Зареждам...
Напътствия 1992 година

1992 година

Школата – обител!

Деца, време е! Една голяма Всемирна светлина ви призова като избраници на великото служение на Мъдростта! Възрастват крила незрими – не можем да кажем, че нямаме вечната птица в себе си. Къде тя ще гнезди, ще определи висотата на нашия полет.

Дайте право на усетност на своята душа, за да приема ниспосланията на Духа! Тогава ще бъдете планетни синове на светостта. Ако осъзнаете тази своя принадлежност – неразделността и зидарството, което има да извършите – вашият храм няма да остане неизграден като кулата на Вавилон.

Храмът на Мъдростта е необходимост на нашата планета и трябва да го доизградите – той е бъдещият храм на човечеството! Нито храмът на Любовта може да бъде разрушен, нито храмът на Мъдростта може да бъде лишен от светлина! В тях кандилата не гаснат, защото там е Нур – вечната светлина. А когато имате тази светлина на присъствието си, тогава няма да объркате езиците си.

Можете да приложите това, което вашите сили позволяват, и да понесете онова, което като лично изкупление би помогнало да се облекчи световното бреме, за да извършите дан към световната еволюция. Така трябва да съзнавате присъствието си; така трябва да съзнавате това, което във взаимен път вървите.

В историята на човечеството винаги ще намирате себе си, ако се връщате дълбоко, дълбоко към своето минало. Ще се намерите сред учениците на Кришна, на Питагор, на Зороастър, на Буда; ще се намерите сред учениците на Христос – навсякъде.

Сега отново трябва да се освободите от онова, което определя бавния темп на еволюцията; да се освободете от това, което оверижва чрез традицията. И никога не оставайте в непристойната актуалност на улицата – актуалност, лишена от духовност, е забавление! Ние не сме дошли за забавление. Ако някой не съзнае предназначението си и поиска да се забавлява, той е вън от плана на посвещението. Ако мисълта му прецени, че мамонът или пък духовността е неговото съкровище, там ще бъде и сърцето му. Но органът на регистрация на това, което ни заобикаля, не е сърцето, а зрението! В този смисъл, ако е чисто окото ви, мисълта ви е светла; ако обаче то е егоистично, вие внасяте вече в себе си тъмнина. Затова трябва да се научите да различавате преходно от непреходно.

Първият контакт, който може да създадете с Непреходното, е чрез молитва. Тя е най-съкровеното, чрез което човек се доближава до Невидимото. Но молитвата има един основен елемент – вярата. Молитва се прави чрез вярата! Ако вие не я съпроводите с енергията на вярата, не можете да чакате плод от нея! Нужно е обаче и прощението. Вярата и прощението са алфата и омегата на молитвата, а оттук вече и на чистотата. Целта на прощението е взаимна свобода. Когато простите, и вие ще получите свобода.

Затова Христос рече да махнете и веригата на осъждането: Не съдете, за да не бъдете съдени! Свободата на преценката ви не бива да дава такава възможност, защото, като отсъдите, вие се себеограничавате със същата мярка. Това не значи да се лишавате от преценка, но не бива да отсъждате с нея, защото нито мотива знаете, нито произхода на това, което съдите. Вместо зломислие правете добродарие! Добродарението трябва да стане без размерността какво ще ви бъде отвърнато. Тогава то крие не щедрост, а послание Божие към отсрещния. Ето защо казвам: Приемете другия такъв, какъвто е, и тогава го направете, ако можете, такъв, какъвто искате! Това е огледалност, която ви връща и вие в другия виждате себе си.

Когато прецените, че пътят на някого не е към доброто, вие може да го предупредите, но не бива да го наранявате. Нараняването е смут и човекът се огорчава, че е проявил невежество. Но предупреждението с мекота му дава сигурност и той, вслушан в гласа ви, не се чувства вече наранен. Внасянето или утвърждаването на нещо ново, за което някой не е имал своето знание, без да го смутите, е частичка от пробудността и тя е, която ражда благодарности.

Разбира се, спокойствието не е най-ценното нещо в живота на човека. То е едно примирение, една болест, макар и приятна. Приятно е лекото мързелуване, когато оставите да линее мисълта ви само в някакви свои копнежи и фантазии, но това е боледуване! Щом обаче сложите една подкваса от друго естество, започва ферментация, започва преобразяване и вие се лишавате от спокойствието. Тук сега е мерилката. Доколко този смут, доколко това променяне на агрегатното състояние е един огън, който изгаря кармата? Този, който следва Учението и нарушава своята примиреност, той изгаря кармата много по-бързо. Защото с разширяване съзнанието за преценка бремето на кармата става много по-леко. Но който иска спокойничко да си поспи, тя го следва. Тя е със същата пълнота както и при разширеното съзнание, но там не тежи, защото знаете причинността.

Когато сте се усъвършенствали, вие може лесно да се надмогнете. Ето защо казвам, че в живота за обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, за божественото се възкръсва!

За обикновеното се работи! Никой не може да отрече необходимостта от всекидневие, за което трябва да се труди. Затова не бива да се обиждате, когато работите за обикновеното!

За достойното се страда! Достойнството е себепознание в преценката, че имате предназначение. Предназначението е да поемете отрицанието на времето, да понесете страданието като теза, като път за развитие!

За великото се жертва! Човек винаги ще съзнава, че има нещо по-велико от неговото ниво. Това съзнание поражда стремеж към съвършенство и тогава сте готови на жертва и се бележите с величие!

За божественото се възкръсва! За да възкръсне, човекът трябва да мине пътя от Адам до Христос. Нужно е да преминете цялата еволюция на сътворения до Родения, с което ще свидетелствате, че сте божествени!

Човек трябва да изходи един дълъг Път, докато стигне Вечността, вложена у него. Спиралата на еволюцията има своите отклонения и понякога народи пребивават със столетия на един и същ пристан. Именно религиите с хилядолетия държат човешките души. Но волята за развитие ви откъсва; смелостта да се себеотречете ви отпраща; огнената сила на едно ново духовно битие, на една нова Духовна вълна кара кораба на пристрастието да вдигне котва от пристана си. Трябва да се лишите от съмнението, когато напускате брега на довчерашното си стоене, и да нихилирате старото, за да изградите новото! (Ето защо онези, които са водили борба за победа, са горели мостовете за връщането.) Кладата на Любовта трябва да изгори желанията на привързаността, а Светлината на Мъдростта да ви вдъхне порива на безстрашието. Защото всеки страх е смут, всеки смут е бариера, всяка бариера е чакане! А когато се строи нов път, няма място за чакане; когато се воюва за нова култура, няма място за съмнение!

Идеята за новото Учение – за новата битнина, трябва да излезе от ядрото на една Школа, за да стане то трапезен хляб на тези, които Христос нарече жетвари. Това, че не сте се виждали довчера и че днес сте един в другиго, е именно битие, което сте ходили хилядолетия. Дори когато искате да се отричате, дори когато намерите достатъчно упрек срещу някого от вас, разберете – историческото битие на Школата е в душата ви и няма да се разделите. Възелът на спомените е вечен и няма кой да го разкъса!

Трябва да познаете взаимната си неразлъчност; трябва да осъзнаете това дарение, което не е плод на случайно събиране, а има своята далечна вековна пътека, ходена от всеки поотделно и от всички заедно, неразкъсваема до днес и неразкъсваема в бъдещето! Колкото и понякога да се чуждеете един от друг, не може взаимно да се отречете; колкото и да се чуждеете от социалното битие, не може да го изоставите; колкото и да не искате да правите път към нов храм, не може да го избегнете – ще го ходите! Стръмен или равен, трънлив или гладък – няма никакво значение. Всеки според своето осветяване ще даде преценка на Пътя. Но тайната на тези общества е в това, че във взаимност се прави огнена клада. Когато влезете в Школа, ставате неразлъчни и отговорни в пътя на своето посвещение.

  • Взаимността най-добре изгражда!

Школите винаги са давали на своите питомци доверено знание, сакрален знак, обредна чаша и вечен благослов. Вие още не може да се освободите от Себе си в служението. И йерархията на посветеността казва: едни ще бъдат в преддверието на храма, други в храма, трети в светилището. Школите трябва в светилището да бранят скрижалите на посветеността и от светилището да излязат и да кажат на света: „Ето страница от светите завети, които ви поднасяме“.

Школата е историческо битие – Пътят, който вървите! Градацията на Школата като историческо битие е: духовна трапеза, нравствени стълбове, социален градеж, мирогледно обучение, Огънят на Учението и ръката на Учителя!

Школата е духовна трапеза, от която се храните – повеля на вътрешна потреба, не на диктат.

Школата е нравствени стълбове, на които винаги ще пише: „Не прави това, прави онова“ – докато дойде вътрешната свобода и няма да се посочва на ума какво да прави.

Школата е социален градеж, общество на взаимност – това, което сега нарекох Общество на Мъдростта.

Школата е мирогледно обучение, защото вие сте съпричастни на едно голямо знание, а всеки според усвоеното знание има своята йерархия на присъствие.

Школата е Огънят на Учението, чрез който ще се осъществите и когато сте изградили социалната си общност, вие ще изгорите недоволствата си един спрямо друг в Огъня на Учението.

Школата е ръката на Учителя, която стои над Огъня на Учението – Учителят е вечен, защото винаги е!

Вечен остава и поривът на интуитивното Откровение чрез Диханието на Учителя.

Всяко сътрудничество има своя голям принос за едно Всемирно служение.

Вижте се в другия, за да умножите пулса на вълната на Еволюцията към Океана на Вечното!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993