Зареждам...
Напътствия 1991 година

1991 година

Всички сме заедно!

Никога не е имало време без Мъдрост, защото Мъдростта е онази Светлина, която Бог изрече, за да стане светът. Светът никога не се е лишавал от нея. Въпросът е как е усвоена и по колко е предавана. Защото Мъдростта има възприемане и предаване. Била е възприемана в първичните моменти като вътрешно осъзнаване. А сега тя е излив чрез интуитивния ни свят. Тази свята Мъдрост вие трябва да умножавате с всичката си жертвеност!

Kогато се самосъзнавате като деца на Бога, е потребна всеотдайност, т.е. личността ви да се загуби в Бога. А това, от което най-много трябва да се пазите, е ритуалът да не стане по-властен от душевната ви будност и потреба. Забравете всичко, което ви е давано; забравете всичко, което ви е вземано – бъдете Божии чеда и смирено Му служете! Бог никого никога не е оставял, човекът е, който бяга от Него. И създавайки тревоги, мисли, че тревожи Бога. Не! Това са явления, не същности.

Човекът като бог е същност, човекът като явление е развиващ се! Развивайте се, като не забравяте, че еволюцията ви има само един връх – Бог в човека и човек в Бога. Ако Го виждате в другия, вие сте Го живели, вие сте Го познали; ако светлината Му не гасне у вас, вие няма да загубите Пътя към Него!

Научете се в този Път да не упреквате и да имате гъвкавостта на Мъдростта. Искайте да бъдете все по-свети, все по-възвишени, но никога не се сравнявайте, защото не знаете лика на сравнението, като се промие, дали е той.

  • Не се сравнявайте – стимулирайте се!

И не осъждайте този, който не е дошъл; не упреквайте онзи, който е закъснял – може да е усвоявал онова, което ще му е нужно в по-късните дни. Бдете над светостта си и я давайте като светлина на нуждаещите се! Ще замръкнете, ако не плодите деня със Светлина; няма да живеете в радостта, ако не храните деня с Мъдрост; не може да сте служители на великото Всемирно братство, ако само себичността ви дава живот.

Ако някой ви хули, ако някой ви клевети, ако някой поиска да ви спъне, взрете се и вижте дали не е предназначен – за да му простите и да му подадете ръка! Нека не се повтарят отрицанията, нека не се напомнят тревожните дни на миналото. Това не значи да проявявате само благодатта на сърцето – тя е прощение, но не е още знание! Мъдростта, която получихте и искам да направите живот, носи знание, което освещава. Знанието от Причинното поле и виждащите очи на интуицията няма да ви позволят да бъдете неуки в битието. С тях ще се научите като алхимиците да преобратявате всекидневието си в храмово живеене!

Всеки от вас нека вземе това, което счита, че е неговото съкровище. Да продаде, както е казано в Евангелието, всичко, за да купи оная нива, в която има бисер. Трябва да вземете своя цвят и от него да сплетете своята китка на благовестие, защото всеки е еднакво отговорен пред еволюцията и пред съвършенството!

Какво научихте с Правдата? Полюсите. Какво научихте с Любовта? Прощението. Какво учите с Мъдростта? Прозрението. Какво ще научите с Истината? Живота за Свобода! И не бива да избирате прекия път с прекомерна жертва, ако не сте научили спиралата на развитието.

Зрелостта на един плод е в протяжността на времето. Когато се дава едно Учение, не значи, че то непременно се сбъдва в близките години, в присъствието на самия Учител. Не. Но да благодарим на Бог, че ни събра! Споменът е като течението в една река. Това течение, което днес е вашият живот, утре то ще бъде вашият спомен. Обилието на течението, пълнотата на реката зависи от щедростта, дадена ви като благодат от Бог – че ви е събрал и ви е избрал за бъднина. Бреговете на реката ще бъдат подсилени с укорите, които може да получите отстрани. Този, който не може да укрепи бреговете `и, тя ще се разлее и няма да отиде в океана на Всемирността!

Всички трябва да имате отговорност за Всемирната еволюция, на която трябва да знаете, че сте отговорни служители! Иначе законите ще ви връщат в преражданията, докато се научите на великата жертва, която донася и великата тревога. Ако няма тревога в душата, няма промяна. А всяка душа е душа в душата на другия, всяка душа е искра от Божията същност! Затова казвам, че капка в океана на Всемирната еволюция е по-достойно служение, отколкото капка върху росния цвят на едноличието, която всеки вятър ще събори!

Със своята вощеница към Всемирно служение и отговорна жертва – днес, утре, всякога!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993