Зареждам...
13 февруари – Ден на списание „Нур“ (2/2011)

13 февруари – Ден на списание „Нур“

18-годишнина

Списание „Нур“ ви освобождава, а еволюцията ви потвърждава Пътя!

Изпълнение на Молитвата на Мъдростта

 

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Има една благодат, която е Мирова, и има друга благодат, която е вашата лична Книга – когато знаете да я четете! Услуга е една звезда да направи Небето светло и едно списание, наречено „Нур“ – „Светлина“, да направи Пътя ви несгрешим под лъчите на тази Светлина.

Благодатта на Небето беше толкова голяма, защото вашата потреба е новият Път, който е бъдна отговорност. Вашето изворно благодатно време е, че сте родени тогава, когато не само Небето е озвездено, но душевността на пътниците има определен връх – събожници. Бъдете в избрания Път неотстъпни, а в жертвата – осмислени! Бог да ви брани в избраничеството!

Добре дошли! Честито ви големия празник на скрижалата на Мъдростта!

 

Представяне на новия 69 брой на списание „Нур“ от Кирил Коликов – главен редактор, и изложение „Нур“ – олтарът на Мъдростта от Георги Кючуков – представител на Школа „Път на Мъдростта“

 

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, тайната, която изгражда човека, е да му вземете всички украси, които триизмерният свят му слага. Защото има четириизмерен свят, има петизмерен, шестизмерен, има и седемизмерен свят. Това показва, че тази йерархия на човека, с която ние познаваме боговете, наистина носи измерението за отговорност. Не може човекът да няма поведение към оня дъб, който той си е направил бог; не може след това да не изведе из водата, за която казвам, че е астралният образ на Светлината, десетките богове...

Човекът, в когото седем тела са в наличност, работи с трите, максимум с четирите си тела. Защото е трябвало прозрението, дадено му при неговото сътворение, след това в развитието му да спре. И е имал едно око, за да не внася съмнение в материалния свят. А материалният свят е трябвало да се усвоява след това с две очи, за да имат хората логиката в идеята за добро и зло. Тази логика трябва да създаде свръхзнанието с нивелация или, както аз казвам, одухотворяване на материята.

Материята се одухотворява! Това е, което прави ескалация; това е и което дава свидетелство, че имате възкресение. Възкресението не е само един термин, то е вложена даденост! Остава въпросът: С коя своя даденост в това триизмерно тяло то се осъществява? Телесната даденост е съкровила в себе си Духа, или онова, което окултната наука нарича Кундалини, т.е. Висшата духовна сила, която е безспорна. Тя е спорна за едно съзнание с две очи още, но когато у вас се върне третото око, вие ще видите, че е безспорна. Тогава идеята за Възкресението ще е събудена даденост и материално потвърдена!

И затова Иисус е бил избран. Той Си е направил Своята еволюционност, качил се е на Олимп, качил се е на всички онези планини, от които може да каже: Аз и Отец сме едно! Този Иисус – едно от децата на Йосифа и Мария, е трябвало да стане Христос. А това е грамотността, вътрешният шепот – когато на възглавето говорите за смута си, че можете да надничате над триизмерието и че тези седем центъра у вас се събуждат... (Тази достоверност може да ви я даде Онзи, Който я е имал.)

Тъй наречените още „диви континенти“ не са диви – те са необработени. Първичният човек, първичният образ не е див бог – това е потенциален бог. Така че, когато искаме да говорим за божествената даденост, идваме до признанието за потребата от списание „Нур“. Когато на човека са отнели третото око, са му дали две, за да прави съпоставка между земя и Небе! Между земя и Небе, защото подземният свят е отминат отдавна. Орфей в нашата земя това върши – прави поход да изведе Евридика, за да я качи на слънчевата земя. Да изведе собствената си душа! Но никой не бива да се обръща. Защото, когато се обърнете назад, вие потвърждавате, че не сте се победили...

Ето защо, когато ние сега говорим за йерархията на Учението, в което се дава Път, и интерпретираме нещата със своята триизмерност или най-много със своята четириизмерност, не бива да лишаваме бъдещето на човека от онези измерения, които дава хилядолистникът. Затова казах за тази украса, която е сложена – махнете я от дрехата на пътник в планетата, където се работи с три измерения. Разбира се, една част от хората живеят и с четвърто измерение, друга с пето, с шесто измерение... а т. нар. Пратеници живеят и със седмото измерение.

Човекът е богатство, което дори боговете от предишните му потреби на поклонение трябва да потърсят. Човекът е наистина бог в развитие! Тази тайна, казана чрез Пратениците, е най-голямата, която планетата има. Но няма защо да играем ролята на обидени, когато един институт рече: Да бъде проклет всеки, който не признава нашия Бог! Бог, който може да ти каже око за око, той е само за древността, макар че и настоящето има легитимация за него. Евреите се легитимират чрез своя бог и не могат да го махнат. Прабългарите обаче изведоха из висотата на своята вътрешна даденост един Бог, който в онова време – преди 4000–5000 години, когато не можеше още да се мисли за единобожие, е без атрибути, освен Орендата, с която се е правило измерение на служението... И техният Бог не иска това, което боговете на уж цивилизована Европа казват: Око за око, зъб за зъб!

Сънната песен, която Европа пее, продължава, макар че доста от нотите `и са грешни... Европа може да прави социология и я прави; Европа може да прави цивилизация и я прави. Европа обаче не може да направи религия, а още по-малко – вяра. А този конфликт е изживян в съзнанието на прабългарина – идеята за вярата.

Защо в религиите трябваше да има „со страхом“, вместо в единство с Бога?! И идеята да се изграждат добродетели чрез Десетте Божии заповеди е просто подигравка: не лъжи! – всичко лъже; не кради! – всичко краде; не прелюбодействай! – ами това е публичност; не убивай! – всичко убива (не ядат човеци, но ядат животни)... Пътеката на добродетелите е препречена от това, че човекът е искал, но не му е разрешено да знае. Затова в бъдещето трябваше да дойде Знанието. Знание, което не е лишено от вяра! Може да е лишено от религия – това е друг въпрос, но не е лишено от вяра! Защото вярата е кореспонденция между човек и Бог! Религия, към която почитта е смутена, не е вяра. А вяра, която не се смущава от внушението на институциите, е Път! И затова Учението ни е кръстено Път на Мъдростта!

Няма зло, има нееволюирало добро! Това е нихилация на доктрината добро-зло – като идея както на еволюцията, така и на социологията.

  • В списание „Нур“ двубоят, който се показва между Диханието и еволюцията, определя гамата на отношението към човека – събожник!

Събожник! Не трябва да се лишаваме от Онази даденост – Кундалини. Защото боговете все пак имат черти и един бог може да ни каже „зло“. Но Онова, Което нихилира всичко, не може да не даде закона Няма зло, има нееволюирало добро! Човечеството мина през двубожието – бог на доброто и злото, сега Децата на Деня трябва да кажат, че развитието е едноструйно! Само че, когато е едноструйно, не значи, че не е с два бряга. Не може водата да не се блъска в ляво и дясно, докато Изворното начало си погълне отново Своето излъчване. Това е Битието!

Така списание „Нур“ дойде! Свидетели сте как хвърлих едно списание, което бяхме дали на друг да го издаде. Беше някакво недомислие – с лупа да го четеш, и го хвърлих. Хвърлих и друг „модерен“ вариант… Това е Път – не светлина, която ви мъчи в нощта. „Нур“ не е луна, изстинала в битието на миналите религиозни и верски култури!

Така че моята безспорна благодарност за това списание, кръстено „Нур“ – „Светлина“, е и отговорност, и признание! Ако липсваше тази неуморност, с която то има вече над 6500 страници, не бихме казали, че вашето присъствие би имало тази нота на убеденост, когато сте прочели за духовния път на човека. Човекът има своя еволюция. Той е бил същество, индивид; имал е много недостигнатости, но е носел в пазвите си своите седем податки! И когато е йерархирал, е стигнал до онова, което вече за Иисуса се рече от Пилат навремето: Ecce homo! – Ето човека! Но човекът е и същество, и индивид, който изпълнява дълг. Че, ако не се изпълнява дълг, как биха се правили войни, в които се завоюват територия, държава?!

Сега всеки може да каже, че е миротворец, но въпросът е дали в душата си е миротворец. Дали може да скрие меча в ножницата и да извади словото си. Затова Христос рече: Прости им... Той не каза: „Те не са добродетелни“, а прости им, те не знаят какво вършат! Не знаят... Ето, сега знаете...

В списание „Нур“ разликите между Небе и земя са дадени. Коя стълбица докъде е изградена, това също е посочено. Но кой център – дали още триизмерният човек само работи... Човекът трябваше да забрави своята водна стихия, т.е. своя астрал; човекът трябваше да направи Разпятие: двубой между Дух и материя. Човекът, Когото придружиха верният и смутеният разбойник. Прощение с оня дуализъм, който в историята съществува като богове. Списанието ви освобождава – „Нур“ затова бе родено, а еволюцията ви потвърждава Пътя!

Разбира се, аз не мога да кажа неуморната жертвеност до каква степен е извела човека в неговата преданост да чертае Път. Главният редактор ви прочете избрани страници от „Нур“. Те могат да смутят онзи, който на Небето си има звезда. Не може в тъмна нощ да дарявате благодат! Благодатта се дарява тогава, когато всеки може да я види. Жертвата се прави пред социалната страст, тя се прави пред всичко. Не за да бъде образец, не за да получи с милосърдието милостинята на възпряната жестокост – не! Както виждате, целият свят е пропит от една невъзпряна жестокост. А ние даваме идеята за свобода.

  • Списание „Нур“ има една предназначеност – свобода от Себе си!

Който не може да освободи Себе си, не може да направи жертва Себе си. А този, който не е направил Себе си жертва, как искате да сложи трапеза на бъдещето!? Децата на Деня имате един дълг – тази трапеза е вашата нова мисъл! Нейното изобилие ще нахрани не само който е гладен, а и който е преситен от глупостта на миналото. Освободете се, освободете се от Себе си, за да се освободите от други! Затова е формулата, която сложихме в книгата „Духовните дарове на България“ – аурна същност срещу социална страст! Небе и земя.

И вижте колко странна тайна дава Христос: Аз и Отец едно сме! Това е голямата тайна, която Той даде, а ние даваме Път на събожника! Някои казват: „Много е рано за събожник!“ Да, рано е било и за човека, рано е било и за олимпийските богове, които се занимаваха още със своята страстология (защото бяха излезли из водата, т.е. от астрала). Олимп чака не увенчани, не белязани, а събудени – чака своите будни богове!

Деца на Деня, бъдете благословени в служението и отговорността си! Дайте това, което чака бъдността! Не бъдещето. Бъдещето е развитие, но бъдността е себеутвърждението!

Благодаря ви от сърце за гостуването, като сте дошли от различни места! Благодаря на вашата отговорна будност!

Бъдете благословени в себеосъществяването, за да направите дар на Онова, което чака своите събожници!

 

13.02.2011 г., София, Дом на архитекта

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993