, е казала: „Не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.“[19] Ето йерархията на тези, които са ръководили отвъдното – йерархията им е богове, които са знаели що е добро и зло. Това е йерархията им – не Абсолютът, дори не е Онова, Което ние наричаме Бог. Тази йерархия разпределя правото на живот, ама в кое – в нисшите полета. А човекът в себе си носи Диханието, което е повече от всяко нисше поле, макар той във висшите да не работи още. Но щом ядете познание, вие сте в стадия на доброто и злото и сте богове. Ами от Дървото на Живота когато ядете, какво ще бъдете? „Ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.“[20]

Кое е преходното във вечното – че може да дойде отвън. Тогава вземете си отвътре! Не посягайте, а намерете в Книгата си на Живота този Кундалини – изведете го, той да ви даде будност.

И понеже този Бог го е било страх такова посегателство да не извърши Адам, какво прави? „Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.“[21] Пламенен меч! Поставя херувим – една нова йерархия. Не е ангелската, не е архангелската. От по-висшата йерархия – херувим поставя. Но не е достатъчен херувимът – постави пламенен меч, що се обръщаше... Какво значи „пламенен меч“? Има ли някаква друга характеристика за този меч? Да, Кундалини. Кундалини е пламенният, огненият меч!

За Кундалини се работи с хиляди години. Затова този Огън може да ви унищожи в един миг, когато не сте подготвени, а искате да правите сензации. Пламенният меч се обръща – върти се във всички посоки... Кой има Всемирно съзнание? Този, който има събудения Кундалини. Само в онова съзнание ние гледаме отвсякъде. Това е огненият меч, що се обръща.

Имаме ли основание да кажем, че заслужено се пази плодът на Дървото на Живота? Да, защото иначе човек ще изгори, иначе ще умре от енергията на събудения Кундалини, която не може да трансформира. Огънят е силата на Живота! Когато човекът победи и Астрала, и Ментала, тогава в Причинния свят започва да живее. Човекът да живее, не само Бог! И оттук е тайната – може ли човек и Бог да бъдат едно и също?!

Затова Пантократорът е една реалност – Всемирно съзнание. И тогава Възкресението е демонстрирана и овладяна безсмъртност. Възкресението е знакът, че сте яли плод от Дървото на Живота!

Ето какво е дадено в Апокалипсиса: „...отвориха се книги; отвори се и друга книга – книгата на живота; и съдени бяха...“[22] Приложността на жестокостта (това е трагедията на човечеството) е намерила една великолепна формула, наречена „съд“. Великолепна форма с извинение, че е узаконено. Но иначе как да го моделират пък този нехайник, как да изградят в него добродетели?... Тогава разбираме тезата – еволюцията е безжалостна, човекът е жесток!

По-същественото обаче е другото – в Откровението на Иоан, глава 21, стих 1-ви, е казано: „И видях ново небе и нова земя...“ Ето това е великото, когато се яде плод от Дървото на Живота. Този плод на Живота създава друга култура – създава друго небе, друга земя, той извежда онова, което е вложено – извежда подобието, Диханието.

И тогава: „...няма нужда ни от слънце, ни от месечина...“[23] Защо? Защото сами ще си светим. Светът не може да си представи битие без слънце, защото Fiat Lux беше Светлината, която се материализира. Но Fiat Lux е у нас – Кундалини е това, което ще ни дава светлина. Ето какво значи да се яде плодът на Живота – сами ще си светим! Наистина ново небе и нова земя ще има у нас. Не може тялото в неговата ритмика да бъде властно над събудения бог като Дихание у нас!

И за това Дърво в Откровението е казано как расте край реката и как всеки месец ражда плодове, и как само от тези плодове човекът живее – живее от тази духовна трапеза. А от листата му се лекува.[24] Може ли да боледува, за да се лекува, както е казано в Откровението? Много е странна тезата – може ли да бъде болен, когато вече сам е светлина? Ами че нали хората, като ядат плода на Дървото на Живота, няма да имат и смърт? Болни ли ще бъдат?! Това е не толкова лекуване от болести, отколкото свобода от карма, от минало. Свобода, която позволява да бъдат въведени в този храм, макар и още да не носят всичко, що е божествено.

Така че защитете Земния Адам – умът! Дайте му член в Конституцията на Битието, право да яде от Дървото на познанието!

Защитете Небесния Адам – подобието! Защото той е вътрешната революция, Диханието; той е осветената бъдност към Дървото на Живота!

Ето голямото тайнство на Посланието. Затова е наречено Послание на Мировото служение, Послание на Мировото съзнание!

 

[1] Иоан 8:32.

[2] Нур-Панорама. 2006, с.40.

[3] Откровение 21:5.

[4] Иоан 10:30.

[5] Вж. Лука 15:11-32.

[6] Матей 3:17.

[7] Филипяни 2:8.

[8] Битие 1:28.

[9] Откровение 20:12.

[10] Матей 28:19.

[11] Иоан 14:6.

[12] Иоан 16:33.

[13] Пак там.

[14] Битие 2:8.

[15] Битие 1:26.

[16] Битие 2:9.

[17] Битие 2:16-17.

[18] Битие 3:4.

[19] Битие 3:4-5.

[20] Битие 3:22.

[21] Битие 3:23-24.

[22] Откровение 20:12.

[23] Откровение 21:23.

[24] Откровение 22:2.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993