Зареждам...
8 април – Ден на Възкресението (2/2011)

8 април – Ден на Възкресението

Възкресението е нова психология на света!

Изпълнение на Молитвата на Мъдростта.

 

Ваклуш Толев: Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня! Няма по-голяма земна радост от това да се признае, че Творецът не е лишил от благодат Своето сътворено същество, наречено човек. А този човек Му изпрати своя Син, Чието Възкресение днес Децата на Деня празнуват. Честито ви голямата тайна на Твореца в идеята на Възкресението! Отец не може без човека, а човекът не може без своя Христос!

Бъдете благословени в избрания Път и в жертвата на служението, за което сте извикани! Благодаря ви, скъпи Деца на Деня, за вашето присъствие!

 

Изпълнение на „Христос воскресе из мертвих“.

 

Петър Николов: Уважаеми Учителю! Уважаеми госпожи и господа! Събожници!

Последователите на Учението Път на Мъдростта винаги са знаели от своя Учител, че 8 април е Денят на Христовото Възкресение. Това вече всеки може да прочете в съвременни хронологични енциклопедии. И разбира се, честването на Възкресение Христово не може да се търси в друг ден, освен в истинския – 8 април. Не само заради историчността, но и заради аурата на Възкресението, наплодила този Ден. Възкресението е Живот – Възкресението е живот в Учението Път на Мъдростта! Възкресението е закон на Знанието, което освобождава, то е Пътят на човечеството!

Днес Учителят и главният редактор на списание „Нур“ ще поставят едно голямо предизвикателство пред човечеството: „Възкресението – нова психология на света“.

 

Кирил Коликов: Уважаеми Учителю, честит празник! Честито Възкресение Христово!

Ще започнем изложението с едно мото, което много добре характеризира присъствието на земното поле заради Възкресението, а именно: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението!

Денят на Възкресението – 8 април, е празник на Обществото Път на Мъдростта, който на пръв поглед се базира изцяло на една мистерия, осъществена само в Духовната вълна на Любовта. На пръв поглед, защото идеята за Възкресението е шествала хилядолетия преди Христа, а сега, хилядолетия след Христа, е осветена от Мъдростта.

Друг подобен наш празник – на Обществото Път на Мъдростта, който всъщност обуславя като битие Възкресението, е Денят на Рождеството – 7 януари. Но на 7 януари енергията на Христовото Рождество, т.е. на Учителя на Любовта, се градира по-явно от енергията на Рождеството на Учителя на Мъдростта.

Останалите пет празника са вече чисто в рамките на Учението Път на Мъдростта: Денят на списание „Нур“ – 13 февруари; Денят на Събожника – 31 юли; Денят на Децата на Деня – 13 октомври; Денят на Дома на Мъдростта – 1 ноември; Денят на Посланията на Планетния Логос – 21 декември.

За да разгледаме Възкресението като нова психология на света, трябва да представим следните три същностни тези:

Възкресението като присъствие преди Христа;

Христовото Възкресение като вероизповед;

Доктрината на Мъдростта за Възкресението.

 

Възкресението като присъствие преди Христа

Възкресението като идея съществува в съзнанието на човечеството още от древността. Защото то е вложено в гена на всичко чрез Сътворителната светлина Fiat Lux. Възкресението като реакция на самосъхранение и развитие съществува в природата – тя непрекъснато го манифестира. А и всяко наше събуждане след заспиване, както и всяко наше раждане, е едно ново възкресение. Следователно Възкресението е идея на Всемирността като един непрекъсваем процес! То е непреривен закон и в нашия душевен свят. Друг е въпросът за йерархията на това понятие: дали е знак, или е осъщественост.

Ваклуш казва: Представата за Възкресението е вечна, защото същността на човека е: вечен! Тази представа е свързана със закона на прераждането, който е познат в Източните религии и във всички окултни школи. Затова и в египетските посвещения, след преминаване на обучението си, инициираният е погребван и престоява 3 дни в мраморен саркофаг, за да узнае тайната на смъртта и на Възкресението.

Идеята за Възкресението е представена в различни форми и в митологиите. Там възкръсва Фениксът – митичната птица, която в предсмъртния си час се самоизгаря, за да възкръсне от пепелта, подмладена. Там разкъсани възкръсват божества като Адонай, Озирис и Дионис. Шива е бог на разрушението и възкресението; Залмоксис умира и възкръсва и пр.

Така че като личности отделни божества и Учители са осъществявали възкресение. Но Христос възкръсва вече не като личност, а като Мировост – Възкресението Му не е действие на Всемирността, а присъствие във Всемирността!

 

Христовото Възкресение като вероизповед

Мистериалната драма на Христос във Възкресението не е поведение, а Всемирно облъчване със Светлина за преобрат – казва Ваклуш. Така то става знак на служението и знак на обожествяването. Християните го живеят като знак на признание, а признанието е също част от духовната еволюция на човека. И както казва Учителят, психозата: Христос воскресе! – Во истина воскресе!, е камбанен звън във вътрешния ни храм за възкръсване, душевно преживяване на една вътрешна истина. Тази психоза хармонизира човешката мисъл като енергия, преминаваща личната възможност на вярващите, и е трапеза за всеобщо роднинство!

За съжаление, обаче, Христовите последователи приемат Възкресението като идея за страдание, изкупление и спасение, а не като победа на Духа над материята. Затова и традиционното празнуване на Възкресението е с козунаци, агнета и пр. (макар че и там има символи), а не с мистичната му тайна за одухотворяване на материята и овладяната безсмъртност. А знаете тази мисъл на Учителя: Възкресението не е съчувствие към човека – то е идея за Живот!

Затова и във Възкресенската служба се пее:

  • Христос воскресе из мертвих,
  • смертию смерт поправ и
  • сущим во гробех живот даровав!

Само в християнството Възкресението е духовна идея и религиозно убеждение; само в християнството то става олтар на вероизповед. Олтар, защото е една йерархия в познанието на Вечността!

Така че Христос единствен в света дава идеята на Възкресението като религиозно верую, станало тържество на милиони души. Но трябва не само да празнуваме Възкресението, а и да поискаме да се научим да възкръсваме. Възкръснал е всеки, който изживее в себе си Христос – казва Ваклуш.

 

Доктрината на Мъдростта за Възкресението

Доктрината, която дава Учителят за Възкресението, отговаря на следните основни въпроса:

  • Кога трябва да се празнува тържествеността на този Ден?
  • Религиозен мит или реална мистерия е Възкресението?
  • Какъв е пътят за осъществяване на Възкресението?
  • Каква е енигмата на Възкресението?
  • Кои са енергиите, обуславящи Възкресението?
  • Каква нова психология на човека изгражда Възкресението?

Ще се опитам съвсем накратко да дам отговори, изведени от Учението Път на Мъдростта, на тези 6 фундаментални въпроса.

 

Кога трябва да се празнува тържествеността на този Ден?

Почти шест десетилетия (ако трябва да сме по-точни – от 1956 година) Ваклуш празнува, заедно със своите приятели и ученици, Деня на Възкресението на 8 април. Безспорно тази дата той е извел с прозрение. И преди 4 десетилетия тя е потвърдена от изследователите и е огласена от Би Би Си; влиза и в световни енциклопедии.

Така че истинската дата е 8 април! И тя не трябва да се сменя, защото сиянието на Възкресението се хармонизира именно с този Ден, наречен невечерен. (Както не трябва да се сменят датите на раждане и на смърт, защото те носят съответните енергитични тайни.) Така че не трябва празникът на Възкресението да е подвижен.

Затова Ваклуш призовава Световния съвет на Църквите да реши този проблем – проблем както на изповедниците Христови, така и на човечеството като цялост. Именно на 8 април ние сме съпричастни с Мировата драма и Всемирното живеене!

 

Религиозен мит или реална мистерия е Възкресението?

Възкресението не е мит на религиозния бит, а е реалност. Реалност като исторически път, реалност като душевно преживяване, реалност като присъствие на Духа в плътта. Така че Възкресението не е измислена повест, а реална драма на душата в люлката на плътта и пулсациите на Духа. То е мистична възможност всеки да го осъществи – щом Един може да го извърши, то е право и дълг на всеки. В Космичността няма единични действия – ако нещо може някой да го направи, значи всички могат да го осъществят!

Възкресението е реален земен феномен, а не подземно или надземно тайнство – казва Ваклуш. Защото Възкресението е излив на енергии за освобождаване от плътта на планетата, то е вложената в човека възможност – да събира и пръска материята. Не е чудо, а феномен на одухотворената плът. Възкресението е признанието, че Бог наистина е у нас и ние наистина сме в Него!

Така Възкресението е лична, социална и Всемирна мистерия! Не е само духовно възземане – то като реалност и мистика е цялостен Живот в Космичността. И както се казва в Учението Път на МъдросттаВъзкресението е най-важният и последен акт на земната еволюция! То ни освобождава от законите на кармата и прераждането, но то съхранява паметта на Откровенията и с него не свършва Животът в Бога. Учителят много пъти е повтарял, че Възкресението съхранява паметта на Откровенията! Това значи, че другото може да се забрави след Възкресението, но не и Откровенията, защото те идват от Причинното поле, където човек преминава след Възкресението си.

 

Какъв е Пътят за осъществяване на Възкресението?

Бих казал, че това е един от най-фундаменталните въпроси, развити в Учението Път на Мъдростта. Една мисъл на Ваклуш гласи, че Възкресението свидетелства свобода от Съдбата, идея в Истината и живот в Свободата! И още – че то е наука за Живота. Щом е наука, тя трябва да се усвои, за да се прилага и осъществи. Или една от най-съществените тези за Възкресението е разкриване подстъпите именно на неговото осъществяване. Кои са те? Учителят ги посочи: Голготски Път, Разпятие, Самокръщение!

Първом, трябва да извървим Голготския път, т.е. своето лично битие! Но не като идея на страданието, а като Път на обожествяването! Именно Пътят Голготски ни освобождава от съдба като трансформираме страданието във възземане. Затова в Мъдростта този Път е вече божествен.

След това трябва да осъществим Разпятието, т.е. своето социално битие! Това е борбата за Истината, защото Кръстът е двубоят между Дух и материя. Двубой, в който ние трябва да върнем господството на Духа. Там се срещат черепът на сътворения с Кръста на Родения. Човекът – Адам, разпва плътта, за да я обожестви Духът – Христос. Затова – казва Ваклуш – който се страхува от приковаване, не може да осъществи Възкресение!

И най-накрая – трябва в утробата на Гробницата да извършим Самокръщението, т.е. Мирово битие! От Син Човечески да станем Син Божий. Само Самокръстилият се в Себе Си може да изведе Бог от Себе си и да възкръсне. Тогава Той осъществява надгробна властност и има живот в Свободата.

Това са последните стъпки в йерархията на Възкресението. Разбира се, преди това има и други, като Тайната вечеря, Преображението... но говорим за последните три стъпала в стълбата за обожествяване.

За тези последни стъпки е необходима безусловна несъмненост и цялостна жертва. Ваклуш казва, че дори и една клетка в Иисус да е трепнала, Той е нямало да възкръсне. Възкръсва този, който знае как да умре!

 

Каква е енигмата на Възкресението?

Възкресението не е тайнство, защото не е приземеност – то е велика тайна на вътрешно съпричастие с Божествеността. То е формула за посвещение, обожествяване, съхармонизиране с Целостта! Възкресението е Мирова мистерия, защото енергията му храни цялата планета. С него не се освобождаваме от света (както повечето хора мислят), а овладяваме света. Възкресението е признанието, че човек може да одухотвори и да владее материята. То не е само победена тленност, а и правото да се дематериализираме и материализираме.

Както Ваклуш казва: Възкресението е помирението между Дух и материя! То извежда Диханието, то отгробва Духа на човека, за да чете той листи от новия олтар в Мъдростта – Книгата на Живота. Възкресението е единственият Път, чрез който се стига до безсмъртието и Богоживота. То носи свободата за Битието в Небесата. Тайната на Възкресението като теза в Учението Път на Мъдростта е, че битката за човека свърши и започна битката за извеждане на Бога от човека! Тази тайна не е в отвалянето на камъка на Гробницата, а в пътуването към Отца.

 

Кои са енергиите при акта на Възкресението?

Енергията на Възкресението дава Мировото съзнание. Преди Христос възкресенията са осъществявани с енергия отвън-навътре, т.е. не са можели личностите сами да извършат Възкресение, а е трябвало външна енергия, която да събуди някакви вътрешни сили. Както казва Ваклуш, по-скоро е даван принципът на Възкресение.

Дори и при Христос – не Възкресението предшества Духовната вълна, а Духовната вълна на Любовта предшества Възкресението. Но тук енергията на Възкресението е демонстрирана отвътре-навън – при осъществяване на Самокръщението. Следователно Възкресението вече не е пространствено, а е огнената вътрешна сила на събудения Кундалини!

Всъщност Кундалини носи Възкресението. Затова най-същественото в Духовната вълна на Мъдростта е вътрешното Възкресение – събуждане на Човешката божественост за осъществяване на среща с Божията човечност.

 

Каква нова психология на човека изгражда Възкресението?

Възкресението като теза на Учението Път на Мъдростта гради следните нови характеристики в психологията на човека:

1. Жертване на всичко, не от излишъка – да бъдеш, а не да имаш;

2. Освобождаване от идеята за страданието – няма страдание, има развитие;

3. Търсене на вътрешна свобода от ограничение – без Себе си;

4. Приемане идеята за смъртта като акт на безсмъртие – надгробна властност;

5. Обезсмисляне на злосторството и зломислието – човекът е безсмъртен;

6. Събуждане прозрение за смирение, отговорност и служение – действие на Кундалини;

7. Осъзнаване, че плътта не трябва да се отрича – одухотворяване на материята;

8. Освобождаване от гравитация – право да пръскаме и да събираме материята;

9. Изграждане култура на обожествяването – проява на Мировото съзнание;

10. Приемане, че всеки човек е наш събожник – човекът е бог в развитие;

11. Извеждане на Бога у нас – среща на Човешката божественост с Божията човечност;

12. Осъществяване възможността за Самокръщение – от Синове Човечески да станем Синове Божии;

13. Осъзнаване основанието за Синовност, Единосъщие и Съсътворителство – Живот в Бога!

14. Това са 13 нови характеристики на психологията на човека в тезата на Възкресението. С пожелание всички да осъществим това състояние на неприсъствено присъствие: Бях, за да Ме няма; няма Ме, защото Бях Възкресението!

 

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! По-съвършено огърлие за Учението не бях чул! Не е важно, че бисерите съм ги казвал – важното е, че са направени в огърлие!

Така че всеки от вас може или отделен бисер да си вземе от това огърлие, или да си „купи“ цялото огърлие, според това каква е била пътеката му досега, когато е следвал с жертвеност Пътя на Учението. В това отношение аз днес имам огледало. Идеята на огърлието е Учението на Мъдростта, което освети този празник! Идеята на Възкресението!

И аз не зная как е дошла надсловността: „Възкресението – нова психология на света!“, не зная. Защото никой вулкан не взема предшествието си, преди Творецът да е дал кой трябва под вулканната пепел да бъде покрит. Трябва да бъде покрито едно минало. А вие сте направили това, когато сте взели от водите на творчеството на Учението Път на Мъдростта. И никак не е невярно, когато съм казал, че водата е астралният образ на Светлината, макар че за човечеството това е H2O. Не, не, не! Тя е същност! Както сега се даде живата вода на Учението.

Ние дойдохме не за утешение, ние дойдохме за бунт. Бунт в благородния смисъл на думата – взривяване! Това огърлие, което днеска се направи, е моето ново огледало. Много съм благодарен, макар да изглежда много сухо, много обикновено. Но мисля, че обикновените неща са трансформирали това, което възвисява, за да бъде сложено в тъканта на Новото учение.

Вие не бива да се лишите от онова, което ви е дало диоптрите на Пътя. Вижте, ние дадохме една нова Духовна вълна. Не само Духовна вълна – ние дадохме едно ново название: събожници! Както Пилат даде идеята „Ecce homo!“, когато каза на Иисуса: Ето човека! Преди това нямаше човек – човекът е идея на Учението на Любовта. Ние даваме идеята събожник с Учението на Мъдростта. Разбира се, тя звучи сега само като словесност, а понякога и като признание, но не още и на осъществено служение. А това е вашият бъден дълг – идеята за служението!

Така че минало е съществото, минал е индивидът, мина дори човекът... Идва събожникът! В едно предварило минало бяха олимпийските богове. Сега дори е смешно в очите ни, но те бяха потреба на подражанието. Няма да имате вече онзи Олимп, освен духовния връх!

Така че вашият Път е това, което дава идеята на празника Възкресение. Ето вашият Път: идеята на Възкресението, която е родилните ръце на събожника; психология – психология на събожника.

Аз от сърце благодаря на съпровода, който 25 години беше неразлъчен в идеята на жертвата! Ние не можем да го окачествим и като жертва. Защото служението, когато му давате характер на жертва, вие се изправяте само пред огъня. Не! Ние трябваше да имаме Път. И затова много добре е казано, че Учението е Път на Мъдростта. Път, който 25 години в неизбежна отговорност на служението извървяхме. За тази жертва аз не знам наградата; защото, когато смирението избира, гордостта е свалила венеца на себехвалството! Аз искам жертвата ви да бъде остойностена. Затова се казва – жертва. Другото е пазарлък...

Един такъв пазарлък се вести тези дни: „Разпятието на Иисуса било инсценировка!“ Една американка – Силвия Браун, бих казал, съвършено далече от идеята на посветените, дава чрез своята контактьорка тази теза.

Който не разбира от енигмата човека бог в развитие, винаги ще има подобно полумислене. Това е докато човекът не се осъществи... Затова разделих идеята на добродетелите от идеята на Знанието! Учението Път на Мъдростта е катедрата на Знанието! И аз с отговорност пред видим или невидим трон ви казвах винаги самата истина. Нямаше кого да мамя – това е чуждо на посветените. Но както виждате, Олимп още е жив, а египетските посветени ги няма. Защо? Защото египетските посветени казваха истината. А на Олимп всички се провалиха, с изключение на богинята на Мъдростта, която не се роди от утроба, а се роди от глава...

Направете тези разлики, за да нямате изстъпления в поведението си! Това, че сте жертвали нещо и не сте удовлетворени, не ви дава основание за отрицание. Ще дойде стъпалото на откровението. Дори Йоан, който е на рамото на Иисуса – в неговото Откровение има стотици грешки!

Така че, когато искате да дадете на света нещо, идете да се претеглите на кантара на Мъдростта за вашата посветеност. Изумен съм от тази глупост, която се прокламира в света. Както прокламираха, че са намерили първия образ на Иисуса... Вижте, Иисусовци са всички – Христос е един! Христос е един – Иисусовци са всички! Степента – от индивида да имате човека – я рече Пилат: Ето човека! (Знаете моята почит към Пилат.) Сега опорочват този човек, че прави пазарлък... А дори Римската империя го порица за поведението му.

Така че не мога да не бъда не само смутен от радостта си за това, което ни беше представено. Направете го настолност, както е казано, в културата на човека. Тази хармония, този наниз от бисери на казани истини! Те никога няма да бъдат с малък карат – те са най-каратната истина за Учението Път на Мъдростта. Искам да ви освободя от блуждението, което съществува в света, от полубудността, от посредствената посветеност, от тази илюзия – пазете се!

Една малка истина не е достатъчна за надгробното прощение на човека с присъствието си на Земята. Защото не сте само жители на Земята. И трябваше да се йерархира присъствието на боговете от олимпийци, изведени от водата, до онази велика тайна: Аз и Отец сме едно!

Тази потреба – да си бог, съблазнява всеки. Но това величие не всеки може да го носи. Идеята за отговорността е събудена жертва. Искам вашето бъдеще да е Път към кладата на жертвата на Себе си! Индивидът си отиде и човекът ще си отиде, събожникът също ще си отиде! Боговете ще си отидат, но Божествеността – никога! Тя е мливото на утрешния хляб на Учението Път на Мъдростта и аз с голямо чувство на отговорност още веднъж благодаря на вашето присъствие, на вашата изходена неуморност – ако щете, за едно хапче Знание!

Скъпи Деца, нека благодатта, която щедрият Творец е дал във всичките Му грижи – плодно жито, благодатен дъжд... творческата ръка да ожъне и мливото да стане хляб. Благодаря ви!

Бъдете ми благословени в избрания Път и неуморни в това да имате огледалото на отговорността! Бог да ви брани!

Амин!

 

09.04.2011 г., София, Дом на архитекта

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993