Зареждам...
Напътствия 1993 година

1993 година

В храма на Мъдростта!

Деца на Слънцето, с хилядолетия има едно сбратимяване в пътя на духовната еволюция, което е пръскало на различни места своите лъчи. Когато трябва да се раздуха жаравата на едно служение, за да дойде пламъкът на една духовна идея, деца на Бога се събират в едно духовно ядро. Присъстват в едно ученичество, прииждат като първовестници. Те са т.нар. „първи лястовици“ на една пролет – пролетта сега на Мъдростта.

Духовните вълни идват през хилядолетия. И известни народи са белязани само един път. Не изпускайте този единствен момент, когато народ и личности могат да бъдат белязани, за да изпълнят мисията си в световната еволюция!

Колкото и странно да изглежда, че сте в една взаимност, а до вчера сте били чужди – нищо чудно няма. И до вчера сте били много близки, но не сте го осъзнавали. Като мислене и като същност никой не е далеч от себе си във вековете. И тогава, когато зрелостта промие негатива на незнанието, ще се видите във вековете – на колко места сте се събирали и сте правили своето моление, къде сте правили своето служение и взаимно сте вършили големи дела.

Случайности няма! Всеки поотделно е бил някога същност от едно общо духовно ядро, от една обща духовна служба. Вие сте ходили хилядилетия заедно и сега няма да се разделите, макар в дадени моменти да не се понасяте. Това е, защото още не сте постигнали всичко. Но когато дойде моментът за отговорността – ето тук е голямата тайна – ще се понесете въпреки вашата воля!

Във всекидневието си всеки носи по някакъв белег на недоволство от съседа си, но когато види себе си в другия, тогава разбира, че съседът му е самият той. Затова помежду ви може да има нещо, което ще ви спира в цялостно отдаване, но то никога не бива да бъде постоянна спирка, заради която да не се осъществите в пътя, който сте поели! Вие може понякога да си правите упреци или да сте недоволни от вашия събрат до вас; вие може понякога да сте възхитени от него или да правите полети във взаимността си, но не може да се отречете, че сте една общност вече. Никой не може да упрекне в недостатъчна отговорност която и да е клетка, който и да е орган от човешкото тяло. Във взаимния прилив се развивате! Ако го няма този прилив, не може да се докоснете и да основавате общност.

Свободата от страх за принадлежност е огледало на необходимостта. С тази огледалност вие трябва да видите необходимостта – за да не събудите принуда, а да определите къде е мястото ви и да бъдете в принос не само на личното, но и на социалното, и на всечовешкото битие.

Ние отричаме насилието като човешка приложност, но не можем да спрем еволюцията като необходимост, която променя. Промяната е не насилие, а развитие! Ето защо не съдете всекидневната панаирност и социалните ексцесии, не заклеймявайте дори изстъпленията, които се вършат в името на Господа! Може да молите за щедрост Небето в дара му на Светлина, за да я множите.

Всичко материално ще премине, но онова, което има вибрацията на чувствата и на мисълта; онова, което има енергията на интуицията и на Духа, има повече трайност дори и от една планета. Тук е вашата отговорност за будност. Затова, когато съзрете двубоя в битието на другия, трябва много внимателно чрез мисъл, чувство и слово да му помогнете. Дайте зримост на своето душевно поведение, за да внесете пулсация на развитие в другия!

Не умът е, който определя дружбата ви, не мисълта е, която прави хоровода ви, а онази огненост, която интуицията поставя, защото тя вече е знанието ви за пътя на жертвата! А само приятелят може да се жертва. И затова нашият народ има една много хубава поговорка: „Златото в огън се познава, приятелят – в нужда“. А когато съзрете някъде непълна светлина, не казвайте, че това е тъмнина. Не трябва да правите сравнение на висшето с нисшето и да слагате ключовото заключение „този е непоправим“. Ако неговата еволюция сега го изнася на една среща с вас, не може да му предпишете тъмнина, не може да му предпишете недостижимост на пълна еволюционност.

Не се сърдете и когато себе си видите несъвършени. Работете така, че да бъдете съвършени, а не да се самоотричате, не да бягате! Преценката е необходима, за да отворите крана на духовната енергия – за надмогване на несъвършенството. Тогава може да се каже, че се работи – в другия случай се чака. Благоволението идва, когато сте се изградили, когато сте готови. Онова, което ви е събрало, за да послужите на будността на времената, ще трябва да го изживеете и да го осъществите като вътрешен живот, за да може липсата на колебание да даде устойчивост на вашата стъпка в Пътя. Защото колебанието когато ви люшне, когато ветрецът му полъхне – плодът пада. А вие трябва да го занесете на хората!

Човек трябва да се научи да се освобождава от веригата на миналото. Наистина е много тревожна и много тежка борбата между минало и настояще. И тук ключът не е настоящето като осъзната необходимост, а въображението за бъдещето. В настоящето трябва да се изживее забрава, да се изгори част от миналото – настоящето е наистина борба, но бъдещето е, което дава Светлината! С въображението си човек може да е в хижа и да живее като в дворец, както някой, който е в дворец, може да живее с бедността на мисълта като в колиба. Умението е от колиба да правите дворци и в дворците да живеете тъй смирено, както се живее в колиба! Това е царствеността – да нямате ограничения!

Мъдростта е едно въображение за бъдещето, за да може да изходите спокойно моста на настоящето. Аз не казвам – отречете миналото, а казвам – не събирайте трохите на миналото! Потребна е дързост да се свали вехтата дреха, преди да имате новата в цялост. И да изпитате онова неудобство на присмеха – било на улицата, било в дома – да понесете товара на преминаването в новото. Всяка нова дреха е неудобна за едно старо съзнание, всяко ново мислене е нарушение, ферментация на едно старо битие!

Ето защо почувствате ли вътрешна нужда, може да извършвате свой пост. Постът не е само в храната. Затова той се свързва с пустинножителството – когато човек се е отдръпнал вътре в себе си и не е дал власт на онова, което го разгневява, когато пустинната тишина е единствено разговорена с душевния шепот. И както Христос казва – когато постите, не демонстрирайте поведение на смирение, защото в такъв случай сте го направили за показ. Постенето се прави за вътрешна чистота и всеотдайност към Бога. Бог гледа вътре – Той не гледа отвън!

Най-силното въздействие е да бъдете образец на подражание. А за това трябва да имате принадлежност, трябва да изградите физиономия. Ще ви подражават, защото сте пример! А това не може да стане с довчерашното ви битие. И трябва да се прави разлика между оригиналничене и дарование.

Има една вложена възможност, една битиейна даденост от Христос: Когато ви поканят да изходите една миля, ходете две! Дойде време, когато е изходена едната миля, която е първата основна сила на Сътворението – Любовта. Втората миля от Пътя е Мъдростта! Сега предстои нещо ново. Не може вече само да се каже: Прости им, понеже не знаят що правят! Ведно с прощението трябва да се иска и просвещението: „Дай им знание, което освобождава човека!“.

Но който иска да променя света, първом трябва да промени себе си. Затова казвам: Сменяйте йерархията си! Йерархията не е обидна, а е вложена възможност всеки да получи своето място. Това е пулсация, която всеки ще трябва добре да усети и да мери своя пулс, за да знае дали да го ускори, или да го намали.

И искам да се пазите от формули, които са вериги. Това, от което трябва да се лишите, е пристрастието на деня и блужденията на нощта. Кога е нощ у човека? Когато мисълта му е недостатъчно чиста; когато любвеобилието му е секнало. Онова, което е улица, то не е Път. Пътят е един, улиците са много! По тях се разхождат тези, които искат да се занимават. Човек не бива да се занимава, а да проницава. Заниманието е праг на мисловността, а проницанието е вдълбяване чрез интуицията и осмисляне чрез ума!

Улицата може да даде много удоволствия на зрението, много вибрации на ума. Тя може да даде и обещания и човек тогава с тревога да каже, че пилее времето си някъде в някакви школи.

  • Ценността не е във времето – ценността е в придобитата и спастрена сила на духовността!

Пестете ума си за откривателство, силата си за просветленост и най-вече – енергията си за духовност. Откривателството е умствено търсене, а откровението е духовно прозрение!

И трябва да знаете, че в предопределението си носите отговорност за предназначението! Не може да се извинявате с неволни действия, а най-малко с поведение, което улицата прави. Повелята на върховното целомъдрие е свобода, дадена за пътя на предназначението! Защото целомъдрието е да може да трансформирате желанието в знание. Целомъдрието е мъдрост, с която може да познаете Бог в другия!

Не се подвеждайте по външните страни, а потърсете вътрешната тайна, потърсете посвещенията, през които трябва да минете. Дързостта е първата стъпка за посвещение! Този, който няма чувството и на дързост, и на преданост, стъпка за посвещение не прави. Защото дързостта е едноактното поведение да се мине прагът, а предаността е качество на постоянството. Знак на предаността е неуморността – неуморност във вярата, неуморност в служението. Преданост, която не се съблазнява от всекидневната клюка и не се плаши от хулата човешка!

  • Проклятията и клеветите, които ще се сипят по ваш адрес, трябва да ги разбирате като благословия. Не се плашете от клевети, не се плашете от мълви! На този, който има път да ходи, му трябват благословени нозе; трябват му очи, които виждат върха, и уши, които не слушат махалата. Тревожни часове и дни може да имате, но тревожни съмнения – не! Едно не забравяйте – че сте синове на Бога и трябва да се обожествявате!

Тук е ролята на Школата. Школата е вътрешна сгърнатост на посветени, на тръгнали на Път! Тя е вътрешна самосъхраненост; тя е сигурност на взаимността ви, че никой не може да ви разкъса в Пътя.

Пътуването ни вътре у нас е и пътуване вън от нас! Ние носим всички планети – няма планета, която да не е у нас. Затова астрологията в един хороскоп ги включва, като определя всяка планета как ни действа. Ето това трябва да се съзнае – цялата Вселена е у нас! Всяка зодия непременно има своята съставка във всекиго! Ние по принцип сме космични, а по раждане имаме в това или онова прераждане, в тази или онази зодиакалност свое присъствие. Но никой, роден в дадена зодия, не може в целостта си да е само неин представител. Защото той идва с един отработен астрален и ментален свой субстанциален свят. (Някои идват и с отработен интуитивен свят.) А защо в даден момент на раждането сте в определен зодиакален знак, е предмет на това какво имате да учите. Отделен е въпросът колко от всяка зодия е у вас и до каква степен сте я усвоили и приложили в планетния живот.

Някои ще кажат: „Кои сме ние, та поемаме на планетата битието?“. Всеки е всичко, защото Всичкото се състои от всеки! Колкото и малки и незначителни да изглеждаме в Космичната цялост, ние сме толкова необходими, колкото цялата Космичност. Капките, които правят Океана, сме ние и затова като капки в потока на Еволюцията към Океана служим на Всемирността. Тук именно е нашата отговорност! Така че когато говорим за Космичната ни отговорност, не считайте, че сме малки. Защото като деца на Бога сме Самият Той!

Въпросът не е Бог, въпросът сме ние в развитието си към Бога, защото като вложена същност в нас ние трябва да Го осъществим.

С Божията воля и с личните си усилия осъществете предназначението си на служители на Мъдростта!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993